Размишление

Ще прочета 8-ма глава от Еклисиаст.

„Кой е както мъдрият? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветява лицето му и жестокостта на лицето му се променя.“ (– 1-ви стих.)

В този стих Соломон хвали мъдреца. Същевременно се казва, че жестокият изменя лицето си. Наистина, когато стане жесток, човек изменя и лицето си, и характера си. Най-големи промени стават с човек, който се намира под влиянието на Луната. Както Луната се пълни и празни, така и човек се мени. Соломон се намирал под влиянието на Луната, вследствие на което характерът му бил много разнообразен и променлив. Той ту се радвал, ту скърбял; ту бил доволен, ту недоволен. Соломон се намирал и под влиянието на Венера, на Юпитер, на Сатурн. Венера го правела любезен, внимателен, нежен. Юпитер оказвал влияние върху достойнството и честолюбието му. Когато изпадал под влиянието на Сатурн, той започвал да философства. По отношение на планетите Соломон бил голям екскурзиант, разхождал се от една планета на друга, както търговец, който пътува от една държава в друга, и най-после казал: „Спечелих толкова, колкото да изплатя задълженията си – нищо повече не ми остана“.

Соломон изследвал физическия свят, много писал за него, но като дошъл до духовния свят, видял, че не е лесна работа. Мнозина се интересуват от духовния свят, но не могат да го изучат. – Защо? – Невидим е този свят. Наистина, невидим е духовният свят, но въпреки това оказва голямо влияние върху хората. Никой не вижда усилията, които съществата в духовния свят са правили и продължават да правят. Като изучавате човека, вие казвате, че той има пет сетива, еди-колко си външни и вътрешни органи; знаете какви функции извършват тия органи, но как са създадени, кой ги е създал, не знаете. За пример, казвате, че човек има две очи, с които вижда външния свят. Обаче той не подозира, че за двете очи, които му са дадени, природата, със своите разумни същества, е изгубила хиляди години, докато ги създаде и докато научи човека да вижда. Първоначално човек е бил сляп, нямал очи, но като ги придобил, постепенно започнал да вижда. И днес още той не е дошъл до ясното виждане. Много неща има, които човек още не вижда. Обаче чрез усилията, които прави, за да вижда добре и ясно нещата, човек постепенно навлиза в духовния свят.

Сега се явява друг въпрос: защо между разумните същества, надарени със способността да мислят право, се явяват такива противоречия, които ги разделят? Защо някои от тия същества пропаднаха? Защо тези същества не послушаха Бога и напуснаха небето? Защо изгубиха своята чистота? На тези въпроси Писанието не дава никакъв отговор. – Защо? – Те могат да се обяснят, но понеже крият отрова в себе си, за предпочитане е да се премълчават, отколкото да се чоплят. Ще кажете, че не се страхувате от истината. Има една велика истина, която повдига и облагородява човека. Има истина, която умъртвява човека. С тази истина си служат повечето съвременни хора. Казват някои, че ще разкрият на света голата истина. – Какво допринася голата истина? – Смърт. И умрелият човек събличат гол, окъпват го и след това отново го обличат. Какво ново ще научите, като видите един гол човек? – Нищо особено. Ето защо, съветвам ви да търсите онази истина, която освобождава и възкресява човека. Ако ме пита някой откъде съм, казвам, че ида от Слънцето. – „Възможно ли е това? Истина ли говориш?“ – Истина говоря. – „Защо?“ – Защото зная, че Земята е произлязла от Слънцето. Следователно и аз, заедно със Земята, съм произлязъл от Слънцето. Ето една истина, която разширява възгледите на човека.

Сега, представете си, че ви върна към едно от първоначалните аритметически действия, 2 по 2, какво ще кажете? Ще кажете, че това е проста работа: 2 по 2 равно на 4. Какво разбирате от действието 2 по 2 равно на 4? Числото 2 означава противоречие. Значи, като умножите противоречието само на себе си, работите се оправят. С един пример ще обясня значението на мисълта, че всяко противоречие, умножено само на себе си, разрешава въпросите на живота.

Една майка, варненка, имала четири деца, едно от които било много умно, но крайно упорито. Никой не могъл да го застави да направи нещо, което то не иска. То било момиченце. Един ден майка ѝ я накарала да чете молитвата „Отче наш“. – „Не искам да я чета.“ – „Ще четеш!“ – казала майката строго. – „Не искам, нищо повече. Никой не може да ме накара да чета молитвата.“ Майката се разсърдила и за да я накара да слуша, вдигнала я високо във въздуха и я хвърлила на земята. Момиченцето се уплашило много, стреснало се и извикало: „Олеле, мамо, прости ми! Ще чета „Отче наш“, ще те слушам“. Като се умножило противоречието само на себе си, детето съзнало грешката си и веднага я изправило.

От този пример се вижда, че и упоритостта, както всички отрицателни прояви, има краен предел, до който най-много може да се прояви. – Как се обяснява отстъпката на детето? Защо малкото момиченце отстъпило? Като го повдигнала нагоре, майката предизвикала нахлуване на кръв в предната част на мозъка и то започнало да мисли. Като разбрало, че упоритостта води към лош край, то отстъпило. Не е лошо нещо упоритостта, но когато е на място. Тя е във връзка с твърдостта. Който е твърд, той устоява на убежденията си. Мъчно е да убедиш твърдия да повярва в нещо или да приеме една нова идея. Обаче приеме ли я веднъж, нищо не е в състояние да го застави да се откаже от нея. Твърдостта е врата за влизане на човека в рая. Детето разбира, че твърдостта е райската врата, която трябва да се отвори, за да влезе в рая. Чрез упорство, чрез усилие и постоянство човек влиза в рая. Също така чрез упорство човек постига много неща. Упоритостта има две страни: положителна и отрицателна. При отрицателната страна човек, като магарето, когато трябва да върви напред, се тегли назад. При положителната страна, когато го дърпат назад, то се тегли напред.

Един майор разправя една своя опитност за упоритостта на магарето. Един ден фелдфебелът му се оплакал, че не може да вкара магаретата в парахода, с който трябвало да пътуват от Варна за Бургас. Майорът казал: „Не се безпокой, аз сега ще ги вкарам вътре“. Той се приближил до едно от магаретата и започнал да го дърпа за опашката. Фелдфебелът гледал какво прави майорът и останал учуден, като видял, че магарето влязло в парахода. Майорът хванал второто магаре за опашката и започнал да го дърпа назад. Той дърпал магарето назад, а то се теглило напред. Така всичките магарета влезли в парахода. Значи, ако искате да накарате магарето да върви напред, трябва да го дърпате за опашката. Това показва, че разумността на животните се крие в опашката. Докато маха свободно опашката си, животното мисли. Хванете ли опашката му, то отстъпва от пътя на своите разсъждения.

И тъй, когато човек изпадне между две мъчнотии или две противоречия, може да му се помогне, като един го тегли напред, а друг – назад. При това положение той иска да се освободи и взима посока, която води към правия път. Соломон казва, че жестокият човек изменя лицето си. Наистина, лицето на жестокия е мрачно, сурово, грубо. Той държи вратата за рая затворена не само за себе си, но и за окръжаващите. Той има желание да махне всичко, каквото среща на пътя си. Като влезе в един дом, той внася смут между членовете на семейството и като види, че страдат, приятно му е. Обаче той забравя, че един ден страданията ще дойдат и върху неговата глава. Много естествено. Страданията трябва да дойдат и върху него, да го смекчат. В това отношение страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, той постепенно отстъпва, започва да мисли, да влиза в положението на бедните и на страдащите. Без страдания жестокостта и грубостта на човека не могат да се смекчат. Искате ли да познаете какви чувства има човек, изучавайте промените, които стават в очите, устата и лицето му. Който не познава признаците на грубостта, всякога се лъже от външността на човека. Гледате някой човек усмихнат, весел и мислите, че е добър, мек по характер. Обаче достатъчно е да се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за да разберете, че чувствата му са крайно груби. Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека.

Казвате: „Не може ли човек да се смекчи, да изправи характера си без страдания?“ При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явяват като спомагателни средства при възпитанието. Мъчно се възпитава човек. Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравее. Обаче той оздравява и остава пак същия. Бедният пък обещава да направи големи жертви, само да забогатее. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далеч от това, което е мислил като беден. Човек мъчно изменя характера си. И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия характер. Преди да измени характера си човек трябва да е познал себе си. Засега познаването на себе си е задача на мъдреца. Само мъдрецът познава себе си. – „Защо е създаден така светът?“ – Защото не е могло другояче. Ако някой може да създаде света по друг начин, нека представи своя план. Но планът му трябва да бъде такъв, че всички хора да го одобрят.

Трима души – градинар, керемидчия и земеделец се явили при Бога, всеки със своята молба, да искат специфично време, според нуждите на своя занаят. Керемидчията искал сухо време; градинарят – да вали често дъжд, а земеделецът искал ту сухо, ту дъждовно време, според това, кога пшеницата расте и кога зрее. В отговор на тези заявления Бог казал: „Ако задоволя молбата на керемидчията, ще страдат градинарят и земеделецът. Ако задоволя нуждите на градинаря, ще страдат керемидчията и земеделецът. Ето защо, нека всеки отиде в тази част на земята, където климатът отговаря на изискванията на специалните занаяти и професии“.

Като ученици, вие трябва да се стремите към вътрешно разбиране на живота. Вътрешното разбиране обхваща мисълта и прилагането. Ще мислиш и ще прилагаш това, върху което си мислил. Някой мисли върху Любовта и казва, че трябва да обича всички хора. Любовта е свързана с даването. Като даваш, същевременно и ще взимаш. Не става ли същото и при дишането? Човек взима кислород от въздуха, а после изпуска, т.е. дава въглероден двуокис. Ако задържа въздуха дълго време в дробовете си и не мисли да даде нещо, човек се уморява. Значи той ще взима въздух и ще дава. Така става правилна обмяна в организма на човека. Ако не взима, той ще умре; ако не дава, ще се задуши и пак ще умре. Някой казва, че може да живее без взимане. Това е невъзможно. Друг мисли, че може да живее без даване. И това е невъзможно. За да не умреш, ще взимаш и ще даваш.

Като дишате, трябва да имате предвид следното положение: вие поемате чист въздух, а изхвърляте навън нечист въздух. Следователно, като издишате, ще отправите ума си към Бога и ще благодарите за въздуха, който ви е даден. След това отново ще поемете чист въздух. Ще кажете, че това забавя дишането ви. Там, именно, е грешката ви при дишането, че бързо дишате. За да бъдете здрави и красиви, трябва да дишате дълбоко, да задържате въздуха известно време и после да издишате, като благодарите на Бога за приетия въздух. Някои казват: „Нямам време да дишам, да задържам въздуха и да благодаря за него. Колко работи ме чакат!“ Според мене първата ви работа е да дишате дълбоко, да мислите за дишането и да благодарите, а след това ще се грижите за останалите работи.

Мнозина мислят върху въпросите как да станат богати, силни, учени. Добре е това, но човек трябва да знае, че богатството, силата и учеността се придобиват чрез прилагане на търпението и трудолюбието. Който не е търпелив и трудолюбив, никога не може да бъде богат. Ние говорим за онова богатство, което се придобива по естествен път и прави човека трудолюбив, пъргав, подвижен, а не за това богатство, което го прави неподвижен, груб. Този богаташ затлъстява, едва се движи. Ето защо, ако вярвате в Бога, ако се трудите и търпите, понасяте нещата без смущение и безпокойство, вие можете да придобиете богатство и то толкова, колкото ви е нужно. Придобиете ли известно богатство, трябва да се стремите да го задържите. Затова трябва да бъдете щедри и чисти. Значи за придобиване на богатството се изисква търпение и трудолюбие, а за задържането му е нужно щедрост и чистота. Сиромахът трябва да признае, че няма търпение и трудолюбие. Сиромашията идва при хората, за да ги направи търпеливи и трудолюбиви. Като придобие тези качества, човек забогатява. След това трябва да се учи на щедрост, да живее в чистота, за да задържи богатството си. Казвате: „Защо ни е богатство?“ – Нужно е богатство на човека. Под думата „богатство“ разбираме богатство, изразено в сила, в здраве, в знания, а най-после и в пари. За да запазиш здравето, силата, учеността си, трябва да бъдеш щедър и чист. Ще приемаш и ще даваш щедро и с чистота. – В какво ще изявите щедростта и чистотата си? – В мисли, в чувства и в постъпки. Какво може да попречи на човека да обича? Никаква сила в света не е в състояние да препятства на Любовта да се прояви. Когато се говори за Любовта, хората не вярват в прилагането ѝ. – Защо не вярват? – Липсва им нещо. Те говорят за братство и равенство, но Любов няма между тях. Значи първото условие за проява на Любовта между хората е равенството. Те са се домогнали вярно до идеята братство и равенство, но са забъркали местата на нещата. Те искат първо да приложат равенство между хората и после очакват да дойде Любовта. Ние казваме: Първо проявете Любовта. Щом проявите Любовта, равенството само по себе си ще дойде. Невъзможно е да обичаш едно живо същество и да не го поставиш наравно със себе си. Едно кученце да обичаш, ти го милваш, радваш му се, грижиш се за него. Ти почти го изравняваш до себе си. Ако съществува равенство между човек и животно, колко по-естествено ще се приложи това равенство между хората, когато се обичат. Значи едно е нужно в живота на хората – Любов. Не можеш да обичаш човека, ако не го поставиш на равни начала със себе си. Ето, Бог обича човека, приравнява го със себе си и всякога мисли доброто му. Не можете ли и вие да Му отговорите със същата Любов? Човек може да обича Бога, да Го слави чрез делата си, да Го държи всякога в мисълта си. Както Бог ни люби и мисли за нас, така и ние трябва да Го любим и да мислим за Него. Живейте за Бога, за да живее и Той за вас, да се ползвате от Неговите блага.

Някои казват: „Трябва да обичаме хората!“ Прави сте, ще обичате хората като форми, чрез които се проявява Единният. Обаче не мислете, че чрез една временна форма може да се прояви вечната Любов. Следователно Вечният проявява Любовта си чрез всички форми и навсякъде. Като знаете това, не се дръжте само за една форма, не мислете, че от нея можете да получите всичко. Майката обича децата си, всичко жертва за тях, но един ден те я напускат и тя остава сама и започва да страда. Защо страда? Свършиха ли се децата в света? Има много деца, които очакват и търсят любовта на майката. Защо да не обичате тези деца? Някоя майка плаче, че децата ѝ умрели. Другаде някъде пък деца плачат за умрялата си майка. Изгубите ли любовта на децата си, на жена си, на мъжа си или на приятеля си, идете да проповядвате в света. Там ще намерите деца, майки, приятели, близки. Как иначе ще приложите закона за любов към ближния? Казано е да възлюбиш ближния си като себе си. – „Не можем да проповядваме, не знаем как да говорим на хората.“ – В това не вярвам. Ако знаете как да ги съдите, да критикувате, да обиждате, ще знаете и да проповядвате, да повдигнете съзнанието им към Бога. Да прилагате отрицателното в живота е по-мъчно, отколкото да приложите положителното. Ако мъчното правите, лесното ще направите по-добре. Обаче съзнание е нужно на човека. Съзнанието подразбира желанието в човека да изпълни волята Божия. Щом има това желание, той носи вече ръководството в душата и в духа си, както светлината ръководи човека и оправя пътищата му. Когато слънцето изгрее, земеделецът впряга колата и отива на нивата. Ако слънцето не изгрее, и да има желание да работи, той не може да отиде на нивата. Значи човек трябва да има светлина в себе си, за да е разположен да работи. Без Любов нито светлината може да огрее човека, нито разположението може да го посети.

Съвременните хора сами си създават страдания и мъчнотии. Като не разбират Любовта в нейните широки проявления, те искат да я затворят в шише, да я задържат само за себе си, вследствие на което стават ревниви. Мъжът обича жена си и се чуди как да я запази от погледите на външните хора. Ако е чиновник и трябва да отиде на работа, ще я заключи у дома си, да не излиза навън. Ако и тя работи някъде, сутрин ще я придружава до учреждението, където работи, вечер ще я взима пак, да не погледне някой чужд мъж. – Защо става това? – Защото жената някога е пожелала да намери такъв мъж, който само нея да обича. Ако сърцето ѝ се разшири и допусне мъжа ѝ да гледа и други жени, да ги обича като свои сестри, тя ще се освободи от неговата ревност и тормоз. В света съществуват много мъже и много жени. Задачата им не е да се мъчат и изтезават, но да се учат едни-други, да растат и да се развиват.

Една добра българка разправяше една своя опитност от живота си. Като женена, тя обичала мъжа си, но и той я обичал. Случило се, че той заминал за онзи свят по-рано от нея. Една вечер тя сънувала, че мъжът ѝ дошъл при нея и започнали да се разговарят. В това време при тях дошла друга една жена, хванала мъжа ѝ за ръка и му казала: „Хайде да вървим“. – „Къде ще отивате? Той е мой мъж.“ – „Сега е мой“, отговорила втората жена. Като се събудила, тя се запитала: „Какво означава този сън? Нима и на небето, т.е. в онзи свят, хората се женят?“ – Там не стават женитби като тези на земята. Там отношенията са съвсем други. Обаче хората на земята мислят, че тази жена принадлежи на еди-кой си мъж, или този мъж – на еди-коя си жена. Където е Любовта, там никакви престъпления не стават. Стават ли някъде престъпления, там никаква Любов не съществува. Павел казва: „Любовта не завижда, не дири своето, не се превъзнася, не се гневи“. Каже ли някой, че обича и започва да ревнува, това не е Любов. Хората мислят за любовта точно обратно: докато се ревнуват един-друг, те казват, че се обичат. Когато мъжът ревнува жена си, тя търпи всички изтезания, защото е сигурна, че той я обича и не мисли за друга. Щом престане да я ревнува, тя започва да се безпокои, мисли, че друга някоя е влязла в ума му. – За колко време може да се задържи такава любов? – За няколко години или най-много до гроба. Като дойде смъртта, никой не може да задържи този, когото е обичал. Ако синът умре, майката страда, плаче, но не може да го задържи. Той отива при друга майка и при друг баща. Имаш дъщеря, обичаш я, но един ден ти я вземат. Имаш приятел, и него вземат. Най-после ти се убеждаваш, че не си господар на този, когото обичаш. Така е при разбиранията на хората за любовта на земята. Всъщност любовта продължава и на онзи свят. Души, които се обичат, никога не се разделят, нито на земята, нито на небето.

Соломон казва, че жестокостта изменя лицето. Много естествено. Когато престане да върши волята Божия, човек огрубява, става жесток. Човек трябва да върши нещо: ако не прави добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави добро – друг изход няма. Доброто и злото са полюси, между които човек неизбежно се движи. Каже ли някой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича – няма друг избор. Който мрази, става по-енергичен, по-смел, по-нахален, вследствие на което мускулите му се втвърдяват, лицето му става грубо, сурово. Вижте какво става с борците. Борецът е як, силен, енергичен, с корави, твърди мускули, но скоро умира. – От какво? – От втвърдяване на мускулите. Борците умират преждевременно. За да не умреш преждевременно, обичай. Който люби, повидимому е мек, слаб, но животът му се продължава. Тялото му е пластично, мускулите гъвкави, вследствие на което той работи, върши работите си без големи мъчнотии и противодействия.

Това е философската страна на живота. Обаче, като е дошъл на земята, човек ще се движи между доброто и злото, между любовта и омразата. Доброто ще постави вътре, а злото – вън; Любовта ще постави вътре, като условие за развиване на дарбите и способностите си, а омразата – отвън, като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него. За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този, с онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея. Щом посее идеята си, той заглажда пръстта отгоре и омеква. Значи човек трябва да бъде вътрешно мек, а отвън – енергичен, смел. Ако стане и отвън, и отвътре мек, той не може да работи на земята. Стане ли външно мек, а вътрешно твърд, енергичен, той е допуснал злото в себе си. Щом допусне злото в сърцето, човек тръгва по-наклон. Ето защо, казвам: Дръжте доброто вътре, злото – вън; Любовта – вътре, омразата – вън. С други думи казано: Отвътре ще служите на Любовта и на доброто, а отвън – на омразата и на злото. Знайте, че всичко външно е привидно. Страшно е, обаче, когато човек и отвън, и отвътре служи на злото и на омразата.

В едно от Посланията си Павел казва: „С плътта си служа на греховния свят, а с духа си – на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение?“ Няма кой да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си: на плътта си чрез греховния закон, а на духа си – чрез закона на Любовта. Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш с нея на физическия свят. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят – в света на Любовта. – „Не искам да служа на плътта.“ – Щом не искаш да служиш на плътта, ще умреш. За да не умреш, ще ѝ служиш. Някой човек не обича дадено лице, нищо не иска да взима от него. Като огладнее, ще не ще, ще вземе, каквото му дава. Ако му даде един хляб, той взима нож и стърже кората на хляба, където го пипал онзи, когото той не обича. Останалото яде, няма какво да прави. Ако не яде, ще умре. Доброволно или насила, човек служи на плътта си. Без нея няма условия за проявяване на човека. Физическият свят е свят на материята, т.е. на въплътените форми.

Като не разбират законите на живота, мнозина се обезсърчават и казват, че са станали по-лоши, че едно време били по-добри. Това не е вярно. Днес човек е по-добър, отколкото в миналото. Ако мисли, че е станал по-лош, той отрича развитието. Днес светлината му е по-голяма, поради което по-ясно вижда това, което някога не е виждал. Ако и по-рано виждаше, както днес, той би се ужасил от това, което би видял в себе си. Дали човек е станал по-добър или по-лош, думата има ясновидецът, даже и физиономистът. При всички положения той вижда и знае какво има човек в себе си, което е изправил и какво му предстои да изправя. Докато не познава себе си, човек трябва да бъде готов да слуша и да се учи от онези, които знаят повече от него. Преди години дойде при мене един тенекеджия, евангелист, който изучавал Новия и Стария Завет. Той искаше да го приема, да поговори малко с мене. Казах му, че съм зает, нямам време. – „Пет минути искам, не повече.“ – Щом е за пет минути, мога да ви приема. Той влезе в стаята и започна да говори, да цитира стихове ту от Стария, ту от Новия Завет. Аз го слушах, въоръжих се с търпение. Той говори цели три часа, докато най-после се сети да си отиде. Аз му предложих да се разходим малко. След това си мислех: Добре, че го изтърпях, та свърши само с три часа. Ако бях се ядосал и очаквал час по-скоро да си отиде, той щеше да остане още повече. Забелязано е, че когато искате да се освободите от някого, в него се явява желание да остане повече време при вас. От друга страна човек трябва да развива търпението си. Как бихте го развили, ако нямахте такива случаи?

Аз изнасям този пример, да видите какво може да ви се случи в живота. Ще дойде някоя неприятност или болест при вас, ще ви каже, че ще седи само пет минути, а тя остане с часове, дни, седмици и месеци при вас. Колкото повече искате да се освободите от нея, толкова по-добре се настанява тя у вас. Това е тенекеджията, който ви е посетил. Не му се сърдете, но му отдайте цялото си внимание, изслушайте го с търпение и след това му предложете да излезете заедно на разходка. Като излязохме вън от стаята, той ми каза: „Благодаря, че се отнесохте с внимание към мене“. Той не се извини, че ми отне три часа, но благодари за вниманието, което съм проявил към него. Мисли, че ми отнел само пет минути, не подозира, че са отишли три часа. Аз бях доволен, че го изслушах с търпение; като свърши разговора си, казах му: „Можете да дойдете и друг път при мене, но ако имате да кажете нещо ново, а не да повтаряте това, което всички хора знаят“.

Сега и на вас казвам: Въоръжете се с търпение и трудолюбие, за да се справяте лесно с всички мъчнотии и изпитания. Само по този начин можете да забогатеете. След това трябва да приложите щедростта и чистотата си, за да задържите богатството, което сте придобили. Този е пътят, по който можете да възприемете и приложите Словото Божие. Само по този начин можете да разрешите задачите, които ви са дадени. Иначе и да влезете в Царството Божие, пак ще излезете. Там не приемат хора с неразрешени задачи.

И тъй, като станеш търпелив, ти си придобил вече едно богатство. Като станеш трудолюбив, ти придобиваш второ богатство. След това като приложите тези богатства и ги задържите в себе си, вие сте разбрали вече смисъла на живота. Да бъдете чисти, това не значи, че трябва всичко да изхвърлите от себе си. Има неща, които ще изхвърлите навън, ще се освободите от тях, но има неща, които трябва да задържите. Един виден професор, математик, работил цели 20 години върху известни математически въпроси. Той правел изчисленията си на малки листчета, които оставял на масата си, когато му потрябват, да му са под ръка. За да не се губят и да не ги пипа някой друг, той винаги заключвал стаята си. Един ден излязъл на разходка и забравил ключа от стаята си на вратата. Като видяла ключа на вратата, слугинята си казала: „Днес ще изчистя стаята на господаря си добре, да го зарадвам“. Като влязла в стаята, тя първо погледнала към масата и като видяла много листчета, разхвърляни в безпорядък, събрала ги в ръка си, смачкала ги и ги сложила в печката, да изгорят. След това измела, изчистила добре стаята и си излязла. Като дошъл господарят и тя го посрещнала весело с думите: „Господарю, изчистих стаята ти много добре. Никога не съм я чистила така, изгорих всички листчета, които пълнеха масата“. Професорът погледнал към празната, но чиста маса, и спокойно казал: „Моля ти се, втори път да не чистиш така“. Отишъл 20-годишният му труд! Голямо самообладание и търпение е проявил професорът. Обаче Бог не иска от хората такава чистота, каквато слугинята разбирала. Има неща, които човек трябва да очисти от себе си, но има такива, които трябва да останат в него. Дойдете ли до листчетата в себе си, не допускайте никой друг да се занимава с тях, освен вие, които сами сте ги писали. Преди да пристъпи към тях слугинята трябва да ви пита може ли тя да се справи с тях или да остави вие сами да се разпореждате с това, което сте работили.

Следователно чистете се от това, което не ви е потребно; потребното, обаче, оставете като основа за бъдещето. Без него не можете да градите. – „Какво да правим с тези работи, които не са ни приятни?“ – Кои работи не са ви приятни? – „Целувките.“ – Според мене неприятни са целувките на тези, които не обичате. Приятни са, обаче, целувките на тези, които обичате. Приятно е да ви целува слънцето; приятно е да ви целува въздухът; приятно е да ви целува водата; приятно е да ви целува хлябът. В този смисъл човек е направен само от целувки. Благодарете на тези целувки, защото чрез тях се изявява Божията Любов. Благодарение на целувките, които са израз на Божието благословение, вие растете и се развивате. Христос казва: „Ти целувание не ми даде, а тази грешница, откак съм дошъл, не е престанала да целува нозете ми“. Когато грешницата целува нозете на Бога, греховете ѝ се прощават. – Защо? – Защото е целувала с Любов. Всяка целувка, дадена с Любов, не е физическа. Тази целувка представлява духовен процес, т.е. процес на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум и на човешкото сърце.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно Слово от Учителя, държано на 31 март 1935 г., София, Изгрев.