Размишление

Ще прочета 36-ти Псалом, защото още в първия стих той съдържа едно психологическо преживяване.

„Беззаконието на нечестивия говори вътре в сърцето ми.“ (– 1-ви стих.) – Значи някой върши престъпление, а беззаконието говори вътре в сърцето ти, като че ти го вършиш. Пияницата пие, а ти трябва да плащаш. Казваш: „Чудно нещо, нито съм ял, нито съм пил, а трябва да плащам“.

„Няма страх Божи пред очите му.“ – Много естествено, страхът от Бога е елемент на разумността. Неразумният не знае какво нещо е страх от Бога.

„Защото се лъже в очите си.“ (– 2-ри стих.)

Страданията не са нищо друго, освен вътрешна драма в човешкия живот. – Защо страдат хората? – Сега аз не искам да се занимавам с този въпрос. Да се занимавам със страданията на хората, това значи да се занимавам с техните нечистотии. По-добре да се заровят нечистотиите в земята, където след време, само по себе си, ще се пречистят, отколкото ти да ги чистиш.

Мнозина изучават закона на превръщането, искат да придобият много знания. Ако искаш да придобиеш много знания, не ставай хамалин, т.е. не носи знанието на гърба си, но го приеми в себе си, докато го обработиш. Носиш 100 килограма на гърба си, прегърбиш се от тежест, а нямаш какво да ядеш. Този товар не е твой. Като дойдеш до определеното място, ще го оставиш. За тебе ще остане само тежестта, ще знаеш, че си носил товара на някого. Носи знанието на гърба си, както ученикът носи торбичката си и отива на училище. Твое е само онова в торбичката. Радвай се на знанието, което носиш, както малкото дете се радва на ябълката в ръката си. Докато ябълката е в ръката ти, изяж я, да не би някой по-силен от тебе да я вземе и изяде. Колко пъти малкото дете плаче за ябълката си, която по-голямо и по-силно дете от него му я взело и изяло. Ако не можеш да се ползваш от знанието си, ще дойде по-силен от тебе, да ти го вземе.

Всички хора имат уста, но ако запитам някого защо му е устата, ще каже, че е за ядене и за говорене. Значи имаш уста, но не знаеш защо ти е дадена; имаш нос, уши, не знаеш защо ти са дадени. Обаче френолозите, хиромантиците знаят защо и за какво са дадени на човека ръцете, очите, носа, устата и ушите.

Как ще нарисувате лицето на човека? Ако питате мене, аз мога да нарисувам човешкото лице в най-прост вид: вместо очи, две колелца; вместо нос, права линия; вместо уста, равенство. Устата уравнява работите. Така нарисуван човекът, имате най-новата форма художество. Искаш някога да знаеш, дали даден човек има добра външна обхода. – Много просто, виж ушите му. Който има красиво ухо, той се обхожда добре, постъпките му са правилни. Ако ухото на човека не е красиво, колкото и да се мъчи да постъпва добре, няма да може. Искаш да знаеш, дали даден човек е умен, интелигентен – виж носа му. Красивият нос изразява много неща. Чрез носа се проектира човешката мисъл. С помощта на телескопа астрономът вижда опашката на някоя комета. Тя изглежда малка и близо до него. Всъщност тази комета се намира на стотици километри далеч от него. Всеки уд на човешкото лице – очите, носът, челото, устата, ушите са създадени по особен начин и се развиват по специфичен път. Погледнеш ли очите на човека, ще познаеш чистотата на сърцето му и благородството на неговата душа. Който не може да чете по очите, нищо не знае за душата.

Казано е в Писанието: „Само чистият по сърце ще види Бога“. Казвате, че човек трябва да има и чиста мисъл. И желанията му трябва да бъдат чисти. Понеже чистотата има отношение към материалния свят, затова човек трябва да бъде чист и по ум, и по сърце, и по воля. Това значи да води чист живот на земята. Без чистота, земният живот няма никаква цена. Като ученици, вие трябва да изучавате носа, устата, очите, ушите си, да се познавате. Носът, например, показва какви са мислите на човека. Същевременно носът определя и човешките способности. Във всеки квадратен милиметър на носа се крие известна дарба или способност. Външно всеки орган има определена служба, но същевременно той има и друга служба. Носът е орган за мирисане, но той има отношение към ума. Ухото е орган за слушане, но то показва каква обхода има човек. Изобщо, ухото има отношение към волята. Ухото на музиканта се отличава от ухото на немузикалния човек. Като ви наблюдавам, досега аз съм харесал ухото само на едного от вас. Само един от учениците има добре развито ухо. То отговаря на мерките, които изисква красивото ухо. Останалите трябва да работите още много, за да развиете ухото си. Не е лесно да моделираш ухото си, да го направиш, каквото трябва. Който знае как да работи, в няколко месеца може да подобри ухото си. Ако не знае, ще работи с години, докато има някакъв резултат. Първо, трябва да се даде на ухото красива, правилна външна линия; после, да се работи върху вътрешния му строеж. За да се моделира ухото, волята трябва да вземе участие. Тя има отношение към брадата. Следователно добре развитото ухо има връзка с добре оформената брада. Като работите върху своите удове, вие се свързвате с духовния свят и го изучавате.

Мнозина говорят за духовния свят, стремят се към него, но нямат елементарна представа за реда и порядъка там. Те искат да влязат направо. Това желание е на място, но за да се реализира, нужни са условия. Всяко желание, всяка мисъл трябва да цъфнат, да завържат и да дадат плод. Иначе те не могат да се реализират. Затова е казано в Писанието: „По плода им ще ги познаете“. Казваш: „Вярвам в Бога; вярвам, че Той съществува“. – Щом вярваш в Бога, ти трябва да имаш отношение към Него. Какви са отношенията ти? Какви са отношенията на художника към неговата картина? Какви са отношенията на майката към детето? Какво желае майката? Тя иска детето ѝ да прилича на нея, ако не напълно, поне в една черта. Ако детето прилича на майката, тя се радва.

Изобщо, приятно е на родителите, децата им да приличат на тях. Има случаи, когато детето не прилича нито на майката, нито на бащата. Те гледат детето си, чудят се на кого прилича и откъде е дошло. На същото основание, приятно ви е, когато желанията ви приличат на вас. Вие гледате на тях като на ваши деца. Ако не приличат на вас, не ви е приятно. – „Не разбираме как могат желанията ни да приличат на нас.“ – Много неща не разбирате, защото материалният свят ви е завладял, по цели дни и часове мислите само за прехрана, за високи служби, за хубави къщи. При това положение, каквото и да ви се говори за духовния свят, за различни науки – астрология, френология, хиромантия – все едно, че говорят на кираджийския кон. Той казва: „Колкото и да ми говорите за Бога, за ангелите, за наука, нищо не разбирам. Моят бог е господарят ми, който цял ден ме товари. Напълни колата с брашно, впрегне ме, седне напред и с камшика си ме подкарва да вървя. Колкото и да му се моля, нищо не помага. Той си знае едно: да ме впряга, да му пренасям товара и за мене не мисли“.

Казвате, че конят не разбира нищо. – Конят не разбира, и господарят му не разбира; някога и вие не разбирате. Първо, ще потупаш коня, да го разположиш; ще го нахраниш добре, ще кажеш на господаря му, че има отличен кон. Като го храни добре, ще се повдигне цената му. Така, както го впряга по цели дни, ще го умори и ще го загуби. Този кон не е кираджийски, не може да се отнася толкова грубо с него. После, ще му каже, че щастието на целия му дом зависи от неговия кон. Така говоря и аз на господаря на този кон. Не мислете, че го залъгвам. Аз му говоря истината. Господарят трябва да знае, че уреждането на неговите работи зависи от отношението му към този кон. Ако се отнася добре с коня си, и работите му ще вървят добре. Аз зная какво нещо е конят, но не искам да говоря за това, не искам да разкривам тайните на Битието. Конят минава през Питагоровата школа, затова през целия си живот трябва да мълчи. Даже и цвиленето на коня не зависи от него. То се предизвиква от юздите, които се поставят в устата му – тегли го нещо.

Като ученици на велика Школа, и вие ще минавате през специфична област, която изисква пълно мълчание. Каквото видиш и чуеш, ще мълчиш: ще бъдеш глух и сляп за всичко. Някой те бил или ругал, ще мълчиш. В това време ще мислиш за Господа. Само така ще постигнеш това, което душата ти желае. – „Искам да бъда добър.“ – Ти си застанал на фалшива основа. Бог те е създал добър. Нищо не ти остава, освен да проявиш доброто, вложено в тебе. Дойде в ума ти една добра мисъл, или в сърцето ти добро чувство, колкото и да са малки, реализирай ги. Например, виждаш на обувката си едно малко петно. Казваш: „Ще дрънна на звънеца, да дойде слугинята и да го изчисти“. – Не, ти сам ще го изчистиш. – „Защо плащам на слугинята, ако в този случай не ми услужи?“ – Сам ще го изчистиш. Ако викнеш слугинята, тя ще го изчисти, но понеже е отегчена от постоянни услуги, ще остави своето недоволство върху тебе и като излезеш в града, може да се подхлъзнеш някъде и да счупиш крака или ръката си. Благодари на Бога, че можеш и сам да си услужваш. Наведи се малко, изчисти обувката си и продължи работата си. Искаш да прочетеш нещо от Евангелието, но си казваш: „Много пъти съм чел Евангелие, сега да видя какво пишат вестниците днес“. – Не, първо прочети нещо от Евангелието, поне 2–3 стиха и мисли върху тях. Има време и за вестника. Евангелието ще ти донесе нещо повече от това, което очакваш. Ще работиш с радост и веселие, да постигнеш желанията си. От вас се иска външна и вътрешна радост, чрез нея да предадете нещо и на окръжаващите. Изгубиш ли радостта си, всичко губиш.

Казваш: „Никой не ме обича“. – Ти се заблуждаваш. Първо, ангелите те обичат. Когато те носеха от небето, те обиколиха земята три пъти с тебе заедно. Това не е ли обич? В едно предание се казва, че всеки човек, който слиза на земята, минава през специфична врата. Никой не може да мине през тази врата, освен онзи, за когото е определена. Тя е толкова малка и тясна, че и с микроскоп не се вижда. Като дойдеш до тази врата, ще я отключат и веднага след тебе ще я заключат – никой друг да не минава през нея. Ако друг някой си позволи да мине през тази врата, всичко е свършено с него; той скъпо ще плати. Не мислете, че лесно се слиза на земята. Само през една врата можеш да минеш и то само когато се отключи. Следователно на земята можеш да дойдеш само през една врата. Връщаш ли се на небето, можеш да минеш през много врати – откъдето искаш. Питате: „Вярно ли е това, или не?“ – За онзи, който знае и разбира нещата, това е вярно; за онзи, който нищо не знае, не е вярно. Давам ти пари, но ти питаш, истински ли са, или фалшиви. Иди в гостилницата, дай парите на гостилничаря и виж, ще ги вземе ли, или ще ги върне назад. Ако ги върне, фалшиви са; ако ги задържи и срещу тях ти даде ядене, истински са. Истината трябва да се провери.

Преди няколко дни дойдоха при мене 2–3 сестри, казаха ми, че искат да се занимават с духовна работа, да свършат по-скоро работата си на земята. Когато се занимава с такава работа, човек се натъква на различни духове, с които мъчно се справя. Те му говорят на различни езици. Хиляди години да живееш, няма да научиш техните езици. Тези духове се опитват и мене да лъжат, но аз ги оставям свободни, да се проявяват, както искат. Тези сестри се намират вече под тяхното влияние. Те ги карат да идват при мене по три пъти на ден, да ми целуват ръка. Чрез сестрите духовете искат да покажат колко много ме уважават. Това е ласкателство. Като ги гледат, братята и сестрите се чудят защо тези няколко сестри се изреждат една след друга, да ми целуват ръка. Между тези духовни сестри имаше и двама братя. Аз зная какви духове ги ръководеха, на какъв уровен са. Докато те караха сестрите и братята да ми целуват ръка по три пъти на ден, после почнаха да ги пращат на работа в града, за да не посещават беседите в неделя и сряда. Аз нямам нищо против това, но казвам: Ако те идват в клас и нищо не научават, или слизат в града и пак нищо не придобиват, нито едното, нито другото има смисъл за тях. Има смисъл да ходиш там, където можеш да вършиш Божията воля. Майката изпраща детето си на училище да учи, но то слуша съветите на лошите момчета и отива с тях в гората да играе. Вечерта се връща у дома си и лъже майка си, че било на училище. Всъщност то бяга от училището и отива в гората. Това дете има много учители, затуй нищо не може да научи. Най-после, като не научи нищо, човек казва, че Духът му говорил.

Едно трябва да се знае: Възвишеният Дух, т.е. Божият Дух, говори само чрез съвършения човек. Ако обтегна четири струни на една дъска, и най-голям музикант да съм, нищо не мога да изкарам. Дъската трябва да се превърне в съвършен инструмент, а който свири, трябва да бъде първокласен маг. Мислите ли, че ако нямате условия и вътрешно разположение, Духът може да изкара нещо от вас? След това ще ме питат какви са тези духове, които ги занимават. Аз ги познавам добре. Едни от тях са свършили училището едва с тройка; други са изключени от училището. Тези духове ще говорят за възпитание на хората! Те ще минават за ръководители на човечеството! Те ще заемат мястото на Христа, на света Богородица и ще се произнасят за мене, че съм бил първокласен учител. Аз не съм буквоядец, но казвам: Изпитвайте духовете и разберете, от Бога ли идват, или не. И вие сте медиуми, през които духовете влизат и излизат, всеки ден ви разиграват и ви правят смешни.

Казваш: „Стар човек съм, не се лъжа“. – Не си стар. Друг казва, че е млад, иска да се оправдае за грешките си. – Не си млад. Под „млад“ и „стар“ се разбира друго нещо. Млад е онзи, който е впрегнал на работа дарбите и способностите си, вложени в него. Стар е онзи, който е работил като кираджийски кон и гърбът му е охлузен. Един ден, когато духовете ви оберат и вземат от вас всичко, каквото сте имали, вие наистина ще станете стар и никой няма да ви обръща внимание. Какво представляват любовните писма на момъка до неговата възлюбена? Те били откровения на Духа! Момъкът пише: „Ако се съгласиш да се ожениш за мене, ще те гледам като писано яйце. Ти ще живееш при мене като царица. Не мога без тебе. Готов съм на всички жертви“. Момата трябва да бъде умна. Преди да отговори на любовното писмо, тя трябва да разгледа какви са ушите, носа, очите, веждите на момъка. Ако ушите и носът му са безформени, а очите – затворени, тя трябва да му пише: „Моля ти се, престани да ме безпокоиш с твоите любовни писма. Искам да бъда свободна, не ме смущавай“. Казвам: Щом ви лъжат в името Божие, вие трябва да разбирате тези лъжи.

Любов, в която влиза лъжата, не е истинска. Това е забава. Вие трябва да познавате човека по очите, ушите, носа, устата, да четете по него като по книга. Тогава нито вие ще се лъжете, нито другите ще ви лъжат. Ако направиш една грешка, ще я изправиш, без да се оправдаваш. Никой от вас не трябва да става проводник на духовете, да лъже. Никаква лъжа не се позволява, даже и бяла. Някога несъзнателно ставаш проводник на лъжата. Будност се иска, да не допускате лъжата в себе си. Кипнеш, разгневиш се, търсиш виновника вън от себе си. Има външни причини, но ти трябва да се въздържаш; ако се разгневиш, трябва да трансформираш състоянието си. – Как да го трансформираш? – Хвани ухото си. Има едно място на ухото, като го хванеш, веднага гневът изчезва. Ако сам не се хванеш, други ще те хванат, но цял ден ще бъдеш неразположен. Хвани ухото си и кажи: „Слава Богу, минах една криза“. Ако дадеш ход на гнева си, ще обидиш някого и после ще съжаляваш, че си прибързал. Така се излагаш пред себе си и започваш да свиваш очите си, да прикриваш своята грешка. И крадецът, като краде, свива очите си. С това той иска да каже: „Аз се нуждая от по-малко светлина“.

Един чиновник работи в известно учреждение. Десетки години отива на работа и се връща, но работите му не се оправят. Един ден, отчаян от живота, той си казва: „Не мога ли и аз, като другите, да бръкна в касата и да си подобря положението?“ Една шивачка ходи ред години от една къща в друга, по цели дни шие, но работите ѝ все не се нареждат. Най-после, като отиде да шие в някоя богата къща, тя се оглежда натук–натам и си казва: „Никой няма да ме види, ще бръкна в касата да си взема нещо“. – Ще откраднеш, но скъпо ще платиш за тази кражба. – „Какво да правя?“ – Не слушай духовете. Те ти нашепват да откраднеш малко пари, да подобриш положението си, да си направиш къщичка, да заживееш като човек, с много дрехи, храна и други удобства. Крадеш на едно място, на второ, на трето, но дохожда ден, в който няма какво да крадеш. Питаш духовете: „Сега какво трябва да правя?“ – „Ще отидеш на друго място.“ – „Ако ме хванат?“ – „Ще те сложат в затвор.“ – „Ти къде ще отидеш?“ – „Ще отида при друг човек, да му нашепвам, като на тебе, да открадне нещо.“ Днес всички хора са изложени на изпитания. Духовете ги изпитват, да видят какви са очите, ушите, устата, носа им. Така всеки ще разбере, дали мисли и чувства правилно. Казваш: „Защо трябва духовете да ме изкушават?“ Те не те изкушават, но чрез тях трябва да решиш една задача. Дойде един дух и ти нашепва: „Иди в кантората на еди-кой си банкер и си вземи от касата, колкото пари искаш. Той не е в кантората си и ти имаш свобода да правиш, каквото искаш“. Ако някой дух ми нашепне същото, ето какво бих направил. Ще напиша писмо на банкера със следното съдържание: „Господине, от твое име ми се каза да взема от касата ти, колкото пари искам. Вярно ли е, че ти си упълномощил някого да ми предаде твоята воля?“ Защо да не вляза в споразумение с този банкер? Изобщо, недоволството на хората и недоразуменията между тях стават причина да ги разиграват духовете и да им създават неприятности. Човек трябва да разбира реда и порядъка в природата, да знае как да постъпва. Парите са нужни на банкера, чрез тях той се изпитва, но за мене те не са нужни. За мене не е нужно да бъда даже земеделец. Каин беше земеделец, занимаваше се с грубата и гъста материя. Авел беше овчар. Той водеше по-добър живот от Каин. Ревността накара Каин да убие Авел. За да не греши, овчарят трябва да разбира законите, да знае как да постъпва. Изобщо, всеки занаят, всяко изкуство, с което човек си служи, има за цел да развие нещо в него. Досега не съм срещнал в България нито един земеделец, който да знае по колко зрънца съдържа всеки житен клас от дадена нива. Когото и да питате за това, ще ви каже, че предполага да са 10–20 зрънца, но не знае с положителност. Ако запитате земеделеца по колко зрънца царевица има във всеки кочан, той ще вдигне рамене и ще каже, че не знае. Като дойде да брои парите за житото и царевицата, това знае, но по колко зрънца има в тях, не знае. Той казва: „Това е Божа работа, не се отнася до мене“. Парите, които още утре ще му вземат, може да брои, а зрънцата не може.

Сега, у вас се явява мисълта: „Може ли да се живее без пари?“ Аз оставам този въпрос настрана и питам: Може ли да пътуваш без кораб във водата? – Не може. – Без криле във въздуха може ли? – Не може. – Без хляб в гостилницата може ли? – Не може. – Извор без вода може ли? – Не може. Обаче има случаи, когато може и без кораб, и без криле. Ако вървиш по сухо, защо ти е кораб, защо ти са криле? Щом имам магическата тояжка, всичко ще имам: ще тропна с нея и корабът ще дойде и крилете ще имам. С тях ще обиколя цялото пространство. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. Ако царският син пожелае да пътува по море, достатъчно е да отиде до пристанището, за да се качи веднага на специално изпратена яхта. Защо и ти, който владееш магическата тояжка, не можеш да се качиш на една яхта и да обиколиш целия свят? Защо това, което е възможно за царския син, да е невъзможно и за тебе? Докато живееш в невежество, ти ще бъдеш прост, обикновен човек, с обикновени възможности и условия. Обаче като учен, като царски син, ти ще разполагаш със специална яхта за пътуване. Има едно неудобство и за царския син, а именно, морето не се подчинява и на царската воля. И царският син, като влезе в морето, ще изпита вълните и бурята, ще се блъска от един ъгъл на друг, ще усети действието на морето. Който разбира Божиите закони и ги изпълнява, ще влезе в специална ладия и ще заповяда на морето да бъде тихо и спокойно. Щом слезе на пристанището, морето ще се прояви, както иска. Такъв пример имаме с Христа. Когато влезе с учениците си в ладията, Христос заспа. В това време се яви силна буря. Учениците се уплашиха и казаха: „Учителю, потъваме!“ Христос се обърна към духовете на вятъра и каза: „Спрете за малко. Щом стигнем на брега, продължете упражненията си“.

И тъй, същественото, което трябва да знаете, е да разчитате на своя капитал. Кой е вашият капитал? Това, което Бог е вложил във вас, и това, което сами сте изработили. Трябва да работите, за да увеличите своя капитал. Вие не сте дошли на земята да бъдете щастливи. Това отпосле ще дойде. Вие сте дошли тук да развивате своите дарби и способности и чрез тях да свършите някаква работа, колкото и да е малка тя. – „Дотегна ми да уча, да работя, да се моля, да ям.“ – Щом ти е дотегнало всичко, готов ли си да отидеш на онзи свят? Помни: Ти имаш условия да живееш на земята, докато си недоволен. Щом станеш доволен от всичко, няма защо да живееш на земята. В човека съществува едно малко недоволство, от което не трябва да се освободи. Малкото недоволство в тебе е Божие благословение. От това недоволство зависи колко време ще живееш на земята. Изгубиш ли го, почни да се готвиш за другия свят.

Следователно, колкото и да разисквате върху условията на живота, защо сте дошли на земята, защо е допуснато недоволството, ще знаете, че никой не е отговорил на тези въпроси. Има един закон, който е заставил човека да дойде на земята. Този закон не е произволен. Казано е, че когато Бог създаде земята, тя беше неустроена и пуста. Бог създаде и човека по образ и подобие свое и го прати на земята да се учи. Кое накара Бога да създаде човека по свой образ и подобие? И това е въпрос, на който не може да се отговори, но той има свой дълбок смисъл. Радвайте се, че ви е дадено голямо благо и привилегия да живеете на земята. Щастлив е онзи, който се е въплътил и дошъл на земята. Не по-малко благо е и да отидете на онзи свят, но докато сте на земята, използвайте даденото благо, да живеете между хората. Ако не оценявате земния живот, как ще оцените небесния? Земният живот представлява корените на небесния, а небесният – клоните на великото дърво на живота. Корени има само на земята.

Радвайте се на всичко! Радвайте се, че сте учени и невежи, богати и бедни, че сте млади и стари, че можете и не можете да рисувате. – „Стар съм, не мога да рисувам.“ Следващия път всички си донесете по една тетрадка и ще се опитате да рисувате. – „Какво ще рисуваме?“ – По едно око, нос, уста, брада, вежди, ухо, чело. След това ще измервате със сантиметър колко е дължината на вашите удове на лицето. Важно е да дойдете до нормалните мерки. Така именно ще се домогнете до правилната линия, която наричам Божествена. Тази линия се среща във всички удове. Някои рисуват устата като равенство. Наистина, тя уравнява нещата. За астралния свят, т.е. за света на желанията, устата представлява завършен процес. Ако устата се мърда постоянно, това показва, че в човека има нещо незавършено, неустановено. Когато устата е силно затворена, човек се готви да воюва. Ако е отворена – той изпада в положението на паток.

Значи има едно естествено положение на устата, което разрешава всички въпроси. Недоволен си. Ако можеш да поставиш устата си в това естествено положение, всякакво недоволство ще изчезне. Каквото положение да дадеш на устата си, то не е произволно. Момъкът глади мустаците си, момата приглажда косата си. Това не са произволни движения. Ако момата и след женитбата си е внимателна към външността си, много нещо се очаква от нея. Жалко е, че като се омъжи, момата престава да се докарва. Тя си казва: „Няма вече на кого да се харесвам“. – Не е права, тя трябва да се харесва на себе си и на Господа. Когато мъжът ѝ я пита за кого се е облякла и докарала, тя да каже: „За Господа. Облечи и ти новите си дрехи и заедно да отидем при Господа, да Му се представим, както трябва. Да Му благодарим, че ни е дал възможност да се срещнем и да бъдем щастливи“. Това не са празни думи. Жената и мъжът, момата и момъкът трябва да бъдат всякога готови да се представят на Господа в новите си и чисти дрехи. Така трябва да постъпва жената, да докаже на мъжа си, че има идея, че живее за Господа. По същия начин трябва да постъпва и мъжът.

Престанете да говорите за вашите опитности и да мислите, че сте стари и много знаете. Казвате: „Учителят не е женен, не знае как се отглеждат деца“. – Вярно е, свои деца нямам, но се интересувам от децата на Господа. Като срещна едно дете, аз го питам, мога ли да бутна малко ухото му. Готов съм даже да платя за това. – „Знаеш ли, че ухото ми е свещено?“ – Зная, но малко ще го бутна. Знаете ли какво действие произвежда бутането на ухото? Трябва да знаеш как да бутнеш. Ако си недоволен и бутна малко ухото ти, недоволството ти веднага ще изчезне. Какво ще кажеш тогава? – Ще благодаря. – Някой може така да бутне ухото ти, че вместо полза да ти причини нещо лошо, да внесе смут в сърцето ти. Ръкуваш се с един човек и недоволството ти минава; ръкуваш се с друг, недоволството ти се увеличава. Ръката е орган, през който протичат Божествените енергии. От тебе зависи, да дадеш път на тези енергии, или да затвориш пътя им. Всички трябва да бъдем носители на живите сили в природата, т.е. на живите енергии, които изтичат от Бога.

Каква трябва да бъде горната и долната страна на човешката ръка? Грубите външни условия на живота огрубяват горната част на ръката. Ако външната страна на ръката е груба, причината е в мъжкия принцип; ако долната част е груба, причината е в женския принцип. Груба ли е ръката от двете страни, и мъжкият, и женският принцип са огрубели. Хвани нежно ръката си и кажи и на двата принципа: „Искам да се смекчите. Причината за грубостта е във вас. Отговорността лежи върху вас, но аз плащам и за двамата. За да не фалира фирмата, трябва да подобрите характера си“. След това хвани и двете си ръце, обърни се към Бога с молба, да внесе мекота в чувствата и светлина в мислите. Ако направиш това упражнение правилно, непременно ще усетиш малка промяна в мислите и чувствата ти. Това са упражнения, които се правят във всяка езотерическа школа.

Сега, вие очаквате всичко наготово. мислите, че светлината ще дойде отвън. Аз си представям светлината като линия в постоянно движение. С тази светлина човек изправя линиите на своите удове. Ако външната линия на ухото е правилна и добре очертана, тя говори за един установен характер. Цветът на ухото може да бъде блед или жълт, но правилно е да има естествен цвят, светлина да излиза от него. Това не значи, че ушите ви са лоши, но всеки трябва да ги ретушира, да изправи някои линии. Дали ушите са малки или големи, слабо или силно нагънати, и това има значение. Има една линия на ухото, която наричам първична. Тя трябва да се изучава. В нея е вложен Божественият импулс. От нея произтичат всички качества на човека. В тази линия са вложени зародишите на останалите качества на ухото. Като я развивате, с нея заедно ще развиете и останалите линии на ухото. Ако тази линия не се развива правилно, и другите линии няма да се развиват добре. – „Не зная как да развивам ухото си.“ – Хващай ухото си 3–4 пъти в месеца, като започнеш отгоре и свършиш до долу. Същевременно отправяй към ума и сърцето си светли мисли и благородни чувства. Каквито мисли и чувства изпитваш, когато някой те приема у дома си искрено, безкористно и с любов, с такива мисли и чувства прекарай ръката си над външната линия на дясното си ухо, а после на лявото. В това време сложи свободната си ръка на кръста. Като правиш това упражнение, постепенно ще придобиваш нови сили за работа. Това не става изведнъж. Не очаквайте бързи резултати. Малките резултати са за предпочитане пред големите, които внасят заблуждения в човека.

И тъй, като ставаш сутрин от сън, хвани ухото си и кажи: „Господи, благодаря Ти за ухото, което си ми дал. Дай ми възможност да слушам Словото Ти. Благодаря Ти, Господи, за носа, който си ми дал, да мога да възприемам благоуханията на света. Научи ме да разбирам дълбокия смисъл, който си вложил в природата. Благодаря Ти за очите, които си ми дал, да виждам красотата в света. Благодаря Ти, Господи, за устата, която си ми дал, да опитвам с нея благата на живота. Благодаря за всичко, което си ми дал, за да го използвам за Твоята слава“. Ако се молиш така с години, един ден ще тръгнеш в правия път. А ти какво правиш? Станеш сутрин от сън, сложиш ръцете си в джобовете или отзад и не знаеш какво да правиш. Така прави турчинът, който няма никаква работа. Къде трябва да поставиш ръцете си? Едната ще сложиш на кръста си, а другата отзад на тила, като че ли се почесваш. После ще смениш ръцете си. Ако в това положение на ръцете излезеш в града, какво ще кажат за тебе? Това е мода, която се позволява само вкъщи, когато се готвиш за някаква работа.

Каквото и да правите, изучавайте езика на духовете. Иначе, както вървите, светът няма нито да се възпита, нито да се оправи. От вас се иска хиляди години съзнателна работа, докато се превъзпитате. Това, което днес хората наричат възпитание, не е никакво възпитание. Движенията, които правите, са безразборни. Вие не знаете тяхното значение, не знаете какъв ефект могат да произведат. При самовъзпитанието си човек трябва да работи върху движението на очите, на устата си, да ги тренира. Устните трябва да имат естествен червен цвят. У някои устните са бледи, у други – синкави. Това показва, че те имат доста венозна кръв. Обаче всички хора искат да бъдат красиви. Красотата се поддържа с чисти, красиви мисли. А ти седиш, оглеждаш се и съжаляваш, че си побелял, остарял. Докато старият човек в тебе не си отиде, ти не можеш да се подмладиш.

Погледни се в огледалото и кажи: „Господи, косата и брадата ми отвън са бели, но направи ме и отвътре бял, да се осмисли белотата“. Белият цвят е признак на дълга житейска опитност. За белия цвят, за старостта се говори и в Библията. Четете Библията и правете вътрешен превод, да разберете дълбокия смисъл на съдържанието. Казано е в Писанието да станете малки деца. Като казвам да си донесете тетрадки за рисуване, вие се смеете и си казвате: „Не сме деца“. Аз бих желал да станете деца, защото Царството Божие е на децата. Казано е, че кротките ще наследят земята. Значи децата ще наследят земята, а не учените и силните. Бъдете смели, а не малодушни – да се страхувате какво ще стане с вас. Дръж в ума си мисълта, че Бог е създал света и Той го управлява. Кажи си: „Аз съм лист на Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от него. Докато съм на това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост. Откажа ли се от своята функция, всеки може да ме откъсне. Докато съм на това дърво, прехраната ми е осигурена“. Следователно и вие, докато сте на това дърво, не се страхувайте от изпитанията. Казано е в Писанието: „Радвайте се, когато минавате през изпитания“. Така ще опитате силата си. Бог се радва и весели с онези, които са минали и минават през изпитания. От кого сте по-доволни: от онзи, който копае лозето, или от онзи, който само яде грозде, без да го работи? Каква е вашата работа? – Да работите върху тялото си, върху вашия ум, сърце, душа и дух. Трябва да осветите тялото си. Някой гледа устата си и не я харесва. Направи една промяна, направи нещо ново в устата си. Гледаш носа си и него не харесваш. Направи една малка промяна в него. Колкото и да е малка промяната, тя ще осмисли живота ти. Например, направи една малка промяна във веждите си. Веждите показват какъв е характерът на човека – установен, или не; постоянен ли е в желанията си, или не; устойчив ли е, или не. Вижте на челото си, развит ли е центърът на смятането. Ако не е добре развит, работите ви не вървят правилно.

Мнозина казват: „Учителят трябва да ни учи“. – Вие сами ще учите, а Учителят ще ви свети. Щом имате светлина, ще превеждате всичко, което става около вас. Като учите, ще се радвате на ония, които учат. Аз се радвах на всички ученици, които имаха високи бележки. Тяхната печалба беше и моя. Аз знаех, че като учат, тяхното знание ще дойде до мене. Ако аз уча, и те ще учат. Всички неща се предават. Знанието не е само за едного; доброто не е само за едного. Като срещнете добър или богат човек, радвайте се. В реда на нещата е да се радвате на доброто. Само по този начин можете да се развивате правилно. Аз ви давам стимул, както и на мене са давали. Това, което съм придобил, не е дошло наготово, не е отгоре паднало. Ако вие минете през изпитанията, които аз съм минал, досега главата ви десет пъти да е побеляла. Моята глава само веднъж е побеляла. Вие нямате представа, какви трудности се срещат в живота, но те са красиви. Зад всяка мъчнотия се крие нещо грандиозно и красиво. Мнозина, като станат на 40–50 години, казват: „Свърши се нашата работа!“ Така казват много християни. Не и на 70-годишна възраст ти можеш да свършиш такава работа, каквато и младият не може да свърши. Като станеш на 120 години, ти ще бъдеш авторитет и за невидимия свят. Ще те повикат там да им проповядваш. Там ще се ползваш с почитта и уважението на всички.

За следващия път ще си донесете по една тетрадка без черти и ще я надпишете: „Първа тетрадка на вътрешната окултна школа“. В нея ще нарисувате едно око, едно ухо, две вежди, един нос, една уста, не толкова правилно геометрически. След това ще нарисувате брада на стар човек и брада на млад човек и тогава ще пристъпим към обяснение.

Някои математици си представят куба във вид на точка. Вън от куба тази точка не съществува. Тя е проекция на куба. Искаш, например, да проявиш една своя добродетел. Обаче тя е вън от физическия свят. Как ще я проявиш? Виждаш един отчаян човек. Как ще му помогнеш? С пари не можеш да му помогнеш – той има пари. От ядене не се нуждае – и с ядене разполага. Дрехи също има. Едно остава: Кажи му една блага, насърчителна дума. Кажи: „Братко, ти имаш дарби и способности, от тебе ще стане човек“. След време тази дума ще проработи в неговото съзнание и ще повдигне духа му. Тя е подобна на точка, която няма нищо общо с неговите физически, материални нужди.

Какво съществува в духовния свят, зад точката, не знаем. Ще кажете, че при движението си точката образува линия. Какво ще кажете за плоскостта? – Знаем, че при движението си линията образува плоскост. Значи непространственото – точката, произвежда линия, а линията – плоскост. На земята има линии, но не точки. Точката е извън физическия свят, т.е. в света на мисълта. Следователно човек е свободен само тогава, когато се движи в своята мисъл, в безпространствения свят. Ще мислиш, ще пееш и свириш за себе си, а не за публиката. Ще мисля, свиря и пея за Онзи, Който е създал мисълта и музиката. Това е моят Учител, моят Бог. Всеки носи този Учител в себе си и за Него ще живее.

Първата задача, като ученици, е да дадете възможност на духа си да се весели, а вие да бъдете радостни. Духът се весели, а човек се радва. Веселието е за великия свят, а радостта – за хората. Казано е в Писанието: „Ще се весели Бог във вас“. Бог се весели в човека, а човек се радва. Радвай се, че в тебе са вложени несметни богатства. Изучавай ръката, пръстите си, да видиш какво богатство се крие в тях. Ще кажеш, че хиромантиците познават науката за ръката. – Много неща не знаят те. На ръката има много точки, които ги заблуждават. Дяволът е сложил тези точки, да гледат хората и да не виждат. Като пишат, турците си служат с много точки, знакове на тяхната писмена реч. Понеже мухите кацат навсякъде и оставят своите точки, затова турците пазят грижливо това, което са написали. Днес много от тези точки са излезли от употреба. Като наблюдавам лицата на хората, виждам, че те правят различни движения, които не са техни, не са естествени. Това са дяволски подтици, дяволски точки. Днес това не се позволява. Можеш да носиш дявола на гърба си, но в никой случай не му позволявай да ти сложи гем. Който си позволи да ви сложи гем, той ви заробва. Като поносиш дявола известно време, ще му кажеш: „Слез от гърба ми! Ако искаш някаква услуга от мене, ще ти направя, но да те нося на гърба си, не искам. Не съм дошъл на земята да нося дявола на гърба си и той да ме управлява. Слез от гърба ми!“

И тъй, стремете се да изправите отношенията си към Бога! Освободете мисълта си от ограниченията. Всяка постъпка трябва да бъде свободна и обмислена. Свободен човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са съвършени, както Бог е съвършен. – „Защо ни говориш така?“ – Защото искам да ви помогна. Вие мислите, че сте свободни; всъщност, живеете в ограничения. Вие носите чужди работи в себе си и ги представяте за ваши. Например, изучавате хиромантията, четете Дебарол и предавате казаното от него като свое. Всъщност то е чуждо знание. Ще кажете, че той е голям авторитет. Той разполага със знания, но и за него има неразрешени въпроси. Ако дойде днес, той ще види, че много неща не са така, както ги е изнесъл. Не само той, но всички хиромантици се натъкват на неразрешени въпроси. Като дойдат до едно място, не могат да излязат оттам. Има неща, които и за тях не са ясни. Някой хиромантик предсказва, че децата на известно семейство ще си заминат за другия свят: 5 ще заминат, 2 ще останат. Някога предсказанието се сбъдва, някога не се сбъдва. Правило е: дом, в който има повече момичета, майката живее по-дълго време; ако момчетата са повече, бащата живее по-дълго време. Има изключения и от това правило, но обикновено става според него. Ако синовете и дъщерите са еднакво на брой, и майката, и бащата живеят дълго време. Някога се случва и двамата да заминат в един ден. За да се продължи животът на майката и бащата, синът и дъщерята трябва да живеят в мир и съгласие. Също така и родителите трябва да живеят добре. Изобщо много причини има за продължаване живота на родителите и на децата. Трябва да се знаят както причините, така и законите за продължаване на живота.

Да се весели духът ми и да се радва душата ми.

Лекция от Учителя, държана на 1 февруари 1933 г., София, Изгрев.