Възведен биде

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета четвърта глава от евангелието на Матея.

„В начало бе Словото“

Спирам се върху първия стих на прочетената глава: „Тогаз възведен биде Исус от Духа в пустинята, да бъде изкушаван от дявола.“ Има двояко разбиране в света. Имало един обикновен човек и един скулптор, когото пита: „Какво правиш?“ „Чукам камъни.“ И чука с чука си, троши. Няма си работа, чука малки парченца от камъка, играе си. Минава един разумен човек, един учен човек и казва: „Вае нещо.“ Онзи, който не разбира природата, казва, че тя чука. И всякога чукът отчуква нещо – днес едно отчуква, утре друго. Всички са все очукани. То е едно обикновено разбиране. Има неща в света, които никога няма да останат на своето място, дето са. Онзи ваятел, който е хвърлил око на един камък, има известни камъчета от този камък, от които нито помен няма да остане, всичко това ще изхвръкне. Все ще остане нещо. Но какво ще остане, но кое ще остане, не се знае. Само когато цялата статуя се извая, тя остава помен, паметник остава. Та когато виждате промените, които стават в света, като този скулптор, който вае с чука си, казвате: „Докога ще бъде това?“ Докато свърши своята статуя. Тази аналогия може да преведете в живота.

Противоречията, които съществуват навсякъде досега, редът и порядъкът в света, който може да влезе, той е онзи скулптор, той със своя чук налага чертите – от този неразумен камък извае нещо хубаво и красиво. Не е ли още по-чудно, че от онази мъртва материя природата е взела и е направила едно тяло. Вие се радвате на това тяло, вас ви е приятно да видите. Един химик може да ви разложи водата и да ви каже колко кислород и колко водород се съдържа. Та даже – какво чудно нещо има в очите. Или да разреже вашите дробове, да разреже вашия стомах или вашите уши – даже много евтино струва човек, тъй както химиците разгадават. Те изучават и са изчислили колко фосфор се намира в човека, колко желязо – даже едно ножче не може да направиш. Злато има толкова малко, че не може да направиш... много малко злато има, други вещества има, доста голямо количество вода съдържа. Обаче човекът не е това, не е тялото, което подразбира човекът. То е едно жилище за човека, то е една лаборатория, то е един свят, в който човек работи. Работи, ще кажат, функционират. Функцията не разбира, че работи. Работата е нещо друго, а функцията е нещо необходимо. Ти трябва да ядеш. Трябва да се върти колелото, но като се върти колелото, то не е разумно, то отнемай-къде се върти. Изходило колелото хиляди километри, но какво е научило. Нищо. Краката са извървели хиляди километри, какво са научили. Следователно извървяла колата, каруцата, конете, даже онзи, който ги кара, какво е добил. Казвам, онзи, който не разбира значението и смисъла на живота, той е като онзи, който минава край скулптора и казва: „Чука той.“ Отиде, развали се каруцата. Каруцата трябва да се развали, конете трябва да си заминат, и юзда един ден няма да има. Но все-таки каруцата е дяволско нещо.

Същественото, което остава, на ваш език същественото, е доброто. Доброто е в света в резултат на вековете, на милионите години. Когато хората говорят за доброто, доброто е определено. В съвременния свят има достатъчно добро. Доброто, това е храната, от която се поддържа животът. Ако едни хора страдат, страдат по единствената причина, че няма достатъчно добро. Доброто расте, тъй както житото расте – нищо повече, както ябълките по дърветата. Ако сеете, ще имате добро, ако не ги сеете, няма да има добро. Сега говорят, че доброто е наследствено. Възможно е, това са научни теории. Прави са, аз не отричам туй. Но аз превеждам думата наследственост. Тя за мене има съвсем друго значение от онова, което научно разбират. Наследственост е една ябълка да ражда ябълки, наследствена черта е да ражда ябълки.

Та казвам, най-първо, човек, който е на земята, трябва да разбира, да си зададе един въпрос: какво иска той. Трябва да зададе този въпрос, и да си отговори разумно. Щом си дошъл, какво е неговото предназначение? Детето, когато се яви в света, какво е предназначението? Дете ли да си остане? Старец ли да си остане? Нито дете да е, нито възрастен, нито, в края на краищата, старец да е. Какво е предназначението му? Никой не знае какво трябва да бъде човек. Казват, че ангел трябва да бъде. Ангел значи служител. Когато се научиш да работиш, ти ще станеш ангел. Сега ние разбираме ангел като онзи, който чука нещо. Казват: „Чука нещо с чука.“

Всеки човек трябва да бъде възведен. И ценността на човека е там, когато духът го възвежда. Сега някой път вие се чудите защо идат тези страдания. Изкушаване, възвел го е духът някъде. Духът те е възвел, когато майка ти и баща ти те пращат в училище. Те ви дават едно предназначение, което вие не може да си обясните. Някой път децата бягат от училището. Бащата трябва да настоява. Случва се детето да настоява. Майката и бащата нямат средства. Та казвам, разбиране трябва. Еднообразни мисли има, а някой път мислите се повтарят. Трябва да живеем. Но кой живот да живеем? Живота на птиците, живота на рибите, живота на млекопитаещите, живота на обикновените хора, живота на философа, живота на мъдреца, живота на светията – кой живот да живеем? В дадения момент ти трябва да знаеш кой живот да живееш. Всичко, което съществува в света, човек трябва да го преживее. Старите философи са поддържали, че човек се преражда. Египтяните са поддържали философията за странстването на човешката душа, преминаването от една форма в друга. Индусите са преработили туй учение в закона на прераждането. Християните са преработили туй учение. Христос казва – в новораждането всички са прави.

Но казвам, човек, след като се роди, докато замине от този свят, той ще премине всичките форми. Няма да остане ни най-малката буболечица, в която ти да не влезеш да живееш. Ама ще кажеш: „Как е възможно?“ Че как ти се усещаш някой ден тъй малък, тъй дребнав и тъй нещастен – като някоя малка буболечица. Животът ти се обезсмисли, че ти даже като буболечица не си. Някой път стенеш толкова слаб, че ти даже не си червей. Някой път червеят е толкова силен, че може да пробие земята. Някой път големият юнак легне на леглото, стане толкова слаб, че трябва да го обръщат, а глистата пробива земята, за да излезе на белия свят. Глистите са по-умни от хората. Когато умират, умират при светлината, а когато живеят, живеят при тъмнината. А хората, когато живеят, живеят при светлината, а когато умират, умират при тъмнината. Питам, тогава кой е по-умен?

В света всичко е допустимо. Всичко човек може да мисли. И всичко е полезно само за един момент. Парите може да ти бъдат полезни само един момент, а не всякога в живота ти да ти бъдат полезни. Аз обяснявам един закон. Парите някой път може да ти избавят живота, а парите някой път може да ти изгубят живота. Храната може да ти бъде полезна само в един даден случай, когато си гладен, но ако ти не знаеш как да вземеш тази храна, тя може да стане една отрова за тебе. Ако твоят стомах не започне да работи навреме и ако тази храна би седяла няколко часа, ще започне едно разлагане, веднага ще се роди един противоположен процес.

Та казвам, в сегашното общество, в сегашния развой хората се намират в един замотан кръг – една от най-големите илюзии, които съществуват в света. Никой не познава себе си тъй, както трябва да познава. Всеки мисли за себе си туй, което не е. И тогава хората мязат на онзи калугер, който се явил при руския цар, при един от руските царе – няма да ви разправям приказката, може да сте я чели. Императорът го попитал, казва: „Ти минаваш за един от много сведущите хора, за много учен човек. Може ли да ми кажеш какво аз мисля сега?“ „Ваше величество, ти мислиш, че аз съм този, когото ти си видял. Ти се лъжеш, аз не съм този.“ Той за това мислил. Той представил другиго. Ако днес ни попитат същото, ние мислим точно за това, за което ние не сме. Ние всички искаме да бъдем щастливи. Не знаем пътя и начина, по който може да бъдем щастливи. Всички искаме да бъдем умни. Не знаем пътя и начина, по който може да бъдем. Всички искаме да бъдем млади. Не знаем пътя и начина, по който може да бъдем млади. Всички искаме да бъдем силни. Не знаем пътя и начина, по който може да бъдем силни. И всички чакаме щастието ни да капне отнякъде. Всеки иска богат да е, но някой дядо да остави богатството му. Всеки иска да бъде силен, да бъде умен – но майка му и баща му не са го родили така – тъй да е роден. Всеки иска да бъде свят, но трябва да дойде някой учител отнякъде. Туй си има своите причини. Вие може да мислите, че това е естествено.

Кои са били причините, които са заставили природата да тури главата горе, а краката долу. Вие ще ми кажете, че това е в реда на нещата. Аз ви казвам обратното. Тогава кои са били причините, които са заставили природата да тури главата на растенията в почвата, а краката нагоре – различно от човека. На човека главата е горе, а на растенията – долу. Какви са нейните намерения? Аз съм чел много теории на учени, но не съм срещал нито един философ, който да е обяснил, нито пък аз искам да обяснявам. Ако вие ме питате защо ти си добър, аз никога няма да ви кажа защо съм добър. Ако ме питате защо съм лош, и това не мога да обясня. Това е ваше понятие – добро и лошо – в дадения случай. Аз мога да бъда за едного добър, а лош за другиго. Аз може да бъда добър спрямо сина си, а може да бъда лош спрямо една овца, която съм заклал, за да се нахраня. Питам тогава, в света може ли да намерите един светия, на когото ръцете да не са оцапани в кръв. Защото истински светия е онзи, който не прави никаква разлика. Всъщност вие ще извадите едно криво заключение. Той не прави разлика между един добър и лош човек. Да ви кажа сега какво разбира светията – да не прави разлика. Защото един светия е една свещ, която гори. Една свещ, която не гори, няма никаква стойност. Но при дадени условия горещата свещ на светията има по-голяма стойност, понеже принася по-голяма полза. А онази, която не гори, тя е в запас. Тази горящата свещ днес може да се стопи и да причини една вреда. Запалената свещ може да причини голяма пакост. Мислите ли, че един светия, като запали една свещ, и ако дойде и ви нареди да палите свещите, и с тази свещ запалите плевните на хората, как мислите тогава, кой е виновен? Светията, който е запалил свещта, с тази свещ се случи, че се запалят всичките плевни и изгорят. Туй е едно зло.

Добрата страна коя е? Иде зима, когато температурата е 40–45 градуса под нулата. Ако хората нямат запалена свещ, ще измрат. Кое е по-хубаво, да изгорят плевните или да измрат хората? Мислите сега. Злото се ражда, когато трябва да изгорят плевните. Доброто се ражда, когато трябва да се спасят плевните. Следователно, щом злото дойде в света, то е вашата плевня, която трябва да изгори, подразбира се силата, която гори вашата плевня, тя ще спаси твоя живот. Туй е закон. И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще им съдейства за добро.“ Който разбира закона... Тогава, ако ние не можем така разумно да обясним временния живот, ние ще се намерим в едно противоречие. Ние искаме да оправим живота по един механически начин. Живота по механически начин никой не е в състояние да го оправи. Аз съм чел много книги, които казват, че някои хора са така родени. И понеже били бедни, затова крадели. Право е донякъде. Тогава богатите защо крадат? Мнозина казват, че причината е, че са болни, понеже от майка и баща са наследили. Казвам, много добре, но здравите защо се разболяват? Когато някой е болен, много добре, но противоречието е, когато онзи здравият се разболява – на когото баща му и майка му са здрави. Когато той се разболее, де е причината? Майка му била болна, баща му бил болен, добре, съгласен съм. Но ако онзи, на когото баща му е здрав и майка му е здрава, как той се разболява?

Един въпрос, който не е обяснен и за бъдеще не може да се обясни, нито пък аз искам да го обяснявам. Тогава ние ще изкараме – ако ние, съвременните хора, сме лоши в своите постъпки – Бог ли е виновен за това? Не, виновни сме ние. Ако у Бога има една вина, тя е, че той ни е създал. Затова Писанието казва в един стих: „Разкаял се Господ, че направил човека.“ Господ създал човека и като видял, че човек живее толкова лошо – сега не мислете, че аз го измислям, това в книгите е писано – като видял, че човек направил всичките престъпления и не живее както трябва, разкаял се. Тогава намислил да очисти земята от всичките тези престъпления и допуснал потопа. Като дошъл потопът, Господ се разкаял и казал: „Тези хора отидоха напразно.“ И като се разкаял, решил да остави поне един човек – Ной, да го тури в кораб и след това, за да не прави погрешки, дал му завета на светлината. Казва: „Тази дъга като видиш, по нея ще ходиш.“ Дъгата е най-добрият завет. И хората още не ходят по Новия завет. Те живеят допреди потопа, те живеят още преди дъгата да е съществувала. Не е съществувала, понеже водните капки не били диференцирани, не са могли да отклоняват тази дъга. Защото дъгата се явява при известни условия, известно пречупване става. Явяването на дъгата, то е едно качество, когато спектърът е дошъл на земята. Ние сега имаме половината дъга, още не виждаме цялата истина. Един ден, когато завършим своята еволюция, ще я виждаме цялата дъга.

Сега аз нагазвам в едни философски области, които нямат нищо общо с вашия живот. Но питам, коя от науките, която ви се преподава в университета, в колежите, има отношение към живота? Някои имат. Аритметиката има, геометрията в малък размер и тя има отношение, биологията едва сега ще има значение, другите все имат някое отношение. Но много от теориите, много от ученията почти нямат никакво практическо приложение. Туй ни най-малко не показва, че тази наука не е дошла навреме. Този материал е потребен за бъдеще. Аз тогава вадя едно заключение. Ако водата тече и е образувала океани, какво е направила водата? Ако тя се събере в един океан, какво е постигнала? Ако се събере на едно място? Тя е едно условие да се явят рибите в живота. Но тази вода с живеенето на рибите в нея, тя се е опетнила и тя е изгубила едно от своите качества. Следствие на това природата, ние виждаме природата, за да се избегне известно голямо противоречие, тя е допуснала голямо количество сол във водата. Да не би от тези нечистотии, които изхвърлили във водата, да се яви една ужасна зараза. Дава се солта като едно предохранително средство.

Тогава вие питате защо са страданията в света. Страданията, това са солта на астралния свят. В астралния свят, ако идете, вие всички ще мязате на риби – с люспи сте. Човек е една риба, която ходи във водата. Човек – със своите желания непостижими, той мяза на риба: слиза, качва се. Но когато говоря за рибите, вие виждате само външната страна и казвате: „Как! Аз да бъда риба?“ Че тогава питам, какво лошо има да бъдеш в рибите? Аз да ви покажа една страна на рибите. Те са винаги мълчаливи и досега една риба не е казала една обидна дума на никого. Ето една похвална черта. А в морето съществуват такива престъпления, дето и престъпленията на земята са нищо. Тук е рай в сравнение с това, което става между рибите. Там е цял ад. Но никога една риба досега не е казала една лоша дума и всички мълчат. Казват: „Мълчи като риба.“ Да мълчиш като жива риба, а не като умряла, защото умрелите риби като умрелите хора мълчат. Следователно похвална черта на рибите е тази, че и при всичките големи злини, които съществуват, нито една не е казала една горчива дума. Всички са благородни. Не че Господ ги е направил риби. А при хората нито един човек не е благодарен, че е направен човек. Всеки казва: „Защо Господ не ме направи такъв?“ Че какъв да го направи Господ. Ако те направи Господ цар, ще те претрепат, ако те направи Господ княз, ще те претрепат, ако те направи философ, ако те направи учен, жена, мъж, никъде няма никаква сигурност. „Ама цар – да управлявам.“ Ама ти ще имаш генерали, подчинени, карал си се. Един ден в ума на тия генерали, в ума на тия офицери дойде идеята, защо някой между тях да не стане цар, и започне една интрига. Ти си изложен на опасност, царят е в опасност. Това е една възможност, която съществува в света. Ако ти си богат, има голяма опасност – всеки ще пожелае твоето богатство. Ще кажете: „Защо Господ създаде света такъв?“ Може. То е толкова смешно.

Пък понеже зная, сега говоря за възвеждането на човека от духа. Всичко в природата е една азбука. То е един резултат. Всичко в природата е тъй разумно – никога не сте били в един свят, по-разумен от този, в който сега живеете. И вие го смятате като онзи простак, който казва: „Чук.“ Не е така. Природата извършва нещо велико и сложно. Един ден, когато видите нейната работа, ще кажете: „Много съм се заблуждавал.“ Един ден зад сегашната смърт вие ще видите, че хората ще възкръснат. Тия, които сега умират, след време ще възкръснат от смъртта. Ще дойде безсмъртието в живота. Ако старите умират, ще дойдат младите – млади, които никога не остаряват. Защото в природата прогресът се дължи само на младите, а старите – подразбира се един завършен резултат, който не може да се измени. Много малко стари имаме, то е един резултат. Тази земя, която ние виждаме, тя е един резултат на милиони години, които са работили в нашата земя. Туй е един разумен резултат вътре. Тази почва, на която ние ходим, тия камъни, между които ние се движим, въздухът над нас, слънцето над нас, всичко това показва една висша разумност, която е работила, преди ние да сме дошли на земята. За нас светлината е едно обикновено явление; за нас водата е едно обикновено явление; за нас камъните са едно обикновено явление; ние не може да видим никаква разумност. Едва сега учените хора показват – по нагъването на пластовете или по изпращането на слънчевата енергия, може би ни показват, че има някаква разумност. Ние тепърва изучаваме елементарните работи на разумността, но искаме ние да си направим един бог, подобен на нас. И ние го туряме в такова тяло, в каквото сме ние, и да мисли, както ние мислим.

Тогава, ако ние по този начин разсъждаваме, представете си в нашата Вселена, в която има повече от сто милиона слънца и около всяко слънце има най-малко по 12 други планети – те са повече от един милиард и двеста милиона, представете си, че всички тия слънца живеят като живи същества тук, на земята, и туй същество, което ги е създало, то мисли за всички, всички има в ума си и то помислюва и за вас. Как ще си обясните вие каква глава ще има то? Каква глава ще му турите, я ми кажете? Какво тяло ще му турите? Някои искат да представят Господа някакси. Как да го представят? Той не може да има някаква глава, както вие мислите. Не само ние, но и най-възвишените същества не може да представят Бога. Той е нещо непонятно за човешкия ум. Ние приличаме на Бога в едно отношение, но той в нищо не прилича на нас. Ние сме направени донякъде по образ и подобие на Бога. Бог в нищо не прилича на нас. Там е разликата. Ние тепърва трябва да заприличаме. Казвате: „Как да не прилича Бог на нас?“ Ние тепърва трябва да изразим този образ, който е заложен у нас, тази склонност, тези божествени сили, че тогава да имаме представа. Тъй както сме сега, ние нямаме право да кажем, че сме направени по образ и подобие на Бога.

За Бога е казано, че той е жалостив и милостив. При него всички нещастни, които отиват, щом отиде някой умрял, той му връща живота и го праща назад. Иде един, на когото изяли всичкото богатство, той му връща богатството и го праща назад. Иде някой философ, на когото развалили ума, той му поправя ума и го връща назад. Все отиват, които са изгубили нещо: майката изгубила дъщеря си; детето се оплаква, че загубило майка си; някой цар изгубил трона си; някой княз – княжеството си. Всички тези царе, князе, бащи, майки, наредени от хиляди години, цяла върволица, и Господ казва: „Върнете му, дайте му.“ Всички се връщат назад. А като дойдат, пак се бият, и тогава търсят виновния. Кой е виновният на земята? Има един виновен на земята, когото никога не може да хванете. Да се съберат всички детективи, които днес съществуват в целия културен свят от Англия, Франция, Съветска Русия, не могат да го хванат. Той е п`о майстор. И досега всички детективи не могат да го хванат, в затвор не може да отиде. Знаете ли защо? Понеже всички детективи са все негови служещи. Той им плаща, как ще го хванат? И всички управляващи, които управляват, той ги е турил. Щом той им плаща, как ще го осъдят? Всичките деца на бащите и майките той им ги дава, как ще го осъдят?

Чудни сте вие. Има един юнак, който никой не може да хване и да осъди. Защото всичко в света са все негови чиновници. Какво ще правиш? Някои от вас искате да си дадете вид, искате този Господ да даде много голямо внимание на вас. Той ви дава внимание, но толкова, колкото вие заслужавате. Ако Господ ви даде в сегашното си състояние повече внимание, вие ще изчезнете от земята. Вие всички въздишате, че не сте обичани. Благодарете, че не сте повече обичани, отколкото сега. Че каква по-голяма обич, когато някого турят в затвора – каква обич е тази, каква грижовност на всички онези братя, които пазят затвора, да не би да се случи нещо, да не би прозорецът да му задухал, да не би железата да са излезли, внимават за храната – по три пъти на ден проверяват. Казват: „Тук е нашият брат.“ По три пъти на ден го извеждат навънка като някой повереник. После го въвеждат пак вътре. Какво по-хубаво от това. Де е лошото сега? Има едно въображаемо зло, но къде е злото?

Казвам, великото в света седи на друго място, тези братя са на друго място. Ако искате вие да видите доброто в един затвор, ще го намерите. Много от затворниците братски живеят, всички споделят, много добре живеят. Вънка свободните хора не се обичат, а затворниците се обичат. Пък най-после и онези братя, които ги държат затворени, техните братя и те ги обичат. Всички се обичат. При това ние казваме, че не е хубаво човек да е затворен. Нима ние самите не сме затворени в това тяло. Свободни ли сме? Паднеш, строшиш си крака. Ти отдаваш причината отвън, не може да обясниш. Страшно е, кракът те боли. Ще дойде някой да ти направи крака. Ние искаме не да обясним, не да направим живота щастлив – то е немислимо. Аз не искам да ви обезсърчавам, ние сме хора – поне тъй трябва да разберем живота. Като затворници ние сме много добре. Аз считам сегашния живот като затвор. На много добро място сме сега. Ако един ден ние добием онзи вътрешен усет, аз съм ви казвал, човек преспокойно трябва да израсте, че гувернантката да не ходи отподире му. Защото някой път и тя се уморява и казва: „Кога ще израстат тези деца, да престана да ходя подире им“, защото ѝ става зле. Но много хубаво е тези малките деца и те да нямат гувернантка, за да си изкарат хляба.

Та казвам сега, Христос бил заведен от Духа. Може да се завежда само един разумен човек. Сега аз се абстрахирам от сегашното положение на света. Туй, което сега съществува, за мене важи толкова, когато аз вляза в един параход и пътувам от едно пристанище, да отпътувам от една държава в друга или от Европа за Америка. Туй е едно случайно явление, в което ще вляза в този свят. То си има ред и порядък. Ще вляза вътре, ще взема първа, втора или трета класа – и храната се различава, и леглото се различава. Няма какво да давам уроци на тия хора, ще бъда зрител и ще взема нещата, тъй както са на парахода, ни най-малко няма да ги отграничавам. След пет–шест дни, като премина границата, като изляза от парахода навън, тогава ще живеем не както в парахода. В парахода има ограничения. Тия ограничения, които ние имаме сега, те са временни. Те са както когато пътуваме с парахода. Сегашните хора са ограничени в друго отношение. Сегашните хора не знаят да ходят. Сегашните хора работят повече с ръцете си, отколкото с краката. Ние се намираме като в една лодка, дето повече с ръцете работим, а с краката постоянно седим в бездействие. И когато хората казват, че не са добре, те се намират в една лодка, работят само с ръцете си и всички говорят за ходене, всички говорят, че трябва да излезем от лодката, да почнем да упражняваме нашите крака, да излезем и на суша. Ние, съвременните хора, още не сме на суша, ние сме във вода и търсим нашата прехрана във водата. Хващате една риба, втора... Хората казват тъй: „Хвана ли някоя риба?“ Адвокати съм слушал да казват: „Да, хванах една доста тлъстичка.“

Та казвам, тази аномалия донякъде е подобна на разумния живот в света. Сегашният мислещ човек е създаден по особени закони. Той е едно средно звено. Човек е крайното създание в природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате що е човек, човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има, нищо няма. И ако разбираш умирането, че търсиш за човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче ако ти търсиш във формата на човека, зад духа на човека, зад душата на човека, зад ума на човека, зад сърцето на човека търсиш нещо друго, богат смисъл има тогава. Но извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот нищо няма. Ще кажеш: „Аз искам да стана един ангел.“ Ангелът е нещо извън човека. Той е в областта на човешкия дух. Това е областта, в която човек се развива. Следователно ти говориш за човечеството. Но ако искате да се развивате, какво нещо е човекът сам по себе си? Дето всичките неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете. Вие като разглеждате гръцката митология, всичките тия богове, величия, ангели, архангели са слезли, взели са човешка форма и са дошли да опитат благостите, които човек опитва. Всички те намерили израз в човешката форма.

Зад човешката форма ние не знаем каква друга форма съществува. Вие ще кажете – ангелска форма. Ангелската форма е по-съвършена човешка форма. Ще кажете божествена форма. Божествената форма е най-разумната, съвършената човешка форма. Ако един художник би ми рисувал нещо, което е божествено, което е ангелско, той винаги ще нарисува нещо, което е човешко. Следователно човек е една форма, в която ти може да постигнеш копнежите, които човешката душа има. Формата, в която човек може да постигне, то е само човешката форма. В животинската форма ти не може да постигнеш нищо, понеже тази животинската форма е включена в човешката. Растителната форма е включена в човешката, всички други форми, които съществуват в света, те са включени в човека. Какво значи човек? Човек, това е последната дума на природата. Значи човек е последната дума на природата не в този смисъл – последното завършено дело на природата. В целокупността на тази творческа деятелност не само човекът, който населява земята, но човекът, който населява цялата Вселена. Той не е само тук, на земята. Тук има хора. Но ако днес кажеш, че и по другите светове има хора, може да те направят еретик. Искат да бъдат тълкуватели. Бог е свободен да насели световете. Той не се нуждае от хората. Той навсякъде е вложил живота или най-малко всички светове са жилища, приготвени за хората. Бог иска да ги направи свободни. Толкова много светове има, за да не съществува за бъдеще.

Защо е толкова грамадна Вселената? За да няма случай човек да греши. Та за бъдеще на всеки човек ще му дадат по една цяла земя и той ще седи сам. Ако вие ме попитате: „Кога ще престане злото?“ Когато ти дадат цяла една земя и никой няма да се явява – ти сам ще бъдеш в тази земя, ще се разхождаш нашироко. При сегашното разбиране животът няма смисъл. Ако ти дадат сега, ти ще бъдеш най-нещастният човек. Аз да ви дам сега месечината. Хората казват, че имала 150 градуса студ, няма никаква растителност, няма вода, няма ядене, няма пиене. Какво ще имате тогава? Казват, че имала много парици, злато. Но пари без хляб какво ще правите. Туй сега са разсъждения. Вие ще кажете защо ли са потребни тези разсъждения. Питам, ти ще дойдеш един ден да разсъждаваш, че те хванала една болест и лекарите казват, че ти остава да живееш половин час. Ти казваш: „Ще се мре.“ Знаете ли какво е смъртта? Ще се свърши. Знаете ли какво нещо е да се свърши? Ще усетите една голяма скръб, едно голямо страдание, като че цялата Вселена се руши. Казвате: „Отиде.“ След като преминете през тези страдания, вие ще се намерите в една голяма светлина. Ще кажете: „Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега живях.“ Този смисъл е даден в една индуска повест, повест за един от индуските богове, който се вселил не в човешка форма, за да научи нещо, а се въплътил в една свинска форма, въплътил се в едно прасе. Разказът казва, че се народили прасенца и така го чакали, чакали неговите другари да дойде на небето. Най-после казват: „Кажете му, че той за малко време отиде.“ Той казва: „Не искам небето, мене много ми е добре тука с моите деца и моята жена. Ходим си по земята, ровим си.“ Взели да мислят как да му помогнат. Поразяват прасенцата – той не се свестява; поразяват другарката му – той не се свестява; най-после и него самия продупчват. Той казва: „Чудно нещо, увлякъл съм се в този кошмар на живота.“

И заведен биде Исус от Духа и той даде три разумни отговора, че не само с хляб може да се живее, но и с всяко разумно Слово, което излиза от устата Божии; че не е нужно на човека да се хвърли от високите места долу и да остане ангели да му служат и третият, че не трябва да се покланя никому, за да има живот на земята. И Христос казва: „Аз се радвам на това, което имам, и повече от това нищо не желая.“ Разправя Елифас Леви – като взема този разказ, той представя друг един разказ – че в ХIХ век пропаднал дяволът, фалирала всичката негова философия, та той се оттеглил на едно място като отшелник и казва: „Загазихме, никой не ме слуша. Аз дадох знанието на хората да го знаят, но никой не ми обръща внимание на мене.“ По едно време вижда, че Христос иде към него, клати си главата и казва: „Много късно идеш. Защото едно време – преди две хиляди години, аз бях господар и аз можех да ти дам всичките царства. Сега е много късно, тогава да беше дошъл.“ „Аз не идвам за тези царства, но идвам да ти покажа един път, по който може да се избавиш от сегашните си страдания.“ Той му показва пътя и Елифас Леви вижда, че две змии го хапят със своите уста. Христос по закона на любовта хвърля тези змии и остава дявола пред Учителя на цялото човечество на земята, който може да учи хората как да работят и как да не се изкушават, да се не боят. Той казва: „Няма да се боите. Беше едно време, докато змиите мене хапеха, и вие можехте да се боите, но сега и мене престанаха да ме хапят, сега вече ще живеете по братски.“ Навсякъде се проповядва братство, проповядва го дяволът. Братство ще има отсега нататък.

И заведен бе Исус в пустинята, за да не иде да учи онази велика истина на живота. Така и вие ще бъдете заведени, за да не учите великата истина на живота. А това е: да се избавите от онези змии, които сега вас хапят. Във всеки дом има по две змии. Аз бих ви казал, но мълча една истина, която не искам да разкрия. Във всяка една църква, във всяко едно управление, навсякъде у човека има отвънка по две змии и тези змии внасят всичката отрова в света. И когато дойде Христос на земята, той, най-първо, ще положи ръцете си и ще отстрани змиите. И тогава всичко ще тръгне наред и в порядък.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Добрата молитва“

Трета неделна беседа
9 октомври 1932 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев