[Петък], 5 часа сутринта
Отче наш
Какви бяха основните положения на миналата лекция? Направихте ли опит за сядане? Питали едно малко дете от какво произлиза думата „даскал“. – „От дъска, господин учителю.“ Даскал, то не е българска дума, тя е гръцка дума. Какво разбирате под думата „сядане“? За пример, в съдилището съдията, като дойде, сяда на съдийското място, а подсъдимият на какво сяда? Подсъдимите прави седят? Значи съдията има право да седне, а подсъдимият, ако му позволят.
Сега в живота, колко пози има? Човек може да ходи? Вземете растенията, те най-първо се учили с главата надолу, краката нагоре. Значи, по земята са ходили с главата. Корените на растенията са главата, а краката са нагоре към слънцето, пък главата надолу. След туй животните се научили да пъплят хоризонтално на земята, да ходят, а човек се изправил, коригирал онова положение на растенията. Значи той се обърнал перпендикулярно с главата нагоре към слънцето, а краката към центъра на земята. Има обратно движение, обратно разбиране. Растенията се стремят към центъра на земята, понеже там живеят. Дали са всичките мисли, всичкия живот към центъра. Човек изменил своите възгледи. Сега как ще обясните вие, кои са причините, които са заставили човека да измени своите възгледи, своята философия? Коригирайте един факт. Факт е това. Как ще го изясниме да ти стане ясно на тебе, да разбереш ония външни причини, които заставили растенията да растат надолу, а човек нагоре, пък растенията [животните] да ходят хоризонтално?
Та, всичките хора се намират в три противоречия. Те имат противоречията на растенията, имат противоречията на животните, имат противоречията на човека. И човек и той си има свои противоречия. Щом са поставени краката нагоре на растенията, има повече стабилност. Като зарови главата в гъстата материя, може устойчиво да бъде. Човек стъпва на краката си, а пък корените му са в слънцето. Слънцето е много далеч. Центърът на земята колко е далеч от главата на растението? – 6 500 километра. А главата на човека, която се стреми към слънцето, е на разстояние от своя център на 92 милиона мили. Я, на какво голямо разстояние е от центъра! Център толкова далече, сега трябва да се учиш да пазиш равновесие. Много мъчно е човек да се научи както трябва. Хората не знаят да ходят. Забелязали ли сте как хората ходят? На някои хора походката е много смешна. Богатият върви по един начин, ученият – по втори, слугата – по трети, военният – по четвърти. Всичките хора се различават в ходенето. От мислите, които ги занимават, зависи тяхното ходене. Работникът върви по един начин, банкерът върви по друг начин.
Казвам, вземете думата размножаване и увеличаване, как ще ги обясните? Или вземете идеята 4⁄5, как ще направите един превод? Ако тия 4⁄5 вие увеличите, 4⁄5 по 3 равно 12⁄15. Какво стана? Увеличи се нали? При обикновената аритметика какво ще стане? Увеличава ли се? Как ще го обясните? Научно трябва да докажеш, че 15 се увеличило, а пък 12 се размножило.
Процесът на размножаване е в
клонищата, а пък процесът на увеличаване е в стъблото. Представете си,
че имате едно растение, имате дънер и клонища. Дънерът, това е
знаменателя, клонищата е числителя. Когато дънерът се увеличава,
числителят се размножава. Сега кое е туй, което увеличава дънера?
Имаме вече външни условия, с които се умножава. Имаме светлина,
въздух, топлина, които чрез почвата действуват върху това
растение. След това имаме увеличение на клонищата. Имате геометрическо
нарисувано дърво.
Представете си, че в самите вас идеите трябва да се размножават и да се увеличават. Сега така се говори, но едно цяло има свой закон. Така едно растение има две размножавания. Стеблото равномерно се увеличава, тогава имате отдолу корените.
Вас ви занимават второстепенни работи – искате богатство, постижения, щастие, благо, сила – неща, които са второстепенни в живота. Това са резултати. Щом станете богати, вашата работа е свършена. Щом станете сиромаси, вашата работа е свършена. И двата са завършени процеси. Казвате: „Осиромашах!“ Тогава, за да се избавиш от сиромашията, повече от сиромах няма да бъдеш. Ако не знаеш, какво да направиш, ако не знаеш да обърнеш този процес, какво те очаква от тази сиромашия? Ти си дошъл до крайния предел, не може по нататък да се иде. Богатството и сиромашията са два крайни предела. Ако богатият не знае, като дойде краят на богатството, какво ще направи? Вие запример, имате едно понятие за богатството, имате всичките възможности. Два вида възможности има в богатството. Първо ония пари, онова злато, онези, които разглеждат икономическото богатство. Да кажем конкретно вашето богатство е от един милион английски лири или от един милион американски долари или от един милион български левове. Сега, ако имате един милион английски или един [милион] американски долари или един милион български левове все едно и също ли е? Все един милион. Хубаво, ако тия звонковите пари, с които ти се занимаваш, да кажем имаш един милион български левове, знаеш ли какво влияние ще упражни златото върху вас? Да ви направя едно сравнение. Трябва да разсъждавате, да разбирате, че едно благо може да се обърне в едно нещастие за човека от негово незнание.
Представете си, че аз ви турям сто грама злато на гърба ви. Колко прави? – 10 000 лв. Турям 200, 300, 400, 500, 1000 грама, колко прави? – 100 хиляди лева. Турям два килограма, три килограма, десет килограма, колко струват? – Един милион, ама книжни. Сега турям 10, 15, 20, 30, 40, 50 питам, какво ще усетите като ви товаря? Трябва да носите това богатство. Само онова богатство е реално, което ти можеш да носиш. Онова, което другите могат да носят, не е реално. Ти предполагаш, че си богат. Аз може да кажа, че съм милионер, всичкото богатство на света е мое. То е илюзорно. Онова богатство, което ти можеш да носиш, то е твое. Тялото е мярка. 30, 40, 50, 60, 80 дойдеш до сто килограма, ще искаш ли да станеш богат? Да кажем турят 150, 200, 300 какво ще стане с вас? Следователно растенията бяха толкова богати с главата надолу. Туриха всичките пари все в банките. Всичкото имане туриха в банките. Каквото приберат все на земята оставят, забогатяха много. Животните се намират в едно противоречие, казват: „Трябва да се избавим от това богатство.“ Най-първо те се смириха, казват: „Трябва да се откажем от това богатство.“ Те дойдоха до тази наука и казват: „Ние ще се откажем от грамадните форми, които имат растенията. Ние [не] искаме тяхното богатство“ и се обърнаха на дребни, микроскопически същества, за да се освободят от голямото богатство на растенията. Обаче постепенно започнаха да забогатяват, увеличават се, увеличават се и дойдоха до едно безизходно положение – обогатяха пак. Човек казва: „Не може много голям разход.“ И той се отказва от този живот. Той взе да се смалява. Де е един кит, който тежи близо 65 000 килограма?
Следователно, питам сега, представете си, че вие сте богат човек като един кит, тежите 65 000 килограма. Ако с тази тежест влезете в една обикновена къща, какво ще стане с пода? Ще започне хората да ги е страх от тебе. Дето идеш, слабите къщи рушиш, казва: „Богатите – къщи, хора, всичко рушат.“ Хората със своите животински идеи, със своите растителни идеи разрушават. Хората са станали богати и те разрушават. Ти не може да обясниш причините на разрушението. Иска той да бъде богат. Идеята е хубава. В какво отношение трябва да бъдете богат. Той трябва да носи толкова от богатството, колкото съзнанието може да издържа. Влизам в една област, в която са писани томове. Хората разглеждат резултатите, но истинската философия, по този път както разглеждат живота, той няма едно разрешение.
Та човек тепърва, като човек, трябва да се откаже. От какво трябва да се откаже? От идеите на растенията. Той трябва да се откаже от идеите на животните и да възприеме идеите на човека. Коя е идеята на човека? – Идеята на мисленето. Тя е в една ефирна област. Чистата мисъл има много малко тежест, да бъде той свободен. Растенията изучават закона на движението, животните изучават закона на чувствуванията. Животните изучават какво нещо е страданието. Човек не страда. Страдат животните. Те, за да ги възпитат и до сега не са се освободили от онова робство на чувствата. Всичките страдания са животински. Че ако погледнете, всяка година колко млекопитаещи се избиват, то е нищо нашата война. Ще стане война, ще измрат няколко милиона хора. Имате ли статистика, колко млекопитаещи се избиват? Колко милиона овце се избиват и се ядат? За тях се казва: овцеядци. Значи човек, който яде друг човек се казва човекоядец. Животните наричат хората овцеядци. Ние считаме за привилегия човек да е овцеядец или говедоядец, свинеядец, рибоядец, кокошкоядец, патоядец. Ние взимаме всичките тия идеи казваме: „Да имаш една опечена кокошка. Или супа направена с лимон.“ Така се залъгва човек. Хубаво казва: „Да съм богат, да сваря една кокошка или да съм богат да опека скумрия с малко лимончец, казва, това е човещина.“ Другояче сух хляб да ядеш, да ядеш баница с масълце, със сиренце. Забавляват се и учени и религиозни. Всички казват: „Аз зная, че съм човек.“ Къде е човещината? В яденето на кокошки, в яденето на баници или в носенето на гръб? Казва: „Силният човек носи на гърба.“ То е животинска работа. И животните носят.
Казва: „Днешният социален строй.“ Хубаво, този социален строй е на растенията и на животните. Де е човешкият строй на онази чиста, ясна мисъл, организирана човешка мисъл, който въздига човека и да внесе малко по-друг живот? Ти седиш, безпокоиш се, казваш: „Мен ми е тежък животът. Съвсем загазих, какво да се прави?“ Стани човек. Загазиха растенията, значи главата в почвата, казват: „Непоносим е този живот!“ Ще мислиш, ще се освободиш от онези кривите разбирания на живота. Растенията бяха големи философи. Сега има в Южна Америка растения, около 60 метра височина и живеят по десет хиляди години.
Сега науката трябва да ни даде практическо значение. Ти умножаваш
една дроб. На една дроб постоянно става умножаване, увеличаване. Да се
увеличат твоите дългове, какво ще бъде за тебе? Ако се увеличават
твоите добродетели, трябва да знаеш посоката на увеличаването. 
Увеличаването върви така: (Учителят начерта един кръг.) Увеличават се
кръглите неща. Имате център в средата и размножаването, то е излизане
на радиусите. В геометрията ни дават, какво е радиус, какво е
диаметър. Вие имате елементарни обяснения. От една фигура, от един
кръг, от една елипса, от нея излиза енергия.
Сега учените хора признават, че от човека има една енергия, която излиза от него и образува аурата около него. Две състояния има в човека, които са важни. Едно състояние, което се движи правилно около него и образува елипса. Тази елипса трябва да има два центъра. И друга една енергия, която се умножава, излиза навън и тя влиза в съобщение със съседните тела наоколо. Тъй щото имате едно увеличаване, което трябва да запази вашето здраве, но размножаването на вашата енергия, която трябва да влиза в общение с другите тела, за да запази равновесие. Следователно, щом се наруши, този процес на размножаване трябва да бъде съразмерен с увеличаването. Щом расте дънерът, трябва да се размножават клонищата, листата, корените, равномерно. Казвам, ако горната част на клонищата се размножи повече от колкото трябва, тогава при буря това стебло, което е тънко може да се счупи. Природата, която е хубава възпитателка, чупи растенията. Щом го пречупи, казва: „Не върви по правия път!“ По същия начин възпитава и животните, по същия начин започна да възпитава и човека.
Човек сега се учи да мисли. За пример, вие имате известна мъчнотия, не знаете как да я смените. Мъчно ви е, обрал ви някой. Какво показва, че ви обрал? Показва, че не сте мислили. Един човек, който мисли, никога не могат да го оберат. Направете един опит. Какво значи мислене? Седнете между крадци. Или направете друг опит. Представете си, че отзад идат кучета и може да ви ухапят. Вие вървите, концентрирайте ума си, мислете за кучетата, представете си, че ги гледате пред себе си. Тези кучета ще седят на три–четири метра и повече няма да приближат. Обаче, ако се захласнете малко, ще дойдат близо и може да ви ухапят. Аз дадох един опит, когато ходихте вечерно време на Витоша. Дадох наставления всеки по един да ходи. Един наш приятел не спазил правилата и него единствен го ухапа куче. Като тръгнеш, умът ще бъде концентриран, за нищо няма да мислиш, нищо няма да слушаш. Кой как те пита, мисли си, не поздравлявай, върви и мисли. Казва: „Ухапа ме едно куче.“ Казвам: „Не си мислил.“ – „Таман започнах да мисля за децата си. После, като съм тръгнал по този път, може да се изгубя из Витоша. В това време ме ухапа едно куче за крака.“
Вие сте екскурзианти по земята и мислите, какво ще стане с вас, такива състояния, които ни в клин ни в ръкав. Вие мислите как ще прекарате вашия живот. Ако сте овца, аз да ви кажа, как ще прекарате живота си: ще ви стрижат, ще ви доят, ще те изядат. Ако си растение, аз да ти предскажа. Ако си ябълка, ще ти берат плодовете всяка година, един ден, ако не даваш плодове, ще те отсекат, ще те изгорят. Туй са животните. Вие, ако [като] хора не изпълните, какво ви чака? Понеже вие мислите, че от вас по-големи същества няма. Не, растенията са по-низши от животните, а животните по-низши от човека. Човек в сегашното състояние не е най-висшата проява на природата. Има нещо друго по-високо от човека. В света сега ще се явят хора, вие не сте ги виждали. Тия новите хора спрямо сегашния човек, тяхното отношение ще бъде такова, каквото е отношението на животното спрямо растенията. Каквото е сегашното отношение на човека към животните такова ще бъде отношението на новите хора към сегашното човечество. То е една идея. Питам, те как ще постъпят спрямо вас? Как постъпва човек спрямо сегашните животни? Сега вие казвате, че човек е това. Ако вашата идея, както вие мислите за човека, е права, че човек е господар, питам тогава от какво произтичат нещастията в света? Ако ти си господар, един господар от какво страда? – От слугите си, нали така? Един учен човек от какво страда? – От учението си. Учените хора, които страдат, не са много учени. Той, като мислил, мислил, направил един парабел, един револвер, направил една пушка. Един ден дойде ученият човек, отдалече го ударят, казват: „Ти ли измисли това?“ – „Аз го измислих.“ – „Сега давай пари!“ Ученият казва: „Давам.“ Питам, какво допринесе ученият човек в света?
Сега всички пишат, че модерните пушки хвърляли на 40–50 километра снаряди. Имало топове, които хвърляли по хиляда килограма снаряд. Германците са направили един опит на човешкия ум. Един снаряд от хиляда килограма, като го хвърли топа, минава една стоманена плоча, с която сега бронират параходите, една плоча дебела 37 сантиметра от яка стомана, турена да кажем на разстояние половин километър разстояние и този снаряд, като пробие плочата, пътува още 15 километра. Такава плоча турят и той я пробива като книга и пътува още 15 километра, отива далеч. Питам сега, туй е сила, Сила Божия, един такъв снаряд ако попадне на един параход, какво ще направи? Питам сега, какво се добива?
Сегашните окултисти говорят, за силната мисъл. Че, ако вие имате силна мисъл, която може да експлодира, какво благо ще донесе? Ако имате едно чувство, което може да експлодира или постъпка, която имате, която експлодира, какво придобивате? Трябва да разбирате вътрешните отношения. Сега всички говорите за възпитание, говорите за идеал. Те са неразбрани работи. Той е един идеал на растенията, тоя е един идеал на животните, той е един идеал на сегашния човек. Питам, при тия идеали, какъв е нашият живот? [Г]де е същественото, благото, в което ние живеем? Къде е спасението? Мекота трябва на хората! Новият човек, който сега иде на света, носи две неща – мекота и чиста мисъл. Новият човек, новата култура, носят мекота, една пластичност и чиста мисъл. Мисъл, която е толкова лека, че почти няма никаква тежест. Не е безматериална, но тази материя е толкова чиста.
Сега вие казвате, какво трябва да правите. Казвам, след като имате знанието на растенията, след като имате знанието на растенията [животните], след като имате знанието на сегашния човек, три неща имате, вече трябва новото знание. Знанието на мекотата, знанието на чистата мисъл. Вие още нямате представа, какво нещо е чистата мисъл. Само Христос е дал едно загатване: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ А да видиш Бога, това е щастие. Да видиш слънцето, какво означава? То е щастието за човека. Като видиш слънцето, като дойде светлината, тогава се отварят онези хубавите възможности, които дават условие на живота да се прояви. Аз наричам щастие, ония хубавите условия, при които животът може да се прояви. То е приятно. Гледам, то е приятно, но временна приятност. Но, за да може животът да се прояви, потребно е друго. Вие искате сега без новите идеи да бъдете щастливи, без мекота и без чистота в света, не можете да бъдете щастливи в света. Вие говорите за любов. Това е любовта на растенията и те знаеха нещо за любовта. И сегашният човек знае нещо за любовта. Но любовта не е приложена като наука в живота, да се прояви. Любов в мекота и любов в чиста мисъл, то е качество на новия човек, който иде. Туй го наричат шестата раса. Новият човек, който иде, носи мекота. Не да мязате на остро желязо. Казва: „Какво нещо е мекотата?“ Мекотата може да се определи, като ти турят едно тяло, стотина игли да те бодат и да ти турят една мека топка. Кое е по-хубаво да носиш меката топка или която има сто игли. Като носиш това тяло с бодлите, свиваш се, казваш: „Не трябва да бъде мек човек.“ Хубаво, такива игли да ги носи[ш] и на всяка стъпка да бъдеш в опасност. Ти носиш известна идея, която има острие в ума, в съзнанието, постоянно те бучка, бучка и ти се обливаш само в скръб. Та в съзнанието един предмет, който е умножен както обикновените игли, той причинява голямо нещастие, от което страдате. Казва: „Иде ми да се самоубия, подлудял бих, ще се самоубия!“ Ще хвърлиш тази топка с остриетата, ще вземеш меката топка, не гумена. На какво да я уподобим, на памук ли? Нали знаете онзи пример, че памукът, той е безопасен.
Да ви приведа един пример, един анекдот. Той е измислен, той не е реален, само за пример, само за изяснение ви го давам. Един цар търсил щастлив човек. Искал да знае по какво се отличава щастливият човек. Тръгнал, ходил навсякъде, една вечер се връща и гледа един човек около 25 години, свири си на един кавал, около него децата играят и жена му пее. „Виж, казва царят, защо свириш?“ – „Щастлив съм!“ – „Ти риза имаш ли?“ – „Какво нещо е риза? Нямам риза, но съм щастлив.“ Царят се връща и [казва] на своя пръв министър, определя голяма заплата от сто хиляди златни в годината. Минава той след десет години и се научил, че този щастливият човек е болен. Тръгнал той, станал търговец на памук. Един ден паднала една топка от памука, че го ударила по рамото и навехнало се рамото му, че той легнал болен от удара на памука. Царят казал да му вземат богатството и след четири години минава и той пак свири.
Сега всички вие искате да бъдете богати. Не съм против богатството. Разбраното богатство е благословение, неразбраното богатство е нещастие. Казва: „Не трябвало човек да бъде богат.“ Разбраното богатство е благословение. Разбраните идеи са благословение. Неразбраните са нещастие. Тъй е сега. Разбраната сиромашия е щастие, неразбраната сиромашия е нещастие. Неразбраните работи, в каквото направление и да са, положителни, отрицателни имат еднакви резултати, противоположни резултати, другите отрицателни резултати. Положителни в лош смисъл и отрицателни в лош смисъл. Има неща, които в положителен смисъл са добри. И отрицателни, които в добър смисъл са добри.
Ние казваме: „Да има човек любов към Бога!“ Ами че ако разберете идеята Любов към Бога, то е велико, тя ще ви освободи. Ако вие бихте разбрали какво нещо е любов, веднага ще се разрешат много въпроси, които сега ви измъчват. Сега някои разбират, че човек като има идеята за Бога, той ще престане да се учи. Най-първо, като дойде Божията любов в света, тогава ще дойде истинската наука, тогава ще дойде истинският живот, тогава ще дойде истинското разбиране, онзи истинският стимул, онова истинското художество, изкуство, тогава ще дойде. Тогава ще имате хубавото, тогава ще създадете любовта, красивите форми. Тогава ще видите красотата. Сегашните хора в сравнение с бъдещите са грозотия. Сравнени животните с човека имат ли красота? Някой казва, че един кон е красив. То е линия на красота. Но я сравнете човешкото лице с лицето на един кон или с лицето на една овца. Никаква красота няма. Има ли някаква красота? В коня има линия на красота. Има една красота, която човекът на бъдещето носи. Този човек, който сега носи мекотата в себе си и има чиста мисъл, той има красота. Трябва да се сравни този човек със сегашния, да видите разликата в какво седи. Този, новият човек, него няма да го смущава една дума. Този, новият човек, сиромашията няма да го смущава. Този, новият човек, болести няма да го смущават. Този, новият човек, трудности няма да го смущават.
Българите казват: „Накарай дявола на работа, да те научи на ум.“ Защо ще те научи? Дяволът, той във въздуха не може да живее. Той, дяволът за да накара човека да мисли, той влиза в него, понеже няма такова тяло, иска да работи. Ако не знаеш как да мислиш, той ще те употреби. Най-първо дяволът, за да го накараш да мисли, тури му голям товар на гърба. Като туриш големия товар, започва да чувствува с тебе наедно. Казва: „Че ти толкова будала ли си, не го носи, аз да ти дам един ум. Може да вземеш една ос, ще туриш едно колело от едната, друго от другата страна, после ще направиш две ръчки, едно нещо като сандъче, ще го туриш на колелетата, по-лесно ще го носиш.“ Той себе си освобождава, пък учи човека, понеже го стяга. Казват: „Кой изработи колелетата?“ – Дяволът. Дяволът, като го накарали да носи, той научил човека да направи колелета. Той научил хората да пекат хляб, как да колят, на всичко той научил. Понеже, като влязъл в човека да работи, казва: „Чакай да ви кажа как става тази работа.“ То са анекдоти.
Вие как си представяте дявола? Някои от вас вярвате, някои от вас не вярвате, че има дявол. Някой път го представят с рога, че с копита. Той, дяволът има високо произхождение. Има един анекдот за дявола. Като го пратили в училище, той бил един от най-способните ученици, талантлив, минавал за гениален. Един ден го поставят на един изпит, та го скъсал учителят. От там на сетне той се разсърдил, казва: „Никакъв учител не признавам! Аз зная повече от всички!“ Слязъл на земята и той не свършил училището. Скъсали го на един изпит. Изпитът седял в следното. Изчислявали математически, колко частици седят в една абсолютна, чиста вода от един килограм. Той, като изчислявал, изчислявал, не могъл да реши задачата, скъсали го. Казва: „С такива глупави работи не се занимавам, не смятам“ и захвърлил смятането. Казва: „Тия учители нищо не разбират, аз ще им покажа!“ И той слязъл, направил сегашния свят. Сегашният свят, в който вие живеете, [е] направен без смятане, без чистота. Всичко има в света, но въпрос за чистота, в която или за мекотата и чистата мисъл, този въпрос не е разрешен. Там, като дойдете, казва: „Аз не разреших едно време този въпрос, там ме скъсаха.“ Като речеш на дявола да те учи на чистота, казва: „Там не бутай!“ Пък кажи му мек да бъде. – „Ако аз исках мек да бъда, казва, аз исках да бъда самостоятелен.“ Вие всички искате да бъдете самостоятелни. Самостоятелните хора не са меки хора.
Сега научни изяснения. Това не са научни работи. Геометрическите отношения, които съществуват в числата, в количествената математика, тия работи са верни, но то е една трета от истината. Математическите количества са една трета от истината. После идат органическите и после психическите. Математиката има три образа, три отношения: количествено отношение, органическо отношение. Законът има известни отношения. Един закон има три форми, в които един закон може да се изрази правилно. Количествената форма сега изразяваме. Трябва да знаеш как да преведеш едно количествено число в органическо. В тази материя минават от неорганизирано състояние в организирано. Трябва да разбираш ония сили, които трябва да работят. Или имаш една мисъл, която не е организирана.
Сега, това, което може да разберете не е отвлеченото. Едновременно, когато вашите чувства се увеличават, вашата мисъл какво трябва да прави? Да се размножава мисълта ви. Ако вашата мисъл се увеличава, какво трябва да става с чувствата ви? Коренът, този дънер, който съдържа клонищата и корените, какво трябва да става? Ако дънерът се увеличава, клонищата трябва да се размножават, корените и клонищата трябва да се размножават. Корените и клонищата, това са плюс и минус в даден случай. Кое съставлява плюса и минуса? То са два плюса. От вашето гледище какво представлява плюсът и минусът? В клонищата е плюс, а в корените минус. По какво се отличават положителните от отрицателните величини? Отличителната черта коя е? (– „Положителните величини са реални, осезаеми, отрицателните са неосезаеми.“) Едно тяло, което седи в покой, а друго в движение, по какво се отличават? Туй, което е в покой, какъв знак ще му турите, плюс или минус? Имате една запалена свещ и друга незапалена, какъв знак ще турите на едната и на другата свещ? Нещата може да са реални, без да са проявени. Тогава как бихте определили потенциалната енергия от кинетическата енергия? Математически те, как ще ги определите? Щом във физиката може да се определят и на друго място могат да се определят. Условно трябва се вземе.
Когато хората разсъждават за един предмет трябва да употребяват известни термини. Тъй, както вие определяте, е право. Един предмет, който е реален, може да е в покой, може да е в движение. Ако е в движение, има активност. По какво се отличава онзи, който е в покой? Придобива, не харчи. Онзи, който е в движение, харчи. Следователно, ако един предмет, който е в движение след време той ще влезе в покой. Ония тела, които са в покой какво подразбираме? Тия тела, които сега са в покой, показва, че някога са били в движение и понеже са изгубили своята енергия са останали в покой, за да наваксат изгубеното. Следователно, когато човек почива вечерно време, той изгубил своята енергия и за да навакса изгубеното или да придобие изгубеното сега е в покой. Следователно една отрицателна величина показва закона на придобивка. Плюсът показва значи иждивяване, минусът винаги увеличава нещо. Минусът увеличава. Дънерът турихме с минус, клонищата с плюс. Плюсът след време ще се превърне на минус и минусът, като се увеличи, ще се превърне на плюс. Що е плюсът? То е вече закона на движението – имате хоризонтално движение. Плюсът вече показва, че тази работа е в движение. Може да е праволинейно, кръгообразно движение. Минусът показва едно движение в покой. То са психически понятия.
Да направите едно резюме от три до десет думи на лекцията. Тази работа започнахме с 4⁄5 умножено на три – дава 12⁄15. Какво резюме да извадим. Резюме не е българска дума. Р – значи да хванеш нещо, да го държиш в ръката си, на френски, ако е туй, което изтича, да знаеш къде да го туриш. Подобно е сега. Как се пише резюме на френски? – Résumé. То произлиза от глагола събирам, че значи отново. Хубаво, значи да извадиш розовото масло от три хиляди килограма рози. Три хиляди килограма не е лесно да носиш. Човек, като извади този вътрешен нектар, един килограм лесно се носи. Едно богатство е. Първо, основната идея каква беше? Всяко благо може да се обърне на зло, ако не знаеш как да го употребиш.
Второто положение е, че вие трябва да се учите един от друг. Хората се учат един от друг. Знанието в света не е само за един човек. Един дънер, едно дърво, само̀ може ли да има смисъл? Всеки лист, всяко клонче иска да достави нещо на дънера. Дънерът се учи от опитността на корените, дънерът се учи от опитността на клонищата? Има една опитност отгоре на клонищата и една опитност на корените. Взема ги. Той, като тях не се размножава, той се увеличава. Той събира знанието на корените и на клонищата и той има по-хубаво знание. Като събере тази опитност на корените и на клонищата, казва какво трябва да правят. На корените казва: „Спрете вашата работа!“ И на клонищата казва: „Няма да се простирате нагоре, може да дойде някое нещастие!“ Като стане по-голям, като се увеличи, тогава позволява на всеки клон колко да се продължи, колко да се размножи. Той прави движението. Дънерът прави движението. И вие сега на вашите чувства ще казвате. Вашите чувства са корените на вашия живот, а мислите ви са клонищата. Кое е дънерът? (– „Волята.“) Волята не е дънера. Дънерът е човешката душа. Волята действува в корените или в човешкото сърце. Волята е повече свързана с човешкото сърце. Там, дето има желание, има воля, там действува волята. Ако мислиш само за нещо – нямаш желание да го придобиеш, воля не можеш да имаш. Ти, за да придобиеш, трябва да имаш желание да придобиеш. Желанието дава подтик на волята да се прояви.
Другото положение, човек трябва да организира елипсата около себе си, да стимулира радиацията. Едновременно в природата топлината се отнася към чувствата; светлината се отнася към човешката мисъл. Значи човек, за да бъде здрав, трябва да има достатъчно топлина и да бъде учен, трябва да има достатъчно светлина. Светлина в запас трябва да има в мозъка. Светлината се складира. Човешката мисъл,само когато има запас от светлина, може да работи.Тя е външната светлина, която ние възприемаме. Вече от нея ние наваксваме изразходваните количества. Светлината, която природата постоянно праща, ние от нея складираме. От тази складирана светлина ще зависи твоята мисъл. От складираната топлина в организма ще зависи твоето здравословно състояние. Светлината трябва да се складира, топлината трябва да се складира. Складираната светлина трябва да се превърне в мисъл. В процеса на мисълта да влезе и складираната топлина в развиване на благородните чувства в човека. Тогава вече имаме едно правилно отношение.
Станете!
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът!
30 лекция на Младежкия клас
24 април 1936 г.
Изгрев, [София]