Философия и наука

Размишление

Сегашният човек се нуждае и от философия, и от наука. Философията има отношение към Мъдростта. Без философия не може да се говори нито за обхода, нито за морал. Без философия човек живее само за себе си, за своята личност. Велико нещо е да бъдеш личност. Това е все едно да бъдеш цар, със своя държава и поданици, със свое управление, с право да създаваш закони. Казват, че управлението на дадена държава е лошо. Лошо е, защото законите са лоши. Каквото представят законите за държавата, такива са чувствата и мислите за човека. Ако мислите и чувствата му са неправилни, какво ще излезе от него? Където отиде, когото срещне, той постоянно ще се оплаква. Чувствата и мислите са капитал, с който човек работи. От тоя капитал зависи, ще печели ли той, или ще губи; ще гради, или събаря.

Какъв е моралът на сегашните хора? – Той изхожда от тяхната крива философия. Например те казват: „Лесните работи се постигат лесно, а мъчните работи – мъчно“. В истинската философия е точно обратно: лесните работи се постигат мъчно, а мъчните работи – лесно; малките работи се нареждат мъчно, а големите работи – лесно. Ако някой постави една игла на Витоша, може ли да я намерите? Това е мъчна работа. Обаче накарат ли ви да намерите Черни връх, лесно ще го намерите. Значи игла на Витоша мъчно се намира, но Черни връх лесно се намира. Точката, като иглата на Витоша, е малка величина, която не заема никакво пространство, но при движението си тя създава правата линия, величина с едно измерение. Тя се поляризира, както и мислите, чувствата и постъпките.

Когато говорим за чувства и чувстване, явява се въпрос, какво представя чувстването. Когато помислиш за нещо и пожелаеш да го притежаваш, в тебе се заражда чувството. Когато в ума ти се породи някаква идея, тя произвежда своите резултати, независимо от това, дали те са видими или невидими. Това, което за едного е невидимо, за друг е видимо. Далечните предмети за някои са невидими, но за ония, които са близо до тях, те са видими. Значи, когато виждаме ясно предметите, ние сме близо до тях. Или съзнанието ни е толкова будно, че ние лесно си ги представяме. Тази е причината, където някои идеи са за нас ясни, а други – не. Например идеята за Любовта.

Някой има ясна представа за нея, а друг не я разбира. Като се говори за Любовта, той си представя същество, подобно на него, започва да си мечтае и му пише любовно писмо. На това писмо може да му се отговори. Тук мисълта му е вървяла по права линия – от него до съществото, за което мечтае. В тоя случай правата линия е път, по който се движи мисълта. Ако мисълта не може да се поляризира в чувства и постъпки, тя не може да се реализира. Мисълта е реална, когато минава през всички светове: причинния, умствения, астралния и физичния. Тогава мисълта, която е била невидима, става видима, т.е. реална. Четирите свята представят числата от 1 до 4, с които Питагор е боравил. Единицата е роденият, проявеният човек. Числото 2 – жената. Значи Адам е единицата, а Ева е двойката. Как се е създала жената? Кога се е явила тя? – Когато Адам пожелал да има другарка. Дълго време прекарал Адам в рая, където следвал една велика школа. Това не е писано в Библията. Писано е, че Адам и Ева били голи. Според разбирането на съвременните хора, на голия човек се гледа като на изостанал в развитието си. Какво ще кажете за хората, които се къпят в банята? – И те са голи, но не са изостанали. Под „голота“ разбираме неправилно отношение. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека не са правилни, той вътрешно е гол. Например, мислиш за Бога, но се съмняваш в Неговото съществуване. Питаш: „Има ли Бог, или няма?“ Щом си задаваш такъв въпрос, ти поставяш Бога вън от себе си. Ти гледаш на Него като на материален обект, нещо подобно на тебе. Ако мислиш, че Бог е подобен на тебе, ще се запиташ къде е Той. Кой може да отговори на тоя въпрос? Четеш книга от някой автор. Книгата е пред тебе, но къде е авторът? Той е в самата книга, в това, което е писал. Мисълта му е вложена в книгата, но къде е авторът? И сега, като разсъждаваш по тоя въпрос, трябва да се запиташ кой разсъждава в тебе. Ще знаеш, че Бог разсъждава в тебе. Той те пита: „Познаваш ли ме кой съм?“ Когато авторът на една книга каже, че той е написал книгата, ти познаваш ли го? Какво ще отговориш на тоя въпрос?

Често се запитваш как си създаден. За да разбереш как си създаден, Бог трябва да те разглоби. Това значи да умреш. Следователно човек умира, защото Бог го вика да му покаже как е създаден. Като се върне отново на земята, човек забравя това, което е научил в невидимия свят, и пак задава същия въпрос.

Кога човек забравя наученото? – Когато не мисли право. Цигулар, който свири, за да се хареса на публиката, не е истински музикант. Всеки, който мисли как да се прояви, за да има доброто мнение на хората, той няма права мисъл. Свирѝ за себе си, ти да бъдеш доволен. Мислѝ правилно за себе си, а не за хората. Вътре в човека има нещо, което му подсказва, добре ли свири и право ли мисли. Пръв той трябва да бъде доволен от себе си. Има цигулари, които са недоволни от себе си и са готови да се откажат от музиката. Който се отказва толкова лесно от музиката или от науката, той търси лесния път в живота. Той прилича на оня българин, който търсел лека работа. Мислел си: „Да стана съдия, да съдя хората, не е лесна работа. Да стана началник, да следя как работят подведомствените ми, и това не е лесна работа“. Един ден, като се разхождал из града, видял как един капелмайстор дирижирал музикантите с пръчици. Той си казал: „Ето работа за мене. Ще махам пръчицата, ще я въртя на една, на друга страна, и работата лесно ще върви“. Много от човешките разбирания и постъпки са като на тоя българин. Те седят и махат с пръчицата, да разрешат въпроса, как е създаден светът. Най-после казват: „С помощта на Божия Дух всичко се постига“. Махнат с пръчицата и се успокоят. Сега, като ви говоря, виждам, че в съзнанието ви се образува малко мъгла. Казвате: „Ако всичко, което сме постигнали, е неправилно, как ще стигнем до правилното?“ Засега вие не постъпвате правилно, не вървите в правия път. Насочете вниманието си към квадрата. В него се крият методи и правила за добър живот. Ако две същества се сблъскат, едното казва: „Какво търсиш по моя път?“ – „Такова е положението. Преграда, граница срещам на пътя си.“ Казвам: За да не се сблъскваш, като дойдеш до това същество, ще се спреш. Ти не можеш да се махнеш от тоя път. Първото същество казва: „Върни се назад!“ – „Не се връщам, ти трябва да ми отвориш път.“ – „Не мога.“ Какво трябва да се прави при това положение? Единият не иска да се върне, а другият не иска да се отмести. Само едно им остава: да се сдружат и да тръгнат по перпендикуляра на пътя. Ти тръгваш надолу, до дъното на кладенеца, по-надолу не можеш да вървиш. Тогава кой е изходният път? – Нагоре. Изобщо, човек никога не може да се върне в пътя, по който е дошъл. Никой не може да се върне назад. Ще вървиш в посока, която е точно перпендикулярна на първата. С други думи казано: Човек е излязъл от Бога и ще се върне при Него. По пътя си той ще срещне много същества; с едни от тях ще живее в хармония, а с други няма да бъде в хармония. Много естествено, едни служат само на себе си, други – на ближния си, а трети – на Бога. Това са три различни разбирания, три различни възгледа. Някой казва: „Аз съм Иван Драганов“. – Къде живееш? – „В България.“ – България е държава. В кой град и на коя улица живееш? Важно е още в коя къща живееш, кой номер и кой етаж. Отидеш на това място и виждаш, че няма номер на къщата. Търсиш го и не можеш да го намериш на посочения номер. Той излязъл от къщи и вечерта ще се върне. Ще чакаш, докато се срещнеш с него. Велико нещо е да познаеш една своя мисъл, едно свое чувство. Мисълта и чувствата могат да се прояват и в друго някое същество. Колкото по-културно е то, толкова по-интензивно ще бъде чувството; колкото по-ниско от тебе стои това същество, толкова по-слабо развито е то. Когато човек дойде до реалността, мисълта му става толкова интензивна, че той сам се страхува от нея. Ако се намерите на повърхността на въртящо се колело, вие може да отскочите настрана от него; ако се намерите в центъра на въртящото се колело, няма да отскочите. Вие искате да придобиете знания. Какво се иска за това? – Работа. За колко време един адепт може чрез мисълта си да спечели една английска лира? Цяла година той трябва да работи интензивно с мисълта си, като алхимик, за да спечели една английска лира. Ако работи 10 години, ще спечели 10 лири. Значи, колкото повече работи, толкова повече ще се увеличава знанието му. И вие трябва да работите по същия начин в лабораторията си, всеки ден по 3–4 часа, за да придобиете нещо ценно. Ако работите 300 дни по 4 часа, стават всичко 1200 часа годишно. 60 дена ще ви останат за почивка. Ако опитът ви излезе несполучлив, отново ще го повторите. За вечността това нищо не значи. Ако постъпваш неправилно в живота си, ще знаеш, че опитът ти ще излезе несполучлив. – „Не зная как да постъпвам.“ – Ще се научиш. Невежеството е причина за дисхармонията в живота. Хората на миналото, както и сегашните, говорят за управление, за държава, семейство, училище, но вместо да подобряват живота, те създават каша, в която сами се объркват. – Защо? – Мисълта, чувствата и постъпките им не са прави. В миналото Моисей писал закони, но и в това време имало нещо неясно за народа. В новите времена се създават закони, говори се за държавно право, за международно право, но работата пак не върви. Едно липсва на хората: права мисъл, прави чувства и прави действия. Управниците учат законите, заповядват какво да се прави, но в края на краищата нищо не излиза. Един след друг хората заминават за оня свят, държавите се разлагат и животът остава неуреден.

Казвам: Който не разбира законите на живота, ще умре. Който ги разбира, пак ще умре, но в края на краищата ще възкръсне. Христос умря и възкръсна, за да покаже на хората как трябва да живеят, какви са основните закони на живота. Който може да контролира мислите, чувствата и постъпките си, той е пълен господар на себе си. Не можеш ли да контролираш мислите си, не си господар и на чувствата си; ако не можеш да контролираш чувствата си, не си господар и на своите постъпки. Майката казва на детето си: „Ти трябва да бъдеш добър“. Така не се възпитава. Само с казване нищо не се постига. Това е крив метод. Ти си скроил криво дрехата и мислиш, че с казване ще я оправиш. И да ушиеш дрехата, крива ще излезе. Ще вземеш нов плат, добре ще поставиш мерките, отново ще я скроиш. След това можеш да очакваш добра дреха, т.е. добър човек.

Като се видите в затруднение, казвате: „Бог ще оправи работите“. Значи вие ще кроите криво, а Бог ще оправя кривите ви работи. Вие ще грешите, а Бог ще изправя погрешките ви. Това е криво разбиране. Така Бог не оправя работите. За да те оправи, Той ще те извика горе, на другия свят, да ти покаже как се живее. Първо ще изправи мисълта ти. Не можеш да живееш добре на земята, ако мисълта ти е крива. Няма по-красиво нещо от правата мисъл. Щом мисълта е красива, и чувството е красиво; щом чувството е красиво, и постъпката е красива. Само при това положение отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни. Това означава стихът: „И двамата ще живеят в една плът“.

Когато хората се обичат, те не говорят за обичта си, не си пишат любовни писма, но вътрешно се разбират. Достатъчно е единият да пожелае, да помисли или да почувства нещо, и другият да го направи. Остане ли да кажеш на човека, че той не е направил това, което трябва, отношенията между вас не са правилни. Тогава или ти не си мислил правилно, или той не е възприел мисълта правилно. Така не се намира истината. Бог е център на нещата. Тоя център е вътре в тебе. От него ще излизаш и ще вземеш, каквато посока искаш, като радиус. После пак ще се връщаш в центъра. Значи, докато живееш в Бога и Бог – в тебе, ти ще имаш възможност свободно да излизаш от Него, когато искаш, и да се връщаш, когато искаш.

Едно основно правило: Никога не можеш да намислиш нещо вън от Божието съзнание. Каквото намислиш да правиш, пръв Бог ще го знае. Тази е причината, където при всяка погрешка ти се мъчиш, страдаш и си недоволен от себе си. Божественото съзнание в тебе, което всичко знае, ти нашепва тихо: „Не постъпи добре, изправи погрешката си“. Ти отговаряш: „Вярвам в Тебе, Господи, обичам Те, готов съм всичко да направя за Тебе“. Ти искаш да залъжеш Господа, но Той пак ти нашепва: „Не постъпи добре“. Тоя глас ще ти говори, докато не изправиш погрешката си. Как ще се извини малкото момиченце, ако вземе ябълката на своето другарче и я изяде? Колкото и да се извинява, работата не се оправя лесно. С думи погрешките не се оправят. То трябва да купи по-хубава ябълка и да я даде на другарчето си. И цар да си, погрешките трябва да се изправят. И цар да си, ако не мислиш правилно, ще ти свалят короната, ще ти съблекат царските дрехи.

В заключение на всичко това, казвам: Бог, Който е създал цялата вселена, обича всички същества и желае те да живеят и мислят правилно. За да живеете добре, пазете се от криви, изопачени образи. Не дръжте в ума и в съзнанието си такива. Стремете се към правилни, красиви образи и движения. Правете такива движения, които да привличат вниманието на хората. Красивото спира погледа на всеки човек. Природата не търпи нищо криво и изопачено. Срещне ли такава форма, тя сама я разрушава, за да създаде нова, по-правилна и по-красива от първата. Дружете с хора, които имат прави мисли, чувства и постъпки, за да изработите нещо красиво в себе си. За да се развиват добре учениците в един клас, те трябва да имат правилни отношения помежду си. За да се повдигне едно общество на по-високо стъпало, хората, които го съставят, трябва да имат братски отношения помежду си. Няма ли истински братски отношения между хората, никаква хармония не може да има между тях. Където има братство, там може да се очаква истински хармоничен живот.

Едно се иска от човека: когато започва една работа, да знае кога да я започне. Не можеш да изучаваш Божественото знание, когато си болен, неразположен или смутен. Божественото знание се придобива при добро разположение на духа. Когато времето е лошо, когато вън е студено, вие затваряте прозорците; когато вън е горещо, отваряте прозорците. Също така трябва да знаете как да работите с ума, сърцето и волята си. Ще мислиш с ума си, ще чувстваш със сърцето си и ще действаш с волята си. При това трябва да знаеш кога ще работиш с ума, кога – със сърцето и кога – с волята си. Къде е човекът? – В ума, в сърцето и във волята. Вън от човека нищо не съществува. – Значи човек е център на всичко. – Той е център на своя живот. За да бъде център, той трябва да се проявява разумно. За да бъдеш учител, трябва да събереш деца около себе си и да знаеш да ги учиш.

Сега, вашата задача, като ученици, е да мислите върху това, което вие сами може да направите. Мислете върху квадрата, като жива геометрична форма. Ако разбирате отношенията, които се крият в квадрата, можете да определите какво ще стане между вас и вашия приятел след 10 или 100 години. Днес се обичате, но интересно е да знаете какви ще бъдат отношенията ви след години. Докато сте в една система, отношенията ви ще бъдат правилни. Който от вас пръв излезе от системата, той пръв ще измени отношенията си. Много естествено. Един жител на Марс ще мисли различно от един жител на Венера. Ето защо, когато се произнасяме върху разбиранията на даден човек, ние трябва да изхождаме от гледището на неговите възгледи. Човек си остава такъв, какъвто е роден, никой не може да го измени. За да стане преврат в него, той трябва да се върне към източника, от който е излязъл. Не само веднъж трябва да стане това, но много пъти. Човек трябва постоянно да излиза и влиза в съзнанието си. Това е вътрешен духовен процес. Само така той може да възприеме нещо ново, да стане нов човек.

Да станеш нов човек, това значи да си приел Господа в себе си. – „Къде е Господ?“ – Ако си беден и гладен, иди при оня, който вярва в Бога. Той ще ти покаже къде е Бог. Колкото пъти отидеш при него, той ще те приеме като брат: ще те нахрани, ще те облече, ще задоволи нуждите ти. Казваш: „Днес ме нахрани, но какво ще правя утре?“ – Не се страхувай! Който те е нахранил днес, той има грижа и за утрешния ден. Това е Бог в човека, Който задоволява нуждите на бедния, докато един ден и той приеме Бога в себе си и тръгне в правия път.

Сега аз не искам да ви направя светии, но казвам, че трябва да мислите, да чувствате и да постъпвате правилно. Ще се проявявате така, както Бог ви е научил – нито като мене, нито като другите. Ако аз съм виден цигулар и като свиря, клатя главата си, трябва ли и вие да правите същото? Това е лош навик, от който трябва да се освободя. Тонът ви трябва да бъде чист – нищо повече. Някой път виждам, че вашите работи са объркани. Какво правя тогава? Взимам цигулката и започвам да свиря такива парчета, които оправят обърканите работи на хората. Щом се оправят и вашите работи, оставям цигулката настрана. Някога оправям обърканите ви работи с наглеждане на плодните дървета или с чукане на камъни. Плодното дръвче ми казва: „Бъди като мене. Аз с години търпя това положение и се уча от всичко“. Камъкът ми казва: „Бъди като мене. Аз понасям студа, горещината и не се оплаквам; понасям всичко с твърдост“. Като отида при водата, тя ми казва: „Бъди като мене. Аз използвам всички условия. Като видя най-малкия наклон, веднага започвам да слизам надолу и да се движа. Като видя най-малкия отвор, започвам да тека капка по капка. Не се стремя да постигна всичко изведнъж“. Съвършенството не се постига изведнъж. Казвам: Да бъдеш съвършен, това значи да излезеш от един ред на нещата и да влезеш в друг. Можеш ли да бъдеш съвършен между лоши хора? – Не можеш. Ти ще напуснеш лошите хора и ще отидеш при добрите. Какво ще стане с лошите хора? – Бог ще ги оправи. Той има грижа за всички. Той има определен план, по който постъпва. Всеки трябва да си каже: „Бог е създал света, Той ще го оправи. Моята задача е да имам правилни отношения към Бога“. Отношенията ви към Бога трябва да бъдат любовни, т.е. синовни. Ще държиш в ума си светли и красиви мисли за Бога.

В заключение на всичко казано досега, какво може да приложите? Ще кажете, че трябва да се отречете от света и от себе си. Лесно се казва на думи, но знаете ли колко мъчно човек може да се отрече от света и от себе си? Това значи да намериш оставената игла на Витоша. Някой се отказва от света, а като минава покрай богатите къщи на хората и вижда колко хубаво са облечени, постоянно въздиша. Това не е отричане от света. Друго нещо е да видиш всичко това и да се радваш на чуждото благо. Колкото бедно да си облечен, радвай се на хубавото облекло на своя ближен. Така ще сравняваш нещата и ще познаеш себе си. Когато издържиш тоя изпит, ти ще можеш да се облечеш, както искаш.

Кога хората се обличат в скъсани дрехи? – Когато грешат. Скъсаните, обикновените дрехи на човека са необходими за работните, делнични дни на неговия живот. Дойде ли празник, той облича новите, чистите си дрехи. Не правят ли майките също с децата си? Като дойде Великден, майката облича своето момиченче с бяла, хубава рокличка. Вечерта тя съблича бялата рокличка и на другия ден му дава обикновената рокля. Така човек се облича с нови дрехи и ги съблича, изправя погрешките си и прави нови, докато един ден придобие съвършенство и се облече с дрехата на новия живот – дрехата на любовта.

Защо човек греши? – Защото заспива често. Тогава съзнанието му не е будно и майката иде да съблече новите дрехи. Да имаш будно съзнание, това подразбира сам да се събличаш и обличаш. Майката има право да съблече новата дреха на детето, което е заспало, но възрастният сам трябва да се съблича и облича. Моралът на сегашните хора е обикновен, преходен, затова те грешат. Той се определя от техните мисли, чувства и постъпки. Обаче има абсолютен морал, който се определя от светлите и чисти човешки мисли. Казано е в Писанието: „Делата на човека вървят след него“. Както мислиш, така постъпваш. Ако имаш загуба, сам ще я носиш; ако имаш печалба, пак сам ще я носиш. Мислите, чувствата и постъпките ти могат да донесат загуба или печалба – от тебе зависи.

Какво е нужно на ученика? – Всеки ден да употребява по 10–20 минути, най-много половин час, да съсредоточи мисълта си и да размишлява върху великото и съвършеното, като идеал на своя живот. Мислете и вие за оня идеален свят, в който живеят ангелите, светиите, напредналите същества. Стремете се поне половин час да живеете в светлия, възвишен свят. Останалото време може да прекарате в обикновения, всекидневен живот.

Лекция от Учителя, държана на 15 юни 1932 г., София, Изгрев.