Заведоха Исуса

„Заведоха Исуса“

Отче наш.

„Бог е Любов“.

Ще прочета само две думи и върху тях ще говоря. „Заведоха Исуса“.

„Духът Божий“.

В български език има една поговорка: „С един камък къща не става“. С два камъка може да се постави основа на къщата, но с един камък основа на къщата не може да се постави. Тази поговорка е относителна. Тя се отнася до сегашните камъни, на физическия свят, но има камъни, от които един само е достатъчен да се направи къща. Едно малко житно зърно не може да изхрани цял свят, но дайте му време на порасне, в продължение на 12 години той ще може да изхрани цял свят. Невъзможните неща са мъртви, а възможните са живи неща – нищо повече. Когато казваме, че нещо е невъзможно, ние разбираме, че там е смъртта. Когато казваме, че нещата са възможни, там е животът. Когато казваме, че нещо е невъзможно, там е невежеството, там знанието не прониква. Когато казваме, че нещо е възможно, там е знанието. Когато казваме, че нещо е невъзможно, там е безсилието; когато казваме, че нещо е възможно, там е силата. Когато казваме, че нещо е невъзможно, там е злото; когато казваме, че нещо е възможно, там е доброто. Когато казваме, че нещо е невъзможно, там е справедливостта. Когато казваме, че нещо е невъзможно, там е несправедливостта. Когато казваме, че нещо е възможно, там е несправедливостта. Когато казваме, че нещо е невъзможно, там е несправедливостта. Така вървят работите. Това показва, че нещата биват възможни и невъзможни.

„Заведоха Исуса“. Това завеждане не беше приятно на Христа. По добра воля ли отиде Той? Той не отиде по добра воля. Това желание му беше наложено отвън. Това завеждане стана по стечение на известни обстоятелства. Според индуската философия ще кажат, че това е карма. Според християнската философия ще кажат, че така е било определено от Бога. Според сегашните учени ще кажат, че това се дължи на важни социални условия. По какъвто и да е начин, нещата донякъде се обясняват, но все необяснени остават. Не е въпросът само да се обяснят нещата. Аз мога да обясня на един човек защо някой е богат, а друг – беден, но какво ще се ползува той от това обяснение? Какво ще се ползувате от това, че един човек е добър. Каквото обяснение и да се даде защо един човек е добър, а друг – лош, вие няма да се ползувате нищо от това обяснение.

Казвам: Вие трябва да се спрете на научната страна. Аз харесвам учените хора в едно отношение: те правят малките работи ценни. Те не се занимават с големи работи. Богословите, запример, искат да знаят дълбоки работи за Бога. Учените хора, обаче не искат да се занимават с такива големи работи. Те казват: Тези работи не са за нашия ум. Те се занимават с атомите, с малките реакции, с растенията, с буболечките. Що се отнася за големи работи, те не се занимават с тях. Богословите се занимават с много големи философски работи. Учените хора не се занимават с въпросите, кой е прав и кой крив. Религиозните хора се занимават с въпросите, кой е прав и кой е крив. За да знае човек кой е прав и кой е крив, той трябва да бъде умен, силен, добър и справедлив. Ако човек е безсилен, ако няма никаква доброта в себе си, ако не е умен и ако няма никаква справедливост, как ще знае, кой е добър и кой не, или кой е прав и кой е крив? Сега не мислете, че това, което ви говорят, ще влезе в контраст с вашите възгледи. Има неща, с които не можем да влезем в контраст. Ние не можем запример, да влезем в контраст, в противоречие с водата, с въздуха, със светлината или с храната. Как ще влезете в конфликт със светлината? Как ще се карате със светлината? Невъзможно е да се караш със светлината. Това, което ти каниш, което само не идва при тебе, реално ли е или не?

„Заведоха Исуса“. Реално ли е това нещо или не е? Мислиха Христа за виновен, намираха, че не върви в правия път, както другите хора. Според еврейската философия евреите намираха, че Христос не върви в правия път, не работи в интереса на тяхното въздигане. Това е разбиране. Но аз не искам да се спирам върху социалната страна на въпроса. Аз не искам да говоря за последствията. За мене не е важно кой е прав и кой крив. Сега не му е времето да се търси кой е прав и кой е крив. Ще дойде ден, когато ще се знае кой е прав и кой е крив. Сега (е) важно човекът да яде от обеда, който се приготовлява. Кой го е купувал, кой го е правел, кой го е солил, това не е важно – важно е обедът да се възприеме. Представете си, че вие имате една дарба, добре развита, която може да ви спаси от всички злини. Представете си, че при днешните социални въпроси, при днешната немотия и сиромашия вие имате такова знание, че каквото пипнете с ръката си, всичко става на злато. Ако имате такова знание, не можете ли да разрешите с него всички социални въпроси и всички социални мъчнотии? Представете си, че съм гладен. Влизам в една гостилница, но нямам пет пари в джоба си. Обаче, имам на разположение няколко камъчета, всяко от което тежи от 100 до 250 грама. Взема си едно, две яденета, нахраня се добре и след това стисна едно от камъчетата в ръката си. То веднага се превръща в злато. Давам тогава на гостилничаря това камъче, т. е. това парченце злато, и излизам вън от гостилницата. С това аз си представям случаи, които стават много рядко, почти невъзможни случаи. Тези случаи са почти изключения. Аз си ги представям в най-добрата страна. Представете си друго нещо: Вие имате такова знание, такова прозорливо (око) ако, с което можете да предвиждате нещата, които ще станат след сто години. Какво ще бъде вашето положение, ако имате такова знание? Или представете си, че сте такъв певец, че като запеете, всичко наоколо ви млъква. Или представете си, че сте такъв музикант, че като засвирите, всичко наоколо ви млъква. Наистина, такива певци и музиканти още няма по света, но ще дойдат някога. Ще има такива певци и музиканти из света. В гръцката митология се разправя за един от гръцките герои, Орфей, който бил такъв певец, че като запявал, всичко наоколо млъквало. Доколко това е вярно, дали е така или не, върху него не се спирам. Това оставам на историята. Но казвам: Има нещо в човека, което можете да проверите. Има нещо, на което вие можете да разчитате. Вие говорите за вашата душа, но никога не сте опитвали какво можете да направите с вашата душа. Вие говорите за вашия дух, но никога не сте опитали какво можете да направите с него. Едва сега хората говорят за своя ум, какво могат да направят с него, или какво друго могат да създадат с него. Обаче, никой не е опитал своя дух или своята душа. Даже и вярващите не се спират върху своя дух и своята душа. Те казват: Тези работи са високи, не са за нас. Те разрешават въпроса по един странен начин. Те казват: Този вярва в Бога или онзи не вярва в Бога. Първо аз искам да зная в кой Господ трябва да се вярва. – Ще кажете, че един е Спасителят на света – Христос. Те и будистите имат един спасител. Като отидете при мохамеданите, и те си имат един Мохамед. Християните пък казват, че Христос е техен спасител. Преди Христа имало и други учители, водители на човечеството. Учениците на тези вери могат да спорят помежду си, но от този спор нищо не може да излезе. Християните казват, че Христос казал, какво всички, които са дошли преди него, са крадци и разбойници, какво ще кажат тогава за онези, които ще дойдат след Него? Онези, които разсъждават буквално, те казват, че всички преди Христа са били крадци и разбойници. Обаче, Христос съвсем друго нещо е разбирал под думата крадец и Той описва какво нещо е крадецът. Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби. Аз, обаче, дойдох да дам живот, и то преизобилно“. Значи, всички, които са дошли преди Христа, са дошли с идеята да си намерят овце и да ги ядат и доят. Че и Мойсей дойде преди Христа. Ако разсъждават така буквално ще излезе, че и Мойсей беше крадец и разбойник. Не е така. Всички онези, които са дошли на земята да научат хората на доброто, те не са крадци и разбойници. Онези, обаче, които са дошли да научат хората на злото, за тях се казва, че са крадци и разбойници. Те постъпват по друг начин. И след всичко това ще разправят за страданията на Христа. Няма какво да ми разправят хората за страданията на Христа. Днес Христос пак страда, но вътре в човека. Няма какво да ми разправяте как измъчвали Христа. Важно е какво ще правите сега. Не е въпрос за този Христос, Който е дошъл да страда, да изкупи човечеството. Важно е какво трябва да направите с този Христос, Който е у вас? Той е личен въпрос, който можете да разрешите като Пилата, да си измиете ръцете и да махнете от себе си всякаква отговорност. Най-лесно е да кажете: Такива са условията. Майка ми ме е родила такъв, баща ми ме е родил такъв, повече не можа да направя. В Пилата няколко пъти се яви желание да освободи Христа и по случай празника на Пасхата, когато се освобождаваше по един престъпник или затворник, той запита народа: Искате ли да пусна Христа? – Не, искаме да ни пуснеш Варава, един от най-големите престъпници. Еврейският народ искаше да пусне Варава на свобода, но не Христа. Те намираха, че Христос не е благонадежден. Кой беше прав: Исус или Варава? Евреите обаче, викаха да им пуснат Варава, а Христа да задържат. Първоначално Христос беше при Пилата. След това мина една дълга процедура: коронясаха Го, туриха на главата Му трънен венец, скиптър и всички римски войници Му се покланяха. На другия ден Му дадоха един голям орден за храброст – кръста, който Той носи до едно место и после казва: Не искам повече да нося този кръст. Сега вие го носите. Като стигна на Голгота, римляните Му дадоха друг кръст. Те Му казаха: Този орден вече, щеш – не щеш, ще го носиш. Заковаха Го на кръста. Войниците се гавреха с Него и Му казваха: Ще знаеш, че този орден се дава в знак на голямо достойнство.

Сега като ме слушат да говоря, някои може да разберат нещата криво. Какво представя орденът? Той представя една добродетел. Човек, който може да носи такъв един орден, той е добродетелен човек. Що е кръстът? – Това беше едно от най-позорните наказания, с което римляните наказваха някого. Сега аз няма да се спирам повече върху този въпрос, защото днес около 200–300 хиляди проповедници говорят по същия въпрос. Друго не ви трябва, освен четете техните проповеди – те ще ви опишат подробно страданията на Христа. По този въпрос при разпитванията от страна на Пилата Христос прояви особена черта. Каквото Пилат Го питаше, Той все мълчеше. Той се учеше на мълчание. Пилат Му казваше: Ти цар ли си? – Ти казваш. – Ама твоят народ те обвинява, че си се представял за цар. – Това е тяхна работа. – Ти за какво си дошъл? – „Дойдох да свидетелствам истината“. „Моето царство не е от този свят“. От две хиляди години насам се проповядва за Христа, и всички Го съжаляват. Питам: Какво е по-хубаво да Го съжаляват, или да следват Неговия път? Ако само половината от християните биха решили да изпълнят Христовото учение, знаете ли какво щеше да бъде положението на съвременното човечество? Но това нещо с насилие не става. То става с дълбоко убеждение. Светът не може да се поправи по човешки. Не мислете, че лесно светът се поправя. Той не може да се поправи в една или в две, а даже и в хиляда години. И в две хиляди години светът не може да се поправи. Той ще се поправи само по Божествен начин. След десет хиляди години светът може да се поправи. Тези десет хиляди години представят десет Божествени дни. Колко са десет дена? – Една седмица и три дена. Много ли е това? Ако кажем, че светът ще се оправи след 20 хиляди години, това са двадесет Божествени дни. Много ли е това? За 20 дена може да стане пътешествие навсякъде. Сега ние искаме да пресилваме нещата, но трябва да знаем, че за да станат нещата по Божествено, изисква се затова знание. Нещата могат да станат бързо, но затова се изисква голямо знание. Сега християните очакват Христос да дойде втори път на земята да съди света. Те очакват някаква привилегия от Него, да ги заведе в рая. Идеята, по която те искат да се домогнат до рая, е крива. Но ако един професор не го назначат в университета по законен начин да преподава своя предмет, и ако той не знае добре предмета си, ще го държат ли в университета! Най-много една година ще го държат, и след това ще го уволнят. Всички студенти ще кажат: Не ни трябва да слушаме този професор. Той не е сведущ по предмета. Изкуството трябва да се владее. Не е достатъчно човек да има хубава цигулка, но той трябва да знае да свири.

И тъй, сега аз се силя на една страна, а именно да опитате душата си и да опитате духа си! Има един начин, по който можете да ги опитате. Преди няколко дни дойде при мене един господин, на когото майка му умряла. Той ми показа нейния портрет – жена с хубави черти, с отличен ум и с отлично сърце, със силна воля. Синът така обичал майка си, бил почти влюбен в нея и сега казва, че не може да живее без нея, готов е да отиде след нея. Той ме питаше: Какво ще стане с него, ако тури край на живота си? Казвам му: Ако рече да се самоубие, да тури по някакъв начин край на живота си, той ще спъне и себе си, и майка си. Е, тогава съветваш ли ме поне да се оженя, че да създам поколение, да се прероди майка ми чрез мене? – Можеш да се ожениш! Да родиш деца, да ги възпиташ. Мога ли да възпитам децата си? – Можеш, разбира се. Ако вълкът може да възпитава децата си добре, че ти ли не можеш да ги възпиташ? Аз вярвам във възпитанието на човека. Човек може да се възпита. Обаче, хиляди години преди да дойде на земята, той трябва да се възпитава, че като дойде, тогава да прояви качествата си. Така е от мое гледище. Той трябва да живее хиляда години в умствения свят, хиляда години в астралния свят, и най-после да слезе на земята. Сегашните хора бързат. Като поживее някой около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята. Някои остават в онзи свят за около 250 години, някои остават за по-дълго време. Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята при хората. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани, те представят нещо цяло. Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават. Те се различават само по своите стремежи. Разликата е такава, каквато е разликата между малкото петгодишно дете и стария дядо на 120 години. Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята и този, който влиза в духовния свят. Във втория има нещо ново приложено. Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа, със своя дух. Той е напълно свободен.

Какво нещо представя пълната свобода? На човешки ние нямаме пример, с който да представим какво нещо е свободата. Според нас свободен човек е онзи, който е умен, силен, добър и справедлив. Ние още нямаме понятие за онази сила, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази интелигентност, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази доброта, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази справедливост, с която човек може всичко да направи. Силата, добротата, разумността и справедливостта са свързани заедно. Който е силен, той е едновременно умен, добър и справедлив. И обратното е вярно: Справедлив, добър, умен и силен. Човек не може да бъде умен, без да е силен. Думата слабост подразбира, че слабият човек има възможност да се усилва. Когато човек е слаб, той развива своя ум. Той пренася енергията на силите си в своя ум. Когато стане слаб, човек пренася енергията на ума в своята доброта. И най-после той пренася енергията на добротата в своята справедливост. Не че става по-лош, но той пренася енергията, силата си от едно положение в друго. И с това той усилва последните си качества, с които работи в дадения случай. Вземете от хиляда и от две хиляди години насам хората говорят за себе си, че могат да четат какво написано има по тях. Питам: Колцина от вас са написали книги, по които може да се чете? Досега нито един от вас не е прочел колко косми има на главата си. Колко пъти досега сте се стригали, но нито един от вас не е прочел колко косми има на главата си. Казвате: С това ли ще се занимаваме? Ако бихте прочели колко косми имате на главата си, както трябва, щяхте да имате някакво щастие. Нито знаете колко косми имате на веждите си. Някой път погледнете на пръстите си, виждате на ноктите си някакви петна, лунички и не знаете, какво значение имат. Друг път погледнете към пръстите си, виждате че те са заострени, не знаете какво представя това заостряне. Погледнете се в огледалото, намирате, че сте красиви. В какво седи красотата? Красотата не е външно нещо. Тя има динамическа сила. Красотата крие в себе си сила, разумност, доброта и справедливост. Като погледнете красивия човек, забелязвате, че от него излиза нещо. Казвате, че някои хора са грозни. Има два вида красота (грозота): външна и вътрешна. Някои хора външно са красиви, а вътрешно – грозни. Други път са външно грозни, а вътрешно красиви. Кое наричате вие грозно? Черната земя не е ли грозна? Тя е черна, грозна, но ражда хубаво жито. Понякога ви се вижда отвратително, но вие си правите от нея тухли и керемиди. С яките камъни пък пукат главите на хората. Хората не използват тези хубави камъни за направа на къщи, но пукат с тях главите си. Понякога те правят с тях чешми, шосета, здание. Това показва, че известен живот е добре използван в миналото. Хубостта всякога показва, че известен живот е добре използван в миналото. Грозотията показва само историята на човека. Грозотията не се дължи само на човека, който я носи, но тя показва, че известен живот от миналото не е бил добре използван. За ангела не може да се каже, че е грозен. Тъй както е изразил своите условия, ангелът е красив. Ако ангелът се яви като човек, той има отлично тяло, една голяма съразмерност в своите черти. Така поне ги рисуват художниците. За Христа казват, че бил красив. Не е въпрос за външна красота, но по строежа на главата, на ръцете, на всички черти и линии в Него имало нещо хубаво, съразмерно. Той имал отличен схватлив ум. Той бил толкова досетлив, че всички равини, всички учители се бояли от Него. За всичко се досещал. Когато искали да го хванат в нещо, не могли. Той всякога ги разбирал. Той имал прозорлив ум във всяко отношение. Че е бил прозорлив се вижда от това, че Той е предсказал някои неща, които са станали. Христос предсказал какво ще стане в света. Той казвал на евреите: Ето, съборете тоз храм до основи, и аз в три дни ще го възстановя. Той обяснявал много неща, предсказвал много работи с една отривиста реч. В цялата история можете да четете, да видите, как Христос е предсказал какво има да се случи. Но да оставим това настрана. Онова, което предстои да се случи, ще се случи.

– Заведоха Исуса при Пилата – един отличен съдия. Наскоро бяха дали описание за характера на Пилата. Това, което го характеризира, е че той е човек с прозорлив ум, елегантен в обходата си. Той няколко пъти влиза и излиза пред народа, като му казва, че не намира никаква вина в този човек. Пилат не искаше по никой начин да наложи смъртно наказание на Христа, но като се засегнал личният му интерес, той отстъпил. Това се вижда в неговите очи. Когато срещна Исуса, Пилат води с Него следния разговор. Много съжалявам, че направиха така евреите с тебе. Искам да те пусна, да те освободя, но не мога. Виждам, че си праведен и невинен. Но ако те освободя, ще ме обвинят, че не зачитам законите, че се обявявам против Кесаря. Ще ме обвинят в някакъв заговор. И тогава Пилат се обърна към народа и каза: „Аз измивам ръцете си. Правете с този човек, каквото искате. Понеже ви е дадена власт, постъпвайте, както искате“. Този разговор на Пилата с Христа и с евреите никъде не е писан. Като казвам, че е воден такъв разговор, с това аз не считам, че приписвам на Евангелието неща, които не са съществували. За мене това е вярно, а как е за вас – не зная. Така вие ще бъдете правоверни, а аз неправоверен. Дето аз говоря за онова, което зная, пък вие няма какво да влизате в размишление дали това което зная, е вярно. За мене е вярно. Може да излезе и невярно – това са второстепенни работи. Много пъти в живота ви ще ви водят там, дето не искате. Казвате: Защо съм поставен при такива лоши условия? Вземете, Христос, Който беше поставен при такива лоши условия, какво трябваше да направя, какво трябваше да покажа да хората? Силата на Христа беше взета. Той нямаше сила да направи това, което искаха от Него. Всичко излезе така, както не е.

Сега някой път вие искате да се проявите, да търсите своето право. Не търсете своето право. Никога не търсете своето право. Христос не търсеше своето право. От кого ще го търси? От Пилата ли? От еврейския народ ли? Но правата страна е, че Христос получи своето право. Тогава от невидимия свят изпратиха един пратеник до Христа, който да Му каже, че след две хиляди години всички хора на земята ще знаят, че Той е бил прав, а те са постъпили неправилно. И всичкият позор, който сега претърпиш, ще се превърне за твое благо. Какво искаш сега, да те пуснем на свобода или да те опозорят? – Да ме опозорят, нищо повече. Сега и на вас ще кажат същото, а именно, че след две хиляди години и вие ще придобиете всичко, каквото желаете, но сега още не. Тогава вие ще се намерите в положението на онзи български разсилен, който спечелил един милион лева и станал милионер. Според мене, вие трябва да дойдете до положението, като станете един камък, да го превърнете в злато, но не в книжно злато, а в истинско злато. Това е истински милионер. Питам: Кое е най-важното – да има човек един милион книжни пари, един милион златни пари или знание и добродетел? Кое е по-хубаво: Да имам един милион лева или да бъда справедлив? Сега ще оставите онова, което е съблазнително. Ако питате мене, аз бих предпочел да бъда умен, добър и справедлив. Даже и един милион не ми са потребни, а още повече сто милиона. Веднъж аз правих едно изчисление. Това беше преди повече от 25 години. На едно място падна голям дъжд, на едно пространство около сто километра квадратни. Дъждът валя около час и половина непрекъснато. Аз направих следното изчисление: За да се пренесе тази вода, която падна на около десет километра пространство, изискват се много коне. Всеки кон да носи на гърба си по една бъчва, която да събира около 200 кила. Тъй щото, за да се свърши тази работа, изискват се работници около две хиляди коне. Това е цяла армия. И наистина, това, което природата може да направи за половин час, на нас ще ни отнеме цяла година най-малко. Често хората се заблуждават от мисълта, че могат да поправят живота си. Оставете това на природата, на провидението, а вие работете като земледелеца. Земледелецът мине само с оралото си, разоре земята, хвърли семето върху нея и остава всичкото друго на червейчетата и на природата, тя да свърши работата. Значи, след работа на земледелеца, идат въздухът, водата, светлината и завършват работата.

Сега всички хора искат да бъдат щастливи извън това, което Бог е създал. Например, срещате една млада мома, която иска да се ожени за един момък, с когото да бъде щастлива. Тя иска той да бъде добър, умен, силен и справедлив. Добрият, умният, силният и справедливият момък от Бога се дава. И хубавата, добрата, умната, силната и красивата мома, и тя от Бога се дава. Питам: Какво очаква момата от момъка? Сега, трябва да ви обясня тази мисъл, за да не изпаднете в крива посока. Какво иска ученика от учителя си? – Да го научи, знания да му даде. Какво иска гладният от гостилничаря? – Храна. Той иска да се нахрани. Какво иска болният от лекаря? – Здраве да му даде, да му помогне. На същото основание питам: Какво иска младата мома от момъка или момъкът от младата мома? С други думи казано: Какво ще иска човек от душата или от духа си? Според мене духът е младият момък, а душата е младата мома. Какво иска душата и какво иска духът? Душата не иска сила, тя иска доброта. Духът иска справедливост. Следователно, за да бъдат хората на земята щастливи, за това се предполагат противоположни типове. Момата, била тя млада, или стара, важно е, че жената трябва да бъде добра, а мъжът, стар или млад, трябва да бъде справедлив. Щом мъжът е справедлив, той непременно е умен, и каквото пожелае, може да го постигне. А в жената той ще вижда Божествената доброта въплотена. Следователно момата представя Божествената доброта, а момъкът – Божествената справедливост. В този смисъл какво представя старостта? Старостта е въплотената мъдрост в Бога. Ако в лицето на стария човек вие не можете да видите Божията Мъдрост въплотена, това не е никаква старост, това не е стар човек. Какво трябва да виждате в майката и в бащата? В майката и в бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако любовта не е въплътена в майката и в бащата, те не са никакви майка и баща! В това отношение съзнанието на майката и на бащата представя двете страни на въплотената любов, те представят игра на сцената. Момъкът трябва да представя въплътената справедливост, а момата – въплътената доброта. Когато момъкът ходи, той е левент. Когато красивата мома ходи, тя трябва да се отличава с целомъдрие. Следователно, жената в света е в конфликт с Бога. Любовта е в конфликт с омразата. Справедливостта е в конфликт с безправието. Това са две противоположности. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъкът – въпросът за справедливостта. Младите разрешават въпроса за любовта, а старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и на бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и бащите. Защо изгрява слънцето? – За да се радват техните деца – доброто и справедливостта. Защо изгрява слънцето? – За да се радват и старите със своята мъдрост, защото те са служители на майката и на бащата. Старият човек трябва да бъде служител. Ще каже някой, че не е женен. Какво иска той? На земята ли иска да се жени? Щом си дошъл на земята, ти вече си женен. Ти имаш душа и дух – женен си вече. Ти трябва да носиш тази идея в себе си, да познаваш Бога. Като познаваш Бога, ти ще познаеш и своята душа, и своя дух. Като познаеш своята душа, чрез душата си ще познаеш своята майка. Като познаеш своя дух, чрез него ще познаеш своя баща. А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш своите братя и сестри, които се подвизават в този свят заедно с тебе.

„И заведоха Исуса“. Христос казва на Пилата: Ако можеш да бъдеш справедлив. Това учение е високо, казва Пилат, не е засега. Това учение може да се приложи едва след хиляда години, то не е за сега. Той си изми ръцете и с това отне всякаква отговорност от себе си. Христос му каза, че той трябва да даде един добър пример на света, да покаже, че може право да отсъжда. Пилат казва: Светът е лош, но и аз не съм по-добър. Това е един процес. Ако ти в даден случай постъпваш несправедливо, не си ли един Пилат? Ако ти не си добър, можеш ли да се наречеш девица? Или ако ти не изявяваш Божията Мъдрост, можеш ли да се наречеш стар? С какво ще се препоръчате? Казвате, че Христос ще прости греховете ви. Не, няма защо Христос да прощава греховете на хората. Всеки сам трябва да изправи своите погрешки. В написаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени. На тях е Царството Божие сега и за бъдеще. Това е проповядвал Христос. Силни трябва да бъдат хората. За какво? – За греха. Хората трябва да се справят с греха, а не с външните условия. Грехът е нещо живо, с което човек трябва да се справи.

Сега мнозина искат да турят в света ред и порядък. Добра е тази идея, трябва да се тури в света ред и порядък. Всички хора трябва да бъдат носители на Божиите блага. Друго положение: Никога не оставайте в ума си една отрицателна мисъл. Грехът започва от малките работи. Като сгрешите нещо, вие казвате: Вижда се, че аз съм наследил тези лоши черти от майка си и от баща си. Господ не ме е надарил като другите хора, не съм способен. Питам: Как е възможно едно дърво да е надарено, а ти, като човек, казваш, че не си надарен, че нямаш никаква дарба, нищо не можеш да направиш. Ти по този начин си внушаваш сам и си създаваш ред нещастия. Казваш, че нямаш пари, че този е лош, онзи е направил някаква пакост и така нататък. Това са все човешки работи, които не трябва да допущате в ума си. Това са примамки, това са спънки във вашия живот. Това, което волът не може да направи, птицата може да го направи. Волът не може да излезе през един прозорец, но птицата може. Следователно, това, което волът не може да направи, птицата може, но и това, което волът прави, птицата не може да го направи. Ама аз не искам да ставам птица. Знаете ли какво е предназначението на птицата? Какво е предназначението на вола? Като човек ти ще изучаваш търпението от вола. От коня ще изучаваш ума, а от слона – благородството. Едно дете може да се качи на главата на слона и той да го води навсякъде. Той се подава на едно дете. Това е благородство в слона. Слонът казва: Няма нищо, дете е то. Като го мачка по носа, слонът изпълнява волята на детето.

Като четете Евангелието, вие казвате: Блажени са тези времена, в които апостолите са живели. – Обаче, в първите времена апостолите не бяха толкова блажени, както вие си представяте. В първо време и апостолите мислеха, че Христос ще стане цар и те ще заемат министерски места. Те мислеха, че Христос ще управлява всички народи, ще настане навсякъде братство и равенство. Като хванаха Христа, те се разпръснаха. Свърши се тази работа, казаха си те. После когато Христос възкръсна, Той им се яви, и им каза: Не се страхувайте. Всичко, каквото съм казал, ще стане. Трябва да знаете, че преди всичко и вие трябва да минете по същия път, през който и аз минах – ще минете по пътя на страданията. След това вече те станаха смели и решителни. Възкресението се отнася само за Христа. Той е проява на Божията Любов, на живота, проява на любовта изобщо. Значи, когато Любовта дойде в човека, той оживява. В Божията Любов е силата. Силата на Христа дойде при възкресението. Следователно, сегашните условия, при които се намирате, вашата немощ ще се превърне в сила. Кога? – Когато възкръснете. Днес можете да умрете, но след три дена ще възкръснете. Ако сега умрете, следната седмица можете да се явите на вашите ближни. Сега, понеже сте дошли на земята, аз искам да ви насърча. Всички сте изпратени с една мисия. Мисията ви може да е много малка, не е голяма мисията ви. Колкото малка да е мисията ви, тя е важна. Днес светът се нуждае от подготвени хора, които да имат не официална вяра, не, жива вяра, която да произтича от Любовта. Като проповядвам, мнозина са ме питали: Ти вярваш ли в това, което проповядваш? – Не, аз не вярвам в него. – Ами вярваш ли в Бога? – И в Бога не вярвам. – Ами какво тогава? – Аз живея в Бога. – Ами в онзи свят вярваш ли? – Че аз и сега съм в онзи свят и в този свят. – Че какъв е онзи свят? Аз съм едновременно и на този, и на онзи свят. Онзи свят е лицето на този свят. А този свят е опакото на онзи свят. Този свят е гърбът на онзи свят, а онзи свят е лицето на този свят. Като влезеш в онзи свят, ще видиш лицето на този свят и тогава ще се заблудиш. Сега вие още нямате идея нито за този и онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя някой човек, например Петко Стоянов, аз виждам три такива лица: На физическия, и на духовния, и в мистичния свят. Казвате: Видях своя побратим. Къде го срещнахте? – На земята, малко се колебае. – Да, но той има още две лица. Вие не вярвате в това, но така е. Като не вярвате, питам ви: Къде седи вашата душа и вашият дух? Ще кажете, че това са глупости. – Нека да е така, аз ги приемам върху себе си, но питам: Къде седят вашата душа, вашият дух и вашият ум? Ако не приемете душата и духа, то поне ума приемете. Духът е горе, в Божествения свят. Душата е в духовния свят, а умът е на физическото поле. Това са трите начала в човека, които са свързани на едно, както са свързани корените и клонищата на едно дърво. В това отношение човек на земята представя едно растение.

Казвам: Оставете сега тези работи. Един ден вие ще ги проверите. Като не ги разбирате и приемате, не измъчвайте ума си. Един ден ще ги проверите. Вие ще дойдете до високата планина, ще проверите и ще видите кое е вярно и кое не е вярно. Правете опити с вашата душа и всякога я слушайте. Душата ви е вашата майка. Това възвишеното и благородното, което вашата душа ви диктува, слушайте я. Всичко онова благородно, възвишено и Божествено, което Духът ви диктува, слушайте го. И това, което умът ви диктува, и него слушайте. Кой е човекът? Човекът е на земята. Човекът е този, който се ръководи от своя ум на земята. Човекът според мене е Аз-ът, който слуша своя ум, своята душа и своя дух. Човек не може сам да се възпита, без своя ум, без своята душа и без своя дух. Само когато човекът се намира под влиянието на своя ум, на своя дух, на своята душа, това е Аз-ът, който се ръководи от своята майка, от своя баща, от своя ум, това представя вече неговият Учител, Който го учи в света.

„И заведоха Исуса“. – Къде Го заведоха? При Пилата. Насила Го заведоха, Той не искаше сам да отиде там. После, когато една от жените искаше да отиде при Христа, Той ѝ каза: Не се приближавай още при мене, не съм отишъл при Отца си. Като се върна, тогава можеш да дойдеш при мене. Същото може да се каже и за вас. Един ден, искате или не искате, ще ви закарат при Пилата. Там нямате думата дали искате или не. След това ще бъдете готови да се представите доброволно. Но ще отидете с всичкото си смирение, с всичката си любов, с всичката си мъдрост, с всичката си доброта и с всичкото си знание, които сте придобили. Вие ще се представите пред Баща си с всичката си справедливост, да види, че сте извършили Неговата Воля. Това е велико нещо в човешкия живот. Какво представя човешкият живот? Вън от тия неща, умът, душата, и духът, човешкият живот нищо не представя. Че сте имали някакви богатства, някакви блага, всички тия блага имат смисъл само при човешкия ум, човешката душа и човешкия дух. Вън от тия неща, никакви земни блага не са на мястото си. Само при духа, при душата и при ума и земните блага се осмислят.

Сега аз не ви препоръчвам сиромашията. Според мене сиромаси хора са ония, които са лишени от влиянието на своята душа, от своя дух, на своя ум. Според мене те са най-големите безделници, най-големите бездарници. А всички ония, които са под влиянието на своя ум, на своята душа и на своя дух, те са богатите хора на света. При това положение техните сърца трябва да бъдат отворени, и като погледнат на най-големите несправедливости, да са готови да проповядват с живота си, със своите дела. Вървите, за пример, по пътя си и виждате, че един човек мушнал някого с нож, и последният се намира пред смъртта си. Какво трябва да направите? Спрете се, плюете малко плюнка на раната му, покрийте я с малко памук, и тя ще оздравее. Срещате едно дете паднало на пътя, ударило се. Спрете се малко, пак намажете болното место с плюнка и продължете пътя си. То скоро ще оздравее. Срещате мъртви, възкръсвайте ги. Срещате болни, оздравявайте ги. Възкръсявайте хората. Днес има много правоверни в света. Няколко проповедници хванали един наш приятел, искали да го направят правоверен. Те му казали: Ти си голям грешник, трябва да се покаеш, да се обърнеш към Христа. Ако съм на мястото на този наш приятел, ето какво бих казал на тези проповедници. Братя, аз съм съгласен да ви слушам, но да излезем малко на разходка. По пътя, като срещна някой умрял, ще им кажа: Хайде, като проповядвате Словото Божие, възкръсете този човек. Ако можете да го възкресите, аз съм готов да изпълня всичко, каквото ми кажете. Не можете ли да направите това, аз съм свободен да не ви слушам и да не изпълня вашите съвети. Сега, запример, аз не искам нищо да ви налагам. Защо? – Защото тъй, както християните живеят днес, те живеят в безлюбие, а не в Любовта Христова. Като проследявам живота на всички християнски секти, виждам, че те имат и знание, и богатство, и всичко имат, но едно само нямат – Любов нямат. На тях им трябва само една клечка кибрит. Като се запалят, могат да свършат отлична работа. Те имат и отлични разбирания, но остава да разберат Любовта и да я приложат. Щом приложат Любовта, нищо повече от тях не се изисква. Новото учение иде сега в света да запали сегашните християни. Само една клечка кибрит им трябва, която да ги запали и отпред, и отзад, от всички страни. Те трябва да пламнат и всичко у тях да изгори.

Казвам: Време е вече не да чакаме Христос да дойде при нас, но ние да отидем при Него. Сега ние трябва да отидем при нашия Баща, да Му изкажем великата благодарност, за великото дело, което се извърши. Това се изисква сега от нас.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

28. неделна беседа от Учителя,
държана на 12 април 1936 г.
София – Изгрев.