Не пресушавай живота

„Добрата молитва“

„Бог е Любов“

Има основни неща, които трябва да знае ученикът и никога не трябва да ги забравя. Всичките страдания са произлезли от забравянето. Кои са тези основни неща, които сте забравили?

Не пресушавай живота, който е в тялото ти. Сега хората правят канализация, пресушават живота на тялото. Не пресушавай чувствата на сърцето си. Не пресушавай мислите на ума. Тия три неща са негативни – какво не трябва да прави човек? Сега, какво трябва да прави? Това е най-лесното, което човек може да направи. По-лесна работа от нея няма. Това са най-лесните работи, които и децата може да направят. Вие приличате на едно дете, което е влязло в избата и видяло как бащата вадил канелата и точил вино. Детето видяло как отваря канелата, но никога не обърнало внимание, че като се отвори канелката, пак се затваря. То видяло само, че бащата я отваря. Влиза, отваря канелката и чака какво ще стане. Излиза, тича, напълнила се цялата изба с вино. По едно време идва бащата и то казва: „Аз отворих бъчвата и се напълни цялото мазе.“ Питам: Има ли право детето да постъпва така? Детето гледало бащата какво прави, и то [го] прави. Но де е погрешката? Бащата точи в малък съд, а то видяло, че само отваря канелата. Но какво носи и какво прави точно, не видяло.

Често и ние мязаме на малките деца: Отваряме канелите и напълваме мазето. Напълни се мазето, но се изпразни бъчвата. По някой път отваряме канелата на нашето тяло и изтича нашият живот. Даже туй отваряне на канелата правят най-учените хора, даже и светиите го правят. Завърти канелата светията и забрави да я затвори. Само при един случай забравят светиите: като ги похвалят. Светията, като го похвалят, скоро забравя, понеже толкова му е приятно, че като рече да слуша, забравя работата, и слуша туй, красивото. И по някой път, докато ни дойде на ум, че канелата е отворена, всичко изтича. Нали знаете, среща ви някой приятел, бързате на училище, много важна работа имате. Той казва: „Ще ти кажа нещо, което е много важно за тебе.“ Вие най-първо казвате, че нямате време, че бързате. Но като чуете, че е много важно нещо за вас, което ще ви каже и ще ви ползува, казвате: „Ще отделя време.“ Като започне да разправя 5, 10, 15 минути, после изгубиш цял час. Светията не трябва да слуша, като го хвалят. Той слуша, разбира. Като хвалят светията, той казва: „Я похвалете и другите хора.“ Как ги хвалите вие тях? Кажете нещо похвално и за другите хора, за трети, за четвърти, за пети. Сега, с какво може да се похвали един светия? Как бихте похвалили един светия? Каква ще бъде вашата встъпителна реч? Когато идете при някой светия, аз ще дойда там да слушам как и какво ще му кажете. Аз съм чувал мнозина да говорят на светии. Не е лошо да хвали човек някой светия. Много хубаво нещо е. Много хубава работа е да кажеш една хубава дума на някой светия. Но за светията е много голяма опасност. Може да изтече цялото вино от бъчвата. Изобщо зная, че най-разумните светии много са ме питали какво да правят. Аз нищо не съм им казвал какво да правят, но наблюдавам: намерили са едно изкуство как да се освободят. Светията по никой начин не бяга, но когато усети, че ще го хвалят, бяга като заек. Ще се скрие някъде, защото не може да издържи. Та, единственото нещо, като усети, че го хвалят, той се скрива някъде, хората питат къде са се дянали светиите. Затова, когато идете някъде и не можете да намерите някой светия, ще знаете, че той се е скрил от вас. Не от лошо желание, ами ще му изтече виното на човека.

Сега казвам на вас: Друга наука няма. Какво ще направите? Или, за да не вземе под внимание вашите похвали, ще си тури памук в ушите. Ще си туриш памук, но то е слабост. В духовния свят светията няма право да туря памук в ушите – ако тури, всичкото светийство ще изчезне. Той трябва да слуша. Да рече да си затвори очите и да не гледа, и това нещо не е. Трябва да гледа. Пък след като го похвалят, трябва и да поблагодари. Но трябва да му са затворени устата и за да не сбърка, ако каже нещо. Та, светиите засега са намерили едно средство: бягат. Бягането е за предпочитане. Ако речеш да не бягаш, ще паднеш в плен. Христос е казал: „Не търсете слава от хората.“ Търсенето на слава е хубаво нещо, [но] не търси слава оттам, отдето ще изгубиш. С какво ще те похвали един човек? За да похвалиш някого, трябва да дадеш нещо от себе си. Трябва да си дал нещо, от което хората ще се ползуват. Ти нищо не си дал.

Ако направим едно добро и ни се плаща за него, тогава доброто не е валидно. Има хора, които идват тук, когато вътрешно са недоволни нещо и няма кой да им каже една сладка дума. Ако мине покрай тебе един и ти даде една хапка мухлясал хляб, мине друг и ти даде една хапка мухлясал хляб, мине трети, каква полза ще имаш от мухлясалия хляб? И сто души да ти дадат, че ти ще усетиш лошите последствия на хапките. Ако мине някой и ти остави от онзи, хубавия хляб, сега опечен, то е друг въпрос.

При сегашното развитие на човека, човек трябва да бъде внимателен в говоренето. Много неща може да ти се представят в една светлина, която не ни ползува. Например вземете идеята за Бога. Доказваме има ли Господ или няма. Логически доказва ли се дали има Господ или не? Някога са доказвали това. Мислите ли, че онзи, който доказва, че има Господ, че той е свършил някаква отлична работа? Той е свършил, но знаете ли на какви хора е говорил? Само на слепите хора може да доказвате, че има слънце. На онзи човек, който има очи, каква нужда има да му доказвате, че има очи, че има слънце? Доказателството, че има слънце, е друг въпрос. Може да разискваме за естеството на слънцето. Въпрос е, че има слънце. То е унижение, когато дойде някой и иска да ми докаже има ли слънце. Аз за слънцето да питам, то е безпредметно. Да говорите, че има слънце, на слепите хора, това разбирам, но за мене няма какво да се доказва, че има Господ. На слепите трябва да се докаже, но на онези, които имат очи, ако искам да им доказвам, че има Господ, това е безсмислено. После, има ли нужда да доказвам дали това слънце грее, дали е топло или не, дали свети или не. Казвам: За топлината поставяте гърба си, поставяте лицето си на слънчевите лъчи – ще почувствувате, ако туй слънце грее. Ако не произвежда светлина, ако не произвежда топлина, не е слънце. Едно от двете: или няма слънце, или че сте сляп.

Та, по някой път човек се заблуждава. Той иска да му говорят. Някой път се заблуждава в себе си и се пита: „Има ли Господ или не?“ В какво положение може да се намира човек, щом допуска тази мисъл? Ако моите очи са здрави, виждам има ли слънце, няма ли слънце. Даже като залезе слънцето, аз зная, че пак ще дойде след няколко часа. Защото, след като залезе слънцето, след 11 часа туй слънце ще се яви. Чакайте, нищо не доказвайте на себе си.

Учениците трябва да разсъждават малко по-другояче. Питат мнозина: „Защо моите работи не ми вървят?“ Естествено е този въпрос да се зададе: защо не вървят работите. Ами, ако ти не си посял нищо в своята градина и се питаш защо не пониква нищо в нея, уместен ли е този въпрос? Ако посееш и не никне, причината е в семето. Може да посееш, не си поливал градината, не е влажно, сухо е, пак няма да поникне. Трябва да разбираш закона за обработване градината. Тогава причината не е вътре в самата природа, като причината може да седи в семето или може ти да не разбираш работата, както се казва. По някой път казвате: „Защо на другите хора върви, а на нас не върви?“ На Изгрева мнозина казват: „Ние по три пъти се молим, постоянно се молим, а пари нямаме, гладни сме. Не, не ни върви тук, на Изгрева. Не ни слуша Господ.“

Не че Господ не слуша, но съдът, който носиш, не е както трябва. Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде. Ако не носиш нищо, Господ не дава. Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си – ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост. Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества. И чудно е защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил? Трябва да търсиш причината у себе си. Има нещо, което ти липсва, което като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута.

После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света: как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро. Някой казва: „Трябва да правим добро.“ Ето какво е истинското добро в света. Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин. Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи никаква кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга, голяма кошница не се позволява нито една ябълка да вземе. Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи седи съвременното зло в света.

Има два вида проводници – на Черната ложа и на Бялата ложа, които всяка нощ ви проповядват. Като дойдат, започват своята реч, казват: „Слушай, ти си способен човек. Трябва да помислиш малко за себе си, нещо трябва да направиш. Дом трябва да имаш, трябва да се уредиш, другояче, ще осиромашееш, гладен ще умреш. Остави този път. Сиромах ще бъдеш, няма да те почитат хората. Бедния като видиш, натисни го за главата, сиромаси не трябва да бъдем. Силен трябва да бъдеш. Който те удари, удари го и ти, да покажеш силата си. Онези, другите проповедници, не ги слушай, те нищо не знаят. Света Господ само за тебе го е създал. Ти гледай да живееш.“ Това, всяка сутрин като станеш, ти се проповядва. После, гледай красив да бъдеш, хубаво да ядеш, до понапълнееш малко. Ако си търговец, ако си учен, те проповядват ден и нощ. Проповядва ти се и ти слушаш. Някой път се объркаш, че не знаеш коя е Волята Божия. Говориш за Бога, а мислиш за себе си.

Днес гледам, двама души болни отиват при един виден лекар да се лекуват. Интересуват се да знаят какви са болестите и от какво страдат. Защо са станали болни? Единият от тях накуцва, но като иде при лекаря, бърза. И другият бърза. Единият казва на другия: „Ти не си толкова болен. Постой малко настрана, аз съм закъсал съвсем. Трябва да вляза пръв при лекаря.“ Питам: Коя е причината на твоята болест? Защо си закъсал? Този човек, доколкото гледам, постоянно страда от преяждане. И той все за себе си мисли, нищо повече. Отива при този лекар, той е виден лекар, познава слабостите. Знае, че разполага с много пари и казва му лекарят тъй: „Болестта ти е много лоша, много пари трябва да похарчиш.“ – „Лесна работа.“ – „Много пъти ще идваш, с едно идване няма да стане оздравяването.“ Питам сега: не е ли хубаво много пъти да ходиш при лекаря? Този човек никога не беше мислил да прави добро на лекаря. Всеки ден ще иде да го посещава и ще плаща визитата си. После, този човек, каквото Господ е заповядал, той не е изпълнявал нито една Божия заповед. А сега, каквото каже лекарят, ще го изпълни. Казва: „Толкова капчици от това ще вземеш.“ Той взема, чете ги, туря шишета и казва: „Отлични хора са лекарите, които учат хората на послушание. Учат хората как да оценят своето здраве.“

Казвам: И най-ученият в пътя на ученичеството има да изпита една опасност. Ученикът може да стане амбициозен, да мисли, че между учениците той трябва да бъде пръв. Някой мисли, че трябва да помни. Това не е още учение, то е фотография. Паметта е склад, в който се събират знания, но то още не е учение. То е приготовление за учене. Учен човек е, който в дадения случай, при две противоположности, може да избере правия път или, като се намери в трудно положение, да знае как да го разреши. Намираш се в трудно положение, трябва да решиш какво да правиш. Вие сте видели, даже най-простият човек, като се пореже, стиска си пръста. Това е учен човек, стисне си пръста, държи го. Даже и животните, като слонът например, като се одраска някъде, и туря кал отгоре на раната. И остава калта да засъхне. Този слон е умен, той знае как да си помогне. Ти седиш сега, порежеш ръката си и казваш: „Господи, спаси ме!“ Няма какво да те спасява Господ, стисни пръста си малко, тури малко кал отгоре и работата ще се свърши. Казват: „Как да се помоля?“ Като се порежеш, ще се помолиш. Пак ще те послуша Господ. Ако оставиш лятно време да тече кръвта, тя започва да се съсирва и образува една превръзка, но процесът на заздравяването ще дойде по-медленно. Щом направиш погрешка, стисни мястото. Тази рана ще заздравее. Сега има такива рани, които се образуват. Тази е физическа. Но има рани на сърцето. С пръста не знаеш как да го хванеш, не знаеш как да го направиш. По същия начин, полекичка, с крайчеца позатиснеш раната на сърцето и пет минути е достатъчно като държиш ръката си. Като вдигнеш после пръста, раната е заздравяла. Но има превръзки, които стават по-лесно, по-малко време трябва. С върха на пръста, ако знаеш как да го туриш, мястото е много деликатно, затова много нежно, деликатно ще го пипнеш.

Тия изпитания, които минавате по някой път, вие се чудите защо ви са. Те са предметно учение. Човек, щом постъпи в каква да е школа или щом се роди в света, той е вече в една школа. Непременно ще дойдат съответните изпитания. Но на всеки едни изпит трябва да знаеш как да отговориш. Ако много вдигаш шум, ще ти кажат: „Тук трябва да учиш. Ако не, ще напуснеш училището.“ Питам: Защо малките деца умират рано? Защото не искат да учат. Понеже не искат да учат, отписват ги от училището, заминават за онзи свят. Някои до 5 години учили и не искат да учат повече. Някои до 10 години и не искат да учат повече. Казват: „Дотегна ни.“ Хората не умират, но напущат училището. Щом кажеш, че ще учиш, ще те оставят в училището, нищо повече.

Сега, не мислете, че сте ученици, а мислете, че сте една комисия, изпратена да слуша как изпитват учениците, а вие, като че сте завършили вашето образование. Ще кажете: „Комисията не е права.“ Но като комисия, която седи отвън, вие ще разберете много добре въпроса. При един изпит спор не може да има. Двама майстори на цигулка няма какво да ми хвалят своята цигулка. Може лъкът да е хубав, формата, дървото, струните може да са на място, като някоя гиздава мома. Мене това не ме интересува. Всичко туй ми е приятно, но вземам лъка, струните, да видя какво ще говори тази цигулка. Говорът какъв е. Знае ли да говори научно по всичките правила. Гласът ѝ е, който определя качеството, че е хубаво направена. Вземам един тон, втори, трети тон, казвам: Отлична е цигулката. И онази цигулка, на която се свири най-добре, тя е най-добрата цигулка. Има друга цена, а онази цигулка, на която не се свири добре, майсторът трябва да я поправи.

В дадения случай помнете, че всякога се гледа вашата работа. На учениците говоря. Но тях ги няма. Вие сте комисия. Ще имате предвид да не нападате учениците. В какво седи същността на работата? Сега, каква е задачата на една комисия? Ти си създал една своя мисъл, тя е вече едно произведение. Всяка твоя мисъл е едно твое произведение. Тази мисъл, която се ражда в твоя мозък, тя ще се представи отвън. Тази твоя мисъл е потребна, тя не е само за теб. В тебе ще се роди едно чувство. Ти пред комисия ще го представиш. Направиш една постъпка – тя не е твоя. Картината не принадлежи само на художника, който я е рисувал. Навсякъде, трябва да знаете, е същото. Една майка роди едно дете. Тя не го ражда за себе си. Роди едно момче. Утре туй момче, ще дойде друга млада майка и ще го вземе. Вие ще поплачете заради него, но тя ще ви плати нещо за вашето дете. Ако е момче, ще ви го вземат, ако е момиче, пак ще ви го вземат. Вие ще поплачете и ще се примирите. Какво трябва да правите? Ще родите второ, но и него ще ви го вземат. Три–четири родите, и все ви ги вземат. Благодарете на Бога, че вас не вземат. „Един се взема, един се оставя.“ Който се ражда, всякога го вземат, който не се ражда, него не го вземат. Роди се нещо – вземат го. Роди се една твоя мисъл – трябва да знаеш, че тази мисъл не е твоя. Дъщеря ти пише едно писмо: „Много добре живея. Много добър другар имам. Деца имаме, това имаме, онова имаме.“ Тъй, като ние разглеждаме външния живот, то е един живот на заблуждения. Ние гледаме, че един човек направил една къща. Тази къща не е за него. Бащата казва: „Аз тази къща направих за себе си.“ Но тази къща не е твоя, ти ще я дадеш. „Имам нива“ – ти ще я дадеш. Каквото и да имаме в света, нищо не остава у нас. Ние само мислим, временното ще мине през твоите ръце и после в други ръце ще отиде.

Ще ви изясня закона: От всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяка ваша постъпка ще зависи каква ще бъде съдбата ви в света. Отношението на учителя ви, отношението на външното общество към вас ще зависи от вашите мисли, от вашите чувства, от вашите постъпки. Невидимият свят няма никакво пристрастие. Определя точно. Сега, няма какво да се безпокоите. Всяка работа, която замисляте, трябва да се изработи. Всеки един трябва да се стреми да изработи нещо хубаво. Той не трябва да каже: „Аз това не мога да го направя.“ Ученикът, каквато и задача да му дадат, той трябва да се опита да я разреши. Може да е мъчна – това не показва, че задачата не може да се разреши. Не трябва сега да се спирате и да казвате: „Аз се помолих.“ Вие в дадения случай трябва да знаете, че молитвата е един метод. Когато не може да разрешите един въпрос, ще се молите, ще се молите, но не да чакате само на нея. Молитвата е справка в дадения случай. Ако така разсъждавате, ако мислите, че като се молите, всичко можете да направите, вие сте в един крив път. Молитвата е за улеснение. Молитвата е, за да не изгубите живота, който имате в тялото. Молитвата е, за да не изгубите чувството, което е в сърцето, мисълта, която имате във вашия ум. Тя е подкрепа. Тя ще свърши отлично работата. Щом молитвата е запазила живота, който е в тялото, щом молитвата е запазила чувството, което е във вашето сърце, щом молитвата е запазила мисълта във вашия ум, тогава тя е сила Божия. Тогава ние можем да постигнем това, което желаем. Следователно всякога трябва да се молим. Молитвата е връзка, да се запази животът в нас, да се обновява тялото. Молитвата е процес, за да се обновяват нашите чувства. Ако няма постоянно обнова, тогава всякога има една опасност. Всякога трябва да има една обнова в човешката мисъл. По-следващата мисъл трябва да бъде по-хубава. Всяка една мисъл трябва да бъде по-усъвършенствувана. Докато достигнете до едно положение, че сами да сте доволни от своите мисли.

Сега говорим за комисията общо, за да каже на учениците какво трябва да правят. Мнозина казват: „Какво трябва да правим, за да бъдем свободни?“ Свободата на човека се поддържа от неговата мисъл, неговите чувства, неговите постъпки. Поддържайте всякога добрите мисли, добрите чувства, добрите постъпки. Това е, което поддържа свободата. И вие ще бъдете свободни. Ако не поддържате добри мисли, добри чувства и добри постъпки, вие не можете да бъдете свободен и нищо не можете да постигнете в света и сами се осъждате на ненужни страдания, тревоги, закъснявания.

Но аз изяснявам как всъщност седи работата кармически. Кармата, това е разбирането на човека. Тъй както хората разбират кармата, тя никога не може да се разреши. Когато апостол Павел разисква кармата, казва: „По закон никой не може да се оправдае.“ Ако ние мислим само за себе си и искат да ни убедят в едно прераждане, че ще станем добри, в друго, в трето, казвам: Зей, коньо, за зелена трева. Следующият живот не може да те направи добър. Ти добър не можеш да станеш, ти си едно произведение. Мисълта, която става добра, това е външно качество на мисълта. Тази мисъл не е свободна. Ако ти търсиш своята мисъл отвън, ти не си свободен човек, ти си едно произведение. Ако търсиш свободата отвътре, тогава ти ще бъдеш човек независим, отвътре ще търсиш свободата.

Нали русите освободиха българите. Свободни ли са българите? Турците излязоха от България. Умрелите турци останаха в България и днес живеят. Нас освободиха, но свободата трябва да дойде отвътре. Всеки народ трябва да се освободи отвътре.

Трябва да се разбира добрата мисъл, добрите чувства, добрите постъпки, от които зависи свободата. Сега, всичките хора са относително добри. Не зная каква дума да употребя. Представете си, че аз съм в един ресторант. Седя и гледам в една гостилница, дето ядат милионерите, ядат богати яденета и аз гледам. Ще ме ползува ли нещо? Нищо не ми дават, гледам само как ядат. Какво ще се ползувам тогава? Приборите са отлични. Паниците, вилиците, лъжиците, кърпите, всичко туй е отлично, но питам: какво ме ползува това? Те ядат, те се ползуват, но аз – нищо. Аз бих предпочел да съм в една проста българска гостилница, с прости български панички, но да се нахраня, отколкото да гледам всичкия тоя лукс. Че като изляза вън, да кажа на хората как ядат богатите хора. Чета биографията на еди-кой си светия, на еди-кой си човек, на еди-кое си семейство. Всички тия помагат за насърчение, да станат и другите хора добри. Постоянно ни разправят как е страдал Христос на кръста, как си е пролял кръвта, че може да ни избави, че може да ни пречисти. Туй е вярно, но ще трябва да провериш как чисти кръвта Христова и как спасява човека.

Тогава ние се намираме в положението на онзи американец, богат милионер. Един проповедник проповядвал на събранието, че трябва да дадат пари за мисионерска работа. Всички дават, но милионерът нито пет пари не дава. Питат го защо? Той казва: „Няма нужда.“ На разбойника, който беше отстрана разпънат до Христа, Христос му каза: „Още днес ще бъдеш с Мене в рая. Няма какво да давам пари.“ Проповедникът му казва: „То е тъй, но онзи беше един разбойник на кръста, обърна се към Христа и каза: Господи, помени ме в Царството Си, а пък ти си жив разбойник, неразпънат още.“ Има хора, които не са разпънати. Онзи разбойник казва: „Господи, помени ме в Царството Си“, а пък този мисли, и без да каже: „Господи, помени ме в Царството си“, ще бъде спасен. Той казва: „Господ ме е създал, Той ще промисли заради мене.“

Но аз ще ви приведа пример от животинското царство. Един баща вълк и една майка вълчица, след като родят едно малко вълче, колко време го хранят? Най-първо майката носи агънце, но след като израсне вълчето, чака ли то баща му да му носи нещо? Опретне се, обикаля кошарите, научило е занаята на баща си. Сега онези, които не разбират, ще кажат, че постъпката на вълка е лоша. Мен не ме интересува дали е добра или лоша, мене ме интересува това, че малкото вълче постъпва тъй, както баща му постъпва. Учено е това вълче. Казва: „Аз трева не паса.“ Ходи, да хване някоя овца, която пасе трева. То казва: „Тя е взела от земята нещо, аз ще взема нея.“ В дадения случай вълкът постъпва много умно. Овцата пък пасе трева. Това са методи, това са убеждения. Вълкът има едни убеждения. Овцата казва: „Аз трева паса.“ Но колко уроци дава майката на своето дете, за да пасе? Тя казва: „Гледай това агне. Наблюдавай майка си по същия начин.“ То ходи да си търси храната и като намери храна, пасе.

Да допуснем, че ти си в трудно положение. Не си даровит, иде ти отръки да шиеш. Но си в противоречие – как така, свършил си 4 факултета, не ти върви там, а ти върви в шивачеството. Остани тогава като шивач да си изкараш хляба. Казваш: „Аз ще шия, ще взема ножиците, ще взема аршина и колкото за хляба, ще си изкарам.“ Едно скрояване ще направиш, една дрешка за един обяд. Ще кажеш: „Ако не ви хареса шевът, не ми давайте обяд.“ Няма да се мине и една година, и ще бъдеш отличен шивач, ще те търсят. Закачи, четирите факултета – на гвоздей, дръж ножиците, дръж аршина.

Идва един и носи един тъпан. Бие ли, бие с него. Друг носи една торба брашно. „Тъпан съм научил да бия.“ – „Много има да ти пати главата, понеже дрънкаш в чуждата кожа. Да си вървиш.“ – „Ти какво носиш?“ – „Нося торба с брашно. Не само го нося, но аз зная какво да меся.“ Имате ли нощви? Пресява брашното, меси хляба, опича го. Тогава казвам: Може да останете вкъщи, а на тъпанарина казвам да си върви. След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана. Онова, което Бог е вложил във вас, вътре, разчитайте на него. То е същественото.

Онова, което отпосле може да придобиете, то е второстепенно. Науката, например, е второстепенна. Вие, като живеете, ще придобиете тази наука. С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания. Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други. Отношенията на Бога са най-прави в света. Бог иска да ни застави да работим. Бог иска да ни застави да мислим. Бог иска да ни застави да чувствуваме, ако трябва да чувствуваме. Бог иска да ни застави да постъпваме, ако трябва да постъпваме. Това е най-простата философия.

Аз всичката философия свеждам към това: Да мисля, както Господ мисли. Зная как мисли Господ. Да чувствувам, както Бог чувствува, и зная как Бог чувствува. Да постъпвам, както Бог постъпва. Това е истинската философия. Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат. Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си. Това са нейните кандидати. Глупавата мома, и тя носи своето нещастие със себе си.

Туй не е за комисията, което ви казвам. Това е за учениците, на които трябва да го разправите. Глупава мома коя е? Онази, която не е добра, не е красива. Тя носи своето нещастие в себе си, няма никакъв кандидат. И ако има кандидати, са грозотии. Тя се оплаква от своята съдба. Защо се оплаква? Да вложи красивия ум в себе си, красивото сърце, красивите постъпки, и веднага ще се измени.

Какво трябва да мислят учениците? Не пресушавайте живота в тялото, не пресушавайте чувствата си, не пресушавайте вашата мисъл.

„Отче наш“

22-ро утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 18.II.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.