Ще прочета 12-а глава от Евангелието на Марка.
Песента „Бог е Любов“
Представете си най-първо, че всички бедни хора си имат една малка къщурка с една стая. По къщата ще познаеш какъв човек е, дали е беден или богат, дали е умен или глупав, дали е добър или лош, дали е женен или не, дали има деца или не, дали има дългове или няма, дали е здрав или болен. Къщата е една справочна книга за човека. Ако този човек работи, ще видиш, че след 10 години ще си направи друга къща, по-голяма, по-хубава. Ако той през целия си живот остане с тази колибка, нищо не е свършил.
За да успявате в живота, трябва да имате едно качество, трябва да проявите едно качество, което досега не сте имали. Непременно трябва да измените вашия възглед за Бога. Без това никаква култура не може да имате. Във времето на Моисея хората са имали едно понятие за Бога, като дойде Христос, те имаха друго понятие за Бога. Сега трябва да имате едно коренно различно понятие за Бога. Ако вие измените само по буква понятието си за Бога, това няма да ви подтикне напред. Защото реалността се изразява в 3 посоки засега.
Една реалност има праволинейна, всички хора говорят за праволинейност в характера. Тази праволинейна реалност, това е посока, това е праволинейно движение. Праволинейната реалност е излизане от Бога.
Второто е това, което наричат „придобивка“ в света. Всеки един човек иска да придобие нещо. Какво значи „да придобиеш“? За да придобиеш нещо, трябва да имаш място, където да сложиш придобитото. Ако един съвременен човек би носил главата на една муха, какво ще събере една такава глава? Ако носи тялото на човек, а главата на муха, какво знание може да има? Съответно на тялото трябва да се измени и главата. Човек сега се различава по мозъка си от всички животни. Някои животни имат много по-голямо тяло, отколкото човека. Ако претеглят тялото на животните и на човека, тялото, например, на вола е много по-тежко. Волът тежи няколкостотин килограма, а човек – много по-малко. Ако сравниш човека и животното по сила, много животни са много по-силни от човека. Слонът е много по-силен от човека. Кое е онова, което отличава човека? Неговият ум. Човек е най-умното същество на Земята. Сега няма нужда да ви го доказвам.
Снощи дойде при мене един учител. Аз му казах: „Нарисувай един куб.“ Той го начерта. Казах му: „Кубът е от трето измерение.“ И после прибавих: „Начертай ми куб от четвъртото измерение.“ Онзи каза: „Не мога. Моля, Вие начертайте.“ Аз му начертах един куб от четвърто измерение. Той ми каза: „Както Вие го нарисувахте, така го рисуват децата в отделенията.“ Ние искаме да избием от ума на децата с клин този навик. Децата рисуват и задните, и предните линии, с цели линии, а пък учените рисуват задните линии с точки. Пунктираната линия показва, че не я виждаш, че не я знаеш. Някой и в писмената реч някъде прекъсва и пише многоточие. С това иска да каже, че нещо не се знае.
Та, второто положение на реалността е това, което наричат придобивките на човека.
Третата черта на реалността е опитът. Всички правите опити. Опитът е първата стъпка към истината. Ти като направиш един опит, истината е вече пред тебе, ти си на границата на това, което наричат свобода, на границата на това, което наричат знание, на границата на това, което наричат любов. Хората говорят за любовта, но не знаят какво е тя. Много пъти вие говорите за любовта, но не зная колцина от вас имат това, новото на любовта. По едно нещо се отличава любовта, което някои знаят, а някои не знаят. Ти не можеш по никой начин да скъсаш нишката на любовта. Не само че не можеш да я скъсаш, но колкото се мъчиш да я скъсаш, толкова тази нишка става по-дебела. Можеш да употребиш простени и непростени средства против Любовта, но тази нишка, освен че няма да я скъсаш, но ще я направиш като гемиджийско въже. Някои казват: „Скъса се любовта.“ Той не разбира какво нещо е любовта. Няма по-страшно нещо от въжето на любовта. Като речеш да го скъсаш, то става все по-дебело и по-дебело. И в ада да отидеш, и в Небето да отидеш, това въже расте. Какъвто и да станеш, от това въже не може да се освободиш. Единственото въже, което никой не може да скъса, е въжето на любовта. Мнозина са се опитвали да го скъсат, но не са могли. И вие много пъти сте се опитвали да го скъсате, но не можете. Това въже не се къса.
Вие казвате: „Защо ние не живеем добре?“ Защото въжето на Любовта е станало дебело. На някои хора им трябва едно много тънко въже на Любовта. Вие вървите по пътя на стария живот. И тънкото въже ще държи толкова, колкото и дебелото, а пък вие, като не разбирате качествата на тънкото въже, вие дърпате и то става дебело, да се изтъни не може и вие почвате да страдате. Ще ви кажа един цяр, единствения цяр, чрез който може да се освободите – не да скъсате въжето, но да намерите някого да носи дебелото въже, а пък вие да носите едно тънко въже. Спасението е там – в тънкото въже. А пък да речеш да се освободиш от въжето, по никой начин не може.
Това е новото разбиране. Може да не ви е ясно. Аз не искам да ви е ясно.
Всичките страдания произтичат от единствения факт, че някой път въжето на любовта става много дебело. Бих ви дал много примери. Има една страна опасна. За учените хора, за светиите това е едно благословение, но за невежите това е нещастие. Страданието произлиза от голямото гемиджийско въже на Любовта. Ако ти речеш да изпъдиш скръбта, това въже става по-голямо. Що е скръб? Неразбраната любов. Що е завист? Неразбраната любов. Що е зло? Неразбраната любов. Що е невежество? Неразбраната любов.
Всичко това не ви е ясно и няма защо да ви е ясно. Като стане ясно, гемиджийското въже ще стане още по-дебело. Запример вие не знаете колко милиона има един човек в касата си. В това отношение вие сте невежи. Но ако ви кажат, че той има 10 милиона златни в касата си, ще дойде изкушението, ще искате да бръкнете в касата. Ето ви гемиджийското въже. Ти бръкнеш и извадиш тези пари из касата, но всички тия пари са свързани с въжета и ти като вървиш, не знаеш накъде да вървиш, знаеш само, че това въже продължава с тебе. И това гемиджийско въже на любовта ще те предаде.
Тънкото въже за сегашното състояние е за предпочитане. Тънко като конец от макара. Ще го носиш в малкото джобче като украшение. Като го извадиш от джоба си, то навсякъде може да ти служи. Като вляза в някой дом, гледам, че този човек е богат, с коне и волове. И казвам: Богат и с гемиджийско въже. Има ниви, къщи, слуги, заповядва им. Казвам: Гемиджийското въже е много дебело. Това гемиджийско въже няма да ви принесе щастие. Но това не идва на ума на човека. А пък тънкото въже прави човека щастлив. Страх ме е от дебелото въже. Като казвам „страх ме е“, знаете ли какво аз разбирам? Това е човешкото. Когато човек разбира по човешки нещата, той носи гемиджийско въже. Това е човешката любов. А пък Божественото е тънкият конец на любовта. Писанието казва: „Привлякох ви с нишката на любовта.“ Бог не обича да товари хората с голям товар. Той е направил всичко с голяма разумност. Той дава малко нещо, за да ви направи щастливи. А пък ние искаме големи работи, за да бъдем щастливи.
За да бъдеш щастлив, колко голяма пита ти трябва? Ако ти дадат една пита от 100 килограма, ще бъдеш ли щастлив? За цяла седмица ще имаш хляб. Не, любовта действува в даден момент. Една голяма пита или сам трябва да я изядеш, или да повикаш всички съседи, за да не остане нищо от нея. Когато Христос нахранил 5000 души, Той гледал да не би да остане някоя трошичка от любовта. Защото щом остане някоя трошичка на Земята, това не е хубаво. Вие може да сте правили един опит, но да има един завършен резултат. Без завършения резултат нещата нямат смисъл. Един завършен резултат прилича на едно житно зърно. Не ти трябват милиони килограми зърна. Ти в джоба си ще носиш само едно житно зърно. И като дойдеш някъде, ще го хвърлиш на земята и това житно зърно ще израсне и ще даде много зърна, и ти пак ще вземеш едно житно зърно в джоба си, а останалите зърна, една част от тях ще изядеш, а другата ще раздадеш.
Този свят е хубав, както е сега, но като дойдеш до реалността, ще носиш само едно житно зрънце. В това житно зрънце са скрити всички условия на природата. Всичко, което има в природата, е скрито в него. Как ще го разберете това? Не само сега, но и след хиляди години това пак толкова ще го знаете, колкото и сега.
Има нещо, което, без да знае човек, пак може да се ползува от него. Например има един съвременен електрически ключ (бутон). Ще кажеш на детето: „Иванчо, завърти!“ Светне в стаята и Иванчо се чуди, че е направил нещо чудесно. Но кажи му да обясни това явление, той няма да знае. Значи това е знание в изпълнението. А за същинския процес Иванчо може да е профан.
Някой казва: „Аз тези работи не ги зная.“ Някой път не е необходимо да ги знаеш. Аз нося едно зрънце и какво има в него, не зная. Аз зная само едно: Като го туря в земята, то израства и дава каквото трябва. Няма нужда да чакам 6 месеца, ами трябва да чакам само 20 минути или половин час най-много; и като го посея в земята, след половин час ще имам всичко, каквото ми е потребно. Като получа много зърна, ще ям, ще дам на другите това, което е останало, и ще взема пак в джоба си едно зрънце.
Вие ще кажете: „Какво иска да каже Учителят?“ Искам да кажа, че имате едно житно зрънце в джоба си. Който има опит, всичко може да направи, който няма опит, и той може, но след 12 години с едно житно зрънце може да стане един почтен търговец. В първата година като посеете едно зрънце, да кажем, ще получите 100; във втората година – 10 000, в третата година – един милион, в четвъртата година – 100 милиона и т.н. Та, за 10 години ще имате един ценен резултат. Но ако аз имам опита, това богатство ще го получа за 20 минути. Разликата е само по време. Онзи, който знае, си съкращава времето. Онзи, който не знае, си удължава времето. Когато губиш времето, ти си невежа. Когато печелиш времето, ти си учен човек, спестяваш. Когато прахосваш енергията си, ти не си учен човек. Когато прахосваш условията, които Бог ти е дал, ти си невежа, а пък когато ти ги използуваш, ти си учен човек. Когато питаш защо Господ е така направил света, ти си невежа. Когато не питаш, ти си дваж невежа.
Нима мислите, че в един буквар на едно дете в първо отделение се съдържа всичката философия да станете щастливи? Всички елементи на щастието се съдържат в букваря на първото отделение. Аз като взема този буквар на детето, а вие да имате най-учените книги на Земята, аз ще ви бия.
Има една външна страна, която ни привлича. Ние всякога се въодушевяваме от придобивките на хората. В придобивките на хората има една приятна, но опасна страна. Лесните придобивки на един човек могат да го увлекат в едно голямо заблуждение. Един религиозен човек може да се увлече в някакво религиозно убеждение. Той казва: „Аз вече вярвам в Бога, моля се.“ Но той няма успех и може да изпадне в голямо противоречие. Онзи, грешният, оре нивата и има голямо плодородие. А пък този човек вярва в Бога, слабо е изорал, засял нивата си и няма плодородие. Той е разчитал преди всичко на Бога. Онзи, светският човек, е спазил един закон, а пък религиозният, като мисли, че нещо е разбрал, не е спазвал законите и няма успех.
Знаете ли колко е взискателна Любовта? Като влезете в Любовта, тя иска всяко нещо да се направи както трябва. Тя никога няма да ви направи един укор. Тя позволява всичко. Любовта от нищо не се възмущава. Тя оставя всякого да носи последствията на своите постъпки. В нея няма нищо лошо. Ако му дадете на детето малко твърда храна и то се нагълта с тази храна, знаете ли какви болки ще има? Трябва после да спасявате това дете от смъртта. Някой път вие искате любовта. Ако ти не знаеш да дъвчеш тази твърда храна какво ще се ползуваш? Работа се изисква при любовта! Работа, работа! Но защо е така? И аз не знам защо е така. Ако река да ви обяснявам това, твоето въже на любовта ще стане гемиджийско, а пък аз не искам това.
Силата някой път не седи в многото говорене. Само една клечка ви трябва, да се запали печката. Ако запалите всички клечки от кутията, пак ще имате същия резултат. Тогава някой може да каже: „Да, ама тогава няма много да се молим.“ Но ще приложите другото правило: Няма много да ядете, няма да сте лакоми и няма да спите. Някой казва: „Много е човек да се моли цял ден.“ Съгласен съм, но ти се молиш на Бога набързо, по няколко минути. А като отидеш при един човек, от когото има да вземаш пари, му дрънкаш половин час! Защо при Господа говориш само един миг, а при втория случай говориш много? Ето как гемиджийското въже почва да се обвива на гърба ти. Като излезеш от своето посещение при този човек, тебе ти е тежко, мъчно, голямо въже имаш – пари не си взел, и освен че не си взел пари, но усещаш неприятност. Казваш: „Що ми трябваше да ходя?“ Не, като отидеш при него, кажи му: „Добър ден, братко, радвам се, че си добре.“ За парите нито дума не споменавай. Ти ще му се усмихнеш и като му дойде на ум, че има да ти дава, той ще ти каже: „Ще извиняваш, аз имам да ти давам“, и ти ги дава. И ти доволен си излизаш с пари. Тогава въжето на любовта е тънко.
Вие не знаете едно правило: Когато отидеш да говориш при един човек, сложи дясната си ръка върху сърцето. Щом се измени пулсът ви, нищо не му говорете. Щом не се изменя пулсът на сърцето, говорете. Някой казва: „Като видях този човек, разтупа ми се сърцето.“ Като ви се разтупа сърцето, вие знаете какво трябва да правите. Мнозина от вас, като ви се разтупа сърцето, търсите лекар. Тогава лекарят ви обяснява, че сърдечните ви клапи не са добре и не функционират добре. Може да е прав. Но някой път ще туриш ръката си върху сърцето си и ще се молиш. И щом се разтупка сърцето ти много, престани да се молиш. Господ ти казва: „Чух те.“ Ние не мислим, че Господ има нужда постоянно да Му говорим. Ще Му кажем най-хубавото: „Татко, благодаря Ти, че ме прати на Земята, ще изпълня Твоята Воля“. „Днес искам да изпълня Твоята Воля.“ „Има някоя работа, която трябва да свърша, ще я свърша.“ И свършено! А пък ако Му кажеш колко чифта чепици си скъсал, Бог няма нужда от такава молитва.
Разправя ми един наш млад приятел, който посетил концерта на един виртуоз италианец. Музикантът си извадил очилата, очистил ги, после ги турил и започнал да си чисти пръстите: първия пръст, втория пръст и пр. Това направил на едната ръка и после на другата ръка, това взело 10 минути. Публиката чакала и след това започнал да свири. Той казал на първия пръст: „Ще свирим сега, ще ми помогнеш.“ Първият пръст е на Юпитер, показалецът; вторият пръст е на Сатурн. И на него: „И ти ще вземеш участие в тази работа. Аз не мога да я свърша сам.“ Същото казал на Слънчевия пръст, после на Меркуриевия пръст (малкия пръст). И после на Венериния пръст, Божествения пръст (палеца). Същото направил и на другата ръка. Аз така си обяснявам поведението му. А пък вие отивате изведнъж да свирите, но не ви върви в работата. Не само този музикант прави това. Великите музиканти имат този навик. Колко пъти съм гледал как си чистят пръстите. Всеки даровит музикант си вади кърпата и така си чисти пръстите. Нека ви покажа сега как става това. Когато станете артисти, да знаете какво да правите. (Учителят извади кърпата си и очисти пръстите си с бялата кърпа от основата на пръста нагоре. Като почна от показалеца, после средния пръст, безименния, малкия пръст и най-после палеца. Отначало с дясната ръка очисти пръстите на лявата и после обратното.)
Някой път са потни пръстите и с такива изпотени пръсти като бутнете клавишите, пръстите може да се хлъзнат, а пък добрият музикант иска, като пипне клавиша, да изкара един чист тон. Цялото изкуство е в това да знаеш как да манипулираш. Тогава ще ви дам един рядък опит. Да допуснем, че се намираш в едно затруднено положение. Имаш да даваш и за да платиш, трябва да дадеш един концерт. Ти си артист и онзи, комуто имаш да даваш, ще дойде на този концерт. Той ще дойде при теб, ти ще му говориш, но си извади кърпата и си изтрий пръстите. И като чистиш пръстите си, ще дойде една Божествена, една светла идея.
Сега, всеки един от вас може да приложи това правило върху себе си и при разни други случаи. Например някой път си неразположен духом – вземате и си изчиствате пръстите, един по един, с кърпа. Като си чистите пръстите, кажете нещо на Господа през това време. Достойнство трябва да имате. Тези думи ще кажете при чистенето на показалеца: „Справедлив трябва да бъдеш.“ На средния пръст: „Трябва да бъдеш жизнерадостен, да благодариш на всичко.“ На безименния пръст: „Да си свършим добре работата, да не се протакаме.“ На малкия пръст ще кажеш: „С всички ще се отнасям добре. Ще говориш истината.“ При чистене на палеца ще кажеш няколко думи и после ще повториш същото на другата ръка. След това седни на пианото и свири и всички ще те слушат. И ти ще си кажеш: „Много ми стана приятно.“ Вие искате да седнете на това пиано на живота и да свирите, да ви ръкопляскат, без да си чистите пръстите.
Ако вие изучавате живота на светиите, ще намерите, че те в своя живот са обръщали внимание на малките неща и то с цялата си последователност. Търговецът не трябва да се откаже от търговията. Той е турен там за някои неща. Той няма да бъде постоянно търговец. Всички занаяти, които изпълняваме, трябва да ги изпълняваме както трябва. Търговецът трябва да бъде виртуоз, също и лекарят, писателят, ученият и пр. Не си знаеш урока като ученик. Ако аз съм студент, така ще направя тогава преди изпитването: ще си извадя кърпата и ще изчистя пръстите си. Един италиански лекар казва, че зад всеки пръст има по един орган и ти като очистиш пръстите си като студент, когато професорът ще те изпитва, ти ще възприемаш от професора неговата мисъл, която съответствува на този орган, и ще говориш. Той те изпитва и ти възприемаш неговата мисъл и ще отговаряш добре.
Някой път хората се почесват по врата, защото и там има един друг възприемател. Този италианец е изнамерил това. Някой път хората се пипат между глезена и пръстите на краката. И там има един такъв възприемател. Един ден ще знаете това, което искате да вършите, от какъв характер е, от материален или астрален характер, от характера на ума или на сърцето. И съответно ще пипате мястото, което трябва, за да свършите работата.
Пипането е цяла наука. И като пипнеш дадено място на един пръст, това си има своето значение. Всяко побутване на ръцете или на разни места по тялото има своето значение, свой закон. Вие живеете в един свят на велика Божия Мъдрост, носите едно тяло, един мозък, носите органи, които носят всичкото щастие, всички блага със себе си и ходите голи, боси и нещастни. При всичкото си богатство, вие сте болен човек. Вие сте богат, хамбарът е пълен с жито, но имате язва в стомаха. Вие сте учен човек, свършили сте 4 факултета, но дробовете ви са повредени. Вие сте човек с големи постижения, но сте малко нервен и тогава тази святост, това богатство, тази ученост ще ги изгубите. На вас ви трябва един здрав стомах, който да служи на Бога. Понеже въздухът, който поемаш, хлябът, който приемаш, съдържат Божественото. Христос казва: „Аз съм живият хляб.“ Вие се молите и не успявате. Дойде един беден човек – приеми го. Той ти носи щастие в дома. Приеми го в дома си, дай му един чай и нека си върви. Кажи му една добра дума. Дойде друг беден – кажи му нещо. Ние не сме пратени в света да направим бедните хора щастливи.
Да се яви във вас едно желание, да имате това ново схващане за нещата, да имате едно приложение. Не да изхвърлите съвсем сегашната ваша опитност, но сполуката на вашия живот зависи от този, сполучливия нов опит, който може да направите. Един опит ще направите в живота си, не повече. Но излезе ли той сполучлив, това ще бъде цяло богатство за вас. Вие можете да изберете веруюто, което искате, но опит трябва.
Вие искате да се запознаете, нали? Има няколко начина за запознанство. Ако вие се запознаете с един кон, какво ще направите? Ще се качите на гърба му. Аз казвам на един кон: Много се радвам, че се запознах с тебе, понеже ти си силен. Искам да се науча на нещо от тебе. Аз ще се кача на гърба ти и ти ще ме носиш. И след като сляза от гърба ти, аз ще направя нещо за тебе. И като се кача на този кон, да му е приятно, ще му туря един малък гем, не гемиджийско въже, а само една малка връв. И като сляза от коня, ще вървим с него заедно, ще го потупвам по гърба и ще му кажа: Можеш да отидеш в гората да се разхождаш и ако обичаш, утре пак ела. Това е запознанство с коня. Но като се запознаеш с един човек, какво ще направиш? На гърба му няма да се качиш, нито пък той ще се качи на гърба ти. Какви трябва да бъдат отношенията помежду ви? Ами като се запознаеш с Бога, какво трябва да направиш? Като се запознаеш с един ангел, какво трябва да направиш? Като се запознаеш с един човек, трябва да знаеш какво да направиш. Тепърва трябва да се осмисли животът, който е най-сериозен сега от ваше гледище. Някой ще каже: „Да вярваме в Бога.“ Каква вяра? За мене всички религиозни вярвания в Бога са играчки, детски играчки, кукли са това.
Когато един човек се моли, аз искам да знам може ли неговата молитва да достигне до моето сърце, може ли с неговата молитва да ме трогне той. Когато един човек се моли на Бога, тази молитва едновременно принася полза на всички души в света. Ако твоята молитва не може да трогне хората, тя не е приета от Бога, тя се оставя настрани. Аз само искам да ви покажа в какво седи молитвата. Има една хубава, красива страна на молитвата и тя не е в думите. Като отидеш при Бога, какво положение трябва да вземеш? Говорили ли сте на Бога, както аз съм Му говорил? Нито един не се е приближил при Бога така, както аз съм се приближил. Аз не ви правя упрек. Ако се кача на един висок връх, казвам: И вие може да се качите на този връх. Не считам за грях, че не сте се качили. Но като се качите, ще имате такова разбиране, каквото аз имам. Оттам има такъв чуден изглед! И като се върнете, ще ви слушам. Понеже и вие като се качите, ще имате специфично преживяване, което се различава от моето. Казвам: Аз като се кача на този връх, научавам нещата, които тук, на Земята, не могат да се научат. Тук имаме един наш приятел, който прави тази печка. Той реформира тази печка да гори с пълно горене. В нея той постави долини и планини. Въздухът отгоре отива надолу.
Поставям си ръката върху един човек, виждам, че е студена и казвам: Той е планина. Срещам друг човек, който е топъл – казвам: Той е долина. Казвам: Ти и онзи човек ще може да живеете добре. – „Защо?“ – Водата от планината ще слезе в долината. А пък като събереш двама души, които са планини, как ще живеят? Планина и планина не могат да живеят заедно. Една планина и една долина може да ги ожените. Но две планини не може да ги ожените.
Любовта трябва да я туриш на работа; всъщност не да я туриш на работа, но да научиш от нея как да работиш. Същността седи в това. Има едно ново схващане за Бога. И това схващане е право. Като дойде във вас това ново схващане, ще се измени коренно животът ви, ще имате нова обстановка. Тогава целият свят, целият строй във вас ще се измени; външният свят, и той ще се измени. Всички хора пак ще бъдат около вас, но както един умен човек прави, вие ще канализирате реките. Умният човек вижда, че къщата му не е добра, веднага взема мерки да я поправи. Къщата на глупавия човек е повредена, неизмазана, прозорците счупени, стаите тук-таме изкъртени, вратата му скърца. А у умния човек къщата е добре измазана, прозорците са здрави, вратите не скърцат. Умният човек се отличава по дрехите си. Някои религиозни хора ходят с петна, а искат да минават за светии, искат да кажат, че не ги интересува светът, обаче ги интересува мнението на хората. Някой път ние приличаме на учениците на Сократа. Един ученик отишъл при него със съдрани гащи и Сократ му казал: „Твоята гордост се показва и през съдраните гащи.“
Ти някой път се хвалиш със злото си и казваш, че си много лош човек. Тогава защо, като ти кажат, че си лош човек, ти става неприятно? Ти очакваш, като кажеш, че си лош човек, да ти кажат: „Ти не си лош човек, ти си много добър човек.“ Ти сам не вярваш, че си толкова лош, колкото предполагаш. Ние нямаме право да казваме, че човек е лош, защото така ще хвърлим едно петно на Името Божие. Кажи си: „Аз съм добър човек, Бог ме е създал, няма нищо, което да ми липсва. Добро мога да направя, учен човек мога да стана, добър говорител мога да стана, красив мога да стана. Не съм развил още тези неща напълно, но се заемам да развия тези неща, напълно се заемам да развия до съвършенство тези качества.“ Не казвай: „От мене нищо няма да стане.“ Не хвърляй петно върху Божието Име, но кажи: „Аз съм се лутал досега нагоре-надолу, не съм учил, но ще се запретна да уча.“ Само по този начин животът ви ще се осмисли.
Забелязал съм в България някои сестри, които, като станат на 40–50 години, казват: „То е загубено време, всичко е загубено вече“ и престават да се интересуват от каквото и да било. В стария човек има много повече условия да придобие каквото иска, отколкото на младини. Като си млад, имаш много условия и като си стар, имаш също много условия. Ти като си млад, благодари, че си млад. И като си стар, благодари, че си стар. Като си сиромах, благодари на Бога, че си сиромах. Когато си богат, благодари на Бога, че си богат. Когато си невежа, благодари на Бога, че си невежа. Като си учен, благодари на Бога, че си учен. Това е истинско разбиране на живота. Невежество и ученост, те са неща относителни в живота. Някой път аз искам да стана невежа, за да си почина. Турям настрана всичкото си знание. За мене учените хора са една справочна книга. Ако аз искам да зная последните новини от Слънцето и от целия свят, имам един ключ, ще го натисна и ще знам последните новини. Имаш радио, ще бутнеш един клавиш и ще чуеш концерт от Ню Йорк. А пък иначе трябва да извадиш паспорт, позволително и да отидеш там, да чуеш концерта или пък да разбереш последните новини от Лондон. Да отиваш там става дълго и широко. Ако играя на борсата, ще кажа: Спадна доларът. А ако доларът се повдига, ще кажа: Доларът се повдига. Ако искам да проверя дали се отваря Кембриджският университет, по радиото научавам, а пък иначе трябва да отивам и да проверявам там.
Така светиите и напредналите хора си говорят с жителите на Слънцето. Но не искам да ви говоря много за тези работи, защото така ще направя въжето по-дебело; защото можем да мислим това, което не е. Някой може да каже: „Такива детински работи! Да говорят, че имало същества на Слънцето. Никой учен човек не знае това. Там има 40 милиона градуса топлина; даже и няколко милиона градуса топлина да има, как може да има същества?“ Прави сте. Гемиджийското въже ще започне да надебелява. Когато Христос каза: „Преди да е бил Авраам, Аз съм“, то евреите Му казаха: „Ти още 45 години нямаш, а Авраам си видял. И с Авраам ли ще се мериш?“ Христос им казал: „Никой не е бил горе, на Небето, освен Син Човешки, Който иде от горе.“ Как ще разберете това? Тук виждаме едно същество, което казва: „Аз ида от горе.“
Ако Христос дойде днес, какво ще кажат хората? Ще кажат: „Той не говори право, говори за неща, които хората не разбират.“ Мислите ли, че всяко нещо, което не разбираме, не е вярно? Някои неща може да ги разбирате и да не са верни. Например има една теория за Слънцето днес. Вие я разбирате, но в бъдеще тя може да се измени. Засега тази теория я считат за вярна. Досега вашите разбирания за Бога са били верни, но светлината на новото разбиране за Бога друго говори. Като се внесе светлината, тъмнината се премахва. Невежеството представлява възможности за в бъдеще. Като кажат, че някой човек е невежа, аз разбирам, че е богат човек, има милиони, но не ги е използувал. А пък като кажат, че е богат, аз подразбирам, че той е използувал условията, които му са дадени. При невежеството трябва повече светлина. Същото е, когато ми кажат, че някой човек е лош или добър. Аз имам съвсем друго понятие за лошия човек. Аз не искам да направя лошия човек да стане добър, нито пък добрия човек да направя лош, защото това не е моя работа. Един човек, който прави зло, показва, че е свободен. И един човек, който прави добро, е свободен. Но се различават по резултатите. Значи и злото, и доброто показват свобода, а пък резултатите са различни. Някой прави една погрешка – свободен е. Прави добро – пак е свободен. Аз се радвам на свободата, но не се радвам на погрешките си. Човек, като е лош, има възможност и да изправи погрешките си, свободен е. Следователно човек и като направи погрешка, е свободен, и като я изправя, е свободен.
Какво значи новият опит? Опит на постижението, което ще внесе свободата във вашия живот. Опитът, който ще направите, ще ви даде пълна свобода, която ще ви даде възможност да живеете така, както вие чувствувате в душата си. А пък сега вие чувствувате по един начин, а живеете по друг начин. Това не е от зла воля, но има външни и вътрешни спънки.
Сега, някой път вие мислите, че сте свободни. Аз не намирам, че съвременните хора са свободни. Той взел пари назаем и казва: „Не мога да ги платя.“ Един приятел отишъл при него и му казал: „Я ми дай назаем 1000 лева.“ Той от честолюбие, от тщеславие взема назаем от едно място и ги дава на друго. Да дадеш чужди пари, това не е свобода.
Да вярваш в това, в което другите хора вярват, това не е свобода. Да вярваш в това, [в] което другите хора не вярват, това е свобода. Където отидеш, ако станеш такъв, каквато е средата, това не е свобода. Желязото, като влезе в огъня, е червено, а пък като излезе, не е червено. Това не е свобода. Страданията и изпитанията са пробният камък, с който се опитва дали сте свободни или не сте свободни. Това е един пробен камък. Това е наука вече. Аз не говоря за една вътрешна наука. По този начин може да познаете дали сте свободни, или не. Когато сте свободни, всичко може да постигнете. Където не сте свободни, постижение не може да имате.
Писанието казва: „Гдето е Духът, там е свободата.“ Гдето е свободата, там е знанието. Гдето е знанието, там е добрият живот. Гдето е добрият живот, там е щастието. Гдето е щастието, там е запознаването. Само ако се запознаеш с един щастлив човек, това е запознанство. Щом се срещнеш с един болен човек, това не е запознанство. Това, което имате, е добро. Но вие още не сте придобили вашата свобода. Вие не сте свободни. Някой казва: „Искат да ми повлияят, искат да ограничат моята свобода.“ Чудни сте. Покажете ми един свободен човек. Как може да се ограничи един човек, който е ограничен? Онзи, който е свободен, може да се ограничи. Как може да се обере един човек, който няма нито пет пари в джоба си? Онзи, който е с пълен джоб или с пълна раница, може да се обере. Само свободният може да се ограничи, а онзи, който не е свободен, той не може да се ограничи.
Сега вие ще кажете: „Не разбираме това.“ Свободни сте във вашите разбирания. И щастливи сте. Вие ще ме извините, че ви смутих малко, но то е, за да ви покажа, че не сте свободни. Всъщност вие сте свободни, но не използувате вашата свобода. Богати сте, но не използувате богатството си. Имате знания, но не използувате знанията си. А пък това за мене е равносилно на всички отрицателни черти. Според мене всеки учен човек, който не използува знанието, е невежа. Всеки човек, който не използува своята сила, е безсилен човек. И всеки добър човек, който не използува своята доброта, е лош човек. Това правило прилагам и върху себе си. Щом човек не върши доброто, не е добър човек.
Любовта има най-красивия език. Там няма две значения. Там всяко нещо си има само едно значение. Има само едно име. И като знаеш това име, в това е силата.
Вие тук идвате и не ми плащате нищо. Вие сте станали толкова скържави. Всеки човек казва: „Нямам.“ Казвам: Господ да е с тебе. Аз считам малкото и голямото за едно и също нещо. При закона на Любовта малкото и голямото ги считам за едно, без никакво различие. А пък щом няма любов, има различие вече. Един човек искам да го погледна, както Бог иска. Срещна някой вол, някое растение, някой човек, някоя река – искам да ги погледна както Бог иска. Едно дърво, една буболечка и пр. Във всичко работи Божественото. Във всички тези работи виждам Божественото, те са направени чрез Божественото. Иначе в душата си хвърлям едно петно върху творчеството на Бога. Трябва да различаваме във всичките неща Божественото от човешкото. При Божествените неща аз имам само една мисъл: Любовта. И за вас е същият закон. Без закона на Любовта не може да имате никакви постижения. Любовта е необходима и за здравето ви, и при храненето, навсякъде е необходима. Тя е мехлем – панацея. Сега мисля, че не ме разбрахте и мисля, че не ме разбрахте. Ако сте ме разбрали от любов, радвам се. И ако не сте ме разбрали от любов, пак се радвам.
„Отче наш“
12-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 10.XII.1933 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.