Ще прочета осма глава от Евангелието на Йоана, от 14-ти стих нататък. Мнозина питат: „Действителен ли е земният живот, или недействителен? Реален ли е той, или нереален?“ Това зависи от разбирането на хората за живота и от разумното прилагане на техните разбирания. Например, колкото и да говорите на ангела за страданията на хората, те остават теория за него. И на опит да му покажете страданията си, те пак ще останат за него непозната област. Той гледа на човешките страдания като на математическа задача. Същото се отнася и до вас. Някои реални неща са за вас задачи, без да ги разбирате. Казвате, че един ангел се отклонява на два, на три и на повече градуса, но какво всъщност е отклонението, не знаете. Казвате, че това отклонение може да бъде възходящо или низходящо, без да го разбирате. Казвате: A:B=B:C. Обаче какво представя това отношение в живота, не знаете. Тия отношения трябва да се обяснят. Например, парата има отношение към водата. Ако няма вода, парата не би съществувала. Парата има отношение и към дъждовните капки, излезли от един и същ източник с водата. Вие не знаете какво е отношението между водните пари и дъждовните капки. Знаете само, че водата се превръща на пари, които отиват в пространството, където се изстудяват и във вид на дъждовни капки отново слизат на земята. Падали ли сте от височина четири–пет километра, както дъждовните капки, да се ударите в земята и да останете живи? Ще кажете, че това е отношение, но казаното от вас не е достатъчно. Вие не можете да си представите как може човек да бъде в отношение, както парата към водата и водата – към парата.
Казвам: Нещата стават реални за човека само когато ги опита. Хората говорят за Любовта, но не я разбират. За тях тя не е реална. – Защо? – Защото не са я опитали, не я познават. Яде ли се, пие ли се Любовта, не знаят. Някой казва, че чувства нещата, следователно люби. Чувстването, усещането не е любов. Друг казва, че се е сгорещил, гори от любов. – Сгорещяването, стоплянето не е Любов. Когато някой се влюби, забелязва, че вратът, ръцете, краката му се разширяват. – И това не е Любов.
Разширяването е последствие на нещо. Свойство на материята е да се разширява от топлината. Любовта е нещо неуловимо: тя не се вижда, не се чува, не се пипа. Четеш книгата на някой гений, велик учен или философ. Възхищаваш се от нея, пазиш я като нещо свещено, но къде е свещеното? Къде е онова, което те въодушевява? Търсиш го в думите, но не го намираш; търсиш го в буквите, и там не е. Слушате, че някой говори или пее по радиото. Казвате, че човек гори или пее, но къде е човекът? Гласът иде отдалеч, но човекът не се вижда. Ако съзнанието ви е будно, вие ще различите един човек ли говори, или няколко; един ли пее, или цял хор. При това може да различите отделните гласове на певците. Колкото и да различавате отделни гласове, пак не можете да възприемете какво е истинският човек. И той е неуловим, както Любовта. Казваш: „Скръбен е тоя човек“. – Къде е скръбта му? – „Радостен е.“ – Къде е радостта му? Ти не виждаш нито скръбта, нито радостта му. Радостта и скръбта му не представят самия човек. Те имат отношение към него, но човекът не се вижда.
Всеки човек има отношение към външния свят, но сам не може да си обясни противоречията, които проникват в душата му. Седиш сам и се смущаваш. Защо? – Безпокои те нещо. Търговец си и чуваш да се говори по радиото, че цената на житото спада. Ти играеш на борсата и като чуеш по радиото тая вест, веднага изгубваш мира си. Тъкмо си правеше сметка, че като продадеш житото на определената цена, ще спечелиш голяма сума. Обаче очакванията ти се разбиха. Житото не се интересува от цената си. То не иска да знае спаднала ли е цената му, или се е повдигнала. И волът не се интересува за каква цена ще го продадат. Той си стои спокойно и си преживя. Който има говеда, той се безпокои дали цената им няма да спадне. Ако цената им се е повдигнала, ти се радваш и казваш: „Моята работа е оправена“. Твоята работа е оправена, но не и работата на воля или на говедата. Ако цената на говедата се понижава, твоята работа се разваля. Обаче говедото не се интересува, и от това неговата работа пак не се оправя. Дали твоите работи се оправят или развалят, работата на говедата остава все неоправена.
Казваш: „Аз сгреших“. – Това е спадане цената на говедата. – Как си сгрешил? Минала една лоша мисъл през ума ти. – „Оцапа ме тая мисъл.“ – Все едно, че автомобил е минал край тебе и те опръскал. Той нацапал дрехата ти, а не тебе. Калта не е достигнала до тебе и ти започваш да скърбиш. Това показва, че сегашните хора имат смътни понятия върху известни въпроси. – „Искам всичко да разбера.“ – Как ще разбереш? Ти разбираш само кога се повдигат и кога спадат цените на говедата. В първия случай се радваш, а във втория скърбиш. Когато цените спадат, ти казваш: „Боли ме“. – Нищо не те боли. Това е отражение. – „Ще изгубя почитта на хората, ще изгубя положението, което заемам в обществото.“ – Така е. Човек не се почита за достойнството, което има като душа, но се почита за парите, за къщите и нивите, за говедата, за имотите, за физическата му сила. Това е почит на външни неща. Тя не почива на онова, което човек носи в себе си, което е неизменно. Парите, говедата, къщите, имотите, богатството може да ви се отнемат. Какво ще правите тогава? Ще кажете, че сте в положението на праведния Йов, който изгубил всичко. Макар и да го признаваха за праведен, Йов трябваше да си изработи една правилна философия за живота. Той беше богат човек, почитан и уважаван от всички като добър и благочестив, но въпреки това поддържаше философията: „Всеки за себе си“. Обаче като мина през големи страдания, той придоби нещо ценно, съзна погрешките си, разкая се и стана истински праведен.
Йов беше стигнал до третата категория на живота. След това дойде сатаната да го изкушава. В един от съветите Бог го запита: „Видя ли моя добър раб? Познаваш ли го?“ Сатаната отговори: „Той е богат, има жена, деца, ниви, лозя, говеда, задоволен е от всичко. Отнеми богатството му, тогава ще го познаеш. Дай ми право, аз да го изпитам. Сега не мога да си дам мнението. Като го изпитам, тогава ще си кажа мнението за него“.
Разказът на праведния Йов е окултен. В него се крие една вътрешна страна на живота. Вие не можете да си представите как Бог остави Йов в ръцете на дявола да го мъчи. Бог каза на сатаната: „Щом искаш, можеш да изпиташ Йова. Първо ще му отнемеш всичкото богатство, после синовете и дъщерите му, най-после ще засегнеш и тялото му. Така ще познаеш неговата сила. Ще изпиташ любовта му към богатството, към децата му и най-после към самия него. По-далеч от тези изпити няма да отиваш“. Като изгуби богатството си, Йов каза: „Бог дал, Бог взел“. Като изгуби синовете и дъщерите си, пак каза: „Бог дал, Бог взел“. Обаче като заболя и тялото му се покри със струпеи, той не каза, както в първите два случая, но прокле деня на раждането си. Това беше една тежка служба, която той трябваше да свърши. Понеже в първо време не разбра какво се иска от него и как да изпълни службата си, той каза: „Проклет да е оня ден, в който ме поставиха на тая тежка служба!“
Казвате, че не е Божествено да проклина човек съдбата си. С това искате да кажете, че Йов е бил мек, слабохарактерен човек. Кой от вас, ако го поставят в положението на Йов, може да даде по-добър пример? Какво ще кажете, ако и вашето тяло се покрие със струпеи? Ще кажете: „По-добре да не бях се родил“, т.е. да не бях приемал тая служба. Когато придобивате материални блага, вие се радвате и се страхувате да не ви ги вземат. Може да ги вземат, може и да не ги вземат, но чрез богатството ще ви дойдат най-големите изпитания и нещастия. Богатството е красива, разпусната жена, без никакъв морал. Който ѝ се усмихне, тя е готова да тръгне с него. Няма мъж, когото тя да не обича. Важно е за нея, той да бъде богат. Като го срещне, тя гледа в ръцете му, пари да има, и казва: „Дръж парата, не я пущай. В нея се крие твоето величие“. И парата казва на човека: „Докато съм с тебе, всички ще те почитат и уважават. Щом те напусна, ти ставаш обикновен човек, просяк“. Това означава звънтенето на парата. И природата има една монета, с която си служи. Нейната монета е от чисто злато. Тя е красива, благородна жена. Между парите най-благородната жена е златото. Тя няма никаква слабост: не се окислява, нито ръждясва. Дето влезе, каквото прави, никога не се цапа. Като знаете това, пазете се от пари, т.е. от жени, които се окисляват и ръждясват. Те носят отрова в себе си.
И тъй ако искате да разберете живота, преведете моите думи, да разберете техния вътрешен смисъл. Сами ще се уверите колко знаете. Вие мислете, че знаете много. Не, това са стари дрехи, остатък от миналото, което продавате на бит-пазар. Ако продадете тия стари вещи, или милион ще получите, или нищо не струват – зависи от вътрешното им съдържание. Като знаете това, стремете се към новото, което отваря пътя на човека към безграничния живот. Питате ме какво означават думите, че Любовта е врата, през която трябва да се мине. – Колкото и да ви се говори по това, мъчно може да разберете. Вместо да ви обяснявам, ще ви хвана за ръка и заедно ще минем през вратата на Любовта. Да говоря за вратата на Любовта, все едно, че говоря за пари или за материални работи. На земята хората говорят главно за материални неща. На земята не се говори за реални неща. Понякога се говори за милосърдието като за нереално нещо. Кой е видял милосърдието? Как се познава милосърдният човек? Някой казва: „Аз съм милосърден“. – Гледам на главата, никъде не виждам милосърдието. Ако искате да видите милосърден човек, нека да посетим десетина души и аз ще ви покажа кой от тях е най-милосърден. Ще ви кажа как се познава милосърдният.
Отива един нуждаещ се при първия от тях и му казва: „Моля ти се, приеми ме, искам да говоря нещо с тебе“. – „Зает съм, не мога сега.“ Отива при втория, получава същия отговор: „Зает съм, ела друг път“. Отива при останалите седем души, но и те не го приемат. Десетият го приема, изслушва го и задоволява нуждите му. Просителят иска от него една сума, да подкрепи семейството си. – „Колко искаш?“ – „Всичко 20 хиляди лева. Имам син и дъщеря, които учат, трябва да платя такси, да им купя учебници.“ Той взима тая сума, благодари и си казва: „Добър, милосърден човек е тоя“. Сбогува се и тръгва за дома си. Минава през една гора, дето го срещат разбойници и го нападат. Взимат парите му, но понеже той се противопоставя, набиват го добре и му счупват крака. Той остава в гората безпомощен, със счупен крак и без пари. Оглежда се натук-натам, дано дойде някой да му помогне. Минава първият от десетте, но бърза, зает бил, не се спира. Минава вторият, също не се спира. Минава третият, веднага се спира и заговаря с пострадалия. – „Какво се е случило? Защо плачеш?“ – „Един добър човек ми даде 20 хиляди лева, но разбойници ме срещнаха, ограбиха ме и счупиха крака ми. По-добре да не беше ми дал нищо, да не ми се случеше това нещастие! Ако не бях минал през гората, нямаше да ми се случи нищо.“ Милосърдният го утешава, превързва му крака, качва го на магарето си и го завежда у дома си, там да го лекува. Той му казва: „Моят приятел е направил една погрешка, която аз ще изправя“.
Като оздравял болният, милосърдният му казал: „Извикай жена си и децата си, да ги видя“. Те дошли при него. Той помогнал на всички. Задоволил нуждите им и ги изпратил да си отидат. Трябвало да минат през гората, но никой от тях не пострадал – не носели пари. Те поговорили с разбойниците и се разделили приятелски, като им дали една малка сума. Разбойниците останали изненадани от тая среща и се сгушили между дърветата с желание да си починат и помислят какво да правят по-нататък. Така се е сгушил и скрил едно време Адам от лицето на Господа. Той нямал представа колко е милостив и благ Господ. Като го търсел Бог из рая, Адам мълчал, не искал да се обади. Най-после Бог го намерил и запитал: „Адаме, защо се криеш?“ – „Сгреших, Господи. Жената, която ми даде, ме излъга. Изпаднах в изкушение с нея.“
Истинското милосърдие виждаме в лицето на Христа. Той дойде на земята, пое греховете и страданията на цялото човечество и ликвидира със своя живот. Той показа на хората как се проявява милосърдието. Не е нужно да даваш пари на хората и да ги оставаш да минат през гората, да ги излагаш на нови страдания. Бъди милосърден към хората, остави да живеят заедно с тебе, дето има ред и порядък. Правиш ли милосърдието си по човешки начин, непременно ще изложиш хората на изпитания и страдания. Богатството води към изпитания. Пръв Христос показа как се проявява милосърдието, без да постави човека на ненужни страдания.
Казвате: „Кажи ни още нещо за милосърдието“. – Аз ви дадох материала, вие трябва да го обработите. Какво прави учителят по математика? Той дава на учениците си правила, обяснява им какво нещо е просто тройно правило, сложно тройно правило, уравнение и след това ги оставя сами да решават. Има ли смисъл след като им дал правилата и образци за тяхното решаване, да си губи времето с тях, да решава всички задачи. Има задачи, за решаването на които е нужно много време, но учениците са длъжни да решават. Вие търсите лесен начин за решаване на задачите. Най-лесният начин е чрез събиране. Една единица и една единица правят две единици. Един вол и още един вол правят два вола. Една въшка и още една правят две въшки. Ще кажете, че въшките не се събират. Прави сте, никой учител не е давал на учениците си задачи, в които да се събират въшки. Всъщност майката е първата учителка на детето си, но не по събиране, а по изваждане. Като види, че детето има въшки, тя веднага взима гребана и ги вади. Наистина, това не е правилен път на работата. Не можеш да учиш детето си да изважда, ако не си го научил да събира. Едно се иска от човека: като събира известни величини, да е готов да носи последствията на събирането им.
Питате се защо хората не успяват в живота си. Много просто, не успяват, защото са започнали с изваждането, а не със събирането. Това е крив метод на работа. Съберат се двама души на едно място и веднага бързат да се разделят. Това е изваждане. Всеки иска да се върне там, откъдето е излязъл. Когато момата се влюби в някой момък, тя бърза да се събере с него. До това време всичко върви добре. Щом се оженят и тя пожелае да отиде да види майка си, всичката работа пропада. Това е процес на изваждане. Обаче природата допуща изваждането като действие само при въшките. Не е позволено хора да се вадят.
Когато първият човек сгреши, той се превърна на въшка, която извадиха от рая. Следователно първото действие, което Адам научи, беше изваждането, а не събирането. Когато постави първите човеци в рая, Бог ги събра, но те не разбраха тоя процес. Те сгрешиха, за което ги извадиха от рая. Ако двама праведни хора се съберат на едно място, какво трябва да правят? Можете ли да ги съберете? Можете ли да съберете двама светии на едно място? Това е най-мъчителната работа. Ти можеш да събереш двама светии на едно място, ако единият е по-голям от другия. Ако и двамата са еднакво големи, по никой начин не може да ги съберете. Най-трудното действие е събирането. Питате: „Уравнението не е ли събиране?“ – Не е. Уравнението е процес на взимане-даване. Като греши, човек създава условия в себе си за съставяне на уравнения. Като процес, уравнението е още незавършено. Отношенията ви към Бога, към вашия ближен, към себе си уравнения ли са? Учителят е дал няколко задачи на учениците си. Това е негово задължение. Работата на ученика се свежда към уравняване на отношенията си. Ако не ги уравни, той не е решил задачата си. Като поема задължения и задачи, човек изпълнява Божията воля, а същевременно познава себе си и своя ближен.
Питате: „Ще се познаем ли на оня свят?“ – Вие тук не се познавате, че на оня свят ще се познаете! Познаването има отношение към Любовта. Не можеш да познаеш някого, ако не го обичаш. Това е закон. Не обичаш ли човека, ти не го познаваш. – „Аз го познавам.“ – Това е илюзия. Не можеш да говориш за оня свят, докато не си го видял и почувствал. Аз ви говоря за оня свят, за небето, за Божествения свят, но те пак остават неразбрани за вас. Вие нямате представа за Божествения свят. Мъчите се, искате да си го представите, да го разберете по някакъв начин, но не успявате. Грамадна е разликата между земния и небесния живот. За да разберете земния живот, да го използвате и да бъдете полезни за другите, вие трябва да бъдете здрави, да имате знания и поне една добродетел. Само така ще влезете в общение с хората, с живота и ще бъдете полезен за всички. – „Не може ли без добродетел?“ – Не може. Ти можеш да обичаш един човек, който няма поне една добродетел. Можеш да обичаш един умрял човек, но ти го обичаш за нещо: или за една добра черта в него, или за някаква добродетел. Към учения можеш да имаш уважение, но не Любов. Към силния можеш да имаш почитания, но не Любов. Добродетелния, обаче, можеш да обичаш.
Какво се иска от човека, за да бъде почитан и уважаван? За да бъдеш почитан, трябва да има нещо в тебе, което да отговаря на почитта и уважението. Не можеш да бъдеш банкер, ако нямаш пари; не можеш да бъдеш земеделец, ако нямаш земя; не можеш да бъдеш умен, ако нямаш ум; не можеш да бъдеш добър, ако нямаш добродетели. Човек трябва да има нещо в себе си, което да отговаря на реалността. Вие искате да изучавате реалността, но за някои неща не е дошло още времето. Те са за бъдещето. – За когато и да е, щом сте влезли в училището, трябва да учите. Буквите на вашия буквар са скъсани, отново трябва да го изучавате. – „Пари ни трябват.“ – Колко пари искате? – Десет хиляди? Сто хиляди? Милион? Милиард? Колкото пари да имате, въпросът остава неразрешен. Мислите ли, че парите ще се влюбят във вас? В края на краищата те ще се оттеглят от вас. Умът, сърцето, дробовете ви също ще ви напуснат. И добродетелите ще ви напуснат. – Всичко земно ще ви напусне и вие ще останете сам. Какво ще стане с вас? – „Кога ще стане това?“ – Когато отидете на другия свят.
Сега, като ви говоря за смъртта, вие казвате: „Как ще умрем?“ Кое умира в човека? – Нереалното умира. Всички сенки трябва да умрат, нищо повече. В първо време художникът слага много сенки върху картината си, но една част от тях изтрива. Той оставя само ония сенки, които дават израз на картината. Ако картината има повече сенки, отколкото трябва, тя губи красотата си. Ще кажете, че около очите трябва да има сенки, да изглеждат по-дълбоки. И без сенки очите са дълбоки. Те представят дълбока долина, в която можеш да се убиеш. Паднеш ли в нея, не можеш да излезеш. Очите са дълбоко езеро, в което ако не знаеш да плуваш, ще се удавиш. Ще кажете, че черните очи са красиви. Красиви са, но и дълбоки. Който не знае да плува, лесно може да се удави в тях.
Като ученици, добре е да изучавате очите, дали са вдлъбнати или изпъкнали, както и цветът им. Ако очите са вдлъбнати, физиогномистът казва, че имате пред себе си дълбоко езеро; ако са изпъкнали, имате планински връх, покрит със сняг и лед. Ако се подхлъзнеш на такива очи, ще отидеш дълбоко в долината. Какво ще правиш тогава? Вземи една гумена лодка и се спусни с нея по дълбокото езеро. Значи ако си на черните и вдлъбнати очи, т.е. на дълбокото езеро, вземи лодка и се спусни с нея по езерото. Иначе ще се удавиш. Ако си на изпъкналите очи, т.е. на планински връх, покрит със сняг и лед, тури шипове на обувките си, да не се подхлъзнеш и паднеш в долината. Когато искате да проникнете през очите на човека, това означава, че искате да разберете неговия духовен живот. Помнете: Зад очите е Истината, зад ушите е Мъдростта, зад устата е Любовта. Под носа е човешкият ум, зад устните е човешкото сърце, зад ръцете е правдата, а зад краката – добродетелта. Сега това ви се вижда като теория. В бъдеще тия неща ще оживеят за вас и ще станат реални. Това са символи, зад които се крие нещо реално. Правдата, добродетелта са реални неща, които днес малцина разбират. Един ден, като ги разберете, ще видите какво представят те. И те имат свой език.
Като слушате тия неща, някои казват: „Прости хора сме били ние“. Ако разбирате смисъла на думата „прост човек“, вярно е, че сте прости. Не само вие, но даже и гениалните, и светиите са прости хора. Така е на земята. Виждате един светия, смирен, мълчалив, минава незабелязано между хората. Срещнеш един богат човек, облечен с кожено палто, със самурена шапка, с бастун в ръка, поглежда гордо, самодоволно, като че ли завладял света. Светията, обаче, върви смирено и си казва: „Невежа съм, нищо не зная“. – Нищо не знае, но хората го търсят, молят го да ги лекува. Той слага ръката си върху главите им и те оздравяват. Как става това, и той не знае. Върви и си говори: „Прост човек съм“. Всички казват за него, че е добър, учен човек. Добър е, наистина, защото никого не изкушава. Когато светията срещне една красива мома, за да не я изкуси, той веднага се дегизира като старец, с набръчкано лице. Тя го пита: „Дядо, къде отиваш?“ – „Отивам да се разходя.“ Тя тръгва с него и двамата започват да се разговарят. Той ѝ разказва живота си, а тя внимателно слуша. Поканва го у дома си и казва на майка си: „Мамо, водя един гост, един дядо, който е минал през големи страдания“. Питам момите: Ходили ли сте с някой светия, да знаете какво представлява той? Питам момците: Ходили ли сте с някоя светица, да знаете какво представлява тя? Момата търси млад светия, а момъкът – млада светица. Това не е за упрек, но казвам, че реалността не е във външността на нещата. Казвате, че тоя е млад, а оня – стар. Млад е оня, който не разбира реалността на живота. В какво се изразява реалността? – В Любовта. Вън от Любовта всичко е временно, безсмислено. Вън от Любовта животът не може да се разбере. Казвате, че животът е добър. – Какво друго ще кажете? – Добър е животът, но може да бъде още по-добър.
Вие живеете на земята, но мислите и за небето. Питате, същи ли ще бъдете на небето, както сте били на земята. – От сегашното ви тяло нищо няма да остане. – „Ще се познаваме ли?“ – Няма да се познавате. Като видите един стар, грохнал старец, ще познаете ли в него онова малкото момченце, което сте видели преди десетки години? Казвате: „И това е било някога малко, красиво момченце“. В реалността, обаче, старият и младият могат да живеят заедно, да се разбират и обичат. При това положение старият може да вземе формата на младия, а младият да вземе формата на стария. Така те ще изпълняват две служби: службата на млад и на стар. В нереалния свят, обаче, нито старият може да изпълни ролята на млад, нито младият – на стар. В реалния свят мъжът може да извърши ролята на жена и жената – на мъж. На земята това не може да стане. Защо? – Защото земният живот е нереален. Той е свят на илюзии. Докато са на земята, мъжът и жената постоянно спорят: жената иска да бъде мъж, а мъжът не иска да бъде жена. Обаче нито жената може да бъде мъж, нито мъжът – жена. – Защо? – Защото и двамата престъпиха Божия закон, но и до днес още грешат. – „Какъв трябва да бъда?“ – Човек. Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“. Сега аз не искам да притежавам нито формата на мъжа, нито формата на жената. И вие трябва да се откажете от своята форма и да пожелаете да бъдете човек. Не се ли откажете от формата си, няма да влезете в Царството Божие. Казано е: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие“.
И тъй, вие живеете в относителен свят, който трябва да изучавате. Всички неща, с които си служите на земята, ви са дадени като временни пособия. Пред вас се открива велико бъдеще. Какво е това бъдеще, сега няма да ви обяснявам. Каква ще бъде тогава жената и какъв – мъжът, не е важно. Човеци трябва да бъдем – това е важно. Как ще си обясните защо като умре мъжът или жената, които не са живели добре, плачат един за друг? Жената казва: „Биеше ме мъжът ми, но ми е мъчно за него. Добър беше! Как бих желала да си дойде!“ И мъжът, като умре жена му, казва същото. И тя го е мъчила, но той всичко забравя, чувства отсъствието ѝ. Какво представляват мъжът и жената? Мъжът е Мъдростта, а жената – Любовта. Значи мъжът търси Любовта, а жената – Мъдростта. Мъжът е форма, зад която се крие Мъдростта. Жената е форма, зад която се крие Любовта. Като форми, те са сенки на реалността. Като не разбират това, жената казва: „Не искам тоя мъж“. Мъжът казва: „Не искам тая жена“. Не е въпрос в неискането, гледай да минеш от сянката на мъжа и на жената в реалността на живота. Вие ще влезете в реалността само като минете през формите на мъжа и на жената. Казвате: „Това, което сега ни се говори, е много объркано за нас. Като се натъкнем на това, което сме учили и което ни предстои да учим, съвсем се объркваме“. – Кажете ми тогава нещо по-разбрано. Ако дъщерята доведе у дома си един стар дядо, родителите ѝ няма да кажат нищо. Обаче, ако доведе един млад момък, те ще останат на особено мнение. Майката веднага ще запита дъщеря си откъде иде тоя момък, има ли образование, какво е свършил, какво работи, колко получава. – „Не зная, не съм го питала колко получава.“ – „Не зная, не съм го питала, не смея да говоря за това.“ Какво значение има за вас, къде е свършил момъкът, какво работи и колко получава? Ако момъкът доведе една мома у дома си и него ще питат: „Откъде е тая мома, има ли образование, има ли пари?“ Жената-домакиня трябва да има две качества: Да готви добре, да задоволява вкуса на мъжа си и да се облича хубаво. Това радва мъжа. Има ли тия качества, жената всякога може да задоволи мъжа си. В умението на човека да се облича се крие етиката на живота. Който не се облича добре, той е далеч от тая етика. Който добре готви, добре живее. Следователно, ако искаш да разбереш каква е момата, виж как се облича и как готви. За да познаеш какъв е мъжът, разбери как мисли. Мъжът трябва да мисли добре. Това се иска от него. Ако жената каже на мъжа си, че мисли добре, това показва, че тя го е оценила право. На земята, за да има добър живот между мъжа и жената, мъжът трябва да мисли добре, а жената – да готви добре и да се облича хубаво. Тия качества имат отношение към практическия живот на човека. Мъжът и жената трябва да приложат тия качества в живота си, за да се разберат и да придобият добри резултати. Като дойде при мене някоя жена, аз я питам: Знаеш ли да готвиш? – „Сега се уча.“ – Много ще страда главата ти.
В турско време, във Варненско някъде, в дома на един българин дошъл на гости турският дели-бей. Иван казал на жена си: „Гледай да наготвиш добре, защото турският дели-бей ще дойде на обяд у дома“. – „Ще сготвя пиле, да го задоволя.“ Като седнали да обядват, дели-беят пръв вкусил от яденето и казал: „Иване, кой сготви?“ – „Жена ми.“ – „Ела при мене.“ Дели-беят вдигнал тенджерата с яденето и я изсипал върху главата на Ивана. Като го видяла, жена му запитала: „Иване, защо си толкова оцапан? Кой те оцапа?“ – „Дели-беят. Внимавай, друг път да готвиш добре, за да не нося аз последствията на твоята небрежност.“ И тъй, Божият Дух дава подтик и на жената, и на мъжа да мислят. Да мисли право, това се иска от всеки човек. Изобщо, жената поема вътрешната работа, а мъжът – външната. Като се върне от работа, мъжът стажува при жена си. Има и мъже готвачи, но жените са специалистки. Мъжът трябва да се учи от жената да готви и да се облича добре. Мъжът застава смирено пред жена си и слуша нейните лекции по готварство и добро обличане. Той е доволен от тия лекции и казва: „Виждате ли как хубаво се обличам?“ – Докато се обличаш добре, ще живееш в рая. Щом не се обличаш добре, ще те изпъдят навън. „Кукуригу!“ – така казва и петелът пред кокошката. Напери се, мине край нея и продължи пътя си.
Казвам: Ползвайте се от новото, което животът носи. Останете ли със старото, вие ще бъдете подложени на големи страдания. Някоя жена се оплаква, че не може да живее повече с мъжа си. – Кой те заставя насила да живееш с него? – „Не мога повече да остана в къщата му.“ – Щом не можеш, излез вън. Щом не ти е добре при него, напусни къщата му. Той не те е викал насила. – „Не мога да живея под наем, дотегна ми вече. Той трябва да направи къща, да не се местим от една къща в друга.“ – Откъде ще намери човекът пари? – „Искам да имам три–четири стаи на разположение, с парно отопление и баня.“ – Много искаш. Търсиш всички удобства на земята, а въпреки това очакваш да бъдеш приет на небето с лаврови венци, като светия. – „Как ще отидем на оня свят?“ – Като пеперуди. Докато сте на земята, ще ви тъпчат като червеи. Щом се превърнете на пеперуди, ще напуснете земята и ще отидете на оня свят.
Мнозина казват: „Толкова години учим и нищо не сме придобили“. – Колко години учите, не е важно. Как учите, това е важно. Давал съм ви много примери. Преведохте ли ги? Разбрахте ли смисъла им? Каква поука извадихте от примера за персийския светия и неговите последователи? Спомняте ли си тоя пример? Персийският светия имал много последователи. Един ден решил да изпита любовта им. За тая цел той извикал всички и им казал: „Искам да се пожертвате за мене. Който е готов, нека влезе в тъмната стаичка, да даде живота си“. Като чули това, един по един започнали да отстъпват назад. Останали само пет–шест души пред вратата на стаята, но и те се колебаели. Една млада мома се обадила: „Аз съм готова да се пожертвам“. Веднага след нея се обадил нейният възлюбен: „И аз ще дойда с тебе. Нали знаеш, че без тебе не мога да живея“. Двамата млади влезли в тъмната стая и чакали момента, когато светията ще пристъпи към операцията. Той изнесъл един овен пред тях, забил ножа в гърлото му и оставил да изтече всичката кръв навън. Като видели кръвта, последователите, които чакали отвън, да видят какво ще правят двамата млади, настръхнали от ужас и един след друг се разбягали. Младите, които били в стаята на светията, стояли търпеливо и чакали своя ред. Те си мислели: „Обичаме се и ще се видим и на другия свят – нищо няма да ни раздели“. Тогава светията вдигнал ръцете си нагоре и казал: „Бъдете благословени от Бога! Вие сте достойни да живеете. Живейте в мир и любов!“ Казвам: Ако и вие можете, като двамата млади, да се пожертвате за Бога, ще имате Неговото благословение. Само така ще влезете в Царството Божие. Ако останете отвън и гледате час по-скоро да избягате, никога няма да влезете в Царството Божие. – „Не може ли без изпитания да влезем в Царството Божие?“ – Не може. Изпитанията не са реални неща, но са необходими. Като те изпитват, ти страдаш, но в тебе страда онова, което може да се пожертва. Чрез страданията човек сам се опитва, но и други го опитват. Йов мина през големи страдания, но и те не бяха реални. Въпреки това той се огъваше, страдаше, мъчеше се. Той изгуби богатството си, нивите, лозята, говедата, овцете, камилите си и всичко това му се върна. Той изгуби синовете и дъщерите си, но му се родиха други, по-добри и по-хубави от първите. Той се разболя, тялото му се покри със струпеи, но не умря. И Христос мина през тежки страдания. И той изгуби всичко. Върнаха ли се овцете му? – Върнаха се. Днес Христос има повече от 500 милиона последователи. Това са Неговите овце, за които Той се пожертва. Дъщерите Му още не са се върнали, не са оформени. Те са седем на брой – число на съвършенство. Страданията на Христа бяха несравнено по-тежки от тия на Йов. Последният имаше приятели, с които се разговаряше. Христос остана сам на кръста. Подиграваха Го, ругаеха Го и Му казваха: „Нали си Син Божи, слез от кръста!“ Христос се молеше на Бога, но молитвата Му беше глас в пустиня. Бог проговори на Йов, а Христос не чу никакъв глас. Той се молеше и казваше: „Господи, не разбирам тая работа. В Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля!“ След възкресението Христос разбра каква е била Божията воля. Сега казвам и на вас: И вие ще минете през страданията на Йов, през посвещение. След това ще минете и през страданията на Христа, през великото посвещение на живота.
Сега аз говоря на ония от вас, които изучават пътя на ученика. И в останалите работи има неща за изучаване, но те бледнеят пред пътя на ученика. В пътя на ученичеството предстоят сериозни задачи. Сега вие мислите как по-добре да наредите работите си. Не само че няма да ги наредите, но още повече ще ги объркате. Като ученици, ще се държите за Бога и ще благодарите за всичко, което ви се дава. Сега са времена на изпитания. Няма отлагане! Казваш: „Влязла е в ума ми една идея, постоянно бръмчи, като бръмбар“. – Остави тоя бръмбар настрана. Като мине зимата, всички кошери се събуждат, пчелите започват да бръмчат, събират се на обща работа. Вижте какви изпитания идат днес! Ето, според една статистика в Испания само в пет–шест месеца са избити повече от един милион хора. В миналите войни, в няколко години са избивали едва около 500 хиляди души. Може да си представите какво би станало с Европа, ако днес се отвори война! Страшно нещо става сега в Испания! Страшно е злото в човека! Човек е бомба, готова да избухне. Ако не знаеш как да го пипаш, така ще избухне, че и от тебе, и от него нищо няма да остане. Бъдете внимателни един към друг, да не се засягате.
Като ви говоря така, ще ви насърча, да не се страхувате. Кое е по-хубаво: да пътуваш с каруца, да те тръска, да раздруса цялата ти вътрешност, или да пътуваш леко и свободно с аероплан? Каруцата ще я помниш с месеци, а аеропланът ще остави добри, приятни спомени. Доста вече тръскане! Когото срещна днес, всеки се оплаква, че го разтърсили. Аз нося новите аероплани. Качете се на тях. Това е новото учение. Ще си платите билета, ще се качите на аероплана и след час или час и половина ще стигнете на определеното място. Тогава няма да бъдете така разнебитени, както сте сега. Пожелавам ви през цялата година да работите съзнателно с ума и със сърцето си. На сестрите пожелавам добре да готвят и добре да се обличат, а на братята – добре да мислят. След това ще се качим на аероплан и ще отидем на екскурзия, да се порадваме на зелената трева и на бистрите изворчета. Там ще седнем да хапнем и да се повеселим. Само така ще разберем, че животът има смисъл.
И тъй, да готвим добре, да се обличаме добре и да мислим добре! Всичко останало е предвидено. Това значи живот без противоречия. На вас, учениците, пожелавам да работите. Начертавам пътя ви през годината. Още много неща мога да ви кажа, но ще излезе пресилено. Ако говоря много, ще приличам на оня, който сложил мляко в една тенджера да се вари. Като започнало млякото да ври, тенджерата постепенно се пълнила; млякото преляло и се изливало навън. Той се качил на комина и оттам гледал как ще се напълни цялата стая с мляко. Казвам: Не очаквайте от един литър мляко да се напълни цяла стая. Ако се напълни тенджерата, това е достатъчно. Защо трябва да се лакомите за много? Ако имате много мляко, ще го продадете, за да забогатеете. Не се стремете към богатството, но стремете се към придобиване на Любовта. Красотата на живота е в неговото правилно разбиране. Красотата и смисълът на живота са в доброто готвене, в доброто обличане и в доброто мислене. Този е пътят, по който учениците трябва да вървят, за да влязат в благоприятните условия на живота, в новия живот, в Царството Божие.
В Божията Любов е благото на живота.
Утринно Слово, държано от Учителя на З януари 1937 г., София, Изгрев.