За да бъдете синове

Отче Наш.

„Духът Божи“.

Ще прочета 5 глава от Евангелието на Матея.

„Бог е Любов“.

„За да бъдете Синове на Отца вашего, Който е на небеса“.

„За да бъдете Синове“. Има един важен въпрос за разрешение, той е въпросът за синовете. Има въпроси, които никога няма да бъдат разрешени; има въпроси, които никога не могат да се приложат в този живот. Идеалите, които човечеството има, могат да се реализират в далечното бъдеще, но сега не. Има неща, които могат да останат само като идеали, но сега не могат да се реализират по единствената причина, че хората нямат съответни разбирания.

Ето какво аз разбирам под тия думи. Сега днес ти не можеш да направиш от камъка почва. За да може от този камък да се получи почва, пръст, изискват се милиони години, докато могат да се извадят соковете от него. Засега, каквото и да се прави, от този камък може да стане само вар, нищо повече.

„Да бъдете синове на Отца Вашего“. Син и баща. Бащата, това е началото на нещата. Синът, това е краят на нещата. Следователно, крайният резултат на нещата, това е синовността. Някой пита: Какъв е краят на живота? – Да бъдеш син. Какво е началото на живота? – Да бъдеш Божествен. Под думата Божествен мнозина разбират това, което не е. В света няма много богове, има само един Бог. Бог е несъвместимото, несъизмеримото, което вмества всичко в себе си и дава живот на всички. Той не се нуждае от никакви поклонници, от никакви служители и, той не се нуждае от нищо. Това е философско разбиране, а не какво хората разбират. Какво хората разбират, това е друг въпрос. Бог не се нуждае от нищо. А хората и по-дребните животни от тях от всичко се нуждаят. Какво нещо е човек? – Същество, което от всичко се нуждае. Казвате, че човек трябва да мисли. Нуждите, които има, го заставят да мисли. Ако нямаше нужди, човек никога не би мислил. Има една научна страна. Наука е това което дава права посока на човека и го учи как да живее. Така, както сега живеем, ние не живеем своя живот, който искаме. Без да искаме ние живеем един живот, който никак не ни е приятен. Този живот ни е наложен от някакви минали поколения. Някога хората са мислили по някакъв начин и днес ние сме заставени да живеем техния живот. Дървото е заставено да живее като дърво, половината заровено в земята, а другата половина над земята. Животното е заставено да живее като животно, да ходи на четири крака, а човек е заставен да живее като човек и да ходи на два крака. Но има отношение между животните, има отношения между растенията, има отношения и между човека. Каквито възгледи имате, аз искам да си ги държите. Казано в най-добър смисъл. Всеки ваш възглед е подобен на въздуха, който имате в стаята си. Колкото и да е добър и чист този въздух, след 24 часа непременно трябва да го изхвърлите навън. Сегашните ви възгледи траят само 24 часа. След 24 часа възгледите ви ще се изменят. В детинството си вие мислите като деца. Като станете възрастни, мислите по съвсем друг начин. Младият мисли едно, а старият мисли друго. Работата е, че бащата стар не може да бъде, и синът млад не може да бъде. Защото, този, който остарява, той е изгубил силата си. И този, който се подмладява, той е възстановил силата си. Но, който възстановява силата си, той може пак да я изгуби. Това са философски работи. Философите разсъждават така. Някога ние се стремим единично да разрешим дълбоките противоречия, които съществуват в душата на всеки човек. Някой път се стремим да ги разрешим колективно, но с хиляди години ние сме ги разрешавали, и пак неразрешени са останали. И колко хиляди години още можем да ги разрешаваме, не се знае. Много хиляди години още се изисква, докато дойдем до един идеален живот, в който всички хора да са свързани в един общ организъм и да се разбират. Ето какво разбирам аз под думите да се разбират. Това значи, ако сте в едно общество, това общество да ви разбира и ти да го разбираш, а не да живееш в това общество, като един натрапник. Най-идеалното положение е да бъдеш като син в един дом. В този дом бащата държи децата си в онова положение, в което той се намира. Каквото желание има бащата, той казва и на синовете си: Аз ще го доставя и на вас. За земята поне е така. Когато бащата иска да остави нещо на синовете си, той трябва да умре и тогава да го остави. Това е една изопачена идея. И синът очаква баща му да умре и тогава да му даде наследството, което му се пада. Защо бащата остава наследството на синовете и на дъщерите си като умира? Защото от дългата си опитност бащите са се убедили, че синовете им не устояват на обещанията си. Затова бащи(те) казват: Докато сме живи, ние ще разполагаме с това, което имаме. Като умрем, тогава вие ще разполагате. Обаче, в Божествения, в съвършения свят, отношенията между бащата и сина са съвсем други. Там синът всякога може да добие наследството на баща си, няма защо да чака баща му да умре, че тогава да се ползува от наследството. Когато искаш, ще вземеш наследството и ще го употребиш както искаш. Никой нищо няма да ти каже.

Сега, за да разберем законите на природата, ние трябва да се освободим от много наследствени черти, които ни препятствуват за едно правилно разбиране, понеже сме заинтересовани. Всички хора имат добро желание, но когато дойде да се приложи едно учение, те нямат методи, по които да го приложат. Запример, проповядва се едно учение на братство, но ти, който имаш един слуга пред себе си, не можеш да се отнасяш към него като към брат. Но и слугата ти няма нужното доверие към тебе. И следователно и слугата ти, който работи и той в душата си, не работи като твой син. Той е дошъл при тебе като човек, който иска да поправи своите работи. Господарят го е страх от слугата, а слугата го е страх от господаря. После вземете най-благородните занятия, които имаме. Защо проповядва проповедникът? Той не проповядва за своите убеждения, но за прехраната си. Свещеникът е станал свещеник за прехраната си. Той трябва да се прехранва. Не е лошо това. Земеделецът работи, защото е заставен да се прехранва. Всички ние работим, защото сме заставени да се прехранваме. Ние се раждаме, защото сме заставени да се родим. Не сме свободни и в раждането си. Засега свободата е един стремеж, но не сме свободни. Ние живеем без да сме свободни. Раждаме се без да сме свободни. Умираме без да сме свободни. Ето какво разбирам аз под думата свобода. Да бъдеш свободен, това значи, което имаш, да можеш да го употребиш свободно, според своите най-добри разбирания. Да си свободен, това значи всички окръжаващи, които са свободни, да ти съдействуват и ти да им съдействуваш. Онези, които изучават живота, казват, че такъв живот засега е невъзможен. Невъзможно е братски да живеем с животните; невъзможно е братски да живеем с растенията; невъзможно е братски да живеем даже и със себе си. Човек не е в спор само с окръжаващата среда и със своите ближни, но той е в спор и със самия себе си. Като дойде до известно положение, той иска да се самоубие, не иска да живее, раздвоен е в себе си. Едното същество в човека мисли, че трябва да живее, а другото мисли, че трябва да умре. Вследствие на това има ред писатели, които казват, че човек не трябва да живее, но трябва да се самоубие, за да бъде свободен. Те имат свои възгледи. Други пък поддържат, че човек трябва да живее. Едни, които не могат да изправят живота на земята, поддържат един живот извън земята, духовен живот, дето хората ще живеят братски. Идеята е отлична, но в приложението на тази идея има нещо криво. Защото земният живот е част от духовния живот на човека. Ако ти на земята не можеш да живееш добре, в духовния свят съвсем не можеш да живееш добре. Ако стомахът ти не функционира правилно, мислиш ли, че мозъкът ти ще функционира правилно? Аз взимам стомаха в смисъл на по-нисш живот от този на ума. Всички песимисти в света, които са имали криви възгледи, стомахът им е бил в анормално състояние. Такива са научните данни. Сега няма какво да доказвам това нещо. Важно е, че тия хора са все страдали от нещо. Сега ще ви приведа един пример за потвърждение на тази идея. В Америка, в града Ню Йорк един знаменит проповедник започнал от един месец да проповядва. Един ден той проповядвал една такава проповед, че всички хора ги направил на прах и пепел, направил ги престъпници. Така проповядвал той една, две, три седмици, всички се чудят каква е тази проповед. Той говори за наближаване на второто пришествие, за вечния огън, за смъртта на хората. Всички се изплашили от неговите проповеди. Най-после един лекар го изследвал и какво се указало? Той страдал от стомашно разстройство. Взимат го лекарите в болницата, направят му няколко промивки и като се върнал в дома си, стомахът му бил в нормално състояние, съвършено здрав. Като се качил на амвона, сега започнал да проповядва за Царството Божие, за братство и равенство между хората. И вие можете да направите същия опит. Дръжте един човек три деня гладен и ще видите как той ще ви проповядва за второто пришествие. Нахранете го с една хубава баница и той ще проповядва за Царството Божие. Тъй щото да разберете природата, както трябва, да имате ясна представа за нея, вие трябва да си представите едно такова положение на гладен човек и на сит. За да бъдем в нормално състояние, ние трябва да имаме ясна представа за природата. Представете си, че влезете в една фабрика, дето не виждате нито един човек, но четете само надпис: Пазете се, понеже, тук никой за никого не отговаря. Всичко е в движение, та тази фабрика, но никой за никого не отговаря. Ако ти бутнеш някъде нещо, и ти се случи някакво голямо нещастие, ще знаеш, че никой не отговаря за тебе. Кой ще отговаря за тебе, ако някое колело те хване и ти откъсне ръката или крака? Писано е, че там никой не отговаря и затова няма кого да съдиш, няма от кого да искаш обяснение, защо е станало така. При това положение кого ще съдиш? Такова нещо е природата. Всички нейни колела са в движение. Тя пише: За никого не отговарям. Никой за никого не отговаря. Когато стане едно земетресение, понякога падат 40–50–100 хиляди хора убити, а някога и до един милион. Струва ми се, че в четвъртото столетие чумата посетила Европа и взела около 25 милиони хора. Щом чумата е очистила толкова милиона хора, кого ще търсят отговорен? Ако днес някой убие един човек, веднага завеждат дело за убийство, а когато чумата очистила толкова милиона хора, никой не я съди. Такива са законите на природата: Пазете се, никой за никого не отговаря тук. Обаче, в човешките общества законът е съвсем друг. Там, където отговаряш, някъде не отговарят. Има случаи, когато някога не си отговорен, но в повечето случаи си отговорен. Ако в мирно време нараниш или убиеш някого, ще те накажат най-малко с 10 или 20-годишен затвор, но ако във военно време отиваш на бойното поле и се биеш за отечеството си, можеш да убиеш десятки и стотици хора, никой не те държи отговорен. Защо? Защото там никой за никого не отговаря. Даже два народа като се бият, пак не отговарят. Ето, какви бяха последствията от всемирната война: Някои философи, писатели и учени пишат за добрата страна на войната, а други пишат за лошите последствия на войната. Аз приемам и двете страни: И лошата, и добрата страна на войната. Във време на война ние не казваме кого ще държим отговорни. Ние, личните хора, не можем да държим никого отговорен. Защо сме дошли на земята? Кой е отговорен затова? Ще кажете, че баща ви е отговорен. Нито майка ти, нито баща ти са отговорни. Ами за тяхното идване на земята кой е отговорен? Те ще кажат, че не са искали да дойдат, но дойдоха. Ако хванете дядото и бабата и те ще ви кажат, че не са дошли по свое желание. И колкото по-нататък отивате, ще видите, че никой не е отговорен за идването на човека на земята. Сега вие казвате: Като дойде младото поколение, ще му дадем ново направление. – Какво направление ще му дадете? Вие не трябва да разсъждавате с философията на мишките. Това не е докачение, че правя това уподобление, но това е един мит, една басня. Мишките не могат да говорят, нито на събрание да се събират, нито да разсъждават. Много мишки живели в един хамбар, пълен с жито и свободно се разхождали из него, свободно си църкали. Те живели братски помежду си, понеже, всичко имали на разположение. Един ден един котарак влязъл в хамбара, цял ден се разхождал там. Мишките се изпокрили из дупките си, никоя от тях не смеела главата си да покаже. Един ден мишките се събрали на събрание да се разговарят помежду си. Те си казвали: Какво да правим? Дотегна ни този живот да се крием из дупките. Едно време живеехме братски помежду си. И този синко майчин, котаракът, не си поплюва, днес задигне една, утре задигне друга, не се търпи това. Какво да правим по-нататък? Една млада мишка излязла и предложила: Братя и сестри, да турим един звънец на котарака, че отдалеч да го чуваме. Всички ръкопляскали, приели единодушно предложението на младата мишка. След нея излязла една стара мишка и казала: Идеята е отлична, но кой ще бъде героят, който ще окачи звънеца на котарака? Хубава е идеята да са нареди котарака със звънеца, но няма герой, който да направи това, т. е. да изпълни решението на мишето събрание.

Сега да ви приведа друг анекдот. Това се случило в Сърбия. В една кошара влязъл един вълк, но овчарят, който бил голям юнак, хванал вълка. Във вестниците писали за него като за анекдот. Този овчар погледнал вълка, но решил да не го убива. Затова той взел един голям звънец и го вързал на врата на вълка, но така, че той да не може да го прегризе. След това го пуснал на свобода. Не зная дали досега този вълк се разхожда свободно из Сърбия, но този овчар е бил човеколюбив, затова постъпил с вълка по този начин. Пък той бил и голям юнак. Дълго време този вълк не е могъл да отиде до някоя кошара, защото обръща внимание на всички с този звънец.

Сега аз говоря за всички онези идеи, които са неприложими. Всички идеи са добри, всичко можем да мислим, всичко за човека е позволено. Няма нещо, което да не е позволено на човека. Но не всички мисли са приложими. Това, което мислиш, може да го мислиш за себе си, но има мисли, които са неприложими в природата. Защо? Защото и природата си има свое вето. Ние не сме дошли по наша воля и не можем да направим една промяна. Запример, ние не можем да изменим тарифата на земята в нейното движение. Ние не можем да изменим и наклона на земята. Ние не можем да изменим и течението на нейните сили, да изменим ветровете, бурите и ураганите. Ето от 4 века насам земетресенията постепенно се увеличават. От 200 земетресения досега са станали до две хиляди годишно. Те прогресивно се увеличават. Учените хора казват, че ние се намираме в един период на прогресивно увеличаване на земетресенията. Според някои учени, това се дължи на факта, че земята постепенно изстивала. От изстиването на земята ставало постепенно свиване на земната кора, вследствие на което се явявали земетресенията. Сега аз не искам да ви представям песимистичната страна на въпроса. Аз не съм нито за песимизма, нито за оптимизма. В природата съществуват разумни закони, според които нещата могат да бъдат приложими или неприложими. Кои неща са приложими? Това, което за човека е приложимо, за вола е неприложимо. Защо? Защото волът няма такава форма, каквато човек има. За вола е приложим онзи живот, който животните имат. Волът не може да има формата и живота на човека. Формата обуславя живота. Най-първо човек трябва да знае какво може да направи във формата, която му е дадена. Формата е една възможност. Всяка функция се проявява в известна форма. Всяка функция има известно отправление. Както функцията на стомаха е за храносмилането, на дробовете – за дишането, на мозъка – за мисленето, така и всеки най-малък уд има определена функция. Това не значи, че мозъкът произвежда мисълта. В това отношение учените са разделени. Едни поддържат, че мозъкът произвежда мисълта. Не, мозъкът възприема мисълта, той не я произвежда. Мозъкът е нещо подобно на радиото. Както радиото отдалеч схваща звуковите вълни и ги предава, така и мозъкът възприема мислите и ги предава. Значи мозъкът възприема мисълта от друг свят. Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз не искам да доказвам неща, които са недостъпни. Има прости хора, на които няма какво да се доказва, колко звезди има в пространството и на колко милиона километри разстояние се намират от земята или една от друга. Човек може да има всичкото добро желание да слуша, но като му се разправят тия неща, той ги намира съвсем недостъпни за неговото разбиране. За него те са непостижими, не са достъпни за неговия ум. Какво ще разправяш на един човек за висши математически проблеми, щом неговият ум не е подготвен за тия въпроси? Или какво ще му разправяш за някои дълбоки социални въпроси. Умни хора се изискват за разрешаване на социалните въпроси. Социалните въпроси са като един механизъм, трябва да се разбират законите на този механизъм. Затова се изискват добри, опитни техници. Ти можеш да бутнеш един часовник и той да спре. Но, ако опитният часовникар бутне един часовник, той може да го поправи. Сега аз не искам да ви проповядвам, но ще ви кажа онова, което се е проповядвало. За песимизма оставям вие сами да си пишете, сами да се занимавате. За оптимизма също така оставям на вас, вие да го разрешавате. За несретите ви, за неуспехите ви, оставям вие сами да се занимавате. И да искам да ви помогна, не мога. Вие сами можете да си помогнете. Никога не се помага на един човек затова, за което той сам може да си помогне. В учението мога да ви услужвам, но не мога да ви помагам. Вие сами можете да се учите и сами можете да имате едно специфично разбиране. Аз ни най-малко не искам хората да мислят и да разсъждават като мене. Това е невъзможно, понеже, хората се намират при различни обстановки. Младият се намира в една обстановка на нещата. И той е прав затова, което мисли. Старият се намира в друга обстановка на нещата. И той е прав в това, което мисли. Но от живота на младия ти не можеш да извадиш закон за стария и от живота на стария ти не можеш да извадиш закон за младия. И младият си е прав за себе си, и старият си е прав за себе си. Ако търсите знание, търсете го в стария, ако търсите сила и живот, търсете ги в младия, който е здрав. За да има живот и сила в себе си, младият трябва да бъде здрав. За да има знание, старият не трябва да е глупав, трябва да е живял добре и разумно.

Сега аз искам да ви занимая отчасти с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живота на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналото, векове не само на неговия живот, но и на безброй същества. Не само на човешките раси, но и на растенията, и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползуват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е една област, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните, той трябва да има съзнание. Някой път ние казваме, че трябва да се живее един съзнателен живот. Аз съм за това. Най-високата точка, до която животните са дошли, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните роди, това е страхът. Животните разрешиха всички противоречия чрез страха. За основа на своето царство те поставиха закона за насилието и казаха: Докато имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: Слабият да бяга, а силният да го гони. Така правят всички животни. Ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него, както иска. Ако пък слабият изпревари силния и той не може да го хване, тогава слабият е свободен, може да прави, каквото иска. Когато човек се яви на земята, в него се събуди тъй нареченото самосъзнание. Самосъзнанието донесе на хората почти непоносимо страдание. Когато се казва, че човек (е) бил създаден по образ и подобие Божие, това е само едната страна. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувствува, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започва да чувствува в себе си две състояния, едното тъмно, а другото светло. Сега той усеща, че има друго нещо в себе си. Съвсем се измени неговото състояние. Самосъзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството. Те от състоянието на самосъзнанието ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. Дотогава, докато човек е в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя. Той ще прави погрешки и ще ги поправя, ще прави и ще ги поправя. Защо? Защото условията, при които живее, са такива, че той не може да не прави погрешки. Ти си, запример, благочестив човек, но ядеш нещо, което е горчиво или отвратително и започваш да плюеш на земята. Плюенето не е хубаво нещо. Някога можеш да се секнеш, но и то не е хубаво. Носните жлези са създадени да намазват носа, да го държат влажен, а не да отделят такива вещества, които трябва да изтриваш с кърпа. Някой страда от хрема и се секне пред окръжаващите, но и то не е хубаво. Който го гледа, не му е приятно. Значи, има неща, които човек прави, въпреки че не иска да ги прави. Друг път те хване кашлица и се отделят от гърлото ти големи слюнки. Човек не иска да прави това, но дошла кашлицата, ще се тегли. В живота има такива положения, че каквото и да прави човек, не може да ги избегне. Знание трябва. И тогава (ще) не ще човек прибягва до лекари, търси лекарства да се освободи от тези състояния.

И тъй всичко се заключава в това да бъдем синове Божи. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи, който има в себе си развито свръхсъзнание. Сега ние се готвим за Синове, но още не сме Синове Божи. Ако сме Синове, ние нямаше да правим такива грехове, каквито днес правим. Ние правим неща, които не са хубави. Казваме, че Бог е благ. Благ е Бог, защото прощава греховете на всички страдащи. Казвате: Защо Господ не помага на хората? Аз ще ви отговоря по следния начин. Представете си, че при мене дойде един човек, на когото стомната е пукната и иска да му услужа. Трябва ли да му услужвам? Аз ще се откажа да сипя вода в стомната му, защото водата ще изтече. – Ама човещина няма ли в тебе? И да има човещина, невъзможно е в счупена стомна да наливам вода. Ако налея, след 5 минути тази вода ще изтече навън. – Ти налей и не мисли повече. – Не, така не мога да постъпвам. Той тури ръката си отдолу и мисли, че я запуши. Не, в пукната стомна вода не наливам. Съвременните хора са пукнати стомни, затова Господ не им помага. Може да ви се види чудно защо да е така? Щом не разбираш Божиите закони, ти си пукната стомна. Ти не си създал света, нито разбираш законите, които функционират в този свят, а искаш от Бога и казваш: Защо Господ ме създаде по този начин, да страдам и да се измъчвам. Защо другите са богати, а аз съм сиромах? Кой ще ти даде отговор на този въпрос? Като направиш една погрешка, турят те в участък и ти ударят 25 тояги. На кого ще се оплакваш? Ако се оплакваш, ще ти ударят още 25. Или викат те войник. Ще отидеш тогава на бойното поле да се биеш.

Сега ще ви наведа на едно противоречие в живота. Жената следи мъжа, иска да знае къде ходи. Тя морализира мъжа си, иска да води морален, добър живот, да не погледне тази или онази. По едно време викат мъжа ѝ на война. Ако остане доброволно да го пусне, тя ще направи цял скандал, но сега държавата издава закон, че всички мъже на определена възраст трябва да отидат на война, и тя не прави въпрос, пуща го на бойното поле. Същият този мъж изпълнява от началника си заповед да закара няколко провинени жени. Те вървят напред, а той след тях. Заповядват му да ги закара на еди-кое си място, и ако се случи някоя от тях да избяга, ще си послужиш с пушката или с шашката. Ако питат жената мъжът ѝ убиец ли е, тя ще каже, че не е убиец, но държавата го заставя да постъпи така. От де произтича това противоречие? Бог ли го изисква? И след това някои ще ми цитират Мойсеевия закон. Това е разбиране на Мойсея. Казвате, че Мойсей е писал така. Че и аз мога да пиша така. Каквото пиша, то е моя работа. Ама така е казал Бог. Това е въпрос. Всеки може да каже, че така е казал Бог, но какво в същност е казал, това е въпрос. Аз мога да кажа, че Господ ми е говорил. Но говорил ли ми? Ако кажеш, че Господ ти е говорил, а не ти е говорил? Или, ако кажеш, че Господ ти е говорил, а хората не ти вярват? Какво ще правиш тогава? Ако четете пророк Йеремия, ще видите, че той е проклел деня, който го е направил пророк. Да е проклет онзи ден, когато са казали на майка ми, че мъжко дете се е родило. Бял ден да не види този човек, който е занесъл тази новина. Защо е казал така? Защото до гуша му е дошло от страдания. „За посмешище на хората станах“, казва пророкът. Всичко е отдал на своето пророчество.

Сега да оставим настрана миналото, миналите неща. Има неща, на които ние трябва да разчитаме в себе си. Ние трябва да разчитаме на малкото в себе си, които някои наричат интуиция, аз наричам свръхсъзнание. То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. Всеки, който е слушал Божественото в себе си, глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате, това съзнание у вас ще ви покаже как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, ще ти покаже как да я разрешиш. В каквото и социално затруднение да се намирате, то ще ви покаже изходния пункт. Хората не вярват в него. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или в по-малка степен. Апостол Петър, който беше хванат от управниците на Ерусалим и очакваше да го екзекутират, имаше свръхсъзнанието в себе си. На другия ден, когато щяха да го екзекутират, дойде ангел при него и му каза: Хайде, ставай и излез навън! Не мисли много, никаква философия! Облечи дрехата си и скоро вън. Той не знаеше дали е буден или не. Ангелът му каза: Хайде, скоро се обувай. После ангелът бутна оковите му и те паднаха. Той го поведе. Вратата на килията му се отвори и те дойдоха до стражата, която спеше. Ангелът го изведе навън и му каза: Хайде да си вървиш и да не казваш къде отиваш. Като излезе на улицата, Петър се огледа да види дали не е сън това. И като видя, че е действителност, отиде при братята си. Казва се, че в това време братята му били на молитва, молили се по някакъв начин да му помогне невидимият свят. Всеки човек има помощници от невидимия свят, които идват да му помагат. Много хора имат такава опитност, но те не се хвалят. Те никъде няма да пишат за това, няма да пишат във вестниците. Те считат тези свои опитности за свещени. Има един въпрос който се разрешава само с помощта на свръхсъзнанието. Всеки човек у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космическото съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и третият ден да възкръсне. В него функционираше в пълен размер космическото съзнание. След това вече Римската империя не можеше вече да Му заповядва. И еврейските равини и учители не можаха вече да му се налагат. Той се явяваше където искаше и свободен беше. Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в свръхсъзнанието, в което действува Божественото начало. На това се дължи прогресът на християнството, не количеството, но качеството. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е Любовта Христова. Християнството е носител на тази идея, значи, то представя идеята на бялата раса. Христос е Учител на бялата раса, за да се развие в нея свръхсъзнанието. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те имат развито самосъзнание, не са дошли още до свръхсъзнанието. За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото и да възприеме новото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. На ваш език казано: Ще се откажете от стария, от мухлясалия хляб, ще се откажете от старото ядене, ще се откажете от разваленото ядене, ще се откажете от онези пари, които не могат да функционират. И тогава ще разчитате на онова, което носи живот в себе си, което носи простор. И тогава, не след години, ами само след няколко часа вие може да проверите онази истина, която искате да знаете. И сега цялото брожение, в което се намира съвременното човечество, съвременната култура или бялата раса, аз ги определям с няколко думи, а именно: Бялата раса сега е бременна. Големите мъчнотии, които човечеството днес прекарва, аз ги считам като бременност на бялата раса, както е бременна една жена, която предстои да ражда. Днес цялата бяла раса се мъчи да роди и ще роди. Мъчнотиите, които минава, говорят за раждането на новото. Това е, което окултистите наричат идването или раждането на новата, на шестата раса, на онези хора, които идат да оправят света. Ще ви представя ясно кои ще оправят света. Представете си, че се намирате в северния полюс, без огън. Онзи, който ще може да направи живота ви сносен, е този, който донесе една кутия кибритени клечки, да ги запали и да измени условията на живота ви. От огън се нуждаят хората там. Според мене, Божественото е само онова, което внася мир, сила и свобода на човека. Или всяка мисъл е Божествена, която внася в човека живот, знание и свобода. Всяка мисъл, която не носи в себе си живот, която не носи знание и която не носи свобода, тя не е от Божествен произход, тя е човешка мисъл. Сега да се определи. Човешките мисли не са лоши, но те не носят в себе си живот, знание и свобода, на тях не може да се разчита. Досега вие сте градили с човешките мисли. Благодарение на тях вие днес имате тези хилави тела, които след 40–50–60 години остаряват и започвате да се подпирате с тояжка. И вие се чудите какво ще стане с вас. Ще имате една идея, че онзи свят е като този, като живота на земята.

Сега, питам ви: Как е възможно човек, който е създаден от Бога, да се родят от него толкова противоречиви същества, които днес виждаме на земята? Хората се изопачиха, деформираха се само. Ако погледнете един съвременен човек, навсякъде ще намерите тази деформация. Това се дължи на едно отклонение. Хората са дошли до положение да вярват вече на човешкото, отколкото на Божественото. Щом дойде до Божественото, който ви срещне, все ще ви пита: Ти вярваш ли в Божественото? Вярвам, разбира се.

Сега ще ви приведа един пример, който се е случил във варненско с един евреин. Той носел със себе си една чанта, в която имало няколко турски лири. Той ще отива за Добрич, но ще минава през Батово. Но се е страхувал да мине през тези места. По едно време той видял, че един турчин седи на колене, моли се на Бога, с тояжка в знак на това, че се моли. Като се видял в това положение, той си казал: Слава Богу, намерих един набожен човек, който може да ми помогне в случая. Той седнал с чантата си близо до него и седи, чака турчинът да свърши молитвата си. Турчинът го забелязал, но се правел, че не го вижда, не му обръща никакво внимание. Като довършил молитвата си, турчинът се обърнал към него и му казал: „Хожгелдин, ефенди.“ – „Добър ден, казва евреинът. – Видях, казва, че си набожен човек. Страх ме е сам да мина през тези места, а отивам в Добрич, нося в чантата си богатство. Можеш ли да ме придружиш до Добрич, за което ще ти платя.“ Турчинът се съгласил да го придружи и тръгнали двамата. Като дошли до Батово, турчинът посегнал към чантата на евреина и казал: „Чантата е моя, ще ми я дадеш, иначе ще платиш с живота си.“ – „Че нали си набожен човек? Какво правиш?“ – „Да съм набожен човек, това е моя длъжност, а да обирам хората, това е мой занаят.“ Това е до самосъзнанието на човека. Да се моли на Бога е негова длъжност, а да обира хората, това е негов занаят.

Та сега и вие все на същия закон лежите. Все по старому постъпвате. Гледате някой фабрикант има около 2000 работници, на които редовно плаща. Като дойде да им плаща, виждате, че на този задържал половин лев, онзи задържал половин лев, почти от всички задържал по малко. От две хиляди души по половин лев, това правят хиляда лева, които той прибира в своя джоб. Той им казва: Като се поправят работите ми, аз ще ви платя. Това се отнася до самосъзнанието. Този човек не влиза в положението на работниците, че и тези хора като него се нуждаят от пари. Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва да мисли той, за да го считат свой брат. Те не могат да го считат за свой брат, но и той не може да ги счита такива. Причината затова е, че свръхсъзнанието в него още не функционира. И те имат същото желание като него, искат да станат като него. Един ден и те ще правят като него. Всички търговци са станали все от бедни хора. Но като станат богати и те постъпват като богатите – нямат разбирания. Като осиромашеят, тогава им идва ума и казват: Като станем втори път богати, тогава ще знаем как да постъпваме с бедните хора, с работниците. Българинът казва: От много обещания глава не боли.

Сега другото положение, на което трябва да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя – положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно. Сегашният строй трябва да се изживее докрай, да се опита. Всички човешки желания трябва да се изпълнят, защото има смяна на енергиите. Запример, ако човек спре известно движение, то може да се превърне в топлина. Топлината може да се превърне в светлина. Светлината може да се превърне в чувствуване. Чувствуванието може да се превърне в мисъл, но обратното може да стане. Ако спрете в мозъка на човека една негова мисъл, тя ще се превърне в чувствувание. Чувствуванието ще се превърне в постъпка. Постъпката ще се превърне в светлина. Светлината ще се превърне в топлина. И най-после тя ще слезе съвсем долу.

Та казвам: Ако човек не даде ход на своите възвишени благородни мисли, тази мисъл непременно ще се изроди, ще дойде в своя противоположен полюс. Сегашният свят страда единствено от това, че всички проповедници казват, че идеите на Христа са неприложими. Всички проповедници казват, това, което Христос е учил, е неприложимо за нашия век. То се отнася за бъдещето, за нещо високо, възвишено. Донякъде те са прави. Но Христос не е проповядвал едно учение, което не е приложимо. Приложимо е Христовото учение. Казвам: Учението на Христа всеки индивидуално може да го приложи. Всеки може да го опита, но трябва да изучава законите на това учение. Всеки може да опита механиката, но трябва да изучава нейните закони и правила. Всеки трябва да разбира законите на математиката. Всеки може да изучава някой език, но трябва да изучава законите на този език. Всеки може да изучава музиката, но трябва да разбира нейните закони. Всеки може да изучава художеството, но трябва да разбира неговите закони.

„За да бъдете синове“, казвате: Това, което сега ни говориш, вярно ли е? Аз пък ви казвам: Съзнанието, в което сега живеете, така ще си умрете, нищо повече. Сега, когато ние говорим, че трябва да се стремите, нямам предвид, че няма да умрете. Вие пак ще умрете, има едно умиране, една смърт, която обезсмисля живота, при която вие ставате индиферентни, не искате за никого да мислите, в която смърт вие се озлобявате и мислите, че всички хора са причина за вашето нещастие. Това е умиране, от което хората се страхуват. Но, за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете в свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят, именно за това. Учените хора налучкват това нещо във физическия свят. Те казват, че в пространството, на 500 километра над земята се намира един грамаден океан от електрическа енергия. И ако може да се прекара една жица до небето, до тази височина целият свят ще може да се отоплява от това електричество. Но въпросът е, как ще се снеме това електричество. Един ден ще може да се използува това електричество, но сега се добива електричество от водата и по други някакви начини, при което се изискват големи разходи. Който има свръхсъзнанието в себе си, той разполага вече с една такава инсталация. Мога да ви приведа един пример да видите какво човек може да постигне със свръхсъзнанието, което има в себе си. Един от старите светии, който живял във времето на християнството, искал да има една опитност, затова отишъл в Гърция и сам се продал за роб. Той намерил един грък и му казал: Аз се продавам за роб и то много евтино. – За колко се продаваш? – За хиляда лева само. – Добре. Гъркът купил този светия. Светията бил заведен в дома на атинянина и започнал много добре да слугува. Така прекарал в този дом цели 4–5 години, през което време успял да обърне целия дом към християнството, да им покаже как трябва да живеят. Атинянинът имал две красиви моми, които също се обърнали към Бога. Като видял, че мисията му се свършила, светията отишъл при атинянина и му казал: Както сам се продадох за роб, така сам се освобождавам. Аз свърших своята мисия и сега съм свободен. И атинянинът започнал да живее като светията. Казвам: Ето един човек, който имал развито свръхсъзнание или Божествено, космическо съзнание. Той може навсякъде да влиза и да излиза. Човекът на свръхсъзнанието е с непоколебима вяра. Той има вяра във всички хора и ги познава такива, каквито са. Аз не съм имал нито едно изключение в това отношение. И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е ниско неговото съзнание, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество. То може да бъде куче или друго някакво животно. Обаче, това не може да го направи всеки. Защо? Защото, ако ви срещне някое куче, вие можете да се уплашите като ви залае, да не ви ухапе и търсите камък да го ударите. Ако изпратиш мисълта си към кучето, то няма да ви хапе. Ако този закон го разбират животните, колко повече хората трябва да го разберат. Ние се нуждаем от това, хората да ни вярват. Но и ние не вярваме нито в себе си, нито в тях. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас, и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е само да разбере, че ти имаш едно добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. Свръхестественото в тебе се развива и ти започваш да виждаш, че невъзможните работи, стават възможни. От какво страдат хората днес? От своето самосъзнание. Със своето самосъзнание те образуват около себе си една неприятна атмосфера, ние гледаме критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един добър човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използува. Отдалеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва, ще направя една услуга на този мой брат. Тогава вие чувствувате, че има един човек в света, който ви разбира. Вие ходите натук-натам никой не ви разбира, никой не може да ви направи някаква услуга, а този човек веднага ви се притича на помощ, услужва ви и вие казвате: Има добри хора в света. Добри хора са ония, у които Божественото съзнание се е въздигнало и въздига. Следователно, да имаме вяра в онова, което е вложено у нас. Цялата земя представя възможности, за да учи човек. Който не знае това, мисли, че земята е място на мъчение. Има някои тесни религиозни хора, които наричат земята „юдол“. Не е така, земята не е место за мъчение, но за учение. За онези, които разбират, земята е отлично училище. По своето място в слънчевата система земята заема най-долно място. Не че земята е ниска по естество, но когато човек трябва да мине през най-големи изпитания, пращат го на земята. Когато напусне земята, очаква го нещо хубаво, друг свят. Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине. При това тя е временно училище. Сегашните хора не са научени да мислят така. И затова, като ме слушат да говоря, казват: Кажи ни как да изкараме хляба си. Кажи ни къде да подслоним довечера главата си? Казвам: Птичките кого питат къде да подслонят главите си? Ама ние имаме деца. – И птичките имат деца. Не е въпросът само да мислим за нас, или да разглеждаме въпросите само от наше гледище. Нека помислим и за животните. Къде подслоняват главите си те? Дърветата къде подслоняват главите си? Хората мислят къде да подслонят главите си. Ще ги подслонят там, дето животните ги подслоняват, дето растенията ги подслоняват и най-после, дето разумните хора ги подслоняват.

Бъдете синове. Сега ако сте синове, този въпрос лесно ще се разреши. Вяра се иска от всички. Ако си син, ако вярваш. Сега аз не съм за онази глупава вяра, но за онази вяра, която сега иде в света. Аз съм за онази вяра, която иде сега до обед, и която още днес можете да опитате. Аз наричам любов този закон, който може да отваря сърцата на хората. Вяра, която не отваря сърцата на хората, не е вяра. Божествената вяра отваря сърцата. Друг ключ не ми трябва. Мене не ми трябва любов, която не разтопява. Мене ми трябва любов, която разтопява всичко в света. Тази любов трябва да се приложи. Тя иска приложение във всички области на живота. Тази любов трябва да има приложение във всички царства на природата. Тя има затова своите методи. На всяко место трябва да знаете как да приложите Любовта, а не както вие си я разбирате. Любов, която разтваря човешките умове и сърца, която внася ред и порядък навсякъде, която внася свобода, това е Божествена Любов. Всяка друга любов, която не внася това, е човешка. Щом дойде до човешката любов, въпросът е друг. Там има порядък, но временен, а в Божествената Любов порядъкът е вечен. Бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Бъдещето е до обед. Така е според мене. Сега колко е часът? Часът е 11 и четвърт. Значи до свръхсъзнанието остават още 3/4. Малко време още остава до 12 часа. За онзи, който знае как да използува условията, за него е малко само три четвърти от часа, но за онзи, който не може, за него са нужни хиляди години, докато придобие свръхсъзнанието. Той ще отлага, ще отлага, ще минава от една система в друга. И това е полезно, но има една къса процедура. Има една спирала, в която ще се въртиш. Има асансьори, по които може лесно да се качите. Има едно копче, ще бутнете там и веднага ще вървите по права линия. Иначе, ако речете да се качвате по тези големи американски здания, трябва ви най-малко половин час, докато се изкачите горе.

И тъй, законът на Любовта, това е правият път. Аз наричам прав път онзи, по който хората минават. Той е единственият път, по който хората минават и се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени.

„За да бъдете Синове“. Сега желая на всинца ви да се сдобиете със свръхсъзнанието, което да подхрани вашите духове, да подхрани вашите души, да подхрани вашите умове и да подхрани вашите сърца. Днес до обед да имате тази опитност, че страхът, който имате, да остане долу, за животните, а вие да влезете с обнадеждването, че всичко може да се постигне. Кога? – Когато Любовта царува в човешката душа.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна Молитва.

21. неделна беседа от Учителя,
държана на 23 февруари 1936 г.
София, Изгрев.