Свещеният трепет

Т. м.

Ще прочета 138-ми Псалм.

Като четете този Псалм, виждате какви разбирания е имал пророкът. Макар и преди хиляди години написан, този Псалм не губи значението си. Пророкът е имал високо разбиране за Бога. Малцина имат такова разбиране. Това показва, че Истината е извън времето и пространството. Понякога малкото дете знае повече от стогодишния старец. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Малкото дете вижда повече от слепия старец. Ако детето е сляпо, нищо няма да вижда. Следователно познаването на Истината не се определя от възрастта. Дали човек е стар, или млад, щом не познава Истината, той е сляп, ограничен, не вижда и не разбира нещата. Като знаете това, не се ограничавайте от времето, от пространството и от условията. Не казвайте, че времето ви не достига, или че място нямате, или че условията са неблагоприятни. Допуснете ли едно от тия неща в съзнанието си, вие сами се ограничавате, сами затваряте прозорците си за светлината. Ще каже някой, че майка му и баща му го родили при мъчни условия, че времената били тежки, че средствата му за живота били оскъдни и т.н. – Това са книжни препятствия. Достатъчно е да махне човек с ръка, за да ги скъса. Докато мисли, че не може да се справи с мъчнотиите си, те стоят в съзнанието му като дебели, яки стени. Щом разбере, че може да се справи с тях, те се превръщат в книжни стени.

Съвременните хора лесно се поддават на внушения и сами се ограничават. Щом дойде до отрицателното, те лесно го възприемат чрез внушение. Дойдат ли до положителното, внушението не им действа. Това показва, че те вярват повече в отрицателното, отколкото в положителното. За пример, някой започва една добра работа, но казва: „Не мога да свърша тази работа“. – Каквото казва, така става. Защо не каже, че може да свърши работата? Друг казва: „Ще се разболея“ – и се разболява. – „Няма да свърша училище“ – и не свършва. – „От мене човек не може да стане“ – и не става. – „Не мога да живея добре с жена си“ – и не живее добре. – „С тебе не мога да свържа приятелство“ – и не свързва. Всичко отрицателно, което хората са допуснали и в което са повярвали, се е сбъднало. След всичко това те се запитват защо Бог е създал света така. Защо е допуснал страданията? Защо животът им е пълен с неуспехи? От вас зависят добрите работи, радостите и успехите в живота. Вие сами си предсказахте неуспехите. Вие сами повярвахте, че не можете да учите, че не можете да свършите училището. Бог няма да учи заради вас. Никой не може да учи за вас. Вие сами ще учите за себе си. Вие ще повярвате, че можете да учите, да бъдете добър, праведен и любещ, кротък, милосърден, добродетелен и т.н. В каквото вярвате, това става. Колкото е силна вярата ви, толкова ще успявате. Ето защо, постоянно дръжте в ума си мисълта: „Мога да направя всичко, каквото душата ми желае. Всичко ще бъде така, както Бог е определил“.

Какво е определил Бог за човека? Той е определил доброто и любовта, като основа на неговия живот. Има ли тази основа, той може всичко да постигне. – „Какво да правя, като не успявам?“ – Ще играеш. – „Благочестиво ли е това?“ – Благочестиво ли е да наведеш глава към земята, да се отчаеш от живота и да роптаеш против Бога? Благочестиво ли е да се обезсърчаваш, когато ти са дадени толкова блага? Вместо да се обезсърчаваш, по-добре пей и играй. Българската поговорка казва: „Който пее, зло не мисли“. Щом не мисли зло, добро ще мисли. Глупавият не може да пее и да играе. Ако рече да играе, той ще преплита краката си. – Защо? – Няма сръчност. Умният, обаче, е сръчен, той пее и играе добре.

Следователно, ако искате да постигнете желанията си, казвайте в себе си: „Мога да бъда добър, мога да бъда разумен, мога да бъда силен, мога да бъда богат“. Казвате ли така в себе си, с вяра и с убеждение, търсете добри, разумни, учени, силни и богати хора. Само от тях можете да научите и да придобиете нещо хубаво. Ако търсите красиви цветя, не ги търсете по книгите, но ходете по градините, където цветята растат и цъфтят. Ако видите някое малко цвете, не го отминавайте с пренебрежение. Знайте, че и малкото цвете е толкова важно, колкото и голямото. Ако пренебрегнете малкото цвете, вие пренебрегвате себе си. По отношение на великите, възвишени същества и вие сте едно малко цвете. Как ще се чувствате, ако възвишени същества минават покрай вас и не ви обръщат внимание? Колкото и да е малко едно същество, щом има живот в себе си, то крие нещо велико. То носи за себе си и за окръжаващите известно благословение.

Следователно и най-малката форма, в която тече животът, привлича вниманието на възвишените същества, както и на Бога. Бог минава покрай нея и оставя своето благословение. Не е важно колко сте големи; важно е доколко сте възприели и използвали Божието благословение. Бъдете готови да приемете всеки момент Божието благословение. Ако не сте будни, ще го пропуснете и после ще се чудите защо сте неразположени, защо работите ви не вървят добре. Някой става сутрин неразположен, не му се работи, не се движи, не прави никакви упражнения, не иска да говори, да яде. Гледате го, седи на едно място с увиснала глава, с отпуснати ръце надолу – не знае къде да сложи ръцете си. Коя е причината за това състояние? – Пропуснал е да възприеме Божието благословение. Някои оратори излизат да говорят пред многочислена публика и докато започнат да говорят, въртят ръцете си на една и на друга страна, не знаят къде да ги поставят. Щом започнат да говорят, те се вдъхновяват, получават Божието благословение и работата им върви добре. Те застават в естествено положение, движат ръцете си спокойно и не мислят за тях.

Помнете: в живота на всеки човек е важен първият момент, когато се пробужда съзнанието му. Този момент наричаме „изгряване на слънцето в човешката душа“. Може ли човек да услови първия лъч на своето изгряващо слънце, всички работи се нареждат добре. Пропусне ли този момент, колелото на живота продължава да се върти и той трябва да чака цели 24 часа, докато дойде новият изгрев. Изкуството се заключава в това, да хванеш първия Божествен момент на изгряващото слънце. Който хване този момент, той е благословен от Бога. Не го ли хване, той е скъсан чувал, или пробита стомна. Каквото сипеш в него, всичко излиза навън.

Всички хора имат желание да уловят Божествения момент, но рядко успяват. Три момента има през деня, когато човек може да улови Божественото: сутрин, на обяд и вечер. Най-добрият момент е сутрин, т.е., когато Божественото съзнание на човека се пробужда. Този момент наричаме „зазоряване“, или „вечна пролет на човешката душа“. Моментът за пробуждането на съзнанието е толкова кратък, колкото е кратка вечността.

Човек всеки момент се разтваря и разширява. Опасно е, ако човек се стреми да постигне това изведнъж и после да спре. Не, пробуждането на съзнанието е вечен процес. Да се стреми човек да го постигне изведнъж, това е все едно, да усилите сладчината толкова много, че да притъпите вкуса си. Човек не трябва да притъпява вкуса си, нито да идва до втръсване от сладките работи. Умерената сладчина е подобна на добрия, приятния и мекия живот. Пожелае ли човек да бъде чрезмерно добър и мек, ще предизвика втръсване в себе си и за да излезе от това положение, ще се обърне към киселите работи, да неутрализира голямата сладчина. Човек трябва да знае в какво количество да употребява сладките и киселите храни, за да не предизвика притъпяване на вкуса си или отвръщение. Ще кажете, че знаете тези работи, няма защо да ви се говори. Те са Божествени неща. Как можете да знаете Божествените работи, ако не знаете човешките? Как можете да вдигате тежки товари, ако не можете да вдигате леки? Като не може да вдига големи тежести, човек прибягва до хитрост. Обаче с хитрост не се отива далеч: нито себе си може да излъже, нито окръжаващите. Днес Бог възлага на всеки човек по една малка работа, а той Го залъгва, иска да извърши нещо велико, да повдигне цялото човечество. Всеки човек разполага с определени възможности, вън от които не може да излезе. Малки са възможностите на човека, но те могат да се разрастат. Достатъчно е да се посадят в почвата, за да се развият. Следователно, посадите ли ги, оставете ги свободни, да израстат, да цъфнат и плод да дадат. През това време никой не трябва да ги пипа. Забелязано е, че растенията, които се оставят свободни да израстът, да цъфнат и плод да дадат, са за предпочитане от онези, които се развиват изкуствено, под влиянието на човешката ръка. Първите са по-ароматни от вторите. Цветята, които човек култивира, по външен вид са по-хубави, но по-неиздръжливи на условията, по-лесно увяхват от тия, които растат свободно в природата. Същото се забелязва при деца, които са оставени свободно да се развиват. Те са по-естествени, по-издръжливи на мъчнотиите, отколкото ония, които са расли при специални грижи на родители и възпитатели.

Някои вярващи мислят, че като тръгнат в духовния път ще бъдат запазени от мъчнотии и страдания. Те са на крив път. Духовният живот представлява за човека това, което представляват естествените, природни условия за цветята. Следователно, влезе ли в духовния път, човек ще се натъкне даже на по-мъчни условия, отколкото по-рано е имал. Той ще бъде изложен и на дъжд, и на вятър, и на слана, и на сняг, и на бури. Изкуство е човек да работи при такива условия, именно, и да се стреми неотклонно към своя идеал. Наистина, идеалът е непостижим, но идеите са постижими. Чрез тях човек се свързва с възвишените същества, които му помагат. Това не значи, че всички въпроси ще ви станат изведнъж ясни. Има начин, по който човек може да си обясни всички въпроси в един момент, но за това е нужно да знае една формула. – „Коя е тази формула?“ – Обичай Бога! – „Ама никой не ме обича.“ – Ти обичай. Като обичаш Бога, всички ще те обичат. Пази се обаче да нямаш чрезмерни желания, защото те ще те спъват. За даден момент човек може да има само едно желание. Има ли повече желания, сам ще се спъне.

И тъй, закон е: като обичаш, ще те обичат; и като те обичат, ще обичаш. Не можеш да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе. Ако ти не мислиш за никого, никой няма да мисли за тебе. Някой иска да не мисли за никого, да не обича никого, а хората да го обичат и да мислят за него. Това е невъзможно. – „Какво да правя, като не ме обича никой?“ – Това не е вярно. Има Един, Който те обича. Това е Бог. Човек съществува, благодарение на Любовта на Бога към него. Значи началото на Любовта е поставено вече в живота му. Той трябва да гради върху това начало. Щом се е проявила Божията Любов, и човек трябва да прояви своята. Като погледне към света, който е създал, Бог се радва, че всички същества живеят под лъчите на Неговата Любов. –- Тогава на какво се дължи смъртта? – На греха. След грехопадането на Адам хората започнаха да умират. След Адам се яви и убийството: Каин уби брата си. – Защо? Защото хората забравиха закона на Любовта. Където е грехът, там царува безлюбието. Каже ли човек, че и без Любов може да се живее, веднага идват нещастието, болестите и смъртта. Възвишените същества, светиите, добрите и праведните хора знаят този закон и се пазят да не прекъснат връзката си с Любовта нито за момент. Прекъсне ли човек връзката си с Любовта за момент, усъмни ли се в нея, помисли ли, че като люби, ще го лъжат, той влиза в областта на безлюбието, където царува насилието, страданието, смъртта. В Любовта няма лъжа. Като съм наблюдавал живота на любещите души, никъде не съм намерил лъжа. Любовта не търпи даже микроскопическа частица от лъжата. В нея всичко е чисто и истинно. Колкото малка да е любовта на някое същество към вас, щом ви люби, то ще ви даде повече, отколкото можете да предполагате. Следователно, като си помислите за Любовта, кажете си: „Любовта никога не си служи с лъжа“.

Любовта е сила, която внася светлина и радост в ума на невежия, повдига падналия, възкресява мъртвия. Влезеш ли при Любовта, събуй обувките си. Това значи, че си почувствал свещен трепет към Любовта. Който е почувствал само за момент свещения трепет на Любовта, той никога не се лъже. Той разбира нещата тъй, както са в действителност. Той не казва, че обича този повече, онзи – по-малко. Той не дели Любовта на степени. Вземе ли една книга, той я отваря и чете написаното в нея – никой не може да го заблуждава. Той знае, че в Бога няма никаква промяна. Ако Бог влезе в дървото или в камъка, те ще проговорят; ако влезе в пресъхналия извор, той ще протече. И наистина, всичко, което става в света, се дължи на присъствието на Бога в целия космос. Слънцето изгрява и залязва, вятърът вее, дъждът вали, водите текат, цветята цъфтят, хората се пробуждат, благодарение на присъствието на Божия Дух във вселената. Достатъчно е да ви погледне Бог, за да се освободите от неразположението, от отчаянието си. Един Негов поглед е в състояние да разсее облаците в човешкото съзнание и да просветне ума му.

Религиозните хора лесно се обезсърчават и казват: „Много молитви четем, но работите ни не се нареждат добре“. Тези хора се молят с користна цел, затова не успяват. Молитвата изключва користолюбието. Дали се моли, диша, мисли, люби или живее добре, човек върши това за себе си. За да успява във всичко, което предприема, той трябва да бъде искрен в своите прояви, да познава Божественото Начало и само него да слуша. Каже ли ви някой да се качите на неговия кон, не го слушайте. Ако е въпрос да яздите, вие имате свой кон, на него ще се качите. За предпочитане е обаче човек да ходи пеш, да разчита на краката си, отколкото да язди на кон. Краката на човека са Божественото в него – добродетелите му. Конят е човешкото, човешкият ум. Не се качвайте на чужд кон.

Като ученици, първо вие трябва да се научите да ходите правилно. Как ще се научите? Като вървите след праведния, след светията. Няма да ги питате как ходят, но ще наблюдавате хода им и ще подражавате. Ако вървите след лошите хора, след крадците и пияниците, ще възприемете техния ход. Някой се клати като гемия и казва, че служи на Бога. Това не е вярно. Който служи на Бога, има хармония в движенията си. Той знае къде да поставя ръцете си. Сложи ли ръцете си на корема и се моли на Бога, това показва, че той вярва на корема и на стомаха си, но не и на Бога. Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва. Да се молиш, това подразбира отиване при Бога. – „Как трябва да бъда облечен?“ – С дреха, изтъкана от лъчите на светлината и на Любовта. Да се моли човек така, това значи да преустрои организма си, да превърне клетките си от човешки в ангелски. Апостол Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. – Кога ще стане това? – Когато Божественото Начало влезе в човека, т.е. когато лъчите на Любовта проникнат цялото му тяло. Те ще го преустроят и организират. Като се организират силите на човешкия организъм, човек знае как да постъпва. Той разполага със знание, което всякога може да прилага. Не са ли организирани силите на човека, и да има знания, той не може да ги прилага. Той говори за Божията Любов, а прилага човешката. Човекът на новото, т.е. организираният човек, никога не преувеличава, нито намалява нещата. Той ги представя в истинската им форма.

Искате ли да си служите с Божественото, вие трябва да го носите в себе си. Някой посещава болни, иска да ги лекува и казва: „В името на Христос, на Павел заповядвам ти да станеш от леглото“. Формулата е казана, заповедта е дадена, но болният не става от леглото си. – Защо? – Защото духовете се подчиняват само на Христос. Ти казваш на болния да стане в името на Христос, но Христос не е в тебе. Ти казваш, че правиш нещо в името на Любовта, но нямаш никакъв резултат. Ако Любовта е в тебе, ти ще имаш резултат и ще бъдеш доволен от себе си. И близките ти ще бъдат доволни от тебе. Ако Любовта не е в тебе, а се силиш да работиш в нейно име, нито ти ще бъдеш доволен от себе си, нито окръжаващите. Колкото и да се извиняваш, нищо не може да те извини. Ако си недоволен от себе си, не плачи, но осъзнай, че си роден от Любовта, Мъдростта и Истината. Щом съзнаеш това, състоянието ти ще се промени. Ти ще се разположиш и ще отвориш сърцето и ума си, да влезе Бог в тебе. Сега, ако и вие повярвате на думите ми, ще се подмладите. Всеки ще стане с 20 години по-млад. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Чистият въздух и чистата храна поправят и подмладяват човека. Божественото Слово е чистият въздух и чистата храна за човека. Приемете ли това Слово, вие ставате мощни. То произвежда преврат в човешкото съзнание. Когато Любовта, Мъдростта и Истината посетят човека, той започва да се отнася със свещен трепет към всичко, което Бог е създал. Ако до това време човек е обичал да послъгва, да използва хората, от този момент нататък той се преобразява, говори Истината и се стреми повече да дава от себе си, отколкото да взима.

Съвременните хора казват, че Христовото учение не е приложимо, че човек не може да води чист и свет живот, че не може да бъде като Христос. Значи като Христос не може да живее, а като дявола – може. Когато казвате, че не можете да живеете добре, не можете да учите, от вас нищо няма да излезе, това е дяволско внушение. На дявола вярвате, а на Христос не вярвате. Не, приемете Любовта в себе си и започнете да я слушате. Имайте свещен трепет към нея и каквото ви каже тя, изпълнявайте.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 14 май 1931 г., София, Изгрев.