8 декември 1935 г.,
5 ч сутринта.

(Небето покрито. Вътрешно сияние прониква.
Хоризонтът затворен. Времето ведро.)

Нарядът.

10-а глава от Иоана

„В начало бе Словото“

Подигна се един спор между учените евреи и Христа. Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е. Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са? Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване. Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите. Запример минавате вие за търпелив човек, нали така. Но ако ви дойде един човек, който да ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти? То вече не може.“

Най-първо, какво нещо е търпение? Разни определения има за търпението. Бог е дълготърпелив. И защо трябва да търпи? Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение. Външният повод за търпението може да бъде различен. Гладен си, хляб няма. Пекат го. Трябва да търпиш. Ти се притесняваш. Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб?“ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват. А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш? Денят мина. Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се. В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не можеш да го търпиш. Ти го погледнеш и казваш: „Какво познание има този човек за нещата?“

И казвам: Почти 99 [на сто] от работата в живота изисква търпение. Аз наричам, има едно положително търпение и едно отрицателно търпение. Човек и за двете търпения общо все казва „търпение“. Но и то има две страни. Едни хора в положителното са търпеливи. Някъде слугата е търпелив, а господарят е сприхав; някъде – обратното: господарят е търпелив, слугата – сприхав. Казвам: Хубаво е, когато и господарят, и слугата са търпеливи. Работата добре отива.

Сега, за да бъде човек търпелив, изисква се едно разбиране. Ти не може да си търпелив, ако не разбираш, ако нямаш едно право разбиране. Има неща, които не може по човешки начин да се разберат. Ние искаме всичките неща така, по един логически начин, по земному да се обяснят. Много от сегашните вярвания на хората, това са човешки вярвания, на които е турено човешко лустро. Казва, че вярва в това, в онова. Човешки работи, позлатени с една Божествена амалгама, и минават за истина. Ще потърпиш малко. Човешки работи са това, съвременните работи. Вечните работи, те са Божествени.

Запример вие си представяте, мислите за онзи свят, какъв е онзи свят. Искате да знаете, като идете в онзи свят, ще ходите ли както тук, на Земята? Дали има там такава почва както тук, на Земята. После, там ще ядете ли? Къщи ще има ли, приятели ще имате ли? На църква ще ходите ли, ще ви проповядва ли някой? После мислите как ще видите Христа. И си представлявате работите както на Земята. И вашият друг свят е точно по образеца на тук. Има едно изречение, което казва: „Както горе, така и долу.“ Но какво нещо е горе и какво е долу, да се обоснове. Както е горе, на Небето, така не е долу, на Земята. Туй в сегашния живот. Защото, ако една такава аналогия си държите в ума, тогава всичко, което го има на Земята, има ли го на Небето? Няма го. Божествените неща, които има на Небето, Божествените неща ги има тук долу, на Земята.

Ти минаваш, запример, покрай едно животно и казваш: „Това е животно.“ И казваш, че само човек има Божествена душа, животните нямат. Ти не познаваш – туй животно не мяза на тебе, не че има такава душа както твоята; неговата душа не е събудена, но туй Божествено не се е проявило в него, има нещо животинско. В тебе има човешко, но и човешкото не е Божествено. А животинското не е човешко.

То са степени там. По какво се отличават човешките работи? Ти си гневен. Гневът е животинско състояние. Ти си нетърпелив – това е едно животинско състояние. Или нямаш понятие за правото. Казваш: „Аз да съм силен.“ Че, то е животинско да бъдеш силен, ако разрешаваш въпроса така. На силния човек е правото на негова страна. Но то е животинско състояние. Тогава слабият има най-малко право. По-силният има големи права. Казва, на силния правото е на негова страна. И питам тогава: Ако едно общество е създадено по този начин, какъв мир може да има? Така не може. Всеки силен има закона на своя страна. Туй е закон. Съдят някого, няма той прокурор, мирови съдия няма, но той, човекът, е съдия. Прокурор и съдия, и всичко. Свещеник не му трябва и учител не му трябва. Но какво ще го учиш? Той казва: „Каквото кажа, е право.“ Питам тогава: Кой е прав? Онзи, роденият първоначално, беше ли тъй силен? После стана силен. Е, питам: Неговите отношения към този, който го е родил, какви ще бъдат? Даже и синове има сега, в първите времена се подчиняваха на баща си, а като стане силен, не се подчинява вече. Е, питам тогава: На коя страна е правото? На сина или на бащата?

Сега, едно малко сравнение. Представете си един голям чук, на който всичките дървета се подчиняват. Човек вземе чука и една брадва и всичките дървета се подчиняват. Сече и всичките дървета падат; и никое дърво не може да се оплаче от брадвата. Досега няма [заведени] дела против брадвата. Не зная дали има някое дело, да заведе [някой] дело. Против хората има, но против брадвата няма. Но представете си един гвоздей, който 10 пъти е по-як от големия чук. Едно малко гвоздейче и иска големия чук да го събори, да го смаже. Но туй гвоздейче е 10 пъти по-кораво. Като го чукне чукът, питам, ако се заборят малкото и голямото, на коя страна ще излезе победата? И ако този чук се занимава с туй малко гвоздейче, в края на краищата този чук ще бъде развален, унищожен. Значи, не всякога големите работи са силни.

Някой път вие казвате: да имате пари. Мислите, че парите веднага всичко вършат в света. Парите, това са резултат на нещо. Те са резултат на човешкия ум. Умният човек, като има пари, той ще направи за себе си една къща, ще почне да прави къщи на бедните, болници, църкви ще прави с парите си. А онзи глупавият, тщеславният – защото всички глупави хора са тщеславни до един, – ти срещаш един тщеславен човек и той като изкукурига някъде, мисли, че като неговото кукуригане няма.

Сега, разликата между умния и глупавия човек каква е? В умния има разбиране. Не разбиране само на земните временни работи; защото учен човек не е онзи, който отблизо разбира. Умният човек е вътре. Той живее не само със себе си в мир, живее не само в дома си, в обществото, но той живее в разумни отношения с цялата природа, с всичко наоколо. Той е умен човек! Който така живее, за него светът не е мъртъв. Вие считате някои неща мъртви, някои живи. То е частично разбиране. Бог е създал света и светът не може да бъде мъртъв. Камъните не са мъртви, водата не е мъртва, въздухът не е мъртъв. Нас ни се виждат така. Някои неща се движат бързо. Светлината се движи, водата се движи. От какво произтича движението? Вие нямате една ясна представа за движението. И сегашните учени хора считат, че движението вече е един признак на живота. Хубаво е. Там, дето има движение, и живот има. И считат, че животът е резултат на движението. Считат движението за причина, а живота за резултат. Те са учени хора, капацитети. Е, как ще му докажеш на този учен човек, че животът не е резултат? Да вярват, че животът произвел движението. А движението е резултат на живота. И следователно по-низшите същества винаги, дето има движение, мислят, че е живо. Едно куче, като мине покрай една кола, която седи, няма да я лае кучето. Кучето мисли, че колата е мъртва. Но щом потеглиш колата, колелетата се завъртат, то се затичва и почва да ги лае. Мисли, че е живо. Казва: „Кой ви е позволил да се въртите?“ И започва да лае подире. Питам: Право ли е кучето? Не. И то се заблуждава.

Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола. Станало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото – ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се върти. Когато колата се върти, кой заповядва? Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола. Или, станало е нещо в твоя живот, ти казваш: „Защо Господ го е позволил?“

Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му казваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се повалиш на земята. Ти питаш защо Господ му позволи да ти удари две плесници. Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи? И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш? Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма. Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек. Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче. И може да ти бъде полезен. Ти ще кажеш: „От него ли ще се уча аз?“ От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила.

Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така.“ Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат. Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено. Един желъд е роден като желъд. Като дърво то не се ражда, то расте. Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда. То се излюпва. И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък. Израстването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство. И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това. Вижда, че синът е по-силен, по-умен. Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя. А който е прахосник, малко се оставя. Де е правото?

Ама ако дойде при вас някой, на когото чувалът е скъсан? Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива. Де ще му туриш брашно? Ще му туриш до скъсаните дупки само. Другояче не може. Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек. Дойде друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има първокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито искаш, копринени. Не търси нещата там, дето ги няма. В една църква не се търсят пари. В едно училище какво се търси? Там трябва да учи човек.

Сега вие се приготовлявате за другия свят, нали? Та вие излезнахте от другия свят и дойдохте в този свят и забравихте онзи свят. И сега се питате какъв е онзи свят. Аз гледам, много философи има, които искат да ми докажат какъв е онзи свят. Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима. Във водата може, но като ходи между хората така, той е като страшилище!

Та, мислите ли, че това е човекът? Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят. Че, вие сте цели водолази! Туй е само за вас, тук си има място. Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите. Че, то е смешно. Там ни най-малко няма нужда от тях. Че, вие си представлявате какви лица ще имате тогава.

Аз ви навеждам тия, малките работи, за да имате една ясна представа, малка, за онзи, духовния свят и да имате повече съзнание за качествата на духовния човек. Вие не знаете по какво се отличава един светски човек и един духовен човек. Той има качества отличителни. Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори. Кои са качествата на духовния и на светския човек? Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва. Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има. Ти вярваш в Бога и децата ти пт са болни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здрава и децата му са здрави. Така не се говори.

Трябва да има някои качества. Когато правим разлика между желязото и златото, има едно съществено качество, което отличава желязото от златото. То е, че златото не се окислява. И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото. Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. Добрият човек разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взема хапката от ближния. Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе. Това са качества. Той има ненаситно око. Лошият човек, отдето мине, каквото види, пожелава.

И вие ако минавате някой път и някои неща пожелавате, нали? Вие не правите наблюдения. Оставете вашата култура, тази амалгама. Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване. Културата не е нещо много съществено. Ходил в Европа, културен човек станал. В какво седи културата? Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култура е това? Култура за изопачаване.

Сега не вземайте така. Културата да се измени. Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност. Не такова, каквото не е. Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора. Без разлика какво име носиш. Нищо не значи външните имена. Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек си? Действително човек ходи на два крака, малко другояче е лицето му, но още това не е човек.

Важното в човека, това е неговата мисъл. Човекът мисли, а животното не мисли. Туй е съществената разлика. Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно. Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат. Ще направи ли разлика? Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече. Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш.

Един вълк, след като изяде една овца, него му е приятно, казва: „Отлична работа е това, утре да има пак.“ Той си седи. Питам тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е опапал, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзнанието доде е дошло? Той седи и се радва сега, че му пекат кокошка, жена му приготовлява. Религиозен е, печено има и после чорбица с лимон, оризец, едно яйце разбито хубаво, така. Въодушевлява се той и след като изяде кокошката, ще благодари на Бога, че Господ е промислил за него. Каква разлика има между този културен човек и онзи вълк, който изял овцата? Ще кажете, той не я мъчи, не я разкъсва както вълкът – ама отрязва ѝ главата. Че, вълкът поне не го дере, агнето. А човек ще го дере, агнето, взима му кожата. И след туй ще почне да я дере. А вие казвате: Господ дал да се яде месце. Няма нищо.

Тогава питам: Защо на хората е позволено да ядат овца, а на вълците не е позволено? Защо на един вълк, като изяде една овца, всеки има право да му тегли куршум? Законът му дава право да тегли куршум, а за човека, като изяде една овца, никакъв куршум не му теглят? Неразбиране има. Престъплението е еднакво.

Питам тогава: Какво е бъдещето на вълците? Вълците нямат никакво бъдеще. И всичките вълци ще бъдат изтребени от лицето на Земята. И вълците не могат да бъдат наследници на Земята. Всичките месоядни животни няма да бъдат наследници на Земята – тигри, лъвове, всичките месоядни, котки, кучета, всички тия ще си идат и не могат да бъдат наследници на Земята. И всички хора, които постъпват по същия начин, и те ще си заминат по същия начин. Законът е все същият. И те няма да бъдат наследници на Земята. Само че лошите хора ще си идат малко по-късно. Най-първо ще си идат лошите животни и след това и лошите хора постепенно. И те няма да наследят Земята.

Сега някой може да каже да му докажа това. Нали? Аз ще му кажа: времето ще ви докаже туй. То е въпрос на времето. И когато дойде това време, ти си спомни тогава. Сега да ви докажа? Сега колкото и да се доказва, нещата остават недоказани. Не онова, което може да се доказва, е вярно. Не всяко доказателство е вярно.

Аз не зная, веднъж присъствувах в съдилището, в едно дело, в Русе беше, ме заведоха там, едно углавно дело се разглеждаше в апелативния съд. Кривата страна имаше 20 души свидетели, да доказват, че той има право, който е на кривата страна. А онзи на правата страна е един турчин – претърпевшият имаше само един свидетел, намери се един човек. Като ги погледнах тия, 20-те души свидетели, всичките мязаха на него, на онзи, другия, който завежда делото. Какъвто е той, главата му, лицето му, всичките такива доландарджии, 20 души свидетели, до един. А като гледам онзи, който имаше само един свидетел, казвам: правото е на негова страна. Казвам на онзи, който седи до мене: „Правото е на този, който има един свидетел.“ Питам: Как ще реши съдията? И решаваха, решаваха, и най-после решиха правото на онзи, който имаше един свидетел. Онези съдията ги хвана, другите. Той казва, че бил там, те си имат майстория, тургат разни въпроси и най-после се намериха в противоречие – той казал, че видял нещо, пък забравил това, че е казал така и после казва, че не е бил там. Как тъй? Казва: „Ама слушах от другите.“ То е друг въпрос, че си слушал. Ти да си очевидец. Та, хванаха ги до един. И казвам: Право отсъди съдията. Не колко души имате на ваша страна. И 20 души, които мислят като вас, те не могат да бъдат ваши свидетели.

Трябва да имате един ум отличен, да разбирате онова, което е право. Ти обичаш някого, то е друг въпрос, щом го обичаш. Но като дойде да кажеш една истина, има за разсъждение. Обичта ни най-малко не казва хората да говорят криво. Ти можеш да кажеш: „Аз ще кажа истината на този човек, аз го обичам.“ Та нима майката, като обича едно дете, не може да го накаже? Вие сте майки, нима любовта забравя да понакаже малко? Що е наказанието? Наказанието е едно голямо благо. Ама, че ако майката види, че детето ще падне в един кладенец и му ушие една плесница и то се търкули назад, тази плесница не е ли на място? Ушие му една плесница. Нека му светнат очите, стига да се спаси. А да му светнеш една плесница, без да има никакъв кладенец, не е на място тази плесница. Той ще се натъкне на нещо, ушиеш му една плесница – на място е.

И после, вие нямате ясна представа – наказанието някой път носи едно голямо благословение. Тебе някой път ако някой добър човек ти ушие една плесница, то е благословение – заради енергията, която е излязла от неговата ръка и влязла в тебе. Ти не можеш да я платиш. Господ му е казал: „Я му дай едно благословение“ – той ти ушие една плесница. Благословение е това от ръката на добрия човек. Но пази се да не дойде биенето от някой лош човек. Защото той като те удари, то е загуба. Ти не чакай да те бият лошите хора.

Сега вие ще кажете: че тогава, онези, които биха Христа? Че, всички, които Го биха, те се обърнаха. Ти ако речеш да биеш един праведен човек, ти ще влезеш в неговото място. Че, апостол Павел, който съизволяваше в убиването на Стефан, казва: „С камъни да се убие, да се научи този безверник!“ Най-после, апостол Павел съизволяваше. Казва Писанието, че дрехите държал. (Деянията на апостолите, гл. 7, 8; гл. 22, ст. 20) Той беше сприхав човек, апостол Павел. Не е бил първоначално, както е в посланията. Не е така мекичък, както говори. Хъ, реже така! Най-после го хванаха, че той замести Стефан. Е? Той съизволяваше в неговото убиване. Но той отиде на неговото място. Казва: „Да се махне.“ (Деянията на апостолите, гл. 21, ст. 36) Махна се Стефан, а взеха него. Ха сега, Павел на неговото място, ще вършиш неговата работа. И той каза: „Горко ми, ако не съизволявам във Волята на Бога, ако не проповядвам.“

Сега, неразбиране има във вас. И вие искате да влезнете в Небето. Като ленивите искате да влезнете. Искате да влезете в Небето с бели ръкавици; искате да влезете в Небето с хубава шапка, с лачени чепичета. И като ви изнасят на гробищата, облекат ви хубаво. Нищо няма да остане от това облекло. После, някои има, им тургат и пръстен, и тъй, с брилянтена огърлица. Пък тия работи хич няма да идат.

Сега аз ви говоря, то е етика на вашата вяра, де. Вие идвате, тук сте дошли с позлатени възгледи. Казвате: „Баща ми знаеш ли кой е?“ Аз не се интересувам вашият баща кой е. Не ме интересува баща ви. – „Ама аз съм способен.“ И това не ме интересува. Ти свириш. Кой е баща ти, не питам – ти свириш, вземи тона на цигулката право, вярно трябва да изкараш тона. Ти искаш да пееш – искам да видя гласа ти. Кой е баща ти и коя е майка ти, после ще ги уча. Ако пееш хубаво, ще мисля, че баща ти и майка ти пеят хубаво. Но ако ти пееш лошо, ще мисля, че баща ти и майка ти са като тебе. Какво ще ми препоръча едно вълче баща си? Каквото е вълчето, такъв е и вълкът – баща му. Ако пееш хубаво, баща ти и майка ти са отлични. Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук. Разсъждавайте сега. – „Ама знаеш ли аз къде ходих?“ И това не ме интересува. Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе. Ако те търпят тия хора, ти си като тях. Защото подобното подобното търпи.

Сега, туй трябва да го имате като едно правило. Да различавате доброто и лошото. Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно. И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка. Яденето, то е един външен процес. И за яденето, за една малка погрешка ги изпъдиха от рая. Те не можаха да направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод.

Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод? Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде? Че, същият закон е. Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е. Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не? Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не?“, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не. И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.“ Сега, в какво отношение? Приложение нали трябва да има.

Сега говорите за новото учение. Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина? Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е? Къде е погрешката? Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо. И издишаш бързо. Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учителят диша бързо). Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко. Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта. Въздухът е за пречистването на венозната кръв. Едно ново качество се внася в кръвта. Въздухът като се пречисти, като влезе, той е като един инспектор на труда, той се подписва, че тази кръв може да се употреби.

По какво се отличават англичаните в своята индустрия, в своите произведения? В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам. Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит. И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън. Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее. А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета. Здраво нещо е. Че това е англичанин човек, преценява.

Тогава, по какво трябва да се познава едно верую? Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин? И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда обичан от Бога? Ще кажа: „Бог е Любов.“ Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница. И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш. Ти бърбориш много – ще ти даде една болест. Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие.

Всичките тия болести, това все са методи за възпитание. Всяка една болест, която претърпявате, вие сте виновати. Не се извинявайте. Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви. Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка. Зная защо го болят зъбите. Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка. Той ми се оплаква, че туй било, онуй било. Не, не, не е така.

Всяко нещо, каквото Господ е направил, то е съвършено – по Божия път трябва да се ходи. Така разбирам. Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва. И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон. Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: „Как така?“ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят? Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга – в другия свят. Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат.

То е само фигура на речта. Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те извадят отвънка. Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов. Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления. Любовта търпи престъпленията вън, но вътре – никога. Вътре Любовта никакво престъпление не търпи. По-нетърпелива от Любовта няма в света и по-търпелива няма вънка.

Единственото нещо, което Любовта не търпи, то е престъплението. Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти. В това седи безсмъртието. Външната любов, всичко тя чисти. Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква. По това се отличава Любовта. По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма. Отвън някой е невежа – тя го извинява. Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не. Всичко трябва да знаеш безпогрешно. Съвършено, без упрек трябва да бъде.

И Писанието казва така: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Така се цитира стихът. Съвършен в своята мисъл. Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи. Там ще бъдеш безпощаден. И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят. А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре. Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен. Както светът отвънка е снизходителен, а отвътре никак не е снизходителен.

Та, най-първо трябва да се съблечем. Нали казва: „Да се съблечем и да се облечем в Христа.“ Да се съблечем от онова животинското състояние и да се облечем в духовното вътре. Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли?“ Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви. Какъв свят е там? Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум. Казвате: „Бре, изпокараха се.“ Нищо не се изпокараха. Но едно малко фенерче има там, откъдето се проектират нещата на платното. И ти казваш: „Какво правят там, на платното? Глупост е това, там не е реалността.“ Тогава, вие сте в този свят на кинематографа и мислите, че знаете нещо. Не, нищо не знаете. Обърнете погледа назад, оттам, отдето се проектира този свят.

Или казват: като мислим ние за Невидимия свят, мислим оттам този свят е проектиран. Земният живот е една проекция на духовния свят. Той е една сянка. Но земният живот ни най-малко не е като духовния живот. Има едно качество. Сега, едно от качествата кое е? Най-първо, човек като прогресира в духовния живот, той трябва да стане много по-търпелив. После, трябва да има мир, а мирът се дължи на това, че той мисли. Вие разсъждавайте.

Аз ще ви приведа един турски анекдот за Настрадин Ходжа, за да ви дам донякъде едно малко понятие за духовните отношения. Отива Настрадин Ходжа при кадията – има едно дело. И казва: „Ако успея, едно гърне с масло ще ти дам. Ама хубаво масло!“ Казва съдията: „Добре.“ Тегли едно решение. В турско мировият съдия решава делата. Та, Настрадин Ходжа бил свидетел. Той турил конски фъшкии в гърнето и отгоре – четири пръста масло. Праща го на кадията. Той като взима отгоре хубавото масло, като бръкнал по-дълбоко, вижда от конските, казва: „Тук на мене фъшкии ли пратил, лайна ли пратил?“ Настрадин Ходжа му казал: „Та ти лайната ги изяде, когато реши тази давия.“ Щом ти пращат тебе едно гърне с фъшкии, ти си изял лайната отнапред.

Сега ние се възмущаваме. То е външната страна. Едно вътрешно пречистване на мисълта трябва. Казват: човек да има една чиста мисъл, една Божествена мисъл, но и живот, и здраве, и мир, и любов. Всяка една Божествена мисъл като влезе в дома ти, то е едно благословение. Всяко едно Божествено чувство, което се зароди в тебе, то носи благословение. Всяка една Божествена постъпка, която ти направиш, микроскопическа ако е; може да направиш едно малко добро, Божествено, то ще носи благословение за тебе. Но ако не направиш това микроскопическо добро, ако доброто не може да дойде в тебе, тогава човек не може да расте.

Та казвам: Божественото в нас ще бъде само онова, което ни въздига. Какво мислиш ти, то е друг въпрос. Аз гледам една мисъл въздига ли ме, внася ли светлина в мене; едно чувство внася ли живот вътре; и за постъпката е същото. Постъпката, за мене, чувството и мисълта, те са земни. Постъпките, това представлява хубавата страна на физическия свят, чувствата представляват хубостите на духовния свят, а мислите представляват хубостите на Божествения свят. За някои мислите са Божественият свят, чувствата са духовният свят, а за мене постъпките са физическият свят. За мене Господ живее във физическия свят, тъй както жив е и в духовния свят. Във физическия свят, но не в нашия свят, който ние сме създали, не там.

Та сега, Христос като се спори... Тук се спорят с евреите. Той иска да ги накара, казва: „Ако в Мене не вярвате, вярвайте в това, което е право. Опитайте тия неща, които Аз ви давам, за да познаете.“ Как ще познаят, по кой начин те можаха да познаят дали Той е Христос или не е Христос? Ако дойде един прост човек и той няма никаква диплома като лекар, но вие вкъщи, някои от членовете на семейството е болен и този човек го излекува? „Ама ти откъде си дошъл?“ Може отникъде да не е дошъл, но кое е важното: дипломата или че знае да лекува? А щом не може лекува, той диплома няма. Щом може да лекува, той има диплома. Вие искате да знаете някой човек свят ли е или не. Че, той като дошъл вкъщи, у вас, и си заминал и остави благословението в дома, този човек е добър. А дойде някой вкъщи – след като дошъл, дойде сиромашия, нещастия. Котсуз хора има, от които ви е страх всичките. Тогава, за мене не важи какви сте – аз искам да зная, като идете вкъщи, какво добро носите. Туй е добрина за мене. Какво ще оставите с вашата мисъл. Може нищо да не кажете, може и да не говорите, но хората ще схванат вашата мисъл, права ли е тя; и вашите чувства ще схванат, и постъпките ви ще схванат. Добрият човек е като един скъпоценен камък – той отражава светлината; той е като един цвят – без да иска, ухание излиза от него. И Писанието казва: всички трябва да бъдем като цветове, ухание трябва да излиза.

Сега, туй е за онези от вас, които искате да се учите. То не е за осъждане, понеже след време ще дойдат професори, ще дойдат отвън такива адепти, извън рая ще дойдат, да ви дадат нови наставления. И те ще ви обърнат вниманието там, дето не е.

Сега, питам ви: Толкова години следвате, как проявявате вие любовта? В книгата трябва да четете, за да проявите любовта. Някой път казвате, че трябва да се обичаме. Как трябва да се обичаме, кажете ми сега. Как обичате вие? Мислите ли вие, че като прегърнете хляба, че като го ядете, че го обичате? В истинската любов има едно качество, което седи в следното: дотогава, докато ти в един човек не виждаш, че Бог живее в него и не го обичаш заради Бога, твоята любов не е права, нищо повече. За мене тази е мярката. Докато ти съзнаваш, че в този човек е Бог вътре – той дали го съзнава или не, то е друг въпрос, но когато аз съзнавам, че Бог живее в него, аз го обичам този човек, моята любов е правилна. И на този човек аз всякога ще му правя добро. Дали той е богат или не, то е друг въпрос.

Някой път аз казвам: в мене има една черта, тя е следната. Аз се отличавам само по едно нещо. Много проста работа е. В мене има една черта, която в другите хора не съм забелязал. Тя е следната: аз като давам вода на един беден човек, може да е дрипав, и на един богат или учен човек, еднакво ми е приятно. Като давам вода на бедния, на дрипавия, и като пие той водата, тъй ми е приятно, както като давам водата на някой учен, светски или какъвто и да е – еднакво ми е приятно. И то е правилният път. Приятно ми е, че водата отива на място. Аз не обръщам внимание на неговите дрехи, не обръщам внимание и на обущата му, но считам, единият е Божествена душа и другият е Божествена душа, само облеклата им са различни. Щом аз направя, сега, едно различие, то вече любовта я няма там. По малките работи се отличава човек. Вие, запример, ако дойде един беден човек при вас, аз съм наблюдавал по някой път като дойде такъв беден, дрипав човек при вас, вие вземете чашата и не я измивате, наливате и му давате. Аз не правя така. Аз, като дойде един беден човек, три пъти ще измия чашата – както за себе си, и ще му дам да пие. И като дойде един богат човек, и за него ще направя същото; и за мене правя същото. Аз не правя никакво различие. Някой на богатия човек ще я измие, а на бедния не я измива. Ти си несправедлив тогава. Ти си направил едно лицеприятие, тебе външните неща са те привлекли и ти влияят. Дойде някой богат човек – веднага ти направиш различие, кажеш: „Заповядай.“ Дойде един беден човек – кажеш: „Какво искаш там?“

Сега, аз не говоря за земните просяци. Аз говоря за бедните хора, които са светии, предрешени светии с дрипави дрехи, шапки, обуща, че искат да ни изпитат как ще постъпим с тях. Като дойде той, скрит е той, поусмихне се малко, че ме изпитва как ще му дам. И той, като дигне чашата, ме цени. Аз като му дам чашата, той погледне чашата и зная вече. На всички, на които съм давал вода, като погледнат чашата вода, той са поусмихне. И богатият, и бедният се усмихват, понеже еднакво съм очистил чашата. Пък и единият, и другият ме изпитват. Богатият е един голям нехранимайко, който ме изпитва и сиромахът е скрит светия, който ме изпитва. На богатия казвам: „Да станеш чист отвътре като тази вода; отвънка си такъв, но да бъдеш и отвътре такъв, какъвто си отвънка.“ А на светията казвам: „И ти да станеш отвънка такъв, какъвто си отвътре.“ И на двамата казвам. Питам: Не съм ли аз на правата страна? И тогава, като дойдат двамата, запознавам ги. Казвам: Тия двамата са мои приятели. На бедния казвам: „Вие може да бъдете приятели, понеже ти си отвън благороден, той отвън не е благороден, отвътре е, а ти отвътре не си благороден – тогава двамата може да се обмените. При вашите качества, приятелство може да има между вас.“

Така трябва да гледате. Правилни постъпки трябва да имате. Ако така не постъпвате, нищо няма да направите. Всичката философия, която може да имате, всичко е празна философия. „Ама аз любя Господа. Аз видях Господа Исуса Христа.“ Не ми говорете за тази любов. Че ме обича той, не ми говорете. Човек е много двойствен. Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас от момъка. Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва да избягаме, или трябва да се откажеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.“ Тя мисли, че може да го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той да се съгласи.“ Дъщерята иска да накара баща си да се съгласи. Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за момата? Не.

Докато ти се сърдиш на един човек, ти не можеш да го обичаш. Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си. Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов. Ти не можеш да обичаш един дявол. И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол. Той спада към друг един свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява.

Да ви приведа един пример. То е един анекдот. В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира. Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола. На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите. Нека седи там. Не извиквайте вашето минало да дойде сега, нищо повече.

По някой път вие искате да знаете какво има – карма, страдание или какво става. Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало. Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък. И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало. Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.

Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния. Тогава скръб и страдание прониква в душата ви. Защо са тия скърби? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията. Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги. В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде. Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли. Ако така разбирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии.

Понеже се приготовлявате за едно бъдещо общество, се изискват хора здрави. Доброто е общо за целия свят. Една Школа има. Няма никаква разлика. Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място. И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място. Ще минеш в едната книга, втората и третата книга. Тогава и страданията, и доброто, и възнагражденията, всичко е на място.

Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не. Каквото сте вършили, е написано. Не го пиша аз, написано е. Ако сте добри, и то е написано. Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите. Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали. И за онова, което за бъдеще искате да правите. Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга. В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано. Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите благословения.

Защото Любовта е в първата книга – на прегрешенията, Мъдростта е във втората книга – на доброто, а Истината е място на възнагражденията. Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради. Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има. Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш. Радостта е привидна. За изправление е тя. Да влезеш в доброто, да разбираш. И като влезеш, да имаш Божието благословение.

Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране – без разлика ни на йота. Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи. И за доброто е същият закон. Добрите хора отвън могат да търпят, но отвътре трябва да бъдете нетърпеливи. Добрите хора отвън могат да обичат лошите хора, но отвътре – никога. Добрия човек, може добрият да го обича и отвън, и отвътре, а лошия човек могат да го обичат само отвънка, те отвътре не могат да го обичат.

Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не си от добрите. Ако отвън и отвътре те обичат, ти си от добрите. Туй е закон. Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери. И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж. Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края.)

Сега искам да ви избия един гвоздей из ума. Вие седите, недоволни като че сте. Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте? Да идете в онзи свят, нали така? Да си оправите работите. Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете. Ще кажете: праведният Иов. Оставете тази история на Иова.

Иов е един адепт, един първокласен светия, когото от рая туриха на изпитание: взеха му всичко. Другите казват на Господа: „А му опитай любовта, той е добър, той Те обича заради говедата, заради синовете, дъщерите. Я му вземи тия работи, да се опита неговият живот.“

И Христос, и Той повтори същия изпит. Че, Той на кръста, след като погледна всичко, казва: „Да бъде Твоята Воля. Тази работа не я разбирам. Каквото можах, направих в света, но виждам, никакъв резултат няма. В Твоите ръце предавам Духа Си и оставям всичките противоречия.“ Въздигна Го Бог. Това е изпит. Едно голямо противоречие. Моли се да мине тази чаша, да не дойдат страданията, а страданията дойдоха отгоре. Той не казва: „Господи, как тъй? Аз направих толкова добрини, а Той да Ме излага и да Ме извадят на туй поругание, да Ми се смеят хората.“

А пък вие, малките изгревци, нямате нито характера на Иова, нито характера на Христа. От мене изисквате някои неща – „Как ще ми уредиш живота?“ От мене искат да им уредя живота. Всеки един от вас ще си урежда сам, разбирате ли? Никой от мене няма право [да иска] аз да уреждам живота му. Това е срамота! Може да ви дам как да живеете. Ако виждате нещо добро от мене, може да вземете. Направете го. Пък ако можете да живеете по-добре от мене, аз ще се уча от вас. От вашите глупости ще се уча, ще се уча от тях. Че какво да ви кажа сега? Аз да ви кажа, че като изгревци тук няма. Отвън като изгревци няма, но отвътре не сте такива. Отвън, може да ви кажа това, в сравнение [с] другите отвън вие сте светии, но в сравнение вътрешно – не.

Аз сега ви говоря за вътрешния живот. Ако става въпрос отвън, голяма неправда ще бъде, ако ви осъдя, но вътре, за вътрешния живот, казвам това. Ако някой ме попита какво мисля за изгревци, ще кажа: като хора отвън като тях няма. Вчера дойде една сестра и каза: „Знаеш какво мислят хората за изгревци?“ – „Какво?“ – „Че хора като тях няма.“ – „Как тъй?“ Тази сестра отишла да купува нещо за 2 лева. И наместо 2 лева, дала 20 лева. Връща се вкъщи, гледа: сметката не излиза. Отива при този, от когото е купила за 2 лева. Там имало едно момиче, сега го няма там. Казва: „Тук съм дала 20 лева по погрешка.“ – „Аз не зная, госпожо. Момичето го няма.“ В това време влиза един обущар и пита какво се разправят. Пита сестрата къде живее. Казва: „Да не си от Новото Учение?“ – „Да.“ – „А, честни са тия хора. Скоро давай ѝ 20 лева, те не лъжат.“ Продавачът казва: „Като е тъй, добре.“ Той ѝ дава 20 лева. Но той, като дал 20-те лева, не си задържал своите 2 лева. Идва тази сестра до Изгрева, гледа: държи 20 лева. Най-първо дала повече, наместо 2 лева дала 20 лева, сега, като ѝ върнали парите, не задържали 2-та лева. Тя се уморила, но пак се връща. Пита я продавачът: – „Ти какво [си] направила? Нали ти дадох 20-те лева?“ – „Но ти не си задържал 2-та лева.“ – „Е, има честни хора!“ Е, туй е препоръка за Изгрев.

Сега, къде е вътрешната погрешка на сестрата? Аз ако бях на нейното място, щях да оставя 20-те лева, не щях да се върна. То е външната честност. А пък като се върна, ѝ казвам: не си прегледа сметката. Вземаш 20 лева и не ѝ идва на ум да задържат 2 лева. Най-първо хич не искаш да изгубиш 20-те лева, пък ти си взела 2-та лева. Още на мястото трябваше да види, не трябваше да е разсеяна, и да му каже: „Задръж си твоите пари, 2-та лева.“

Това са, сега, потънкости. Но казвам: То е пак другата философия. Та, в нашите вземания и давания, в нашите постъпки с другия свят трябва да бъдем крайно изправни. Тъй, както в търговията изправни. Нито полици, нито да вземаме, нито да даваме, нито да подяждаме. Невидимият свят обича точност в сметките. Защото ние разполагаме с Божиите енергии, нямаме право да изхарчваме повече, отколкото трябва. Ние имаме право много да харчим, но нямаме никакво право да харчим повече, отколкото е позволено. Това е закон във всички неща. Никой не живее за себе си.

Та, трябва да бъдем образци, нови модели трябва да имаме. Едно вътрешно правило. Аз някой път ще изнеса, има много работи за дялане. Аз съм намислил в една лекция да изнеса някои неща, да ви кажа какво нещо е морал. Не тъй, обикновен, шаблонен морал, но нещо конкретно, което можете да приложите в живота. Еднакъв трябва да бъде. В това седи моралът. Ако човек не може да разбира Божия закон, това има влияние върху сегашното и нашето бъдещо развитие. Нашият сегашен живот ще бъде основа за бъдещия в Небето, като се върнете от Земята. Някои от вас мислят, че като идат в другия свят, няма да искат да дойдат на Земята. Ако не иска, няма да се върне. Тъй насила няма да го карат. Но като идеш в другия свят, да имаш желание да дойдеш тук, на Земята, и тук като си, на Земята, да не съжаляваш, но онова, за което си дошъл, за което ти си дал обещание, изпълни го. Защото вие горе сте дали обещание коя работа да свършите. А сега се потривате.

Тук преди два деня, дойде един при мене, в петък беше това, един млад момък, много способен. Опитва се той да се самоубие, той не намира смисъл в живота. Аз зная причините, няма да ви ги кажа, защо иска да се самоубие. Казвам му: Слушай, ти забрави ли, че като слизаше от Невидимия свят, тебе ти дадоха една програма? „Ти готов ли си за това и това да направиш? Нямаш ли нещо против?“ – „Не, по силите ми е, аз това ще направя.“ Ти се подписа отдолу. Като слизаше, ти забрави книжката. – „Тогава – казва, – щом съм подписал... Аз го забравих, аз мисля, че нищо не съм подписал, но щом има подпис, тази работа ми е ясна. Подписал съм – ще го направя.“ Че, за да бъдеш честен, трябва да изпълниш това, което подписа. Пък ти искаш да се самоубиеш. Казвам: Тази работа ти не си свършил, посред ден ти напускаш работата си. Ще те питат защо се връщаш наполовина от работата.

Така, вие всички сте подписали какво ще правите. Не ставайте доландарджии, не става тази работа така. И не мислете, че може да мине така. Никому не се прави лицеприятие. Трябва да се изпълни Волята Божия, да се освети Името Божие и да се въдвори Царството Божие. Това е смисълът на живота. Нали ви говорих – онова, което сме обещали, трябва да го направим. Това е, което Бог изисква от нас. Та, много обещания имаме. Не насила, доброволно ние ще го направим, няма да ни заставят. – „Ама ще замедлим своя прогрес.“ Ще кажеш: „Аз съм обещал, трябва да го направя.“ Какво правят хората около мене, то е второстепенно. Но какво аз правя, то е важно. Че не ме обичат хората, че не ме слушат, то е друг въпрос. Онова, което аз правя, трябва да го направя. По някой път може да се смущавам – то е друг въпрос. Че се смущавам, смущавам се, но трябва да си извърша работата. Ама по някой път иде обезверяване, или обезсърчаване, или болести. За мене тия работи са второстепенни. Болен-не болен, вярваш или не вярваш, слабне слаб, работата трябва да се изпълни. При всичките условия ти ще се стегнеш да изпълниш Волята Божия! Разбираш ли? И ще я свършиш без никакви завъртания, без колебания. Веднъж тази работа трябва да се извърши, ти ще я извършиш. Тъй казвам на себе си. Ще свършиш тази работа, няма да очакваш от хората нищо. И за всички така трябва да бъде. И като вършим така Волята Божия, тогава ще имаме една основа. И тогава Мъдростта, Любовта, Истината, тогава ще има взаимно уважение и почит.

Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам. И към мене хората нямат уважение. Мислите ли, че много уважение имат към мене? И ако река, аз [се] справям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не. Хващам кусур. Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам. Аз записвам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин.

И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава. И вие си имате три книги, записвайте си. Ама свършете си работата, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и записвайте. Казват: „Прощавай!“ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата. Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я. Не мисли защо той направил тази погрешка. Запиши, затвори книгата и остави я.

„Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен.“ „Истина, истина ви казвам, крадецът не иде освен да открадне, да заколи и да погуби.“ „Аз дойдох да им дам живот.“ И казвам ви, на всички ви трябва да бъде задача: отдето минете, да носите Божествените мисли; отдето минете, да носите и Божествената Правда – Божиите блага. Навсякъде да бъдете като ухание на тия цветя и който ви види, да каже: „Има хора в този свят, които носят Името Божие.“ Желая Господ да отвори книгата на възнаграждението – какво да даде.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

7 ч 5 мин

(На поляната направихме упражненията.)

12-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 8.XII.1935 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев