Размишление

Тази сутрин ще говоря върху живия, т.е. разумния порядък в природата. Значи има разумен и механичен порядък. Първо трябва да се използва безпорядъка. Така ще се разбере разумния порядък. Иначе ще питате защо това става така, а онова – другояче. Като пишете числата от 1 до 10, пак се питате защо се пишат тия числа. Те са необходими, защото и природата си служи с тях. Тя постоянно пише числа и смята. – Възможно ли е това? – Туй, което за вас е невъзможно, за други е възможно. Това, което не влиза във вашия ум, в другите умове влиза. Има неща, които вие нито сте виждали, нито сте съзнавали.

Три принципа съществуват в света. Първият принцип е силният, мощният елемент на Битието, чрез който се проявява личният живот. Всички сте служили на тоя принцип. Вторият принцип подразбира излизане на човека от личността, т.е. освобождаване от влиянието на личността. Тоя принцип е точно противоположен на първия. Третият принцип едва сега се проявява. Той е наречен „служене на Бога“ или „вяра в Бога“ – Как се изявява служенето на Бога? – Да вършиш това, което ти е неприятно. Ще кажете, че ви е неприятно да грешите. Според мене, когато греши, човек изпитва голяма приятност. Има нещо приятно в греха, затова човек прави погрешки и престъпления. Ако не е така, никога нямаше да греши. Оня, който е решил да служи на Бога, казва: „Неприятно ми е да направя това нещо, но ще го направя“.

Като реши да служи на Бога, човек ще се натъкне на ред неприятни неща, но трябва да ги направи. Защо е така, няма да обяснявам. Тоя въпрос и без това е тъмен и неразбран. Ако започна да го обяснявам, ще стане още по-тъмен. Като знаете това, не примирявайте противоречията, но ги използвайте. Не питайте защо преди един час двама души се разговаряха приятелски, а след един час се скараха и разделиха. Единият отиде на една страна, другият – на друга страна и започнаха да съзерцават. Когато двама души се обърнат един към друг с гърбовете си, това показва, че възгледите им за живота са противоположни. Ако двамата са обърнати един към друг с лицата си, това показва, че възгледите им за живота са еднакви. Когато някой ви обича, обръща се с лице към вас. Когато не ви обича, той се обръща с гърба си къв вас.

Някой се страхува, когато го гледат в лицето. Не се страхувайте от това. Напротив, гледа ли ви някой в лицето, радвайте се. И мечка да ви гледа в лицето, пак се радвайте. Дебне ли ви мечката отзад, тя има намерение да се хвърли върху вас и да ви нападне. С това тя иска да каже: „Моите възгледи са различни от твоите“. Когато влезе в противоречие със себе си, човек изпада в безразличие, нищо не го интересува. Например, някой иска да изпълни Божията воля, но същевременно има желание да бъде силен, богат, учен, здрав, да изпъкне пред хората. Това е постижимо, но е мъчно. Ако искаш да изпълняваш Божията воля, ще я изпълниш такъв, какъвто си в момента. Няма защо да чакаш да станеш учен, богат, силен, че тогава да я изпълниш. Това е все едно, да се запознаеш с човека само когато разбереш какъв е той. Казваш си: „Ако е добър, честен, праведен, богат, ще се запозная с него. Ако няма тия качества, няма да се запозная“. Не е така. Когато срещна един човек, аз искам да видя кое е най-малкото добро, което той носи в себе си. А дали е светия, учен, богат, това не ме интересува. Това всеки може да види. Важно е да видиш в човека най-малкото добро, което никой не може да види.

Често ме запитват: „Какво виждаш в хората, които те обикалят?“ – В тях виждам най-малкото добро. Където е най-малкото добро, там е Бог. Когато и ние се запитваме защо Бог се интересува от нас, отговарям: Бог се интересува от нас за най-малкото добро, което е скрито в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум и в нашето сърце. Ако не е така, не може да се обясни защо Бог се интересува и от грешника. Значи и в грешника Той вижда най-малкото добро, скрито някъде от погледа на обикновените хора. Това може само да ви насърчи. Казвате: „Кой може да угоди на Бога?“ Не се старайте да угаждате на Бога. Първо угодете на себе си и на своя ближен. Ако можете да угодите на себе си и на своя ближен, ще угодите и на Бога. Дойде ли до мене, аз първо угаждам на Бога. – „Как Му угаждаш?“ – Като върша това, което ми е неприятно. Питат ме: „Защо търпиш тия хора около себе си?“ – Защото искам да угодя на Бога. Аз търся в тях най-малкото добро и като го намеря, виждам, че в Божия закон няма никакво изключение. Така се създава вътрешна връзка между мене и хората. Тая връзка никога не се къса. Ако и вие постъпвате така, ще знаете, че човек не е това, което виждате отвън. Да намериш малкото добро в човека, това значи да поставиш отношенията си с хората на такава основа, която нищо не може да разклати. Това значи да поставиш живота си на канара, която никакви бури и ветрове не могат да разклатят. На тая основа може да градите своето велико бъдеще. Поставите ли за основа на своя живот богатството, силата, знанието, нищо няма да постигнете.

Какво правят мнозина от съвременните хора? Понеже виждат лошото в човека, като се запознаят с един чужденец, те започват да го предупреждават с кого да дружи и кого да отбягва. Така постъпват и някои от новото учение. Когато дойде чужденец между тях, те го запознават с тоя–оня, но му казват: „С тия хора не трябва да дружиш“. Така не се говори. Така не се проповядва новото учение. Виж малкото добро във всеки човек и не се страхувай от него. Като виждам доброто в човека, аз забравям лошото. В това отношение аз съм невежа за лошото в човека. Щом дойда до малките работи, до малкото добро, там ставам учен. И ангелите са невежи за злото, а учени за доброто. Ако един ангел дойде между вас и започнете да го съветвате с кого да дружи и с кого да не дружи, той ще се обърка. – Неговата работа е да изявява Любовта. Понеже не е богат, не може да помага на хората с пари, той ще им пише любовни писма. – „Какъв смисъл имат тия писма?“ Питам: Какъв смисъл имат вашите любовни писма? Вие пишете: „О, моя възлюбена, идеал на моята душа! Без тебе не мога да живея“. – Това не е истина. Как сте живели без нея? А сега, като я видяхте, не можете вече без нея. Ангелите пишат любовни писма, но те се основават на истината. Те виждат малкото добро в човека и за него пишат.

Като ученици, вие трябва да превеждате нещата, да търсите техния дълбок смисъл. Какво означават думите: „О, моя възлюбена, без тебе не мога да живея“. – „Не мога да живея без Тоя, Който е в тебе. Откак те видях, намерих Тоя, Когото търсех.“ Докато в мъжа и в жената не виждаш Бога, а гледаш на тях като на временно удоволствие, ти си в положението на малкото дете, което играе с куклите си и казва: „Без куклите си не мога да живея“. В това няма никаква философия. Куклите са само забава за детето.

Казваш: „Обезсърчих се, не зная какво да правя“. – Мисли за малкото добро и се научи да служиш на Бога, когато ти е най-неприятно. – Защо си се обезсърчил? – Че някой те наругал, казал ти обидни думи. Той те ругае, защото не мислиш за него, че е божество, голям талант. Започни да го хвалиш и да се възхищаваш от него, той ще престане да те ругае. Има смисъл да те наругае човек, но ако той служи на Бога. Като те ругае, той иска да насочи вниманието ти към Господа: да Го познаеш и да Му служиш. Следователно, докато имате високо съзнание за себе си и гледате на някого снизходително, последният ще почувства това и ще ви наругае. Никога не се мерѝ с човека. Не се поставяй пред него като големец. Силата на човека не е в неговата външна форма, но в дълбокото разбиране на живота, в неговата права мисъл, която при никакви условия не може да се изопачи. Силата на човека се крие в чистотата на неговите чувства. Чувствата могат да се менят, но винаги да запазват чистотата си. Чувствата могат да бъдат приятни и неприятни, радостни и скръбни, но в тях трябва да има чистота и устойчивост.

В живота съществуват три положения: да скърбиш, когато другите се радват; да се радваш, когато другите скърбят; да си блажен, когато всички се радват. Ще кажете, че човек скърби, когато другите скърбят. Не е така. Това значи всички да сте под един знаменател, да имате еднакво разбиране за нещата. Ония, които разбират законите, трябва да се радват, когато другите скърбят. Затова казвам: Радвайте се с ония, които скърбят; скърбете с ония, които се радват: блажени сте, когато всички благуват. Нима майката не е блажена, когато детето ѝ е здраво, когато се учи добре и когато успява в живота? Тя е блажена, защото детето ѝ благува. Не можеш да се радваш, ако не си минал през страданието.

Защо идват страданията? – За да се оформят вашите идеи. Който не е минал през огъня на страданието, не може да се оформи. Свещен е този огън. При всяка скръб се поставят по малко дърва на този огън. В първия момент, като попаднете на тоя огън, вие мислите, че ще изгорите. Няма да изгорите. Има неща, които никога не изгарят. Във всяко растение, във всяка мушица, във всяко живо същество гори свещеният огън. В тоя огън животът започва и продължава да се развива. Оттегли ли се огънят, съществата умират. Ето защо, скръбта е носителка на свещения огън. Свещеният огън е разумна сила, която чисти. Като знаете това, благодарете за страданията. Казваш: „Страданието ме съсипа“. Не се заблуждавай! Това е огънят на страданието, който чисти нещо в тебе, без да изгаряш. Ако искаш да се очистиш и да светнеш, ще търпиш. Страданието не продължава повече от един ден: от изгрев слънце до залез. Ако страдаш повече от един ден, това е ехото на страданието. То е кратък процес. Светлината издържа повече от един ден. Въпреки това, когато срещнеш, всеки се оплаква от страданията и казва: „Няма човек, който да е страдал като мене“.

Сега вие трябва да се разширите, да разберете правилно страданието. Само така може да градите, да създадете новото. Срещате един човек и казвате, че е опасен. – Защо? – Защото, според вас, не е на мястото си. Това е ваш възглед, не е мнение на възвишения свят. Срещате един талантлив човек. Казвате, че той е на мястото си. Защо? – Защото събужда у вас импулс, да бъдете като него талантлив. Но вие може и да съжалявате, че не сте талантлив като него. За да бъдеш талантлив, нужни са съответни условия. Как ще се отхрани детето без мляко? Може ли да отхраните детето по същия начин, както малкото птиченце? – Не може. Това са два различни метода на отхранване, които дават два различни резултата. Значи за отхранването на една благородна мисъл, за отхранването на едно възвишено желание се изискват специфични методи и специфични условия.

Пазете се от чужди влияния. Има лоши и добри влияния. Достатъчно е лош човек да седне до тебе, за да ти остави своето лошо влияние. – Как става това? Понякога в човека влизат нечистотии, както в чистия извор, и намаляват чистотата му. Но изворът е чист и сам може да се очисти. Всички извори са изложени на малки промени в тяхните крайници. Тоя закон е неизбежен. И вие сте изложени на тоя закон. Когато влезете в трамвая, между много хора, вие се излагате на тяхното влияние. Защо влизате в трамвая? Имате някаква цел. Вие сте готови да търпите всички несгоди, за да постигнете своята цел. Ако чакате реда си отвън и се качите на трамвая, когато е свободен, нямаше да постигнете целта си.

И тъй, когато влезете в Божествения свят, трябва да имате вяра в Оня, Който живее във вас. Трябва да имате вяра в малкото добро във вас. То е в сила да ви запази от злото в света. Разчитайте на малкото добро като на приятел. То ще ви спаси от най-голямото зло. Малкото добро и голямото зло произвеждат еднакви резултати. Това е закон, който може да проверите в живота. Например, когато престъпникът дойде до крайния предел на своите дела, в него се явява желание да направи поне едно малко добро. Никой не може да преобрази тоя човек, освен малкото добро. Той се е натоварил с голяма, тежка раница и пита: „Няма ли човек, който може да ми покаже начин да си помогна, да сваля част от товара си?“ Големият товар е горивото, което трябва да се запали. Трябва да се запали огънят в тоя престъпник. – Кой е огънят? – Малкото добро. Запали тоя огън в човека и го остави да гори. Той ще изгори голямото зло, което след време ще се превърне във велика добродетел. Така и престъпникът ще стане светия. Следователно, докато човек не познае голямото зло, не може да познае малкото добро. Ще познаеш първо голямото зло, а после малкото добро. След това ти ще станеш човек в пълния смисъл на думата. Най-голямото зло и най-малкото добро са граници на живота. Щом излезе от тия граници, човек отива при Бога. Това е толкова лесно, колкото и на пияницата да седне пред масата и да извика: „Чаша вино!“ Погледне чашата, вдигне я нависоко и каже: „Да живее България!“

Казвате: „Лесно се говори, мъчно се правят нещата“. Къде е мъчнотията, да направиш едно малко добро? Мъчнотията се крие в това, че недовиждаш, не знаеш какви нужди има човек и как да го задоволиш. Срещаш един човек, гледаш го гол, бос, окъсан, гладен, не знаеш как да му помогнеш, какво първо да му дадеш. Обаче тоя изпаднал човек не иска нито хляб, нито дрехи и обувки. Той очаква да срещне някой, да му каже една сладка, насърчителна дума. Срещам тоя човек и го питам: Братко, как си? Той веднага ме погледне, лицето му светне и тръгва с мене. По пътя се разговаряме, питам го как е дошъл до това положение. Той ми разказва как изгубил всичко. Казвам му: Не се смущавай, че си бос. Когато отиде на планината, Моисей беше обут, но чу глас от горящата къпина, който му каза: „Мястото, на което стоиш, е свето. Събуй обущата си!“ Сега и вие влизате в църква, в домовете обути, но трябва да се събувате. Ще кажете, че обувките ви са нови, чисти, няма да каляте. Не са чисти обувките. Те са свързани с живота на някое животно. Вие сте одрали кожата на животните и забравяте, че нямате право да отнемате живот. И аз нося кожени обувки, но скъпо ги плащам. С тия пари аз мога да живея още 100 години. Не се страхувам от задължението, което поемам с обувките, защото така ще науча най-голямото зло. Най-малкото добро познавам вече, остава ми да науча най-голямото зло.

Сегашните хора се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота. Без това разбиране, вие ще минавате през добрините и злините, през радостите и скърбите и ще очаквате да дойде някой при вас да ви каже една блага дума. Вие очаквате някой да ви обича. Кой може да ви обича? – Само оня, който върши своята работа при най-неблагоприятни условия. Само оня може да ви обича, който е намерил най-малкото добро. Какво ще дадете вие на тоя човек? За да получиш нещо, трябва и ти да дадеш нещо от себе си. Такъв е законът. Правилна обмяна трябва да става: ще получиш, ако дадеш; като дадеш, ще получиш. Само така се създава връзка между хората. Аз не говоря за оная връзка, която децата правят с бубулечките. Някое дете хване един бръмбар и го върже за единия крак. Тая връзка коства или целия живот на бръмбара, или само едното му краче. Друг е въпросът да вържеш падналия в кладенеца с въже и да го извадиш навън. Тая връзка е естествена. Можеш ли да пуснеш в кладенеца оня, когото обичаш?

Какво ще каже майката, чието любимо дете заминава за оня свят? Въжето се скъсало и детето отива нагоре. Обаче майката е в сила да задържи детето си на земята. – Как? – С любовта си. Майчината любов е по-силна от смъртта. Като се противопостави на смъртта, детето ѝ не умира. Търси ли помощ отвън, детето непременно ще умре. Казвам на майката: Преди да търсиш цяр за детето си, моли се на Бога. Той няма да вземе това, което сам ти е дал. Оня, който иде да вземе детето ти, е някакъв самозванец, дошъл в името на Господа. Той казва, че Бог го изпратил, но не говори истината. Бог не благоволи в нашата смърт. Той е живот и на нас дава живот. Казано е в Писанието: „Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите“. Следователно, ако вашето дете е заминало за оня свят, не мислете, че е умряло. То е отишло там да учи. Майката трябва да знае това и да не плаче за детето си, но да очаква писма от него.

Изучавайте основните положения на живота, сами да си помагате. Някои очакват да им се каже всичко наготово. Те търсят гадатели, да им кажат какво е писано в кафето им. Съберат се няколко сестри заедно, пият кафе и една от тях гадае. Много неща са написани в кафето: мечка, вълк, лисица, облаци, път и др. Който разбира, може да чете по тия образи като символи. Изкуство е обаче да гадаеш на себе си. Някой гадае на другите добре, но като дойде до себе си, нищо не може да каже. Много от вас сте били добри гадатели в Египет, в Индия. Оттам носите тоя занаят, но сте го забравили. Казвате, че тоя занаят е цигански. – Не е цигански, но трябва да гадаете без кафе, без карти, без боб. Ясновидката Кортеза казваше верни неща, но без икона тя не можеше да се съсредоточи. Ще сложа иконата пред себе си, ще прекади с тамян и след това започва да говори. Един ден Кортеза ми разказа една своя интересна опитност. Дошъл при нея един човек, искал да му каже нещо. Тя сложила иконата пред себе си, прекадила с темян, но нищо не видяла. Моли се, движи се натук-натам, дано чуе нещо – пак затворено. Тъкмо се готвела да каже, че нищо не се открива, изведнъж гледа към иконата, ръката на св. Богородица се движи. Тя разбрала, какво искат да ѝ кажат. Обърнала се към дошлия с думите: „Ти имаш лош навик, обичаш да вдигаш ръка, да биеш. Така биеш и жена си, но трябва да се откажеш от тоя навик. Ти си волева натура, енергичен си, можеш да се въздържаш“. Много неща му казала тя, но след като видяла отражението върху иконата.

Учете се от малките работи. Каквото и да ви се случи в живота, в него се крие някаква наука. Аз не съм за външното гадание, да очаквате да ви кажат нещо отвън. Сами трябва да си гадаете. Ставаш сутрин от сън. Погледни се в огледалото и виж какъв е изразът на лицето ти. Ако в първо време си сериозен и скоро след това се развеселиш, ще знаеш какво може да ти се случи през деня. На другата сутрин се поглеждаш пак и несъзнателно вдигаш едната си ръка, а другата спущаш долу. После изкривяваш устата си, или намигваш с окото. Защо правиш това движение? В движенията се крие цялата наука. По тях човек може да научи много неща. Голямо знание се крие в намигването. Двата клепача на окото носят два вида енергии: горният клепач крие положителна енергия в себе си, а долният – отрицателна. Като изучавате човешкото око, ще видите, че в различните хора то има различна форма и строеж. Окото на светията има една форма, на гениалния – друга, на талантливия – трета. Окото на обикновения човек също се различава от горните. Изобщо, външната форма на окото отговаря на вътрешния живот на човека. По формата на окото ще познаете какви мисли и чувства вълнуват даден човек.

И тъй, невидимият разумен свят говори на човека чрез символи. Ти търкаш окото си, не знаеш защо правиш така. – Говор е това. Почесваш главата си отзад – говор е това. Чрез него разумните сили в природата работят върху съзнанието на човека, да го пробудят. Видите ли, че някой мига бързо, ще знаете, че той е страхлив човек. Силният, безстрашният не мига бързо. За такъв човек българите казват: „Окото му не мига“. Оня, който бързо мига, нека вземе огледалото и се наблюдава. След това да прави опити да се въздържа. В първо време ще се въздържа половин минута да не мига, после една минута, две минути. Това е дисциплина, през която всеки трябва да мине. Обаче повече от две минути няма да се въздържате в мигането. Има опасност да се хипнотизирате и заспите. После няма кой да ви събуди. Като ученици, вие трябва да дисциплинирате очите си, да знаете колко бързо да мигате, как да ги отваряте и затваряте. Питаш някого: „Защо ме гледаш така втренчено?“ Плавно, хармонично ще отваряш и затваряш очите си. Природата обича плавни, спокойни и равномерни движения. Красиво е да гледаш как човек отваря и затваря очите си спокойно. Това е естествено движение. Грабливите птици са смели; те никак не мигат. И вие трябва да бъдете смели, безстрашни, да създадете характер в себе си. Велико нещо е безстрашието. Който бързо мига, нищо не постига. Каквото започне, не успява. Ако бързо мигаш и желаеш да научиш един език, няма да успееш. Ще работиш върху очите си и ще учиш езика. Колкото успяваш в мигането, толкова ще успееш и в езика. От бързото или спокойно отваряне и затваряне на очите зависи твоя успех и в науката, и в музиката, и в разрешаване на житейските въпроси. Учи всичко, което те интересува, и не мигай бързо. Не движи веждите си, когато не трябва. Дръж устата си свободно. Устните не трябва да бъдат нито много затворени, нито отворени. Човек трябва да бъде свободен в движението си. В какво се изявява свободата? Къде е свободата? – В Бога. Трябва да се откажеш от човешките мисли и да приемеш Божествените. Свободният човек се проявява така, както Бог го е създал. Той е естествен във всичките си прояви и като срещне своя ближен, първо вижда доброто в него. Човек трябва да се самовъзпитава. Без това никаква култура не съществува. Който не се е възпитал, не може да дойде до ония естествени, хармонични движения. А всяка дисхармония води към страдания. Като знаете това, стремете се към правилни, естествени движения. Като отиваш на работа, излез с лицето си навън. Обърнеш ли се с гърба си, работите ще останат назад. Освен това, не тръгвай изведнъж бързо. Тръгни бавно, с отмерени стъпки и постепенно ускорявай хода си. Отнасяй се съзнателно към себе си, за да създадеш добри навици.

Като ученици, вие се нуждаете от абсолютна вяра. Да вярваш, това значи да живееш в хармоничния свят на Истината. Истината подразбира свят на свободата и красотата. Който иска да бъде красив, трябва да познава Истината. Човек на Истината не се страхува от нищо. Той поглежда открито, с доверие към всички хора. Щом вярва в Бога, той е безстрашен. Пред нищо не се колебае, не се съмнява и не подозира. За него лоши хора не съществуват.

Днес и религиозни, и светски хора, като говорят за Бога, казват, че Той живее на небето, и там Го търсят. Наистина, Бог живее на небето, но мъчно може да Го намерите там. И боговете Го търсят на небето, но не могат да Го намерят. Единственото място, където лесно може да се намери Бог, е мястото на малкото добро. Ако искате да видите Бога и Неговите чудеса, спрете се на мястото, дето живее най-слабото, най-нищожното същество. Там ще видите какво прави Бог, как изявява своята Любов и Мъдрост. Ако искаш да намериш себе си и да се познаеш, намери най-голямото зло, което живее в тебе. После съсредоточи се и потърси най-малкото добро. Щом го намериш, в тебе става голям преврат. От тоя момент всичките ти работи започват да се нареждат добре. Да намериш Истината, това значи да придобиеш нужната свобода и красота. Ще кажеш, че не искаш да бъдеш красив. Какъв искаш да бъдеш, грозен ли? Ако си красив, бъди красив, както трябва. И ако си грозен, бъди грозен, както трябва. Искаш, или не, трябва да бъдеш красив. Ще бъдеш добър, учен, красив. – „Много неща не зная и не разбирам.“ – Това нищо не значи. Да знаеш много неща, това значи да си натоварен толкова много, че да не можеш да се движиш свободно. Важно е да разбираш нещата, за да влезеш във връзка с разумните същества. Тяхното знание ще протече и към тебе. Затова трябва да обичаш Бога, да приемеш Неговото знание. Ако не Го обичаш, ще останеш невежа.

Мнозина очакват деня да заминат за другия свят, там да придобият всичко, което им е нужно. Много пъти са ходили и на другия свят и пак ще отидат, но какво са донесли оттам? Ако отидете със сегашните си разбирания, ще се върнете такива, каквито отидохте. Вие трябва да разбирате нещата правилно още на земята. Съществата на оня свят са по-разумни от вас. Те само ще ви погледнат, да видят, носите ли малкото добро в себе си, и ще изчезнат. Вие ще изпитате голяма самота: никого няма да видите, даже и себе си. Само ще чувствате себе си, без да се виждате. Ще се движите нагоре-надолу, без да сте изминали някакъв път. Пред вас ще стоят яденета, без да можете да си хапнете. Тяло имате, но толкова прозрачно, че никаква сянка няма да хвърля. Имате очи, но не физични, затова ще виждате по особен начин.

И тъй, докато сте на земята, търсете малкото добро в себе си. Критикувайте се, но разумно. Използвайте всичко, което ви е неприятно. Щом нещо ви е неприятно, направете го заради Бога. Това е служене. Не говорете непроверени неща. Първо проверявайте тяхната истинност и тогава ги изнасяйте навън. Виждаш една лоша черта в своя брат. Не бързай да го критикуваш, преди да видиш, дали същата черта не е и в тебе. Ако я намериш в себе си, помисли как може да я изправиш. Сега вие сте дошли на земята да учите, влезли сте в школата, но очаквате да получите нещо отвън. Дохождате при мене, да разберете какъв човек съм, какво мога да ви дам. Вие не търсите малкото добро в мене, но искате да проверите, вярно ли е, че съм свет човек, както някои казват. Щом дойде такъв човек при мене, аз не го приемам. Той ме погледне и си казва: „Не бил такъв, какъвто го препоръчват“. Той не знае, че така, именно, аз му помагам. Когато изпълнявам Божията воля, за мене не е важно мнението на хората. И мене някъде не ме приемат. И на мене някои дават гърба си, не ме поздравяват. Аз не се сърдя за това, но чета по лицата какво искат да ми кажат с поведението си. Срещна млада мома. Тя ме погледне строго и си казва: „Учението на тоя човек разваля живота на хората“. С това тя иска да каже, че ако приеме новото учение, не може да люби. Лъже се тя, тъкмо в новото учение ще може да люби повече, но разумно. Тя ще получава по десетина писма на ден, но трябва да знае как да отговаря. После мислено казвам на момата, че това, което сега търси, не може да го намери. Заради доброто в нея ще ѝ се даде възможност да намери възлюбения си. Като приеме мисълта ми, тя се обърне няколко пъти да запомни лицето ми. Като ме срещне втори път, тя вече ме поздравява, усмихва се, гледа на мене като на познат. Младата мома е моя сестра, излязла от Бога. Аз не я критикувам, но я поздравявам, усмихвам се и показвам пътя, по който трябва да върви.

Хората трябва да се откажат от стария мироглед и да си изработят нов. Ако още се държат за старото, същият резултат ги очаква: старост, немощ и смърт. След това те се готвят за другия свят. Там болници няма и не се нуждаят от инвалиди. Божественият свят не е място за инвалиди. Там не се правят никакви подаяния. Там живеят децата на Бога, които Го познават и разбират. С притчата за блудния син Христос даде пример, какво значи разкаяние и смирение. Блудният син се върна при баща си и каза: „Татко, сгреших пред тебе и пред Господа. Всичко, което ми даде, изядох. Сега съм готов да ти работя като слуга. Приеми ме в дома си“. Когато човек дойде до положение на блудния син, той влиза в новия живот. Във всички хора трябва да се яви желание да работят на своя баща. И вие трябва да научите по един занаят и да бъдете доволни от положението си. Сега всички хора плачат, но не плачат, както трябва. Аз искам да намеря образец на човек, който плаче. Някоя сестра плаче, но не може да ми послужи за модел – не знае да плаче. Тя погледне надолу, погледне нагоре, но плачът ѝ не трогва душата. Така не се плаче. После се усмихне, погледне към земята. Това не е смях. Идете при извора, да се научите да плачете. Като извира, водата плаче и прави движения. Красиви движения са ония, в които има хармония. Без движения нищо не се постига. В Индия има факири, които с години седят на едно място, да каляват волята си. Със седене те нищо не са постигнали. Адептите са хора на движението. Ония хора, които седят на едно място и мислят само за удоволствие, не могат да се развиват. Вие трябва да бъдете подвижен като светлината. Такива са ангелите. Сегашните хора не могат да ходят правилно. Някои се движат като гемия, клатят се на една и на друга страна. Това показва, че те се намират в развълнувано море. В разумния живот не съществува никаква дисхармония. Вие сте дошли на земята да изправите мисълта си, за да се приготвите за разумния свят. Не съжалявайте, че в ума ви е влязла лоша мисъл или в сърцето ви – лоши чувства. Ако се страхувате от лошите мисли, чувства и постъпки, вие не може да намерите Бога. Едно се иска от вас: да служите на Бога. Ако правите това, което ви е приятно, вие служите на света. Това правят всички хора. Ако правите това, което не ви е приятно, вие служите на Бога. Бъдете като Бога, Който дава еднакво на праведния и на грешния. Като праща слънчевите лъчи на земята, Бог еднакво дава на всички живи същества. Той се отнася с еднакво внимание към човека и към паяка. Като мине покрай паяка, запитва го: „Как живееш?“ – „С години тъча своята мрежа, но още не съм разрешил задачата си.“ – „Имаш ли гости, посещават ли те приятели?“ – „Много гости имам. Често влизат в мрежата ми, и аз ги изяждам.“ Наистина, голямо противоречие съществува между паяка и мухата. Засега това противоречие не може да се разреши. Вън паякът има право да изяде мухата, но види ли го някой, свободен е да развали паяжината му. И аз не позволявам на паяка в стаята ми да смуче кръвта на мухата. В стаята ми влизат и комари. Когато спя, комарът има право да вземе малко кръв от мене. Когато съм буден, не позволявам на комара да смуче кръвта ми. Някои се страхуват от комарите. Няма защо да се страхуват от тях, но ще им заповядат да не ги хапят. Ако не можете да заповядате на комарите, как ще въздействате на хората? Казвате, че лесно се справяте с комарите. Как се справяте? Ако ги убивате, това не е разрешение на въпроса. Какво представят комарите в психичния живот на човека? Те са неговите лоши мисли и чувства. Ако не можеш да се справиш с една лоша мисъл и лошо чувство, къде е твоята сила? В лошата мисъл се крие едно добро. Как ще намериш това добро? – Ще издигнеш перпендикуляр и в основата му ще намериш малкото добро. Само така ще разбереш смисъла на лошата мисъл. Лошите мисли и чувства служат за запазване на богатството в човека – неговото малко добро. Само адептите и светиите се домогват до малкото добро. То се пази от голямото зло. Някой казва: „Предчувствам, че ще ме сполети голямо зло“. Кое е голямото зло? – Смъртта. По-голямо зло на земята от смъртта не съществува. Като се справи със смъртта, човек става господар на положението. Той придобива истинското знание, което го прави щастлив. Да се справите със страданието и със смъртта, това е задача, която всеки човек трябва да разреши. Христос е страдал и разреши въпроса за страданието. И вие трябва да го разрешите като Него. Зад всяко разумно страдание се крият истинското знание и истинските добродетели. Зад страданието се крият разумни същества, с които трябва да се запознаете. Те ще ви повдигнат. Те се интересуват от вас, грижат се като за свои деца. Колкото по-голям е интересът им към вас, толкова вашият живот се подобрява. Кога се интересуват от вас? – Когато страдате. Колкото повече се увеличават страданията ви, толкова по-знатни ставате и толкова повече ви помагат. В страданията човек възприема, а в радостите – дава. Страданието разтоваря, а радостта товари.

Като страдате и се радвате, ангели ви посещават. От една страна ви изпитват, а от друга – ви помагат. Велико нещо е да видиш ангел. Той е облечен в бяла премяна, препасан с златен колан. На момата той се явява като млад, красив момък. Като го види, тя казва: „Никога няма да забравя тоя момък“. На момъка се явява като красива мома, за която цял живот мечтае. Той казва: „Душата си давам за тая мома“. Ангелът казва: „Аз нямам нужда от твоята душа. Дай я на Господа“. Да се върнем към основната мисъл – малкото добро. Търсете малкото добро, както в себе си, така и в своите близки. После ще намерите най-голямото зло. Тоя момент изисква герои. И на вас казвам: Бъдете герои да се справите с голямото зло. Бъдете търпеливи, докато намерите малкото добро. Всеки ден се оглеждайте в огледало, да видите какви промени стават във вас. Забележите ли, че на лицето ви се яви една бръчка, работете върху себе си, да я премахнете. Ако устата ви е крива, това е недостатък, който също трябва да премахнете. Всеки недостатък се отразява на мислите и чувствата, а те – върху вашия характер. Ако не работите върху себе си, напразно сте живели на земята. Животът има смисъл, ако се използва. Казваш: „Ако тая година не успея, догодина ще успея“. – Не отлагайте нещата. Ако тая година не използвате благото, което тя носи, идната година ще ви донесе по-малко блага. Изучавайте себе си, да видите доколко сте готови да търсите малкото добро. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Пътят е символ на светлината. Тя има отношение към знанието. Без светлина пътят не съществува. Без знание светлината не може да се изяви. Пътят има отношение към физичния свят, светлината – към духовния свят, а знанието – към Божествения. „Аз съм истината.“ Истината има отношение към свободата. Значи човек трябва да бъде свободен, ангелът трябва да бъде чист, а за Бога се казва, че е свят. Свободата е за човека, чистотата е за ангелите, а святостта – за Бога.

Истината е в светостта. Само святият човек може да бъде абсолютно свободен. – „Аз съм животът.“ Обикновеният живот е за земята; мисълта е за духовния свят, за ангелите, а Любовта е за Божествения свят. Следователно, когато казвате, че трябва да се живее, вие сте на земята, между хората; когато се казва, че трябва да мислите, вие сте между ангелите, а когато се казва, че трябва да любите, вие сте в Божествения свят. Като се говори за Любовта, това е Божественото начало; като се говори за мисълта, това е ангелското проявление; като се говори за живота, това е човешкото. Чувствайте дълбоко в себе си Божията Любов; чувствайте дълбоко в себе си ангелската мисъл; чувствайте дълбоко в себе си живота на цялата природа. Като ученици, вие трябва да ликвидирате със старото. Ако ти е приятно да ухапеш някого, откажи се от това желание и направи неприятното, т.е. кажи му, че е добър. – „Как да му кажа, като не е добър?“ По човешки е невъзможно да се каже това, но от гледището на Бога е възможно. Ако Бог мисли за нас така, както ние – за близките си, не бихме могли да живеем. Доброто е от Бога, злото – от човека. Следователно човек сам трябва да се откаже от злото, сам да го хвърли настрана. От Божествено гледище зло не съществува. Обаче злото съществува само в човешкия свят и причинява нещастия на хората. Мнозина питат: „За кого е създаден светът?“ – За умните хора, наречени чада Божии. Противоречията в живота са пак за умните хора. Злото и доброто е за добрите хора. Всичко съществува за добрите хора. Който разбира нещата казва, че всичко е за добро. Който разбира нещата отчасти, отчасти е добър; който напълно ги разбира, изцяло е добър. Питат, съществува ли в Бога зло. – Не съществува. Въпреки това, Той заповяда на Адам и Ева да не ядат от плода на забраненото дърво. Те ядоха. Адам разбра погрешката си, но не можа да я изправи, за което го изпъдиха от райската градина, да отиде в света да придобие високата култура. Ще знаете, че най-голямото зло е за светиите, за гениалните хора. За тях това е голяма привилегия. Мъчениците минаваха през огън, но те пееха и славеха Бога, считаха, че всичко е за добро. И първите християни бяха бити, то те се радваха, че Бог ги е удостоил да минат през тоя огън. Когато изгубиха новото разбиране, Духът Божи се оттегли от тях. Често се запитвате защо идват страданията. Помнете: Страданията са привилегия за хората. Само грешниците не страдат. Обаче праведните страдат и чрез страданията стават кандидати за светии. Ще кажете, че знаете тия неща. – Знаете ги, но не се ползвате от тях. И сега слушате да ви се говори за малкото добро, но като го намерите, тогава ще разберете каква истина се крие в него. Обаче като наблюдаваш някого и търсиш малкото добро в него, не му казвай какво правиш. Каквото и да видите, нищо не говорете.

Казвате: „Аз видях това–онова“. – Нищо не сте видели. Тоя свят, в който едва сте надзърнали, е свят на обяви. Никой смъртен не може да види истинския свят. За да видиш тоя свят, трябва да имаш живота на добрия човек, мисълта на ангела, който е завършил своето развитие, и любовта на необятното Божие сърце. Ако нямате тия качества, оня свят ще бъде за вас пустиня, без никаква светлина. Не съжалявайте за земния си живот. По-голямо благо от тоя живот няма. Ако страдате и се радвате, без да се ползвате от благото, което се крие в живота, вие не разбирате тоя живот. Радвайте се и на най-малкото благо, на най-малката любов в себе си. Вие мислите, че като заминете за оня свят, там ще ви посрещнат с песни и венци. Пеш ще отивате за оня свят и през всеки 40 дена ще ви дават малко хлебец. Ще станете само кожа и кости. Ако сте изпълнили закона на Любовта, ще станете толкова красиви, че никой няма да ви познае. Сега вие сте в школата като човеци, които живеят на земята. Дошли сте да придобиете Любовта, да познаете Бога. Някои от вас се оплакват, че страдат. – Защо страдат? – Нямали дрехи, пари, къща и др. Ако кажа, че нямам пари, не говоря истината. Вярно е, че нямам пари, защото не ги сека.

Казвате: „Учителят може да направи всичко“. – Мога, но ако вие пазите живия, разумен ред на нещата. Аз мога да направя всичко за вас, ако имате живота на добрия човек, светлата мисъл на ангела и Любовта на Бога. Нямате ли тия неща, нищо не мога да направя за вас. Вие искате да станете светии, Бог да ви посещава. – Ако досега не ви е посетил, никога няма да ви посети. Понеже Бог ви е посещавал много пъти, и в бъдеще ще ви посещава. От вас се иска само едно – да служите на Бога, като посветите живота, мисълта и любовта си на Него. Желая ви да придобиете живот като моя, да разбирате нещата като мене. Под „моя живот“ разбирам общия живот, който се проявява навсякъде. Желая ви да имате мисъл като моята. Желая ви да имате любов, която извира от сърцето на Бога; да гледате на нещата, както Бог гледа. Следователно, когато срещнеш тъжен, скръбен човек, не му казвай, че трябва да слуша, но кажи: „Желая ти да имаш общия живот в себе си. Желая ти да имаш светлата ангелска мисъл. Желая ти да имаш Любовта, която излиза от Бога. Желая заедно да търсим малкото добро в човека“. Само така животът ни ще се оправи.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 22 юни 1932 г., София, Изгрев.