Не съдете по лице

„Не съдете по лице, по права съдба съдете.“

Отче наш.

„Бог е Любов“.

Ще прочета само няколко стиха от 7 глава от Йоана, от 21 стих нататък.

„Духът Божий“.

„Не съдете по лице, но по права съдба съдете“.

Има нещо, което куца в живота. Какво е то? Има нещо, което не достига на хората. Какво е това? Има нещо в света, на което хората не обръщат внимание. Какво е това? Най-после кое е това реалното в света, на което човек трябва да уповава? Хората казват, че това е реално, онова е реално, а всички тези реални неща изчезват. Това, което изчезва, не е реално. Реално е това, което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реалност. Като казвам разумност, разбирам човека. Този, който е умен, може да се нарече човек. Онези, които не са умни, не са хора. Онези, които са умни, те са хора, те са човеци. Онези, които не са умни, те са извън тази категория, те нямат думата. Те не са граждани на това царство, те нямат право да гласуват. Ще бъде смешно немите хора да ти говорят. Ще бъде смешно да очакваш глухите хора да те чуят. Смешно е да очаквате слепи хора да те видят. Това са контрасти. Аз не искам да ви говоря за неща, които вие знаете. Това е ваша привилегия. Тъй щото оставам вие да говорите за това, което знаете. Няма защо да говорим за това, което се е говорило, понеже това, което веднъж се е говорило, няма защо втори път да се говори за него. Ти не можеш да говориш за едно нещо два пъти, понеже обстановката ще се измени. След години ти можеш да говориш за същия предмет, но вече обстановката не е същата. Ти можеш да говориш за една обстановка в детинството си, когато си бил на 21 година, но същата обстановка няма да бъде на твоята 90-годишна възраст. Запример, като си бил на 21 години, дали са ти един хубав обед, който никога не можеш да забравиш. На 90-годишна възраст са ти дали пак също такъв хубав обед, но обстановката не е същата. Този обед, който ще ви се даде, когато сте на 95 години, не е така сладък, като онзи, който е даден на 21 или на 25 години. Сега аз мога да ви доказвам това нещо, но не е лесно да се доказва. Вий сами знаете, че е така. Защо? – Защото в млади години стомахът функционира правилно, на стари години стомахът се изтощава от много работа и иска да си почини. Той става аристократ, на особено мнение. Като му давате една работа, той казва: Тази работа не искам, онази работа не искам, докато най-после става толкова взискателен, че казва един ден на господаря си: Господарю, знаеш ли, че аз искам да те напусна? Не искам да живея при такъв господар като тебе. Скоро ще те напусна. Ти започваш да трепериш, защото ако той те напусне, цялата фирма ще отиде. Стомахът е важен фактор, каквото обработи, колкото капитал е събрал, всичко ще отиде. Ако стомахът не работи, във всички други работи човек ще загази. Казвате: Умствени работи, духовни работи. – Така е, но ако стомахът ти не работи, всички тия работи ще се загази. Аз разглеждам въпроса като обикновен реалист от гледището на обикновения реализъм.

И така, като говоря по този начин, аз не искам да ви убеждавам в нищо, но ако и искам да ви убеждавам, тогава вие сте много глупави хора. И ако искам да ви уча, тогава вие сте много невежи хора. Аз искам да ви дам едно малко забавление, едно малко развлечение, понеже виждам, че сте се много уморили от голям труд в света. Затова сте дошли вие при мене, да ви дам едно малко развлечение, че като се върнете дома си да започнете отново своята работа. Това развлечение не такова, каквото вие разбирате. Думата развлечение на български език започва с частицата „ра“, която е хубава, но веднага след нея идва буквата „з“, която не е хубава. Тъй щото, в български език всяко развлечение започва добре, а свършва зле. Запример, някои се развличат в кръчмата, пият, но после се сбият, пукнат главите си и с това се свършва развлечението. Съвременните хора са културни, но ако отидете в американския департамент, в народното им събрания, или ако отидете в Англия, в най-благородните събрание, ще видите, че столовете им са завинтени, завъртени с винтове, да не се движат. Това показва, че при някоя своя реч, някои депутати толкова много се възбуждат, че могат да дигнат някой стол да блъснат някого по главата. Затова именно, всичките им столове са с винтове. Не зная какво е положението със столовете в българската камара. Струва ми се, че и тук столовете са с винтове. Това е една предпазителна мярка. Като знае това нещо, и природата е предвидела много работи. Често и столовете, на които ние седим, също така са завинтени с винтове. И ако ме питат, защо столовете ви са завинтени, казвам: Природата е взела тия предпазителни мерки, да не би, като седне някой на един от тия столове да извърши нещо нежелателно. Ако столът не е завинтен, най-малкото може да се открадне, а като е завинтен, поне е в пълна безопасност във всяко отношение. Като ви говоря за развлечението, трябва да разбирате право. Развлечение има и в азбуката. Това развлечение всеки го знае. Най-голямото развлечение е там. Вижте един поет, като вземе да описва едно цвете, ще го опише такова, каквото не е. Ще му вложи такива работи, каквито в него не съществуват. Той ще пише, че цветето му говорило, ще му вложи такива работи, каквито не съществуват. Аз никога не съм чувал цвете да говори. После ще пише как цветето му се усмихнало, как се молило на Бога. Аз поне не съм виждал едно цвете да се моли на Господа. Може би едно цвете да се моли по особен начин. Когато цветето е жадно, то клюмва малко надолу. Като го напоите с вода, повдига се нагоре. Ето как тълкувам аз клюмването надолу. Това е едно развлечение. Цветето казва: Който ме напои, аз ще му благодаря. То му благодари и клюмва, поздравява с главата си. Преди още да го е полял някой с вода, то клюмва глава, с което иска да каже: Кой ме напои с вода, ще му благодаря и ще го поздравя по този начин. Вие наричате това реверанс, или поклон. Като го гледате в това положение, казвате: Горкото цвете, увиснала е главата му. Не може да увисне главата на цветето. Най-първо цветето няма глава. Главата на цветето е заровена в земята. Ако мислите, че неговата дрешка е главата на цветето, тогава вие не разбирате нищо. Хайде, да не казвам, че не разбирате, защото това е обида, но ще кажа, че не са ви осведомили добре, или езикът, на който се изразявате, не е така правилен, както са нещата в природата. Цветето има една ръчка, както детето, което се държи в утробата на майка си. От тази малка ръчка то черпи сокове да се храни. Детето не се храни чрез главата си, но се храни чрез пъпа си. Ако вие считате, че неговият пъп е неговата глава, вие се лъжете. Това е устата на стомаха. Това не е главата, която мисли. Следователно, ние трябва да проучим сегашната природа. За да се осведомите върху някои неща, вие трябва да проучите природата, за да видите в нея има нещо велико и хубаво. Казвам: Едно цвете се познава по неговия плод. Когато едно цвете цъфне, аз го оценявам от плода му, който ще му даде живот. Цветът е предисловие на плода, който трябва да дойде, а плодът носи в себе си онази семка, която може да произведе онова, от което плодът е станал. Следователно, ако човек се храни с храна, която няма семки, той ще опита и нейните резултати. Сега ние искаме плодове без семена. Когато някой се храни с растителна храна, казваме, че този човек е вегетарианец. Едно трябва да знаете: Човек, който се храни с трева, ще замяза на воловете. Който се храни с месо, ще замяза на зверовете. Който се храни с плодове, ще замяза на птиците. Де е човекът тогава? Значи, ако се храниш с трева, между воловете си; ако се храниш с месо, между зверовете си; ако се храниш с плодове, между птиците си. Това е факт. Какво ще ми разправяте отгоре. Нито месната храна, нито растителната храна, нито плодната храна са създали човека. Тревите ще създадат животинския живот на тревопасните. Месната храна ще създаде тези енергии в човека, с които той ще обича да се бори, да воюва, а плодната храна ще създаде в човека енергии, които могат да се употребяват за някакво чувствуване, за някаква мисъл в света. Това още не е истинско хранене. Когато дойде на земята, Христос каза: „Всеки, който се храни с обикновения хляб, той ще умре и ще страда.“ Но всеки, който се храни с хляб, който слиза от небето, той вечно ще живее. Хлябът, който слиза отгоре, той е човешкият хляб, това е храната за човека. И сегашните философи са дошли до тази мисъл. Само онзи човек се храни, който мисли. Човек, който като яде не мисли, той е тревопасно животно. Човек, който яде и къса храната си, той е месоядно животно. Човек, който яде и кълве храната си, той е пернато животно. Ако тревата я няма, тревопасните животни ще изчезнат. Ако месната храна я няма, месоядните животни ще изчезнат. Ако плодната храна я няма, пернатите животни ще изчезнат, т. е. птиците ще изчезнат. И най-после, ако и мисъл няма в света, и човек ще изчезне. Следователно, реално е само това, в което се проявява мисълта. Който иска да тури една нова основа в живота си, да разбира живота, така трябва да мисли. Защото, ако вие се храните с месна храна, ще имаме разбиранията и чувствуванията на животните. Ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните. Ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците, ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Храната днес не служи ли за спор между животните? – Служи. Тревопасните животни спорят за тревата; месоядните спорят за месото, а птиците спорят за плодовете. Дето има спор за храната, животът се намира в едно тягостно състояние. Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата. Човек все ще се храни, и то за сега с една от тия три вида храни: или с месна, или с растителна, или с плодна храна. При тази храна, той ще придобие трите вида живот на тревопасните, на месоядните или на птиците, но като човек, той трябва да мисли. В сегашната фаза на живот, важна е човешката мисъл, не тази обикновена мисъл, в която се раждат всичките противоречия, но онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания онази култура, в която могат да се съградят бъдещият порядък. Какъв ще бъде бъдещият строй, бъдещият порядък на света? Този порядък съществува, но хората още не са дошли до него, не могат да го възприемат и приложат в живота си. Сега се говори за изобретенията на хората. Но представете си, че земята пътува в едно безвъздушно пространство, в етера, в една материя, която е хиляди пъти по-рядка от водорода. Следователно, водородът сравнен с тази материя, ще изглежда като кал. Представете си сега земята, която е милиарди кубически метра тежка, пътува в тази рядка материя, каквато е етерът, в безвъздушни пространства, значи, тази грамадна земя се движи с шеметна бързина в това безвъздушно пространство. Също така и слънцето, което е милион и половина пъти по-голямо от земята, се движи в тази рядка материя. Кой ги държи тия грамадни тела, на какво се държат в това безвъздушно пространство, можете ли да кажете? При такива чудни явления вие се чудите на човешките изобретения. Аз отговарям на този въпрос. Само мисълта, само умът държи тия грамадни тела в безвъздушното пространство. Цялата природа, цялата вечност, цялото пространство е проникнато с ум и с мисъл. Следователно, мисълта поддържа земята и слънцето, и звездите, както и всички хора тя поддържа всичко в живота и вселената.

Сега дали вярвате или не, това са научни работи. Наука е това. Аз не искам вяра от вас. Глава се иска от вас, която да мисли. Който няма глава да мисли, той ще си върти опашката като животното. Той ще мисли като животните, като тревопасните, като птиците и като растенията. – Ама ние имаме религия. Аз нямам нищо против това. Този, който иска да мисли, той трябва да има глава, с която да мисли. Питам тогава: Кое е онова, което поддържа човешкия живот? – Това е пак човешката мисъл – мисълта изобщо поддържа човешкия живот. Докато мислиш, ти живееш. Щом престанеш да мислиш, ти умираш. Сега, разбирайте ме добре. Аз не разглеждам смъртта като процес на разлагане. Представете си, че поставяте един човек в сънно състояние. Представете си, че неговото дишане се спре. Този човек ще бъде като труп, без да гние, без да се разлага. Каква полза ще принесе този човек, ако с хиляди години се задържи в това положение? Пипате ръцете му – студени. Казвате, че този човек може да се съживи. И вие очаквате един ден вашите умрели майки и бащи да възкръснат, да се срещнете някъде с тях. Това е поне общо вярване. Но кой ще ги възкреси? Ще кажете, че това е вече въпрос на вяра. В света има две веруюта. Едното верую е следното: Аз вярвам в това, което е, и получавам това, което е. Безверникът вярва в това, което не е, и получава това, което не е. Тази е разликата между двете вярвания. Нямам нищо против това, но казвам на безверника: Ти един ден ще дойдеш да вярваш в това, което е. За когото и да се отнася това, безразлично, но той трябва да знае, че силата е в мене, в това, което е. Следователно, това, което е, винаги дава успокоение, мир на човека. Това, което не е, то всякога носи тревога на човека. Вземете, запример, един търговец, баща на няколко деца. Дето ходи, той постоянно се безпокои, тревожи се, че заборчлял, че ще загуби всичко. Той вярва в това, което не е. Той казва: Отиде нашата работа. Питам: Ако построя воденицата си при един богат извор, който никога не пресъхва, имам ли право да се съмнявам? Има ли опасност един ден този извор да пресъхне? Няма защо да се колебая, че един ден тази вода ще пресъхне. Щом водата няма да пресъхне, и воденицата ми няма да престане да се върти. Следователно, ако в живота ни има някакво пресъхване, или някакво противоречие, това се дължи на обстоятелството, че ние нямаме едно право верую, едно право разбиране. Ако вие бихте живели преди осем хиляди години, преди създаването на човека, както е писано и в Библията, вие щяхте да срещнете грамадни животни, които свободно щяха да се разхождат по лицето на земята, като високопоставени личности, свободно щяха да си махат опашките. Те деляха земята помежду си, постоянно бяха във война, кои от тях да завладеят земята. Тогава тези големи животни бяха върхът на цивилизацията. Обаче, един ден между тях се яви едно същество малко, което те считаха за малчуган и което се отличаваше от тях по това, че те ходиха в положение хоризонтално, успоредно на земята, а това малко същество беше в перпендикулярно положение на земята и изправено на два крака. Това малко същество им стана господар. Значи, този малчуган днес е господар на тия животни и им заповядва. В какво се заключаваше силата на съществата от преди осем хиляди години и силата на човека? Силата на животните седеше в техните мускули, а силата на човека седеше в неговия ум, в неговата мисъл. Днес всички искате да бъдете силни. Казвам: Ако ядеш трева, ще бъдеш силен като вола. Ако ядеш само месо, ще бъдеш силен като животните. Ако ядеш само плодове, ще бъдеш силен като птиците. И най-после, ако мислиш, ще бъдеш силен като човек.

Сега ще дойде другото възражение. Аз не отричам сегашното положение на хората, но казвам: Вие имате още понятието на животните – мислите, че други същества по-съвършени няма. Вие мислите, че хората на земята са всичко. Не е така. Сега вече иде един нов човек, когото скоро ще го видите. На земята този човек има свойството да вижда и отпред и отзад, и отгоре и отдолу. Той вижда отвсякъде и навсякъде. Този човек е вече на земята, ще го видите, и той е един малчуган, какъвто е бил някогашният човек пред животните. Като седи в къщи, той вижда всичко, каквото става по моретата. Каквото и да се разправя на вас, вие нищо не виждате. Но той всичко вижда, за него няма нещо скрито. Този човек вижда какво става на слънцето, какво става на месечината – всичко вижда. На земята всичко вижда, знае кой колко пари има, кой ще дойде да ги обере и т. н. Ако някой отиде него да обере, той ще му покаже колко е по-учен от него. Ако някой дойде да вземе от него хиляда лева, той ще му вземе десет хиляди лева, с което иска да му покаже, че всичките пари са на разположението му. Той е господар на всичко в света. На всички хора, които воюват, той ще им каже, че нямат право да воюват, правото е негово. Това нещо и религиозните хора го знаят, но не могат да си го обяснят. В Писанието е казано: Царствата земни станаха царства на Господа Исуса Христа. Всички еврейски пророци са казали, че всички земни корони ще се поклонят пред него и ще изпълнят Неговата Воля. Всички племена, от малки до големи, ще му въздадат славата. Това всички ще видите. Онези от вас, които умират, няма да го видите. Но онези от вас, които не умирате, ще видите това, ще видите този човек. Нима животните, които живеят в културата на хората, разбират защо са създадени човешките университети, защо са създадени човешките черкови. Нима животните разбират онова различие на вери, което съществува между хората. Те ни най-малко не разбират тия неща, нито пък се интересуват. Обаче, онзи човек, който сега иде, новият човек в света, той е синтез на всички. Той иде в света да организира нещата, да внесе онова хубавото, красивото, което и вие желаете и към което се стремите. Той е, който носи живот в себе си. Той е умният човек, който сега се заражда. Той иде да покаже пътищата, по които може да се оправи светът. Човек трябва да знае как ще се оправи светът. Естествено е да имаме и ние тези възгледи за оправянето на света. Това е естествен стремеж, който са имали и животните, и тревопасните, и птиците, и рибите. Всички животни са имали този стремеж, обаче, никой от тях не е могъл да разреши този въпрос. И сегашният човек, който е дошъл след животните, и той не може да даде това разрешение. Казано е за човека да завлада земята, да тури ред и порядък в нея. Бог създаде света, но човешкият свет още не е уреден. Той сега се пресъздава. Вие живеете в една епоха, когато стават странни работи в света. Като не можете да си ги обясните, вие се тревожите. Сега аз говоря за умните хора. Ако детето плачи за майка си, която е отишла на работа, то е от неразумните деца. Майката е учителка, преподава лекции някъде, а то плаче, дига шум цел ден, че майка му я нямало в къщи. Ако майката не ходи да преподава уроци, то ще умре от глад. Ако това дете беше умно, трябваше да каже: Майка ми преподава уроци, тя ще дойде, когато свърши работата си. Та ако за някои от вас нещата не стават така, както вие ги мислите, ще знаете, че вашите майки са отишли да преподават уроци. Ще имате търпение да дочакате, когато те се върнат от работа. Съвременните хора могат да се кръстят с едно общо име: Хора на постоянното разочарование. Те започват добре, а свършват зле. Започваш млад с идеи, с желание това да направиш, онова да направиш и в края на краищата нищо не свършваш. Един ден умреш, погребат те, турят една каменна плоча на гроба ти и всичко с тебе се свършва. Дойдат други млади хора и те започват да разрешават същите въпроси, докато един ден и те остареят и заминат за онзи свет. Така всички вървят. Всички вярват в нещо. В какво седи вярата? Всички вярват в ума, в онова разумно същество, което ще дойде като господар в света. То ще бъде господар на смъртта. Хората още не са господари на смъртта. Има много анормалности в света. Сега ние идваме до философите, които са писали за и против живота. Няма какво да говорим за и против, но ние трябва да изучаваме природата. Защо? Понеже ние нищо не можем да предадем на природата и нищо не можем да ѝ отнемем. Каквито възгледи и да имаме, те са толкова верни, доколкото са съобразени с природата. Всички други неща, колкото и красиво да са описани, щом не са съобразени с природата, те не са верни. Сега това, което ви говоря, не го свързвайте с вашия живот, защото сегашният ви живот, в който се намирате, непременно трябва да се измени и ще се измени. Ето наскоро един американец е измислил една машина-математик, която е решавала и най-сложните задачи, каквито математиците разрешават. Англия вече е поръчала една такава машина от Америка, купила си е и си служи с нея, като че някой виден математик работи. Студентите могат да си купят една такава машина и да работят с нея. За в бъдеще може да се очаква да се измисли такава машина-музикант, която да свири като Паганини. Като завъртите някой ключ, тя веднага ще започне да свири, да пее. От тази машина ще се учите как да пеете и да свирите. Това ще бъде най-хубавата музика. Това са улеснения на човека в бъдеще. Обаче, колкото съвършена да е тази машина-математик, все пак тя е направена от човек. Каквато и да е тази машина, тя от само себе си не излезе. Пак я създаде човек, един американски учен математик. Той е предвидел всички възможности как да се разрешават с нея най-сложни математически задачи. Каквото и да се изобрети, в това отношение природата е недостигната. В човешкия ум има такива апарати, с които могат да се предсказват различни неща. В мозъка, запример, има един апарат, с който в 24 часа най-малко могат да се предскажат точно всички промени, които ще станат с времето. Този апарат може да предскаже на човека какво ще бъде времето и след един ден, или след една седмица, или след един месец, или след една година, а може да предскаже времето и след сто години. Има един овчар българин, който без да е учил метрология, може точно да предсказва какво ще бъде времето. Той казвал каква ще бъде зимата. Казвал: Около Коледа ще има сняг половин метър дълбок. И наистина, точно в това време завалял сняг, дълбок половин метър. Ставало, както той предсказвал. Доколко бил уверен в своите предсказания, се вижда от това, че той се обзалагал с овцете си, като давал половината от тях, ако думите му не се сбъднат. Той имал 500 овце и давал половината от тях. Този българин си служил точно със своя апарат за времето. Той имал метеорологически апарат в себе си. Вчера един познат ми казваше: Тази сутрин петлите пропяха в десет часа. Това показва, че времето ще се развали. Забелязано е, че когато петлите пропеят, вечер в десет часа, времето се разваля, но и когато в десет часа сутринта пропеят, времето пак се разваля. Защо е така? Понеже животните, запример, петелът в случая, е нагласен съобразно промените в природата, то като става някаква промяна в природата, петелът долавя тази промяна, в него се събира излишна енергия и той просто ще се пукне. Тогава той се качва някъде нависоко и изкукуригва. Като изкукурига, по този начин той се освобождава от излишната енергия в себе си. Значи, от немай-къде той кукурига, а не защото му е приятно по това време да кукурига. Той не знае, че времето ще се развали, но казва: Ще стане нещо. Нека тогава да изкукуригам поне, че да става каквото ще. Обаче, човекът, който знае тези работи, който е следил промените в природата, знае за това казва: Петелът пропя, времето ще се развали. Той тълкува нещата правилно.

Христос казва: Не съдете по лице. Това значи, не съдете по външната страна, по повърхността на нещата. Защо? – Защото ние се движим по нашата земя като в един параход. Ние се движим в пространството и непрекъснато се бием, воюваме помежду си. Мнозина казват, че след време слънцето ще изгасне и тогава животът на земята ще изчезне. Фламарион е писал една книга как един ден светът ще се измени, какви промени ще настанат. Той описва как хората един по един измират и как свършват и последните хора. Ако е вярно това, че всички хора ще измрат и светът ще се свърши, защо тогава трябва да стават тези войни, защо са тези ежби между хората. Какво ще спечелят те от всичко това? Мъже и жени се карат в домовете, децата се карат помежду си, обществата не се разбират, държавите воюват – навсякъде недоразумения и спор. Защо е този спор, защо е това недоразумение? Има някои неща у нас, които ний можем да избегнем. И ние, като петела трябва да кукуригаме. Когато в сипматичната нервна система се набере излишна материя, човек започва да плаче. Когато се набере излишна енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли. Когато се набере излишна енергия на темето му, на горната част на главата, човек се моли на Бога. Когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се бие и кара с хората. Когато се набере излишна енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на деца. Това са новите, научните данни, с които разполага новата наука. Човек иска да пласира излишна енергия в себе си. Той казва: Аз съм набожен човек. – Никаква набожност няма в този човек. Той кукурига като петел. Той казва: Аз вярвам в Бога. – Че и петелът вярва като кукурига. Вера без мисъл не е вяра. Вярата има свое реализиране. Ако тази вяра е обоснована на мисъл, тя е вяра. Вера, в която няма мисъл, това е суеверие. Вера, която ражда противоречия в живота, това не е вяра. Вера, която зад себе си има човешката мисъл и урежда нещата, това е вяра. Вярата е велико нещо в света. Това е една вътрешна интуитивна сила. С тази интуиция ти можеш да знаеш най-малко след 20 години какъв ще бъде твоят живот. Ти можеш да знаеш след 20 години ще свършиш ли, ще се повдигнеш ли, ще бъдеш ли полезен. С вярата можеш да знаеш как е построен светът, има ли жители на месечината или няма, има ли жители на слънцето, на Сириус, на Алфа Центориус. С вярата можеш да знаеш ще отидеш ли на небето или няма да отидеш и т. н. С тази вяра ти ще знаеш в коя звезда има живот и в коя няма. Като имаш тази мисъл, ти сам ще знаеш, дали си божество или не. Който мисли, той е божество. Който не мисли той е едно говедо. Аз бих предпочел да съм божество, отколкото да съм едно говедо. Под думата божество разбирам, че съм човек, който се храни с божествена храна, върви според законите, които Бог е създал, признавам Го – значи Бог мисли, Бог е първият, Който е започнал да мисли. Ако мислиш, ти мязаш на него. Ако не мислиш, не мязаш на него. Тогава от какво произтичат противоречията в света? Противоречията произтичат от това, че не мислим, както Бог мисли. Това са моите заключения. Когато говоря за Любовта, аз подразбирам въплотената Божия мисъл. Любовта е въплотена Божествена мисъл, която работи вече за човека. Следователно това, което можем да опитаме в света, това реалното, то е Любовта. Любовта е най-реалното, което ний имаме в сегашния си живот. Зад това реалното седи Божествената мисъл. Следователно, всяка любов, зад която не седи божествената мисъл, тази любов се разпилява като водата. А Любов, зад която седи Божествената мисъл, колкото повече време минава, толкова повече се усилва и разпалва. И тогава нищо не е в състояние да измени тази Любов. Там, дето тази любов съществува в човека, в дома или в народа, този човек расте, мяза на едно горящо слънце. Мнозина вярват в идването на Христа и казват: Като дойде Христос втори път на земята. Че Христос веднъж дойде на земята. Какво научиха хората от него? Най-първо те го изпитаха дали може да търпи. Те казаха: Чакай да видим дали си ти Христос или не си. Те го хванаха, и Христос им каза: Съборете този храм и аз в три деня ще мога да го въздигна отново. Той искаше да им каже, че този храм е Неговото тяло, което Той в три деня ще може да въздигне. Еврейските учени, еврейските равини разбираха това и казваха: Чакай, ний ще те опитаме. Ний ще ти създадем такива изпитания, каквито не си помислил. Ти говориш, но недей много да говориш. И те създадоха закон, според който го осъдиха. Те го разпънаха на кръста и му казваха: „.............., как ще можеш в три деня да слезеш от кръста?“ И после, когато Христос възкръсна, те отидоха при Пилата и му казаха: Понеже Христос е излязъл от гроба, което и войниците са видели, идете да кажете, че учениците Му са взели тялото, за да не стане голям шум между народа, да повярват повече в Него. И ние ще уредим тази работа с пари. Как ще си обясните това. Ако Христос не е възкръснал, в какво вярват тия 500 милиона души християни, които са готови да положат живота си за Христа? На някакво суеверие ли се дължи това? Не, силата на християнството седи в онази Божествена мисъл. Христос мислеше, Той беше човек на мисълта. Той вечер не спеше, но прекарваше в дълбоко размишление. Христос изучаваше света, изучаваше хората. Той знаеше какви нужди имат, какво им липсва. Той знаеше какво щеше да стане. Той знаеше, мъже и жени (и жени) от какво се нуждаят и имаше всичко предвид. Той казваше: Като отида при Отца си, ще ви изпратя друго същество да мисли. Духът, който ще дойде, той ще ви научи да мислите. На учениците си казваше: Вие идете и проповядвайте, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Казвате: Де е Христос? – Там, дето има мисъл, там е Христос; там дето няма мисъл, там не е Христос. Там, дето има Любов, там е Христос, дето има караница там не е Христос. Там, дето има култура, братство, там е Христос. Дето няма култура, няма братство, няма Го Христос. В първото си идване, Христос дойде на земята като малко дете. Ангели слязоха от небето и пяха, но сега няма да бъде така. Като дойде сега Христос на земята, цялата земя ще проиграе. Тогава хората ще скачат по 10 метра на високо, – така ще се радват. Всичко ще се разиграе толкова много, че и къщи, и параходи, и тренове, и хора – всички ще се разиграят, ще скачат на високо. Тогава ще бъде най-хубавото хоро, което до сега хората са играли. После ще има такава илюминация, каквато никога досега не сте виждали. След това ще чуете един глас, ще дойде новата култура. С всички свои подаръци, които небето е изпратило, и ще кажат: Елате сега всички, които сте готови – все ще ви се падне нещо. Че сте готови, това се вижда от факта, че сте мислили, че сте вярвали в това.

Сега у вас може да се зароди едно възражение. Много естествено, ако аз бях на ваше место, щях да кажа: Това ми се вижда малко пресилено. Пресилена работа е тази. Моят ум не я хваща някак. Всеки един иска да помогне на един беден човек. Той му казва: Да ти дам 1000 лева да започнеш търговия. Не може, не искам, не искам да правя такива опити. – Тогава да ти дам 2000 лева. – Не искам. – 10 000 лева ти давам тогава. – Не искам. – Тогава мога да ти дам десет милиона лева. Виж, сега може. Значи, с десетте милиона лева се събужда енергията в този човек. Той е готов да работи. Това е идеята. Този човек мисли, че с това грамадно богатство, с този капитал ще може да започне работа. Какво е спечелил този човек? Преди всичко той не е видел на лице тези десет милиона, те не му са броени, но вярва на думите на човека. После казва: Хайде брой ми тези пари, да видя черно на бяло. Този човек, още като му обещават десет милиона, иска да направи опит с тях. Значи, ние трябва да имаме нещо, на което да разчитаме. Този закон е верен и в живота. Всякога, когато зад нас има един човек, на когото можем да разчитаме, ний сме смели и решителни.Тогава човек може да започне всякаква работа. Обаче, ако остане сам на себе си, той е индиферентен. Много мъже казват: Докато беше жива другарката ми, аз имах импулс за работа, можех да пиша, но откак тя умре, животът изгуби за мене всякакъв смисъл. Сега няма кой да ме вдъхновява. Тогава аз го закачам: Ами друга по-млада не можеш ли да намериш? – Остави се, знаеш ли какъв характер ще бъде, каква ще бъде тя? – Ами твоята жена не е умряла. – Как да не е умряла, вчера занесоха на гробищата. – Ама аз вчера срещнах жена ти и се разговарях с нея. Ти сега искаш съвсем да ме заблудиш. – Ами ако сега дойде жена ти при тебе, ще повярваш ли? Може ли да бъде това? – Отварям вратата и жена му влиза. – Сега вярваш ли? Той се чуди, двоуми се дали това е жена му, или някакъв долап му е устроен. Но жена му започва да му разправя това-онова, а той я гледа. Тя му разправя как се срещнали пръв път, какво било първото му писмо, какво било второто, третото писмо и т. н. Като му разправя всичко за техния живот, най-после той повярва, че това е неговата жена. Тя му казва: Онази, която умре, беше твоята слугиня, а господарката на дома, която е сега пред тебе; ходих на разходка и сега се връщам. – Добре, че умре слугинята ми, а не господарката на дома. Той се счел за заблуден, но господарката му се върнала. Закон е: Не може да умре онзи, когото вие обичате. Ако умре, тогава грешката е или у вас, или в него. И Христос не може да умре, понеже имаше един възлюбен ученик. Христос имаше в лицето на Йоана един ученик, който много го обичаше. Йоан обичаше Христа, както никой друг. Не само, че не умре Христос, но даже възкръсна. Когато дойде въпрос до Петра, запитаха го: И ти да не си от Неговите ученици. Той се отказа. Ама ние те видехме там. – Не сте ме видели. Но после, като пропя петелът три пъти, Петър казва: Господи аз повярвах. Най-после се намери и един ученик материалист, какъвто беше Тома. Той казваше: Аз не съм от тези, които вярват в халюцинации. Докато не си туря пръста в раната, не мога да повярвам. Като дойде Христос, каза на Тома: Тури си пръста в раната ми. Тома си тури пръста в раната на Христа и каза: Сега вярвам вече. .............Господи, вярвам вече. Както виждате, човек може да се върне от другия свет. Силата на Христа седи в това, че Той ходи в онзи свет и се върна от там, като проповядваше на учениците Си евангелие, което никъде не е писано. И след това им каза: Идете и проповядвайте моето учение, и аз ще бъда с вас до скончанието на века. Всеки, който мисли, той може да види Христа. Който не мисли, той никога не може да види Христа. Ако ти мислиш, тогава онзи, когото обичаш, ще се отвори пред тебе. Който мисли, той не е човекът, когото ти можеш да излъжеш, помнете това. Човек, който мисли, в когото умът е започнал да действува или на религиозен език казано: Човек, в когото Божественото работи, той никога не може да бъде излъган. Щом се лъжеш, това не е мисъл. Това, в което никога не се лъжеш, то е мисъл, то е реалното в света. Там, дето има лъжа, илюзии, това не е никаква мисъл. Това, в което никога не се лъжеш, никога не се разочароваш, това е реалното, това е мисъл. Това, в което се разочароваш, това не е Божественият свет, това е човешки свет. Аз съм наблюдавал как кучето се разочарова. То седи и мисли, казва си: Остарях вече. Едно време господарят ми даваше това-онова, а сега не иска да знае за мене, остарях. Това са разсъждения. Кучето се разочаровало, че няма голям кокал. Тези разсъждения ги има в животинското царство. И животните остаряват. Остарява значи не само човекът, но и животните. Старостта се дължи на преживяване в чувствата на човека. Чувствата състаряват човека. А онова, което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека. Това, което състарява човека, това е животинското в човека, това е зверското в човека, това е птичето в човека. А онова, което осмисля, това е човекът, това е човешката мисъл, това е мощното, силното в човека. Това наричат изкуство, музика в живота. Мисълта е силата в света.

Та казвам: Които са на правата страна. Трябва да разсъждавате. Сега ще ви преведа един пример. Двама души, американци, видни хора, спорят за една картина кой от тях да я купи. Те се набиват здраво, по американски, боксират се. Дават се под съд. Съдията пита: Кой рисува тази картина? – Един художник. – Викайте художника. Викат художника и той се явява пред съдията. – Ти ли рисува тази картина? – Аз я рисувах. – Кой ти даде право да я продаваш? Всеки художник, който е рисувал картина с човешката мисъл, той няма право да я продава на никого. Тази картина е отлична. Никой няма право да купува тази картина.Такава картина нито се продава, нито се купува. Тази картина може да ходи от един дом в друг, да прекарва във всеки дом по 10–15 деня и пак да се върне при своя господар. Никой няма право на собственост върху картина, която е рисувана с човешката мисъл. Когато една картина е от животинско състояние, тя може да бъде собственост, но когато е от човешката мисъл, тя е великолепна картина и трябва да пътува из целия свят. И светиите в църквите трябва да пътуват из света. Ще ви приведа един пример за някой от князете. Кой е бил той, няма да кажа името му, но вие можете да го намерете в историческите книги. Това не се отнася сега до нас, да знаем името му. Един от неговите заместници имал някакъв часовник, който биел на всеки час. На всеки час от дванадесетте излизал по един апостол да се покланя. Този княз, като видел часовника, извадил апостолите и ги стопил, понеже те били направени от злато. Когато го запитали: Къде са апостолите, той отговорил: Изпратих ги да проповядват. Всички трябва да ходите в света да проповядвате. Това, което седи на едно место, не е мисъл. Това, което не седи на едно место, то е мисъл. Ний виждаме, че цялата вселена, цялата земя не седи на едно место. Нашата земя е във вечно движение. Слънцето, звездите, всичко е във вечно движение. И ние се движим, отиваме някъде, но къде, не знаем. Благодарение на това движение, ние се качваме в един възвишен свет. Според нашите възгледи, до сега вселената е слизала надолу, но според новите възгледи, вселената се движи по една спирала и се качва нагоре, нагоре върви. Едно повдигане става. И колкото по-нагоре отиваме толкова, у нас ще дохождат по-светли мисли и чувства. И нашата земя сега върви нагоре. Светът ще се оправи само за онези хора, които мислят. А за онези, които не мислят, няма да се оправи.

Христос казва: „Не съдете по лице, но по права съдба съдете“. Не се спирайте върху тези, които заблуждават света. Кой е този, който заблуждава хората? Кога се заблуждават хората? Ако на един болен кажа, че след 4–5 деня ще оздравее, а не оздравее, аз го заблуждавам. Това е вече заблуждение. Ако кажа на един сиромах, че след една година положението му ще се подобри, а не се подобри, тогава аз го заблуждавам. Ако на един млад човек кажа, че е способен и след една две години ще стане от него нещо, а не стане, аз го заблуждавам. Ако кажа на болния, че 4–5 дена ще оздравее, и той оздравява, това е истината. Ако на сиромаха кажа, че след една година той ще изплати дълговете си, и стане според както съм казал, това е истината. Всяко нещо, което казвам и става, то е реално. Ако кажеш, че ще направиш нещо, а не го направиш, ти заблуждаваш хората. Каквото кажеш, трябва да го направиш. Казваш: Аз вярвам в Христа. Какво значи да вярваш в Христа? Ето какво разбирам под думите да вярваш в Христа. Да вярваш в Христа, това значи да мислиш като Него. Както Той е мислил и мисли, така и ние трябва да мислим. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така и аз говоря.“ Вие трябва да кажете, както ме е Христос научил. Когато наричаха Христа „Учителю благи“, той казваше: „Никой не е благ освен един Бог“. Само Бог е благ. Значи, онзи, който мисли, той е всякога благ. Мислещото същество се познава по това, че в него няма никакви противоречия. На религиозен език казано: Дето е духът, там е свободата. А мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света. Сега на ваш език да ви кажа нещо. Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не работи за тебе. Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не мисли добро за тебе. Невъзможно е значи, да обичаш един човек, който не работи за тебе. И той не може да те обича, ако и ти не работиш за него. Следователно, ако между хората има спор и ако те се мразят, това е защото не работят един за друг. Днес всеки работи за себе си. Това е животинско състояние. Там, дето всеки работи за себе си, там няма мисъл. Има мисли, които носят смърт. Това не е никаква мисъл. Човек трябва да мисли не само за едно малко общество, но за всички трябва да мисли. Вие трябва да работите за разумните хора в света. Тогава и те ще работят за вас. Щом престанете да мислите за тях, и те ще престанат да мислят за вас. Когато те работят, и ти ще работиш заедно с тях. Когато те мислят, и ти ще мислиш заедно с тях. Така само ще вървите по техния път. Това е великото в света. По какво се отличават великите хора? Те се отличават по това, че са работили за човечеството и са казали неща, които са верни.

„Не съдете по лице“. Да съдите по лице, това е външната страна на живота, това е външно разбиране на нещата. Вий седите и казвате: Остаряхме вече. Които вярват в прераждането, казват: Като се преродим втори път, тогава ще се подмладим. Които вярват в Христа, ще кажат: Христос ще ни очисти. Които вярват в света, казват: Баща ни ще ни остави наследство, и ще си поживеем по-спокойно, по-добре. Не уповавайте на баща си, нито на друг някой човек, но уповавай на онова, което Бог е вложил в душата ти. Мисли само за онова, което е вложено в ума, в сърцето ти и във волята ти. Мисли за него и то ще стане. Не мисли само за това да станеш пръв министър в България, или да заемеш някакъв висок пост в обществото. Това не е мисъл – това е последна работа. Не мисли първо да станеш светия. – И това е последна работа. Не мисли първо да станеш министър. И това е последна работа. Най-първо мисли да бъдеш човек и като човек да мислиш да постигнеш нещо. А пък това за светийство, за ученост, това са второстепенни работи. Щом станеш човек, и почнеш да мислиш, тези неща са прерогативи, възможности за напредналите духове, не са още за вас. Когато мислиш, ти всичко можеш да станеш: И цар, и светия, и учен, и богат, и здрав – всичко можеш да бъдеш. Не мислете, че както сте сега, всичко можете да станете. Не, за да станеш човек, ти трябва да бъдеш в съгласие с целокупната разумност, с всички разумни същества и да мислиш като тях. Човек трябва да бъде в унисон с тия същества, няма да има вече разлика между него и тях. За него всички тия разумни същества ще бъдат братя, с които той ще се слива в едно. Всички ще бъдат като едно тяло. Тогава техните мисли, ще бъдат твои мисли, и твоите мисли, ще бъдат техни мисли. И тогава много реформи ще могат да се прекарат на земята. Какво ви липсва на вас? Липсва ви онова съгласие, липсва ви онова единство, чрез което да се реализират нещата. Сега какво става? Един мисли нещо, дойде друг да го коригира, после третия коригира втория и т. н. – всички се коригират.

В старо време някога си в България направили в един град една хубава баня. Обаче гражданите се разделили помежду си по въпроса как да бъде постлана банята. Едни от тях поддържали, че банята трябва да бъде постлана с нерендосани дъски, за да не (се) плъзгат хората по нея. Другите пък поддържали, че дъските трябвало да бъдат гладки, рендосани, да не бодат. Спорът се продължил цели 8 години, следствие на което банята останала незавършена и хората не могли да се къпят. Най-после дошъл в града един инспектор и всички отнесли въпроса до него, той да се произнесе. Тогава инспекторът казал: Подът на банята ще бъде направен от една дъска хириндосана и една нехириндосана. При това решение всички граждани се задоволили и банята била отворена да се къпят хората. Следователно, щом хората се разделят между две убеждения, турете и двете убеждения на работа, та всеки да върви, по което иска убеждение. Така е и в природата: Навсякъде има по една гладка и по една неизгладена дъска. Важно е банята да се отвори, да се къпят хората. За предпочитане е банята да се отвори, макар и с две убеждения, отколкото да седи затворена и хората да спорят помежду си, кой има право. И при това да се дават различни научни доказателства за правото на този или на онзи. Отворете тази баня да се къпят хората, макар че едната дъска на пода ще бъде гладка, а другата неизгладена. Важно е да мислим, важно е хората да се окъпят. Че как ще мислим? Как ще ядем? Чудна работа! Как ще спим? Че кой учи хората как да ядат, как да спят? Всеки сам знае как да яде, как да спи. И без да те учат, ти знаеш как да спиш, как да яде, как да мислиш. Учението иде отпосле. Ти няма да внесеш нищо ново в света, но много нови работи ще научиш. Ти не си дошъл в света да внесеш нещо ново, но си дошъл да възприемеш нещо ново от света, да видиш, че светът носи нещо ново за тебе. Този свет може да влезе в тебе и тогава твоят вътрешен свет да се обнови съобразно външния свет. Като отидеш при един велик музикант, а не знаеш да свириш, ти ли ще се учиш от него, или той ще се учи от тебе? Разбира се, че ти трябва да се учиш от великия музикант. Ако отидеш при един художник, ти ли ще се учиш от него, или той ще се учи от тебе? Ти ще се учиш от него, разбира се.

Казвам: Ние трябва да се учим от великите хора в света. От това, което те имат в себе си, а не от това, което ние имаме. В какво седи културата? Културата седи в това, което е. Ние трябва да придобием това, което е. Ако речеш да придобиеш най-малкото от това, което е, то значи да придобиеш Любовта, която внася новия живот. Тази Любов ще осмисли твоето съществуване на земята, ще разбереш какво е твоето предназначение и защо си дошъл на земята. Ти трябва да имаш ясен поглед за нещата. Като погледнеш, трябва да знаеш защо е всичко това. Човек трябва да знае какво е неговото предназначение на земята и да може да се ползува от това. Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте много богати, но живеете в голяма беднотия. Като ви гледам, виждам, че сте заобиколени от щастие, но в себе си се считате нещастни. В това отношение вий мязате на мишката. Докато мишката е в полето, тя свободно си ходи, яде си, диша си чист въздух. Един ден започва да се върти около хората, отива тук-там и попада на един капан, в който е закачена малко пастърмица. Тя подушва тази пастърмица и започва да изследва капана, започва да души, приятно ѝ е и си казва: Да мога да взема това парче пастърмица, ще си уредя живота. После тя се качва на капана, започва да го изследва, прави си научните изследвания и мисли, че е много учена, като няма пред вид, че този, който е направил капана, е много по-умен от нея. След това наблюдавам каква е психологията на мишката. Като се хване в капана, тя започва да движи муцунката си, да стърже пръчките на капана, да се качва нагоре, надолу, иска да излезе и си казва: Тази работа не излезе, както мислех. Пастърмицата седи до нея, но тя вече не я поглежда. Казва мишката: Изгубих вече свободата си. Тя се спре, мисли си защо тази работа не излезе според нейните научни изследвания. Не трябваше да пипа пастърмата. Тя трябваше да каже: Не ми трябва нито пастърмата, нито капана. Като ви гледам сега, виждам, че и пред вас има един такъв капан. Вие мислите, че като влезете в капана, ще придобиете нещо. Не, правя едно приятелско предупреждение: Пазете се от капани, които са поставени пред вашите врати. Приемете това приятелско предупреждение и го изследвайте, помислете върху него, без да отивате да изследвате капана отвътре. Не правете това. Не се самозаблуждавайте да мислите, че всичко ще ви се нареди добре, като влезете в капана. Казваш: След една година ще направя това или онова. – Нищо няма да направиш след една година. Казваш – тогава втората година ще го направя. И втората година минава, без да си направил нещо. Казваш: След една година ще науча френски. – Нищо няма да научиш. Минават година, две, три, и ти все още говориш: Парле ву франсе? Според закона на мисълта, като хванеш една работа, трябва да я свършиш. В една година ти можеш да научиш езика, стига да не туряш никакво препятствие на мисълта си. В една година можеш да научиш в толкова, че поне хляба да си изкараш. Не казвай какво можеш да научиш в толкова малко време. Аз имам един лингвафон, който говори много добре на английски, с точно отмерено произношение. Вътре говори един професор, с който често се разговарям, но не може да излезе вън от плочата. В първата плоча е предаден първият урок. Колко пъти туря тази плоча, все един и същ урок предава. После турям втора, трета, четвърта, и уроците стават все по-сложни. Като дойда до 32 плоча, вече можем да се разговаряме на английски, самият професор като че ли говори. Доста сложен е последният урок. Сега турете и вие вашите плочи на работа. Като дойде едно обезсърчение, кажете му: Сега ще те окача на гвоздея на къщата си. Като се насърчиш, ще те снема от гвоздея. Като дойде безверието у вас, окачете го на гвоздея и му кажете: Като повярваш, ще те снема от гвоздея. Като дойде безлюбието, също така го окачи на гвоздея и му кажи: Като възлюбиш, ще те снема от гвоздея. Щом имаш какво и да е отрицателно чувство, щом чуеш отдалеч, че мъжът ти иде, веднага закачи това чувство на гвоздея, та като влезе мъжът ти вътре, да се зарадва и да каже: Отлична жена имам! Или, ако мъжът ти носи отрицателно чувство, жената да закачи това чувство на гвоздея. Тогава той ще благодари и ще каже: Умна е моята жена, освободи ме от голямата тежест. Господ да я поживи! Дано ме не чуе дяволът, да умре преди мене. – Не, щом тази жена е умна, тя не умира.

„Не съдете по лице, но по права съдба съдете!“ Сега приложете това, което имате у вас, което е вложено, което е вродено. И почнете да реализирате това, което мислите. От това гледище целият живот е една възпитателна школа, но за онзи, който разбира, за умния човек. Когато умния човек дойде в едно общество, той трябва да бъде свободен. Умните хора, могат да оправят света. Ето, умните хора създадоха железниците, аеропланите, параходите, писмената реч, книжнината, фабрики, законите, всичко в света е създадено все от умните хора. Следователно, ако и вие вървите по техния път, бъдещето е ваше. Новият човек, който иде в свет(а), иде с една нова мисъл. Та и вие трябва да започнете да мислите като този нов човек. А не както е мислил старият човек. Този Христос, който иде сега, няма да се остави сега да го разпнат. Той иде между хората да ги научи как да мислят. Това значи идването на Христа – да научи хората как да мислят. – И мъже, и жени, и учени, и прости, и господари, и слуги, и управляващи, и управляеми. Той казва на съдията, право съди! На стражаря: Благороден бъди! Каквато служба заемаш, изпълни службата без никаква лъжа. Добре изпълни своя дълг. Малката служба, добре изпълнена, е за предпочитане пред голямата служба, но не добре изпълнена. Ако си цар, в една година ти можеш да направиш хиляди престъпления, които с хиляди години не можеш да изплатиш. Това, което един цар в един живот може да направи, един обикновен човек в хиляди години не може да направи. Но и доброто, което един цар може да направи в един живот, обикновеният човек в хиляда години не може да го направи. Умният цар, на место поставен в един живот, може да направи това, което обикновеният човек в хиляда години не може да направи. Та в сравнение с животните, вий сте царе. И като царе, не можете ли сега да подобрите живота си? Ако не направите това, знаете ли какво ще бъде вашето положение. Но аз сега не искам да ви покажа опаката страна на живота, искам да ви покажа светлата страна. Стойте на положението като царе, с онези светли мисли, с онези благородни чувства и с онези възвишени постъпки. И тогава всеки, който ви срещне, да каже: Ето един човек, който мисли. Това е човекът. И тогава, като се срещнете, да се радвате едни на други, че сте срещнали хора, които знаят да мислят. Като срещнете една жена, да знаете, че мисли. Като срещнете един мъж, да знаете, че мисли. Като срещнете един слуга, да знаете че мисли. Като срещнете един съдия, да знаете, че мисли. Като срещнете един военен, или един стратег да знаете, че мисли. Най-после всички трябва да мислят. В това е спасението на света. Това е, което носи бъдещето.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

17. беседа от Учителя,
държана на 12 януари 1936 г.
София – Изгрев