Да се не изгуби нищо

Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Ще прочета няколко стиха от 6 глава от Евангелието на Иоана до 12 стих.

„Духът Божий“.

Ще взема само няколко думи от последния 12 стих на прочетената глава: „Да се не изгуби нищо“.

В умствения свет няма по-приятно нещо от това да знаеш да слушаш. Няма по-хубаво нещо от това да знаеш как да слушаш. В духовния свет няма по-хубаво нещо от това да знаеш как да чувствуваш. Във физическия свет няма по-хубаво нещо от това да знаеш как да направиш нещо. Това са неща желани. Има известни системи, които ние сами си създаваме изкуствено. Като направиш една къща, ти ще си направиш стъпала да се качваш по тях горе. Не че те са необходими. Ти сам си създаваш тези стъпала, понеже обичаш високи къщи. Щом искаш висока къща, направи си една къща на Витоша. Ти не си направиш къща на Витоша, а ще си направиш в града една висока къща от няколко етажа. Защо да не си направиш на Витоша? Но дадените условия не са такива. Хората на земята са като малките деца. Кога са дошли на земята, не знаят. Когато ще си отидат, и това не знаят. Колко време ще останат на земята, и това не знаят. Едва сега ги учат на тия неща. Хората едва сега учат да ходят. Те едва сега учат кога са дошли на земята, кога ще отидат на онзи свет. Те нищо не знаят. И въпреки това, хората спорят по тези въпроси. Какви ли книги няма написани по въпроса, отде идат хората и къде отиват. Като чета тези книги, аз често си размишлявам. Запитвам се: Откъде съм дошъл в третия етаж на тази къща. Как съм попаднал в този етаж. И после си отговарям, че за да дойда в този етаж, аз съм дошъл отдолу някъде, оттам съм се качил. За да се кача на третия етаж, аз съм дошъл отдолу някъде, а не отгоре. Защо съм се качил на третия етаж, именно? – За по-удобно. Иначе, и аз не зная по каква причина съм се качил на третия етаж. Не, не е за по-удобно, че съм се качил на първия етаж. Дойдох в първия етаж, нямаше место. Потърсих във втория етаж, пак нямаше место. И тогава от немай-къде се качих на третия етаж. Някой път ние се запитваме каква е мисията на човека на земята. Много мъчно е да се отговори на този въпрос. Друг път се запитваме, защо сме се родили мъже. Много мъчна работа е тази. Защо сме се родили жени – и тази е мъчна работа. Защо сме се родили момичета или момчета – и тази е мъчна работа. Защо сме се родили господари или слуги – и тази е мъчна работа да се отговори. Кой ги е направил господари, кой ги е направил слуги, никой не знае. Единият е станал господар, другият слуга. Традиция е това. Главата се намира горе, а краката долу – по отношение на земята. Като се намерила горе, главата станала господар. Като се намерили долу, краката станали слуги. Ако речеш да обърнеш този порядък на нещата обратно, главата да се намери долу, а краката долу (горе), отиде та се не види. В реда на нещата е, главата да бъде господар, а краката да бъдат слуги. По-добри слуги от краката няма. И за главата е така. По-добри слуги от краката за нея няма. Ако рече главата да замести тия крака с някои дървени, отиде та се не виде. По-добри слуги от краката няма. Понякога хората на земята искат да заменят Божественото с човешкото. От немай-къде човек може да си послужи с човешкото, но да го използува във всички случаи, това не е право. Да си послужиш с дървен крак от немай-къде, както и да е, но да отрежеш здравия си крак и да го заместиш с дървен, защото било мода, това никога няма да направиш. Да отсечеш ръката си и да туриш вместо нея някоя златна или от какво и да е, няма да бъдеш доволен, ще кажеш: Не искам тази ръка. Ама мода било. – За никаква мода не се съгласявам. Ако другите искат, могат да си направят, каквато ръка искат, но аз не давам своята. Така е от мое гледище, а как е за вас, не зная.

Мнозина са дохождали при мене да се оплакват, че нямат никакви богатства, дотегнала им сиромашията. Казвам: Заложи едното си око, пет милиона лева дават. Сега има учени, които присаждат изкуствени очи. Ще ти извадят едното око и ще го присадят изкуствено. Като кажа на някого така, виждам го, като че ли се замисли. Казва си: Това са пет милиона, струва човек да пожертвува едното си око. И с едно око ще мога, достатъчно ми е едно око. Казвам: Онзи човек, който е готов за пет милиона лева да продаде окото си, това е човек, който не разбира живота, който не съзнава, както е изгубил с едното си око. Той ще вземе пет милиона, но ще изгуби сто милиона. Този човек не е от умните, той не е добър финансист, той не знае какво нещо са финансиите. Някои ще цитират известни стихове от Писанието, гдето Христос е казал: „Ако те съблазни дясното ти око, извади го“. Тези хора не разбират езика на Христа, следствие на което са го изопачили. Христос ни най-малко не е подразбирал да извади човек окото си. Нито е подразбирал да отсече ръката си. Това е криво разбиране на Христовите думи.

Мнозина са казвали, че не говори логически. Аз ни най-малко не искам да си служи с логиката на земята. Земната логика нищо не струва. Логическите работи на земята са само изкуствени работи. Логически ти нищо не можеш да изправиш. Казват за някого, че разсъждавал логически. Човек е същество, с два крака. Всяко същество, което има два крака е човек? Следователно, петелът е човек. Възможно е това. Ола билир. Според закона на еволюцията възможно е някога петелът да стане човек. Двата крака на петела са признак, че някога той може да стане човек. Един адвокат, или един съдник в съда може да защищава логически своя повереник и да го изкара невинен, но нима логиката изразява правдата. Не, ни най-малко. Много пъти логически обоснованата реч защищава неправдата. Един мирови съдия, у когото съвестта беше добре развита, ми разправяше следния пример. Дойде при мене едно дело. Обвиняемият беше един беден човек, богатият го съдеше. Като гледам как върви работата, намирам, че бедният е прав, но законът е против него. Онзи адвокат, който защищава богатия кожодер, като нанизал речта си като маниста, а онзи, който защищава бедния, не знаел как да го защищава, какво да говори. – Пък аз, казва съдията, нали съм егоист, гледам да не изгубя положението си. Виждам, че бедният е на правата страна и логически, и по правда, но ако се застъпя за него, ще изгубя службата си. По човешка логика не съм на правата страна. И току теглих една резолюция, че правият е крив. С това не искам да кажа, че логиката няма место в живота, но за сега тя е едно средство, едно спомагало за хората. Тя се намира в прогресивен етап. Всички сегашни науки са прогресивни и за в бъдеще те ще се изменят. В бъдеще ще имаме не математика, но параматематика. Не логика, но паралогика. Това са термини, както в санскритски език, запример.................. Това е нещо, както източните народи обичат да спорят, какво нещо е Брама. Брама е онова начало, от което човек е излязъл. Аз Брама съм ти, от когото съм произлязъл. А ти е той, третото лице, от когото аз, Брама и ти си излязъл. Аз в същност е човекът. Ти – душата, а той – от когото всичко излиза.

Сега някои философи спорят колко вечни начала има в света. Онези, които поддържат дуализма, казват, че има две вечни начала, а онези, които поддържат монизма, казват, че има едно вечно начало. Колкото и да спорят, това е безпредметно. Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат. Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали. За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън. Закрепил се човекът, трябва да се борите с него. Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш. – А ти разбираш, защото си в крепостта вътре. Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе. Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени. И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания. Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания. Човек има две естества, едното е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна. Аз наричам материята майка на човека. Тя е много разложена, от нищо не се безпокои. Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои. Животът има нужда от дъжд. Ама кръвта му изтекла. – Няма нищо, нека изтече. Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата. Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва. И след това всички питат защо светът е така създаден. Отде знаете, че светът е лошо направен. На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено. Вътре е топло. Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери. Това е негово схващане. Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса. Такова е неговото схващане. Това са вътрешни психологически състояния. Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи. Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи. Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни. Щастието на хората е на степени. Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри. Някои пък имат всичко и пак са нещастни. Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат. Някои хора страдат от фикс идеи. Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен. Защо си толкова нещастен? Да не би да си болен нещо? – Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре. Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите. Иди сега го освобождавай от тази мисъл. Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен. Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре. В ума на този мъж има някаква материална мисъл. Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга. Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив. Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива. Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив. Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи. Хората се борят, защото мислят, че са нещастни. Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави. Хората са изпратени на земята, да свършат нещо. Коралите изпълниха своята мисия. Те създадоха островите. Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека. Сега ние влизаме в един парафизически свет. Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня. Те създадоха цел катаклизъм. Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята. И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел. Това са човешки разсъждения. Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня. Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята. Като учени същества, те често си правят шеги с хората. Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя. От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят. После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват. Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано. Ако е научно, ще се говори на друг език. Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове. Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора. Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън. Както и да е, и на това съм съгласен. По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него. За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно. В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа. Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина. Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата. Там няма авторитети. Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки. За мене, обаче, това не са предположения. Ще кажете: Къде е духовният свет. Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет. Ще кажете, че физическият свет е тук. И аз ще кажа, че духовният свет е тук. Казвате: Докажи: Докажете и вие. Ама ние говорим истината. – И аз говоря истината. – Ама ние го виждаме. – И аз виждам духовния свет, за който ви говоря. – Как го виждате? Както и вие виждате земята. Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват. Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало. Както и да го нарисува, този човек съществува. Не може да нарисуваш един обект, който не съществува. Преди всичко то не може да го измисли. Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува. Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува. Нищо не може да се измисли. Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде. Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото. Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим? Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне? Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло. Друг пък милва някого, и това наричате добро. Виждате, че някой човек дава хляб на друг. Казвате, че това е добро. Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло. Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото. Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло. Отпусне ви, това наричате добро. Значи, злото отнима, а доброто дава. Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро. Това е относително така. Вземете запример, какво правите с дървеницата. Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло. Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата. Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница. Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе. Според вас дървениците нямат право да живеят. Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече. Но отвън те имат право да живеят, колкото искат. Обаче, щом хванете една дървеница в къщата, вие веднага ѝ теглите куршум. Има ли някой от вас, който да не е теглил куршум на дървениците? Сега всички вие се стремите към високи работи. Вие се стремите към обществен ред, към социалните въпроси, към висок морал. Всичко това са грандиозни работи. За да имате морал, от всички се изисква една велика наука, да знаете какво нещо е морал. Хубави неща са тия, да разисква човек върху морала, върху социалните въпроси. Аз нямам нищо против теориите, но всека теория трябва да има поне микроскопическо приложение. Всички вери в света не са нищо друго освен строители, инженери, които са опитвали да направят мостове между видимите и невидимите светове. Всички са учени, инженери, но още нищо не са успели да постигнат. Ако имаше вече поставени мостове, трябваше да има най-малко поща от там. Вий получавали ли сте писма от невидимия свет. Тук-таме има по едно–две писма получени, но това нещо се оспорва от учените хора. Още няма редовна поща от невидимия свет. Вие имате заминал баща за онзи свет, но знаете ли как го наричат там? Ако отидете при него, как ще попитате за името му? Вие знаете, че вашият баща тук се е наричал Иван Стоянов, но ако отидете в Англия, там ще го търсите на друго име. Там ще питате за Мистер Джонстон. В Англия не вървят Петкановци и Стояновци. Други имена има там. Така и в невидимия свет, ако отидете, трябва да знаете имената на вашите заминали – съвсем други имена им се дават там. Да кажем, че отговорите на името. После пък ще ви питат за адреса. Вий се молите на ден по няколко пъти. Какво представя молитвата. Молитвата представя писма, които изпращате чрез радиото за онзи свет. Вие казвате, че това е глупава работа. Чудно нещо! Като говорят в Англия, вие слушате тук всичко, каквото се говори. И вие като говорите тук, от Англия ви слушат. Това ви се вижда естествено, а като става въпрос за възприемане от невидимия свет, считате го за глупаво. В невидимия свет има установени такива пътища, каквито на земята няма. Достатъчно е човек да повдигне мисълта си нагоре, и след десетина минути, или най-много след половин час, получи отговор на молитвата си.

Един американец разправя своята опитност. Един ден той отишел на лов с пушката си. По едно време на десетина крачки от него излязъл един лъв. Като се уплашил, той не могъл да си послужи с пушката и останал като вкаменен. В това време могъл само да се помоли на Бога за помощ. Така силно се съсредоточил, че получил в скоро време отговор на молитвата си. Той чул гласа на майка си, която в това време била някъде в Англия. Тя му казала: В джоба на дрехата си имаш кибрит, драсни една клечка и ще се спасиш. Той послушал гласа на майка си, бързо извадил кутията кибрит от джоба си и драснал една клечка. Тревата, която била около него, била съвсем суха, тя веднага се запалила и пламнала. Лъвът, като видел огън, уплашил се и избягал вътре в гората. Какво е станало? Понеже радиото на майка му било съединено с Бога, той получил отговор чрез майка си, понеже неговото радио пък било съединено с това на майката. Той чул гласа на майка си, която му дошла на помощ. След това той попитал майка си какво чувствувала в този момент. Тя му казала, че се чувствувала някак особено неразположена, но ни най-малко не съзнавала, че синът ѝ се намира в опасност. Как ще си обясните това? Съществува духовен свет, който не е далеч от физическия. И духовният свет е тук, около нас, както физическият. Духовният свет ни заобикаля, както физическият. Ако ние не възприемаме гласа на някой англичанин по въздуха, ние по никой начин не бихме могли да се разговаряме. Но понеже гласът на този англичанин запример, се предава чрез въздушните вълни в пространството, ние приемаме неговия глас и можем да се разговаряме. В този смисъл Англия за нас е онзи свет. Следователно, с помощта на радиото, ние сме в границите на онзи свет. Значи, с помощта на късите вълни, които възприемаме звуковите вълни, ние можем да се съобщаваме както с отдалечените за нас видими светове, така и с невидимите, с духовния свет. Не само сега става това, но от хиляди години насам, съществата от слънцето постоянно ни телефонират. Учените същества на слънцето са в постоянна връзка с нас. Сега аз не искам непременно да вярвате в това, което ви говоря, но считайте, че ви говоря някаква приказка, или някакъв роман, или от приказките от хиляда и една нощ. Според новата логика а-то е а и а-то не е а. Това е паралогика. И едното е вярно, и другото е вярно. Във физическия свет частта никога не може да бъде по-голяма от цялото. В духовния свет, обаче, частта може да бъде по-малка от цялото, може да бъде равна на цялото, а може да бъде по-голяма от цялото. Как ще разберете това нещо, това е парадокс. Това е абсурд. Вари го, печи го, абсурд е това, абсурдът нищо не разрешава. Благодарим на абсурдите. Когато някои казват, че еди-кои си неща са абсурдни, казвам, често и най-хубавите неща са абсурдни. Запример, всяко ново изобретение първоначално е било абсурд, никой не го е приемал. Едно време е било абсурд да се мисли, че може да се хвърка из въздуха. Днес вече хората хвъркат из въздуха. Сега е абсурд, че някога хората ще пътуват до месечината. Ще дойде ден, когато и това ще се осъществи, хората ще отиват и ще се връщат от месечината. Днес това е заблуждение. Кога ще стане това? Може би след 25 000 години, може би след едно обръщане на слънцето, което трае около един период от двадесет и пет хиляди години. Ако това стане след три такива обръщания, значи след 75 000 години. Може след толкова хиляди години именно, ще имаме едно отиване и връщане до месечината. След толкова хиляди години ще имаме прекаран път до месечината. След това ще можем да отидем и до слънцето. Но днес, с тези пособия, с които разполагаме, невъзможно е това. Съвсем други сили трябва да се употребят, за да се отиде до слънцето. Тогава човечеството ще има един организъм, съвсем другояче устроен от сегашния. Ако сравним днешния човек с преди историческия, ще видим, каква грамадна разлика има между тях. Те се коренно различават, и по кости, и по мускули, и по жлези, по устройството на целия организъм. Трябва да благодарим, че след 75 000 години, хората ще знаят най-малко два пъти повече, отколкото сега знаят. След 75 000 години децата ще знаят толкова, колкото знаят сегашните учени хора. Предполагам да бъде така. Не е ли хубаво нашите деца да знаят, колкото знаят сегашните най-учени хора. Казвате: Какво ни интересуват тия неща? Вас трябва да ви интересува слънцето, луната, звездите. Не е въпрос да се кланяте на тия звезди. Но те трябва да представят за вас библиотека, от която да четете. Като вляза в една библиотека, аз не се интересувам колко тома книги има там, нито колко автори са ги писали, което представя статистическата страна на въпроса. Аз се интересувам от съдържанието на тези книги. Съдържанието на тези книги може да ми допринесе нещо. Казвам: Всека наука има нещо, с което може да интересува човека. Има чисто физически науки, които се отнасят до конкретния, до обективния, до външния свет. Има един обективен свет, който седи по-ниско от нас, но има и един обективен свет, който седи по-високо от нас. Има и един субективен свет, субективна наука. Това са термини, които аз употребявам. За в бъдеще тези термини ще ви станат по-ясни. Има и един субективен, вътрешен свет, който е по-малък от нас и седи по-ниско от нас. Има един субективен свет, който седи по-високо от нас. Значи, има един обективен свет, който е по-голям от нас; има и един субективен свет, който е по-голям от нас. Има един обективен свет, който е по-малък от нашия; има и един субективен свет, който е по-малък от нашия. Това е от наше гледище. Когато аз говоря, че има един свет по-голям и един свет по-малък, аз внасям в този свет живот, подразбирам свет, в който работят разумни сили. Аз не разбирам един неорганизиран свет. Аз не говоря за слънцето, така както го виждаме, и то е право. Като говоря за човека, аз не взимам във внимание неговите дрехи, с които е облечен. Дрехите на човека не представят нещо умно. Аз имам предвид онова, което седи зад дрехите. То е умното в човека. Ученият човек носи една шапка, която не е философска, но е просташка. Той може да носи едни обуща, които не са учени, но просташки са, обаче, той има нужди от тия просташки обуща и дрехи. Но щом ученият носи тези дрехи и обуща, от това гледище, те не са просташки, те са учени дрехи. Как ще си обясните тогава, готовността на хората да дадат хиляди левове само да имат едно малко парченце от честния кръст, на който Христос е бил разпнат. Един американец е готов да даде два милиона долари за едно малко парченце от този кръст, стига да знае, че наистина това парченце е от кръста, на който Христос е бил разпнат. В какво седи цената на това дърво? Цената на този кръст, на който Христос беше разпнат, седи в това, че той и до сега още е жив. Този кръст, това дърво не е мъртво. Всека негова частица оживя след разпъването на Христа. Този кръст оживя и до сега още върви след Христа. Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес. Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос. Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше. И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст. Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове. Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст? Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив. Това (са) абсурди. Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите? Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст. Вие се интересувате от живите неща. По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите. Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви? Живот е този кръст, от него излиза живот. Дето влезе, той носи със себе си огън. Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания. Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате. Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст. Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас? Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат. Каква е моята логика сега? Това вече не е паралогика, но е логика. Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал. Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните. Аз поне помня. Това е парадокс, това е абсурд. Че какво помня? Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави. Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил. Защо не помни? Защото е бил пиян. Защо помни? Защото е изтрезнял. Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща. Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели. Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил. Това са ред разсъждения. Донякъде е добре човек да е малко пийнал. Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва. Два–три пъти поне в седмицата все ще се напие. Като се напие, нищо не помни. След като изтрезнее, става много внимателен към жена си, започва да я гали, да я нарича миличка, да ѝ се извинява, че бил като говедо, че не помнил какво правил. Тя казваше: Като биваше толкова внимателен към мене, казвах си, че добре е дето от време на време пие.

Христос казва: „Да се не изгуби нищо“. Значи, след като народът се нахрани, Христос казал да се съберат укрухите, да не се изгуби нищо. Укрухите представят Божественото в нас, към което ние трябва да бъдем внимателни, да не се изгуби нищо. Опасно е Божественото да не се изгуби. Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко. Ти си един ангел. Но като изтрезнявал, пак ставал груб. Във време на своето пиянство, той става медиум. Виното не му е взимало нищо. Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си. Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си. Според мене това е пиянство. Дали е така във вашия ум, във вашето сърце и във вашите разбирания, не зная, но според мене пиянство е всяко състояние, при което човек губи Божественото в себе си. Когато човек губи своята добра обхода, това е пиянство. Но когато човек придобива нещо хубаво, това не е пиянство, това е изтрезняло състояние.

Сега да се върнем към съществените неща. Тези неща са вметнати. Пиянството си има свой произход. Причината на пиянството е в човешките чувства. Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви. Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек. Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие. Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб. Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие. Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне. Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства. Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие. Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство. Винаги силните чувства в човека, заместват слабо проявените чувства. Пиянството не е от най-силните чувства.

Казвам: При всички противоречия на живота, ние търсим начин как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Философията седи в това, да възприемем Любовта като творческа сила, която дава силни импулси за работа. Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само. Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта. Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете. Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат. Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие. Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля. От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора. Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят. Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той. Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват. Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва. Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите. Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите. Времето, с което можеш да се разбереш, е твое. Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое. Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои. Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое. Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое. Това е философията. Сега аз не говоря за общото. Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл. Ние искаме един народ да се повдигне. Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо. Всички тия неща са свързани едно с друго. Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон. Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро! Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин. Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо. Също така може да го извикате дома си, да го нахраните. И цяла година да седи при вас, вие не съжалявате. Друг път и да ви застави някой да помогнете на даден човек, вие не сте съгласни и роптаете. Питам: В първия случай кой ви застави да помогнете на страдащия? Видимо нищо и никой не ви застави, но има нещо отвътре, което ви застави да помогнете на този или на онзи човек.

Казвам: При новото разбиране, вие трябва да дойдете в съприкосновение с новата религия в света. Сега да ви кажа какво нещо е старата религия и какво нещо е новата религия. Това нещо, което ти можеш да направиш за човечеството, това е достатъчно. Същото може да се каже и за религията, за старата религия. Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е. За в бъдеще тя не може повече да ни помага. И да искаме повече да ни помага, тя не може. Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала. Като стане на тази възраст, тя го праща на училище. Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце. Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи. Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си. Няма нищо лошо. Следователно, новата религия няма да разединява хората, но ще ги обединява. Новата религия ще осмисли всички неща в света. Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на общества, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Дълго време трябва да се разправя на един човек как трябва да живее. Не е лесна работа тази. Сега ще ви преведа един пример, за да разберете. Представете си, че някой е взел от хиляда лева, или пък че сте изгубили хиляда лева, които са ви потребни. Ако сте изгубили парите, вие се безпокоите защо е станало така, чудите се какво да правите, как да ги намерите, защото много ви трябват. Иначе сте богат човек, но в случая трябват ти тези хиляда лева. Ако сте православен, ще отидете в една, в друга църква, ще се молите, ще целувате икони, дано някак ги намерите. Щом сте в новата религия, ето какво ще стане. Някой човек, който иска да се запознае с вас, като чуе, че сте изгубили тези хиляда лева, ще ги намери отнякъде и ще ви ги донесе. По този начин между вас и него ще се образува приятелство. Ако се разболеете от някаква болест и сте в новата религия, ето какво ще стане с вас. В това време някой от вашите добри приятели, които вие още не познавате, веднага ще се погрижат да ви изпратят един виден лекар да ви лекува. Като ви излекува, по този начин вие ще образувате приятелство с този лекар. Затова идат болестите в света. Те имат за цел да направят връзка между болния и лекаря. Оттам насетне животът ви ще тръгне по мед и масло. Какво лошо има в заболяването? Много неща мога още да ви кажа за новата религия, но ще ви съблазнят. Има неща, които като се говорят на хората, те се съблазняват. Има една опасност, че като им се говори за бъдещето, те изгубват настоящето, в което живеят, там е опасността да не се съблазнят. Аз не ги осъждам, но казвам, че по този начин ще изгубите времето си. В някое село има един добър млад момък, много работен. По едно време той чува, че някаква нова религия се явила, т. е. някаква нова мома, красива, хубава, се явила в селото. Като я види, този момък се влюбва в момата и мисли, че като нея друга няма. За него тя е цел ангел. Той ходи натук-натам, не може место да си намери. Цел е като замаян, не може да си гледа работата. Той ходи, пъшка, иска да срещне този член на новата религия. Бащата пита сина си: Какво има синко, че си толкова разсеян? – Остави се татко, срещнах един член от новата религия. Този момък не разбира нещата. И след като срещне тази мома, той пак трябва да си гледа работата, да ходи на нивата, да работи даже по-усърдно от по-рано. Обаче, той се афектира и престава вече да работи. Той се страхува да не я вземе друг някой. Затова той ходи, пъшка, измъчва се, нищо не работи и казва: И аз искам да стана член на тази нова религия. Сега аз не зная дали за някои от вас има такава опасност. Та сега като говоря за новата религия, не че тя е съблазнителна, но като се говори за нея на хора, които още не са готови, те се увличат в бъдещето и забравят настоящето, в което живеят. Казвате: Откъде ми влезе този бръмбар в главата? Където и да отидеш, все за тази религия разправят. Сегашното е важно и то онова спасителното, което е хубаво, което е реално. Вие знаете ли кой ви е пратил на земята? В новата религия се разправя кой ви е пратил на земята. Вие трябва да му намерите адреса. Вие не знаете адреса му и казвате, че майка ви и баща ви са ви пратили на земята. Добре, но и те не знаят кой ги е пратил. Ако хванете дядо си и баба си, и те не знаят кой ги е пратил на земята и казват: Не знаем, който ни е изпратил, но тук сме от толкова години вече. За случая турците имат една поговорка много класическа. Те казват: Говедо дошъл, вол си отишъл. От това незнание на нещата в хората се явява едно озлобление, което обезсмисля живота. Вие мислите, че животът няма смисъл, че никой не ви обича. Като гледате нагоре-надолу вие се чувствувате изоставени, казвате, че няма кой да се грижи за вас. Човекът, това малко същество се обезсърчава и казва, че животът няма смисъл. Не, има кой да ви обича. Има един който ви обича. Няма човек на земята, който да не е обичан. Само че вие не знаете къде е този, който ви обича. Всички хора пъшкат, страдат, че няма кой да ги обича. Има един и като го намерите, ще видите, че никой не може да ви обича като Него. Като Го зърнете веднъж и Той като ви зърне, ще можете всичко да постигнете на земята. Тогава ще видите, че няма нещо, което не можете да постигнете. В 24 часа само и художник може да станеш, и музикант, и скулптор, и учен, и философ, и поет, и силен, сто пъти по-силен от Дан Колов. Ще кажете, че това е абсурд. Ще ме питат станало ли е това нещо някога? Казвам: Не е било, нито е станало. Как може да стане това, което не е станало? Как може да стане това, което не е било? Там е всичкото, че това, което не е станало, което не е било, може да стане. В природата нещата два пъти не може да станат. Казвате: Че слънцето изгрева и залязва. Това е относително, слънцето никога не изгрева и никога не залязва. Ако се качите горе в пространството, на голяма височина, ще видите, че слънцето се върти около земята в една линия, без да залязва и да изгрева. И земята се върти около слънцето, обаче, на земята ние сме такава обстановка, че виждаме земята да се върти около слънцето и слънцето около земята. И сме много добре при това положение. По-добре майката да се движи около люлката на детето си, а не детето около майка си. Следователно, днес голямото се движи около нас, а след време ние ще се движим около него. Това са парадокси, това са небивалици, това са абсурди, това са квадратни глупости, така мислят светските хора, а пък аз казвам, че целият свет е една квадратна глупост. Според мене този глупав свет е умен. Аз бих желал всички хора да оглупеят, за да станат умни. Старият философ, който е написал 200 тома от своите философии, в бъдеще няма да дойде пак като философ, учен човек, с бяла брада, но ще дойде като малко дете, което отново ще започне да учи. Ако не стане малко дете, той не може да прогресира. Един ден като порасне, това малко дете ще попадне на своята минала философия, ще я чете и ще критикува. Ще каже, този философ не е писал право, не е логичен в мисълта си. Без да знае, той критикува своята философия. Сега аз ще подкрепя своята мисъл, ще я аргументирам по този начин. И затова, питам: Кой от вас е доволен от своя минал живот? Казвате: Колко глупаво съм постъпил. – Не сте постъпили глупаво, но на времето си, с тогавашните разбирания сте постъпили много умно. Мислите ли, че както сега постъпвате, не постъпвате умно, умно постъпвате. Обаче, един ден, като се видите по-напреднали, пак ще бъдете недоволни от себе си. Според мене глупави неща са само тия, които в даден момент спъват моя прогрес. Всяко глупаво нещо, което в даден случай може да ме подтикне към прогрес, то не е глупост, то е учение, то е знание. Така аз определям какво е глупост и какво е знание. Следователно, всяко нещо, което ме подтиква към прогрес, е знание, наука. Всяко нещо, което ме спъва, колкото и да се представя за нещо голямо, за някакво знание, според мене то е глупост. Аз разбирам прогрес в трояко направление: Прогрес на ума, прогрес на сърцето и прогрес на волята. Това произвежда култура в света. Там, де човек прогресира едновременно в умствено, в сърдечно и във волево отношение – там е прогресът. В това седи истинският прогрес.

Сега, ето в какво седи новото възпитание, към което хората се стремят. В областта на новото възпитание аз съм правил много опити, които много са ми коствали. Запример, аз се натъкна на някоя отрицателна мисъл, за да се освободя от нейното влияние, трябва да правя опити абсолютно да се абстрахирам от нея. Или представете си, че някой човек е изгубил сто хиляди лева. Какво трябва да направи този човек? За да не се терзае от мисълта за изгубените пари, той трябва абсолютно да се абстрахира от тях, да счита, че не са изгубени, да мисли, че тези пари се намират в някаква каса, и след време ще се върнат пак при него. Той трябва да мисли, че тези пари са дадени в някоя банка и след време ще ги получи заедно с лихвите им. Кога ще стане това, да не мисли. Ако не мисли така, и не разбере закона, ще му дойде на главата още по-голяма беля. Това не значи, че трябва да станете фаталисти, да мислите, че е така трябвало да се случи, че така е писано, но да знаете, че всичко, каквото ви се случва в живота, е едно разумно съчетание на нещата, което има за цел да ви подтикне да мислите. Разумният, невидимият, Божественият свет прави едно давление, едно налягане върху нас, за да ни застави да мислим. Защо? Защото в човека има едно скрито желание да не мисли, да не чувствува, да не постъпва, а да прекара едно пасивно спокойно състояние. Обаче, природата не търпи пасивните състояния. Всичко седи в движения, и то не само в движенията, но в разумните движения. Представете си сега следното положение. Среща ви една сестра, аз наричам всички ни сестри, защото са произлезли от една и съща майка. Ева. Нали и в Писанието се казва, в стария завет, че Ева е майка на човечеството. Тази сестра сега ви каже, че сте прости като фасул. Тя казва: Едно време аз имах високо мнение за вас, но сега виждам, че сте по-прости и от фасул. Вие веднага се обиждате и казвате: Как смее да ме нарича прост човек. Не, считайте, че тази сестра ви говори хубави работи. Какво означава думата прост? Да ти каже някой, че си прост човек, това значи, че сте вече завързал плод, който наскоро ще узрее. Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете. Какво лошо има в това? То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства. При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии. Така тълкувам аз думата прост човек като фасул. Този човек може ли да се нарече прост? В какво отношение фасулът е полезен на човека? Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му. Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма. Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм. Водата на фасула, като минава през бъбреците, пречиства ги. После минава и през пикочния мехур и него пречиства. Благодарение на фасула, който пречиства бъбреците ви, за да функционират правилно. Знаете ли какво щеше да стане с вашата философия, ако бъбреците ви не функционираха правилно?

Сега при новото възпитание, за да може човек да говори нещо, той трябва да го е постигнал, или най-малко да го познава. Казвате: Ние сме религиозни, ние сме културни хора. За да каже човек за себе си, че е културен, това значи да може правилно да мисли. Всека мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения. Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях. Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека. Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия. Те са причина и за различните страдания в човека. Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека. И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно. Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си. Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата. Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора. Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора. Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля. Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия. Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум. Ще кажете, че той ще ви парализира. Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек. Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си. Добрият човек е извор, който добре постъпва. Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си. Това са добрите хора в света. Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е. с посредствени хора. Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите. Ако сте силни, ходете при болни хора. Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора. Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава. Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него. Такива качества трябва да имат и лекарите. – Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти. Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута. Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен. Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе? – Няма нищо сериозно, ще мине. – Това е лицемерие от страна на лекаря. Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност. Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право. В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш. Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови. В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти. Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти. Също така и постъпките ти не са прави. Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората. Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш. Само така ще се подобри здравето ти. Този човек е бил търговец и всичко опропастил. Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва. Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква. – Какво искаш от мене? – Искам да се помолиш на Бога за моето здраве. – Не мога да се моля. – Защо? – Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил. Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил. За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си. А така как ще се моля. Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля. Но иначе, не се моля за тебе. – По-малко не може ли? – Не може. Така трябва да говорите на болния. А така, кикери-микери – нищо не ползува.

Сега и на вас казвам: Ако искате да оздравеете, да подобрите здравето си, внесете в ума си чисти мисли. Това не значи, че вашите мисли не са чисти, но трябва да ги филтрирате, да минат през щателно пречистване. Не че чувствата ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Не че постъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Филтрирайте мислите, филтрирайте чувствата, филтрирайте и постъпките си и вярвайте, че има Един, Който ви обича и иска вие да прогресирате. Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви. Това и аз желая на всинца ви.

Благословен Господ Бог наш.

Отче наш.

13. неделна беседа от Учителя,
държана на 15-ти декември 1935 г.
София, Изгрев