Ти кой си?

Отче Наш.

„Духът Божий“.

Ще взема само 21 стих от Евангелието на Йоана.

„В Начало бе Словото“

„Ти кой си?“ Илия ли си или някой от пророците? Запитаха го: Ти Илия ли си? – Не съм. Някой от пророците ли си? – Не съм. В живота има два възгледа: На силните и на слабите хора. Илия представя силните хора в света, които мислят, че всичко могат да направят. Пророците, това са гадателите, предсказателите, които мислят, че всичко, каквото предсказват, ще стане. Някои мислят, че като чуят една беседа, животът ще се изясни. Не може лесно да се изясни животът. С говорене работите няма да се оправят. И с работата на един ден нищо не се постига. Даже и след една година усилена работа, и след 10 години, и след хиляда години работа пак нищо не се постига. Някой казва: Да съм учен, все ще постигна нещо. – Учеността е само средство. – Да съм силен. – И силата е само средство. Когато някой човек пътува като екскурзиант, той мисли, че с един обед нищо не става. Той мисли, че един обед не е толкова важен. С този обед се придобива сила. Пътят, който предстои да мине, зависи от този обед, именно. Това ядене ще бъде условие за друго ядене. Някои мислят, че всички работи могат да се изяснят.

– Всички работи не могат да се изяснят. Обаче пътят, който трябва да изходиш, непременно трябва да ти бъде изяснен.

Съвременните хора имат различни възгледи. Съвременните музиканти вършат лесно работите си. Те имат написани хиляди ноти, вземат едни ноти, свирят. После взимат други и от тях свирят. Каквото са писали великите музиканти, те го свирят. Като го слушате, все велики работи свирят. Те повтарят това, което преди тях музикантите са писали и гледате, че нищо ново няма. Ще вземат една стара българска песен и ще я свирят. Колкото и да свирят или както и да я свирят, все е стара песен. Най-после на хората дотягат тия стари работи и казват: Няма ли нещо ново? Има нещо ново в света. Новото е в това, че домакинът не може да разполага с изядения хляб. Когато един музикант е изсвирил едно парче и друг някой свири същото парче, те могат взаимно да си помагат. Как ще си послужи домакинът с хляба, който хората са изяли вече. Но трябва да се съгради нещо ново. Има вярващи хора, които постоянно си служат със стари парчета, както музикантите. Старите молитви нищо не допринасят. От две хиляди години все Отче наш се чете и работите пак не вървят. Казвате: Знание трябва да имаме.

– Имате знание, но работите пак не вървят. Не че не вървят работите, но онова, което светът постига, нито със знание се постига, нито с вяра – с нищо не се постига. Защо? Защото и като имаме вяра, умираме. И като нямаме вяра, страдаме. Сега аз говоря само за живота на земята. Някои могат да кажат, че за бъдеще хората няма да страдат. Вярвам, че е така. Не е въпрос сега да спорим кое учение е право и кое не е. Нямаме право учение в света. Или кое е вярно и кое е невярно учение. Няма вярно и невярно учение в света. Кой е правоверен човек? – И правоверен човек няма. Всички хора искат да бъдат Илиевци. Какво ще направиш, ако си като Илия? – Нищо няма да направиш. Илия изби 400 души пророци и най-после трябваше да бяга. Той беше толкова голям герой, че можа да избие 400 пророци, а като видя една жена, уплаши се от нея и избяга. Той сряза главите на 400 пророка да им покаже, че е пророк, че е силен човек. Като дойде да се състезава с една жена, хукна да бяга – толкова силен беше той. Значи една жена е по-страшна от 400 пророци. Сега разбира се аз не говоря за сегашните жени. Защо? Понеже сегашни жени няма. Аз бих желал да намеря поне една сегашна жена. Всичките жени това са жените, които са живели преди две хиляди години. Всички жени са все силни. Казвате: Младото поколение. Няма нито едно младо поколение, всички са стари поколения. Младо поколение, а живее като старото. Млад вълк, а живее като стария, яде агънца. Млада овца, но живее като майка си, пасе трева. Следователно няма млади хора в света.

Сега аз не искам да ви създавам противоречия, да кажете, че животът няма смисъл. Аз не поддържам тази мисъл. Животът има смисъл, но вие още не сте разбрали смисъла на този живот. Вие търсите щастието в света, но не знаете как се постига това щастие. Вие търсите богатството в света, но не знаете как се постига това богатство, нито знаете как се задържа. Не е въпросът само да станеш богат човек, нито само да станеш учен човек. Целта не е само в това постижение, но каквото постигнете, трябва да го задържите. Сега като говоря така, аз не искам да създавам натегната атмосфера, понеже вие и без това живеете в една натегната атмосфера. Следователно, като говоря по този начин, аз искам да ви направя няколко отдушници, понеже, всички се нуждаете от отдушници. На всинца ви трябват един, два, три, четири отдушници, нищо повече. Ако не си направите отдушници, има опасност да умрете. Машините могат да се пукнат. Следователно, трябва да си направите няколко отвора, да не се пукнат котлите ви, защото тогава и машините ви няма да вървят. Щом машините ви не вървят, и работите ви няма да вървят. Мислите ли, че един човек, на когото възгледите изневеряват, не се пукат неговите котли? Мислите ли, че един човек, който губи вярата си, не се пукат котлите му? Мислите ли, че един човек, който губи Любовта си, не се пукат котлите му? Пукнати са тия котли. Тогава каква философия ще разправяш на онзи с пукнатите котли и машини? Какво ще му разправяш това-онова. Каквото и учение да му проповядвате, всичко е безпредметно. Тази машина трябва да върви, да се постигне нещо. Крайната цел, която имаш, трябва да се постигне. Колата ти трябва да върви. Това е веруюто. Човек трябва да работи. Има някои коли, които седят на едно място, въртят се само, но не подемат. Това не е никакво движение. При въздушното плаване някога се случва толкова силен вятър, че при един аероплан, който е с малка бързина, само перките се движат, седи на едно място, не може да пътува. Той едва успява да даде отпор на вятъра. Също така и вие в живота си едва успявате да противодействувате на силите, които излизат насреща ви. Някога по мода отстъпваме своите позиции и мислим, че сме постигнали нещо. Можете да мислите, не е лошо да мисли човек, че е постигнал нещо. Но човек трябва да знае, че между едно и друго постижение има разлика. Постижение има и във възгледите. Някой има постижения в какво? Постигнали са го загуби, постигнали са го и печалби. Ако ти изгубиш равновесието на своя ум и на своето сърце, а спечелиш пари, дали загубата на равновесието ти се равнява с печалбата на твоите пари? Не, ти си изгубил повече, а си спечелил по-малко. А когато се печели по-малко, а се губи повече, това е всъщност загуба. Сега да оставим въпроса за загубите, понеже вие разбирате този въпрос много добре. Вие разбирате загубите по-добре от печалбите, понеже няма някой от вас, който да не е загубил нещо или когото загубите да не са го сполетели. Щом е така, няма какво да ви говоря за загубите. Загубили сте баща си, майка си и се безпокоите.Вие се безпокоите, че сте изгубили сина си, дъщеря си, брата си, сестра си, изгубили сте знанието си, добротата си, Любовта си. Но не знаете какво нещо е загубата, какво може да се изгуби. Какво разбирате под думите, че сте изгубили баща си? Аз не зная как можеш да изгубиш един баща. Да изгубиш една монета разбирам, но да изгубиш един баща, това не разбирам. Питам тогава: Какви са тези ваши майка и бащи, които така лесно може да изгубите? Какви качества сте дали на тези ваши майки и бащи, които могат да се губят? Казвате: Майка ми е това. А след това казваш, че майка си си изгубил. Това са същите въпроси, които някога са задавани на Христа: „Ти кой си? Илия ли си?“ – Не съм. – Някой от старите пророци ли си? – Не съм. Това значи: Ти силен човек ли си? – Не съм силен човек, нямам никаква (сила) в ръцете си. – Ти пророк ли си? – Не съм, нямам никакво знание, не мога да предвиждам нещата, които ще станат. Чудни са хората в своите искания. И при мене дохождат хора с различни въпроси и искания. Дойде някой, иска да се срещне с мене, казва, че бърза много, да го приема по-скоро. Казвам: Не мога да го приема. – Не, изгубил съм толкова време, той непременно трябва да ме приеме. Най-после приема го. И след като отнеме един час от времето ми, Той казва: „Благодаря“ и заминава. За какво благодари? – Той казва: Не можахте да ми кажете нещо за болката ми. Не можете да ми дадете цяр за нея. – Че каква е болката му? Той има да дава 100 хиляди лева и ме пита ще може ли да си плати дълга? – Казвам му: При сегашните условия не можеш да си платиш дълга. Пък, ако не си доволен от това, което казвам, намери някой, който да ти каже, че ще можеш да си платиш дълга. После дойде друг някой, и той иска да му кажа нещо. Какво да му кажа? Той пък ме пита, ще може ли да вземе онази мома, която обича? – Не можеш да я вземеш. Идва трети: Ще мога ли да живея добре с жена си? – Не можеш. Идва четвърти. Мога ли да стана Министър Председател на България? – Не можеш. – Че какво знаеш тогава? Онзи, който ще те избере за министър председател, той знае това. – Кой е той? – Народът. – Иди питай него, те всички са гадатели, ще ти кажат дали мажеш да станеш Министър. Защо трябва мене да питаш може ли да се ожениш за младата мома? Аз не съм пророк. Той е страхливец, няма смелост да пита нея, а дошъл при мене, мене да ме пита. Аз не приемам страхливи хора. – Аз не съм страхлив. – Страхлив си, че гащите ти даже треперят. Иди питай, нея може ли да те вземе. Иди, питай нея може ли да те вземе. Ти с една мома не можеш да се разправиш. За какво да те взема? – За мъж. – Не може да те взема за мъж. Ами за какво да ме вземе тогава? – За слуга. Ами идея има в това. Защо да се спирате върху това изопаченото? На какво е мъж той? На какво е слуга той? Чудно нещо! Де е това мъжество най-напред? В него няма никакво мъжество. Мъжеството е нещо възвишено. Да бъдеш мъж на една жена, това значи да имаш отличен ум, да ѝ дадеш направление и след това да я оставиш свободна. Сега вие жените ще кажете: Ето такива мъже искаме. – Да, но и мъжете искат достойни жени, да ги разбират. Ако вие не можете да разбирате мъжете си, защо ще си пукате главите?

Казвам: Ние не разбираме живота така, както мнозина го разбират. Понякога ние сами си създаваме теории за живота и казваме, че животът е тежък, такъв или онакъв. Не, животът още не е проучен биологически. Така, както учените разбират живота, това са техни предположения, техни гадания. Някой философ казал така или иначе за живота. Аз съм правил изследвания толкова време и съм дошъл до заключение, че това, което учените казват за живота, ни най-малко не е такъв, какъвто те си го представят. Защото, ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологическите закони на живота, те биха дали правила, по които животът да се оправи. Много учени са дали ред правила, но те нищо не са допринесли. Такива правила всеки може да даде, но тези правила трябва да имат приложения в живота и да дадат добри резултати. Мога да ви приведа ред факти, да видите, че ония животни, които вие считате за низши, много пъти постъпват по-целесъобразно, отколкото вие постъпвате и отколкото вие можете да си представите. Една малка пчеличка разбира промените, които ще настанат с времето, и ако е отишла на работа, ще се върне 4–5 часа по-рано в кошера си, преди да е заваляло дъжд или преди да е настанала някаква промяна. А един човек, който е отишъл на нивата, ни най-малко не предвижда промените, които ще настанат в най-скоро време. Не, че този човек е невежа, но човешкият ум се занимава с второстепенни работи. Съвременната култура минава през една опасна зона, пълна с мъгла. И моряците на парахода трябва постоянно да свирят със свирките си, да не стане някакво сблъскване на парахода. Това не показва, че капитанът на парахода е прост, невежа човек, но условията вън са такива, че той трябва постоянно да проверява, да следи за пътя, по който върви. Много неща, които са отделили хората от истинския път, по който трябва да вървят. Вследствие на това, вие се занимавате с въпроси странични, които нямат нищо общо с живота.

„Ти кой си?“ – Тези, които създадоха този въпрос, те се интересуваха, понеже знаеха, че първо трябва да дойде Илия, този силният човек, а след него ще дойде Месия. Ако дойде този пророк, след него ще дойде Месия, който ще донесе новите закони, които трябва да се приложат в живота. В какво се заключава мисията на един Месия? Неговата мисия е много малка. Мъчни са подготвителните условия. Щом се подготвят условията, къщата трябва да се съгради. Щом къщата се съгради и коминът трябва да се направи. След това трябва да се турят дърва, да се приготви за огъня. След това ще дойде Месия, ще донесе една клечка кибрит, ще цъкне, ще запали огъня, ще пламнат дървата и хората ще почнат да си гледат работата. Ако разбирате, това е нужно, но ако не разбирате, нищо не може да придобиете. Кибритената клечка разбира да знаеш как да запалиш в себе си твоя ум, твоето сърце, твоя дух от Божествения огън на Любовта. Това е музика. Такъв човек не се занимава с материални работи. Материалните работи съществуват в света. Ние не страдаме от глад, ние не страдаме от безпаричие; ние не страдаме от болести; ние не страдаме от сиромашия – от нищо не страдаме. Ние страдаме само от безлюбие. Това е същественото в живота. Любов няма в света. Същественото го няма в света. Вие не можете да имате сила, ако нямате същественото. Същественото е животът, а щом животът се яви, тогава може да имате хиляди форми. Щом дойде животът, може да имате безброй форми. Каквато форма искате, ще я имате. Каквато форма искате, животът ще я създаде. Ако нямате живота, никакви форми не могат да съществуват – външни или вътрешни. Първо животът трябва да дойде, а после формите за този живот. Каква полза, ще има, ако създадете пелените на детето, а детето още не е дошло? Каква полза, ако вие ушиете булчинските дрехи на една мома, а булката я няма още? Какъв смисъл има животът, ако вие съградите църкви, а богомолци няма? Или какъв смисъл има една държава без поданици? Значи същественото е животът, а другото е условие за този живот. Условията трябва да предшествуват живота, а като дойде животът, той ще ги организира. Като казваме, че животът ще дойде, не разбирам механическото проявление на живота, явяването му от една малка клетка. Клетката, от която животът е произлязъл, представя проява на живота. Малката капка показва, че зад нея седят безброй други капки. Сам по себе си, животът е нещо силно, мощно и разумно. Няма нещо в света по-съществено от самия живот. Няма по-разумно нещо от живота. Философите могат да говорят различни неща, могат да създават различни теории, могат да цитират различни неща, но всичко, каквото говорят, остава за тяхна сметка. Всеки философ е прав за себе си, той има свои разбирания. Всеки човек е прав сам за себе си, но не е прав спрямо другите хора. Един човек може да е прав спрямо себе си, спрямо двама души, спрямо един народ, но никога една теория не може да бъде в хармония с цялото човечество. За сега няма една теория, която да е в хармония с цялото човечество. Но има една теория, която всички хора искат да търсят. Няма същество в света, колкото малко да е, което да не търси живота. Няма същество в света, колкото малко да е, което да не иска да го обичат и което да не иска да обича. Може да има някъде същество, което да не иска и да не търси това, но поне аз не зная такъв случай. Аз съм пребродил цялата литература, аз съм чел всички писатели и никъде не се споменава такъв случай. Когато човек е неразположен духом, той може да има особено състояние, да не желае да обича и да го обичат, да казва, че жените са лоши, или жените да казват, че мъжете са лоши, но това са временни състояния. Слушате някой мъж да казва, че жените са лоши, че са змии, скорпиони и какво ли не още говори по техен адрес. Но гледаш го утре пак търси тези скорпиони. Освободиш го от един скорпион, той търси друг. Това е неразбиране на въпроса. Има случаи, когато нещо наподобява на жена без да е жена. Има нещо, което наподобява мъжа, без да е мъж. Пазете се от това нещо. Като говоря за човека, аз познавам неговите качества. Човек има точно определени качества, по които се познава. И всяко нещо, което няма тези човешки качества, това не е човек. И всяко животно си има свои точно определени качества. Щом това животно няма своите качества, то не е животно. Има някои животни, които мязат на коне, но не са коне. Всичко друго са, но не са коне. Има една наука, която класифицира нещата точно, както са, а така, каквито не са. В природата има много неща, които са изопачени, които са извратени, но те не са на природата. Те могат да съществуват, но ще ги наречем по особен начин. Съществените неща в живота си имат свои определени качества. Любовта си има свои качества. Като говорим за човека и той си има свои определени качества. И всеки, който няма тези качества, той не е човек. Пророкът по какво се познава? И той има свои качества. Пророкът вижда далечното бъдеще ясно. Той знае нещата много добре. Малко такива пророци има в света. Не е лесна работа да бъдеш пророк. Силен човек е онзи, който всичко може да направи. Аз бих нарекъл силен човек онзи, който би дал направление на земята. Онзи, който не може да даде никакво направление на земята, той е слаб човек. Следователно, той се занимава със странични работи. Аз говоря за съществените неща. Ако вие искате да преобразите живота си с тази сила, която имате, и с това знание, с което разполагате, вие това не можете да направите по никой начин. С тази сила и с това знание, вие ще си създадете един живот като сегашния, като този, който имате. Аз нямам нищо против вашия живот, но казвам: Носете си вашите страдания. Вие с хиляди години ще можете да носите този си живот, но нищо няма особено да придобиете. Защото колкото се увеличават страданията, толкова ще се увеличават и несгодите на живота. Тогава вие ще извадите логическите изводи: Да не работим. Не е въпросът да не се работи. Работата има свои качества. Когато дойде въпрос до работа, трябва да знае(те), че само Бог работи. Единственото същество, което работи, това е Бог. Единственото същество, което работи, това е природата. Хората не работят, те се мъчат. Съвременните хора се мъчат, те разискват върху порядъка на природата, разсъждават, защо това е така, защо онова е така. Ако майката роди един идиот, кой е виновен за това, природата или самата майка? Когато майката се готвеше да стане майка, тя трябваше да знае условията, при които да зачене това дете, а не да роди идиот. Някои деца се раждат с идеални способности. Аз взимам думата идеал в друг смисъл. Според мене всяка изопачена мисъл, всяко изопачено верую, всяка изопачена вяра, всяка изопачена любов това са идиотски. В това отношение аз съм безпощаден. Ще ми философствува някой какво означава думата идиот. – Ама аз съм умен човек. – Щом си умен човек, аз съм първият, който те ангажирам за работа. Светът очаква учители,светът очаква майки и бащи, служители, които знаят да работят. Светът очаква умните хора, със свещ ги търси. И когато тези умни хора дойдат, тогава работите ще тръгнат напред. Сега не мислете, че аз критикувам нещата, аз съм вън от всякаква критика. Според мене да критикува човек, това е идиотско положение. Аз не искам да вземам положението на един идиот. Аз никого не критикувам и няма защо да критикувам. Ако водата, която иде от Рила, се прекара през тръби по три см широки и искате с тази вода да напоите цяла София, мислите ли, че ще успеете да направите това? Това е идиотска инсталация, с която нищо не можете да постигнете. Според мене тези тръби трябва да бъдат най-малко два метра в диаметър. Нека тръбата бъде толкова широка, че да мине в София изобилно вода. Като бъдат тръбите широки, няма да има никаква спънка, никакво препятствие при преминаване на водата. А така като е широка тръбата, тя ще може да понесе и най-голямото напрежение на водата, което често се случва.

Съвременните хора представят такава една канализация с много тесни тръби. Много хора имат такива тесни тръби за социалния живот, за семейния живот, за обществения, за личния, за религиозния, за научния живот, вследствие на което не могат да издържат на външните условия, не могат да разрешат въпросите си. Като погледнете такъв учен, той е толкова дребнав, като барбунезяк. Аз употребявам думата барбунезяк в смисъл на човек, който мисли тясно, който има тесни възгледи. За мене барбунезякът представя много тясна тръбица, през която едва може да прекарате малко водица. Не че той нищо не знае. Много неща знае, но той иска да прекара своето мощно знание през една малка тръбица. Тогава вие ще се намерите в положението на онези двама изобретатели, за които се говори в един анекдот. Доколко този анекдот е верен не зная, не съм го проверявал. Ще ви го дам така непроверен, а вие сами ще го проверите. Като го проверите, ще ми дадете по-точни сведения. Разправя се за тези двама изобретатели, че единият от тях направил един много тънък тел. Той го представил на другия да му покаже колко тънък е телта. Вторият го пробил. Дал го на трети и той го пробил. С това те искали да кажат, че телта може да бъде още по-тънка. Важното е, че те не направили друга тел, по-тънък от дадения, но пробили първия. Питам: Какво създадоха тия двамата? Какво допринесоха на първия, който направил телта? Те само я пробиха. Те създадоха благото на човечеството. Първият, който направи тънкия тел, създаде струните за разните инструменти. А вторият, който проби тази тел, направи тръбите, през които водата да минава. Да, тези хора създадоха нещо, но през тези струни ние не можем да проявяваме човешката любов, нито през тръбите можем да прекараме човешкото знание. Ние можем само да подкрепим знанието, можем да подкрепим живота, но не можем да прекараме през тези тръби нито знанието, нито живота.

Питам: Каква е насоката сега, в която човек трябва да върви? Ако разсъждавам за себе си, това е друг въпрос, но когато се отнася до вас, казвам: Вие можете да четете всички писатели, всички учени, но има смисъл да четете онзи писател или учен, който внася нещо ново във вас. Ако той внася нещо ново у вас, добре дошъл. Не казвам да не четете. Четете, но не преповтаряйте старите работи. Ако преповтаряте старите работи, това е безполезно. Колкото работи съм чел досега, нито един от тях не носи някаква нова идея. Какво ще четете? Че главните герои били млад момък на 21 година и млада мома на 19 години. По едно време един възмъжал човек на 50–60 години ще се влюби в тази млада мома и ще се създадат ред интриги. После този романист ще постави героинята в такива условия, че да припадне. Според мене не е героиня тази, която припада. Нито е герой този, на когото сърцето се пука. Това не са никакви герои. И после тази героиня напуснала дома на баща си, отрекла (се) общественото мнение само за един мъж, когото обичала. Тя се отказала от всичко заради него и тръгнала в неговите стъпки. След 5–6 години този мъж ще я напусне и тя ще търси друг мъж. Или авторът ще постави и двамата герои в положение да умрат. И това били герои. Аз не съм против страданията, но идеята, която авторът прокарва, носи лоши последствия. Не е въпрос човек да умира. Всяко умиране трябва да има разумни резултати. Защо съвременните хора не могат да изправят своя живот? Защото животът, който сега живеят, е резултат на живота, който те са минали преди 5–6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко те живеят живота, който са минали във времето на Христа. Каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят и днес. Ето защо те не могат да изправят своя живот днес. Каквото сега мислят, това ще бъде за в бъдеще. Че как ще изправиш живота си? Една кола е спусната по релсите отгоре. Как ще я спреш? Ако я спреш, ще стане катастрофа. По-добре я остави да слезе долу, в полето, по линиите и след като слезе долу без никаква катастрофа, тогава да вземеш мерки предпазителни, какво трябва да правиш в бъдеще. Ако сме разумни, така трябва да постъпим. Два възгледа има в света: Единият възглед е, че светът не е разумен и ние трябва да го направим разумен. А другият възглед е, че светът е разумен сам по себе си. Значи всичко, каквото досега е създадено и съществува, според първия възглед, е неразумно и ние разумните хора трябва да го изменим. Едни писатели приемат, че светът е разумен, а други приемат, че светът е неразумен. Тогава трети правят своето възражение: Как е възможно един неразумен свят да го направиш разумен? Те намират тази работа много трудна. Че как е възможно от един неразумен свят да излезе нещо разумно? Или как е възможно от разумността да се роди нещо неразумно? Това е несъвместимо. Това са две логически заключения. При възгледа, че светът е неразумен, ние отчасти виждаме нещата. При втория случай, че светът е разумен, ние виждаме само началото, а не виждаме какъв е краят. Следователно, ние виждаме само, че началото е разумно, а не знаем какъв ще бъде краят. Ние трябва да чакаме да видим какви ще бъдат резултатите. Доколко един учен човек е разумен, това може да се види от неговия живот. Доколко един художник е гениален, това се вижда от неговите картини. Доколко един музикант е музикален гений, това може да се види от неговите творби. Един виртуоз можеш да го познаеш по неговото свирене. Всеки може да се познае по това свирене. Всеки човек може да се познае по това, което е вложено в него.

Сега, запример, като говорят така, у мнозина от вас, може да се зароди мисълта: Всичко, което говоря, право ли е? Вие нямате търпение да дочакате нещата. И казвате тогава: Не е право това, което се говори. Защо? Защото у вас се извършва реакция. Като гледат нещата, някои казват, това не е братско учение. – Какво е братското учение? Кажете вие, подложете го на опит. Всяко нещо трябва да се опита и провери. – Ама вяра нямат. – В какво се изразява вярата? В какво седи братството? – Е, да живеем за Бога. – Това е много общо казано. – Да живеем за човечеството. – И това е много общо казано. Не че тези работи не са верни, но принципите, върху които градим, трябва да бъдат разбрани. Твоето разположение, което имаш, да го наричаш любов, това не е на място. Каква любов е тази, която след три месеца ще се измени? Това, което се изменя, не е реалност. Реалността прогресира. Реалността така се изменя, че при всяка промяна ще имаш някакъв придатък. Тогава как ще оправдаете положението, при което един човек е бил даровит, но като остарее всички казват за него, че е изветрял. Питам: Каква реалност има в един стар човек? Той нито в младините си е бил гениален, нито в старините е запазил нещо от своите дарби и способности. Ако младият в старините си нищо не е придобил, той не е бил в реалността на живота. Това не е никаква реалност. Ако на младини сте имали вяра в Бога, която на старини сте изгубили, вие сте вървели в един крив път. Това е безпредметно за мене, няма какво да ви доказвам има ли Господ или няма. За мене този въпрос е ясен, той е разрешен. И вие трябва да го разрешите. Няма какво да доказвам на хората има ли слънце или няма, имаш ли очи или нямаш. Отвори очите си и нищо повече. – Ама разправи нещо за светлината. – Това е друг въпрос. Това се отнася до научната страна на въпроса. Аз няма какво да убеждавам хората има ли светлина или не, но важно е защо те бягат от светлината. Аз никога не искам да убеждавам хората в това, за което те нямат никакво знание. Не мога да говоря на човека за светлината, ако той няма очи да я види. Не мога да говоря на човека за звука, ако той сам няма уши да го чуе. Тъй щото аз не мога да говоря на човека върху един предмет, за който той няма никакво знание. Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет. Не се самоизмамвайте да мислите, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума. Много доказателства има затова. Представете си, че срещате един момък, който води непорядъчен, порочен живот. Достатъчно е да се влюби в една мома, да измени живота си. Той престава да пиянствува, започва да работи, да се облича добре, да се обхожда с близките си внимателно и учтиво. Той се реформира. Момата мисли, че той се изправил. Обаче, като се ожени, пак започва старият живот. Питам: Това не е ли един позлатен предмет? Това наричам аз актьорство и игра. Това не е никаква любов. Ако страдаш, ако се жертвуваш за това, което мислиш, има смисъл тази жертва. Но когато си рекламаджия за една идея и се жертвуваш за нея, аз не разбирам какъв смисъл има тази жертва. Не зная дали трябва да се жертвуваш за тази идея.

Казвате: Какво е актьорът? Той е човек, който действува. Но като действува, човек трябва да има зад себе си една реалност, която да поддържа. Онова, което човек обича, според моите разбирания, след време трябва да израсте. Никога не трябва да измениш своята идея заради един приятел, когото имаш. Щом идеята ти се изменя, ти не разбираш приятелството. Ти никога не трябва да измениш своята идея заради баща си. Ти можеш да измениш идеята си, но щом я измениш, той не е бил твой баща. Защото твоята идея седи в баща ти. Каквото и да ми говорят за закона на наследствеността, майката и бащата създават сина. Музикалното чувство те му създават. За да бъде човек гениален, талантлив, непременно майка му и баща му трябва да са били гениални, талантливи. Ако майката е талантлива, а бащата не е, синът ще бъде обикновен музикант, но не и гений. За да бъде гений, и майката, и бащата трябва да бъдат талантливи, те заедно да го създадат. Този закон се отнася не само до музиката, но и до всички отрасли на науката и изкуствата. За да се създаде един гениален човек, непременно баща му и майка му трябва да бъдат гениални. Тогава синът ще представя събраните качества на бащата и на майката. И тогава той ще може да постигне онова, което майка му и баща му не са могли да постигнат. Майката и бащата не са постигнали известно свое желание, но синът ще го постигне, защото те са му дали съответни благоприятни условия. Това не е унижение за бащата и за майката, че те не са могли да постигнат своите желания. Сега кривото схващане у вас, което ви прави всякога недоволни, е това, че вие не сте постигнали своите желания. Тогава вие имате едно частично схващане. Вярвайте, че всеки може да постигне някое свое желание и радвайте се на неговите постижение. Какво може да постигне един човек? За да постигнеш всички свои желания, ти трябва да имаш една велика идея в себе си. Ти трябва да придобиеш онова качество в себе си да живееш едновременно за всички хора. Като живееш в себе си, да можеш да живееш и в другите хора. Но, ако живееш само в себе си, ти не можеш да живееш и в другите хора, и ако другите не могат да живеят в тебе, въпросът е решен. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Значи ние живеем и се движим в Бога и Бог живее в нас. Понякога ние цитираме този стих, за да покажем, че имаме някакво достойнство. Не, това е величието на Бога, с което доказваме, че ние живеем в Бога и Той живее в нас. И ако ти можеш да живееш във всички, и те могат да живеят в тебе, това показва, че ти имаш единството на Бога и ти си едно с Бога. А всичко друго, че вярваш в Бога, че ще отидеш в рая, това са измислици, против които нямам нищо. Това са човешки понятия, които не дават разрешения на човешката душа. Ние ставаме дребнички като се жертвуваме за една и друга теория, казваме, че се жертвуваме за нещо. Има хора, които се жертвуват. За кръщението се говори, че трябва да се кръстят. Има хора, които стават мъченици само затова, че като са в една църква не се кръстят, не се кръщават в нея. Където и да влезете в света, в каквото и общество да влезете, все трябва да вярвате на едно верую. Кое е онова верую, което ще съедини всички хора в едно? Кое е онова верую, което трябва да съедини хората да им покаже пътищата? Не е въпросът да се отказвате от кръста, да казваме, че кръстът е наука (на) страданията. Да знае човек как да се справи със страданията. Кръщението пък е метод за пречистване, да знае човек как да се пречисти. Мога да ви дам тълкуване на всички идеи, които хората поддържат в същност. Не е само до външната форма. Всичко, каквото хората поддържат, е хубаво. Сега да оставим въпроса за идеите, да излезем от това напрегнато състояние. Искам да кажа, че възгледите, които имате сега, са неверни. Те са неверни още от преди 2000 години, вследствие на което вие сте вървели в един крив път. Казвам ви, че по този път вие скоро ще навлезете в морските дълбочини, дето има подмоли. И може корабът ви да се блъсне в тях. Значи не може да продължавате по пътя, по който сега вървите.

Сега въпросът е, като умрете, къде ще отидете, като знаете толкова? Вие, които защищавате вашето право и казвате, че аз съм такъв, аз имам право, къде ще отидете, като умрете? Къде са вашите права? Казвате, че като умрете, ще отидете в черната земя, там червеи да ви ядат. Че какво от това? – Ама трябва да страдаме. – Какво достойнство има в това страдание? Страданието не е цел. Страданието е само метод за чистене. Страданието не е препятствие в живота. В какво седи смисълът на живота? Смисълът на живота седи в простора, в свободата. Животът седи в свободата, която може да се постигне. Има само три пътища, чрез които свободата може да се постигне. Първият закон е чрез закона на Любовта. Ще каже някой: Оставете тази женска работа. – Не е женска работа, тя е човешка работа. Любовта е най-голямата топлина, с която вие може да разрушите всички препятствия, които сте срещнали (по)пътя си. Онзи, който разбира този път, за него препятствия не съществуват, не може да има. Целият ад да излезе на среща ви, всички демони да се опълчат против вас, тази сила е в състояние да ги разтопи. С Любовта ще минете свободно по пътя си. Вторият закон е по пътя на знанието и Мъдростта. Със знанието вие ще имате светлина, няма да има кътче от вашия живот, което да не е осветено. Третият закон е законът на Истината и свободата. Значи не е въпросът само да се говори, но в свободата ти ще бъдеш, ти ще бъдеш силен човек. И тогава аз свеждам работите по следния начин. За да вървиш по пътя на Любовта, това значи да намериш майка си в света. За да вървиш по пътя на Мъдростта, това значи да намериш баща си в света. Да вървиш по пътя на Истината, значи да намериш себе си в света. Това е смисълът на живота. Ако ти в пътя на Любовта не намериш майка си, това не е любов. Ако по пътя на Мъдростта ти не можеш да намериш знанието и светлината, не можеш да намериш баща си, ти не си в този път. И ако в пътя на Истината не можеш да намериш себе си, да знаеш какво си, ти не си намерил този път. Ти трябва да знаеш кой си, да знаеш, че си едно с Любовта и Мъдростта. Това е истината. Що е истина? Там, дето Любовта и Мъдростта, дето животът и знанието, и светлината действуват съвокупно, това е истината. Според този научен език истината е крайният резултат на вечността. Това не значи, че тя е един резултат свършен, но е резултат, който има център в себе си. Той не се изгубва, той е непреривен резултат. Тя е като течението на реката. Това е едно ново схващане. Щом дойде до вашето старо схващане, аз нямам нищо против него, вие можете да си го държите като светиня. Старите схващания може да си ги държите, но казвам: Един ден, когато се обезсърчите, когато вашите лодки не могат да отидат далеч в морето, качете се на този голям параход, който ще мине покрай вас. С него само ще можете да преплавате океана. Не искам да ви обезсърчавам, вие можете да излезете с вашите малки гемийки, но трябва да знаете, че с тях главите ви ще побелеят четири пъти. С тях 4 пъти ще побелее косата ви и четири пъти ще почернее. Като минете този океан ще кажете: Втори път не го минавам. Но сега да се върнем към въпроса, към онова, което може да донесе новото в света. Сега в какво седи новото? За да дойда до новото, аз пак ще си послужа с момите и с момците. Някога аз ще се отплатя на момите и на момците, задето често си служа с тях като примери. По този начин аз често ги турям на работа и като ги туря на работа, аз трябва да им се отплатя. Така аз трябва да им бъда признателен. Някой момък не иска да живее, не му се учи, не му се работи, животът за него няма смисъл, иска да се самоубие. Лекуваш го по някакъв начин, не хваща, лекуваш го по друг начин, пак не хваща, докато най-после му доведат един млад доктор, 19-годишен. Като сложи ръчичката му на главата му, той веднага отваря очите си и започва да се радва на живота. Вече му се живее, иска да работи, иска да учи. И като го погледне този млад лекар, казва му: Лека е болестта ти, не се бой, скоро ще мине. Този млад лекар го потупва по главата, по рамото и казва, че скоро ще му мине. И наистина младият момък скоро оздравява. Още на другия ден той става, облича се с хубави дрехи, с лачени обуща и в знак на благодарност пише на младия лекар: Господи(н) докторе. Много ви благодаря за визитата. От първия път още болестта ми изчезна и аз се чувствам добре. Готов съм вече да пожертвувам живота си заради вас, за вашето изкуство, да помагам на цялото човечество. Можете ли да ме приемете ученик на вашата школа. С отлично почитание. Чакам отговор. Сега ще оставя на вас да видите какво ще отговори лекарят на това писмо. Такова е състоянието на човека, който е обезсмислял живота си. Щом намери Любовта, веднага в него става смяна на състоянието му. Аз не съм съгласен с онези, които казват, че вън от човека, Любовта не съществува. Любовта съществува и вън от човека. Ако тя не е била в човека, не може да се каже, че е вън от човека. Любовта има свое проявление. Човек е проявление на Любовта, но не е любовта проявление на живота. Та, погрешката е у нас, когато казваме, че Любовта вън от човека не съществува. Това е само по отношение на нашето съзнание. Ако аз нямам това съзнание, Любовта няма външно проявление. Аз мога да нямам никакво горящо чувство в душата си, това ни най-малко не показва, че Любовта не съществува вън от мене. В това време сърцата на други същества горят. Ако в моето сърце не гори Любовта, нямам право да мисля, че и в други сърца не гори. Вие ще кажете, че искам да ви докажа, че съществува Господ в света. Според мене, ако седна да ви доказвам, че Господ съществува, това е светотатство. А пък да взема да отричам Бога това пък е безумие. За Абсолютната реалност всички ние имаме само едно понятие. Ние, живите хора, и всичко живо в света съществува, благодарение на тази реалност. Каквото и да мислят философите по този въпрос, това остава за тяхна сметка. Всичко в света съществува въз основа на тази реалност, която е дала живота. Тя е причина за всичко съществено, за всичко видимо и невидимо. Като говорим за видими и невидими неща, имаме предвид и онези по-напреднали същества, за които видимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за някои прости същества са невидими, но за други са видими. Та като говорим за видими и невидими работи, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Сега това са отвлечени работи. Ако река да сравнявам степените на музиката със степените на живота, ще видя, че има едно подобие. Само по себе си животът е най-голямата музика, която съществува в света, но същевременно в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произтича от самия живот, но той произтича от самите нас. Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на неговата цигулка. Онзи, който свири, той произвежда дисонансите. Ще кажете, че се дължи на цигулката. Не, дисонансът не се дължи нито на цигулката, нито на струните, а на самия майстор, който свири. Като дойде истинският майстор и вземе цигулката, всякакъв дисонанс изчезва. В него всичко е хармонично. Сега вие се обезсърчавате и казвате: Аз не съм даровит човек. Според мене, всички вие страдате от чрезмерни дарби, които не съзнавате. Аз не зная как сте се заблудили да мислите, че нямате никакви дарби. И другото заблуждение е, че мислите какво нищо не можете да направите. И третото заблуждение е, че мислите какво сега не му е времето и всички хора трябва да мислят еднакво. Красотата е именно в това, че всички хора мислят различно. Едно е важно: Всички хора да имат един стремеж, а как ще мислят, това е тяхна работа. Нека всеки мисли, както разбира. Дайте свобода на човека да диша, както той знае, и ще видите, че няма никаква опасност в това. Дайте свобода на всеки човек да мисли, както той знае. Понеже, аз приемам, че светът е разумен, казвам: Нека всеки мисли и се проявява, както намира за добре. Сега аз говоря за човека, който според мене има определени качества. Под думата човек аз разбирам нещо много определено. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши една неправда. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши едно безлюбовно дело, който никога не може да каже една лъжа. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши едно нечестно дело. Това са няколко качества, които характеризират човека. Според мене човек е онзи, който при всички условия на живота не може да покаже една слабост. Той никога не може да се поколебае. Той външно може да се разколебае, но вътре в себе си никога няма да се поколебае, вътре всякога ще има едно свято убеждение. Той е готов да пожертвува всичко. Той върви към една определена цел. Той върви строго към онова, което разбира и схваща. За истинския човек смисълът на живота не е само тук на земята. За нас земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си земята не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. Ако вземете слънцето, което съдържа, може би, 10 пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, но и при това положение, човек пак не може да бъде щастлив. И слънцето не съдържа всички ония условия, които могат да направят човека щастлив. Ако вземете цялата вселена с всички милиарди слънца, които тя съдържа, едва ли и те притежават всички ония условия, при които щастливият живот може да се прояви. Всички вие имате възможност чрез вашия дух и вашата душа да посетите всички тия системи и един ден като се върнете, да се разговаряме, да видите какъв е смисълът на живота. Социалният смисъл на живота това е пътешествие на земята. Това са го разбирали и старите, древните, учените са знаяли за слизането си на земята и са разбирали в този смисъл живота. А ние имаме едно преимущество, че знаем вече, че сме слизали и сега вече възлизаме. Ние познаваме слизането и сега понеже вървим към възлизане, разбираме, че смисълът на живота е във възлизането. Възможностите са в слизането, а постиженията във възлизането. Следователно онези, които са слезли, те имат възможности, а ние, които сме във възлизането, имаме условия в постиженията. Та сега ние имаме и възможности, и постижения. По това се отличава нашата епоха. Има нещо в природата, което е отредено за нас и ние трябва да (се ползваме от него). Онзи, който е роден музикант, за него (е) отредено да свири. Онзи, който е роден с едно прекрасно тяло, отредено му е да прояви силата на своето тяло. Силният трябва да прояви своята сила. Умният трябва да прояви своя ум. Добрият трябва да прояви своята доброта. Това са възможности, взети в много широк смисъл. Че не е така, това е друг въпрос. Аз за него не говоря. Аз казвам какво е бъдещето, към което всички трябва да се стремим. Ние не трябва да се обезсърчаваме! В какво положение се намираме сега, защото не сме отговорни за сегашния си живот. Ние сме отговорни дотолкова, доколкото за нашите разбирания имаме една малка отговорност, но няма защо да носим тежестите на света. Какво може да направи един човек? Ето Италия и Абисиния се бият. В Женева Обществото на народите заседава, но какво може да направи? Те не могат да им кажат да не се бият. Бият се тези хора. Значи цяла образована Европа не може да им се наложи. И те не са съгласни, но въпреки това се бият. – Ама не трябва да има война. – Не трябва да има война, но има. Хората трябва да живеят добре. Трябва да живеят добре, но не живеят. Разбиранията на хората са такива. Разбирането е едно, страна сега. Болният, който лежи на леглото си, питайте го де е неговото щастие? Питайте и онези, които му шетат де е тяхното щастие? Чудни са хората. Ние питаме де е нашето щастие. Ние сме дошли на земята, мислим за небето и очакваме да дойде отнякъде нашето щастие. Болният, който лежи в болницата, там ли е неговото щастие? Казвам: Твоето щастие е там, дето е щастието на онези, които ти служат. Дето е щастието на здравите, там е и твоето щастие. В здравето е щастието на човека. Ти трябва да отидеш при тях. Ти трябва да вземеш от тяхното здраве. Ти боледуваш, защото нямаш прави отношения към природата. Щом оправиш отношенията си към природата, ти няма да боледуваш. Сега ние искаме да изменим света. Ние не можем да изменим света, но трябва да изправим отношенията си към природата. И тогава, както онези, които ни шетат са здрави, така и вие ще станете здрави. Само по този начин здравето ще влезе у вас. Това показва, че съществуват разумни отношения в природата. Съществуват разумни условия в света. Това са ред опити, които вие може да направите. Затова мога да ви наведа ред примери, но те ще ви се видят малко невероятни. Невероятни са и затова не искам да ви ги дам, защото, ако направите опит и не успеете, ще се обезсърчите. Аз мога да ви приведа няколко примера, които са изключителни. За мене изключителни примери не са доказателства. Американците вярват в едно окултно учение, според което, каквото иска човек, може да го постигне. Според него, ако ти трябва, запример десет хиляди долари или 50 хиляди франка, достатъчно е да ги държиш в ума си и тези пари по някакъв начин ще дойдат. Отде и как ще дойдат тези пари, не ти казват, но казват, ти ще мислиш за тях, ще си мърдаш ръцете, ще блъскаш, но отнякъде тези пари ще дойдат. Теорията е такава. В първо време ти ще правиш всички тези упражнения и ще ти се вижда смешно, но ще настояваш, ще хлопаш. Който се запише в тази школа, ще тури в ума си мисълта за тези 10 хиляди долара и ще тропа, ще настоява, докато ги получи. Един ученик от тази школа се заел с това упражнение. Цяла година настоява в мисълта си, но парите не дошли. Тогава той си казал: Лъжливо е това учение. Един ден той си купил един билет и тръгнал за Сан Франциско. По едно време като стигнал в Сан Франциско, той легнал близко до пристанището да си почине и задрямал. В това време пристигнал един голям параход, който го засегнал с една голяма греда и счупил крака му. Като се събудил от силната болка, той видял пред себе си един чек от 10 хиляди долара. Ще кажете като турците: И вярно да е, пак не вярвам. Пък и аз, който ви го разправям и на мене се вижда малко невероятно. Мъчно е да стане такова нещо. Кой ще му тури този чек от 10 хиляди долара? И за мене това е един изключителен пример, който нищо не доказва. Сега да ви приведа друг един изключителен пример, който е малко по-вероятен. Човек трябва да бъде доста лековерен, за да повярва. В хората се развива едно чувство, за да предвиждат нещата. Някои хора даже така са родени да виждат нещата. Ако им се тури един плик с някакво писмо вътре, те могат да четат съдържанието, а могат да четат и характера на човека, който е писал това писмо. Ето какъв опит бил направен. Той не е някакъв научен сеанс, но все-таки интересен. В един плик турили един пръстен и го занесли на този човек, който могъл да чете по предметите и го помолили да разкаже нещо за историята на този пръстен. Отгоре на пръстена имало един бисер. Този човек започнал да разправя: Във Великия Тихи океан виждам една лодка, от която един човек се съблича, хвърля се във водата и изважда един бисер. Този бисер е сега на пръстена, който е в плика. Сега това нещо може да се вижда изключително. Но по нататък следва другото положение. И второто положение е изключително и малко невероятно, но третото положение е доста силно. Виждам, казва този човек един златар, който прави пръстена и туря бисера върху него. Пръстенът бил на един лекар. Този лекар бил повикан от една фамилия, която имали три деца – едно момиче и две момчета. Лекарят бил повикан, защото средното момче и момичето заболели. Момчето умряло, та момичето било спасено от този лекар. В знак на признателност бащата дава този пръстен на лекаря. Сега за първите две положения можете да се съмнявате, но за третото положение няма никакво съмнение. Наистина, този пръстен принадлежал на тази фамилия, която после подарила пръстена на лекаря.

Сега това са неща, които могат да се проверят. В една голяма книга има изложени ред такива факти, които могат да се проверят, пък са и проверени. Ако питате как става това, и аз не зная. Като казвам, че не зная, аз разбирам съвсем друго нещо. Когато нещо не ми отърва, аз казвам, че не зная, но когато ми отърва, казвам, че зная. Тъй щото като казвам, че не зная, това значи не ми отърва да ви разправям. Лекарят разправял това. Ако вие имате интимни връзки с една мома, отърва ли ви да разправяте? Ако вие сте един дипломат, който има оплетени връзки, отърва ли ви да разправете за тях на хората? Има неща, които не ви отърва да разправяте. Не ви отърва, запример да разправяте де какво има в твоята глава. Ти отварял ли си сърцето или главата да видиш какво има в тях? Казват, че разтворили сърцето на някого. Но след като разтворили сърцето му, този човек умира. След като разтворят и главата на човека, и той умира. Има неща, които трябва да пазим в тайно, в човешката мисъл. Като казвам, че трябва да се държат в тайно, разбирам да се пазят свещено. Такива неща трябва да се пазят в сърцето и в ума на човека. Не, в обикновен смисъл тайно да се държат. Сърцето не се отваря и мозъкът не се отваря. Като запитали Йоана, той казал: Аз съм глас на Едного, който вика: – Прави правете пътищата Господни! Та и на вас казвам: Мислете, разсъждавайте право, за да намерите истинския път към Господа. Това е онзи път, който ще внесе Любовта в света като един от силните методи, по който нашият живот се развива. Ако всички хора приложат Любовта, както сега се приема, ние ще имаме началото на Царството Божие. Какво ще бъде Царството Божие? Всеки ще има това необходимото за него, всеки ще има един нов подтик. После голяма част от мъчнотиите ще се махнат. Пак ще има мъчнотии, но животът ще стане поне 75% по-лек, отколкото е сега. Все пак ще остане една част от мъчнотиите, разбира се. Ние не искаме хората да бъдат еднакво богати и еднакво сиромаси. Това са неща, които в развитието на хората постоянно ще дохождат. На всички хора трябва да се дадат условия да имат еднакви възможности и еднакви постижения. Как ще употребим възможностите? Това ще зависи от нас. Това ще зависи от степента на нашето развитие и от умението да ги употребим. И тогава ще има една разлика между хората, но няма да има никакви спънки. Всеки ще бъде свободен. И тогава от постиженията, които ще има, той ще може да съгради своя живот. Тогава всеки ще бъде свободен, няма да зависи от никого ще зависи само от себе си. Като дойдем до това положение, ще се радваме на постиженията на всички. Тогава няма да завиждаме на другите, но постиженията на всеки човек ще бъдат твои постижения и възможностите на всеки човек ще бъдат твои възможности. Това, в което ние можем да участвуваме, това е нашето щастие. Какво по-голямо щастие от това да знаеш, че можеш да участвуваш във възможностите и в постиженията на всички живи същества в живота? Тази вяра трябва да бъде непреодолима, а постижението е в Любовта. Това постижение е в Мъдростта, това реализиране е в Истината. Този е пътят, по който, ако вървите, ще можете да постигнете нещо. Като имате време, вие можете да четете всички книги, които досега са написани, можете да изучавате всичко, каквото хората са писали. Но казвам: Ако не внесете Любовта в живота си според това ново разбиране, вие нищо няма да постигнете. Ако не внесете в себе си онова знание, което е основано на справедливостта, нищо няма да постигнете. Светлина трябва да има в знанието. Ако в свободния си живот не можете да внесете Истината, вие нищо няма да постигнете. Свободата не позволява никаква лъжа. За да бъде човек свободен, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Всякаква лъжа е ограничение на човешката свобода. Дето започва ограничението, там е лъжата. Следователно всички други ограничения в света са произлезли от онази лъжа, с която хората си служат. А тази лъжа не произвежда нищо друго, освен ограничения.

Глас на едного, който вика в пустинята: Прави правете пътищата Господни! Глас на едного, който вика в пустинята: Внесете Любовта в сърцата си! Глас на едного, който вика в пустинята: Внесете светлина и знание в ума си. Глас на едного, който вика в пустинята: Внесете истината и свободата във вашите души и свободни бъдете!

Благословен Господ Бог наш.

Тайна Молитва.

СМЕЛИ БЪДЕТЕ И НАПРЕД ВЪРВЕТЕ!

19. неделна беседа от Учителя,
държана на 26 януари 1936 г.
София, Изгрев