Чуваш ли

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета двайсет и първа глава от евангелието на Матея до двайсет и трети стих.

„Изгрява слънцето“

Ще взема само думите: „Чуваш ли що казват тия?“ Един въпрос – не на възрастните, на малките деца. Казва: „Що казват тия?“ Въпросът не е какво умните хора говорят, но децата какво говорят. Какво им дошло наум да говорят. Тези най-умните първосвещеници поставят въпроса: не чуваш ли какво говорят, с такива поколения как може да живееш, какво може да излезе от тях.

Животът има две страни. Аз сега говоря върху един въпрос, който е теоретически и практически верен – и в своите положителни, и отрицателни страни е верен. Ние в живота искаме това, което никога не може да бъде. Добрият иска туй, което никога не може да бъде, и злият иска туй, което никога не може да бъде, защото аз говоря за живота, който е на земята. Сега вие можете да философствате и да казвате: „Случва се някой път.“ (В салона има течение и Учителят казва: „Туй, което за вас е опасно, за мене е приятно.“) Има два вида разочарования в света. Разочарованието на добрите и разочарованието на лошите, на злия човек. Думата зъл вземам в такъв смисъл, както понякога вие я употребявате. Лошото аз го вземам безлично. Лошото в света се случва. Понякой път и доброто се случва. Как ще обясните? Един светия, който живее един чист и свят живот, случва му се това, което не чака. Някой път на лошия човек се случва това, което един светия очаква. Как ще обясните това? Случайността е великото в живота. Всяко нещо, което се случва, то е велико. Сега, разбира се, не само да казваме. Има два вида философия, два вида в света, два вида разсъждение. Хората се разделят на две категории. Някой път говорят едно, а се разбира друго. Някой път говорят туй, което се разбира, че е така.

В древността има един разказ, превеждам го. Един от великите учители праща един от своите ученици да обиколи природата, да изследва нещата. Тръгнал той по пътя и вижда – в гората се тели една крава и при нея седи един вълк, както едно овчарско куче чака. Казва: „Какво пазиш?“ Той казва: „Пазя я, като роди, да не би да се изгуби телето, да не го задигне някой.“ Казвам му: „Много хубава, благородна работа е тази.“ Върви по-нататъка и гледа – една квачка седи и мъти пиленца. Една лисица седи до нея и чака, казва: „Какво вардиш?“ Тя казва: „Вардя и като се измътят пиленцата, да не би да стане хата с тях.“ Казвам: „Много хубава работа. Животът ти е осмислен както трябва.“ Най-после среща го един млад момък – взел една мома, повел я. Тя напред, той отзад, облечена хубаво, с вързани очи и с камшик я кара. Пита го: „Защо я караш?“ „Не знае как да ходи.“ „Много хубаво нещо. Щом не знае да ходи, възпитавай я, разхождай я.“ Сега аз ви навеждам неща и вие ще кажете, че тия неща са неверни. Верни са. Аз не искам да отивам по-далече. Аз изнасям неща, които са верни. И мислите ли, че това е една фантазия. Това е действителност, турена в една форма. Приблизително така се случва. Колко млади моми така са карали. Погледнете историята в миналото. Завързват жени, водят ги вързани пленници с въжета. Вървят напред млади моми. Това не е една фикция. Може би в някои детайлности, може в своята разказвателна форма да има преувеличено, но това са неща, които се случват. Човешкият език не е така точен. Българите казват: „Яйце да хвърлиш, няма къде да падне“ или „Бяга като куршум“, или казва: „Той е човек като планина“, или „Дигнал целия свят на гърба си“, подразбира целия свят.

Та казвам, сега има две страни в живота, които трябва да се разбират. От неразбирането на тия две страни произтичат всичките тия противоречия на земята. Всички хора очакват на земята един ден да дойде Царството Божие. Че очакват – туй нещо ще дойде. Че тази крава ще роди телето, туй е вярно. Първото положение, че кравата ще роди, е вярно. Но че вълкът ще го пази и ще го отгледа, аз се съмнявам. Първото положение, че кокошката ще измъти пиленцата, вярно е сто на сто. Тъй е, ще ги излюпи. Но че лисицата ще ги отгледа, съмнявам се в това. Първото положение, че тази мома е с вързани очи и я карат да се разхожда, вярно е, но че той я учи да се разхожда, то е въпрос. Той е заинтересован. Аз вземам в иносказателна форма. Но както и да вземете, има известни положения, които са верни и неверни. Не всички твърдения са верни в света. Но не и всички отрицания са верни в света.

Някой път се случва туй, което твърдиш, е вярно, и туй, което отричаш, някой път е вярно. А някой път и едното е невярно, и другото е невярно. Има един закон, който гласи така. Едновременно не може да кажеш две лъжи. Една лъжа може да кажеш, но две – никога. Едновременно можеш да кажеш една истина. Истина е, че кравата се тели. Факт е. Той констатира факта. Но че той има намерение да отгледа детето ѝ, туй е лъжата сега. Второто положение за лисицата. Някой казва: „Той две лъжи казва.“ Това е пресилено. Две лъжи не може да се кажат. Две лъжи никога не може да се съберат в човешката уста. Лъжата е толкоз голяма, че едва една лъжа може да се събере в човешката уста. Майсторлък се изисква да кажеш една лъжа. При това, за да кажеш една лъжа, ти трябва да я свържеш с една истина. Не я ли свържеш с една истина, твоята работа съвсем я загазила. И обратното е вярно. Онзи човек, който иска да каже истината на земята, той непременно трябва да каже една лъжа. Лъжецът, за да каже лъжата, трябва да каже една истина. Но и онзи, който иска да каже една истина, трябва да каже една лъжа. Сега заключението. Едното е вярно, и другото е вярно. Ако човек истината може да каже, тогава по-добре да не казва истината. Може, но лъжата ще излезе като последствие на истината.

Ти искаш да спасиш един човек. Сега ще кажете – как е възможно да кажете една лъжа. Представете си един светия, който досега си е пазил очите святи според съвременното разбиране, не според онова разбиране, не тъй както хората разбират. Святият човек е чист и свят. Никога не е погледнал на една жена, да се не оскверни. Всякога държал мислите си чисти. Тъй разбират хората, казва се да не гледа. Да не види голо месо, защото, ако види голо месо, отиде всичкото спасение. Тъй мисли човекът. Представете си, този човек иска да каже истина. Дави се една жена, той иска да я избави, тъмно е. Той само турил светлина и я изважда гола. В какво положение ще бъде той, когато го попитат: „Как беше тази жена – с дрехи или гола?“ Ще каже: „Гола.“ Как може този светия да хване гола жена.

Сега някой ще каже, това са крайности. Някой път, когато искаш да кажеш истината, ще излезе една привидна лъжа. Но само привидно е така. Но това е буквално разбиране. В какво седи голотата на човека? Външната голота е символ на една вътрешна голота. Сега се говори за богатите хора. Винаги се разбират хора, които имат пари, които имат говеда, които имат къщи, и за този човек казват, че богатите няма да влязат в Царството Божие. Говеда имал, пари имал, къща имал, деца имал. Те са богати. Именно богатството седи в една вътрешна страна, на която външното богатство е един израз. Има едно духовно богатство. Има едно религиозно богатство, което пуща хората в Царството Божие. Има едно научно богатство, което не пуща. Нима мислите, горделивият учен човек не е бил богаташ? Той мисли, че е разрешил всичките задачи. Разрешил една задача и мисли, че всичко е разрешил. Той е богат човек. Нима един, който има социални идеи за разрешаване... Ако разгледате човешката история, колко философски теории са се издигнали. Колко философи са се издигнали за подобрението на човечеството и виждаме, човечеството с хиляди години прилага тия теории и са излезли толкоз верни, колкото твърдението на вълка, че той чака, за да пази телето.

Сега Христос влиза в града и случва, че целият народ иде. Очаква го. Той вземе един камшик, влиза в храма и на общо основание всички търговци ги изгонва навън. Камшик има тук, не здрависване. Задават му въпроса: „Кой ти дава това право?“ Той, за да се оправдае, казва: „Писано е, че е дом на Отца Моего, дом на молитва.“ И сега питат какво право има Христос да вземе камшик. Аз не искам да го защитавам – каквото е направил, направил го е. Констатирам факта, както вълкът. Чакам да се роди телето. Изпъжда ги навън всичките. Негова работа е. Защо и за какво, сега може да се дават разни тълкувания. Едните одобряват, другите не одобряват. Казват: „По правилен начин не може ли?“ Може. Но когато по правилен начин не може да стане – по неправилен начин. Казвам, без война може ли? Може. Когато по правилен начин не може, тогава става по неправилен начин. Тогава почват пушки, топове, задушливи газове. Казват: „Другояче не може ли?“ Може.

Седи един при кладенеца, минава един пътник. Пита го: „Какво ще ми предскажеш? Ако вляза в кладенеца, ще изляза ли пак навън?“ „Чакай – казва – малко. Ще ти докажа дали ще излезеш, или не.“ Хванал въжето, гледа горе, гледа долу и му казва: „С това въже в кладенеца не влизай. Ако влезеш, няма да излезеш навън. Туй е моето предсказание. Като искаш да знаеш дали моето предсказание е вярно, или не, влез да го опиташ.“ Има едно поверие в народа. Когато се ражда някой, явяват се орисници. Не че те му чертаят. Външните условия, при които човекът се ражда – баща му, майка му, общото съчетание на планетите, изгревът на слънцето, залезът на слънцето, ветровете, бурите, теченията на реките – всичко туй определя неговата съдба. Всички вземат участие в дадения момент. Всичко онова, което взема участие в природата, определя съдбините на един човек. Най-първо, най-главните фактори определят. Общо говоря. Казвате, че така Господ определил. То е за религиозните хора, които вярват. Учените и те вярват, че определят нещата. Казват: „От неговите способности – баща му, майка му, дядо му – даровит човек беше, знатен човек беше. Майка му е от видно семейство, даровити хора са.“ Казвам, майка му, баща му, дядо му, прадядо му – всичкият техен живот се определя от външните условия.

Сега да определя какво нещо разбирам под външен свят. Външният свят е разумен резултат. Всичките външни условия, които днес съществуват, които нас ни ограничават, това са резултати на един друг свят, резултати на действителността на друг един свят. Както и да обясняват учените хора, да кажем, духа вятърът. То е резултат на една сила, която работи. В духането на вятъра няма разумност. Ако попитате вятъра какво току духаш, влизаш, излизаш, духовният огън, той нищо няма да каже. Онзи, който духа с прах, той има предназначение. Човек, който не разбира законите на природата, нему се вижда, че има игра в природата, едно съчетание, едно съвпадение. Ще обяснят, че едното течение е топло, а другото е студено. Но туй отчасти е вярно. Зад едно топло течение и зад едно студено течение съществуват две противоположни причини, които действат. Студеното течение в природата се образува от същества, които мислят по един начин. Топлото течение се образува от същества, които мислят по друг начин. Различават се.

Как ще си обясните вие рибите, които са студенокръвни. Млекопитаещите, птиците са топлокръвни. Кои са причините, че рибите са студенокръвни. То е привидно така. Понеже водата е добър проводник на електричеството, и рибите са проводници на електричеството. Има повече електричество в рибите, отколкото магнетизъм. Затова е по-малко подвижна и затова кръвта е студена, понеже туй течение е създало неблагоприятни условия. Тя е лишена от говор, тя и да иска, не може да говори. Ако рибата създаде език за говорене, то при изхвърлянето на водата би имало едно голямо удряне. Всякога щяха да се удрят едни други. Който е насреща, като изхвърли водата от устата, винаги ще усеща едно удряне от страна на водата. Питам, какво щеше да бъде, ако един човек говори един час, както аз ви говоря тук, и от устата ми да изскача вода. Всички щяхте да бъдете мокри. Кой от вас би устоял на струята? Че вие щяхте да се изпотите до края на беседата. Казваме: „Каква е речта му?“ „Само мокрене прави.“

Сега запример в Америка съществува сух режим. В България съществува мокър режим. И в Англия съществува. Сухият режим искаше да го употреби Русия. Цяла царска Русия отиде със сухия режим. Само Америка почна със сухия режим, но тя се намери на голям зор. Ако попитате защо и сега американците мислят да имат ли сух режим, или не... Нищо не се ражда при сухия режим. При мокрия режим се раждат много повече идеи. Сега американците мислят да имат ли сух режим или мокър. Казват: „Сухият режим коства милиарди загуби.“ Сега мимоходом засягам защо нещата са сухи или мокри. Природата поддържа едновременно и сухия, и мокрия режим. Сухият режим в света кой е? Сухият режим, това е злото. Мокрият какво е? Мокрият, това е доброто. Обаче от философско гледище сухият режим е доброто, въздържанието, доброто, да не пиянстват. В божествения свят хората взели точно обратното. Наричат сухия режим в Америка една необходимост – да не пият хората. Искат да се наложи въздържание по един механически начин, със закон. И виждаме, Съединените щати ангажираха всичко за тази цел. Но в Америка със сухия режим развратиха всичките свои чиновници. Защото, според както разправят, къде не прокараха транспорта. По хиляди начини. Има заинтересовани отвън. Значи един сух режим в дадения случай от това гледище, ако се прокара идейно, много повече време ще вземе, но е по-разумно, отколкото начинът, ако доброто в света се наложи, както сухият режим в Съединените щати, ще има същия резултат.

Сега се разрешава въпросът, по кой начин да се подобри човешкият живот – чрез сухия режим или чрез мокрия. Чрез двата, нищо повече. Ако мене питате, аз бих казал – двата режима употребете. Ще им кажа тъй. Когато употребиш сухия режим отвън, употреби мокрия отвътре. Когато употребиш мокрия режим отвътре, употреби сухия отвън. Сега разгадавайте тия начини. Казвате: „Може ли да бъде?“ И в един мокър режим има противоречие, и в един сух режим има по-голямо противоречие. В мокрия режим всичкото се разтопява, хубавите работи се разтопяват. Една картина може да се развали, едно платно може да се развали, но в сухия режим нещата просто няма да станат. Когато се казва – не може ли и без зло в света, казваме – при сегашните условия светът не може да съществува другояче освен тъй, както сега е създаден. Аз изключвам онова, което хората са създали. Каквото хората са създали, то е за тяхна сметка. Но тъй както в природата съществуват ония закони, те не може да действат другояче. Всичките идеи, всичките вярвания, всичките реформи имат дотолкоз възможност да се реализират, дотолкова, доколкото те са в съгласие да се реализират със законите на природата. Защото не само е важно една идея да се разпространи в света. Тази идея какво отношение може да има към хората, какво благо може да носи? Всяка една идея трябва да носи известни блага.

Казвам, по този начин при тези разсъждения, когато ние говорим за тия процеси в природата, аз не искам да се вглъбявам в това положение. Човек, ако се вглъби някой път в процесите на природата, има една опасна страна. Ако вие опитате един отровен газ, колкото и да е малко, вие се излагате на опасност. Даже в тази форма, като се говори за злото, злото е една голяма опасност. Механически за злото даже ако мислиш, ти може да създадеш цяло нещастие. Ако мислиш за доброто, ти можеш да създадеш добро за себе си. Сегашното нещастие в света е, че хората мислят повече за злото, отколкото за доброто.

Казвам, престанете да мислите за злото, престанете да мислите за кражбата, престанете да мислите за престъпленията. Съвсем да не се мисли. Някой казва: „Да живеем сух режим.“ Как ще живеете? Опитвали ли сте да живеете сухия режим? Ако живееш на физическото поле сухия режим, стомахът ти ще хлътне, ти светещ ще станеш. Ако туриш мокрия режим, веднага в тебе ще има една известна промяна, или казано на съвременен език, хората трябва добре да се хранят, но храната, с която се хранят, трябва да произтича от онова знание на човешката мисъл като една необходимост, която е необходима за поддържане на живота. Ако считате храненето едно благо, ако винаги мислиш за храненето, туй хранене за тебе ще принесе благо. Ако мислиш за храненето като удоволствие, непременно то ще ти донесе удоволствие. Никога не считай храненето като удоволствие, но като една приятна необходимост да съградиш живота. Не ходи да се бъркаш как трябва да става готвенето. Ако не искаш да ти готвят хората, готви си сам. Онези умните хора трябва да си готвят сами. Ние се натъкваме на големи противоречия. Може ли всеки човек да си готви храната. На туй противоречие ще се натъкнат всички млекопитаещи, които преди човека са си готвили храната. Тогава някои от птиците вземат жива храната си, не консервирана храна, нагълтат малките мушици, но тия мушици не са добре сготвена храна. Птиците умират често поради това, че гълтат всичките мушици с всичките нечистотии. Много често те са заразени, но от това умират птиците.

Когато вълкът едно време се намери в противоречие – не можа да намери своята храна, той облякъл една овча дреха и отишъл при овцете и казал: „Станах вече като вас – да паса трева.“ По този начин не може да се живее. Овцете му направиха един банкет. Радвали се всичките овце. Един техен мъдрец казва: „Гледайте го сега дали е правоверен. Не зная дали е правоверен този вълк, или не.“ „Как да го познаем?“ Той казва: „Ще го гледате, като ходи със стадото, дали пасе трева, или не, или само мушка муцуната си в тревата. Ако пасе, правоверен е, като нас ще стане. Ако не пасе, пазете се от него, понеже той уж пасе, а с очите си гледа да издере някоя овца и когато овчарят го няма, той може да вземе приготвената храна.“ Та казвам, ако искаш да познаеш вълкът станал ли е овца, виж го пасе ли трева, или не. Пасе ли, ще стане овца. Не пасе ли, няма да стане.

Питам, туй, което е вярно за вълка, вярно ли е за човека. Кое е онова, което облагородява човека? Казваме, човек е гениално същество. Още по-силна дума се изисква. Според мене човек е израз на целия Космос. Той е последно дело на природата. Той е един от най-великите резултати, до които природата е дошла. Значи всичко онова, което става в Космоса, се отразява вътре в човека, в обратен смисъл за и против. Противоречията, които някой път съществуват на земята, показват добрите страни, които съществуват в природата. Не злото, което се показва, е всякога зло. Но и доброто, което се показва в човека, не всякога е добро, ако вземем доброто, което има отношение към нас на земята. Сега аз изнасям този факт, понеже всички вие имате за живота особени разбирания. Мислите, че разбирате живота. Дядо ви как е живял, баба ви как е живяла. Как са живели хората, но всичките хора, аз ги виждам, все са заровени някъде. Аз съм разпитвал мнозина. Казвам: „Ти ходил ли си в оня свят?“ „Не съм. Сега мисля да ида.“ Казвам: „Като се върнеш, ще ми кажеш.“ Мнозина, които са заминали за другия сят, не са се вестили в онзи свят. И досега не са дошли да ми кажат. Казвам, какво има в оня свят? И чудното е, че мнозина са останали на гарата. Казвам, защо не заминат те? „Не можахме да се качим.“ Казват: „На следующия трен ще заминем.“ Аз зная, че следующият трен е след 45 години. Те го мислят, че от 45 години е заминал за другия свят, пък той 45 години подсмърча на гарата. Изнасям един факт, който не искам да ви доказвам. Може да го разберете както искате. В него има и лъжа, и истина.

Аз се намирам в същото противоречие, както светията с жената. Каже ми някой: „Ти ми кажи майка ми – скоро умря, къде е.“ Казвам: „Майка ти при тебе я виждам.“ „Че как тъй. Заровихме я на гробищата.“ „Но аз я виждам тук.“ „Ти – казва – искаш да ме смяташ...“ „Аз разглеждам нещата много реалистично. Аз виждам майка ти и ти – живеете в едно и също тяло. Ти като говориш, и твоя, и нейния глас чувам. Майка ти се смее в очите, и те се смеят. Виждам твоя раздвоен поглед.“ „Ама може ли да бъде това?“ Дали това може да бъде, не го зная. Приемете го като една мисъл. Тогава как ще ви обясня факта. Ще ви приведа един пример за един адвокат във Варна. Един адвокат, краен рационалист, той само разправя за своята опитност. „Мене никой – казва – не можеше да ме накара да повярвам, че има задгробен живот, че човек съществува. Чел съм всички съвременни модерни и стари философи, но чудното е, че откак умря майка ми, повярвах. Не мога да се освободя. Казвам, какъв голям будала съм. Досега не си вярвал, защо да не се съмняваш?“ И той казва: „Обясни ми как става това нещо.“ Не искам да му кажа, че майка му живее в него. И цялото му внимание му е насочено към онзи свят, и той почва да вярва вече.

Та казвам сега, ние трябва да мислим отвлечено, като че всяка една наша мисъл, като че всяко едно положение, което завземаме, като че няма отношение. От човека зависи дали ще бъде в дадения момент щастлив, или нещастен. Щастието или нещастието, всички ония, които са писали върху този въпрос, донякъде зависи от самия човек. Да бъдеш обичан или да не те обичат хората, зависи напълно от тебе. Запример вие искате да бъдете щастливи, искате да ви обичат, но за да ви обичат, трябва да има вътрешен повод. Казвате: „Човек трябва да бъде богат.“ Ти може да бъдеш богат, без да бъдеш обичан. Може да си красив, без да бъдеш обичан. Може да си сиромах, без да бъдеш обичан. Тогава любовта, която изискваш, някой път богатството идва да спомага. Или най-малко богатството не е причина за любовта. Тогава как ще ми обясните психологически – онази жена от царско произхождение, която избягала с един циганин. Тя отиде с един циганин, цигулар. Напусна мъжа си. Остави всичкото богатство. Казва: „Не искам нищо.“

В закона на любовта има нещо по-високо, отколкото царизма. Ако любовта е един израз, това е най-висшето благо в света. Ако може да намериш любовта, ти си намерил вече смисъла на живота. Но работата е, че човек не може да попадне в туй течение на любовта. Всеки пита дали ще успеем, или не, в любовта. Понеже любовта е акт само на великото в света. Само едно същество има в света, което може да люби. То е един акт на великата природа. Акт на Цялото. Аз казвам, Бог е единственото същество, което може да люби и от което никога да не се отдалечаваш. Единственото същество, което люби, то е само Бог. Другите хора са носители на великата идея, те са носители на Божията Любов. Всеки един от вас може да провери, че това е вярно. Дотогава, докато считаш, че хората са носители на Божията Любов, ти никога няма да бъдеш разочарован. Когато поискаш един човек да те обича, непременно ще бъдеш разочарован. Разочарованието иде много скоро. Няма да закъснее. Ще се разочароваш и в себе си, и във всички. Ще се разочароваш във всичко: в баща си, в майка си, в брата си, в приятелите си, във всички познати.

Сега аз искам да ви изнеса един пример. Един приятел искаше да ми изясни един факт. Минавам през едно поле, един овчар пасе 50–100 овце. Овчарят идва при мене, остави стадото си. Цялото стадо тича подир овчаря. Защо блеят? Този човек, който има тази сила, той може да отвлече цялото стадо на този овчар. Всичките овце са се влюбили в него. Този, който се намира в положението на тези овце, овчарят отиде и казва: „Мене ми е чудно. Подир мене тия овце така никога не са тичали, никога не са ходили. Казва – опасен човек е той. Можеш да отвлечеш което и да е стадо в гората.“ Казвам, няма нужда да отвлека тия овце в гората. Ти може да отвлечеш тия овце, но трябва да ги водиш на паша. Ако трябва да ги водиш на паша, с тебе е свършено. Тези овце, които блеят, те храна искат, подобрение на живота. Ако някой човек се притече при тебе и иска помощ, той само блее, това е една овца, която блее. Вие казвате, той Господ ще ни помогне. Изводът, който аз правя, е следният.

Мислете по-малко за злото, мислете повече за доброто в света. Ако искате да търсите вашето щастие, мислете повече за здравето, отколкото за болестите. Мислете повече за вътрешното богатство, за реалното. Аз бих предпочел да имам един приятел, отколкото да имам милиони. Десет души приятели, които имам, струват повече, отколкото 10 милиона, които мога да спечеля. Тия 10 души приятели ще донесат всичкото щастие. Ако единият е музикант, другият писател, третият художник, четвъртият верующ, петият маг, те ще произведат всичкото материално благо. Какво ще те интересува богатството. Благото в този вид ще ти създаде най-голямото щастие. Сегашната статистика показва в Америка, че които са разчитали на милионите, всички са изгубили – един изгубил един милион, друг – два милиона, три, четири... до сто милиона долара – в една криза. И ако кризата продължи, те съвсем ще загазят. Не сме ли ние всички тия милиардери. Млад си – имаш един замах, остарееш – не е ли изгубване на милионите. Старостта не е ли изгубване на милионите. Докато си здрав, имаш един замах, готов си да издигнеш ножа, да освободиш цялото човечество. Но като остарееш и заболееш, изгубваш всичките тези идеали и казваш: „Оставям всичко на бъдещите поколения.“

Бъдещото поколение е за себе си. Хората идват да оправят света. Но това е идея на Великия, който седи. Как ще стане на дело? Кога ще се оправи светът, това е въпрос. Човек трябва да знае, след като е дошъл в света, какво е неговото предназначение – за себе си ли живее той, или за човечеството. И за себе си трябва да живее, но да не станеш роб на силния. Социалните условия те заставят да работиш за общото добро. Моето разбиране е, че има един разумен център в света. Това е център на разумните същества, които съществуват и които всякога мислят благото на хората. Никой не знае къде е мястото на този център – близо или далеч. Близо или далеч, то се различава с какви идеи е човек. Ако го измерваш с човешките идеи, този център е далеч. А ако го измерваме с идеите на напредналите същества, то е близо, колкото човешкият живот е близко до мравките.

Ако вие разправяте на някоя мравка, че съществува един свят, че има хора, които са писали книги, имат църкви, училища, университети, свещеници, владици, които проповядват едно учение. За всичко това, те даже не подозират. Казват: „Целия свят обиколихме, не сме видели никакъв университет.“ Качвали са тия големите хора, слизали са, нищо не са намерили. С идеите на мравките ние сме далеч от този център. Човек знае, че е близо до мравките, но мравките не знаят, че са близо до човека. Сега може да ми зададете един въпрос. Какво ни ползва нас, ако съществува един такъв център в света? Представете си, че аз имам способността да говоря с мравките и на техния език им кажа: „Слушайте, настанало е Царството Божие на земята. Ако останете на туй място, на което стоите, ще стане една голяма катастрофа. Ако всички ме послушате и възприемете туй знание, ще се освободите и ще вземете туй благословение. Ако не ме послушате, всичко ще се разруши и ще бъдете вън от мравуняка.“

Този катаклизъм иде в света, не катаклизъм, но едно коренно преобразование иде в света. Онези, които създадоха земята, онези, които създадоха Слънчевата система, са решили – цялата Слънчева система минава в една нова фаза. Старият живот на земята е несъвместим с новия. Всичките хора ще участвате, няма да остане нито един. Всички същества ги организират. Иде една коренна промяна. Не е лошо това. Ако иде зимата, трябват по-дебели дрехи. Ако иде лятото, трябват по-тънки дрехи. Ако духа вятър, подслон трябва да имате. Иде една промяна в света в този порядък на нещата. Онези, които устройват земята, не са тук на земята. Не мислете, че онези, които са тук, на земята, те ще преустроят света. Ако те можеха, досега щяха да го преустроят. Ние, хората в света, не сме в състояние. Какво не са правили, и пак светът е в същото положение. Ако се намерим в туй здание и то се затвори за 4–5 години, ние, хората, ще се намерим в трудно положение. Вие казвате, спасението зависи от вас. Спасението иде отвън, то зависи от светлината, от топлината. Вие досега не сте се възпитавали. Кой е онзи Първият, който е запалил вашата свещ в живота? Не помните и кога се е пробудило вашето съзнание в този живот. Помните ли кога вашето съзнание се е пробудило? Мислите, че това съзнание от само себе си се е запалило. Мислите ли, че тази светлина се е запалила изведнъж, както в един град – електрическото осветление. Сега ли се е създала тази светлина? Има ред същества, които са работили. Всеки има инсталация, завърти ключа, и всички лампи се запалят, светнат. Някъде е така направено, че един завърти ключа на всичките лампи, и светнат. Завърти ключа, и изгасват. Най-сетне мислите ли, че вашите мисли и чувства, които ви занимават много пъти – вие желаете велики работи, мислите ли, че тия работи са ваши. Не.

Там четете историята на онзи израилски патриарх Яков, на когото неговият дядо Лаван даде старата дъщеря, не тази, в която беше се влюбил. И трябваше цели 14 години да служи за тия двете жени. И после той казва: „Ти знаеш да експлоатираш, но и аз знам.“ Направил едно условие с дядо си. „Ако искаш да ти услужа, ще се условим кои овце ще бъдат твои – сивите или пръчкавите овце. Ако ти избереш сивите, другите остават за мене. Ако избереш пръчкавите, сивите остават за мене.“ Този синко майчин разбираше закона, знаеше едно изкуство. Когато поеше овцете, ще тури пръчица, и после овцете се раждали пръчкави. Дядото гледа, че овцете се раждат все пръчкави, чуди се какво да направи и казва: „Нека пръчкавите бъдат за мене.“ И после започнали да се раждат сиви повече. Най-после Яков, като забогатя, взе всичко туй. И казва Яков: „Баща ви предаде ви на мене. Да бягаме с туй, което спечелихме.“ Задигнал и децата, и камилите, и овцете – голямо стадо. Настига го Лаван Яков, казва: „Аз съм ти направил едно зло, но тази вечер ми се яви твоят Господ и ми каза да не те бутам.“ Явил се Господ на Якова и казва: „Няма да буташ Якова. Главата ти ще се снеме, ако го бутнеш.“ „Тогава да се примирим, да направим един договор.“ Мнозина от вас ви е страх от бъдещето. Има един, който се застъпва за праведните хора, когато уповаваш и устояваш. В този случай аз похвалявам характера на Якова. Казвате, че е користолюбив. Яков научи един урок, излъга брата си и 14 години му трябваше да работи да изкупи една лъжа. Четиринайсет години го изтезава Лаван, и той научи как да се примири и действително, като се върна, се примири с брата си.

Казвам, трябва да се разбира животът на Якова. Не е до Якова, но казвам, че трябва да се примирим със света. Не знаеш кога ще има пръчкави и кога сиви овце. Не знаеш кога ще спечелиш, кога ще загубиш. Не знаеш кога всички ще те обичат и кога няма да те обичат. По някой път вие обичате някой да ви гадае, нали. Всички съвременни гадатели, това са изпъдени ученици от тази школа за едно непослушание. Те носят от своето изкуство. Но те са все цигани. Който гадае, той не гледа на восъка, той не гледа на картите, той не гледа на кафето, на боба, или пък някой чете молитви, казва: „Да се помолим на Господа и работата ще се уреди.“ Истинският гадател, той вижда живо нещата. Той ги вижда и нищо не взема за своето гледане. Казва истината. Казвам, засега нищо не мога да ви кажа. Иди, не греши и следната година да дойдеш пак.

Живели две слугини в един богат дом. Господарят бил добър, едната обичала господаря си, другата, която не обичала, отивала нощно време и опапвала хубавото грозде и казвала, че онази го е изяла. Онази, която никак не е бутала, била наклеветявана от другата. Пита господарят сега кой изял гроздето. Аз, като минавам из нашето лозе, зная кой изял гроздето. Започнали да го ядат и го оставили. Някой път виждам, че са го изяли пчелите, но някой път виждам, че хората го изядат. Пчелите, като изядат, не оставят нито една черупка. Нашите мислят, че ще се прикрият. Аз казвам, нека ядат, тази година гроздето е евтино. Пчелите, ако го ядат, те го преработват на мед. Ако човек го възприеме, какво ще излезе. Нищо няма да излезе. Човек каквото е ял, той не го е преработил.

Като влезе Христос в храма – подразбираме онова разумното, когато влезе в нас – той взема камшика. Аз разбирам онова разумното в човека – когато се събуди от неразумния живот, тогава всичките тези стари идеи и преживелици изпъжда навън и казва: „Туй място, дето сте, е свято. Това е дом на молитва, няма да го правиш разбойнически дом. Разбираш ли това?“ И тогава показва камшика. Ако не го слушаш, ще питаш: „Кой ти даде тази власт?“ Той казва: „Аз съм властта. Понеже аз ти дадох властта, не престъпвай закона, ще пострадаш.“ Всички вие живеете в един дом, който не е ваш. Този дом е едно светилище. Вие се намирате в един храм в себе си и трябва да го употребите свещено. Този храм не е даден за ядене и пиене, не е и за удоволствие, но да го употребите за известен идеал. Целият ви живот, всички ваши мисли и желания ви са дадени не да се удоволствате и да правите каквото искате. Да обичаш хората, разбирам.

Когато говоря за любовта, разбирам следното. Бог се отличава с едно качество – той винаги дава, а човек се отличава с това, че винаги взема. Онзи, който постоянно дава, и онзи, който постоянно взема, и двата са едно и също. Ти, щом възприемеш Божествената любов, хич няма да питаш. Грехът не седи във физическите прояви на хората. То е в онази мисъл, която осакатява. Ако тебе те лишат от слънчевата светлина, тебе те осакатяват. Ако един човек може да те лиши от въздуха, какви са всичките твои съобщения с живота. Човек трябва хубаво да чувства, хубаво да мисли, злото е там. Аз не съм за привидното добро в света. Защото ти днес направиш едно зло, утре друг ще направи по същия начин на тебе. Не от страх, но по Божествения Дух.

Изисква се ние да бъдем носители на тази великата идея. Този център, туй разумното в света иска всички същества да живеят разумно. Всеки един от нас трябва да мяза на Бога. По това се отличава доброто от лошото. Лошият човек постоянно взема и никога не дава. Добрият човек постоянно дава. Аз така определям. Добрият човек, той постоянно дава от себе си. Туй качество е на Бога. Аз не съм за физическото даване. Като се говори за земния живот, казвате, че трябва да станем калугери. Ако е въпрос за калугери, мислите ли, че човек, ако е религиозен, той живее порядъчен живот. Даже и калугерите не живеят порядъчен живот. Даже и светиите. Аз не говоря, че той води един порядъчен живот. Ако аз се приближа при този човек, аз виждам образа на онова същество, което го е създало. Ако залича божественото в него, един ден ще ме питат: „Кой ти позволи да заличаваш свещените работи?“

На кое основание искаме ние да градим? Има много хора в света, които имат идеи. Най-първо, трябва да се зароди едно желание, да изпълняваме волята на онзи, който ни е създал. Има един, на когото всички трябва да изпълним неговата воля. Тя е Волята на Бога, тя е свещена. Нашето благо, нашето щастие зависи от нея – не механически, но органически, психически, по самата необходимост на нещата зависи от него. Докато сме свързани с него, за нас има всичките възможности да имаме един красив и възвишен живот. Но помнете, когато не сте съвършени, ще дойдат всичките злини и всичките нещастия върху нас. Аз понякой път съм виждал хора, когато скърбят за своите заминали за другия свят. Виждал съм много мъже и много жени, които плачат за своите възлюблени. А не плачат, че те са скъсали връзката с туй Начало. Ако те плачат, трябва да плачат за това. Един свещен плач има. Този свещен плач е, че са скъсали своята връзка с Бога, а не че са скъсали връзката със своя близък. Казвате: „Къде са заминали?“ Те никъде не са заминали, на гарата са. Ако искате да знаете, всичките, които са заминали, са като тия семена, които са насадени в земята и чакат да излязат от низините. Тия, амнистираните, ще ги посрещнете. Тази амнистия се казва възкресение. Всички очаквате да възкръснете.

Някои чакат из земята да излязат. Амнистията им ще дойде. Едни вече са амнистирани, а другите вече сега са амнистирани. Много ме питат, казват: „Има ли виждане в оня свят?“ Щом се обичате, има виждане; щом не се обичате, няма виждане в света. Щом сте умни, има виждане; щом не сте умни, никакво виждане няма. Виждането е свойствено само на онези разумните хора. Ще дойде един ден, и вие ще се видите с всички ония, за които даже не сте сънували. Един ден ще разберете, че вие сте имали толкова приятели в света, които са ви обичали и са треперили за вас, вие нищо не сте дали. Вие чувствате, че сте изолирани, че никой не мисли заради вас. Това е голяма лъжа. Това е голямо заблуждение. Ако никой не мисли заради вас, вие не бихте имали никакво съществувание. Веднъж живеете, вие не сте изолирани. Че каква е тази привилегия – да бъдете един цар, който умира, или да бъдете един овчар – млад, красив, който сега се ражда. Кое бихте искали – един военачалник с всичките ордени, но на умиране или едно дете, което сега се ражда и има своето бъдеще?

Бъдещето е на децата, които се раждат с идеята за любовта. Бъдещето е за младите, които се раждат със своя кривак, разбирам, вечната правда – да се не съблазнявате да крадете овцете на другите. Който не е отишъл да краде овцете, а се грижи за овцете, те го познават, и по име ги зове. Като минат край него, казва той, тази е... тази е. Че какво по-хубаво от това, овчарят да познае своите овце. Понеже не кара овцете нито да крадат, нито да му работят, а само ги пасе. Когато ги пасат, нему е приятно. Като ме питате какво занятие да захванете, казвам, бъдете овчари. Когато дойде едно стълкновение във вашата душа, ще се роди нещо божествено. Когато дойде този с камшика, когато викат отвънка, лесно благославяте в името Господне. Да знаете, че е дошло време да тръгнете. Не питайте защо ви се даде тази власт. Но като дойде това време, то извади камшика както Христа.

Казвам, съжалявам, че всички свещеници не извадиха камшика. Те оставиха само един човек да извади и затуй всичките евреи не можаха да се оправят. Всичките любещи, всичките добри хора трябва да извадят камшиците. Има нещо по-силно от парабелите. Ако вас може да ви убедят в един добър човек, това е един парабел. Ако бих ви убедил в това, то, като мушнете някого, той трябва да светне. Онзи, който иде от онзи свят, те са въоръжени, те носят едно ново оръжие, едно ново изобретение – един нож с две острия, с една особена отрова. Като те срещне, след като ти говори, ще извади ножа си и ще те мушне, и ти кажеш: „Чакай, вече ще служа на Господа.“ Три пъти като те мушне, ще те пипне с ръката, ще извади ножа, и ти ще кажеш: „Чакай, аз ще служа на Господа.“ Три пъти като те мушне в ръката, той ще каже: „Ти виждал ли си този мъж?“

Казвам, всинца насила ще влезете в Царството Божие. Няма никой, който да остане да не влезе. Всичките ще станат верующи, не да вярвате, но един факт е. Този начин, по който вървите, не може да живеете вече. Следователно остава само един път. То е пътят само на Братството, само на Любовта. Хората да мислят добре един за друг, да имате хубави мисли. Много пъти казвате, че не може да мислиш добре за хората. Вярвай в това, което не може. Вярвай в това, което не може да постигнеш в света. Ти трябва да вярваш, че може да живееш за в бъдеще. Ти сам ще се убедиш, като заминеш от този свят за другия, то ще се убедиш. След 50–60 години ще знаеш истината. На гарата ли ще бъдеш, или не. Ако заспиш и нищо не виждаш, е едно, но ако се пробудиш и видиш една реалност, която никак не си сънувал, какво ще кажеш.

Така американският проповедник Муди казва: „Двайсет години проповядвам, но като наближи да умирам, виждам, че земята се плъзга, отивам някъде нагоре. Много пъти проповядвам за оня свят, че като се молил човек на Господа, чува му се молбата. Аз – казва – не зная колко е далеч небето, но едно нещо зная, че е близо. Колкото пъти се помоля, чува се, отговарят ми. Колкото пъти съм се помолил, не съм чакал много. Молитвата ми се изпълва. Някой път даже след половин час ни се е отговаряло.“ Той имал опитност. Отива в Англия да проповядва. Един богат англичанин му обещал да му даде пари за салон, да му услужи да му приготви условия за проповед. Отива в Ливърпул, но когато отива, от Америка вижда, че този му приятел умрял. Той се намерил в чудо. Той се е помолил, но след като умрял неговият приятел, той имал най-големия успех. Ходил и английският крал да го слуша. Цели чудеса е правил. Много смел човек бил в проповедта. Има нещо теоретическо. Какво ще ми разправят на мене, какво ще ми казват има ли Господ, или не. Аз казвам на този, който ме пита, – за умните хора има Господ, а за глупавите никакъв Господ не съществува. Камъните нямат никакъв Господ, хората имат Господ.

Ето какво разбирам под думата Бог. Да имаш едно Същество, което те е обичало през цялата вечност. Никога да не ви е обидило. Разбирате ли вие това. Да имаш едно Същество, което през цялата вечност те е обичало и никога не те е оставило. Това наричам Бог, на когото трябва да гледаш свещено, и неговото име да пазиш свещено. Може да мислиш, че той е всесилен, то е второстепенно. Че той може всичко да направи, второстепенно е. Любовта е по-силна от силата. Любовта е по-силна от знанието. Любовта е по-силна от всичко, каквото имаш. Любовта носи живот в себе си. Любовта носи свобода. Любовта носи знанието, тя носи всичкия смисъл. Ако ти разбираш любовта, тогава ти си същество, което е безсмъртно, от нищо няма да се оплакваш.

Казвам, тази е идеята за Бога, която трябва да имате. Бог е страшен за онези, които не го познават, но е любящ за онези, които го познават. За онези, които дават ход на неговите мисли и чувства да се проявяват, по-добър от него няма, но за онези, които противодействат, по-страшен от него няма. Ни най-малко не мислете, че туй божественото ще даде хората да се подиграват с неговата любов. Любовта в света не може да бъде подигравана. Страшно нещо е да се подиграва човек с любовта. Страшно нещо е. Ти не може да се подиграваш. Аз искам да изнеса истината. С любовта не може да се подиграваш, понеже е смисълът на живота. Щом речеш да се подиграеш, ще опиташ едно страдание в живота. Като отричаш любовта, ти ще отречеш страданията в живота. Ти можеш да бъдеш цар, ти може да бъдеш княз, ти може да бъдеш философ. В момента, в който речеш, може да бъдеш ангел, може да бъдеш божество, но ако отречеш любовта, ще слезеш от великия трон, дето се намираш. Долу в дъното ще отидеш.

Следователно има един закон, който не се изменя. Не може ние да изменяме естеството на Бога, т.е. не може да изменим в него туй чувство на любовта, което той проявява към всички същества. Безразлично е, ако ние сме нещастни. Нещастието зависи от нас. А пък щастието ще зависи, когато ние изпълняваме неговата воля, за която ние сме пратени. Казваме, сега бъдете такива, каквито сте били. Сега ви виждам – всички сте герои. Досега всички сте били герои в злото и както ви виждам, имате ордени дадени, герои сте били, безстрашни хора – да влезете в стълкновение с Бога. Яков се бори и казва: „Няма да изпълня волята.“

Казвам, ако вие сте били герои в злото, бъдете герои и в доброто. Обърнете една страна, за да имате две страни. Казвам, ако вие не бъдете герои в доброто, аз ви наричам крайни страхливци сте. Герои сте в злото, похвалявам ви, но страхливци в доброто, ако сте, пет пари не давам. За злото ви давам милиони, но за доброто нито пет пари не давам. Ако и в доброто сте тъй смели, както и в злото, имате моите почитания към вас. Да сте смели в доброто и в злото.

Сега ви желая да бъдете смели в доброто и в злото.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Четвърта неделна беседа
16 октомври 1932 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев