Петък, 5 часа сутринта

Отче наш

Ще прочета последния стих на 25 глава от притчите: „Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“

Може да турите приказки подобни на тия. Какво друго изречение може да се напише подобно на него? „Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“ И кое е онова, което въздържа духа? Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена. Кое е онова по-силно, което въздържа духа? Те са старите и новите понятия. Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили? Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика. Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си? Ако ви се даде такава една тема да я развиете, как ще я развиете? Кое [е] онова, което трябва да даде подтик да въздържаш духа си? Или другояче казано: можеш ли да събираш, когато няма какво да събираш? Или можеш ли да изваждаш, когато нямаш какво да изваждаш?

Кои неща са изложени в миналата лекция? (– „Точна мисъл, права, широка, дълбока и голяма мисъл.“)

Ако ви попита[м] кое е онова, което изменя живота? Кое е онова начало, което изменя формите на живота? Представете си, че вие сте весели и веднага се смени вашето състояние. Изменя се веселата форма. По какво се отличава веселата форма от тъжната форма? На какво можем да ги уподобим? Или по какво се отличава умният човек? Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ. Един богат човек има съвсем друг образ. Един човек като срещнеш, може да познаеш по формата богат ли е или не е богат. Ако пипнеш човека по ръката може да познаеш болен ли е или не е болен. Лекарят като пипне ръката знае по пулса човек дали е болен или не е и прави своята диагноза. Някой път може да гледа формата на неговото ухо.

Например вие никога не подозирате как седите, как седите на един стол. По това вие определяте вашето бъдеще. Ако бихте наблюдавал как седят учените и как седят глупавите хора, как седят богатите и как седят бедните хора, ще видите, че те не седят еднакво. Онези, които са учени седят по един начин, онези, които не са учени, седят по друг начин. Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще. Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб. Казвате: „Какво има от това?“ Хилядите сядания определят вашето бъдеще. По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате. То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби. Че какво има? – Нищо няма. Но най-малката отрова в човека и веднага ще се отрази върху вашето здравословно състояние. Или чуването на най-малката дума, които произвеждат отрови, ще произведе подобен резултат.

Казва някой: „Що ти трябва да учиш, баща ти богат, оставил богато наследство.“ Баща му богат, не му трябва да учи. Една дума каже, която може да съсипе. – „Ти, казва, си много добър човек.“ Тези думи може да те съсипят. – „Ти си гениален.“ Друга дума, която може да те съсипе. Той казва, че си гениален. Знаеш какво нещо е гениалност. Той сам не знае какво нещо е гениален човек. Ти си гениален пък нямаш средство за препитание. Беднотия, изхвърлят те от едно училище и казва, че е гениален.

Друг казва: „На този свят, но като идете на онзи свят работите ви ще се оправят.“ Ако излезете в планината в какво отношение ще се оправят работите ви? Може в здравословно отношение работите ви да се оправят, но ако седите постоянно в планината, какво ще спечелите? Здраве ще спечелите, на планината ще изгубите нещо. На планината ще подивеете. Ако седите дълго време на някое високо място, веднага ще подивеете ще станете груб. Ако седите в долината, пак ще се измени характерът ви. Тогава къде да седите? Кое е естественото положение да седите? В какво положение трябва да се намира вашият гръбначен стълб? Вие всички седите много неправилно. По-неправилно сядане от вашето не съм виждал. В училище, в църква, то е цяла галиматия. Рядко ще срещнеш някой човек да сяда красиво. На колко градуса трябва да бъде наклонен гръбнакът? В какво положение трябва да бъдат ръцете и краката? Римляните не ядяха както сегашните хора на столове. Каква беше тенденцията у римляните? – Легнали ядяха, защо? – За да бъде стомахът свободен да събира повече ядене. Сегашните хора, понеже са по-лоши условията, затуй сгъват стомаха. Казват: „Много не трябва, малко трябва да се яде.“ Като седнат навеждат се. Но причината не седи в стомаха, седи на друго място.

Ха, да ви дам един пример. Седнете в стаята си, ако имате лошо състояние, направете опит да седнете, не искам да ви обяснявам как. Когато сте неразположени седнете да видите какъв резултат ще имате. Представете си, че вие не сте разположен, не знаете причината, но сте крайно неразположен. Вземете един стол, седнете и направете най-малко сто опита. Изправете се, оставете ръцете и краката си свободни или скръстени един върху друг, свийте краката си, отпуснете ги, докато дойдете до едно положение да се смени вашето състояние. То е правото положение. Направете най-малко сто пози на стола. Онази поза, която смени вашето състояние, то е естественото състояние. В сядането, ако седнеш правилно, приятно ще ти стане. Ако седнеш неправилно, ти си неразположен.

За десетина деня като сте неразположен, правете до сто пози, може да направите всичките изкривявания гимнастически положения и всевъзможни пози. Някои даже нарисувайте позите геометрически в едно или друго направление. Неестественото сядане на хората се е отразило. Както хората сядали, ще забележите, има деформация във веждите, има деформация в носа. Не че причината е сядането, но сядането е усложнило тия форми. Упражненията влияят и върху човешката брада, върху устата. Сядането на човека упражнява влияние и върху пръстите, упражнява влияние и върху мускулите, после упражнява влияние и върху клепачите, влияе върху ушите, очите, носът. Очите не са представени правилно в ред поколения.

Най-първо, ако вземете да изучавате окултната наука, трябва да видите какви неестествени положения заемате. За пример много пъти се случва в театъра вие седите и туряте крака си на другия стол или прострете краката си напред. Всички търсите удобства в сядането. Сега представете си, че ви се дава една премия от хиляда лева за една форма на красиво сядане. И трябва ли човек да седи на такъв стол? Не само на стол, но на земята седнеш, на камък седнеш. То е едната страна като седиш. Седящият живот определя потенциалните неща, които се наслояват в мисълта. После като се изправите каква поза трябва да заемете?

Къде е дефектът на тези линии? (липсва чертеж в оригинала) По какво се отличава една форма на стойка? По отношение на тези положения, сега във вас се заражда едно желание. Те са сложни работи. Всичките сложни работи са станали от много прости работи. Вие разбрахте ли? Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш. И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие. Някои турят главата си надясно, наляво. Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой. Да има малко колебание в движението. Но никога вашата глава да се не отклонява от перпендикуляра, върху който почива вашата мисъл на движение.

По някой път, като вървите, нали забелязвате, може да изгубите вашето равновесие, залитате в една или друга посока. Всяка една мисъл, тя си има своето движение. И с движението може да уясните. Има музикални движения, има движения, които правят скандал. По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не. Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае. Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин. Хилядите хора имат разни начини на движение. Има пречупване на движенията. Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба. Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба. Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш? Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш. Има една поза много хубава. Постави се в една поза на движение. Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна. Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение. Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето. Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят. Каквото е кучето, такъв е господарят. Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него. Кой как мине кучетата му лаеха. Най-после тия кучета дойдоха до убеждение, че господарят им не е на правата страна и мнозина от тях станаха правоверни, минаха в нашия лагер. Имаше едно голямо куче и то ни лаеше, но после и то се обърна и дойде в нашия лагер и после си замина. Десетина кучета се обърнаха и най-после и той си замина за другия свят.

Вие имате една мисъл, която седи като куче във вас, мяза на вас. Какво трябва тогава да правите? Лошите мисли се изменят. И вие се изменяте. Хората искат да се изменят социално. Как ще се изменят социално? Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце. Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело. Понеже правата мисъл зависи от челото. Но зависи и от човешките скули, от човешката брада. Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление. Ако минете през един здрав мост как ще минете? – Ще минете смело. Ако мостът не е устойчив, как ще вървите? Като дойдете до този мост, ще започнете да вървите внимателно, ще се люлеете. Защо? – Вашето положение е, че вие търсите здраво място. Турите крака си, търсите здраво място, там турите крака си, правите сондаж, понеже ако направите една фалшива стъпка, ще слезете от моста някъде.

Ами че казвам: В живота вие сте на степени. За пример, искате да направите добро. Защо искате да правите добро? Каква е основата на доброто? Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата. Всички говорят за добро. Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае. И за злото се говори, но какво е злото не се знае. Конкретно, как ще представиш злото? Как бихте представили злото сега? Каква форма да му дадем? Някой от вас може ли да нарисува формата на един на един лош човек или на един добър човек?

Злото е един стар живот, доброто е един добър живот. Но де е злото? Старият живот, старите навици. Един от признаците: онзи който има лошия живот, който има злото в себе си, когато злото се вмести в човека, той винаги е недоволен. Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види. Всичко му се вижда изопачено. Когато влезеш в добрия живот, може да не си богат, може да не си много учен, но веднага ти ще имаш друго разположение. Пък не знаеш на какво се дължи. Може да си весел, може да си радостен, казва: „Защо?“ Ти казваш: „Не зная защо.“

Аз казах, че точната мисъл има един център. По какво се отличава един център? От него всички линии излизат. Той се отличава по напрежението. Точката има напрежение. Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината? Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън. Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече. Човешката мисъл е извън тъмнината. Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш. Човешката мисъл не познава тъмнината. За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина. Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло. Човек, който мисли заради него няма сиромашия. Човек, който мисли заради него няма болест. Който мисли, всичко има. Мислящият човек е богат човек, нищо повече. То е една аксиома, която може да се докаже.

Представете си, че ви въвеждам в един палат от хиляди стаи. Този палат навсякъде е изпълнен с копчета и всяко копче има свое предназначение. Ако знаеш езика на този палат, каквото поискаш ще дойде. Гладен си – бутнеш едно копче, дойде яденето. Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите. Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите. Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите. Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде. Каквото поискаш ще дойде. Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде. Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш. Само трябва да знаеш как да буташ. Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата. Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене. Болестите произтичат от немислене. Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл. Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така. Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност. Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар. Казва: „Докажи!“ Аз го зная, какво ще го доказвам. На себе си няма какво да доказвам. Като го близна, зная че е захар. Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа? Казвам: „Близни!“ Близва и знае вече. Имам чаша вода. Близна и вече зная, че е вода. Казва: „Докажи, че е вода.“ Близни, нищо повече. Не се изискват ред формули, че на основание на това да се доказва. Те са второстепенни работи.

Човешката мисъл е магическа тояга. Каквото мислиш, такъв и ставаш. И тогава според туй, което ви казвам, вие няма да мязате на натоварени животни, ще бъдете един учен човек. Като влезеш в палата, ще четеш каквото искаш, ще буташ копчетата, всичко това. Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре. Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва. Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил. На вас не ви трябва баня в живота. Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват. Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу. Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва. Искаш да кажеш нещо, мисли право. Искаш да направиш нещо, мисли. Мисълта е докато прочетеш. Надпис има отдолу на всяко копче. Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага. И този ученик, който бутнал копчето за банята, щял да се удави, в тази стая. Минава друг ученик, рита едно копче и го спасява. Той написал: „Това копче не го бутай!“

Всички вие минавате в живота и четете: „Не бутайте това копче.“ Не бутайте копчето отдето иде за баня, когато си облечен. Една малка погрешка, всички казват: „Не бутай!“ Право е, на земята е така. Бутай на място, но не бутай. Туй, което ти трябва, бутай го! Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова. Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи. Опасна работа е. За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса. Този, който се парил, казва: „Не бутай! Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето. Ще се разтопи. Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата. Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане. Тъй щото трябва да знаете копчетата. Бутай, което ти трябва, което трябва да стане. Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай!“ Как казвате вие, когато се обезсърчите: „Не бутай!“ – Бутай на място! Не ти върви – бутай на място.

Никога не туряйте една мисъл в отрицателен смисъл. „Мога!“ – Кога? Можеш, когато буташ на място. Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл. Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите. Всяка мисъл има свое начало има и свой край. Всяка мисъл има свое постижение. Постижението е края на мисълта. Тъй както турят, краят е само едно заблуждение. Казва: „Всяко нещо има край.“ Не, всяко нещо има свое постижение. Следователно, след всяко постижение иде друго начало. Постижението е начало.

Казвам: Край има тази работа. Мисълта ти не е поставена правилно. Всяко начало в живота има свое постижение. Богатството има свое постижение; храната има свое постижение. Всички неща имат свое постижение. То е правата мисъл. То значи, да мислиш правилно. Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш. Какво трябва да кажеш? Доброто е постижение в човека. Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш. Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи. То е Божественото в тебе. Никога не допущайте, че вашата мисъл може да се ограничи. Допуснеш ли, ти вече създаваш злото в себе си. Всяка добра мисъл има свои постижения. Ако в даден случай нямате постижения, постоянствувайте във вашата мисъл. Защото има плодове, които узряват за шест месеца. Ако така не мислите, вие нямате един начин за възпитание. Така може да се самовъзпита човек. Ако искаш да възпиташ себе си, по този начин можеш да се възпиташ. Всичките други начини на възпитание ще имат същите резултати. Ако искате един начин за възпитание, ще турите основата, че вашата мисъл е свободна. То е първото предложение, че вашата мисъл е свободна. Вашата мисъл има постижения. Тогава всеки човек, който има постижения, радвайте се. Радвайте се на правата мисъл на всеки човек. Всяка права мисъл има постижения. Радвайте се на постиженията на едно дърво, радвайте се на каквото и да е постижение в света. Защото всяка права мисъл има свои постижения. Този закон е неизменен.

Вие казвате: „Тия работи в тоя живот са непостижими.“ Другояче, ако те са непостижими, няма какво да ви се дават. Вие искате за пример да бъдете силни. Допуснете, че искате да бъдете силни като Дан Колов. Но Дан Колов не е толкова силен като един слон. Един слон може десет души като Дан Колов да дигне. Ако дойде един пехливанин – дига, относително силен е. Казват: „Дан Колов могъл да дига 350 килограма.“ На какво се дължи силата на човека? – В неговата права мисъл.

Сега разбрахте ли? Не ви трябва нищо друго освен една права мисъл. Не ви трябва нищо друго освен да вярвате, че мисълта е свободна. Но туй обикновеното схващане. Човешката мисъл е свободна. Тя е магическа тояга, с която всичко се постига, но трябва да знаеш как да буташ. Сега вие как ще направите опита. Турете онази идеалната мисъл в ума си, че сте седнали идеално. Дръжте в ума си, че можете да седнете така. Щом седнеш идеално на стола по всичките правила, както аз ги разбирам, никой не може да те отмести от твоето място и целият свят да се събере, не може да те отмести. Такова равновесие ще имаш, никой не може да те отмести от мястото. Само ти можеш да се отместиш, ако искаш. Вие не знаете как седите. Както гледам всеки може да ви отмести. То не е правото сядане. Кое е правото сядане? Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там. Сега как ви се вижда това? Тази работа е неразбрана нали? Защото криво седите. Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма. Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш. Току започне човек да се клати. Старите хора не могат да държат равновесие. Или нещо се случи, не се върти. Има нещо, което се върти. Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш. Туй, което се върти, то е човешката мисъл. Прави сто милиарда обръщения в една секунда. Това е във физическото поле. В духовния свят 400 квадралиона прави в една секунда. В умствения свят – едно число от сто милиона в десета степен. Научни работи нали искате.

Станете!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

29 лекция на Младежкия клас
17 април 1936г.
Изгрев, [София]