„Добрата молитва“

Размишление.

Ще прочета 8-а глава от Лука.

Има няколко положения в прочетената глава, които са интересни. Когато се чете Словото, разните хора имат отделни вкусове и харесват различни стихове от него. То е същото, както при обикновеното хранене. Едни обичат киселите храни, други обичат сладките храни. Някои обичат обикновените храни, други – солените. Някои пък ядат каквото им дадат.

Интересно е желанието ви да ходите на село да проповядвате. Тези, на които проповядвате, не могат да разберат Словото. Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето. Не всичко, което се сее, изниква. Има известни семена, които се губят. Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват. А друго пада на камениста земя. Трето пада между тръните и те, като пораснат, заглушават семето.“

Сега всеки един от вас може да преведе кога Словото пада на камък, кога – на пътя, кога – в тръните. Има различни състояния, през които всеки верующ минава. Някога състоянието [на човек] мяза на семето, хвърлено на пътя. Всичко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска да се развесели, да си поживее, да си похапне. Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие. Някой седне и мисли как да стане богат. Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани. Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там. Без смисъл остава животът, където и да ходиш. Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това. Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят? Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш? „Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш? Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света? Българите, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол. Не трябва да бъде хлябът солен, защото, щом вземеш много сол, ще пиеш и много вода. Ще ти се развали стомахът, ще те сполети някоя болест от много сол.

Семето, което пада на добрата почва, стори плод стократно. Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото. Това семе възраства и дава плод: 30, друго – 60, трето – 100. Стоте, то е най-доброто положение. Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света. Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго. В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят. В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света. Ти не си роб на условията. Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани. Неговата прехрана е осигурена. Не му трябват пари. Той знае, че силата му не седи в парите. Ако е за сила, той може да купи всичките богати хора и да изважда пари, колкото иска. Той знае, че като отвори касата, нищо няма да придобие.

Колко трябва на човека на ден, за да се прехрани? Един хляб му трябва. Ако ти донесат 100 хляба, питам те, защо ти са 99-те – какво ще ги правиш? Ако ги оставиш за втория ден, стават по-сухи, на третия – още по-сухи. Всеки ден като донасят по 100 хляба, след 100 дена, това са 10 000 хляба. Какво ще ги правиш? Цяла година ще ги ядеш, но ако си ги превърнал на сухари.

Много пъти мислите на хората са като сухари. Умът им е пълен със сухари и желанията им са все сухари. Много мисли някой, но тия мисли не могат да го ползуват. Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло трябвало да има. Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе? Това са понятия на човешкия вкус. Имаш 10 златни монети, но казваш: „Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може да носи в джоба си? Не зная богатият човек колко пари може да носи със себе си. Ако са английски лири стерлинги, 2000 може ли да носи? Хиляда по 5 грама, това са 5 килограма.

Туй състояние, през което минават хората, туй е неестествено състояние в живота. Всички трябва да знаете, че положението, през което цялото човечество минава, е анормално. То минава през една от най-лошите области, които съществуват в живота. Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не. Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина. Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива. Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник!“ Той това, той онова. После, не само това, но след време твоите деца, които ще се народят, дяволът и на тях ще им тури по една мисъл в главата: „Баща ни и майка ни да се махнат някак си, да продадем тая къща и да я изядем.“ Бащата и майката ще усетят това, ще се оплачат на своите близки и те ще почнат да гледат сина и дъщерята кръвнишки.

И в този свят, на тия големи анормалности, ние искаме да бъдем щастливи. Събирате се тук на беседа, а мислите да уредите живота си, да ви тръгне всичко по мед и масло – нещо, което никога няма да бъде. Аз ви казвам: Утре ще се намерите в един мочурлак до корема и като излезете, трябва да хвърлите обущата си, защото няма да струват нищо. Дрехите ви ще бъдат кални. Трябва да се преоблечете. Вие казвате: „Слаба Богу, благополучно минахме, не затънахте съвсем.“

Че, не е ли мочурлак да имаш 20 000 лева и да останеш последен бедняк? Хората имат ли някакво благо, започват да се гордеят, да се надуват, да не зачитат по-бедните и по-простите. Не е ли това голям мочурлак? Седиш, спиш, събудиш се. Къщата, автомобилът – няма нищо. Всичко изядено. Мочурлак е. Побледнееш, недоволен си, навел си глава, казваш: „Защо Господ даде това положение?“ И това е мочурлак.

Можем да бъдем богати. Богатството в Божията програма е едно камилско перо, което някоя дама трябва да тури на шапката си. Това е богатството. Толкова е важно. Хубаво е, но като дойдеш в Божествения свят, Господ казва, че и без това перо можеш, това не е съществено. Ти искаш да станеш учен, поет, певец, но Божията програма и без туй перо може.

Ние мислим, че знанието трябва да го добием отвън. Аз ходя между цветята, гледам ги, но се връщам вкъщи, отварям книгата на някой учен човек, който описва цветята. Аз 20 пъти съм ходил при тия цветя, но се възхищавам от написаното за тях, колко учена работа е. Това състояние аз го уподобявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е. Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета. Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое. Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща. Ти сам можеш да си вземеш от него. В този случай [няма] нужда от проводници. Но има едно знание, при което хората се нуждаят от проводници. Ако те не са, ти не може да придобиваш туй знание. Ако ти си изгаснал въглен, само по себе си не можеш да се запалиш, освен ако при тебе не дойде друг запален въглен, да ти даде от силата си, да се запалиш и ти.

В Гадаринската страна, която е срещу Галилея, Христос среща един беснуем, който дрехи не облича, ходи по гробищата, не се спира вкъщи. Много пъти и вие се намирате в едно ужасно вътрешно състояние. Не може да се поберете в кожата си. Хората ви стават противни, криви, измъчвате се. Виждате само злото в хората. Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко. Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу. При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота. Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън. Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове. Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата. Като дойдат, ядат те, човъркат те всеки ден. И след туй се образува лошото състояние.

Какъв е церът на това? Чистата кръв. Тия духове ще държиш гладни в кръвта, не трябва да има никаква нечистота, с която да се хранят. Никакви нечисти желания, защото всяка нечистота е храна за тях. Никакви нечисти мисли, понеже нечистите мисли са храна за тях. Никакви лоши постъпки, понеже лошите постъпки са храна за тях. Хигиена трябва, абсолютна чистота, нищо повече.

И казва този беснуем: „Защо си дошъл преждевременно, да ни мъчиш.“ Синът казва: „Измъчи ме баща ми.“ Бащата казва: „Измъчи ме синът.“ Аз зная синовете, които мъчат бащите си. Бащата обича да пие. Синът, като види баща си пиян, върже баща си. Бащата казва: „Защо ме мъчи синът?“ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва. Казва синът: „Защо ме мъчиш?“ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва да се изпъдят. Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което искаме да направим. До известна степен само. В повечето случаи ние сами сме си виновни за всичко, което ни сполетява.

Христос след като изпъди тия духове да си вървят, човекът се освободи. Дойде умислен, искаше да стане ученик на Христа. Той не го прие, защото не му било дошло времето. Господ не е определил още за него да бъде ученик.

Най-после идва и жената с кръвотечението. Какво е туй кръвотечение? Всеки има кръвотечение. Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение. Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение. Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение. Желаеш да бъдеш най-силния човек. Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти. Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство. Трябва да престане кръвотечението. Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън. Казвате: „Това да имам, онова да имам.“ Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън. Ти се молиш, но някой път казваш: „И без молитва може сега.“ Умните хора в молитвата живеят, а който казва: „Що ми трябва молитва?“, това е кръвотечение.

„И ето, дойде един человек на име Яир, началник на сборището, и се молеше на Исуса да оздрави дъщеря му, че е на умиране. „Не плачете, не е умряло момичето, а спи.“ За тези думи всички Му се присмиваха, защото виждаха, че момичето е умряло. „Момиче, стани.“ И повърна се духът му, и момичето стана в същия час и пожела да яде.“

По някой път и вие всичките духове, които ви измъчват, трябва да ги изпъдите навън от себе си. Често се случва да не може да си обясните някои неща с някои ваши състояния. Понякога ти идва на ум да се хвърлиш от някоя скала. Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова книга не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла. Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее. Какво ще придобие от това? Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли? Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето? Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси. Защо иска да се обеси? Изгубил парите. Изгубил – изгубил, защо ще се беси? Какво иска да каже на света със своето обесване? Хората са интересни. Казват: „Иде ми да се обеся.“ Друг казва: „Иде ми да се хвърля, да се свърши всичко.“ Откъде проникна у този човек тази мисъл? Те са вътрешни настроения.

По някой път може да ви нападнат и вас такива състояния. Когато човек изпадне в едно крайно състояние, той трябва да знае неговия произход, за да може да си помогне. Когато изгубиш вярата си, ще започнеш да мислиш за въжето, да се обесиш. Всички, които изгубват вярата си, се обесват с въже, понеже туй въже, наместо да се качваш нагоре с него, да излезеш от тъмнината, ще го туриш на врата си. Дяволът казва: „Ти тури въжето, аз ще те изтегля.“ Ти туриш въжето на врата си, увиснеш, никой не те изтегля, обесиш се. А като отидеш на канарата, той казва: „От канарата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работата.“ Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но си счупваш ръцете и краката. Човек, който се хвърля от канарата, за да се оправят работите, така свършва.

Последното положение: Единственото нещо, което може да спаси човека, то е да падне на добрата почва. Да допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокошка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас. Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена? Втората. Тази храна е много по-хубава. Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна. Вие една баница не може да сеете. Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се. Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш. И тази храна се увеличава. Това е естествената храна. Пък другата, Божествената храна, сама по себе си расте и се увеличава.

Ще ви наведа на една мисъл, която трябва да знаете. Кое слово е вярно? Всяко слово, което се увеличава в тебе, е Божествено; всяко слово, което не се увеличава, то е човешко. И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога обичай Божественото, пази се от човешкото. Казвам: Ако вие имате една мисъл, която във вас не расте и не се развива, пазете се от нея. Оставете я настрана. Едно желание, което не расте и не се развива, пазете се от него. Ако имате една постъпка, която сте направили и тази постъпка не расте, не се развива, пазете се от нея.

Сега, не мислете, че като сте тръгнали по този път, ще имате много повече. Ще имате не друго, а по-големи изкушения.

Ще ви дам един пример как хората могат да се изкушават. Тук, преди няколко деня, една сестра падна на едно изкушение. То седи в следното. Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън. Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма. Аз виждам, че тя се е докачила. Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ. Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение. На едно изпитание е тази сестра. Ще мине ден, два, три, може седмица, може две, три, и няма да идва на събрание. Че съм я пренебрегнал.

Да ви приведа още един случай. Една сестра, доста напреднала, и тя духовна, една сестра, която е кандидатка за светийство, искам да ѝ помогна, викам я и казвам: „Ти правиш нещо, което аз не харесвам. Това, което правиш, не е хубаво за тебе.“ Тя казва: „Туй не правя.“ Аз продължавам: „Туй, което правиш, не е право, ти се спъваш. Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти някъде. Ти не виждаш. Ти ще попаднеш в известни изкушения. Духовно ще се спънеш. Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло. Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне. Ето как дяволът се мъчи у нея. Казвам му: „Излез!“ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже? Другите сестри по-добри ли са? Та само аз ли правя тази погрешка?“ Че туй, онуй. Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш. Ти може да ме обичаш колкото искаш. Твоята любов покрива много прегрешения. Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп. Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път. Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш. Ти си в Бога и Бог е в тебе. Какво повече искаш? Ти, като обичаш, имаш най-хубавото състояние, тогава? Отляво и отдясно, то е външна страна.

„Отляво“ и „отдясно“ има съвсем друг смисъл. В живота, за да седнеш отляво или отдясно, трябва да издържаш тежката работа. Христос едно време поиска да седне от дясната страна на Отца Си. Но трябваше да слезе на Земята, да понесе всичките грехове на хората и то откакто е създаден светът. И след като Го разпънаха, ходи в ада, и тогава, като се върна, седна от дясната страна. И двамата ученици на Христа, Заведеевите синове искаха единият да седне от дясната, а другият – от лявата страна на своя Учител.

Та, и ти може да седнеш, но след като понесеш греховете на хората. Но тъй да седнеш, без да понесеш греховете на всички хора по лицето на Земята, да го няма. Когато двамата ученици искаха да седнат, единият отляво, другият отдясно, Христос каза: „Ще се кръстите с кръщението, с което се Аз кръщавам, ще страдате и чашата на страданието ще пиете като Мене, но отдясно и отляво да седнете, това не е Мое, да го дам. Правото е на Бога.“

Това са наши разбирания. „Отляво и отдясно“ има съвсем друго значение. Да си от дясната страна, това подразбира, че човек трябва да учи. Да си отляво значи да ти се разкрива тайната на Божествената Любов. Ако нямаш ум, на който да ти се разкриват знанията, какво се ползуваш? И ако нямаш едно сърце, на което да ти разкриват тайните на любовта...

Наместо да изучавате любовта, вие се изкушавате и се интересувате кой кого обича и защо го обича. В природата съществува един закон: Никога не може да прегърнеш една душа, да я стиснеш. Даже не може с пръст да се приближиш до нея. Как ще съгрешиш? Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя. Какво ще правиш, кажи ми? То е нещо непостижимо. Туй, с което вие сега си чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете? Онези, които сте обичани, кажете, какво сте придобили? Бих желал да зная нещо от вашата опитност.

По този начин, по който ние разбираме любовта, нищо не става. Да кажем, че ти си богат. Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения. И след като загубиш богатството, вече любовта я няма. Какво остава? Тези, които са те обичали, няма ги никъде. Остават илюзии, картини в ума ти. Този, който те е обичал, няма го. Измрели всичките и къде са, не ги знаеш. Как са те обичали? От любовта какво остава? От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали. Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея. Тя като погледне, останали лекетата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целувал. Него го няма никъде и да го търсите, не знаете къде е. Само виждате, че има изписани петте пръста по бялата ви рокля и си въздъхнете. Туй е понятието за любовта.

Онзи, който те е обичал, той не може да умре. Той всякога е пред очите ти. И той всякога ви вижда. На 92 милиона километра трябва да отстоите един от друг, тъй както са Земята и Слънцето. Този, който те обича, на гости никога няма да ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и светлина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб. Слънцето досега никъде на гости не е ходило. И да ти дойде, де ще го събереш? Но неговата светлина и неговата топлина всеки ден проникват в твоята душа.

По някой път казваш: „Искам Бог да живее в мене.“ То е криво схващане. Бог не може да живее в тебе. Неговият Дух, светлина, знанието, силата, любовта, може, но Той, Който изпълва цялото битие, да дойде и да се събере в тебе, никога не може да бъде това. Един ден ти трябва да идеш при Него, но Той няма да дойде. Той изпраща Духа, светлината, любовта Си и един ден, като се развиеш, ще се освободиш от всичките връзки на Земята, ще идеш при Него и ще Му благодариш за всичките добрини и благости. Тогава ще имаш познания много по-високи, отколкото познанието, което имаш сега.

Аз говоря за преходните неща, които имате. Те ще дойдат. Сянката е признак на любовта. Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпредметна. Ако сянката стане повод да намериш любовта, тази сянка е на място. Та, тази сянка ще бъде на мястото, да намерите любовта на Небето. Вашата любов е сянка на нещо по-високо и с нея ще намерите истинската любов. Ако сегашните отношения на хората, които се образуват... Тия отношения не може да съществуват, ако не се образува една връзка.

В главата, която четохме, се изискват няколко неща. Най-първо, човек трябва да се очисти, да бъде господар на своето положение. Никакви нечисти духове да не допуща в себе си, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания да изпрати навън. Те ще идват, но не трябва да ги пуща да размътват неговия свят. Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш. Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам. Пък може да боледува и тялото. И това е възможно. Ще благодариш на Бога за всичко. След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език. Ще можеш да понесеш. Това са външните страни, които ще дойдат.

Човек, който иска да има уважението и почитанието на хората, преди да има любовта на Бога, той не разбира добре нещата. За да бъдеш почитан и уважаван, трябва да имаш Божията Любов. Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение. Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе. Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си. Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат. Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш. За всяка обич трябва да платиш. Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете. Ще платите. Повече ще платите, отколкото любовта струва, която са ви дали. Следователно земната любов се продава, купува, а с Божествената Любов е обратното. Това са понятия, другояче, не може да се разбере.

По някой път се намираме в едно противоречие на Земята, особено когато не знаем как да живеем. Как трябва да се живее? Най-първо, ще обичаш Божественото, ще се пазиш от човешкото. Сега процесът е обратен. Ние обичаме човешкото, а се пазим от Божественото.

Пазете се да проповядвате. На някой мъж започнете да учите жена му на духовни работи, той ще каже: „Слушай, ти на жена ми за такива работи да не говориш. За Господа да не говориш. Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал. Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога. Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото. Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън. Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите. Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване. Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото. Като дойде човешкото в тебе, да го туриш точно на мястото. Никога да не заместваш една Божествена мисъл с човешка, никога да не заместваш едно Божествено желание с човешко и една Божествена постъпка с човешка. Ако не – заставаш на опасна почва, върху която ще има хиляди години да се луташ.

Обяснявам ви това, което трябва да разбирате, за да бъдете свободни: ЛЮБОВ към Божественото, не да ви стана спънка. Но в човека като има Божественото, той ще бъде свободен, силен ще бъде и способен за всяка работа. Който има Божественото в света, всичко може да постигне. И памет ще има, и сила ще има, и богатство, всичко ще има преизобилно. И казва Христос: „Няма нито един от вас, който да не приеме стократно от по-напред което е имал, за бъдещия живот вечен, ако люби Бога и опази Словото Му.“

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.

24-то утринно неделно Слово,
държано от Учителя
на 4.III.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.