Бъдете прочие разумни

Бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъбите! (Матея 10:16)

Отче наш

Ще се развеселя

Ще прочета няколко стиха от десета глава от Евангелието на Матея, 16-ти стих.

Духът Божи

„Бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!“ „Бъдете прочее разумни.“ В природата съществуват три положения. Първата предпоставка, това е материалната страна. Съчетанията, това са органическите постижения, а разумните постижения, това е разумността. Има знания, които са общи за всички; има знания, които са само за някои, а има и специфични знания. Когато един професор преподава лекции в някой университет, казвате, че това е специфично знание, което разбират само някои. Следователно училищата се съграждат не за всички, а само за онези, които искат да учат и които са способни. Училището не е място за неспособните. За неспособните е нивата, ралата, чука и т.н. Не че не са способни изобщо, но мястото на неспособния не е в училището, той трябва да вземе по-лека работа. За кого се създава една концертна зала? Тя не се създава за публиката, но за онези, които ще дойдат да свирят и да пеят, или за онези автори, които ще пишат нещо хубаво, а що се отнася до слушателите, тези, които ще си платят, те са преходни, те ще дойдат само да слушат. Така трябва да се разбират нещата.

В живота вие намирате, че нещата не са създадени както трябва. Понякога седите и критикувате, че нещата не са така, както вие ги схващате. Това е вашата материална предпоставка, това е начало на знанието. Защо е така, вие нищо не можете да разрешите, вдигате само раменете си. Светът не е населен само с българи, нито само с англичани, нито само с французи, нито само с германци, нито само с японци. Светът е населен с толкова хора, разни чешити има в света. Всички могат да спорят за кого е създадена земята. – Това е философски въпрос. Дали е създадена земята, това е въпрос преди всичко. Писал Мойсей, един човек, че земята била създадена от Бога. Така разбирал, така писал. Ще кажете, че Бог е говорил на Мойсея.

Ще направя едно малко възражение. Мойсей казал, например: „Око за око и зъб за зъб“. Обаче Христос е казал: „Ако те ударят по едната страна, дай и другата“. – Как ще примирите тези противоречия? При това Христос е казал: „Ако ти вземат връхната дреха, дай и долната!“ На друго място е казал: „Не си отмъщавайте на враговете, но любете враговете си!“ Питам: Как ще примирите сега всички тия противоречия? Кой от двамата е прав? – Всеки, който е говорил на времето си, е прав. Мойсей е говорил на евреите според тогавашното еврейско разбиране. Той говореше на децата – нищо повече. Христос пък говореше на по-възрастните и им говореше с притчи. Хората в Негово време не бяха учени, затова им говореше с притчи, и те казваха: „Какво иска да ни каже с тези притчи?“ Това, което Христос говори на времето Си, не се приложи. Той не дойде да проповядва едно учение, което може да се приложи. И как ще се приложи?

„Бъдете прочее разумни!“ Защо? – Защото вашата работа е много сериозна. Мнозина от вас има да ядат дърво до общо разпореждане. Така е казано на наш език. Но да се върнем на реалната страна на живота, която трябва да разбирате. Има в живота неразбрани неща, които всякога ще останат неразбрани. Вземете, например, две тела се привличат, две се отблъскват. Има няколко теории за обяснение на това нещо. Например, силните неща помежду си се отблъскват и слабо със слабо пак се отблъскват. Силно със слабо се привличат. Значи има две възможности. Обаче и две силни неща могат да се привличат, и две слаби неща могат да се привличат. А, от друга страна, едно слабо и едно силно пак могат да се привличат.

Следователно при сегашните условия на живота имате отношението 1 към 2. Значи възможността да се прояви Любовта е 1:2. Имате две отблъсквания и едно привличане.

Следователно по отношение на Любовта всякога ще свършвате с дефицит, а по отношение на борчовете винаги ще свършвате с едно уравновесяване, с един баланс, с един излишък в бюджета. Такъв е законът на природата. Ето, и в химията винаги съществува нещо средно между киселината и основата. Всяка киселина се привлича от една основа и всяка основа се привлича от една киселина и като резултат на това действие се получават солите. Сега какви изводи могат да се направят оттук? – Много изводи могат да се направят. Вие можете да съедините една киселина с една основа и да получите отличен резултат, а можете да съедините една киселина с една основа и да създадете цяло нещастие на хората. Следователно в сегашното развитие хората са влезли в една област на неустойчивите съединения, според както се наричат в химията. Ето защо, при всяка стъпка в живота си човек трябва да мисли какви съчетания ще стават между неговите мисли и чувства, за да знае какъв резултат ще се получи. Резултатът, това са постъпките на човека, а в химията това са солите. Желанията, чувствата на човека, това са основите, а мислите, това са киселините в химията. Аз така взимам: Мисълта е киселината, желанията са основата, а постъпките, това е солта. Какво можете да кажете на това отгоре? Това са изводи, които не спадат към материалните предпоставки. Те спадат само между органическите и разумните постижения. Само един разумен човек може да мисли така. Иначе как ще обясним ние противоречията между хората? Как ще обясним омразата или как ще обясним завистта, или убийството между хората? Вие можете да дадете какво и да е обяснение на тези неща, но трябва да се даде едно психологическо обяснение. Какво е, например, кражбата? Или какво е лъжата? – Лъжата е един резултат. Тя е една постъпка. Лъжата върви по женска линия. Тя не е момче, но момиче, и то младо момиче на около 12 години, пък и толкова е хитра и дяволита, че на всякого може да замотае главата. Това е вече фигура на речта. Ето какво разбирам, като казвам, че лъжата върви по женска линия.

В лъжата преобладава повече сол, отколкото киселина.

Следователно, когато се даде надмощие на киселината в човека, ражда се лъжата. Когато преобладават киселините над основите, ражда се смелостта. Следователно в смелите хора киселините имат надмощие. Може някои от вас да кажат, че това не им е ясно. Какво да им правя, като не им е ясно? Ще кажете да ви го обясня. Не може и да ви го обясня. Има неща, които не могат да се обяснят. Те трябва да се направят. Минава един господин и стражарят му казва: „Господине, минете отдясно, отдясно трябва да се върви по улицата“. – „Защо?“ – „Такива са разпорежданията.“ – „Ама аз искам да мина от тази страна.“ Тогава стражарят му зашива две плесници, и той минава от дясната страна. Това било възражението на стражаря. – „Ама защо ме биеш?“ – „Защото не изпълняваш закона на лявото и на дясното движение. Давам ти една плесница, да знаеш, като отиваш, да вървиш отдясно, а като се връщаш, да вървиш отляво.“ Често и вие ядете такива плесници в живота. Това е фигуративна реч. Не всякога човек яде такива плесници, но само когато не се съобразява със законите в природата. Щом не се съобразява със законите, с основните закони в природата, човек яде такива плесници. Нима всеки един карамбол, който човек претърпява, не е такава една плесница? Та нима когато ви боли главата или корема, или нещо в гръбнака, това не са тия плесници, които природата ви удря? Това са болезнени състояния, които представят плесници от природата. Сега аз не искам да ви говоря по медицината, защото всички ще се изплашите от диагнозата, която мога да ви дам. Ще ви кажа защо не искам да правя тази диагноза. В древността една красива царска дъщеря се влюбва в един велик учител, иска да се жени за него. Като влизала в стаята му, тя не мислила вече да излезе навън. Един ден, както се разговарял с нея, той намислил да ѝ даде един добър урок. В това време влиза в стаята му една голяма кобра, сяда на скута му и обръща главата си към царската дъщеря. Като я видяла, царската дъщеря се много уплашила и казала на учителя си: „Ще ме извините, имам малко работа, ще си отида“. И тя веднага си отишла у дома. Питам: Де остана любовта на царската дъщеря? Какво означава тази кобра? Кобрата била другата любовница на този учител. Тази змия била влюбена в същия учител и като влязла при него, погледнала към царската дъщеря, с което искала да каже: „И аз имам толкова право на него, колкото и ти. Достатъчно е само да те клъвна, да видиш какво мога да направя. Ако учителят не си мръдне пръста в знак на съгласие, ти ще бъдеш спасена, иначе аз мога да ти покажа какво съм в състояние да направя“. Като разбрала езика на кобрата, царската дъщеря казала: „Нека тази кобра седи на скута ти, колкото иска, аз ще си отида у дома и то колкото по-скоро, толкова по-добре“.

Сега приказката трябва да се преведе, да се направи разбрана, защото всяко нещо, което не се превежда, то остава неразбрано, остава загадка.

Когато човек се намира в благоприятни условия, всички обичат да го заобикалят, но щом дойде кобрата, сиромашията, неволята, болестта, този човек отслабва и веднага всички казват: „Можете ли да ме извините?“ – „Може.“ И той остава сам. Това е един превод. Все ще дойде кобрата в живота. И като дойде, веднага онези, които са ви обичали, ще си отидат и ще ви оставят сами. Сега вие можете да запитате: „Защо е така нареден светът?“ Тогава дайте вие една програма, как по-интересно може да бъде нареден светът. Направете вие една драма, в която да няма страдания, в която героите да не се влюбват, да не страдат, а само да ядат и да пият, да седят като мумии, като восъчни статуи, да се гледат, да нямат никакви страдания, да няма никакви плачове, да не се разговарят помежду си. Де ще бъде тогава приятността на живота? Вие сега се възмущавате, че нещата ставали така или иначе, но не както вие очаквате. Питам: Какво лошо има в плача? Когато един човек плаче, той ви показва, че страда, а щом страда, той е жив. Щом плаче, този човек има сърце, което чувства. Радвайте се, че този човек има ум, мисли вече. Като плаче човек, аз разбирам, че той има ум и е почнал вече да мисли. Щом умът в човека почне да мисли и сърцето да чувства, това показва, че в него стават вече всички процеси.

Ще каже някой, че според индуските философи очите на човека трябва да пресъхнат. Кога? – Когато земята е суха, очите трябва да бъдат влажни, а когато земята е влажна, очите трябва да бъдат сухи. Ще дойдат някои философи да тълкуват това и да казват, че сълзите от очите на човека трябвало да пресъхнат. Каквото видел, човек не трябвало да се възмущава. Не, разбиране трябва за нещата.

Христос казва: „Бъдете прочее разумни!“ Той не се обръща към обикновените хора, но към учениците си. Следователно, ако искате да придобиете нещо от този живот, вие трябва да го разбирате в неговата пълнота. Защо? – Защото животът е съчетание на разумни съзнания в света. Ако бихте били ясновидци в първа степен, вие щяхте да видите, че светът е преплетен като един организъм. Щяхте да видите, че съзнанията на всички същества, от най-висшите до най-низшите, са преплетени като в един общ организъм. Всичко в света съставя един организъм. И ангелите, и херувимите, и серафимите, пък и най-малките буболечици, всички в света са преплетени в съзнанията си. Как ще разберете това нещо? Ще видите, че малката буболечица, която някой път ви е отвратителна, тя интересува някое божество повече, отколкото може да го интересува един човек. Да, едно божество се интересува от една малка буболечица повече, която нищо не разбира, отколкото от един човек. Сега ще преведа тази мисъл с други думи. Мене ме интересува една овца повече, отколкото един умрял слон. В дадения случай аз взимам малката буболечица за тази жива овца, която дава млякото и вълната си. А онзи голям кит или онзи голям мъртъв слон, който се разлага, не ме интересува неговата форма. В дадения случай за мене е потребна живата овца, която е проводник на Божественото, а онзи умрял слон, той е лош проводник на Божественото, на знанието.

Следователно в света има мъртви форми, които не могат да интересуват човека. Много хора има, които живеят автоматически, те не са живи хора. В съзнанието си те са хора, които спят. Той е направил престъпление и ти трябва с месеци да му доказваш, че той е направил едно престъпление. Той казва: „Аз трябва да убия този човек“. Или: „Какво от това, че съм откъснал едно цвете, или че съм заклал едно животно, една овца?“ И тези хора понякога минават за герои. Даже и вие понякога се насърчавате, като казвате, че човек трябва да бъде герой в света, той не трябва да бъде мек. Вие не страдате от мекота, но страдате от неразбиране на основния закон, който действа върху киселините, който действа върху основите и върху солите. Тъй щото религиозните хора трябва да се водят по този закон.

Често вие казвате, че трябва да се обичате. Така е, но когато аз обичам един човек, първо трябва да изучавам неговите дела. Ако обичам един музикант, аз се интересувам първо от това, което той обича в музиката. Ако обичам един философ, трябва да се интересувам от философията, която той поддържа. Ако обичам един поет, трябва да се интересувам от неговата поезия. И когато казвате, че имате вяра, вие първо трябва да изучавате в какво седи вярата ви към този, в когото вярвате. Значи, щом обичате един човек, първо трябва да си съставите понятие за него, първо ще изучавате формите, които той е създал. За да се запознаете с Бога, вие трябва първо да изучавате формите, които Той е създал. Когато някой обича Шопена, първо трябва да изучава неговите произведения. Какво ще научите от произведенията на Шопена? Мнозина казват, че Шопеновата музика се отразявала болезнено върху човек. – Това значи, че тези хора не разбират какво искал да изрази Шопен със своята музика. Преди всичко, като свирите на някакъв инструмент, от голямо значение е как ще вземете тоновете. Важно е каква сила, каква мекота може да се даде на един тон. На един тон може да се предаде сила, може да се предаде мекота, т.е. може да му се предаде сол. Тоновете, които представят сол, действат успокоително върху човека. Тоновете на основите действат съзнателно, а тоновете на киселините действат възбудително, те събуждат енергия в човека. Когато някой иска повече да работи, да гради нещо, тогава му трябват повече тонове на основите. Когато човек е нервен, той трябва да свири неща, които да внесат спокойствие в него.

Сега трябва една опитна школа. Ние говорим за влиянието на музиката, но няма какво да се говори за нейното влияние, а трябва да се прилага. Като се пее и свири, от пението и от свиренето ще се види какъв ще бъде резултатът. Защото като говоря, у вас се събужда низшия ум и вие имате желание да научите нещо наготово от мене. Първо, вие искате да съберете знание, а после да приложите това знание. И в такъв случай малцина от вас ще мислят върху разумните постижения. Аз наричам обективен ум този на материалните предпоставки само с който се събират данни. След това иде влиянието на музиката върху ред други способности, както е, например, върху паметта. Това влияние спада в областта на основите. Разсъдъкът у човека, това пък е киселината. Следователно с разумността в света ние можем да премахнем всички мъчнотии в своя живот. Разумният човек може да премахне всички мъчнотии, които съществуват в света. Но при всяка нова връзка, която човек прави с хората, ако я прави безразборно, той ще си създаде ред неприятности. Например, ако се влюбиш в една кобра, ти ще си създадеш ред неприятности, ти не можеш да я направиш вегетарианка, тя непременно ще иска месо, нито пък може да поддържа твоите идеи. При това положение между кобрата и тебе ще има едно различие. Ти по никой начин не можеш да измениш нейното естество. Ако се влюбиш в един гълъб, ти пак не можеш да измениш неговото естество. Гълъбът при всичките условия на своя живот си е оставал все вегетарианец. Той винаги е оставал плодоядец. Единствен гълъбът при всички условия на своя живот не е изменил на себе си, всякога си е оставал плодоядец. Аз взимам гълъба като тип.

Има хора в света, на които характерът всякога си е оставал постоянен. Това са постоянни типове, които се отличават с известни черти в характера си. Малко хора се отличават с такива линии в характера си. Който има тези линии, ние го наричаме светия, гений. Режи го, печи го, на парчета го направи, той не се отказва от своите убеждения. Такъв е бил Хус, такъв е бил апостол Павел, апостол Петър, всички мъченици, всички апостоли – те имали тези линии в характера си. Един българин ходил да проповядва Евангелието, но като дошъл до живота на апостолите и мъчениците, казвал: „Аз още не съм дошъл до това положение, не мога да издържам да ме режат на парчета. Ако дойда до това положение, готов съм да се откажа от идеите си“. Честен е човекът, казва си истината. Понякога в човека се зараждат вътрешни противоречия. Та понякога вие мислите, че имате известни убеждения. Верни са убежденията, но се изискват три предпоставки. Ако твоята киселина не може да влезе в съединение с една основа, да образува правилно една сол, ти не можеш да имаш тези възможности в света. Или другояче казано: Ако твоите мисли не са чисти, ако твоите чувства и желания не са чисти и ако твоите постъпки не са добри, ти не можеш да имаш никакви възможности в света. Няма по-лесно нещо от това, мисълта на човека да бъде чиста. Сама по себе си мисълта е чиста и като влезе в твоя ум, ти трябва да внимаваш, да не я опетниш. В това отношение аз одобрявам съвременните лекари. Когато някой лекар прави операция, той измива ръцете си няколко пъти със сапун, после пречиства добре инструментите и тогава започва операцията, да не би да стане някаква инфекция. Той взема предпазителни мерки. Ти говориш с един човек, но трябва да знаеш, че думите, езикът, с който оперираш, е един инструмент, който трябва да бъде чист. Или пък в главата си трябва да имаш само една чиста идея, да бъдеш носител само на една идея. И какъв трябва да бъде резултатът? Аз наричам резултата добрия живот. Добрият живот е смисълът. Ние искаме да живеем добър живот. Нашият добър живот е напълно зависим от нашите чисти мисли и чисти желания. Такъв е законът и в живота на светиите, и на ангелите. И тук важи същият закон. Животът на един народ, животът на цялото човечество пак зависи от същия закон. Сега аз говоря за онзи правилен процес на постижения, които стават, а не за онзи процес на постижения, които вие имате. Вие казвате: „Моите мисли са чисти“. – Това е нищо. – Чиста мисъл е само онази, която при всички условия остава една и съща, не се е изменила. Допуснете, че имате един приятел. Може да се определи степента на вашето приятелство само при всички условия на живота, каквото и да ви се случи, вие никога не се усъмните в него. При това положение вашето приятелство е основано на здрава основа. Ако и приятелят ви не се усъмни във вас, вие имате вече един идеален резултат. Но щом вие в някои отношения се усъмните и той в друго отношение се усъмни, отношенията помежду ви не могат да бъдат правилни. Колко хора има, които като се изменят условията, като станат лоши, те казват: „Не си струва човек да живее добре“. И тогава нещастията в света произтичат от факта, че ние не разбираме основния закон, който работи в природата.

Сега да ви приведа какво означават думите на някои хора, които казват, че трябва да се откажем от живота. Ако червеят в продължение на известно време не се откаже от положението си на червей и не се превърне в пашкул, той е осъден да бъде стъпкан. Какво лошо има в това, че той ще се откаже от положението си на червей и ще се превърне в пеперуда? Не е въпросът да умре. Смъртта не разрешава въпросите. И в християнството мнозина не разбират правилно какво означава смъртта. Смъртта е преминаване от едно низше състояние в едно висше, или преминаване от лошите условия в по-добри. Какво лошо има за човека, ако той преминава от лошите условия в добрите? Значи, ако човек минава от лошите в добрите условия, това е живот. Ако минава от добрите в лошите условия, това е смърт.

Казвате: „Трябва да се мре“. – Какво лошо има в това? Ако някой е умрял, той е минал в по-лошите условия, слязъл е надолу, а вие го търсите горе някъде. Вие ще мязате на онзи българин, който имал една много упорита жена. Тази приказка съществува почти във всички народи. Тази жена била всякога на особено мнение. Отиват един ден заедно на нивата и окосили една хубава ливада. Мъжът казал на жената: „Хубаво е окосено сеното“. – „Не, сеното не е окосено, но е остригано.“ – „Окосено е, бе, жена!“ – „Не, стригано е.“ – „Слушай, жена, ако настояваш на своето, ще взема и ще те хвърля във водата.“ – „Хвърли ме, но аз пак настоявам, че сеното е стригано, а не косено.“ Той я хвърлил във водата. Но после тръгнал да я търси по течението нагоре. По едно време го среща един човек и го пита: „Какво търсиш?“ – „Търся жена си, хвърлих я във водата.“ – „Ако е удавена, трябва да я търсиш по течението надолу.“ – „Не, и удавена да е, тя всякога върши нещата наопаки.“

Казвам: Така и ние, понякога настояваме върху известни неща в себе си, но по този начин си създаваме ред неприятности. Мнозина съм срещал и са ми казвали: „Десет години вече как се моля на Бога, как съм станал християнин, но работите ми от ден на ден вървят все по-зле, всичко ми върви назад. На хората им върви напред, а на мене – все назад“. – Как е възможно, на тебе, който вярваш в Бога, да ти върви назад, а хората, които не вярват в Бога, да им върви напред? Как разбираш тези работи? Това е една материална предпоставка. И без да вярваш в Бога, пак може да ти върви напред. – „Как?“ – Аз ще ви кажа как може да ви върви напред.

Един ловец отишъл в гората и видял две свини, че спокойно си пасели. Като ги видял, той започнал да ги убеждава да дойдат при него. Той ще направи жилище, ще ги гледа добре. Едната от тях се убедила да отиде с него, но другата останала на особено мнение, не се съгласила да отиде с него. Той взел едната свиня със себе си, поставил я в кочина и я хранил по четири пъти на ден. Тя се угоила и само се въргаляла и казвала: „Много благодаря на Провидението, че ме извади от тези тежки условия в гората, да се ровя цял ден, докато намеря малко храна“. По едно време втората свиня от гората отишла при другарката си да я види и като я видяла надебеляла, поправена, спокойна, че няма да се грижи за храна, казала: „Много лошо направих, че не дойдох и аз с тебе. Кога ли ще може и мене да приеме?“ – „Тези дни господарят ми казваше, че за Коледа щяло да има някакъв голям празник и тогава той щял да ме облече в нова дреха. Тогава той щял да приеме и други свини в кочината. Ела тогава, той ще те приеме.“ Като дошла Коледа, втората свиня пристигнала, да види какъв е този празник, но какво видяла? Господарят излязъл с нож в ръка, прерязал гърлото на другарката ѝ, после я изчистил и я турил на огъня да се пече. Това е факт. Който мисли, че работите му в света ще се оправят, той има философията на тези две свини. Дайте ми един пример да видя, че някой в света е могъл по този начин да оправи работите си. – Няма такъв пример в цялата история на човечеството. Сега аз ще ви обясня какво разбирам под думите „здраво тяло“. Здравото тяло не се заключава в пълнотата, в дебелината. Когато кръстът на човека задебелее, това показва, че му липсва нещо. Когато вратът му изтънее, това показва, че му липсва нещо. Когато очите му хлътнат, пак му липсва нещо. Когато очите му изпъкнат, пак му липсва нещо. В тия неща има известни съотношения. Това показва, че човек трябва да бъде изтъкан от тъкани, а не от мазнини. Всички клетки в човешкото тяло трябва да бъдат породисти. Здравото лице пък трябва да има особени линии. Аз ви говоря сега върху неща, с които съм правил опити. Какво може да извърши човешката мисъл? Човешката мисъл трябва да намали до известна степен човешкия стомах. При сегашното развитие на хората стомахът има надмощие. Стомахът представя солите, дробовете – основите, а мозъкът – това са киселините. Следователно ние имаме повече соли, отколкото ни трябват. Солите винаги предизвикват запичане. Всяко запичане в организма се дължи на известни соли. Не зная какво мислят съвременните лекари по този въпрос, но моята диагноза, според новото учение, показва, че запичането се дължи на солите в организма. Изобилието на основите предизвиква изобилие на венозна кръв, а изобилието на киселините в мозъка произвежда неврастения. Щом господстват киселините в мозъка на някой човек, той непременно ще бъде неврастеник. Щом господстват основите в дихателната система на човека, той непременно ще има изобилно количество венозна кръв. Щом солите имат надмощие в човешкия организъм, тогава стомахът ще господства, вследствие на което ще се яви затлъстяването, а оттам и различните болести.

Следователно човек трябва да има един добър организъм. Аз говоря за онези киселини в живота, които се ръководят от човешката разумност. Аз говоря за онези основи, които се ръководят от човешката разумност. Аз говоря за онези соли, които се ръководят от човешката разумност. Има соли, които са на мястото си, но нищо в човешкия организъм не трябва да бъде в излишък. В духовния свят няма житници, той се поддържа от едно равновесие.

Христос дава пример за онзи, богатия, който имал много жито, че напълнил житницата си и казал на душата си: „Сега имаш много да ядеш и да пиеш. Ще се радвам и ще се веселя“. Но Бог му казал: „Глупако, тази вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш всичко това?“ Не мисли, че ако имаш пари в банката, че ти си осигурен. Твоят живот е къс. Ти не уповавай само на парите си. Ако имаш сто милиона, те могат да бъдат като един лев. И не трябва да се обезсърчаваш. Без пет пари да си, пак да си богат, ти трябва да се чувстваш над условията. И при сто милиона да имаш, пак да се чувстваш, като че нищо нямаш. И при двете условия ти трябва да не се забравяш. Разумният човек разполага с всичко онова, което има в природата. Ти не можеш да уповаваш на банките. Банките не са образувани от разумни хора. Те са едно възпитателно средство. Тази система, при която сега живеем, е образувана за децата, да се възпитават. Тя е отлична система, но не е за светиите. Тази система даже и за ангелите не е, тя трябва да се измени. Че не е за гениите и за светиите, се вижда по това, че в нея има много недъзи. Понякога се пропукват съсъдите. Казвате, че някой е извършил голямо злоупотребление. Казвам, че съсъдите са се пропукали и златото е изтекло някъде вън. Като не могат да го намерят, казват, че е станало злоупотребление. Христос казва: „Бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!“ Ако аз съм на ваше място, ще си помисля така: Добре, като слушам сега една реч или една беседа, или един музикант, какво ще придобия. Когато слушам един музикант например, аз непременно трябва да придобия нещо. Като слушам някой да свири, аз все ще намеря нещо, все ще придобия нещо. Не е било досега случай, да слушам някой да свири и да не използвам нещо. Който автор и да съм чел, все съм придобил нещо, все съм се възползвал. Следователно човек може да се ползва от всекиго. Вие сега ще вземете кривата страна. Като четете някой автор, ще вземете отрицателната страна или ще кажете, че тия неща не са верни. – Има неща неверни, но всичко, което се говори в света, не може да бъде все неверно. Има неща в света, които не са верни, но има неща, които са верни. Например, аз не мога да ви представя слънцето и неговата естествена форма. Ще ви го представя много малко – това е неверно. Аз не мога да ви представя един микроб в неговата естествена форма. – Ще ви го представя голям – но и това не е верно. Следователно има неща, които не могат да се представят в тяхната естествена форма. Вие казвате например, че този човек е добър, онзи е по-добър, а другият е най-добър. Каква е разликата между добрия, по-добрия и най-добрия? Значи най-добрият има повече добродетели, отколкото добрият и по-добрият. Тогава казваме, че добрият има една трета добродетели: по-добрият има две трети добродетели, а най-добрият има три трети добродетели. Казвате: „Този е учен, онзи е по-учен, а другият е най-учен“. Значи първият е една трета учен, вторият – две трети учен, а третият – три трети учен. Питам: Каква е била интимната мисъл на Христа, когато е казвал на учениците си да бъдат разумни като змиите и незлобливи като гълъбите. С това Христос е искал да каже, че змията е киселината, основата е гълъбът, а вие сте резултатът – солта. „Бъдете прочее разумни като змиите“ – имайте киселината на змиите. Имайте основата на гълъбите, за да дадете резултата – солта. Ако вие не можете да разберете змията като киселина в себе си и гълъбът като основа в себе си, те ще произведат обратни резултати. Змията със своята киселина ще произведе отрова във вас и ще ви отрови. Ако не разберете качествата на основата в себе си, вие ще си създадете други мъчнотии. Ако вие придобиете качествата на гълъба и станете съвършено мекушав, а нямате смелост в себе си, вие ще станете много страхлив. Много от сегашните добри хора са страхливи. Те са добри от страх, а не от убеждение. Някой е добър и гледа да изпълни закона. Щом той гледа да изпълни закона от страх, този човек е добър само една трета. Ако законът ви застави да бъдете добри, вие сте добри една трета. Добри сте, но само една трета.

Сега аз не искам да стане беседата нещо като морализиране. Но аз искам да се свържете с Бога, за да доизкарате страданията си до край. Ако аз ви цитирам стиха на Христа: „Бъдете разумни“, ето каква е моята идея. Лошите условия, при които се намирате, аз ги считам затвор. И понеже се намирате сега в затвор, един ден, като излезете от този затвор, да си спомните думите ми, да бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъба, та да не се намерите пак в затвора.

Сега вие трябва да издържате страданията. Не че аз искам да страдате, но казвам, че трябва да издържате страданията. Преди години идва при мене един млад момък и ми казва, че имал големи нещастия, големи страдания го сполетели. Казвам: Да не би да е умрял баща ти? – „Не е.“ – Да не е умряла майка ти? – „Не е.“ – Да не си пропаднал нещо на изпити, да не си свършил училището? – „Не е.“ – Да не си изпъден от служба? – „И това не е.“ – Тогава какво е? – „Влюбих се.“ – Че какво лошо има в това? – „Остави се, сърцето ми изгоря. Откак съм се влюбил, бял ден нямам, не мога да спя, мира не мога да си намеря. Виж на какво съм замязал, цял светия съм станал, очите ми са хлътнали. И мене замота, и другите замота, че не зная какво да правя.“ – Искаш ли да те освободя? – „Ами да не направиш нещо по-лошо? Ти не знаеш ли някаква магия, да я накараш да ме обича? Повече да ме обича.“ – Не зная, тази работа е много трудна. Ако я накарам да обича тебе повече, тя и другите ще обича повече. – „Бе, не казвай така! Аз сега от малкото не съм спокоен, а като дойде повече, не зная какво ще правя.“ – Ами ти не можеш ли да си помогнеш някак? Не можеш ли да я оставиш свободна? – „Какво да правя? Моят живот е в нейните ръце.“ – Щом твоят живот е в нейните ръце, тогава тя ще ти бъде професорка, а ти – нейният ученик, и ще я слушаш, ще правиш, каквото тя каже. Понеже животът и на другите е в нейните ръце, тя ще ви бъде професорка, вие ще ѝ бъдете ученици, ще се примирите и като ученици, ще се оставите тя да ви възпитава. След 10 години работите ви ще се уредят. Ако не се уредят, елате при мене, аз ще ви ги уредя.

Казвам: В живота на хората има неща привидни, от които те се заблуждават. Вие още не сте изучавали човешката душа, да знаете какво представя тя. Аз съм гледал, момата пред момъка има един образ, но щом се отдалечи от него, тя придобива друг образ, друг израз. Такъв, какъвто той не е сънувал. Докато е при него, тя се усмихва, но като замине, тя вземе сериозно изражение и си казва: „Колко малко разбира той животът!“ Като въздъхне, момъкът мисли, че тази мома въздъхва от любов. Тя не въздъхва от любов, но въздъхва, защото иска да каже колко малко той разбира любовта. Той не е научил още пътя на страданията, това са Мойсеевия закон. Докато не минем през Мойсеевия закон, през закона на страданията, не можем да дойдем до Христовия закон. Целият политически живот, целият обществен строй, това е все законът на Мойсея. Целият обществен строй трябва да го минем. И като научим всички неща, сами по себе си те ще станат за нас безпредметни за бъдещето поколение. Затова ще оставите въпросите за сегашния порядък. Така седи великият закон. Казвам: Онези от вас, които сте дошли вече на земята, трябва да знаете, че съществува едно правило в света: Никой в света не може да обича без позволение. Единственото позволение, което можете да вземете за обичта, това е позволението от Бога. Следователно, ако един човек обича, той има позволение от Бога. Без позволението от Бога не може да се обича. Онова, което Бог е разрешил, считайте, че е право. Ако Бог не е разрешил и обичате, тази любов е произволна. Ако любовта е проникнала у вас по Божие позволение, не правете тогава никакъв въпрос. Това е вечното благо, това е вечният живот – да познаете Единнаго Истинаго Бога. Та не съжалявайте! Ти можеш да обичаш, но не говори за тази любов. И тогава, отдето минеш, всеки ще познае, че имаш в себе си тази любов. Ти ще бъдеш като едно цвете, което отдалеч изпуща своето благоухание. В който дом влезеш, навсякъде ще носиш радост и веселие. Дето влезеш, всички ще утешиш. Това е любовта в света. Като дойде любовта – и сиромашията, и болести, и недоразумения, всичко се урежда. Но това ще стане, когато Бог позволи. Кога ще позволи Бог? – Когато сме готови да изпълним Неговият закон. И тогава сърцата на добрите хора ще се отворят, сърцата на учените хора ще се отворят; сърцата на братята и на сестрите ще се отворят; сърцата на майките и на бащите ще се отворят; сърцата на господарите и слугите ще се отворят. И тогава животът ще потече. А сега сърцата на всички хора са затворени. Ти ще проповядваш на някого, а той ще каже: „Какви ли са задните цели на този човек?“ Или той ще каже истината, или ще каже лъжата. Или ще каже някоя научна теория, или ще каже някаква глупост. Защото в дадения случай този човек може да има някакъв личен или някакъв научен интерес. Не, човек трябва да се проявява вън от своя личен интерес. Та сега всеки от вас трябва да прави вътрешни опити. Това е необходимо, за да се усили неговата сила. Силата на човека се добива от неговите чисти мисли и желания. Това трябва да го знаете. Вие не можете да бъдете силни, не можете да преодолявате мъчнотиите в своя живот, ако не сте чисти по мисъл и по чувство. След това ще дойде силата. Та сега необходимо е за добрите хора в света да носят по възможност най-добрите и най-чистите мисли. Сега вие можете да кажете, че светът е грешен. Хората може да са грешни, но светът не е грешен. Светлината не е грешна, топлината не е грешна. Всичките блага, всичките постъпки на хората не са грешни. Има нещо грешно, но цялата земя не е направена само от кал. Земята е направена и от чиста материя освен калта. Един ден ние ще се освободим от обвивката на земята, в която грехът расте и се развива. И тогава земята не ще бъде грешна. Това е, за което Писанието споменава, че ще създаде Бог нова земя и ново небе. Един ден и вие ще се освободите от тази предпоставка. Всеки човек е обвит от една такава обвивка. Ако погледнете човека, ще видите, че той е опасан от един тъмен, черен пояс, който е носител на греха. Някой път не сте разположени, чувствате, че сте лоши, не знаете де сте, но това греховно състояние функционира у вас. Това наричат греховното естество на човека. Това е една тънка, тъмна обвивка, от която цялото човечество иска да се освободи. За да се освободим, препоръчват се разни неща, или да се родим изново, да се излюпим като пиле от яйцето. За да се освободи човек от бъдещите си страдания, той трябва да се излюпи, защото ако яйцето седи дълго време под квачката, то ще се развали. И тогава за предпочитане е яйцето да се излюпи, отколкото да остане неизлюпено. Та практическият живот изисква следното: Не съжалявайте за сегашния си живот. Не съжалявайте за сегашните си погрешки. Не съжалявайте за сегашните си мисли, чувства, постъпки – за нищо не съжалявайте. Изправяйте само. Използвайте всичко онова, което ви е дадено. Защото онова, което вие мислите и чувствате, не е само ваше. То принадлежи на цялото човечество. Понякога ти чувстваш, че си грешен. Но ти сам не можеш да изправиш света. И след като се изправиш и като станеш светия, ти пак ще чувстваш, че ти липсва нещо. Ние можем да бъдем свободни само когато цялото човечество се обърне, когато всички се издигнем и изчистим. Тъй щото, докато всички хора на земята не се освободят, всякога ще чувстваме някаква липса. Ти си щастлив, но ще видиш, че твоят брат някъде страда. При това положение ти не можеш да бъдеш щастлив, не можеш да бъдеш спокоен. Майката може да бъде здрава, но когато детето ѝ боледува, тя не може да бъде спокойна. Бащата може да бъде здрав и щастлив, но като вижда, че синът му боледува, той не може да бъде спокоен. Когато бащата вижда, че синът му върви по крив път, той не може да бъде щастлив. Има неща в живота, които ни засягат. Човек не може да живее само за себе си в света.

„Бъдете прочее разумни!“ Разумността седи в това, да живеете правилно. А вие искате сегашният свят да се измени. Светът никога не може да се измени. Ние трябва да се изменим, но не и светът. У нас трябва да стават постоянни промени, които да мязат на промените, които претърпява една ябълчна семка например, или едно ябълчно дърво. Всяка година то трябва да расте все повече и повече и да дава повече плодове. При това, то трябва да дава добри плодове. Човек не трябва да бъде като едногодишните растения, но трябва да бъде вечно растение. Човек представя дървото на живота. Това дърво вечно расте, вечно се развива. То дава само 12 плода. От неговите листа се лекуват всички болести. Следователно, култивирайте в себе си дървото на живота. Листата на това дърво са човешките мисли, чувства и постъпки. Чрез тях става дишането. Без тези листа дървото на живота не може да функционира. Без тези листа, неговите клонища, неговите корени също така не могат да функционират.

Та първо нещо: Станете господари на вашите мисли – не изведнъж, но постепенно. Станете господари на вашите чувства – не изведнъж, но постепенно. Не съжалявайте за нищо, но постоянно правете по едно малко усилие. Колкото и да е микроскопическо това усилие, не се обезсърчавайте. Може да имате на ден хиляда подхлъзвания, това да не ви безпокои. Не съжалявайте за нищо, защото това, което вие сте искали да постигнете, а не сте могли, други са го постигнали. Един ден и вие ще притежавате това, което другите са постигнали. Един ден и като музикант вие ще вземете участие в това, което другите са постигнали. Понеже днес почти цялото човечество взима участие в музиката, един ден и вие ще се ползвате от неговите постижения. Вие можете да се ползвате и от вашата разумност, но един ден ще се ползвате от разумността и на цялото човечество. Вие направете само това, което е ваша длъжност, а другите работи ги оставете на Бога. Той ще ги уреди. Нека Бог уреди другите работи. Тази дума „уреждане“ не звучи толкова добре. Тогава казвам: Оставете разумното у вас да урежда останалите работи.

Под думата „Бог“ аз разбирам единственото Същество в света, Което нито се променя, нито се изменя. Той е Същество, Което е безгранично, без да е ограничено. Бог е Същество, Което разполага с всички неща и прави нещата така, както намира за добре. Следователно, зад Него няма никакво друго същество. За Него няма никакъв закон. Той Сам е закон. Бъдете винаги в съгласие с Него и ще видите как вашият живот ще се измени, ще се изправи. Ако хората биха разбрали днес този велик закон, животът им моментално би се изменил. Но по-добре, че не го разбират. Този закон не може да се разбере, защото в разбирането трябва да има съответстваща любов. Светът не може да има едно правилно разбиране, преди Любовта да е предшествала това разбиране. Любовта седи по-напред, по-високо от всякакво разбиране. Любовта предшества разумността. Разумността е резултат на великото в живота – на Любовта. Когато се казва, че Бог е Любов, трябва да се знае, че Любовта е, която урежда всички работи в света. Всичко в света произтича от Любовта, която ние не съзнаваме.

Следователно ние искаме да уредим живота си вън от Любовта. – Това е невъзможно. Ако нашите майки не бяха се жертвали заради нас, ако нашите бащи не бяха се жертвали заради нас, ако нашите братя и сестри не бяха се жертвали заради нас, ако и растенията, и животните не бяха се жертвали заради нас, какво щеше да стане с нас? Навсякъде ние виждаме само жертви и виждаме, че тази любов ни най-малко не съжалява за тези жертви. На нея ѝ е приятно, че е правила тези жертви, но ние като не разбираме закона, закона на Любовта, страдаме. Аз считам, че страданията са резултат на неразбиране на закона на Любовта. Ако не разбирате страданията, разбирайте поне закона на Любовта – тогава страданията ви ще дойдат в своето естествено положение. Представете си, че в света има същества, които никак не страдат; има същества, които никак не грешат, които никак не мислят криво. Техните мисли са всякога чисти и прави. Тези същества живеят благодарение на своите чисти мисли. Вие казвате, че целият свят е грешен. Не, всички хора не са като вас грешни, те не са на вашия уровен, те не са с вашите разбирания. Ние не вършим това, което и животните вършат. Ние вършим нещо повече от тях. Следователно в човека има една добра черта – той иска да се учи, той иска да бъде кандидат за ученик в школата на Любовта.

Сега аз желая на всички ви да постъпите в тази школа на Любовта. Само тогава вашите несгоди и мъчнотии постепенно ще се уредят. Там ще научите всичко. Вън от тази школа всички неща са колебливи, няма никакво разрешение на въпроса. Може теоретически да знаете нещо, но не можете да имате едно вътрешно разбиране на недоволството. Като влезете в тази школа, с вас ще стане един вътрешен преврат и ще видите, че животът може да бъде и по друг начин и другояче може да се живее. Сега за сега това е невъзможно, но като влезете в школата на Любовта, тогава всичко ще се уреди, всичко ще може да се постигне. Бъдете прочее разумни, за да влезете в школата на Любовта.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Неделна беседа от Учителя, държана на 17 февруари 1935 година, София, Изгрев.