Молитвата

Ще прочета 11-а глава от Марка.

Човек трябва да ви остави, да не ви говори нищо, да ви остави да пророкувате, както Духът ви каже. Ако Духът говореше на всинца ви, какво щеше да ви каже? У вас трябва да стане това, което става в малките тревички, когато дойде водата и всичката почва омекне и стане кал. За онези, които ходят, калта е неприятна, а за тревичките калта е едно благословение. За нас калта е нещо, което се полепва по нас. Ние имаме за калта едно мнение, а тревата има друго. Значи за нас калта е това, което се полепва по обущата ни, а пък за тревата тя е това, което размеква почвата и допуща влагата да слезе надолу.

Когато бащата и майката са отхранили сина си и той е станал на 20 години и са му давали да яде всеки ден, какво са спечелили? По този въпрос може да мислите. Човек има две очи, пък има и насекоми, които имат по няколко хиляди очи. Някой път хиляди очи. Защо на тия малки насекоми им са толкова много очи? И по този въпрос може да мислите.

Ще ви попитам и друго нещо: Защо ви се дават толкова много страдания? Не едно, не две, а всеки ден – толкова много страдания. Отде идват те? Защо страданията толкова много ви обичат? Те много ви обичат. Всеки един от вас има всеки ден по 15 толкова обичащи го, те идват вкъщи, пишат ви писма и какви ли не писма? И цели скандали стават за тия писма. Всяко едно страдание е цял един скандал. Ти си тъжен, наскърбен си, влизаш вкъщи, вдигнеш скандал с децата си. Казваш: „Аз имам едно любовно писмо, не знаеш ли, че гори душата ми?“ За да скриете вашата любов, казвате: „Ние имаме страдания, тъжни сме.“ Вие сте недоволни. Защо ви са толкова писма? По 10–15 писма получавате и мислите на кое как да отговорите.

И един друг въпрос: Аз не зная какво нещо е любовното писмо. Хляб ли е, дреха ли е, инструмент ли е, какво нещо е това любовно писмо? Аз бих искал да ми разправите, много ме интересува. Кой беше праотецът, който е направил първото любовно писмо? Каква е историята на тези любовни писма? Аз зная едно нещо: Преди първата жена да [беше] дошла в рая, никакви писма не се пишеха, но след това, като дойде жената, почнаха да се пишат писма, особено след като излязоха от рая навън. След това много писма се пишеха вече.

Кажете ми: Какво нещо е болестта? Какво нещо са болестите? Вие някой път си представяте болестта като нещо живо. Вярвате ли, че в света има болест? Вие казвате: „Тази болест е много силна.“ Схванала ви краката, схванала ви ръцете, схванала ви езика и вие казвате: като че е дошло нещо живо, като че ви обсебило. Това нещо дали е така?

Питам сега: Първите хора, когато бяха в рая, имаха ли болести? Тогава нямаше никакви болести, но така, както вие си представяте болестта, не съществува. Сега представете си, че вие си носите една раница. Тръгнали сте на път, раницата ви тежи 50 килограма. Казвате: „Охлузи ми гърба.“ Питам: Тази раница сама ли се качи на вашия гръб? И тя от добра воля ли направи това охлузване? Тази раница охлузила гърба ви. Приписвате ѝ качества, които тя няма – нито сама се е качила, нито пък е охлузила гърба по своя воля. Какъв е законът, за да не ви тежи тя? Понеже имате 50 килограма товар, то на всеки, който мине покрай вас, дайте му по един килограм: на 49 души – 49 килограма, и на вас да остане един килограм. А пък вие казвате, че ви трябват 50 килограма. Сега кажете: защо направихте тази раница 50 килограма, а не я направихте 10 килограма?

Когато учителят зададе някой въпрос на ученика, то тогава ученикът може също да запита учителя и това са правила. Ученикът задава някоя трудна задача на учителя, за да види дали той знае. Много пъти в математиката някои задачи са забъркани и ги изоставят. Но щом не можеш да решиш една задача, ти си вече на мястото на един ученик. Щом я решаваш, ти си вече учител за себе си. Щом решаваш задачата, ти знаеш, щом не я решаваш, не знаеш.

Пазете се от болести. Това, от което най-много се пазите, най-често идва на главата ви. Например вие се пазите от хрема, понеже [тя] може да се превърне в други болести, опасна е, но идва хремата у вас. Пазите се от треската, но и тя идва. Пазите се от ревматизма, но и той идва. Всяко нещо, от което човек се пази, все му идва до главата. Пазите се от сиромашията, защото казвате, че е лошо нещо. Не съм срещал обявление у вас, че се пазите от богатството. За някои светии се казва това. Но във вашия дом никъде няма обявление: „Пазете се от богатството.“ Много обявления съм намерил, например обявлението: „Пазете се от сиромашията.“ Понеже аз съм кореспондент на вестника, искам да зная какво провинение е направила сиромашията, за да пиша и аз против нея една статия – какво право има тя да отива да измъчва хората?

Вие какво бихте пророкували сега? Види се, вратите на пророчеството са затворени навсякъде. Понеже не знаете да пророкувате, ще ви дам един анекдот: Една булка, която обичала много мъжа си, като умрял той, заровила го в гроба, а пък гробищата били близо до гората. Отива тя, за да плаче и за да видят хората, че тя го обича, тя плаче високо. Иначе хората ще кажат, че тя е гледала само той да умре и така да се освободи от него. Името му било Иван. Почнала тя да нарежда: „Иване, Иване, колко те обичам.“ Така нареждала около 25 минути. Една мечка от гората идва до нея и тогава тя казала: „Иване, повече не мога да плача, защото мечката иде.“

Страданието в света, това е умрелият човек. Вие плачете на гроба на страданието, понеже това е умрелият Иван. И като се зададе радостта, тя е мечката. Вие казвате: „Иване, не мога да плача вече.“ Значи, зарадвате се, освобождавате се от страданията.

Човек мъчно може да понесе една голяма радост. Радостта е много опасна. От голяма радост става разрив на човешкото сърце, пуква се човешкото сърце. Казват, че Волтер умрял от радост, като се върнал във Франция и му направили голяма овация.

Ако запитат какво нещо е животът, мъчно може да се определи той. Дават много определения, но животът има известни външни изявления. Най-първо, животът е проява на нашето тяло, а пък тялото е съставено от много удове. А всеки уд си има малки удчета, части, елементи. Следователно, за да живеем, най-първо трябва да държим своето тяло в най-изправно положение.

Вие може да считате тялото си за една дреха, може да го уподобите на най-хубавата дреха, която ви е потребна в студено време, и като отивате на гости, да имате една хубава дреха. И от тази дреха зависи почитанието, което хората ще ви дадат. Вярно е, че без дреха не може. Един оратор се оценява според речта, която ще държи. Щом не може да говори, не е добър оратор. Ако идеш в странство, почитанието и уважението ще зависи от това дали знаеш техния език. В Англия почитанието ще зависи от това дали знаеш отлично английски. Във Франция – ако знаеш да говориш отлично френски, и пр. Тогава можеш да спреш всеки французин и да говориш с него, щом разбираш езика му. Иначе никой няма да те познава и хората няма да се интересуват от тебе, т.е. няма да имаш връзка с живите същества. Една друга мисъл: Вие никога не може да успявате в света или да имате достъп в света – аз не говоря само за този, а за духовния и Божествения свят, – ако не знаете езика му. Трябва да знаете Божествения език. Или трябва да разбирате езика, на който говорят хората.

Например, за да обичате един човек, непременно вие трябва да намерите една хубава Божествена черта в него. Не можете да обичате когото и да е, ако не намерите една Божествена черта в него. Във всяка една обич в света седи нещо видимо и материално. Ние казваме: да няма обект в любовта. Под думите „да няма обект“ ние разбираме да няма в любовта користолюбие. Но онзи, когото обичате, той трябва да има в себе си известно богатство. Вие бихте ли могли да обичате един камък, както обичате един човек? Не. Защото в камъка няма тази отзивчивост, както има в човека. Но в някои случаи един камък може да ви принесе много по-голяма полза, отколкото един човек. Нали ако намерите един скъпоценен камък от високо качество и с голям размер, вие ще имате цяло едно състояние; не само вие, но и ред поколения ще се ползуват от него. То е едно грамадно богатство. Този камък, като го продадете, ще имате добри условия. Този скъпоценен камък може да се жертвува заради вас. Но ако имате един приятел, когото обикнете, може ли да го продадете? Защо тогава камъка може да го продадете, а вашия приятел не може да го продадете?

Друг един въпрос ще ви дам: Може ли един готвач да готви, без да опита яденето? Не само без да го опита, но и без да го мирише? Без да мирише парата, която излиза от съда? После, може ли един готвач да сготви нещо, че да не го пипа с ръцете си?

Мислете върху въпросите, които ви задавам. Изпратил Господ два крака на човека и тръгнали те от Небето на гости на господаря си. И господарят, като ги видял, турил ги на служба. Тогавашните хора, първите хора когато живеели, всяка година, краката се връщали в другия свят. И като се върнали двата крака в другия свят, попитал ги Господ: „Как е господарят ви? Вие как сте?“ Те казали: „Много ни охлузиха, цял ден трябваше да носим господаря и така цяла година.“ Господ казал: „Такъв му е характерът.“ Краката мислили, че като отидат на гости, ще им се радват, ще ги окичат, а пък те целия ден ходили с тях. Господ казал на краката: „Вие ще отидете пак. Идущата година Аз ще ви пратя други два помощника.“ Пратил Господ ръцете. И те дошли. Човек турил ръцете на рамената си. На другата година тръгнали краката и ръцете при Господа. Краката казали: „Цял ден сме на Земята , не ни обува господарят, боси сме, охлузихме се.“ А пък ръцете казали: „Цял ден работим, копаем, господарят е много работлив, цял ден копае, каквото намери, работи чрез нас.“ Господ казал: „Такъв му е характерът.“

Та, някой ми се хвали: „Виж го, работлив човек е, пришки има, не слинове“ – казвам: те са ръцете, не си ти. Той се хвали: „Виж колко съм работил.“ Работили са ръцете, той още не е работил. Един човек, който не знае как да постъпва добре със своите крака и ръце, той още не е добър господар. И ако ти не знаеш как да постъпваш с тях, още не си добър ученик. Ако не знаеш предназначението им, ти не можеш да бъдеш добър човек. Не може да имаш щастие в света, ако твоите ръце и крака не са здрави, а пък здравето на краката зависи винаги от една добродетел. Като напуснете този свят, няма да имате нужда в оня свят от крака, но в онзи свят ще имате добродетели. Краката ви ще бъдат направени само от добродетели. И краката тогава ще ви говорят, няма да мълчат, както сега. Там ще ви държат много лекции. Ти в другия свят не можеш да тръгнеш с краката, ако си решил да правиш нещо лошо, понеже те ще ти кажат: „Там, гдето отиваш, там не можем да отидем ние.“ Ти ще бъдеш генерал без войска. Войската ще ти каже: „Ние не можем да се бием.“ Генералът може да върви с ножа напред, гдето иска.

Някои ме питат: „Какво ще правят хората на Небето?“ Ред съществувания си ял кокошки, агнета, круши и пр., за което Господ ще каже: „Да се издължите на тези същества.“ И ти, като заминеш за онзи свят, по цял ден ще им плащаш. След това там ще седиш още една година и после ще те изпратят тук, на Земята, ще се преродиш наново – това е фигуративната страна. Човек, като замине оттука, 45 години ще прекара горе, на онзи свят, ще разглежда всичките си съществувания, всичките си опитности, где е постъпил добре, где не е постъпил добре, где е направил една добра постъпка и пр. И като преглежда всичкия си живот, от това, което е прегледал, онези господари на живота ще му създадат ново тяло, нови условия, ново положение. И ще го пратят пак на Земята, да видят в новия живот какво може да направи. Така ще продължава, докато дойде време, че като отиде на Небето, да няма да се занимава с грешките си. И последната грешка, която ще направи, това ще бъде последното прераждане, но докато има една погрешка, той все ще трябва да идва на Земята.

В прочетената глава се споменава, че Христос влязъл в храма и изхвърлил всички. Ще вземе един проповедник този стих и ще държи цяла проповед, че Христос изпъдил от храма тези и тези. Като ги изпъди от храма, оправи ли се светът, оправи ли се еврейският народ? Не. Значи, не трябва да се разбира това по буквата на нещата. Значи, влизането на Христос в храма вие трябва да го преведете: вие, като влезете в себе си, ще вземете един камшик във вашия храм и всички ваши търговци, които имате в храма, ще ги изпъдите. Ще влезете в себе си и ще турите ред и порядък в своите мисли, в своите чувства, в своята воля. Това значи да изпъдиш тези търговци от храма. Отвън не може да направиш това, а отвътре ще го направиш.

Хубаво е човек да не вижда погрешките на хората. Човек би трябвало да бъде щастлив, като дойде сиромашията, да я покани на гости, да се поразговори с нея. Дойде ти някое неприязнено чувство – покани го, поразговори се с него, не си изменяй лицето.

Често в света има една голяма опасност. Знаете ли какво нещо е, когато човек не знае как да постъпи, когато не е предвидлив? В едно от варненските села един воденичар турил една дъска да запуши водата, която пада на келевото ѝ, и се качил на келевото да оправи работата, а пък едно дете минава и вижда дъската, вдига дъската и водата идва и почва да се върти келевото. Каква опасност може да се причини от това. Трябва да пуснеш водата там, където трябва. Трябваше това дете да отиде да пита да пусне ли водата или не.

Някой казва: „Аз искам да направя някое добро.“ Но вие искате да направите добро като това дете. Воденичарят щеше да се удави, ако не беше дошъл друг човек на помощ. Воденичарят не може да слезе. Трябваше друг до дойде и да затвори водата. Спряната, отбитата вода не я туряй в улука, докато не е направено келевото или, другояче казано: Не започвайте да вършите една работа, докато добре не я разберете.

Сполуката на човека зависи от това (Учителят държи дясната си ръка в юмрук.) Колко тълкувания може да се даде на това свиване? Ако ти не знаеш как да свиеш ръката си, тогава няма да успееш. От свиването на ръката зависи твоето щастие. Много естествено. Представи си, че някой човек ти дава един скъпоценен камък и ако ти не знаеш да свиваш ръката си, няма да можеш да го вземеш. Някой може да ви каже: „Свийте си ръката и от това зависи вашето щастие.“ Но трябва да знаеш как да свиеш. Да свиеш така, че да хванеш нещо, да вземеш нещо. Сегашните ученици трябва най-първо да се учат. Гледам, мнозина имат трактори, които се развалят и не знаят как да ги поправят. Или някой има пишуща машина, тя се развали и той ще търси някого да я поправи. Онзи, който има пишуща машина, той сам трябва да може да я поправи. Имаш една автоматична писалка – трябва да знаеш как да я отваряш, как да я пълниш с мастило. Иначе ще ходиш да търсиш някой да я пълни. И това не е лошо. Трябва да знаеш как да свиеш ръката си, трябва да знаеш и какво да кажеш, кратко, ясно, сдържано да го кажеш. Можете ли да ми кажете на латински онова най-кратко изречение на Юлий Цезар: „Veni, Vidi, Vici“ – в три думи е казал той. Вие можете ли да кажете като Юлий Цезар: „Дойдох, видях, победих“? Ако в живота вие сте на мястото на Юлий Цезар, може ли да кажете така, само с три думи да изразите нещо? Той пише на Римския сенат: „Дойдох, видях и победих!“ Вие на кого ще пишете: „Дойдох, видях, победих“? Ако вие ми декламирате думите: „Дойдох, видях, победих“ от къщата си, без да сте сторили нещо, без да си се помръднал, каква полза от това? Отваряте ръката си, но няма нищо в нея. Значи празна. Ако бъркаш в кесията и има нещо в ръката ти, тогава бъркането има смисъл.

Всяка една мисъл, всяко едно чувство и всяка една постъпка са прави, докато внасят нещо в човека. Това, което внасят, то е добро. Светлината, като влезе в тебе, внася нещо. Въздухът, като влезе в тебе, внася нещо, ти възприемаш. Всяко разумно нещо, което влиза в човека и прибавя нещо, то е добро. Какъв е нашият надпис? В къщата какъв надпис имате вие? Какъв е надписът на вашия горен праг? Аз не виждам никакъв надпис. Аз гледам, минавам из София, по бакалниците и другите магазини какви ли не всевъзможни имена има: „Порт Артур“, „Лондон“, „Ню Йорк“, „Добрият самарянин“ и пр. Все надписи отгоре. Казвам: Чудна работа. Порт Артур, а пък кръчмар. Добрият самарянин, а пък кръчмар. Нерде Шам, нерде Багдад. Какво значи „порт“? Пристанище. А какво значи Артур? Отгде произлиза думата „Артур“?

Не е лесна работа да се пророкува. Един разправя своята опитност за една църква в Англия, дето всички пророкували. Там имало пророкувания от всички членове. И той, като влязъл в нея, всички говорят, всички пророкуват и това приличало на сбор от смахнати. Онзи, който не разбира закона на пророчеството, той се чуди. Това е приготовляване. Когато 20–30 ручея вдигат шум и слизат от планината, какво лошо има в това? Те образуват голяма струя. Вдига се голям шум. бу-у-у... Онзи воденичар, като види, че водата вдига голям шум, той ще направи приспособление и по този начин келевото ще се завърти, воденичният камък ще проработи. Водата казва: „Аз по Бога ще върша работите“, а пък камъкът казва: „Ти по Божественому ще ги вършиш, а пък аз по човешки ще го върша.“

Влизам в някой дом. Вие ще ме извините, ще ми простите, че засягам мъжете и жените. Влизам в дома и мъжът и жената ми казват: „Не се разбираме.“ А пък аз виждам: Жената е келевото, което се върти, а пък мъжът е камъкът. Казвам: Остави жена си, нека тя се върти така: , а пък ти се върти така . Тя, като се върти така, да минава повече вода през нея. А пък ти, като се въртиш така, повече брашно да изкараш. Като се спре воденицата, като престанат келевото и камъкът да се въртят, вие тогава ще разберете.

Важен е резултатът, добитото от една работа. Във всичките противоречиви работи в живота има едно съотношение, но за да разбере човек тези съотношения, тези противоречия трябва да престанат. Единственото правило, което е необходимо, е следното: Да кажем, че имате някои несгоди в живота, някоя болка и не знаете как да се справите с нея. Допуснете, че се молите на Бога да направите нещо и се чудите защо работите не стават. Вие се молите и същевременно заповядвате на Господа да направи това и това и се чудите защо не го прави. Господ не е ваш слуга. Вие в дадения случай се държите вън от Господа. Влез вътре! Представи си, че си вземаш железопътен билет и отиваш на гарата. И седиш на гарата, не влизаш във вагона. Ако не влезеш във вагона, какво те ползува билетът? Тогава ще останеш. Не е важно само да се молиш. Молитвата е само вземане на билет. С този билет ще вземеш място и ще седнеш – първокласно място или второкласно и т.н., във влака. А ти седиш вън от влака, а той тръгне и ти пропуснеш, оставаш вън. Този трен пропуснеш, онзи трен пропуснеш и се чудиш защо някой не дойде и не те въведе вътре във влака. Но представете си и друго: че вие слезнете на първата гара, слезете долу и се разхождате, а не знаете, че този трен ви чака. И тръгне тренът, и пак пропуснете. На всяка гара има една възможност да пропуснеш.

Казано е: „Всичко, каквото попросите, ще ви бъде, като вярвате.“ Най-първо вие трябва да вземете билет, за да влезете във вагона. И с този трен няма да пътувате само веднъж. Колкото пъти да пътувате, законът е все един и същи: Ще вземете билет, ще влезете във вагона и като отидете в града, закъдето сте се запътили, ще си свършите работата. Да кажем, че имате нужда от пари и отивате при един ваш приятел да искате назаем. Господ ви казва: „Ще похлопате на 100 врати“, а пък вие отивате и хлопате само на 10. На 100 врати ще похлопаш, няма изключение. Ти не знаеш Божиите пътища. Баща ти е заминал. Имаш чичо, но и той е заминал, имаш брат, и той е заминал. В Божествения свят всички същества могат да изпълнят Волята Божия – в дадения случай ти не туряй баща си, майка си, чичо си и пр. на първо място. Ти не знаеш в даден случай кой ще ти помогне. И никога не определяй в случая как да ти се помогне. Може да ти кажа да копаеш на 100 места в планината. Това може да ти вземе цяла година, но като намериш съкровището, ще бъдеш осигурен 20 години.

Не е важно само богатството. Ти можеш да имаш богатство, а пък да си лишен от здраве. Много неща трябват, а не само богатство. Преди всичко на човека му трябва един отличен ум, едно отлично сърце. Той трябва да е приятел с всички хора. Не трябва да се отнася грубо с когото и да е. Нито със себе си да е груб. Някой път се сърдиш на себе си, недоволен си. Мнозина от напредналите, не само тук, но и в странство, са груби, недоволни, проповядват посвещение, обаче като дойде някоя голяма неприятност до главата им, стават неразположени.

Ние не сме пратени на Земята да бъдем щастливи. То е второстепенен въпрос. И единственото нещо, за което човек е пратен на Земята, то е да учи. Ти трябва да учиш. Трябва да изследваш законите на всичко това, което става в тебе. Ще започнеш от себе си, отвътре. Като почнеш от вътрешния живот, тогава външните прояви на живота ще почнат да ти стават по-ясни. То е един сложен механизъм, той е един сложен свят. Не е така лесно.

Сега ще ви приведа един пример. Един американец върви с една млада, много красива мома. Млад българин отива в странство да се учи. Той се приближава към американеца Последният бил на около 45 години, момата била 15–16 годишна. Тази млада мома пошепва нещо на баща си. Баща ѝ се усмихва и казва на момъка: „Заповядай на гости у дома.“ Ти, като се обърнеш към Духа, Духът ще пошепне на Господа и тогава Господ ще те покани. Не огорчавайте младите момичета, които вървят с бащите си. Научете се на техния език. Бащата не се интересува момъкът какъв е, що е. Той казва: „Ако знаеш добре да се обхождаш с дъщеря ми, тогава добре си дошъл. А пък ако не знаеш, тогава добър ти път.“

Сега, искате ли да направим едно хубаво упражнение на снега? Човек трябва да изучава царството на Невидимия свят, където ще влезе един ден да живее. Да приемем Любовта като основа на живота си, а пък външната страна на нещата е второстепенна. А сега всеки, като тури своето собствено верую като главно, то се явява разединение. Един ден хората ще станат ясновидци, ще влязат в другия свят и ще знаят това, което става в Невидимия свят.

„Отче наш“

11-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 3.XII.1933 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.