Устата

Размишление

Изучаването на човека представлява велика наука. Тя разкрива тайните на живота. Тя разкрива и истината. Не говоря за външния човек. Тъй, както сега виждаме човека, той не е още напълно развит. Той е в процес на развитие. И природата е в процес на развитие. Всичко, създадено от Бога, е добро, но не е завършено, то подлежи на развитие.

Казваш за някого: „Той е човек-ангел“. – Какво знаеш за човека? Какво знаеш за ангела? Как си ги представяш? Според мене, ти можеш да говориш само за Бога, за нищо друго. – Защо? – Защото всичко, което те обикаля, цялата природа е Божие създание. Да казваш, че Бог е безтелесен, невидим, това е неразбиране. Така мислят богословите. Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Главата на човека представлява интелигентността, разумността, изявена в своята най-висока степен; гърдите, сърцето и дробовете представляват Любовта; стомахът, ръцете и краката представляват физическия човек – човекът в движение. За да познаеш какъв е човек отвън, виж как се движи. Това се отнася до външната страна на човека. Той има и вътрешна страна, която едва сега започва да се изучава.

И тъй, ако искате да изучите човека, изучавайте природата. В нея е скрит външният и вътрешният образ на човека. Устата представлява отверстие, което се отваря и затваря, за да приема храната отвън и да я обработва. Каква представа ще имате за човека, който само отваря и затваря устата си? Обаче като орган, устата изпълнява няколко служби: орган за приемане на храната, за изпитване на вкуса и за говорене. Тя изразява най-разумното нещо – словото. Човек се познава по словото и по движенията. Всяко движение има своя подбудителна причина. Някои се страхуват, да не ги познаят какви са. Обаче в Писанието е казано: „Махнете се, защото не ви познавам“. Не е добре да не те познават. Щом живееш, трябва да те познават. Какво означава познаването? Свещта гори. Трябва ли да се сложи под шиник? Човешкият ум е запалена свещ. Той трябва да свети, да бъде полезен на хората. Понеже се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие, значи той е част от Божията светлина. Следователно по човека отчасти познаваме и Бога. Не говоря за сегашния човек. Той би дал крива представа за Бога. Говоря за първия човек. Бог изпълва цялата вселена. Тя е Неговото тяло. Има още много неща за Бога, които хората не знаят. Знае се обаче, че частта прилича на цялото. И човек, като част от цялото, се познава по лицето и главата. Каква е главата, какво е лицето, това са въпроси за изучаване. Някои си представят Бога троеличен. Това е теория, чрез която Бог не може да се познае. Първата задача е да изучавате себе си, да изучавате човека. Той е съставен от глава, труп и крайници. И така да се мисли, това са ценности, които никога не губят стойността си. И на другия свят да отидете, пак ще имате същите органи. Както и да разглеждате човека, вие ще го познаете отчасти. За да познаете човека в истинския му вид, трябва да имате вътрешно зрение. Без него вие ще имате ограничено понятие за човека. Изобщо, от човека ще съдите и за ангела. Ангелът е светещо същество. Значи същество на интелигентността, на разумността. Това разбираме под понятието „светлина“.

Какво е огънят? – Емблема на чувствата. Значи ангелът е огън и светлина, т.е. любов и разумност. Неподкупна е любовта на ангелите. Като изучаваш човека, ще дойдеш до понятието „ангел“, а оттам до понятието „Бог“ – образ на светлина, любов и благост. Видиш ли този образ, ти имаш вече идеал, към който се стремиш. Работи върху себе си и не се страхувай, че ще те познаят. Какво ще видят в тебе? Едно деформирано ухо. То показва, че в миналото не си имал обхода. На друг носът е деформиран – не е разумен, няма нужната интелигентност. На трети устата е деформирана. Той не е давал ход на чувствата си, не ги е развивал. Като знаете това, възпитайте децата правилно, за да се оформят техните уста, нос, уши, очи. Това значи истинско възпитание. Какво се иска от сегашния човек? – Да работи върху себе си, за да преустрои своето тяло. Физическото тяло е създадено по образ на духовното. Казвате: „Остаряхме вече, това не е за нас“. Ка̀жете така и обръщате погледа си надолу. Мислите за вашите старини. Смешно е да се говори така. Не мислѝ за старините си. Остарял си, защото грешиш. Ти си изгубил силата, интелигентността, волята си, защото не живееш правилно.

Преди да действаш, вслушвай се във вътрешния си глас. – Чий е този глас? – На Бога. Той всякога ти говори. Той казва: „Аз съм те създал да мислиш право, да не грешиш“. Питам: Защо да не се занимаваш с ухото си, с устата си? Намери един светия и започни да изучаваш ухото, устата, носа му. Не говоря за светии, създадени от хората. Имам предвид истинския светия. Сравнете скъпоценния камък с кристала, изработен от човека, и вижте разликата между тях. Като изучавате идеалните образи, ще видите своите недостатъци. Изучаването на човека, неговата същина, ни приближава към Бога. Ако искаш да изучиш устата си, пипай я отвреме–навреме, но не с пръсти, а със съвършено чиста кърпа. Деликатно нещо е устата. Тя е крайно чувствителна. Ако изгубите тази чувствителност, този вътрешен усет на устата, всичко сте изгубили. Дръжте устните си свободни, за да възприемате правилно енергиите.

Фиг. 1 представлява уста на човек, който мисли само за себе си; иска всичко да му е наредено добре. Той не е лош, не е сприхав, но е човек на кефа, на удобствата. Той е човек с образование, свършил е два факултета, може да пише, да говори, но си търси удобствата. Човек, който има трапчинка на горната устна, е способен да се контролира. Лявата страна на устната е женска, а дясната – мъжка. Жената се стреми да заповядва на мъжа, а мъжът – да заповядва на жената. И двамата са прави. Но единият, като заповядва, трябва да даде свобода и на другия. Изобщо, който заповядва, стои по-горе от другия. Следователно само онзи може да заповядва, който е по-разумен. Той трябва да бъде образ на Любовта. В този смисъл, някога жената трябва да бъде учител, а мъжът – ученик; някога мъжът трябва да бъде учител, а жената – ученичка. Във всеки дом трябва да има двама слуги и двама господари – на всеки господар по един слуга. Казваш: „Ще се оженя, за да бъда щастлив“. – Ако мислиш, че като се ожениш, ще бъдеш щастлив, ти си загубен. Ако преди женитбата не си бил щастлив, женитбата не ти осигурява никакво щастие. Ти се жениш, за да работиш. Учителят ще те застави да работиш, да учиш уроците си. Това не показва, че не си способен. И да си способен, пак ще учиш и работиш.

Някой се хвали, че имал видения, че виждал светлини и сенки. Какво от това? Спрете вниманието си върху модела – отворената уста, фиг. 1. Този човек обича да го хвалят; ако е ученик, обича учителят му да го хвали. Днес го хвалят, утре го укоряват. Това не е важно за него. Той се радва, че днес го похвалили, писали му шестица. Тази уста е за предпочитане пред устата на скъперника, т.е. алчния – фиг. 2. Долната устна на тази уста е по-силно развита от горната. Такъв човек е повече пасивен, отколкото активен. Изобщо, горната устна предава, а долната – възприема. Ако на човек със силно развита долна устна дадеш 10 лева, той ще ти даде 1 лев. Ако му продаваш яйца, ще гледа да ги купи евтино; ако той продава, ще иска много пари. Ще каже: „Сега има голяма криза“. Благодари, че можа и за толкова да ги купиш. Като търговец, не може да се разчита на неговия морал.

Като ученици, правете наблюдения, да знаете как постъпва човек, на когото долната устна е по-развита от горната. Ако не си разположен, вземи огледало и виж каква е устата ти: затворена, или отворена. Когато устата ти е затворена, със свити устни, а лицето ти е сериозно, строго, и юмрукът ти ще бъде свит. Всичко това говори: „Знаеш ли какво мога да направя?“ – Какво ще направиш? Колко време трае това състояние? Няколко минути. Важно е, че по лицето, по устата се познава вътрешното състояние на човека. Каквото човек преживява вътре в себе си, това става и в природата. Аз взимам природата в широк смисъл. Следователно човек се отвращава, гневи, възмущава и т.н. Същото става и с природата. Постъпваш добре, и природата ти отговаря по същия начин; постъпваш зле, и природата ти отговаря така. Тя казва: „Каквото се провикнало, такова се откликнало“. За всяка неправда, извършена от човека, тя дава урок. Обидиш някого несправедливо. Не се минава много време, и ти пострадаш нещо. Трябва ли да питаш защо си пострадал?

Млада мома се влюбва в красив момък. Не е лошо, че се е влюбила. Лошо е, че тя иска да го обсеби, да го задържи като своя собственост. Интересно е, как се явило в нея желанието да го обсеби, да го задържи само за себе си. Като види, че той говори с друга мома, тя се сърди. Колкото повече го ограничава тя, толкова по-силно е желанието на момъка да говори с други моми. Той си казва: „Щом не я обичам, свободен съм да търся други моми. Тя не ми дава това, което търся“. Момата казва, че това не е право, не е Божествено. Според мене, Божествено е само това, в което има разумност, любов и истина. Питам момата: Ти постъпваш ли Божествено? Ако не постъпваш така, нямаш право да се възмущаваш от постъпките на хората. – „Той не постъпва добре.“ – Ти казваш така. Я питай другата мома, да чуеш какво ще каже тя. Тя ще каже, че момъкът е благороден, добър, честен човек. Коя от двете моми е на прав път? И тъй, научете се първо вие да обичате, без да очаквате да ви обичат. Понеже Бог е мярка за всичко, щом ти обичаш, както трябва, пръв Той ще бъде доволен от твоята любов. Значи има Един, Който е доволен от твоята любов. Този, когото ти обичаш, може да не е оценил твоята любов – това нищо не значи. Знаеш ли колко векове са минали, докато ти съзнаеш, че Бог те обича? Той се радва на всяко свое дете, което Го е познало. Той иска всички хора да живеят добре, но не ги насилва. С търпение очаква времето, да се пробуди всяка душа. Всичко, което става в света, се хроникира. Ако това става само във вашето физическо тяло, работите лесно се оправят. Обаче всичко се пише, както на физическото тяло на човека, така и на неговото астрално и ментално тяло. Всяко чувство и всяка мисъл имат своя определена форма. Ако мислите и чувствата на човека са изопачени, те се отразяват не само на носа и устата му, но и на цялото лице. То придобива тъмен цвят, чертите стават остри. Ако мисълта на човека не е светла, чувствата нямат нужната топлина, мускулите на лицето му се свиват. Горната устна у него е слабо развита (фиг. 2). Такъв човек обича да си похапва повече. Ако в ред поколения се запази алчността, устните стават тънки. Това не е здравословно. Добре е устните на човека да бъдат малко дебели. Като работи духовно върху себе си, човек трябва да оформи устните си, да изправи всичките им недостатъци от миналото.

Фиг. 3 представлява уста на тщеславен човек, с високо мнение за себе си. Той мисли, че много знае; иска да покаже пред хората, че е щедър, без да е такъв. Ако долната устна е малко завита надолу (фиг. 4) този човек има желание да задържа всичко за себе си. Трябва да бъдеш справедлив, да знаеш на какво имаш право и на какво нямаш. Добре е да отстъпваш, но да знаеш кога и къде. Например, никога не отстъпвай в Любовта. Щом трябва да обичаш, ще обичаш – нищо повече. Какво ще каже жена ти, мъжът ти или обществото, че обичаш този или онзи, не обръщай внимание. Ти си извор и трябва да напояваш земята. Целият свят да се превърне на кал, ти трябва да любиш. Иначе калта ще се превърне на прах и ще проникне дълбоко в дробовете ти. В такъв случай калта е за предпочитане. Направил си една грешка – това е кал; казал си една обидна дума – и това е кал. – „Знаеш ли какво мога да направя?“ – Зная. Можеш да подпалиш една къща, на набиеш някого. Това е отрицателната страна на твоя характер. Обаче и добро можеш да направиш на човека. Кое е по-хубаво: да направиш добро, или зло? – „Какво ще каже Братството за мене?“ – За кое Братство говориш: за хората, които се наричат братя, или за Братството, което обхваща и небето, и земята? Бог обитава и на небето, и на земята. Ето защо, като говоря за Братството, аз имам предвид Бога, с Когото се разговарям. Преди да говоря с хората, говоря с ангелите и с Бога.

Как трябва да се яви човек пред Бога? Ще ви кажа как аз отивам при Него. Първата ми работа е да се освободя от всичко човешко. Аз не оставям в себе си нито едно човешко желание, нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство. Така освободен, аз обличам своята чиста, бяла премяна и отивам при Господа. Там, в Неговата светлина, виждам и най-малкото петно на своята дреха. Не съжалявам, че имам едно петно, не се обезсърчавам, но веднага се връщам да изправя грешката си. От ангелите, които обикалят Бога, взимам модел за красиво ухо, за правилен нос, за хубава уста и бързам да приложа всичко, което съм видял. Ако устата е добре оформена, човек е запазен от болести.

Казвам: Дръж устните си свободно, едва да се допират една до друга. Ако имаш някакъв дефект на устата си, помоли се на Господа да ти даде светлина, да го видиш добре и изправиш. Горната устна представлява мъжкия принцип, а долната – женския. При това, лявата страна на устните е пак женският принцип, а дясната – мъжкият. Като бутнеш дясната страна на устата си, кажи: „Трябва да обичам своя мъж. Той е добър, разумен“. Като пипнеш лявата страна, кажи: „Трябва да обичам жена си. Тя е добра, умна, като нея няма друга“. Питам: Ако сам не харесваш устата си, кой друг ще я харесва? Гледайте се в огледалото и нарисувайте устата си. Рисувайте я няколко пъти, докато най-после я харесате. Така постъпва и художникът, когато рисува портрети. Той нарисува устата един, два, три пъти, докато най-после му хареса. По устата познавате кой човек е твърд, страхлив, кой има вяра.

Фиг. 5 представлява уста на твърд човек. Когато се оглеждате, с цел да нарисувате устата си, извиквайте на помощ ума, сърцето и волята си, и те да вземат участие, да предадете вярно линиите. Дайте свободно положение на устата си, нито много отворена, нито затворена. Ще рисувате устата си, докато видите, че сте схванали линиите ѝ точно, както са.

Старото е отживяло времето си. Например, според старото разбиране, светията е строг, замислен. Всъщност истинският светия е весел, разположен, със светъл поглед. Очите му са отворени, той вижда всичко. Като те срещне, ще те поздрави, ще ти пожелае добър път; ако си болен, ще ти даде съвет, ще ти помогне. Старите светии са егоисти, от сутрин до вечер мислят само за себе си. И да отидат на небето, това ще бъде за ден и половина. На втория ден ще ги върнат на земята. Който отиде неготов на небето, веднага се натъква на топлината на ангелите и така се нагорещява, че бърза да се върне назад, не може да издържи. Ангелите насочват умовете си към него, да видят колко може да издържи. Много естествено, който не люби, не може да издържа небесната светлина и топлина. Казваш, че обичаш, но само тези, които те обичат.

Един слуга обрал своя богат господар и след това се разкаял. Господарят бил разбран човек. Той си казал: „Толкова време този слуга работи при мене, но аз не проявих любовта си към него. Дадох ли му нещо? Ако бях на негово място, щях да взема три пъти повече, отколкото той е взел. Той взел една торба, аз щях да взема три“. Извикал слугата при себе си и му казал: „Слушай, приятелю, аз не се отнесох към тебе, както трябва. Не задоволих твоите нужди. Ето, вземи и тези две торби“. Слугата се извинявал, съзнавал грешката си, но господарят му простил и го наградил щедро. Това наричам Любов. Така постъпва Бог. Няма желание в света, което да не се реализира, от какъвто характер да е то: добро или зло, явно или тайно, непременно ще се реализира. Всичко скрито в човека ще се изяви навън. Като знаете това, бъдете внимателни. Бог иска да ни покаже онзи велик закон, че благото не е в многото. Искаш да бъдеш свободен. И без това желание ти си свободен. Имаш жена, която те обича; имаш дъщеря, син, приятели, които те обичат. Какво повече искаш от това? – „Искам всички да ме обичат.“ – Ако 100 души те обичат и всеки ти донесе ядене, как ще се справиш с него? Ще се чудиш от коя чиния да ядеш. Друг е въпросът, ако един човек те обича и ти донесе ядене. Неговата любов е твоят обяд. Ще се нахраниш и ще благодариш. Защо ти е повече? Да се върнем към устата. Тя трябва да бъде израз на интелигентност. От устата зависи да бъдеш здрав. Ако си болен или неразположен, вземи една зряла круша и вкуси малко от нея. Като влезе в устата ти, вкусът на крушата ще произведе промяна в твоите чувства. За това се иска интелигентност. Това се постига и със захар, и с чиста вода. Вземи една чаша гореща вода, сложи парченце лимон, 1–2 бучки захар и пий. Неразположението ти веднага ще изчезне. Като влезе храната в устата, в човека стават чудеса. Ето защо, бъдете крайно взискателни към храната. Никога не яжте храна, която не обичате. Храненето е особен род музика. От тази музика зависи здравето на човека. Отиваш при болен, искаш да му занесеш нещо за ядене. Занеси му само това, което той обича.

Яденето е като блага дума, която излиза от устата. Искаш да помогнеш на някого. Кажи му една блага дума. Щом постъпваш така, и разумният свят ще ти каже една блага дума. С това ти помагаш на другите, помагаш и на себе си. – „Трябва ли да хваля човека?“ – Като похвалиш някого, ти хвалиш и себе си. Ще го похвалиш, когато е обезсърчен и отчаян. Ако го укоряваш, и себе си укоряваш. Да си служиш със сладки, благи думи, това е службата на устата. Като кажеш една сладка дума, лицето ти трябва да бъде весело, засмяно; мислите и чувствата също трябва да бъдат в съгласие. Казваш: „Знаем ги тези работи. Учили сме всичко“. – Учили сте, но още не сте учени. Истински ученият е крайно смирен. Той знае, че най-малкото опущение може да го спъне. Той знае, че колкото по-малко греши, толкова по-голям е неговият авторитет.

Помнете: Устата е израз на чувствата. Вкусът, здравето на човека също зависят от устата. Щом имаш уста, ще чувстваш добре, ще говориш добре, ще се храниш добре. – „Колко голяма трябва да бъде устата?“ – От 5 до 7 сантиметра. Устните не трябва да бъдат много тънки, нито много дебели. Най-малко 3 милиметра, най-много половин сантиметър дебели. Дебелината е в зависимост от цялото тяло. Молиш се. Вдълбочи се в себе си и остави устата леко отворена. Работи за оформянето на устата си, за да засилиш здравето си.

Често се питате: „Защо Бог ни е създал такива?“ Не мислете така, но кажете: „Защо ние сме се изопачили?“ Искате да бъдете красиви и добри. Това е отлична Божествена идея. Стремете се да реализирате Божественото във вас – да имате едно отлично ухо, красива уста, правилен нос. Един ден външното ухо, външната уста, външният нос ще останат на земята, а оригиналите ще занесете на небето. Като се върнете отново на земята, ще донесете това, което сте взели със себе си. Физическата уста и физическото ухо са само модели за работа. Благодарете за тези модели. Животните биха дали милиони, за да имат лице, уши, уста като човешките. Но колко далеч са те от човека! Човешкото лице е образ на небето. Животните нямат още представа за небето. Донякъде само те имат представа за ада, но за небето нищо не знаят. Тялото на човека, неговата глава, лице дават идея за организираното небе. То е място, където живеят възвишени, интелигентни, красиви същества. Тези същества наричаме ангели – ангели на първото, на второто, на третото небе. Най-красиви са ангелите от първото небе. Колкото по-долу се слиза, и красотата им се намалява.

Човек живее в областта под третото небе. И той е кандидат за ангел. Възможно ли е това? И ангелите са минали по пътя, по който вие сега минавате, но понеже са живели през разни времена и епохи, през различни култури, те се различават по характера и по светлината на своя ум. Те се различават и като индивиди, и като общества. Голямо разнообразие има в формите, както на земята, така и на небето. И ангелите се учат като хората. И там има гимназии, университети. И вие, като отидете на онзи свят, ще се учите, ще придобивате знания, с които ще дойдете на земята, да изучавате истинските форми.

Човек се стреми към хармоничен живот. Затова горната и долната устни трябва да бъдат симетрични. Каква е устата ви днес, за това отговарят вашите родители. Каква ще бъде устата ви утре, за това вие отговаряте. – „Така съм роден.“ – Дали си доволен, или не от това, което имаш, не е важно, ще работиш по-нататък. Ще работиш поне 10 години върху устата си, да подобриш линиите. Това значи разбиране и знание. – „Аз съм физиономист.“ – Можеш ли да измениш твоите форми? – „Не мога.“ – Тогава не си физиономист. Да гледаш само недостатъците на хората, това не е наука. Ако изучаваш човешкия характер и търсиш недостатъците му, с това изопачаваш своя характер. Стреми се да виждаш хубавото в човека. Намери една добра черта в него и остави отрицателното настрана. Това е за твое добро. Важно е да знаеш каква тежест да сложиш на даден конец. На тънък конец можеш да сложиш тежест най-много 100 грама. Като видиш устата на човека, ще знаеш какво може да направи той. Нарисувайте всички тези модели уста и ги изучавайте. Дълго време трябва да наблюдавате, за да схващате разликата между една и друга уста. Погледнете фиг. 5, да видите линията на твърдостта, изразена в горната устна. На фиг. 1 мъжът е силен. Той има всякога инициатива, макар че не е много умен. Навсякъде той излиза пръв. Някой казва: „Аз не искам да изпъквам. Скромен човек съм“. – Скромен човек е онзи, който отстъпва на всички – те първи да опитат нещо, а той остава последен. На втората фигура и той се опитва да направи нещо, но малък е процентът на това, което може да направи.

Сега ще обобщя казаното: Ухото е за послушание, носът е за схващане, устата е за приемане на разумността и за укрепване на здравето. Разположението на духа у човека зависи от устата. Здравият човек има красива уста и симетрични линии на устните. Богатство е да имаш красива уста; богатство е да имаш правилни, красиви устни. Това значи да бъдеш в съгласие с живата природа, да възприемаш нейните жизнени енергии. Ако чрез устата си не можеш да възприемаш живота, нищо не си придобил. – „Трябва ли да се целуват хората?“ – Ако целуваш мъртвия, какво придобиваш? Да целуваш ябълката, крушата, гроздето, хляба, хубавите работи – разбирам. Това са целувки, които придават нещо. Тогава, колкото повече целуваш, по-здрав ще бъдеш. Ако не можеш добре да целуваш, всякога ще боледуваш. Велика е службата на устата. Не само да показваш на хората, че имаш хубава уста, но така да си служиш с нея, че всякога да бъдеш здрав. Не оставяй прах да падне на устните ти. Най-малко по три пъти на ден ги измивай. Всякога носи по една чиста кърпа, леко да изтриваш устните си. – „По колко кърпи да носим?“ – Две кърпи. Една за носа и една за устата. Благодарете на Бога за устата, която ви е дал, за устните, за красивия език, с който изразявате хубави и сладки думи. Носете всякога по една чиста кърпа и леко изтривайте устните си. Знанието, което ви дадох за устата, е достъпно и за малките деца. Друг път ще ви дам по-сложни работи.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 15 март 1933 г., София, Изгрев.