Качества на мисълта

Петък, 5 часа сутринта

Отче наш

Какво разбирате под думата точна мисъл и права мисъл? Какво разбирате под думата дълбока и широка мисъл? Човек, който не вижда външните неща, може ли да види вътрешните? После, по какво се познават процесът на събирането и процесът на умножението, процесът на изваждането и процесът на делението? Ако ви запитам така: „Туй, което се събира, може ли да се дели? Туй, което се умножава, може ли да се изважда?“ В обикновеното събиране не може да го делите. Може ли да го делите? – Може. При обикновеното деление може, но в природата туй, което се събира, вие никога не може да го делите. И от туй, което се умножава, вие не може да извадите нещо. А което се умножава, може да го делите. Което се събира, може да го изваждате. Което изваждате, може и да събирате. Което се дели, може и да се умножава. Сега вие ще застанете на това, което разбирате.

Точна мисъл. AA това е точната мисъл. Точната мисъл е мисъл, която изхожда от едно място. Правата мисъл е само, която може да се движи само в една посока. Да допуснем, в дадения случай вие имате една идея в себе си. Какво може да се постигне най-първо с една идея? Имате една мярка, с която мерите. Как ще поставите мярката, как ще я турите в действие? Премервате, вие ще вземете праволинейното положение, ще измерите веднъж, два пъти може ли да мерите едно и също нещо? Във физическия свят може да го мерите два пъти, в Божествения свят може да го мерите само веднъж, два пъти не може да го мерите. Щом едно нещо се повтаря два пъти, то не е право. Сега вие ще застанете на първото място, на това, което знаете, че и два и три и четири пъти може да мерите, да проверявате един плат. Но щом едно нещо може да го мерите няколко пъти, това показва, че то е статично, то е в положение на застой, на почивка.

Следователно, ония неща които са в застой, които са в почивка, може да ги мерите по няколко пъти. Но ония неща, които са в движение, колко път[и] ще ги мерите? – Един път. Следователно, щом ние казваме, че нещо може да го мерим само веднъж, подразбираме движение. Щом можем да ги мерим няколко пъти, разбираме една почивка един застой. Следователно, някой път вие искате да познавате себе си. Може да се познавате само веднъж, пък може да се познавате много пъти. Ако се познавате само веднъж, в какво положение сте? В движение. Ако се познавате много пъти, вие сте в застой или в почивка. Кое положение е за предпочитане? Да се познаваш веднъж или да се познаваш много пъти? (– „Един път.“) Нека да не се отдалечаваме от въпроса.

Правата мисъл има възможност да се движи в една посока. Широката мисъл има възможност да се движи в две посоки. Следователно, за да имате една широка мисъл, трябва да имате две възможности. За да имате една права мисъл, трябва да имате една възможност. А за да имате една възможност, трябва да имате една точка. Вие имате и дълбока мисъл. Как тогава ще изразите дълбоката мисъл? Тя има три посоки, три възможности.

Когато една посока към вас ви се вижда, че не [е] права, какво е положението? Някой път се случва, че някое тяло не се движи в права посока. Ако точката се движи, какво ще видите в пространството? Права линия. Ако една права линия се движи в пространството, какво ще видите? Една плоскост. Ако плоскостта се движи, ще видите едно тяло. Как мислите, една права линия може ли да се увеличи? Една права линия може ли да се продължи? Една плоскост може ли да се разширочи? В абсолютния свят правата линия не може да се продължи. И плоскост не може да се разшири. Те остават такива. В една права линия може да включите само три точки. Три непространствени точки образуват правата линия. Едната точка е като център, а двете точки са посоки, границите на правата линия. Тогава от това гледище, какво е правата линия? Правата линия, това е една възможност на една точка. Точката може да се движи само в правата линия. Едното положение. А що е плоскостта? Плоскостта, това е възможността на правата линия. Правата линия може да се движи само в плоскост. А що е тялото? На физическия свят имаме само сянка на телата. Туй, което наричаме един куб, какво представлява, една плоскост или едно тяло? Това е сянка на тялото. Кубът е сянка на тялото. Добре, да не влезем в противоречие. Тялото е възможност на плоскостта. Плоскостта може да се движи само при едно тяло. Следователно, вие се намирате в противоречие.

Противоречието в живота произтича от вашата мисъл, вие искате в живота еднообразие. Няма еднообразие. Щом един момент вие имате една права мисъл, втория момент вие не може да имате правата мисъл. Ако в първия момент имате точната мисъл, втория момент – правата мисъл, третия момент – широката мисъл, четвъртия момент – каква ще бъде? – Голяма мисъл. Голямата мисъл, то е право. Дълбока мисъл може да бъде. Сега каква посока ще дадете на дълбоката мисъл?

Сега, тъй както е представен куба вие виждате вътрешната страна. Вътрешната страна е една плоскост, вие виждате това, но в действителния живот може ли да видите другата страна? Защото в един двуизмерен свят вие виждате вътрешната стана на куба, а в един триизмерен свят, вие не може да видите. Ако представите един куб в триизмерния свят, колко страни може да видите? Сега нас не ни е за физическата страна. Много пъти вие намирате, че някои работи ви са неразбрани. Веднага, за да имате права философия, вие трябва да знаете в кой свят се намирате. В един свят само от точки работата е лесна. В един свят с две точки, работата е малко по-сложна. В едно тяло като куба, колко точки имате? В широкия свят колко точки имате? – Четири точки. Имате четири точки, но две възможности. В един свят дълбок, колко точки ще имате? В сегашната математика колко точки имате, в триизмерния свят? (– „Осем точки.“) Сега представете си, една от страните на куба се движи, то е една от посоките на движението. В плоскостта имате четири точки и още четири, имате 8 точки. А колко плоскости имате? Защо именно от четирите точки от една площ, като се движи, колко плоскости трябва да се образуват? Имате четири странични и първата, която се движи и последната – 6 плоскости. Шест плоскости имате, а три възможности. Едната плоскост е положителна, а другата плоскост е отрицателна. В природата съществува вечен дуализъм на нещата. Точката, която има единство в себе си, за да се прояви, непременно трябва да се яви дуализъм в точката. Добре.

Представете си сега един човек, който се оглежда в едно огледало. Този човек сам е създал огледалото, оглежда се. Този човек, който се образува чрез отражението на светлината, какъв е, реален ли е той? Реален е. Той е реален докато реалността е пред огледалото. Щом реалността се премахне от огледалото, изчезва. Онзи толкова го обича, че накъдето се движи единият, онзи навсякъде се движи по него. Запример, при едно огледало реалността се движи нагоре и онзи човек и той по съгласие и той се движи нагоре. Ако другият слиза и той слиза. Ако отива в ляво и той отива в ляво. Ако отива в дясно и той отива в дясно. Никога не можете да намерите едно противоречие в огледалото. Нали така? Е добре, тогава как ще обясните сянката? Когато седите при едно дърво, че при изгрев слънце сянката се удължава. Туй отражение на дървото ли е, на кого е? Сянката, която се отразява при дървото, тази сянка на дървото ли е или на слънцето? Понеже сянката не се движи на където дървото се движи. В огледалото имате: щом човек се движи, то и сянката отива точно в тази посока, в която той се движи.

По някой път във вашия живот има известни противоречия, които вие не може да обясните. Някой път вие не можете да се познаете. Казвате: „Съвсем съм се изменил.“ В какво седи изменението? Кажете ми сега в какво си се променил? Ти си се променил в това, че първо си бил точка, после си станал права линия. Казваш: „Изменил съм се, дълъг съм станал.“ После казваш: „Съвсем съм се изменил.“ От правата линия си станал широк и след туй си станал и дебел. Питам, в какво си се изменил? Най-първо си бил една точка, удължил си се, разширил си се и най-после си надебелял. Де е причината? В какво седи изменението? В какво си се изменил?

Казваш: „Вече няма да мисля криво. Не мисля, както първия път.“ Най-първо вие сте човек, който сте набожен. След туй казвате: „Не вярвам.“ В какво сте вярвали първия път. Но първия път вие сте вярвали в Господа на вашата майка, който никога не сте виждали. Когато майка ви показва този Господ на картина, един ден вие се обезверявате в Господа на вашата майка, казвате: „Не вярвам в Бога.“ Обезверите се в сенките. Щом не вярвате в едно нещо, в какво вярвате? Казвате: „Аз в нищо не вярвам.“ Може ли човек да вярва в нищо? Ами че тогава, как ще ми докажете? Да вярваш в богатството, има в какво да вярваш. Богатият има добитък, волове, къща, всичко. Тъй да вярваш, има предмет, реално нещо. Пък ти вярваш в сиромашията. Сиромахът нищо няма. Как може да вярваш в сиромаха, ни къща, ни говеда, нищо няма, в какво ще вярваш, я ми кажете? Как се обуславяте? Аз не мога да разбера вашата мисъл. Аз не мога да разбера туй верую. Как вярвате в сиромаха? Нали вие всички сте вярващи сега?

Сега вие всички, които сте тука, все сте вярващи на сиромашията. Вие тепърва се стремите към богатството. Питам, сиромахът ли трябва да се стреми към богатството или богатият? (– „Сиромахът.“) Защо? (– „Защото няма.“) От къде взима единият, да се движи? Той няма енергия. Сиромахът няма мисъл, няма и чувство, всичко няма. Как ще се подвижи този сиромах, с какво ще се подвижи? Вие сте чудни хора! Аз разбирам сиромашия във всяко направление. Как ще се подвижи? Богатият да може да се движи навсякъде, но и сиромахът, той е неподвижен. Следователно, сиромахът се стреми към сиромашията. Сиромашията е идеал за богатството. Аз разсъждавам по-другояче. Това е една сериозна работа. Сиромашията е идеал за богатството, ето в какво отношение: Богатството е голям товар, с който се натоварил богатият и той не може да се побере с кожата и уморил се от това, което носи, търси сиромашията. Като намери сиромашията, то е като една подложка, някъде току сложи богатството върху сиромаха. Сиромахът, като сложи това богатство, той оживява. А пък богатият си отдъхва, казва: „Ху-у, слава Богу, освободих се!“ А пък онзи сиромах, на който съзнанието го няма, като падне богатството, изведнъж се нагърби и се чуди от къде дошло това богатство. Прегърне го. Казва: „Аз забогатях!“ Виждам, че вие всички сте помаци в тази идея. Помаклък има във вас. Когато вие искате да забогатеете, вие не говорите на един. Всеки човек, който иска да забогатее, той иска да се освободи от богатството. То е правото. Когато човек иска да стане богат, той в друго е богат и иска да се освободи от своето богатство.

Представете ми сега, какво може да желае здравият човек. Какво желае здравият човек? Какво е желанието на здравия човек? Запример вие, когато сте здрави, какво желание имате? Здравият човек иска да си похапне. Първото желание е да изяде яденето. След това той ще седне да пие. След като яде и пие в една гостилница, той ще плати, ще даде нещо, ще олекне. Представете си, че влизате в една гостилница, на която всеки обед струва сто английски стерлинги. Точно богатството е толкова. Но без да знаете, попаднали сте в тази гостилница, че като ядете един обед, казвате: „Това се казва живот, да ядеш и да пиеш!“ Изведнъж този гостилничар ви представи сто английски стерлинги. То е всичкото ви богатство. Вземат ви всичкото. Какво ще стане от вас? След голямото щастие, че сте яли един хубав обед, платите сто английски лири, излезете отвън, не можете да ядете втори път. Какво ще настане във вас? Аз говоря много реалистично, много положително, положителна наука.

Всеки човек, който се ражда на земята, той е бил на обед. Щом се роди човек, той вече е ял, но платил сто английски лири. Казваме: „Този човек е сиромах.“ Що е сиромах? Той е умрял. Ще го затворят да си плати дълга за яденето. Гостилничарят дава кредит. – „Толкова нямам.“ – „Ще работиш да си платиш.“ Дойде той, работи, плаща и едва като изплати всичко, не може да живее на земята, умира. Значи, като изплати хубавия обед на земния живот, втори път не може да яде, той трябва да умре. Или другояче казано, ти влизаш в гостилницата, наядеш се хубаво и като платиш, колкото ти струва яденето, ти излизаш из света навън. Излизането вън от гостилницата, какво означава? – Умиране, значи отива си. Но сега, от вашето гледище, влиза една идея, вие се безпокоите, казвате: „Какъв е смисълът на живота?“ Тъй, както сега разбирате, животът няма никакъв смисъл. Защото много пъти вие може да изгубите онова, което вие разбирате. Може да изгубите съвършено, защото всички искате нещата да ви се изяснят, както вие разбирате, както майка ви учи, както баща ви, както слушате. Ако нещата не стават така, вас ви е странно.

Ако един човек говори на английски, казва: „Какво казва този човек? Я ми го кажи на български.“ Човекът казва: „Говориш ли английски?“ Хубаво, кой е прав, англичанинът или българинът? Англичанинът пита българина: „Знаеш ли ти английски? Какво искаш да ми кажеш?“ Българинът казва на англичанина: „Знаеш ли ти български, какво искаш да ми кажеш?“ Единият казва: „Знаеш ли ти английски?“ Другият: „Знаеш ли ти български?“ Но и двамата не могат да се разберат. И двамата питат. Кой е прав сега? На английски ли да говори или на български? – „Говориш ли български или не?“ После французинът пита: „Говориш ли френски?“ Кой е на правата страна, англичанинът, французинът или българинът? Англичанинът казва: „Do you speak English?“ („Говорите ли английски?“) Французинът: „Parlez-vous français?“ („Говорите ли френски?“) Българинът: „Говориш ли ти български?“ Сега англичанинът турил спомагателния глагол, българинът турил един глагол. Сега коя дума е най-силна? „P“ ли е най-силна? „D“ ли е най-силна или „Г“? Така от тия букви „D“, „P“, „Г“, коя е за предпочитане? Българското „Г“ или француското „Р“ или английското „D“? Английският език, в дадения случай е почва, семето израснало нагоре. Французкият език е един плод, който завързал, узрял. Българският език е един веригник, на който може да се сготви ядене. Ако искаш да си земеделец, дръж английския език. Ако искаш градинар да станеш, дръж французкия език. Ако искаш готвач да си, дръж българския език. Следователно българският език е за готвач, французкият – за градинар, английският – за земеделец.

Но да се повърнем сега. Какво означава точната мисъл? Ако точната мисъл включи повече от три точки, тя не е точна. Всяка широка мисъл, която включва повече от четири точки, тя не е широка мисъл и всяка мисъл, която включва повече от осем точки, не е дълбока мисъл. Да допуснем, че вие имате едно желание, да бъдете учен. Коя [е] основната мисъл на учението? То не са парите. Основната мисъл, то е дълбокото желание да учиш. Щом то съществува, всичките други възможности съществуват. Щом то не съществува, другите възможности само по себе си не могат да дойдат. Вие искате да разберете някои неща. Но каква трябва да бъде основната мисъл на разбирането? Имате едно дълбоко желание да разберете едно знание. Едно нещо, като се разбере веднъж, не трябва да се разбира два пъти. Ако нещата криво се разбират, то обстановката е различна. Ако в младини разбирате по един начин, в зрялата възраст – по друг начин. Изменя се обстановката. Нещата могат да бъдат намясто, но не навреме и може да бъдат навреме, но не намясто. А правата мисъл изисква да бъдат неща[та] и навреме и намясто всяко. Та, правата мисъл разбира, че това, което знаеш, да бъде и навреме и намясто. Може това, което ти знаеш, да бъде намясто, но да бъде не навреме или може да бъде навреме, но да не бъде намясто. При две изключения има една възможност. Сега обяснете първото положение – не навреме.

Представете си едно семейство баща и майка имат едно дете, което турят на трапезата намясто. Но, като дойдат гости, къде е мястото на детето? Ще го турят на друго място. То е намясто, но не е навреме. Разбирате. Сега, другите вие сами ще си обясните. След като станете възрастни, свършите университет, завършите своето образование, като дойдат гости, бащата представи сина на гостите си и той с гостите е и намясто и навреме. Следователно, ако сте деца, ще бъдете на място, но не навреме. Някой път ще бъдете и намясто и навреме. Щом дойдат гости, вие ще бъдете намясто, но няма да бъдете навреме. Ще има едно изключение. Второто положение как ще го обясните?

Да ви дам едно малко обяснение, вие сте огладнели, но няма какво да ядете. Това е навреме, но не е намясто. Изгладнял си, навреме е, но ти вървиш из гората, не е намясто, няма какво да ядеш, не е намясто. Гладът е дошъл, но не е на място. Това е новата философия. Вие седите и казвате: „Дотегна ми вече, не искам да живея!“ – Ти, господине, си влязъл в гостилницата, наял си се хубаво и казваш: „Дотегна ми да ям!“ – Хубаво, ще платиш, речеш да излизаш навън, не те пуща гостилничарят. Тук има едно правило: Всеки, който не иска да плати, не може да излезе навън. Който плаща – излиза, който не плаща, вътре седи. Какво ще кажеш ти на това? Такъв е законът в природата. Като влезеш – „Добре дошъл!“ Ако нямаш звонкови в джоба, не те пущат навън, няма задграничен паспорт.

Добре, какъв пример да ви представя още? Кой е най-лесния пример, да обясня, който няма да закачи никого. Какъв пример сега да ви представя? Ще ви представя следния пример: Един стар дядо върви, едно младо се качило на едно магаре и то върви. Старият казва: „Синко, добър ден! Ха, да поговорим.“ – „Да поговорим, ти си умен човек.“ – „Синко, можеш ли да слезе[ш] от магарето, да си поприказваме.“ Слиза детето, качва се дядото. Вървят, дядото на магарето, детето върви. – „Дядо, да си поприказваме.“ – „Да си поприказваме, синко.“ – „Слез ти от магарето, аз да се кача.“ – „Виж това не може.“ Защо е възможно детето да слезе от магарето, дядото не може да слезе? – „Не може синко, моите крака не държат, не мога да ходя, остарял съм. Пък ти можеш да ходиш.“ Питам, ако вие можете да слезете от магарето, какъв сте? – Млад сте. Ако не можете да слезете от магарето, какъв сте? – Стар сте. Питам тогава, как беше възможно, старият да се качи на магарето, а пък не е възможно да слезе от магарето? Нали знаете, ако човек дълго време язди зимно време, когато времето е студено, замръзват краката, не може да слезе. Старият, като седял дълго време на магарето, изстинали му краката, не може да слезе. Ако ви се отще да живеете, какъв сте? – Отгоре на магарето сте, стар сте. Ако искате да живеете, млад сте. Ако иска някой да говори с вас, какъв сте? – Дете, вървите на магарето, някой го иска. Дядото казва: „Синко, да говорим! Слез ти, синко, от магарето, да се кача аз!“ На младия, когато някой иска да говори, ще дойде старият да се качи на магарето, той трябва да слезе. А пък старите хора, като яздят на магарето, не искат никой да им говори. Щом не искате никой да ви говори – стар сте. Аз турям, не искаш да правиш добро – остарял си. Не искаш да се учиш – остарял си. Не искаш да работиш – остарял си.

Та казвам, представете онази, точната мисъл, правата мисъл, широката мисъл, дълбоката мисъл и най-голямата мисъл. Голямата мисъл, то е вече идеалния свят. Аз го наричам, то е атмосфера. Като влезете в големия свят, там няма да имате противоречия. Та казвам, онова, с което можете да излезете от затруднение, то е мисълта. Сега имате известни затруднения, които почиват на вашето положение. Ако вземете запример три месеца наред да си повтаряте: „Няма да стане, не може да стане и след три месеца няма да стане.“ Тази мисъл ще ви прикове като камък. Пък, ако сте човек парализиран и три месеца повтаряте: „Ще стане, ще стане, ще стане, след три месеца ще стане!“ Не може да не стане. Ако три месеца турите: „Ще уча, ще уча, ще уча!“ Ще учиш и оттатък ще минеш. – „Ще свиря, ще свиря.“ След три месеца ще свирите и оттатък ще минете. Кажете: „Ще пея, ще пея!“ За три месеца, като повтаряте ден и нощ, след три месеца вие може да бъдете един отличен певец. Ще пеете и оттатък ще минете.

Вие сега казвате: „Да има някой професор, да ме учи.“ Онзи професор е отвътре. Има един професор отвътре. Ще имате най-малко десет външни професори. В старата система на инволюцията един ученик, за да иде при друг учител, е голяма обида. При влизането в училището, един учител ще те учи по всичките предмети. Като влезе в прогимназията, по новата система колко учители има? Един ще влезе по зоология, друг ще влезе по математика, по рисуване, по пеене – десетина души учители. Всичките учители си съдействуват, погаждат се. Един ученик идва, десет души учители влизат да го учат. Значи, при сегашните условия, всеки учител преподава известен предмет. Значи сега учителят дошъл отвън. Трябва всеки учител отвътре да засегне, той има по десет асистенти отвън, които помагат на ученика. Учителите, то са асистенти. Едно време учителите бяха отвън, сега влязоха отвътре. Знаете ли защо? Понеже едно време учителите отиваха при учениците, понеже учениците бяха деца, не можеха да ходят, пък сега децата станаха възрастни, мо[гат] да ходят. Едно време учителите ходеха при учениците, пък сега учениците ходят при учителите. Едно време благото само идваше до вас, сега вие сами трябва да идете до благото. Законът е един и същ.

Изводът сега. Не трябва да вадите криви заключения. Какво е било едно време. Този вътрешният и външният живот, той е един и същ. Ако не можеш да видиш външния живот, не можеш да видиш и вътрешния. Ако разбереш външния живот, ще разбереш и вътрешния или ако разбереш вътрешния, непременно би разбрал и външния. Някой казва: „Не разбирам физическия живот.“ Как не го разбираш? Той е резултат на вътрешния. И вътрешният живот е резултат на външния.

Сега каква е основната мисъл, която остава? Не искам да влизате в стълкновение с вашето верую. Кое е неразбраното, като излезете навън ще кажете: „Това нещо аз не го разбрах.“ За да бъде мисълта ви голяма, тя трябва да бъде точна, права и дълбока. Тогава ще бъде една голяма мисъл. Голяма мисъл, на която може да разчитате. Тази мисъл има три качества. Щом ги има, тя е права, вие вървите в правата посока. Следователно едно нещо, ако не може да го добиете при точната мисъл, може да го добиете при правата мисъл. Ако не можете да го добиете при правата мисъл, може да го добиете при широката мисъл. Ако при широката не можете, при дълбоката, ще го добиете. Следователно, то са възможности, дето нещата могат да бъдат постижими. Ако не вървите по този път, тогава постиженията са относителни. Те са мерки. Точната мисъл, правата мисъл, широката мисъл, дълбоката мисъл, то са мерките, с които може да постигнете. Вашите мисли, вашите желания и вашите постъпки трябва да ги мерите. Ако по един начин не може, по втори, трети. Нещата, които вас ви се виждат трудни, може да бъдат постижими. Сега разбира се на тази тема може да се дадат ред опити.

Я, ми изпейте тогава една песен. Една точна песен. Я, изпейте една точна песен. Да започнем с „Тъги, скърби“. Тя започва с горно „ре“ при обикновения камертон. Сега моята цигулка е по-учена, ще ви помогне. Цигулката сега представлява сегашния живот. (Всички пеем „Тъги, скърби“. После пяхме „Тъги, скърби“ до повторението: „върви, върви“ и вместо него пяхме: „Грее, грее светлината“.)

За да пее човек, мисълта му трябва да бъде точна, права, широка, дълбока. Изпейте така упражнението още по-тихо. Мерките не са правилни. Някъде разширявате повече, някъде задълбочавате повече, някъде удължавате повече песента. Кой ще бъде правилния такт? Тъги, скърби имаме едно положително инертно състояние. Скръбта не е инертна, понеже идеята не е инертна. Всъщност скръбта е подвижна, идеята е инертна, а движението на скръбта е положително. Като пее човек трябва да излезе из туй инертно състояние. Той трябва да пее, за да даде едно движение на песента, която да премахне неговата скръб. Едно движение трябва да премахне едно тъжно състояние. Онова движение, което премахва скръбното състояние, то е правилно. Онова, което не премахва, то не е.

Изпейте още веднъж „Тъги, скърби“ с „Грее, грее“.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът!

28 лекция на Младежкия клас
10 април 1936 г.
Изгрев, [София]