Любов и разбиране

Размишление 15 минути.

Изпълни се нарядът.

Ще прочета 7-а глава от Евангелието на Лука.

„Мислѝ, право мислѝ“

Кое е най важното в прочетената глава? Всякога в една глава има нещо важно. Най-важното в човека е неговата глава, после иде другото. Главата е, която мисли. Главата е най-важното. Човек, който иска да служи на Бога, трябва да мисли. Това е външната страна. В духовния свят най-важно е човешкото сърце. Най-важното във физическия свят е неговото благоутробие. Това е храната, която човек трябва да възприеме. Човек трябва да мисли. Той има едно сърце, което постоянно трепти, и един стомах, който е всякога готов да работи. Сам човек представя едно предметно учение. Човек в самия себе си трябва да извади законите как трябва да живее, как трябва да вярва и как трябва да постъпва. Правилата са в него написани.

Могат да се изреждат сега разни въпроси. Запример, защо хората не разбират. На всички въпроси може да се отговори, но нямам време. Ако ме питате защо някой човек не може да ходи право, ще ви кажа: Защото е сляп. Слепият винаги се спъва. Ще кажеш: „Защо Господ го създаде така?“ Не го създаде Господ така. Глухият недочува. Ти му говориш едно, а той разбира друго. Казваш: „Защо го създадоха глух?“ Господ не го създаде така. Той сам се направи глух. Всякога, когато имаме един недъг, ние искаме да си го изясним. Това е хубаво, но ние търсим причините там, дето ги няма, и мислим, че като намерим някакви причини, философски казано, вървим от причини към последствие Много пъти причините, които намираме, са последствия. Ти си намерил едно последствие и от него разрешаваш друго. Баща ти е пил вино и ти пиеш. Но това е последствие. Причината не е в баща ти, но не е и в тебе. Това са последствия само. И в живота, който водим, има едно последствие. Има и известни противоречия. Тези противоречия съществуват във всичките хора, без изключение. В едни повече, в други по-малко.

Човек е изпратен на Земята да се очисти. Земята е място за чистене. А под думата „чистене“ трябва да разбираме учение. Защото човек, който се учи, той може да се чисти. Ти не трябва да вземаш нещата на вяра. Ти може да вярваш, но ако отидеш при един бакалин да вземеш ориз, този ориз няма да го сипеш в тенджерата, защото ти го дал бакалинът, но ще вземеш, ще го разсипеш, ще го почистиш, защото много пъти бакалинът продава и това, което не трябва да се продава. Той продава за ориз неща, които не бива да минават за ориз. Колко прах продава с ориза? Той няма право да взема пари за праха, а взема. И ти нямаш право да ядеш праха. Нито камъчетата. Защото, ако ядеш праха или камъчетата, ще те държат отговорен. Казваш: „Бакалинът продава калпав ориз.“ Че ти не си ли бакалин, който искаш да дадеш на своя съсед нещо, което не трябва? Престъпление е това.

Някой казва: „Христос е дошъл на Земята.“ Как ще познаеш, че Христос е дошъл на Земята? Как ще познаеш, че Слънцето е изгряло? Не само да знаеш, че е дошъл, но да си видял това. И може да твърдиш, че нещата са добри или лоши. Твърденията не са доказателства. Може да се доказват нещата, но това не е знание. Нищо не се доказва така.

Ние знаем, че изгрява Слънцето, лъчите ни са свидетели за това. Не само да знаем, че Слънцето е изгряло, но това Слънце ни е потребно. То ни носи здраве. Целият земен живот е обусловен от Слънцето. Здравето ти е обусловено от Слънцето. Ти, най-първо, не знаеш какво ти праща Слънцето. Казваш, че Слънцето ти изпраща живот. Но този живот не си го добил. Казваш, че Слънцето ти изпраща светлина. Така е, но не само трябва да вземеш по нещо, трябва да опиташ какво всъщност представлява. Светлината може да се опитва, както опитвате захарта, хляба.

И всяко едно лошо състояние, което човек има в себе си, всеки един недъг показва, че на човека му липсва нещо. Имаш някаква болка в себе си – липсва ти нещо. Коремът те боли – липсва ти нещо. Сиромах си – липсва ти нещо. Грозен си – липсва ти нещо. Коравосърдечен си – липсва ти нещо. Страхлив си – липсва ти нещо. Някой казва: „Страхлив съм“ – липсва ти нещо. Как ще излекуваш страха си? „Не съм добър човек“ – липсва ти нещо.

Писанието казва: „Съвършени бъдете.“ Ние казваме: „Съвършени трябва да бъдем.“ Писанието казва: „Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Онзи, който е на Небесата.“ Идват противоречия. Вие ще кажете: Бог, Който е съвършен, каква нужда има от нашето съвършенство? Така си мислят някои. Неправилността на техните разсъждения седи в това. Ако аз съм силен човек, за да се прояви моята сила, трябва да имам органи, чрез които силата да се проявява. И ако моята сила чрез един от тези органи не може да се прояви, това показва, че в мене има известен недъг. Ако силата не може да се прояви чрез моята ръка, то в ръката ми има нещо, което липсва. Следователно, когато ние не живеем добре, това засяга Бога. Защото Бог всякога иска да изправи една погрешка, понеже, ние, които живеем в Бога, ние сме проводници на едно благо, което излиза от Него. А пък Бог иска всякога едно благо, което излиза от Него, да се прояви.

Ние заставаме на една друга почва и казваме: „Аз съм беден и прост човек. Не съм цар, не съм ангел, не съм божество, какво мога да направя?“ Но има много ангели, много божества, които са като човека закъсали. Ти си един човек, който е закъсал в своята мисъл, но има много ангели и божества, които закъсаха като ангели и божества. Не мислете, че само хората грешат. Грешат и боговете, и ангелите. Тогава ние се оправдаваме и казваме: „Тогава какво остава за нас, щом божествата грешат и щом ангелите грешат?“ Не, ти криво разбираш. Тези ангели си носят последствията. Много лоши последствия имат. Също и божествата, и тях ги засяга законът. Всяка една постъпка, която човек направи, засяга самия него. Това е само един извод, който показва, че щастието и нещастието зависят от нас. Дали сме щастливи или нещастни, зависи от нас. Дали сме сиромаси или богати, зависи от нас. Че ти си невнимателен със зрението си, че със своята немарливост може да изгубиш зрението си и после това зрение с нищо не може да го набавиш. Ще кажеш: „Христос ще го излекува.“ Но Христос идва всеки 2000 години. Има някои професори, които могат да лекуват, но ти нямаш пари. Професорът иска 1000 лева, но ти ги нямаш. И богати роднини нямаш, сляп ще останеш и ще носиш своята слепота.

В света има толкова университети, но всички вие свършили ли сте университет? Нямали сте пари, нямали сте условия. Всички в Берлин ходили ли сте? В Париж, в Лондон не сте ходили; и да искате, не можете. Пари нямате. Желание имате.

Сега, другото положение, което ви спъва, е: Мнозина се спънахте в едно учение. Вярвайте в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти. Вярно е, но начинът на възприемането на тази истина носи едно заблуждение. Двама светии в старо време спорили какво искал да каже апостол Павел. Единият казал: „Повярвай“, а другият бил на особено мнение. Ето как седи разказът: Един ден единият искал да подложи този въпрос да се реши практически. Единият светия отишъл на работа, а другият останал да готви. Турил боб, но не турил сол. Уврял бобът, той не турил и лук, а само боб. Идва онзи и казва: „Лук няма и сол няма.“ Другият казал: „Повярвай и като повярваш, и лук ще има, и сол ще има.“ Онзи казал: „Така не се осолява.“

Вярата подразбира да вярваш в това, което е, а не в това, което не е. Трябва да знаеш в какво да вярваш. Има неща, в които вярваш, няма да останат. Ти вярваш в парите, които съм турил в кесията. Но ако в кесията няма нищо, ще вярваш в това, което е в кесията. Всяка една дума трябва да представя нещо. Пълните бъчви не дрънкат, а празните бъчви много шум вдигат. Бъчва, която вдига шум, е празна, а бъчва, която не вдига шум, е пълна. Ако ти си недоволен от живота, пълна или празна бъчва си? Ако ти не разбираш живота, каква бъчва си тогава? Ако разбираш живота, ти си пълна бъчва. Ако не го разбираш, ти си празна бъчва. Всякога това, което ние преживяваме на Земята, от Невидимия свят онези, които ръководят, постоянно знаят какво ни липсва всеки ден. Този ден ти трябва да добиеш това, което ти липсва.

Вие излезете, погледнете Слънцето и казвате: „Изгряло е Слънцето, колко е червено. Има малко облаче.“ И после си обърнете гърба и влезете вкъщи. Вие не сте видели още изгрева на Слънцето. Вие от Слънцето трябва да вземете нещо. И като влезем вкъщи, трябва да видите какво са ви пратили оттам и целия ден ще бъдете весели.

Някой ще каже: „Ако разсъждаваме така за Слънцето, ние ще изпаднем в идолопоклонство.“ Мислите ли, че съвременните хора са се освободили от своето идолопоклонство? Че, жената, която вярва в мъжа си, тя е идолопоклонница. Мъжът, който вярва в жена си, е идолопоклонник. Ти вярваш в сина си – ти си идолопоклонник. Ти мислиш, че синът ти ще стане такъв, че ще оправи света – това е идолопоклонство. Нищо няма да направи синът ти. Той ще стане на 30 години, ще израсне брадата му, ще изгуби здравето си, ще го заровят и ще останат само мертеците му. Ти вярваш, че еди-кой си цар ще дойде и ще освободи света. Нищо няма да направи този цар. Криво вярваш. Казваш: „Учените хора са доказали.“ Нищо не са доказали. Но какво са доказали, ти не го знаеш.

Слънцето изгрява и умираме. Слънцето залязва и умираме. Тогава каква полза от изгрева и от залеза? И като вярваш, ще умреш, и като не вярваш, ще умреш. Но казваш: „Той умря вярващ.“ Щом е умрял, той е безверник. Щом умираш, безверник си. Безверниците умират. Писанието казва: „В който ден ядеш от забраненото дърво, от плода му, ще умреш. Като не вярваш в това, което Аз ти казвам, ще умреш.“ От безверието умират хората.

Ние сега се спъваме и търсим причината. Казвате: „Кой е причината?“ Понеже Ева е яла. Не. Причината не е Ева. Ева казва на Адам: „Ти ме повика преждевременно. Ти трябваше да ме викаш, когато си уредиш работата.“ Той не трябваше да я вика в рая преждевременно. Нему не му беше претупало за жена. Тя ще дойде навреме. Тя, като дойде не навреме, не разбираше и мислеше, че той си е уредил работата. Той не знаеше да пази рая. Господ му каза: „Ти ще пазиш рая.“ И той остави този ден вратата отворена и влезе черният адепт. Адам не даде разпореждане да се пази раят както трябва.

Сега, да направим една аналогия. Ако Господ ти е дал глава, гърди, стомах – едно тяло, и като Адама те е турил господар на това тяло и ти е казал: „Пазете това и това, вратата няма да остане отворена, за да не влезе някой друг.“ И ако влезе някой, когато оставите вратата отворена, не сте ли виновни вие? Ти казваш: „Ние вярваме в Господа Исуса Христа.“ Не, отворените врати при известни условия трябва да се затварят. Като дойде грехът, ще затвориш вратата си и като затвориш устата си, ще мълчиш като риба. Но като седи вратата ти отворена, тогава грехът е неизбежен.

Тази сутрин гледах една сестра, даваше заповед да ѝ затворят вратата. Всички слугини спяха някъде и господарката трябваше сама да затвори вратата си, да не [се] уповава на слугите. Вие ще кажете: какво аз мисля, какво аз искам да кажа? Това, което аз мисля, то е за мене, но ни най-малко не важи за вас. Защото нещата не стават така, както вие мислите. Ако аз мисля право, то е право, ако не мисля право, то не е право. Моята права мисъл не зависи от вас. Правотата на моята мисъл зависи от самата мисъл, а не от вас. Мисълта сама по себе си трябва да бъде права, нищо повече. В дадения случай аз трябва да зная дали моята мисъл е права или не, а не вие. Аз да зная. И тогава вие да знаете също за вашата мисъл. Щом остане аз да се уча от вас дали моята мисъл е права или не, тази работа не върви. Щом очаквате вие от мене да се научите дали вашата мисъл е права или не, това не е правилно. Вашите мисли трябва да са прави, нищо повече.

Правата мисъл показва присъствието на Бога в нас. Когато казваме, че не трябва да търсим Бога отвън, а отвътре, то моята права мисъл показва, че Бог е отвътре. Щом Бог е отвътре, моята мисъл ще бъде права. Щом Бог е отвън, моята мисъл ще бъде крива.

Сега, да ви наведа на онази, важната мисъл: Аз съм за онзи живот, който има отношение към нас сега, а не за онзи живот, който ще има отношение към нас за в бъдеще. Важно е това, което в даден случай може да хвърли светлина върху вас, това, което за вас е необходимо сега. Може би вас са ви гощавали преди 5 години. Това не ви ползува сега. Днешното угощение, какво ще бъде то, е важно, а не едновремешното. Много хубаво било едно време, но едно време си е за едно време, а сегашното време – за сегашното време. Ама за в бъдеще какво ще бъде? Оставете бъдещето. Когато то дойде, ще се разреши. Днес какво може да разберете, какво може да приложите, е най-важното. Ние оставяме миналото и бъдещето. Те са реалности, които сами ще се справят със себе си. Но настоящият момент, сегашното положение, ще разреши един от най-важните въпроси. Ако сега пропуснете нещо, ще има една междина. Това може да се поправи някога, но кога ще го поправите? Вие казвате, че без погрешки човек не може. Може ли без погрешки? Може. Няма да допуснеш погрешка, понеже тази погрешка тебе те засяга най-първо. Ти ще отваряш на четири очите си. Защото тези погрешки ще ти ги турят на гърба и ще ги плащаш. И ако всеки ден правиш по 4 погрешки и една погрешка струва по 1000 лева, те правят 4000. Тогава кога ще ги платиш?

В християнството вие сте нещо като чиновници. Вие казвате: „Господ е милостив. Ще заличи погрешките ни.“ Вие се поставяте тогава на крив път. Кое е по-хубаво, да покаже Господ своята милост, в какво отношение? Та нима когато човек истински живее, не е ли Божията милост това? Милостта се показва и в живота. Ние искаме Бог да се показва в отрицателната страна.

Сега, така, както мислите, казвате: „Ние правим усилия да живеем добре.“ Правилният живот не изисква никакви усилия. Ето какво аз разбирам под това: една работа, която не може да извършите с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Казвате: „Усилни времена.“ Значи няма любов. Защо има бедност? Защо е беден човек? Нямат любов там. Като дойде любовта, няма да има сиромашия. Но някой ще каже: „Господ така дава – на някои много, на някои малко.“ Не. Това са ваши заключения. Един баща няма да остави децата си да гладуват. Не, някои деца са направили погрешка. Той ги е наказал и са останали гладни. На някое дете в някоя къща не му дават да яде – значи то е направило някоя погрешка. Погрешката може да е положителна. Детето е болно, майката не му дава да яде. Детето казва: „Яде ми се.“ – „Няма да ядеш!“ – му се казва.

Има една страна, която прилича на вашето разбиране. Ни най-малко не искам да ви отуча. Аз не искам да ви проповядвам философия, както кривият рак проповядвал на сина си: „Синко, право ще ходиш. На една страна няма да вървиш, а право.“ Синът казал: „Покажи ми, дай ми пример. Как?“ Бащата рекъл да му покаже, но ходил настрана. Синът казал: „Точно така и аз ходя, като тебе.“

Добре, вие сте уморени някой път. Какво нещо е умората в човека? Умореният човек носи голям товар на гърба си. Уморил се е човек и при това всички проповядват, че много не трябва да има човек на гърба си. Турѝ малко на гърба си, колкото за едно ядене.

Ще кажеш: „Кой ще се грижи за мене?“ Ни най-малко не трябва да мислим, че някой трябва да се грижи за нас. Погрешката е там. Грижи се кой? Невежият човек се грижи. Умният човек никога не се грижи. Грижи се сиромахът, който няма пет пари в джоба си, а пък богатият – не. Безпокойства има ли той? Някой свирец, който не умее да свири, се безпокои, като свири на пианото, да не бутне някой неверен клавиш. Онзи, който добре свири, той е сигурен. Ти казваш: ще се грижиш за живота си. Че, от памти века сте се грижили. Снемете грижите. Снемете товарите си. Казва някой: „Голям товар имам.“ Никакъв товар, никаква раница! Снемете всички раници! По възможност, като тръгнете на път, да няма нищо на гърба ви. Само ще си носите в ръката една магическа тояжка. Аз нося моята магическа тояжка в джоба си. Като ми потрябва, извадя я из джоба си. Ето я. Защо нося тази тояжка? По някой път може да съм ял месо и си чистя зъбите. Едно малко парче месо може да те опропасти за цял един живот.

Имало един овчар. Минала една царска дъщеря и го харесала. Казала на баща си, че иска да го вземе за мъж. Царят казал: „Щом си го харесала, вземи го.“ Овчарят веднъж ял агнешко месо и едно голямо парче останало между зъбите му. Той, като се приближил до устата на царската дъщеря, тя доловила дъха на лошата миризма и го изпратила. На кого от нас устата не мирише, кажете ми. Ще ги чистите не 3 пъти, но 10 пъти на ден. Защото царската дъщеря ще те изпрати там, отдето си дошъл.

Вие ще се спрете и ще кажете: „На нас ли казваш това или на другите?“ На онези, които разбират, на умните. Ще кажете, но какво можете да ни кажете? Искам да кажа, че като сложат пред вас хубав хляб, трябва да знаете как да го ядете. И после да си легнете да си починете. После ще вземете мотиката и ще работите. После ще си измиете ръцете хубаво и няма да вземате вече мотиката този ден. Само веднъж на ден ще вземаш мотиката. Ако вземеш два пъти, грях е. Качвам се горе на крушата, откъсвам си 3–4 круши и ги измивам, но само веднъж се качвам на крушата. После отварям книгата и чета, но само веднъж отварям книгата, но не два пъти. Всички неща все по веднъж ги правя. В ума ви седи една идея. Кое е същественото? Същественото ще ви кажа. Ще извадя сега магическата пръчка. Някои от вас имате магическа тояжка, някои от вас нямате и стоите със скръстени ръце. Някои има какво да правят.

У вас трябва да има едно свещено желание да обичате Бога. Как ще покажете любовта? Той е направил Вселената, всичко е направено от Него. Да покажем, че Го обичаме и че искаме да вършим Неговата Воля. Какво по-хубаво от това? Да бъдем признателни за това, което е направил Той. Не онова богатство, което в банките е вложено, но да се прояви любовта ни. По какъв начин ще се прояви любовта ни? Ето главния въпрос: днес да почувствувате Божията Любов. Как ще я почувствувате, това е ваша работа. Може ли, като ви дам хляб да ядете, да внеса чувствителността във вас? Не. Вие сами трябва да имате чувствителност, да видите дали хлябът е хубав или не. Ако вие ядете хляба и мене питате дали хлябът е вкусен или не, това подразбира, че ви липсва нещо.

Ако вие ме питате какво нещо е любовта, липсва ви нещо. Ако вие ме питате какво нещо е правата мисъл, липсва ви нещо. Вие ме питате какъв е този хляб. Аз не ви давам мнението си, но ви отчупвам едно парче и ви го давам. Казвам: Заповядайте, ще си дадете мнението. Ти казваш: „Мога ли да си дам мнението?“ – Можеш. Дъвчи, глътни и твоето мнение е право. Ти казваш: „Хубав е хлябът.“ И аз, като го ям, намирам го хубав. Дойде трети, и той го яде и казва, че е хубав. Всички, които ядат хляба, го намират хубав. Опитът излиза сполучлив.

Днес да се роди една мисъл във вас от това, което чувате. Да се измени вашето състояние, да станете богат. Искам, който е сиромах, да стане богат днес. Ако станете богати днес, разбрали сте ме. Ако не станете богати днес, не сте ме разбрали. Трябва да бъдете богати днес, нищо повече. Ако не станете богати днес, е ваша отговорността.

Аз разбирам под „богатство“ разбирането в даден момент, връзката ви с Бога. Когато аз се свързвам с Бога, знанието идва със светлината. Има едно знание, което не търпи да се говори за него. Аз го разбирам. Разбирам, че цялата вселена се отваря за нас. Разбирам живота на ангелите. Но щом поискам да ги определя, виждам, че то е нещо, което не се определя. То е както музиката. Като слушам, приятно ми е и казвам: Много хубаво свири този човек. Не го зная къде е учил по музика, но свири хубаво. Това е достатъчно за мене. Колко му струва цигулката, не зная, но зная, че неговото свирене е хубаво. Казвам: Приятно ми е, много хубаво свири. Ако вие музиката, която ще ви свирят, не я разбирате и ако искате да определите откъде е дошъл този, който е свирил, какъв е, колко му струват билетите, колко му струва цигулката... Може да знаете много работи, но ако сте глухи и когато свири, само ще виждате движението на лъка, вие тогава имате само външна връзка.

Когато ти чувствуваш любовта на Бога, това е вътрешна връзка. Когато чувствуваш любовта, това е слушане на музика. Богатството на човека седи в това да чувствува любовта. Щом изгубиш това, ти си последният бедняк в света. Вие имате тази опитност. Изчезне ли любовта, всичко друго се обезсмисля. Обезсмисля се вярата, всичко се обезсмисля.

Какви бяха най-основните мисли? Христос искаше да каже: „Твоята любов те спаси.“ Това е всичкото: любовта, която имаш в себе си.

Сега, според учението за прераждането, вие чакате в някое друго прераждане да дойдете при по-благоприятни условия. Вие вярвате, че сегашният ви баща, който ви е родил, не е толкоз напреднал. Че ще дойдете от някой баща и майка по-напреднали. Сега, от кого сте родени вие? Ако повярвате, че сте родени от Бога, тази вяра и любовта във вас, ето вашето богатство. Но докато мислите, че сте родени от този баща и от тази майка и виждате, че баща ви и майка ви умират, вие сте на крива посока. Онзи, който ще ви учи, той не трябва да умира. Това е вътрешният учител. Като дойде този вътрешен учител, ти ще гориш, ти целия ден ще гориш, ще бъдеш една запалена свещ и като дойде учителят, ти не можеш да бъдеш сиромах, ти не можеш да бъдеш един просяк, един грешник. Учението, което трябва да учите, е учение на Любовта.

При мене са идвали и са ми казвали: „Кажи ми Учителю, това, кажи ми онова.“ Тази работа няма да бъде. Хлябът, който носиш на гърба си, за да те познава, ще го ядеш, ще се опретнеш да го ядеш, и то го ядеш хубаво. Въздуха ще го дишаш. От този въздух ще извадиш всичко. И мисълта ще я приложиш. Всяка неразбрана мисъл в твоя мозък или в твоя ум е една тежест. Тази, разбраната мисъл, е изядена. Тя трябва да стане храна на твоя ум, да внесе една нова светлина в тебе.

Това, което още днес може да стане, вие го очаквате да стане след хиляди години, като отидете на Небето или като дойде Второто пришествие. Хубави работи са те. Второто пришествие е хубаво. Небето е хубаво. Като отидете в онзи свят, като влезете в него, ще имате един опит. Най-първо, като отидете на онзи свят, какво ще кажете на вратата? Как ще поздравите? Тук влизаш в една къща и казваш: „добър ден“ или „добро утро“, или „добър вечер“. Какво ще кажеш в онзи свят, където Слънцето не изгрява като тука? „Добро утро“ не може да кажеш. Такова положение няма. „Добър вечер“ не можеш да кажеш. Но какво ще кажете на Свети Петър? Ще кажеш „добър ден“. Свети Петър ще каже: „Покажи ми сега, да го видим добрия ден. Дай нещо от добрия ден.“ Какво ще дадете от добрия ден? Ще се намерите в много трудно положение.

Вие казвате: „Ако е така, както Учителят ни говори, ние съвсем ще загазим в живота.“ Вие мислите, че това разбиране ще препятствува на вашия живот. Не. Но вие на Земята не живеете както трябва. Вие сте женени и не знаете, че сте женени. Вие имате жена и не сте оценили жена си. За любовта говорите, но я нямате. За знание говорите, но го нямате. Децата и приятелите ви не са както трябва. Служба имате и заплатата ви е много малка. Да бъде поне 100 000 на месец. А пък сега, какво става с 3000 лева на месец, и то книжни пари. Друго е с аероплан да се вдигнеш и да кацнеш като птица, където си поискаш. А пък сега най-много с едно такси, което хвърля калта и цапа този-онзи, можеш да се возиш.

Знаете ли произхода на смеха? Когато човек си не разбира работите, всякога се смее, а пък, когато съвсем загази, тогава ще плаче, ще скърби. Някой е сериозен, много сериозен, загазил е съвсем. Когато някой човек иска да се прикрие нещо, малко се позасмее. Вътрешно е недоволен, но уж че няма нищо, а пък има нещо, а пък когато съвсем е загазил, той скърби. Смейте се, не е лошо. Аз като се смея, с всяка моя усмивка изправям една погрешка. Най-първо се засмея отвън и казвам: Поправям погрешката. Тогава усмивката има смисъл. При всяка една усмивка трябва да поправя една погрешка, а при всяка една скръб – да се поправи един грях. Щом с усмивката си не съм поправил една моя погрешка и щом с една своя скръб не изправям един грях, тогава те са безпредметни. Когато срещнеш един приятел и той се усмихне, то този приятел ти е донесъл един подарък и си поправил една погрешка.

Всички тези работи, които говоря, уподобявам чергите, които бухате, за да излезе прахта навън. Но виждате, че с бухане само няма да стане. Туряте ги в коритото. И после изсъхват на въжето, после ги прекарате през ютията и ги туряте на мястото.

Истинското положение е любовта, която трябва да почувствувате към Бога. Седи при вас един сиромах и нещо се смущава. Смущава се за какво? Той си вари ядене, но няма масло. Понеже някой път яденето, ако няма масло, не може. Трябва да му се тури масло. Дай му малко масло, колкото да си свари яденето. Няма да му дадеш всичкото масло, малко.

Сега, трябва да се научите на превод. Как трябва да стане това? Имате едно приятно състояние на душата си. Част от тази светлина дай и на онзи, който е до тебе, да има същото разбиране. Или някой път ти се храниш с хубаво ядене – дай и на другите. Аз съм наблюдавал старите дядовци какво правят. Имат си една масичка, извадят си жълтичките и ги наредят на купове. Златните – отделно на купове, сребърните – също на купове, и ги броят. Влиза внучето, вижда куповете, погледне дядото така, иска да му даде. Дядото казва: „Дядовото, от кое да ти дам?“ Дядото взема една монета и му дава. Детето, като вземе монетата, тича при бакалина. От златния куп трябваше дядото да даде на внучето си.

Щедри трябва да бъдете. От всяка една мисъл, от всяко свое чувство, от богатството, което имаш, дай на някого. Щастието и благото трябва да бъдат като светлина, която да проникне навред. Това е сега новото схващане.

Всеки ден и постоянно да сме изпълнени с любов към Бога и да благодарим за онова, което Бог ни е дал. Аз ще отида при Него и Той ще каже: „От кой куп искаш?“ Аз ще кажа: „От който обичаш и както обичаш.“ Но в тебе е скрита една мисъл. Ти искаш да ти даде повече, без да Му кажеш. Колкото ти даде, приеми го с любов. То ще се увеличи. То е като златното зърно – като го посееш, то се увеличава. Любовта е една велика сила – и в най-малката доза ако я вземете, като повярвате, се увеличава. Единствената сила, която всякога се увеличава, е любовта. Не търсете голямата любов. И малката любов, в какъвто и размер да е, тя за един кратък момент може да се увеличи. С любов всичко лесно се придобива. Без любов всичко в света е мъртво.

Христос, когато беше в дома на знатния евреин, каза на жената, която със сълзи обливала нозете му, с миро ги помазвала и с космите на главата си ги изтривала: „Вярата твоя и любовта ти те спасяват.“ – Велик пример даде тази жена.

Ние казваме: „Да сме ние във времето на Христа, да сме при нозете на Христа.“ Нозете, това е доброто, благото, което Бог ни дава.

Сега, аз ви желая едно нещо: Това разбиране, което не само го схващам, но в което аз живея, искам и вие да го живеете. Днес, целия ден.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог.

23-то утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 25.II.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.