15 минути размишление.

Нарядът.

20-а глава от Евангелието на Лука.

„Бог е Любов“

Два порядъка проличават от прочетената глава – един временен порядък, който има съвсем други свойства, и другият, вечен порядък. Тъй нареченият човешки порядък, даване дан на кесаря, т.е. на властта – временен порядък, и даване дан на Бога – вечен порядък. Давайте кесаревото на кесаря и Божието Богу. Човек трябва ли да се жени или да не се жени, това спада към временния порядък. А за другия порядък казва Христос: „Които се сподобят с този век на възкресението, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Мъже и жени, подразбирайте някакви временни заблуждения. А които се сподобят с възкресението, те нямат никакви временни заблуждения, те са синове Божии. Ние мислим само, че сме синове Божии и се безпокоим. Ти щом се безпокоиш, ти никакъв син Божий не си. Ти не може да си представиш, как тъй да не се безпокоиш? Как може здравият човек да придобие болест? Щом чувствува болка, той е болен. Здравият човек чувствува съвсем друго разположение – нещо приятно, свежо, бодро, готов е за работа. А щом се откъснат ръцете, краката и казва на другите хора, че е здрав, той себе си лъже. Ние сме всички синове Божии, а сме болни. Невъзможно е човек да бъде болен и да бъде син Божий! Като умираш, ти не може да бъдеш син. Сега може. В съзнанието си вие ще приведете примера, че онова дете, което умира, не е ли син на Ивана и Драгана? Не. Всеки баща, който не може да запази живота на сина си, той не му е баща.

Сега, да се върнем към съществената мисъл на двата порядъка. Запример, говори ви се за вяра. Вярата не спада към вечния порядък на нещата. Да вярвате, да любите – това са все временни работи. Трябва да бъдеш добър, трябва да бъдеш умен. Това са все неща към временния порядък, към сегашния живот. Ние говорим за настоящи работи, а разбираме Божествени работи. Бога не си виждал, а вярваш в Него. Ти Христос не си виждал, но историята казва, че Той е живял преди 2000 години. Вярваш в думите Му, вярваш, че ще бъдеш спасен. Всички тия неща са хубави, но те спадат към временния порядък. Това е детството на човека. Има една фаза на живота, когато детето не познава майка си. Която и да го бара, то мисли, че е все неговата майка. Може да е някоя слугиня или някоя кърмачка, но не е която го е родила. Ние имаме много кърмачки. И във всяко едно прераждане все ще имаш по един баща. И ако се преродиш 777 пъти, 777 бащи ще имаш и 777 майки ще имаш. Ами ако имаш по четирима братя и сестри на всяко прераждане?

Ние имаме един Баща! Най-първо, ще се стремите във вашето съзнание да се освободите от временни ограничения. За мен, например, не съставлява проблем да мисля какво нещо е Вселената. Вселената може да се проучва и по друг начин. За мен не е нужно да ми аргументира някой дали има Господ или не. Това е външната страна. Сега, трябва да се убедиш, че има Господ и тогава да Му се молиш. Питам тогава: задавали ли сте си въпроса какво нещо сте вън от Бога? Трябва ли да ви убеждавам какво представлявате сами по себе си, или да ви убеждавам, че има Господ? Аз задавам въпроса: каква нужда имам аз да ви убеждавам, че има Господ? Противоречието седи в това, че когато трябва да ви убеждавам, за мене седи така въпросът: щом някой човек иска да го убеждавам, че има Господ, аз зная, че той се намира в един временен порядък. Тук нещата могат да бъдат и могат да не бъдат. А в един Божествен порядък въпросът седи другояче. Там няма нужда да се доказва, там непосредствено тия неща са ясни. Ти щом проектираш ума си, ти ще знаеш цялата история. Цялата истина. И после, трябва да различавате, по какво се отличава временният порядък от вечния порядък.

У човека има три естества, те са свързани в едно. В него има едно животинско естество, което се отличава с това, че то обича само да яде и да пие. То е животно, човек, което гледа от сутрин до вечер откъде може да намери, каквото и да е, все да си хапне. Другото естество в човека – пък иска радост, а избягва скърбите. То е човешкото естество. То търси само радости, а не скърби. То е човешкото естество. И говори само за приятни и неприятни работи. За облекло, за шапки, за обувки, за ядене, за знания. Това е човекът. И трето едно естество: то е Божественото. В него седи истинският прогрес и развитие на душата. Там няма никакъв страх, нито скърби. Там има блаженство. Щом ти се смущаваш и скърбиш, ти си човек; щом ти обичаш да ядеш само, ти си животно. А щом живееш и се жертвуваш, ти си в Божествения ред на нещата. Имаш в себе си Божественото естество. Щом се смущаваш и скърбиш, ти си човек.

В Писанието се казва, че Бог носи нашите теготи, че в Него има желание да ни освободи от всичките ни ненужни страдания и мъчнотии. Когато Бог види, че ти страдаш, отчаял си се, в Него има желание да те освободи. Той вижда, че ти си се заблудил в един човешки порядък и казва: „Ти няма какво да скърбиш. Всичко ще се оправи.“ Но ти се питаш: „Как да не скърбя? Парите ми взеха, здравето ми взеха...“ Всяко нещо, което може да се вземе, то не е реално, то не е за тебе. Туй, което са ти взели, [не е твое], твое е само това, което никой не може да ти го вземе, то е освобождаване от един товар. Но ние казваме: „В човешкия ред на нещата потребен е известен товар.“ На парахода трябва да има известна тяжест, за да пази равновесието в океана. Човек, като няма пари, той се обръща с главата надолу. Като има пари, той е изправен, весел, мисли добре. Щом изгуби парите си, той няма никакво достойнство.

Тогава, ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа, който отишъл в обикновените си дрехи в едно турско кафене, но никой не му обърнал никакво внимание. Един ден той отишъл с един голям, хубав кюрк , и всички, които минавали край него, все се обаждали и казвали: „Е, Настрадин Ходжа, оправи ли ти се работата, забогатял си.“ Хайде едно кафе, второ, трето, всички го черпили. И той все изливал кафетата върху кюрка си.

Ако те почитат за твоите дрехи, на дрехите си ще дадеш кафето. Това е един временен порядък, в който ние сме потопени и не го съзнаваме, че е заблуждение. И ако те почитат за твоето знание, и то е временен порядък, в който ние се заблуждаваме. Знаеш нещо, но като се мине една–две години, ти го забравиш.

Остават две неща, с които човек трябва да се справи: с животното, което обича да яде, и с човека, който обича да се смущава. И тогава остава идеалът за него – Божественото, към което човек трябва да се стреми. Така като поставим въпроса, по някой път аз виждам едно противоречие, което седи в следното. Вие казвате: „Толкова години ние се стремим да служим на Бога и досега нищо не сме постигнали.“ Именно, трябва да се справим с човешкото естество. Ти като имаш страдание, като страдаш, пак да си радостен. Това е човешкото естество. Тъй щото, при страданието да имаш една радост и при радостта да имаш още по-голяма радост. Тъй щото, едновременно и като страдаш, да се радваш, и като си богат, да се радваш, и като си сиромах, пак да се радваш. И като знаеш, да се радваш, и като не знаеш, пак да се радваш. И като те посрещат добре, да се радваш, и като те посрещат зле, пак да се радваш.

Че нали виждате, и в природата е същото. И тя не ни посреща еднакво. Да кажем, че аз съм един светия. Излизам навън, но духа вятър, силен вятър, едва се върви. Не ми е приятно, но тъй става. Вятърът казва: „Защо си излязъл тук, да ме смущаваш, когато работя?“ Аз вървя и съм недоволен. Поне малко да престане, да не духа този вятър! Вятърът ми казва: „Аз като престава да духам, ти тогава трябва да излезеш, а не когато духам.“ Ако на Земята хората биха живели тъй, както трябва, в доволство и радост, щяха ли да бъдат по-добри?

Ако всички хора бяха богати и имаха в ръцете си сегашния ред и порядък, ако всички имаха необходимото и никой нямаше никаква нужда, знаете ли какво щеше да се получи? Нямаше да има никаква връзка между хората. Единственото, което сближава хората, това са сегашните противоположности. Онзи, болният, търси здравия, сиромахът търси богатия и богатият търси сиромаха. Понеже богатият не обича да работи, а сиромахът обича да работи, има отношение вече, създава се връзка. Ученият търси един невежа, да му предаде своето знание и да направи една обмяна с него; и невежият търси учения.

Някой ти говори за някоя добродетел. Но ти усещаш, че този човек ти говори, но не че иска да те учи за добродетелта, а защото има някаква задна мисъл. Той казва: „Ти трябва да бъдеш добър човек, добродетелен трябва да бъдеш.“ И още много ти говори за доброто. В дадения случай той си носи една чанта с пари и ти проповядва добър да бъдеш, да не го обереш. Ако не си добър, можеш да задигнеш чантата му. Той може да ти говори, че има онзи свят, че има Господ, че има наказание, има закон – сплашва те. Той ти говори така, има си тайна, задна мисъл. Дойде друг човек в дома ти и ти казва: „Аз желая твоята дъщеря да расте и да порасне.“ Защо ти желае той това? Той желае това, защото има син и иска да вземе твоята дъщеря, снаха да стане. Питам: след като порасне твоята дъщеря, какво са спечелили синът и дъщерята, в този порядък на нещата? И всички ние живеем с надежда да забогатеят нашите ближни, че да можем и ние с тях и покрай тях да прекараме живота си добре. Казват: „Все е добре да имаш един богат чичо, че след като умре, да ти остави наследство.“ Хубави са тези работи, но те са от човешкия порядък на нещата. Той за дълго време не продължава. И где седи противоречието? Ти не очаквай нищо от чичо си. Всеки трябва да се стегне, че онова, което е останало, да се разработи.

Сега, искате да свършите училището. Искате да идете на Небето, да станете светии, искате, като отидете в онзи свят, да ви направят една арка и да ви посрещнат с музика и песни. Ангелите да кажат: „Ето светиите на Земята!“ Ще ви турят венец на главата. Но не зная по този начин, по който вървите, дали ще ви турят някой венец. И да ви говоря, че ще ви турят венец, то значи да ви кажа нещо, което не е вярно. И да ви говоря по този начин, че ще идете в Царството Божие, то значи да ви говоря нещо, което не е вярно. Вие и сега сте в Царството Божие. Какво се ползува един сляп човек, ако го водят във физическия свят, дето има много неща, а той е в един свят на тъмнина? Вие казвате: „Тук е светлина.“ – „Как е светлина? За тебе може да е тъй, но за мене е тъмнина.“

Така и вие сте в онзи свят, само че трябва да се отвори съзнанието ви, за да разберете. Някои са ме питали: „Може ли, Учителю, да ни покажеш ония, светиите, Учителите, къде са събрани, да идем при тях?“ То е невъзможно да идеш при тях! Да идеш при някого, какво разбира? Ти не можеш да идеш при някого, ако не го обичаш! Единственият път, по който можеш да отидеш там, е любовта. Обичай! Това е пътят. Казваш: „Как да Го обичам, Бога, като не съм Го видял?“ И без да Го познаваш, и без да си Го видял, ти трябва да Го обичаш! Това е пътят! И тогава, щом ти Го обичаш, от Него зависи как Той ще ти се изяви. После и Той ще види как да ти се изяви.

Трябва да се внимава при минаване от Божествена в човешка любов, защото преждевременната любов е най-опасната любов в света и тя е създала най-големите нещастия на човечеството. Сега, човешката любов в какво седи? Нали, преди да познаваш някого, ти имаш най-доброто мнение за него, а щом го познаеш, веднага идват противоречията. Ти имаш вече права над него – почваш да му диктуваш какво да прави, като го видиш, веднага ще му намериш някой кусур: че той не е облечен добре, че шапката му не е добра, петно има някакво, връзката не била направена както трябва; после ще му държиш сметка, ако е скръбен, ще питаш: „Защо си скръбен, защо не си весел?“

Казвам: Дето има скръб, дето има мода, там няма любов. Дето има мода, там има скръб и радост. На ваш език говоря. А за да влезнете в света на Любовта, трябва да излезете из модата. Дрехата, която носите, не трябва да хваща никакво леке. Цветът тъй трябва да се прелива, че никой да не може да види никакъв дефект.

Любовта е път към Бога! И при тази Любов, ние постоянно се молим. Но нямаме постижения. Знаете ли колко трябва да бъде будно човешкото съзнание? Молиш се, но идват моменти, когато ти можеш да изгубиш равновесието си. Видиш някой човек – веднага го подозреш. Дошъл някой твой приятел вкъщи, ти проповядваш за Бога, за любов. Но изчезне някоя книга или някоя скъпоценност – ти веднага казваш: „Никой не е влизал тук, само този приятел.“ Уплашиш се, съмняваш се! Е, къде ти е тогава любовта? В Божествения ред на нещата, като се изгуби нещо, и цялата ти къща да се изгуби, да се не опетни съзнанието ти, като че нищо не се е случило и в нищо да не подозреш приятеля си! Този твой приятел не опетни! Няма да се минат 4, 5, 10 минути, и ти намираш изгубената вещ. И ти съзнаваш, че не си мислил право.

В какво седи престъплението? В неправата мисъл! Имаш знание, но дойде едно чувство и ти кажеш: „Забрави ме, Господи!“ Не е тъй. Не са те назначили в България – казваш: „Не ми върви! Ама да ми тръгне!“ Това е човешкият ред на нещата. Когато някой стане министър, ти да се зарадваш на това положение. Той има много до оре на нивата. Всеки, който стане министър, има да оре. И казвам: Проучете историята в света и вижте онези, които са били министри, досега какво са спечелили? Нищо не са спечелили. Те само са се натрупали с грехове. Едного ще уволнят, другиго ще назначат, на един ще са благоугодни, а други ще се опълчат срещу тях. И в края на краищата, като поседи на министерски пост известно време, ще види, че не е оправил нищо. Онези, които са били овчари, също. Овчарят, след като е пасъл 20 години, какво е допринесъл за овцете си? Той може да каже, че много добре е отглеждал овцете. Да, агънцата е продавал, на овцете е одирал кожата, вълната е продавал и при това ще каже: „Добрият овчар!“ А той какъв овчар е? Няма ни сянка от подобие между един небесен овчар и един земен овчар. Казва Христос: „Аз съм истинският овчар! Аз полагам душата Си за Своите овце. Имам власт да положа душата Си, и имам власт да я взема.“ А тук, на Земята, какво полага овчарят за своите овце? „Ако Ме обичате, ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди!“ Някой път съм ви казвал и сега пак ви казвам, че като се намериш в най-трудното положение, да запазиш равновесие, нищо да не смути душата ти. Една от великите работи е това! И Христос, като беше на Земята, опита една от най-големите тягости, от най-големите скърби. Но и Той не можа да изтърпи и един ден каза: „О, роде неверни и извратени, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя?“ Но в същия момент помогна на момчето да оздравее, изгони беса от него. (Матея 17: 17)

Истинският живот на ученика сега е в света на противоречията. Да може всяко едно страдание да го хване, да го превърне в благо, да го превърне в злато! Като хване едно съмнение, да го тури в своята реторта, да го превърне и да изкара нещо от него! Каквото намериш, някаква лоша мисъл, лоша постъпка – хайде в ретортата!

Гледам, млади последователи са тръгнали в пътя, че някой стар християнин му казва: „Ти си млад, неопитен, едно време и аз бях като тебе, но сега съм по-опитен.“ И в какво седи неговата опитност? И той в нищо не е напреднал, но казва: „Едно време аз обичах много да ям, а сега се въздържам. Ти като мене трябва да станеш.“ Не че той се въздържа, но стомахът му отслабнал и той не може да яде. Едно време и той е бил лаком, но сега, щене ще, се въздържа. Това не е въздържание. Но неговата воденица не може да мели и това смята за победа, за подвиг. Аз не бих желал да стана като стария, че тогава да не ям. Въпросът е като млад, като имам най-силно желание да ям, да мога да се въздържам. Това разбирам. А не като остарея, когато вече не мога да ям, тогава да се въздържам.

В старостта не може да има опитност. Младият може да има опитност. И докато вие страдате, вие сте млади. Престанат ли страданията, вие сте остарели. Тъй е на Земята! За другия свят е друг въпрос. На Земята, щом престанат страданията, вие сте остарели. Щом престанат радости и скърби, ти си остарял. Щом престане сиромашията и богатството, вие сте остарели. Щом престане знанието, вие сте остарели, на 120 години сте. Радвайте се, щом страдате, радвайте се, когато страдате – вие сте млад! Щом имате желание да забогатеете, вие сте млад. Щом ви е страх, че ще остареете, вие сте стар. Във всичките стремежи, които човешката душа има, туй е хубавото. То е само да се разбира. Животното разбира Божественото само като яде постоянно. И това е Божествено, но то е частично. А човек, който се учи, който мисли, трябва да се радва. Радостта носи и страдание, като сянка. А Божественото е единственото, което примирява. Под думата „Божествено“ разбирам това, което примирява противоречията!

Нещата, на които хората държат, са следующите. Представете си един владика, един патриарх, с корона и жезъл идва. Всички го турят на първо място. Но има хора, които искат на първо място да турят друг някой брат на мястото на владиката, а владиката да вземе неговия стол. Как мислите, владиката ще отстъпи ли с радост мястото си? Сега, всички имате тази владищина в себе си. Няма някой от вас, който да не е владика. Тогава аз слушам да казват: „Не го ли знам аз, той е едно дете, не разбира нищо, едно дете, което нищо не знае.“ Мисля, че вече владиката е у тебе. Та ти чакай, нищо не му казвай! Ти го претърпи! Ако аз съм на ваше място, на този, младия брат, който ще стане владика, ще му дам преднина. Ще кажа: „Ти си много способен, умен човек.“ Но аз зная също, че той утре ще се разболее. И наистина той се разболява. Отива при него един лекар, втори, трети, отивам най-после и аз. Потупвам го по гърба и казвам: „Досега ти беше свободен, но сега не си. Ако ме слушаш, ще ти помогна. Аз те оставям свободен, понеже и аз обичам свободата. Ако не ме слушаш, ще те оставя да вървиш по своя път.“ Той казва: „Аз съм готов да направя каквото ми кажеш!“ Сега, кажете ми, какво ще му кажа? Ако сте вие на мястото на владиката и аз съм на мястото на лекаря, какво бихте желали аз да ви кажа сега? Ако сте една млада мома, ще ми кажете тъй: „Е, Учителю, да оздравея, че да се оправя!“ Но аз зная, че в ума на тази мома е мисълта, че като я излекувам, тя да се ожени за един красив момък. Затова аз ще ѝ кажа тъй: „Аз ще те излекувам, но ти няма да се жениш. Само по този начин мога да ти помогна. Ти си осъдена да умреш, но ако обещаеш, че на този момък няма да хвърлиш око, че като го срещнеш, ще го обичаш, но никаква користолюбива мисъл няма да имаш – да го вземеш за себе си!“ Така ще го преживее тази мома, така ще я заболи, сякаш от сърцето ѝ ще се откъсне нещо.

За всичко друго е по същия начин. В такова положение ние се намираме в света. Ние искаме от Бога известни блага, но всякога Той поставя известни условия, известни ограничения. Господ ще ти даде здраве, ще ти даде богатство, каквото искаш, но ще ти постави едно условие, което никак няма да ти бъде приятно. Той ще те постави в ограничение. На първия човек в рая беше много добре там. Но дойде Господ и каза: „Слушайте, всичко имате, но туй дърво няма да бутате! Всичко ще ви дам, но туй дърво, едно дърво имаше там, да не го бутате. От всички дървета ще ядете, само от това няма да ядете.“ Най-малкото ограничение, ако имате най-малкото ограничение в живота, вие вече имате дървото на съблазънта. Пазете се! Всичко друго може да правите.

Стремете се всички да влезете в Божествения ред на нещата, за да превърнете животинското и човешкото, да ги съедините в едно – в Божественото. Туй значи въздигане, или, с други думи казано, да изпълним Волята Божия с пълно съзнание, с любов, без да се усеща, че сме ограничени. Защото радостта и веселието в света са следствие на онзи Божествен ред и порядък на Земята. Ангелите са изпълнили Волята Божия, тяхната радост се предава и на нас. Някой път ние скърбим, защо? Понеже има и други ангели, паднали, които не изпълняват Волята Божия и ние участвуваме в тяхното падение, затова сме скръбни. Радваме се, когато онези ангели изпълняват Волята Божия! В тяхната любов ние вземаме участие. Но същевременно ние участвуваме и в състоянията на падналите духове, които не изпълняват Волята Божия. Каквото те правят, и нас засяга.

Ние ще бъдем в света на едно противоречие дотогава, докато излезем от този ред и влезем във вечния порядък на нещата. Защо страда човек? Ако една мома я обичат два момъка, единият е много добър, а другият е много лош, какво ще бъде нейното положение? Единият, добрият, който я обича, ще носи само подаръци, а другият казва: „Аз ще те претупам, аз ще те убия.“ Какво ще бъде нейното положение? Единият ще идва вечерно време, а другият ще идва денем. Щом страдате, тогава иде възлюбленият на нощта, той е лошият възлюблен. Щом се радвате, при вас иде възлюбленият на деня, иде добрият възлюблен. Скръбта, това е нощта; радостта, това е денят. Това е една обмяна на нещата. Така трябва да разбирате, дотогава, докато схванете дълбоко онова, което Бог е направил.

Защо е злото в света? Туй зло е да се научим ние да обичаме Господа. И в противоречието на живота си да Го обичаме. Това е един пробен камък, да го пазим в живота си! Защото без този пробен камък ние не можем да имаме любов към Бога. А и Бог, без туй противоречие в нас, няма да има какво да прощава. Без това противоречие ние не можем да познаем Бога. Бог като ни прощава, Той се изявява. В нас трябва да има желание да не грешим, а в Бога има желание да ни прощава. Бог е всякога готов да ни прощава, а ние трябва да бъдем всякога готови да не грешим.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Истинния Бог на Живота! (Три пъти.)

36-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 27.V.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.