Дадено и установено

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Коя от двете думи, „дадено“ и „установено“, има по-широко съдържание? Думата „установено“ е по-широка от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семе, което се посява в земята. Щом се посее, има вече условия да расте. Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва. Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата. Някои неща са установени и служат за изходна точка. Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувстваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си този закон е неизвестен. Значи неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни. Като я решиш, неизвестните стават известни. Има събития, които в първо време са неизвестни. Щом се изпълнят, стават известни. Ето защо, под „неизвестно“ не разбираме нещо абсолютно неизвестно.

Следователно неизвестни неща са ония, за които не са дадени условия и време да се изпълнят. Влизаш в един непознат град и виждаш много неизвестни неща; влизаш в една тъмна стая, но не можеш да се ориентираш, няма светлина. Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни. В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове. Значи установеният свят е начало на всичко. Тук съществата събарят, разграждат и градят. И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме. Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им. Те започват да градят, ние им подаваме материалите. В това отношение ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата. Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма. В едно отношение, има разлика, но в друго – няма. Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната. Ако на детето е сладко, и на философа е сладко; ако на детето е горчиво, и на философа е горчиво. Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си, и детето прави същия израз на недоволство. Обаче философът ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго. За детето съществено е това, което то разбира.

Често се говори за ума като съществена проява на човека. Какво всъщност е умът, не можем да кажем, но можем да говорим за проявите на ума. Според някои умът е принцип, с който човек работи. Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него. Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях. Значи дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека. Питат някой защо човек трябва да живее добре. Ще кажете, че така е наредила природата. Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави? – Защо се задава такъв въпрос? – Много просто. Има същества, които пълзят, други пъплят, а човек ходи изправен.

Следователно интересно е да знаеш защо човек е изправен. На същото основание имаш право да питаш защо човек трябва да живее добре. Отговорът е прост: Който не живее добре, не може да ходи прав. Щом не живее добре, той или ще пъпли, или ще лази. Каква е разликата между пъпленето и лазенето? Пъплят съществата от двуизмерния сват, а лазят ония, които имат съзнание, малко по-високо от съществата на двуизмерния свят. Когато се говори за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на съзнанието или прояви на ума.

Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето. Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие. Само праведният, моралният човек може да ходи. По походката може да се познае до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие. Това са степени на човешкото съзнание. Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен. Стъпките му са сигурни, установени.

И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията – върху съзнанието. Възвишените, разумните същества са установили един ред в човешките мисли, чувства и постъпки, които работят в съзнанието. Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“. Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си. Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: „Изправи мисълта си“. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител. Голямата планина не се изненадва от нищо. Може ли малката планина да изненада голямата?

Аз не разглеждам въпроса от сегашното разбиране на хората, като обикновени учители и ученици. Положението на сегашните учители и ученици е актьорство. Те играят на сцената, както актьорите в театъра. На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност нищо не си. Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора. Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв. Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина. Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното. Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе. Обикновеният ред не може да му се наложи. В него се крие моралът на светлината. Той е опорна точка, около която се върти всякаква дейност. Този кръг на действие може постоянно да се разширява.

Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават. Ето, вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма. Така се оформили всички планети. Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът, от една страна, и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното. Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа. До това време човек расте и се развива. Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици.

Питате: „Къде е човекът?“ Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате къде е шишето, от което водата се разляла. Водата се разляла, а шишето остава неизменно. Аз говоря за шишета, които не се изменят и никога не изчезват. Водата се излива, а шишето си остава там, където е било.

И тъй, твърдата материя е установена, течната трепти, а въздухообразната се разширява. С други думи казано: Това, което движи нещата, е материалният свят. Това, което трепти, е чувственият свят. Това, което се разширява, е умственият свят. Където е мисълта, там има разширение. Където е чувството, там има трепет. Където има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати. Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение. Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет. После, трепетът трябва да се превърне в разширяване, а разширяването – в трепет.

Първото условие за развитие на ума е разширяването. Умът се нуждае от пространство, от простор. Ако не разбирате закона за разширяване на ума, не можете да се справите с пространството. Трепетът има отношение към времето. Ако не разбирате какво нещо е трепетът, не можете да се справите с времето.

Движението има отношение към законите на физическия свят, към волята. Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения. Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате. Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: „Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това?“ На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото. За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости 6 дни, без хапка хляб и вода. Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен. Не питай защо ти е здравето, но благодари, че си здрав. Иначе ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари. Щом види, че умираш, ще те изхвърли навън. Ако те намерят добри хора, ще те излекуват и ще кажат: „Пази се от лошия господар, болестта; не се свързвай с господарите на сиромашията, на глада, на смъртта“.

Пазете се от лошите господари! Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни. Там не дават никакво право на човека. Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата. Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения. Не е така. Установеният ред произтича от неустановения. Приятно е да срещнеш същество от установения свят. – Какви са тези същества? – Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: „Има ли Господ в света, или няма?“ Философът отговорил: „След половин час ще ти дам отговор“. В това време философът отишъл при един апаш и му казал: „Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство“. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: „Господи, помогни ми!“ В този момент философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: „Стой, върни всичко на този човек!“ Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия: „Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето“. Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш. Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.

Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение. Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества. Не питай, достоен ли си да видиш слънцето. Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина. Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш. Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля. Без тях животът е пълен с разочарования. Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл. Но ако то цъфти, връзва и дава плодове, животът му има по-голям смисъл.

Как ще познаем проявата на разумния свят? Представи си, че си пътник, минаваш през гъста, непроходима гора. Мушкаш се тук–там, още не виждаш никаква разумност. Продължаваш пътя си. Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях – стада. Не виждаш още разумността. Продължаваш пътя си. Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество. Чудиш се какъв е този свят, който го е създал. Обаче всичко, което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота. Всичко се дължи на техните грижи. Най-после, като видиш хората, ще разбереш къде е разумността. Всяко нещо трябва да благодари на своя създател, на онзи, който се грижи за него.

Сега вие се намирате пред завършените процеси и ги обяснявате по своему. Учените говорят за създаването на света, но това е механическо създаване. Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно. Лесно е да кажеш: „Направих си къща“. Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници? И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества. Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш. Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори. Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае. В плочата ли е ученият? Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата. Грамадна е разликата между мислите, чувствата и постъпките на възвишените същества и вашите. Колкото е далеч небето от земята, толкова са далеч и те от вас.

Мнозина питат какво е предназначението на човека. – Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж. Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. – „Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание?“ – Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, където започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. – „Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите.“ – В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия. В един момент ще започнете да мислите по нов начин. Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето. После, ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш. Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл. Човек възпроизвежда нещата, но сам не ги създава.

Смирение е нужно на човека! Питаш: „Докога ще бъда играчка на съдбата?“ – Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите ѝ. Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. Те го възпитават. Показват му какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил. Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава. Казвате, че еди-кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа. – Ти чел ли си ги? – Не съм чел нищо от тях.

Преди няколко дни се разговарях дълго с един, който ми каза: „Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания“. След малко го заболя стомахът. Той каза: „Страшни болки имам, умирам!“ Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство. Той прие лекарството и след малко болките му минаха. – Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна. – „Откъде знаеш да лекуваш?“ – Сам изучавах това изкуство.

Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти. Това е реалното, това е същественото. Като знаеш това, не се обезсърчавай. Гледай на света като на предметно учение. Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества. С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си? С какво ще се похвали малката планина пред голямата? Със силата си?

Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи. Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога. Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – „Нали сме свободни, независими?“ – Не сте свободни. Където има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи. Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят. Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили. Съществуването на другия свят има свое начало, свой произход.

И тъй, задръжте в ума си три неща: Човек трябва да се разширява, да има в сърцето си свещен трепет и във волята си – свещено движение. Само така можете свободно да се проявявате. Без тези три неща вие не можете да се проявите. Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време. Един ден в склада идва един познат и казва: „Дайте ми тази свещ“. Той я слага в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря. Кой не иска да има такава свещ? Докато е в склада, никой не ѝ обръща внимание. Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари. Когато услужиш на някого с твоята свещ, това показва любовта ти към него.

Възвишените същества, за които ви говоря, са неизвестни в Битието. За човека те са свещи, от чиято светлина той се ползва. Ако отиде в света и прекъсне връзката си с тях, те скриват светлината си от него, докато научи добре урока си. И тогава, като питате какъв е смисълът на живота, отговарям: Смисълът на живота е да се върнеш в правия път, да застанеш на светилника и да светиш на хората.

Сега, на вас казвам: Ако сте ме разбрали, добре ще бъде за вас; ако не сте ме разбрали, следващия път ще ме разберете.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 4 ноември 1932 г., София, Изгрев.