Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Тема за следващия път: „Непознатото в процес на познаване“.

Съвременните хора се намират в свят на видимо противоречие. Те искат да намерят смисъла на живота, без да разбират причините, които действат в него. Има елементи, условия и причини, които създават противоречията. Знаете от геометрията що е кръгът, който претърпява видими промени. И в науката стават постоянни промени. Виждаме как една теория се замества от друга. Новата теория измества старата. Така се редуват една теория след друга, при което и старите теории не изгубват своето значение. Това показва, че ние живеем в относителен свят, следователно и науката е относителна. Казва се например, че светлината се движи с бързина 300,000 километра в секунда. Обаче как става това изчисление, малцина знаят. Математиците са правили тези изчисления в етера. Там светлинните вълни имат свой определен център. Учените имат предвид свойството на етера и бързината, с която той се движи. Който не разбира математика, той се обърква в математическите изчисления, в знаковете плюс и минус, с които те си служат. И природата си служи с такива знакове. Достатъчно е да погледнеш човешкото лице, за да видиш какви сложни формули са написани там, какви знакове е поставила природата върху него.

Като изучава човешкия характер, физиогномистът спира вниманието си върху веждите, изучава формата им. Наистина, веждите имат различна форма: дъгообразна, наклонена, правоъгълна. Математикът разглежда веждите геометрически, като прави и криви линии. Ако веждите са дъгообразни, трябва да се намери центърът им, да се види как са образувани. Такива вежди представляват отсечка от окръжността, т.е. част от енергията с която се движи кръгът. Като види такива вежди, математикът веднага прави превод; той гледа на веждите като резултат от разумната дейност на някое същество. Той намира връзката между веждите и разумността, която е работила върху тях. Най-малката промяна в работата на разумното същество се отразява и върху веждите. И децата, като играят с карти, нареждат ги кръгообразно. Обаче достатъчно е да се бутне една от картите, за да паднат всичките на земята. Коя е причината за падането на картите? – Детето. То е бутнало само една карта, а причината за падането на другите карти е в самите тях. Детето е разумната причина, а останалите карти се намират под влиянието на несъзнателна, механическа причина. Често и хората се натъкват на неразумни причини в своя живот. Това показва, че нещата в тях са наредени, както картите, с които децата играят. Друг е въпросът, ако разумният човек – първата причина – разпредели всяко нещо в себе си така, че да не става сътресение в него. Тогава може да се очаква падане само там, където специално си бутнал. Значи само една карта може да падне на земята, а останалите да бъдат незасегнати. В такъв смисъл първата причина е винаги разумна, а останалите са последствия на първата причина. И съвременната наука е дошла до своите придобивки по този път. Когато грамофонната плоча произвежда песента на някой певец, съзнава ли тя това? Завъртиш я веднъж, тя свири; завъртиш я втори път, пак същата песен свири. Това са механически процеси, в които не участва първата причина. Певецът е разумната причина. Щом се отдалечи от грамофона, останалите процеси, т.е. повтарянето на песента, са последствия на първата, разумна причина. 100 пъти да завъртиш грамофона, все същата песен ще свири. Ако и във вас, от детинство до старини, се явява едно и също желание в една и съща форма, това са механически процеси. Решението на задачите не е в механическите процеси. Защо ще носиш на гърба си грамофон, който да ти свири една и съща песен? Животът не се ограничава само в една песен.

Като се говори върху известен въпрос, някои казват, че не се интересуват от него. Мислите ли, че това, което вас интересува, ще интересува и бъдещето? Ако разбойниците те оберат, разумните същества ще се интересуват ли от това? Разбойниците ще те нападнат, без да се интересуват, гладен ли си, или не. Ти искаш да те оставят свободен, докато се нахраниш, но те казват: „Дай парите по-скоро!“ Колко време ще те чакат те? – Докато им дадеш парите. Ако парите ти са заровени в земята, те ще дойдат с тебе и ще чакат, докато ги извадиш. Аз мога да определя точно колко време ще те чакат. Ако си страхлив, лесно ще се справят с тебе; ако си твърд, волев човек и обичаш парите, те ще срещнат мъчнотии. В първия случай по-лесно ще се освободиш от разбойниците. Ако обичаш парите, цял ден като се разправят с тебе, в края на краищата те ще отстъпят. Обичта към парите те кара да се бориш с разбойниците. Ти мислиш за бъдещето си и казваш: „Какво ще правя без пари?“ – „Ще те убием!“ – „И да ме убиете, нямам пари.“ Те го заплашват само, че ще го убият, но той не дава парите си.

Днес и учените постъпват по същия начин. Един учен работи върху известен въпрос и като срещне нови теории по въпроса, с готовност ги приема. Друг учен работи върху същия въпрос, но държи за своето, не отстъпва нито на йота. Той изследва въпроса за светлината и пише x=ax / a2 – нова формула във физиката. Тук всяка буква има значение. Казвате: „Какво ни интересува тази формула и нейното решаване?“ – Дали ви интересува, или не, тя съществува в самата природа. Светлината съществува и без вашия интерес. Обаче физикът иска да изучи нейните закони, да си обясни всички явления. Ако ви говори за електричеството, и това не ви интересува. Какво ще се ползвате, ако знаете какво количество положително и отрицателно електричество приемате всяка секунда в организма си? Въпреки това, вие се ползвате от електричеството. Всяко знание, от което се ползва мисълта, допринася полза на целия човек. Теорията е тясно свързана с практиката. Закон е: Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, е в полза и на целия организъм. Кога ще се отрази мисълта върху организма, не е важно: може още днес, може и след хиляда години. Същото е изказано чрез стиха: „Всичко, каквото се случва в живота на онези, които обичат Господа, се превръща на добро“. Като разглеждат живота си, мнозина казват: „Има неща, които не трябваше да стават“. – Не трябваше, но щом са станали, това е за добро. – „Не трябваше да боледувам.“ – Не трябваше, но боледуваш. – „Не трябваше да остарявам.“ – Не трябваше, но остаряваш. – „Не трябваше да живея в беднотия.“ – Не трябваше, но си беден. – „Не трябваше да нося такива дрехи.“ – Не трябваше, но ги носиш. Изобщо, каквото е станало и става, все допринася нещо на човека. Носиш дебела кожена шапка на главата си, но тя те предпазва от удара, който ти е причинил падането на една керемида. Ако не беше паднала керемидата, можеше да бъдеш и без шапка. Днес е модерно да се ходи без шапка. Обаче ако шапката ще те спаси от удара в главата, благодари, че си бил с шапка. Някога и лекият удар може да причини нещастие.

Това са предположения, които могат да се докажат, могат и да не се докажат. Не всякога доказването на нещо е вярно. Всичко, което съм доказал, е излязло вярно. Има неща, в истинността на които ще се убедите в бъдеще. Тогава всички хора ще ги доказват, може по друг начин, може и по същия начин. Учените, например, са доказали чрез изчисления бързината, с която се движи светлината. Това изчисление не е абсолютно вярно. И в бъдеще ще работят върху този въпрос. Има разлика между изчислението, с което днес работят, и това, което отговаря на истината. Според някои учени етерът е навсякъде еднакъв, обаче не е така. Има места, където етерът показва различна гъстота, а това се отразява върху бързината на светлината. Това са ред научни и философски въпроси, които нямат значение в сегашния живот. Въпреки това, човек трябва да има желание да учи, да изследва явленията в природата. Кой не се интересува от светлината? Що се отнася до бързината, с която се движи светлината, всеки трябва да знае това число. То служи за единица мярка. Ученият трябва да знае всичко за светлината. Това е мое заключение. Колкото повече знание има човек за светлината, толкова по-добре мисли той. Не може да имаш ясна представа за нещата, ако нямаш достатъчно светлина в съзнанието си. Голям фактор е светлината. Следователно не питайте защо страдате, защо не ви обичат и защо не обичате хората. Мразиш някого, защото нямаш достатъчно светлина в ума си. Ако имаш нужната светлина, ще гледаш на човека като на жива формула. Ще изучаваш тази формула, ще разглеждаш какви знаци има тя. Ръцете, краката също са формули, които трябва да се изучават. Ще изучавате пръстите на ръцете, отделните фаланги. Всеки пръст, всяка фаланга има съответен знак – плюс или минус. Също ще изучавате широчината и дължината на ръката. Широчината има отношение към издръжливостта на човека. Който има тясна ръка, е повече мечтател, отколкото реалист. Той не е практичен, не е пригоден за груба, физическа работа. Кой за каквато работа е роден, това ще върши. Житното зърно ще роди жито. При каквито условия и да го поставиш, пак жито ще даде. То може да бъде по-едро или по-дребно, но нищо друго, освен жито.

И тъй, каквото е вложено в човека, това ще се прояви. Една мисъл може да се разшири, но в никакъв случай не може да измениш нейното естество. Едно чувство може да се облагороди, но в никакъв случай не може да се измени естеството му. Следователно всякога трябва да знаеш кои неща са възможни и кои са невъзможни. Това важи за единица време и за даден момент. Ето защо, това, което днес не е възможно, в бъдеще може да се реализира. Днешното невъзможно е бъдещо условие за постигане на нещата. Природата се отличава с голямо разнообразие. В разнообразието, именно, се заключава развитието на човека. Невъзможното за даден момент е възможно за следващия. Непостижимите неща в този живот са постижими в бъдещето, във вечността. Няма нещо, което човек да пожелае и да не постигне във вечността.

– Що е вечността? – Постижение на всички възможности. Да се говори за вечността, това значи да се постигнат всички човешки желания. Като чуя думата „вечност“, казвам: Всичко е постигнато, всичко се постига, всичко ще се постигне. Това, което ти не можеш да постигнеш, някой го е постигнал вече, друг го постига, а трети ще го постигне. Приятно и весело е да се говори за вечността. Когато постигне нещо, човек се е установил вече. Добре е, когато живееш с мисълта, че ще постигнеш нещо. Тази мисъл поддържа духа на човека и го прави млад.

Сега ще ви представя една жива фигура. Излиза гайдарят на хорището и започва да надува гайдата. Той застава в центъра, а около него, на периферията, се нареждат моми и момци и хорото започва да се върти. Като наблюдавам движението на тези точки, аз правя изчисление, колко точки ще се движат по периферията и колко време ще продължи движението. Една по една точките се разпръсват и в скоро време гайдарджията остава сам, докато най-после и той си отиде. Хорището остава празно. Следващата неделя центърът на хорището отново оживява и периферията започва да се върти. Това е фигурата на установените и подвижни точки на кръга. Точките A и B в кръга (фиг. 2) са неустановени. Те са крайни точки на диаметъра, който дели кръга на две равни части. Вторият диаметър CD разделя кръга на още две равни части (фиг. 3). Така се получават точките ABCD, които вече са установени и като такива, те отсъстват от кръга. Центърът на кръга е жив, затова след време около него се образуват концентрични кръгове. Като говоря за хорото, вие казвате, че само онзи играе, който има желание за това. – Що е желанието? – Събрана енергия в човека, която иска да се прояви. – Що е мисълта? – Подтик, който слиза отгоре–надолу река и се влива някъде в близкото море. Волята е сила, енергия, която извършва всичко. Тя е резултат от дейността на мисълта и желанието. Тялото е резултат на човешката воля. Докато е на физическия свят, човек се нуждае от тяло, като от къща. Пипне ръката си, вижда, че може да направи нещо с нея. Пипне главата си, вижда, че може да мисли, да създава нещо. Щом изгуби тялото си, той остава голо съзнание и мисъл. Тогава той мисли, съобразява, но не може да се изяви навън. Тялото е къщата на човека, която може да пристава, както момата пристава на момъка. Ще дойде ден, когато някой ще я купи. Докато се извърши продажбата, могат да я препродадат. – Колко души могат да владеят една къща? И за колко време ще я владеят? – Най-много 10–20 години. Лесно се менят господарите на къщата. Това наричат хората женитба.

– Що е женитбата? – Отношение между души. За обикновените хора женитбата е търговска сделка, купуване и продаване на нещо. Някой купува една къща и сърцето му се стяга, дали ще излезе добра, или не. Той има тясна връзка с къщата и не му е безразлично какво ще излезе от тази покупка. Как да не се свива сърцето ти, ако къщата гори? Ако къщата ти гори, ще страдаш; ако не гори, приятно ти е.

– Защо една къща гори, а друга не гори? Това са символи, които трябва да разбирате. Когато се запали къщата на учен човек, това ще му бъде в полза, а именно, той ще започне да мисли право. Ще разгледа отношенията си в семейството, с приятелите си, с познатите си и от това ще извади заключение за причината на пожара. Като умен човек, той ще търси причината първо в себе си, а после, в окръжаващите. И като я намери, ще изправи живота си. Ако си отчаян и видиш, че една къща гори, имаш възможност да се справиш с отчаянието си в един момент. Ще си кажеш: „Както една къща, труд на десетки хора, изгоря в един момент, така и моето отчаяние може да изчезне в един момент“. Като разсъждава така, той сменя състоянието си и започва да мисли право.

И тъй, всичко, което се случва с учения и добър човек, произвежда добри резултати. Всички явления в природата – изгряването и залязването на слънцето, изгравянето на звездите, духането на вятъра, шумоленето на листата, валенето на дъжда, на снега – се отразява благоприятно върху хода на човешкия живот. Няма явление в природата, което да не се отразява върху човека. Като знаете това, използвайте всичко за добро. Ще кажете, че не струва да се живее. – Така може да каже глупавият, но не и умният. Право е, че не трябва да живееш като глупав. Обаче ще живееш като умен човек. – „Не ми трябва много знание.“ – Да, не ти трябва знание, което те спъва. Нужно ти е такова знание, което внася живот и свобода. Казваш, че не се нуждаеш от знание, а искаш да живееш. Според мене, да живееш, това е наука, това е истинско знание. Друг е въпросът, ако под „знание“ разбираш човешкото, преходното знание. Всъщност, всеки човек се нуждае от Божественото знание, което носи със себе си през вековете. Да живееш добре, това е Божествено знание, Божествена наука. Стремете се към онова знание, което ще ви помогне при решаване на всички мъчни задачи. – „Зная да играя комар, пръв играч съм.“ – Пръв си на комар, но последен в училището на живота. Бъди пръв в Божественото училище, а последен – в човешкото.

Първият кръг, на фигура 1, представлява човек в потенциално състояние, още непробуден. Вторият кръг, с един диаметър, представлява поляризирания, т.е. пробудения човек, с два полюса. Това е човекът на движението, както се движи совалката и тъче платното. В този кръг човек се движи само отдясно–наляво и отляво–надясно, не може да кръшка в друга посока. Това е движение в едноизмерния свят. Като дойдете до кръга с двата диаметъра, имате възможност да се движите от A към C и D и от B към C и D. Тук човек разполага с повече възможности и с повече постижения. Колкото по-високо се качва в дву-, три- и четириизмерния свят, и възможностите му се увеличават. Като ученици, вие имате няколко възможности за постижения. Имаш възможност да работиш с ума, със сърцето и с волята си. Това са възможностите на триизмерния свят. Имаш възможност да работиш и с душата, и с духа си. Те водят към по-високи постижения. Ще се стремиш да усилиш волята си, за да имаш постижения на физическия свят. Ще работиш върху сърцето си, за да имаш постижения в сърдечния свят. Ще усилваш ума си, за да имаш постижения в умствения свят. Сърцето помага на ума и умът – на сърцето, но постиженията на ума зависят от ума, а постиженията на сърцето зависят от сърцето. Всеки орган работи в своята област, но въпреки това, взаимно си помагат. Без воля нищо не се постига. Болният е човек без воля. Какво може да постигне той?

– Кой човек е здрав? – Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Той има светлина в ума си, импулс, подтик в сърцето си и сила във волята си. Влезе ли най-малкото колебание в сърцето на човека, той вече е нарушил здравето си. Той е психически болен, страда от психическа хрема. Здравето има отношение не само към физическия свят, но и към сърдечния и умствения. То е резултат на действието на висшите закони, т.е. на законите на разумния свят. Да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. Здравето подразбира интензивни мисли, интензивни чувства и интензивни действия. Може да имате само едно от тях, но ще работите върху себе си, да ги съчетаете. – „Как ще постигнем това?“ – Дружете с хора, които имат силна воля, светъл ум и просветено сърце. Ако дружиш с невежи, ще станеш като тях. Горко на онези, които се оставят да ги управляват невежи!

Помни: Никога не давай обещание, което не можеш да изпълниш! Има само Един, Който всякога е верен на обещанията си. Всъщност, Той няма защо да обещава. Той всякога дава. Той е Бог. Само на Него може да обещавате всичко. На хората ще обещавате само това, което можете да направите и което искате да направите за тях. И като обещавате на Бога всичко, Той никога няма да ви изнуди. Човек, обаче, изнудва. Ако дадеш обещание на господаря си да му служиш, той никога няма да ти даде почивка. За да не изпада в противоречия, човек трябва да знае кога да обещава. Ето какво правило ще ви дам. Преди да обещаеш нещо, питай Господа, съгласен ли е да дадеш обещание. После питай себе си, съгласен ли си и ти. Най-после, питай и своя ближен. Ако Бог, ти и твоят ближен се съгласят да дадеш известно обещание, дай го. Само така ще имаш сила да изпълниш обещанието. Следователно никога не обещавай, преди да си взел съгласието от Бога, от себе си и от своя ближен. Иначе работата ти ще се развали. Внимателен ще бъдеш!

Турците имат обичай, стомните им да бъдат всякога пълни с вода. По това се съди за качествата на жената. Когато турчинът се върне от работа и види, че стомните са празни, той има право да изпъди жена си. Днес младите турци не гледат толкова строго на това, но старите турци са крайно взискателни. Те гледат на празната стомна като на лош признак. Щом влезе вкъщи, първата работа на турчина е да бутне стомната, да види, празна ли е, или пълна.

Сега и аз казвам: Ако разумният свят бутне вашия ум и намери, че е празен от мисли, сърцето ви празно от чувства и волята ви – от действия, има право да ви изпъди вън. Стомната на вашия ум трябва да бъде пълна, да събере толкова, колкото в дадения момент може. Стомната на вашето сърце трябва да бъде пълна, да събере толкова желания, колкото може в момента да реализира. Стомната на вашата воля трябва да бъде пълна, да събере толкова постъпки, колкото моментът определя. Ако не си доволен от стомната на своя ум, можеш да си купиш нова. Касае се до формата на познанията. Ще смениш старите форми с нови. Твое право е всеки ден да сменяш формата на своите познания, да разширяваш формата на своите желания и да облагородяваш формата на своите постъпки.

Изучавайте всички факти и явления, които науката е открила, за да се домогнете до истината. Знайте, че всичко в света е предвидено. Изучавайте формулата на живота, както химикът изучава формулите на съединенията. Без това знание нищо не се постига. Някога и други хора могат да ви решат задачите. Обаче има случаи, когато всеки сам трябва да реши задачите си – никой друг не може да му помогне.

Днес, от всички се иска здрава, положителна мисъл. Не съжалявайте, че не разбирате всичко. Това, което сега не разбирате, ще го разберете в бъдеще.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 21 октомври 1932 г., София, Изгрев.