Колко е хубава твоята любов!

„Колко е хубава твоята Любов“!

Отче Наш.

„Бог е Любов“.

Ще прочета 13-та глава от I Послание към Коринтяните. Тази глава има две важни страни: Една вътрешна, с нейните качества и форми, и една външна, с нейните качества и форми. Тъй щото апостол Павел казва, че Любовта може да се разглежда от две страни, двояко, но тъй както я разбира, той казва, че Любовта може да се разглежда от гледището на природния ум, от гледището на етическия ум и от гледището на чистия разум. Според описанието, което дава за Любовта, той я разглежда от гледището на чистия разум.

Паралелно с тази глава, ще прочета 4-та глава от „Песен на Песните“, дето Соломон описва как Любовта го е пленила като пленник, но как е станало това и той не знае.

„Духът Божи“.

„Колко е хубава твоята Любов“!

Сега ще разгледаме Любовта от три гледища: от гледището на обикновения, на природния ум; от етическо гледище и от гледището на чистия разум. Много писатели са писали и говорили за Любовта, но нито един от тях не е засегнал в нейната същина, т. е. това, което е съществено в нея! Не от зла воля е станало това, но тези писатели не са имали условия за наблюдение на Любовта. Любовта не може всякога да се наблюдава. И тя има свое време за наблюдение. Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед. Когато е в младините си, човек има един изглед; когато е в старините си друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед. Когато е учен човек има един изглед, когато е невежа – има друг изглед. Добър или лош, учен или невежа, здрав или болен, млад или стар и т. н. Това са все човешки идеи, човешки разбирания. Ние сме кръстили нещата с тия имена, ние имаме особено понятие за нещата. Ние не разглеждаме нещата, тъй както са. Ако обичаш някого, приятно ти е да го хвалиш. Казваш: Като него друг няма. Всеки хвали своето стадо. Всеки хвали своята стока. Това е частично разбиране на нещата. Това благо, за което говорим, трябва да бъде общо благо на цялото. Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум. Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота. Дали е религия, дали е наука или какво да е, но това, което лишава човека от онова, което има без да му придава нещо, взима без да дава, не е това, което ние търсим. В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения. И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто. Ако имате едно малко момченце, то ще мисли да има един кон, да го язди. Ако имате едно малко момиченце, то ще си мисли, то ще си мисли да има кукли, с които да си играе. Ако имате някой стар дядо, той току ще си чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията си. Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата си, с дъщеря си, със сина си. Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой да му го вземе. С какво ще се хвали тогава? Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре. Това е временно положение. Цялата земя не е направена само от пясък.

Казвам: Сегашният живот се дължи на едно особено специфично състояние, което хората още не са разбрали. В хората има нещо неустойчиво. Срещал съм млади момци и моми, у които няма никакъв устой. Върви млад момък през гората със своята Стоянка, държи кавал в ръцете, свири и ѝ говори: Стоянке, докле кавалът ми е в ръката, ти на мене разчитай. Нищо не може да те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе. Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото. По едно време насреща им се задава една голяма мечка. Момъкът бързо се качва на една круша и Стоянка от страх ляга на земята и се преструва на мъртва. – Не бой се, Стоянке, аз ще цъкам отгоре с кавала. Днес всички хора само цъкат. Едни лежат долу на земята и мечката ги мирише, а други седят на дървото и от там цъкат. Аз наричам това реформи, дружество за подпомагане на бедните в техните нещастия. Обаче, това не е онази система, която може да внесе в човека това, което ние търсим. Вие не трябва да се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение. Ние сме пътници и да не се обезсърчаваме трябва да влезем в същината на живота. Сега вие можете да ми направите възражения от три страни. Младите ще ми кажат: Ти млад не си ли бил? – Прави са те. Старите ще ми кажат: Ти стар не си ли бил? – И те са прави. Женените ще ми кажат: Ти женен не си (ли) бил? – И те са прави. Аз влизам в положението на всички и казвам; да, аз искам да бъда млад без да остарявам. Аз искам да бъда женен без да умирам; Аз искам да бъда стар без да страдам. Единствените хора в света, които страдат, това са старите. Младите водят широк живот. – Това са общи твърдения, които привидно само са така, а всъщност не е така. Младият страда по единствената причина, че иска да стане стар. Той не се задоволява от своята младост. Като погледне дядо си, влюбва се в неговата брада. Той казва: Да имам такава брада, да я тегля! Ех, де да бъда като дядо си, да си седя като него и тъй по цели дни да ходя на нивата да ора и да жъна. Ето де е грешката на младите. Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де да съм млад сега, че да отида като този момък да поработя на нивата, да дишам чистия въздух. Тези сравнения сега не може да ви утешат. На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова! Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти. – По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел. – Така не се утешава човек. Господ го обичал, че взел дъщеря му. Това не е утешение. Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери. Като даде нещо, че после да си го вземе. Той не е причина за нашата смърт. Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия? Бог не се нуждае от моето масло. Такава е моята воля, моята неразсъдливост. Ако бях по-умен, моето шише щеше да бъде здраво. Докато гърнето на Любовта е здраво, всякога ще ви върви в живота. Любовта се носи в шишета, в гърнета. Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов. Щом счупиш шишето и Любовта отива. Аз съм слушал как си разговарят двама млади. Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак си ти! Обърне гърба си и не иска повече да го види. Тя е счупила вече шишето. След това ще му пише едно, второ писмо. Той не е разбрал какво означава думата „простак“, а се докачил от тази дума. Но и тя не разбира какво значи думата „простак“. От една неразбрана дума счупиха шишето, изгубиха любовното масло. И единият не разбира, и другият не разбира. Любовта има свои прояви и в умствения свят. И в тази Любов има известни отношения. В нея има етическа Любов и Любовта на висшия разум. Соломон е описал главно Любовта на обективния, на природния ум. Доколкото знаем, Соломон не е бил първокласен философ. Той е достигнал най-много до етическата Любов, но до Любовта на чистия разум не е достигнал. Соломон никъде не е засегвал какво нещо е Божественият свят. Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят. В етическия свят има съдба, но в Божествения свят няма никаква съдба, никакви недъзи, никаква грозотия. В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено. Понеже, хората нямат понятие за Божествения свят, те го отричат. Какво нещо е Божественият свят? Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат да си представят как може да съществува свят без противоречия. Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома си, не могло лесно да заспива, постоянно плачело. И какво станало. Най после, бащата се сетил, че докато било на воденицата, детето лесно заспивало, защото било унасяно от дрънкането на воденицата. Тогава бащата взел една тенекия и започнал да дрънка. Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало. Дрънкане иска това дете – нищо друго. Много хора и в Любовта искат дрънкане. Ако не им дрънкате, не могат лесно да заспиват. Някой се разсърди, не може да заспи, но като почнеш да му дрънкаш, да му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива. Трябва да му се дрънка! Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва да бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н. – Ще ме извините, аз не съм от много моралните. И аз имам в себе си един морал, а именно: Аз считам в себе си морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми. Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва да е вярно и спрямо другите. Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва да се радват и растенията и животните. Както аз се радвам на храната, така трябва да се радва едно растение и едно живот(но). Разбира се, че растението не може да се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране. Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове? Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове. Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал. – Съгласен съм с вас. Тогава и това, което вие ми говорите, не сте вий, но Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – боледуваш – Господ ли направи това? Езикът ти е блед, ти боледуваш – Господ ли направи това? Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Господ не може да бъде в противоречие със себе си. Като човек и аз не мога да бъда в противоречие със себе си. Щом съм в противоречие със себе си, причината е вън някъде. Невъзможно е човек да влезе в стълкновение със себе си. Човек може да влезе в стълкновение със себе си само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство. Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка си и баща си! Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва да се сепва на майка си и на баща си, иска да бъде съвършено самостоятелен, иска сам да живее. Защо? – Момата е влязла да живее в него и той се раздвоил. – Защо е така? Защото не може да бъде другояче. Това е факт, който не може да се изясни.

Сега ще направя друго сравнение. Слагат ни на масата едно хубаво ядене. Докато се приготвя да ям, друг някой дойде, седне пред масата и започва да яде. Този човек не може да ми бъде приятен. – Защо? – Защото той ми взима благото, което ми е дадено. В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как да не ям ли? Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение. До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал да учи, бил е мързелив, не слушал майка си, баща си, заради което често бил наказван. Обаче, откак обикнал тази мома, почнал да се облича хубаво, да се причесва добре, да се учи, да помага на майка си и на баща си, иска да покаже на Стоянка, че е гениален. Той има вече един вътрешен стимул. И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка! Да пусне Стоянка, това значи в един момент да разруши всичко това, което гради. Никога! Когато един момък напусне една мома, тя претърпява голяма криза. Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска да живеят, искат да умрат. След няколко години това състояние минава. Същото става и с момъка, когато момата го напусне. Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек да тъжи, да плаче за една любов. – Ще скърбиш, ще тъжиш и оттатък ще минеш. Любовта не трябва да се губи. Без нея животът е едно вътрешно мъчение, една вътрешна несрета, едно безсмислие. Без Любовта животът няма никакъв смисъл. Най-малкият лъч на Любовта осмисля живота.

Казвам: Това, което сега ще ви изнеса, не искам ни най-малко да влезе в стълкновение с това, което имате сега. Това, което имате сега и това е хубаво, но аз го наричам, то е ваша стара дреха. Възгледите, които имате за Любовта, това са вашите стари дрехи. Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил. Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам, да видя каква любов съм имал някога. Сега имам вече нови дрехи, окачени. Любовта изисква ново, тя не търпи съдрани дрехи. Когато отиваш да посрещнеш Любовта, трябва да бъдеш много добре облечен. Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен. Ти трябва да знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора. Всички бедняци тя ги изпъжда навън. – По човешки говоря. Не че не ги обича, но тя ги праща на баня и казва: Дайте им чисти, хубави дрехи да се облекат и тогава да дойдат при мене.

Сега да обясня какво е положението на онзи, който обича. Някои хора мислят, че като обичат някого, те трябва да го търпят с всичките му недъзи. – Не, няма такова нещо в Любовта. Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов. Когато един артист трябва да свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото си, когато се акордира. Иначе, при никакво друго положение той не би свирил на такова пиано. Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема да го поправя – това не е негова работа. Ако ти си музикант, само когато туриш ръцете си на този инструмент, ще можеш да свириш, но при условие да си нагласен с Любовта. Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога да тури ръцете си и да свири върху тебе. Аз съм слушал музиканти, които свирят с един пръст като децата. Току ги чувате да свирят „Цвете мило, цвете красно“. Днес ги слушате „Цвете мило“, утре ги слушате пак същото, но това не е никаква любов. Като умре някой, ние му туряме откъснати цветя. – Това е криво разбиране. На умрял човек, аз никакви цветя не турям. Умрелите хора природата ги наказва. Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали. Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане. Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости. Освен костите му тя смъква всичко друго. Ще кажете, че това е изгниване. С това тя иска да му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може да постигне любовта. Любовта изисква безсмъртие, Любовта изисква чистота. При най-малкия оттенък на нечистота, Любовта веднага изчезва. Това виждаме в живота. Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна. Същото може да се каже и за момъка. Но при най-малкото прегрешение, каквото и да е то, винаги лишава човека от Любовта. Най-малкият недъг лишава човека от Любовта. Това всички трябва да знаете. Който иска да опита Любовта, той трябва да се освободи от всички свои слабости. Вие не трябва да се обезсърчавате. На какво се дължат слабостите? – На неразбиране на живота. Казвате, че еди-кой си писал, че в грях ме зачна майка ми. – Това отчасти е вярно. Питам: В грях ли ме направи Бог? – В началото Бог създаде човека, а грехът отпосле влезе. При тези условия, при тези разбирания, както сега живеем, човек се зачева в грях, но щом изменим нашите възгледи в живота, човек ще види, че има един начин, по който той може да се роди няколко пъти на ден, даже. Но сега аз говоря за едно раждане. Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена. Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди. При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща. Той сам ще си бъде и майка, и баща. Той сам ще си бъде и син, и дъщеря. Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло. Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат. Щом придобият едно тяло, те са едно цяло. Ще ви приведа един пример. Ако вие отделите главата, двата крака, двете ръце от човешкото тяло, какъв човек ще представлява той? Този човек непременно ще умре. Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее. Краката, това са човешките добродетели. Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота да функционира в тялото. Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете си, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш да очакваш нищо. Това е философия. Казвате, че не може да бъде така. Но така не се разбира. Аз говоря на вас, които сте чели Евангелието, знаете какво е казал Христос, минавате за християни, за православни, казвате, че на небето ще отиде само онзи, който е правоверен и т. н. Аз съм срещал толкова правоверни хора, че пред тях ако минавам за еретик. Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога да го демонстрирам. Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша. Казвате: Направи това, за да повярват хората. – Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра. Аз за себе си мога да направя това нещо, а не да убеждавам хората. После ще ме питате как съм го направил? То не е ваша работа. Онези, които ме слушат, ще кажат: Много казано. Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране. Аз искам само да демонстрирам един закон, върху който съм съграден. Божественото, на което седя аз, всякога мога да го демонстрирам. Божественото в мене е като един извор, който е затворен. Аз всякога мога да отворя крана на този извор и да покажа на хората, че тази чешма е отворена. Този кран е препятствие на Божественото. Аз мога да отворя този кран, пък и вие можете да го отворите. Сега като ви говоря така, казвате: Какво иска този човек? Че не сме ли вярващи? – Вярвате, но умирате. Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят. Някои от вас не вярвате дали има този свят. И вярвате на вашата лична опитност, не на това, че баща ви бил вярващ, че майка ви била вярваща, че дядо ви и баба ви ходили на църква – това не е важно. И моите деди бяха вярващи, но докато аз носех техните дрехи, бях нещастен. Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот. До Божествения живот, в който да бъда като всеки човек проводник на Божественото. Казвам: Всеки човек трябва да служи на Бога – нищо повече. Всеки трябва да служи на Бога тъй, както разбира и да е доволен от живота. От какво трябва човек да бъде доволен? Този човек трябва да бъде доволен, че няма да умре, той ще бъде доволен от това, че няма да бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата. Този човек носи доволството в себе си. Той може да бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите си дрехи, и със скъсаните си дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър. Аз и при скъсаните си дрехи съм добър и при добрите си дрехи съм добър. И с новите си дрехи когато съм, мога да живея с един човек и със скъсаните си дрехи пак мога да живея при един човек. Под думата „аз“ разбирам, че в света има две същини. Едната същина е Първичната, това е и............. Ти Господи. Втората същина е тази, която излиза от Бога – аз Господи, който излязох от Тебе. Това значи, че аз мога да демонстрирам всичко. Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек да стане и той ще стане. И след това ще му кажа: Аз те съживих, за да познаеш този Ти, разбираш ли? Ако не вярваш, пак ще умреш. Ти трябва да вярваш в този Ти и трябва да вярваш, че само в този Ти си жив. Ти трябва да вярваш в този Ти като в една реалност. – Ама нали трябва да вярваме в някой философ? Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която си служи. А човек, който прави встъпление, той никога не знае истината. Той ще обяснява от еди-кой си автор взел, от еди-кого си черпил. Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо, да образува една нова картина. – Това е сегашният живот на хората, скърпеният живот, както аз го наричам. Като правя своите наблюдения върху лицата на хората, досега не съм видял нито едно лице, така хубаво, правилно, поставено. Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот. Като виждам това нещо понякога си казвам: Чакай да видя прав ли съм в своите заключения, нека да проверя своята теория. Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен. Искам да проверя дали някои черти са верни или не. Същевременно ще позная доколко ти познаваш себе си. Аз ще ти кажа някои работи, а ти ще слушаш. Сега искам да проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати. Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия. По някои черти на лицето му казва, че преди да е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши. След това описвам и майка му. Той казва, че всичко това е точно така. При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за да не излезе, че случайно съм попаднал в истината. И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал да попийва. Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината. Така сме дошли до заключението, че всяка мисъл оставя своите черти на лицето на човека. Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание. Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека. Добри или лоши мисли, но те са оставили своите последици. Върху тях сега се реди новото в света. Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно. Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър. Той и без това може да си е добър. Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности. Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да ударя някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия. Не зная какъв дявол има в мене. Меря главата му и какво виждам? Около ушите му главата му е широка 16–17 см. – Да, голям е дяволът в тебе. Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив. Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см. Той казва: Като ми дойде на ум да ударя някого, докато се наканя да направя това и то минало е вече. – И това си има причините.

Сега аз няма да се спирам върху подробностите по тези въпроси, да ги обяснявам, защото няма да ви ползуват. Подробностите (са) за учените хора. Когато художникът рисува една картина, той трябва да се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва да се спре върху основните неща. Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека. После ще изучавате очите, ушите, носа, устата му и ще видите, че в това отношение човек представя една добра скица за изучаване. Той представя една добра книга, по която можете да четете. По този начин ще направите разлика между очите, носа, устата, веждите на добрите и на лошите хора. Ще видите, че в лошите хора тия неща са особено устроени в сравнение с тия на добрите хора. Какво е това различие, аз няма да се спирам върху него. Според мене лошият човек представя един анормален тип, а аз не се занимавам с анормалните типове. Нормалните типове са важни, те заслужават изучаване. Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека. Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено. Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка. Лесно може да се види разликата между тия животни. Ние казваме, че престъпникът може да стане праведник. – Това е един въпрос, по който ученият свят е разделен. Има известни наследствени престъпления, които могат да се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат да се изправят. Аз говоря за наследствените престъпления, които имат свои външни причини и които се дължат на крив подтик в човека. Те могат да се изправят. Обаче, има причини, които са извън наследствеността. От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели. Падналите духове могат да се изправят, но падналите ангели не могат да се изправят. Падналите хора могат да се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат. Такава е теорията. Някои поддържат, че и падналите ангели могат да се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно. Падналия човек го виждате, можете да го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде, не можете да го видите. Как ще се изправи тогава? Той действува далеч някъде. Следователно, не може да се направи проверка.

„Колко е хубава твоята любов“ – Колко е хубаво, когато човек разбира живота. Животът е резултат на Любовта. Разбраният живот е разбраната Любов. Неразбраният живот е неразбраната Любов. В света, в който живеем всички, има за какво да работим. Първо човек трябва да работи за своето щастие. Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа. Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си. Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие. Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си. Каквото мисли човек, това ще стане. Затова именно са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората. Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие. Но хората криво разбраха религиите и ги взеха като форми за служене на Бога. Бог не се нуждае от такова служене. Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара да служим на хората, да им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари. Ако една религия не може да създаде велики, добри, мощни хора, които да внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази? Ако речете, обаче на хората да напуснат старото, те не обичат това. Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва да се приемат. В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник. Това чувство е център на възвишеното съзнание в човека, на Любовта му към Бога. Любовта има три проявления: Любов към старото, да се почитат старите работи, да се почитат старите хора, да се почитат старините, останали от древността. След това иде Любовта към Бога, към Този, Който е направил света. В тази Любов взема именно физическата страна. Като са почитали старините и старото, хората са забравили Бога. В това чувство най-първо трябва да функционира Любовта към Бога, после да дойдат другите работи. Тогава и старините и старостта ще имат смисъл. Не е въпросът да обичаш стария за неговата бяла брада. Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек. Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада. Там и стари, и млади се бръснат. Никаква брада не си оставят. Те казват: Покажи ми своята старост без брадата си. Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне. Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава. Умът на човека, неговата стара глава, която разбира, тя прави човека учен. У нас има обичай, когато минава стар човек, младите да му стават на крака. Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва да му стават на крака. Аз наричам мъдрец онзи стар човек, който става на крака на младите. Понякога мъдрецът като мине покрай една птица, той я поздравява. А онези стари, които изискват от младите да им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави. Трябва да приложите закона на Любовта в живота си. Когато един мъж е почитан от жена си, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта. Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може да бъде постоянна. Не че той не иска Любовта му да бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в себе си да задържи тази Любов. По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена си, той ще каже: Как съм могъл да бъда толкова будала, да се влюбя в тази жена! Едно време тя беше друга, а сега на какво е замязала. И той започва да хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена. Хората един други се състаряват. Старият дядо е състарил баба(та) си от ревност. Горката жена от ревност се е състарила. Това съм проверил навсякъде в живота. То не е като един факт, но 75 на сто е вярно. Колкото случаи съм срещал в живота, все е тази причината за състаряването на хората. Питам една баба: Бабо, де е дядо ти? – Замина за онзи свят. – Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма да се върне от онзи свят. Той беше много ревнив. – Ех, колкото съм теглила, колкото бой съм яла на млади години за нищо и никакво. Че съм се усмихнала на някой млад момък много бой съм яла. На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти си била много свободна при него. – Да, той беше много широка душа. Той имаше абсолютна вяра в мене. Гледам лицето ти е така младо още, познава се, че си живяла добре. – Да те поживи, Господ, синко. – На онзи свят ще бъдете пак на едно място.

Сега аз говоря на онези от вас, които искате новото в света. Новото в света е за умните хора, за онези, у които обективният ум, етическият ум и чистият разум работят едновременно. Вие сте дошли до една нова област, дето трябва да станете носители на Божията Любов. За тази цел вие трябва да имате ново понятие за Любовта. Вие трябва да възпитавате и себе си, и бъдещото поколение. Мнозина от вас се измъчват. Мъчно е човек да се бори със старите си навици. Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва да изхвърлят това терзание вън от своя ум. Постарайте се да изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум. – Ама ще се мре, няма да го бъде. – Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш. Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила. Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи. Като отидете на небето, ще кажете: Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята. Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята, да покажете на хората как се живее според този закон. Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили. Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят. Някога искате да нахокате някой човек. Не, спрете се в себе си и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят. Това не е по учението на онзи свят. Всеки може по този начин да си въздействува. Няма какво да хокате хората. Ако нахукате едного, той повече ще ви нахука.

Сега аз мога да ви изнеса много примери, но те няма да ви ползуват. Животът е поставен на известни факти, които са проверени. Вие сте дошли до едно място да вървите в Бога. Радвам се на това. Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените си, както и с децата си, вие обвинявате за всичко Господа. Няма защо да обвинявате Господа. Ако вашият мъж не е добър с вас, затова не виновен Господ. Вие сами сте виновни. Този мъж не беше за вас. Ако децата ви не живеят добре с вас, вие сте сами виновни, вие ги повикахте от онзи свят, те не бяха за вас. Мнозина са дохождали при мене да се съветват, искат да си осиновят някое дете. Казвам: Какъв е бил бащата на това дете? – Не го знаем, но бил болен. Това дете не е за вас. От мечка човек не става. Не е лесно да стане някой човек. За да стане човек, трябва с хиляди години да работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така да излезе нещо от него. С това не искам да ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа да се създаде човек. За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст. Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал дихание на живот. Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста. После пак взел бяла пръст. Това са ребрата на човека, от които направил жената. Значи мъжът е направен от червена пръст, затова се сърди. Жената с бяла, затова пък тя се страхува. Червеният цвят е цвят на живота, а белият – цвят на чистотата. Жената разбрала това нещо криво и мъжът го разбрал криво, и затова работата не върви както трябва. Казвам: Ние трябва да носим чертите на баща си, чертите на живота, чертите на майка си, чертите на чистотата. Майката трябва да предаде на детето си чистотата на ума, а бащата трябва да предаде онзи велик импулс за живот, да оценява великите блага на живота. От там започват двете основи на живота – двете основи на Любовта. Ако разбираме тези две основи, тогава всичките вярвания за живота ще се осмислят и всичко ще върви добре. Ако нямате тези две основи, тогава ще ви сполетят онези разочарования, в които всички хора се развиват.

„Благословен Господ Бог наш“.

Добрата молитва.

27. неделна беседа от Учителя,
държана на 14 априлий 1935 год.
София, Изгрев