Ще прочета 4-та глава, Първо Послание към Коринтяните. Размишление върху стиха: „Пътят на праведния е път на зазоряване“.
Някой казва: „В кой път трябва да вървим?“ – Вървете в пътя на живота. – „Кой е този път?“ Отговарям: пътят на живота е път, в който Доброто царува; пътят на живота е път, в който Любовта царува; пътят на живота е път, в който Правдата царува; пътят на живота е път, в който Истината царува; пътят на живота е път, в който Мъдростта царува. И тъй, който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да върви в този път. Той е пътят, в който върви всяка душа и всеки дух. Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за Доброто, за Любовта, за Правдата, за Истината и за Мъдростта. Спомниш ли си за Доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за Любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за Правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за Истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си.
Следователно, иска ли човек да намери този път, той трябва да направи едно малко усилие. Кое е най-малкото усилие? Най-малкото усилие, което човек може да направи, е да драсне една клечка кибрит. От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не. От най-малкото усилие ще се яви светлина. Казвате: „Как да позная Истината?“ Ще драснеш клечката, и светлината веднага ще се яви. „Как да драсна клечката?“ – С най-малкото усилие, с допиране клечката до кутията, без да я махаш из въздуха. Не си ли в този път, с години наред можеш да махаш клечката из въздуха, тя пак няма да се запали. Когато в положителния живот се случват страдания, това показва, че някой дух от невидимия свят иска да драсне клечка кибрит. – „Аз много пострадах от това драсване.“ – Нищо не сте пострадали, една малка резка се е образувала. След това през целия ден ще имате на разположение огън, ядене, ще ви е приятно. Какво от това, че сте имали едно малко страдание? Малките страдания се заплащат с бъдещите блага. Казвате: „Ние искаме да бъдем чисти, да не страдаме“. Представете си, че имате една хубава книга, със скъпа, красива подвързия. Вие искате да я четете, но тя казва: „Не искам да ме пипа никой. Искам да остана чиста, свята, каквато съм, затова не позволявам да ме пипат“. – И това може. Тази книга ще запази чистотата си, но никой няма да я търси. Щом една книга е за четене, тя все ще се нацапа, но поне разумно да се цапа. Тя ще изгуби чистотата си, но в нея ще се вложи нещо разумно. Ако книгата се стреми да запази чистотата си и на никого не е полезна, това говори за механическо разбиране на чистотата. Кой как отваря листата на нацапаната книга, ще чете греховете ѝ, но в тях ще вижда и мъдри работи. Ако книгата остане чиста, тя ще бъде лишена от Мъдрост. Ако се нацапа от употребление, тя ще съдържа Мъдрост в себе си, ще има ценни придобивки. От двете положения кое е за предпочитане? Да се нацапа човек, това не значи да се боядиса. Бояджилъкът не е наука, нито изкуство. Цветята, за пример, не са боядисани. Те са оцапани само. Значи, има два вида нацапване: едното нацапване се нарича боядисване, а другото – разумно нацапване. От боядисването никой не може да се ползва, а от разумното нацапване всеки чете и прониква в мъдростите на живота. Ако хиляди хора могат да четат от една разумно нацапана книга, те ще видят как Божиите дела се прославят. Мине един човек покрай тебе, отвори книгата ти, чете. Мине втори, чете. Мине трети, четвърти, пети, всички четат, интересуват се от тази книга. Най-после и ти казваш: „Чакай да видя какво интересно има в моята книга. Гледам, всички четат, назъртат в нея“. Отваряш книгата си, започваш да четеш, и ти се заинтересуваш от нея. Ще четеш, ще изучаваш собствената си книга и ще кажеш: „Колко хубави работи имало в моята книга! Досега аз не знаех това“. Казвам: иска ли човек да намери Истината, нека чете и изучава себе си. Този е начинът, по който Истината може да се намери. Мнозина търсят Истината вън от себе си, но не я намират. Други искат да намерят Истината по пътя на чистотата, но и така не я намират. Не търсете чистота в себе си. Само Бог е чист. Чисто е само Вечното Начало, което е създало света. Никой не може да внесе и най-малката нечистота в Бога. Какво може да направи една муха на Мон-Блан или на Мон-Еверес? Никакво плюене на мухата не е в сила да накърни тяхната чистота. Когато някой мисли, че светът или животът може да се оцапа, той не разбира законите. Да се оцапа животът, това е равносилно да се оцапа някой висок връх от мухата. Следователно, мислите ли за чистотата, мислете за Бога. Само Бог е чист. Тази е една от основните идеи, която постоянно трябва да държите в ума си. Намерите ли някакво противоречие в нея, знайте, че то е в самите вас. Всяко противоречие се дължи на някакво неразбиране. Неразбирането пък се дължи на външното разглеждане на нещата. Иска ли човек да разбере нещо, той трябва непременно да го разглежда най-малко от две страни: външно и вътрешно. Каже ли човек, че целият свят е оцапан, той върви по ума на мухата, която мисли, че е оплюла и нацапала всичко. Този човек не е умен. Дойде мухата и казва: „Аз опетних всичко, нищо чисто не остана в света“. Тази е първата лъжа на мухата. Що е мухата? Тя е дяволът, който заблуждава хората. Който лъже, който убива, той е подобен на муха. Някой казва: „Ще ме убият“. Чудни са хората! Кой ще те убие? Никой не може да те убие. – „Ама ще ме оберат.“ – Никой не може да те обере. Преди всичко, може ли муха да убие или да обере човека? Как може муха да обере човека, когато тя няма гръб, на който да носи откраднатите вещи? Мухата дойде при човека и го заблуждава, че кара след себе си цяла кола, в която слага откраднатите вещи. Тя лъже, а човек ѝ вярва и става муха като нея. Той вярва, че тя може да носи земята на гърба си. Мнозина вярват в това, но истината е, че мухата по никой начин не може да носи земята на гърба си. Онези пък, които вярват в силата на мухата, казват, че имало големи мухи. Не, няма големи мухи. Всички мухи са малки. В този смисъл злото не е нищо друго, освен муха или комар, който може тук-там да ужили човека. Мухата те бодне някъде, направи ти една малка дупчица, и ти цял ден говориш за тази малка дупчица. Мине ли мухата край тебе, ти казваш: виж какво ми направи тази муха. Няма какво да говорите за мухата, но вземете малко сол и намажете мястото, където ви е ухапала. После хванете мухата, намажете и нея със сол и ще видите, че втори път тя няма да ви жили. Тя ще се превърне на солена риба. Прилагайте този метод и ще видите как мухите няма да ви хапят. Иска ли човек да не го жилят мухи и комари, той трябва да скрива ония места от тялото си, които най-много се нападат. Те са най-важни места, те са фронтове, които човек не трябва да оставя отворени. Ако са отворени, той трябва да постави стража, която да ги пази. Затова, именно, Давид казва: „Господ ми е задна стража“. Значи, искате ли да се запазите от жилото на мухата, употребете сол. Солта е само за мухи, които жилят. Освен със сол, вие можете да повишите температурата на ръката си, че като дойде мухата да ви жили, да изгори жилото ѝ. И мухата вижда, че всяка ръка не може да се жили. В този случай солта е средство, подобно на повишението на температурата. Христос казва: „Ако солта избезсолее, с какво ще се осоли?“ Това подразбира: ако мисълта изгуби солта си, какво струва тя? Когато човек изгуби солта на своята мисъл, той почва да се колебае и в него става процес на гниене. В духовно отношение колебанието в мислите представлява процес на гниене. Въз основа на същия закон, когато в сърцето на човека става някакво смущение, той пак се намира в процес на гниене. Почне ли човек да се чопли, да се запитва, има ли любов или не, има ли светлина или не, грее ли слънцето или не, той вече се намира под тежкото влияние на гниенето в себе си. Това са философствания, които не довеждат човека на прав път. След всичко онова, което човек знае в себе си, ще дойде някой отвън да му доказва, има ли слънце, или няма. Как ще ми докаже това? Без всякакви доказателства аз казвам на този човек: вземи моята лупа, постави я над ръката си и я насочи срещу слънцето. Какво усещаш? – „Ръката ми изгоря.“ – От какво? – „От слънцето.“ – Вярваш ли сега, че слънцето грее, свети и топли? Трябва ли да питаш на какво се дължи тази болка? Съвременните хора питат кои са причините за страданията. Казвам: страданията не са нищо друго, освен съсредоточаване на Божествените лъчи върху нас. Ако ние не сме готови да ги приемем, те ни причиняват болка, страдание. Значи, отричаме ли Божествените лъчи и въздействието им върху нас, те ни причиняват болка. Питам някой човек: ти вярваш ли в Бога? – „Не вярвам.“ Каже ли, че не вярва, аз веднага слагам лупата на ръката му и я насочвам срещу слънцето. – „Ох, страдания имам, болки имам.“ – Имаш страдания, защото не вярваш в Бога. Казвате: „Какво нещо са лъжа и истина и как можем да ги различим?“ Който лъже, той всеки ден олеква, губи по нещо от себе си. Който говори истината, той всеки ден придобива по нещо. Първият може да се уподоби на човек, на когото храната всеки ден се намалява, и той от ден на ден олеква, губи от теглото на тялото си. Който говори истината, той е подобен на човек, на когото всеки ден увеличават храната и, в края на краищата, към теглото му се прибавя един малък придатък, с по един грам.
Следователно човекът на лъжата олеква по тегло, губи тежестта си, а човекът на истината увеличава своята тежест. Ако престанат да дават храна на човека, той ще стане сух, само кости и кокали, ще заприлича на светия. Той всеки ден ще губи по малко от теглото си. Много такива светии има в света, но въпрос е дали те са истински светии. Ако светийството се заключава в сухотата, всички умрели хора би трябвало да бъдат светии. Така ли е в действителност? Който върви в Божия път, той не олеква, а напротив, по-тежък става. Мисъл, която олеква, не е права мисъл. Обаче мисъл, която има тежест, тя се развива органически правилно. Чувство, което има тежест, то се развива органически правилно. Постъпка, която има тежест, тя се развива органически правилно. Следователно тежестта е разумен процес. Сега, аз навеждам тия неща, за да не се безпокоите. Всички искат да знаят какво нещо е истината. Много неща могат да се кажат за истината, но се изисква специфично време и специфично състояние на съзнанието, за да може човек да я възприеме в нейната абсолютност. Съвременните хора не могат да възприемат истината, защото умовете им са занаяти с ред странични въпроси. Те не са свободни още. Има неща, от които те трябва да се освободят. Господарите им са ги натоварили кое с дърва, кое с въглища и с ред още неща, вследствие на което не са свободни да се занимават с въпроса за истината. В първо време те трябва да разтоварят съзнанието си, да се освободят от ненужния баласт. И на вас казвам: искате ли да ви говоря за истината, първо трябва да отидете на езерото да се измиете, после да се нахраните добре и тогава само мога да ви говоря. Иначе, стои някой, слуша да му се говори, а мисълта му тежи, спъва го. С какво сте натоварени, няма да разправям. Всеки сам знае с какво е натоварен, а при това всеки иска да се разтовари. И наистина, човек трябва да се разтовари от непотребното, да остане в него само Божественото, което Бог е вложил първоначално още. Що се отнася до вашите стари господари, няма защо да ги жалите. Нека фалират най-после. Дърва, въглища няма да им носите, нека се греят на слънце. Денят е хубав, топъл, и без гориво могат да минат. Ама те били научени да си попийват малко, да си похапват добре, да се обличат хубаво. Какво от това? Вие нищо вече не трябва да им носите. Време е и те да се заемат за работа. Вие пък се обърнете към себе си, работете за вашето освобождение. Снемете самарите от гърбовете и юларите от главите си. Краката ви са подковани с копита. Извадете гвоздеите на копитата и се освободете от тях. Хвърлете всички подкови, всички петала, освободете краката си. Днес, кой как мине, виждате го навсякъде окован. Той върви, а след него чувате „трап-трап“ – окован е човекът. Така и доброто в човека е подковано отдолу, но и то трябва да се освободи. Нека остане у вас мисълта, че светът е велико училище, създадено за хората, както и за всички живи същества, да учат. Вън от тази идея нищо не ви трябва. Ще дойде след това някой да ви казва, че трябва да му слугувате. Най-напред човек трябва да слугува на Бога. Щом може да слугува на Бога, той ще слугува и на другите хора. Ако човек не люби Бога, той на хората по никой начин не може да слугува. Люби ли Бога, заради любовта си към Него, той ще слугува и на хората. Тъй щото, дръжте в ума си мисълта, че светът е велико училище, в което сте дошли да учите. Никой няма право никого да лишава от благото, което Бог му е дал.
Щом знае това, той трябва да пази, както своята свобода, така и свободата на своите ближни. Всеки трябва да пази своята вътрешна свобода, да бъде вътрешно свободен, да не допуща в себе си никакви странични мисли, като тия на мухите. За пример, някои от страничните мисли на мухите са следните: „Обичат ли ме хората, или не?“ – Ако ти ги обичаш, и те ще те обичат. – „Какво казват хората за мене?“ – Че откак си заел висок пост, подобрил си материалното си положение: направил си хубава къща, наредил си добре децата си и т.н. – „Какво мисли мъжът ми за мене?“ – Мисли, че не си била вярна жена, че си имала много приятели и т.н. Казвам: светът съществува от хиляди години, но хората и досега още се убеждават едни други, че Бог съществува, че има задгробен живот и т.н. Мнозина вярват в Бога, вярват в задгробния живот, но щом дойде една муха около тях, наплюе ги, те се разколебават и казват: „Всичко е до смъртта. Умре ли човек веднъж, с него всичко се свършва“. Това е философия на мухите, но светът не е създаден нито за мухите, нито за казармите, нито за театрите, нито за свещеници и проповедници, които постоянно рекламират Бога, говорят за Него, говорят за задгробния живот. Бог не се нуждае от никакви реклами. Светът е създаден за всички добри хора, които носят Доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата. Пита ли някой защо е дошъл на земята, казвам: ти си дошъл на земята да носиш Доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата. Станеш ли сутрин, веднага кажи: „Аз съм дошъл да нося Доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата. Следователно аз съм дошъл да донеса, да дам, но дошъл съм още и да възприема. Какво да възприема? Дошъл съм да възприема Доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата“. Ще бъдеш ясен, кратък, категоричен и ще видиш, че никаква сила в света не е в състояние да те разубеди. Казваш: „Ами после какво ще стане с мене?“ – Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще стават с тебе. Сега, ще дойде някой да ви разтовари от всички добродетели и да ви натовари с ред непотребни неща, за да ви направи свободен. Не, това не е никакво освобождение. Истинското освобождение се състои в това, да се разтовари човек от всички непотребни неща, които нищо не му допринасят. Камъкът, дървото нищо не допринасят на човека. Обаче, натовари ли се с Доброто, с Любовта, с Мъдростта, с Истината и с Правдата, той вече разполага със сили в живота си. С тези сили трябва да борави всеки. Смисълът на сегашния живот е да се освободи човек от непотребното и да се натовари с онова, което му дава сила, мощ да расте и да се развива. Дойдат ли хората до тия сили, те ще дойдат и до новата култура. Каква е била културата на народите преди хиляди години, или каква е културата на мухите, това не ни интересува. Ние се интересуваме от новата култура. Имат ли мухите научни книги, имат ли железници, аероплани? Колкото за аероплани, те имат малки аеропланчета, крилцата им, но само за себе си. Те са умни, изобретателни за себе си, не и за другите. Можем ли да научим нещо от мухите? Някои естественици, като изучавали мухите, натъкнали се на особен род мухи, които могли да летят с бързина 500,000 километра в час. Човек трябва да подражава на тия мухи в бързината на тяхното движение и трябва даже да ги надминава. Днес, когато човек се накани да тръгне за някъде, мухата го изпреварила. Някой проповедник тръгва за някъде, иска да проповядва на хората. Докато стигне на определеното място, мухите отиват преди него, дават обявление, разправят, че такъв и такъв проповедник ще дойде. По този начин те дават своите афиши за или против този проповедник. Често и хората си служат с подобни афиши, разпространяват различни верни и неверни слухове.
И тъй, основната мисъл, която трябва да държите в ума си, е, че човек е дошъл на земята във велико училище, да учи. Той трябва да стане силен, да се освободи, да носи в себе си силите на Доброто, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на знанието. Който носи тия сили в себе си, той е истински човек. Сега, ще прочета 11-ти стих от третото Послание на Йоана: „Възлюблени, не подражавай злото, но доброто. Който прави добро, от Бога е; а който прави зло, не е видял Бога“. Значи, който носи в себе си Доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата, от Бога е. От цялата глава този стих е най-важен, върху него трябва да се размишлява. Ако река да говоря много върху тия неща, повече ще се забъркате. За Битието няма какво да се говори. То само по себе си е добро. Всичко, което Бог е създал, е добро. Вие трябва да се стремите към доброто в света – нищо повече. Що се отнася до страданията и до подобните на тях, те са временни неща. Те се явяват и изчезват, те са изключителни положения. Защо и за какво съществуват, днес вие не можете да си отговорите. Един ден, когато завършите развитието си на земята, ще дойде при вас един от видните професори и ще ви разходи по всички светове, ще ви разкаже причините за всички страдания и спънки в живота ви. Тогава вие ще се посмеете на себе си и ще благодарите на Бога, че благополучно сте минали всичко. Представете си, че вие сте студент в университета и се явявате на изпит: отговаряте за шест, а професорът ви пише единица. Вие поглеждате професора си недоволно и цял ден плачете за единицата. Професорът ви погледне, усмихне се и казва: „Този мой студент не може да разбере урока, който му преподавам с тази единица. Той още не познава Бога, не познава силите, които се крият в него. Аз му поставих единица, за да му покажа, че той има много да воюва в живота. Иска ли да победи, да излезе герой, той трябва да познава единицата, в която се крият всички сили за победа. С единицата всичко се побеждава“. Обаче, като не разбира значението на единицата, студентът казва: „Скъса ме професорът, пропаднах на изпита“. В действителност е така. Който не разбира единицата, т.е. Бога, той всякога пропада. Който познава Бога, той получава на изпита шест. Числото шест не е число на илюзия, то означава поникналото семе. Та, когато професорът поставя на студента си единица, а не шесторка, с това той му казва: „Докато не поникнеш, не мога да ти сложа шест. Щом поникнеш, ще ти пиша шест“. С други думи казано: „Щом кажеш урока си добре, ще ти пиша шест. За да научиш урока си добре, цяла година трябва да работиш, да учиш, да стоиш заровен в земята при тежки условия. Но един ден, когато поникнеш, ще получиш бележка шест“. Тъй щото, да повярваш в Бога, значи да те посадят като семе в земята. Щом поседиш там известно време, ти казваш: „Господин професоре, познах какво нещо е Бог“. Професорът погледне, види, че студентът е поникнал, и казва: „Хайде, на добър час, издържа изпита си!“ След това започва разклоняването на поникналото семе. То дава стъбло, листа, цветове, докато най-после даде и плод. Всички хора го обикалят и казват: „Хубаво е това дърво. Добри плодове дава“. Сега, както виждам, вие искате още да ви се говори, да прелеят чашите. Всички хора искат, като купуват мляко, например, мярката да прелива. Според правдата, така трябва да бъде. Как мислите, вашите чаши преляха ли, или още може да се налива? За днес толкова дадоха овцете. Утре, като ги издоим, ако има някои чаши празни, ще ги долеем. Бъдете днес бодри, весели, радостни, да завършите започнатата работа. Всички ще донесем по една–две плочи, да свършим новата постройка.
Беседа от Учителя, държана на 13 август 1932 г., 5 ч. сутрин.