Ще прочета 11-та глава от Евангелието на Йоана, от 27-ми стих нататък. Има една опасна страна в живота – еднообразието. Като знае това, човек трябва да избягва еднообразието, в каквато форма и да се явява то. Една музикантка, ученичка на Шевчик, ми разправяше една своя опитност. Няколко пъти тя молила професора да ѝ предаде нещо от Бетовен. Той ѝ казал, че Бетовен не е още за нея. Трябвало да свири по-лека и весела музика. Най-после професорът ѝ заминал за другия свят. Една вечер тя сънувала, че професорът ѝ се явил и казал: „Сега вече можеш да свириш Бетовен“. Обаче тя нямала разположение вече към музиката на Бетовена. Скоро след това сънувала майка си няколко пъти наред, че я гони с пръчка в ръка. Тя се чудела защо майка ѝ я гони. Казах ѝ, че по тоя начин майка ѝ настоява да изпълни съвета на професора си, да свири Бетовен. Щом започнала да свири, майка ѝ вече престанала да я гони.

Казвам: И християнството препоръчва на човека да пее, да свири и чете тъжни, скръбни неща главно в оня период на живота си, когато той сам минава през страданията. Докато е млад и радостен, човек трябва да пее и свири леки, весели неща. Щом мине през страданията и ги познае, той може вече да изрази дълбочината на страданието. Той може вече да свири Бетовен и да предаде скръбта и дълбочината на неговите произведения. Казвам: Вие се спирате върху известни положения в живота и постоянно повтаряте, че трябва да се живее добре. Само да се говори не е достатъчно. Кажи и свърши. Важно е да живееш добре. Друг казва, че трябва да се храним добре. И това не е достатъчно. Как ще се храним добре? Ако ядеш по три яденета на ден, това още не показва, че се храниш добре. Може да ядеш три яденета, без да са хранителни. Има свекърви, които седят около снахите си и ги учат да готвят. Като започне да реже лука, свекървата настоява да бъде ситно нарязан и така запържен в зехтин, че да придобие особен цвят и вкус. Тя не знае, че с пърженето лукът губи летливите си масла. За да угоди на свекървата, снахата придобива навик да пържи лука много, че яденето придобива вкус на прегоряло.

Една млада жена обичала да посещава съседките си и като наближавало време да готви, все бързала, да не дойде мъжа ѝ и завари яденето сурово, та често прегаряла лука. Мъжът вече навикнал да яде прегорено ядене – вкусът му се изопачил. Случило се, че жена му заминала за другия свят, и той се принудил да се ожени втори път. Втората му жена била добра домакиня. Тя готвела много хубаво, но той все казвал: „Не е като на покойната“. Тя се чудела как да го задоволи. Мислела си, че първата жена е била голяма специалистка в готварството. Един ден тя отишла за малко при една съседка и оставила яденето на огъня, да ври бавно. Като се върнала, отворила тенджерата и усетила миризма на прегоряло. Тя се уплашила и си казала: „Толкова години не можах да задоволя мъжа си, а днес ще му предложа прегоряло ядене. Той ще остане крайно недоволен“. Като седнали да обядват, мъжът вкусил от яденето, усмихнал се и казал: „А, ето това е като на покойната!“ Едва сега тя разбрала какво харесвал мъжът ѝ. Първата му жена обичала да посещава съседките си и често прегорявала яденето.

И природата прегорява нещата. – Кога? – Когато е дошло време да ги свали от дърветата. Това става с плодовете. Когато един плод узрее, т.е. прегори на слънцето, природата го сваля от дървото и го предлага на хората за ядене. Прегорелите неща са еднообразието в живота. Мнозина търсят щастието си в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Някой казва: „Аз имам установен характер“. – Какво особено си придобил с тоя характер? Ще те извикат в другия свят, където ще ти определят особен чин. Според мене всички хора, които имат установен характер, заминават за другия свят. Ако установеният характер е добро нещо, защо старият е недоволен от живота си и мечтае за младостта? Младият няма установен характер, наричат го зелен, но въпреки това старият с въздишка си спомня за младите весели и радостни години. Кое предпочиташ: възгледите на младия или на стария? Да седнеш на първо или на последно място? Да влезеш в училището да учиш, или да излезеш от училището? Влизането в училището е първото място, излизането е последното място. В тоя случай и първото място е добро, и последното е добро. Важно е с право човек да заема мястото си. Стопанинът на дома заема последно място. Той дава първите места на гостите си, а сам заема последно място. Всъщност, той е на първо място. В живота на първо място са младите, на последно са старите. В училището на първо място са малките, ниските ученици, а на последно – големите и високите.

Добрият ученик заема първо място в училището, а слабият – последно място. Добрият ученик получава добри бележки – петорки и шесторки. Има учители, които не пишат шесторки. Учителят казва: „Аз пиша шесторка само на себе си. На учениците пиша петорки“. Никой ученик не знае предмета така, както учителят. И петорката е хубава бележка. Тя представлява сърп, с който ученикът жъне своята нива. Шесторката е топуз, с който можеш да счупиш главата на някого. Шесторката създава спорове. Учениците започват да спорят кой от тях заслужава шесторка и се разделят на партии. И религиозните хора спорят помежду си кой е по-добър, по-умен. Ако в едно отношение имаш предимство над другите, в друго отношение оставаш последен. Един виден математик стои по-горе от много математици, но ако се сравни с един опитен обущар, той отстъпва. Като математик, той заема първо място, но като обущар – последно. Същото се отнася и до обущаря: като шие обувки, той е на първо място; като смята, той заема последно място.

Човек има много центрове, но всички не са еднакво развити. Някои дарби и способности са по-добре развити в едного, а в друг не са добре развити. Същото се отнася и до чувствата. И вярата не е еднакво развита във всички хора. Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба. Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие. Казваш: „Аз имам силна вяра“. – Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна. Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ. Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит? Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове. „Да бъдем благоугодни на Господа!“ – Как ще постигнете това? „Да бъдем милосърдни!“ – Как ще постигнете това? Милосърдието е музика. Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче. Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад. Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място. В децата честността е слабо развита. И възрастният не е абсолютно честен. Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си. Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима. Децата са повече милосърдни, отколкото честни. Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове. Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета. При тъй проявено милосърдие и Бог не съди децата. Казвате: „Какъв е тоя морал?“ – Все е по-добър от морала на сегашните хора, на снахите, които прегарят лука.

Някой казва за себе си, че е лош човек, че прави грешки. Аз слушам какво говори той, но мълча. Ако си позволя да кажа и аз това, което той казва за себе си, веднага ще се докачи. Той е лош, защото е прегорил лука. Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи. Казвам му, че едно време и аз правех погрешки. – „Какви погрешки правеше?“ Пържех лука. Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука. Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи. Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня. Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек. Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъдат съвършени по човешки. Това е невъзможно! За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук. Даже и варен лук не препоръчвам. Яж суров лук. Той е за предпочитане и пред варения, и пред пържения.

И тъй, погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък. Искаш да бъдеш честен. – Защо? – За да имаш доброто мнение на хората. – Това е човешка работа. Откажи се от човешкия порядък. – „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес. Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния. Който мисли, само той има вяра. Ако не мислиш, никаква вяра нямаш. Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето. Тия неща не трябва да се смесват. Също така правете разлика между честност и справедливост. Честността е едно нещо, а справедливостта – друго.

Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви“. – Кога се смущава сърцето на човека? – Когато живее в човешкия порядък. Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава. Как ще се смущава, когато живее в изобилие? Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари. Даваш му чек за сто хиляди лева. Той веднага ти дава сумата. Смущаваш ли се от нещо? Взимаш парите, благодариш и си отиваш. Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата. Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава. И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота. В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно. Много естествено, нямаш чек. Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо. В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте. Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи. Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога. Без надежда не можеш да постъпваш добре. Без любов не можеш да служиш. Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога. Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога? Не сме ли постъпвали добре? Не сме ли служили на Бога?“ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога. Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления. Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов. Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат. Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър. Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите. Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти. Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати. Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети. Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец. Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо. Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения. Бедният посещавал и втория мъдрец. На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш? Колко бедни хора има, на които трябва да помогна!“ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед. Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам. При тебе идвам само 19 дена и ти вече се отегчи. Той е по-голям мъдрец от тебе. Ти не можеш да се сравняваш с него“.

Много от сегашните хора приличат на втория мъдрец, който на 19-тия ден казва: „Прекали го вече!“ И вие, като дойде някой при вас и говори много, казвате: „Прекали го вече!“ Как постъпвате с Господа? Не правите ли същото? Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения. Бог ви слуша, търпи и нищо не казва. Вие се молите на Бога да ви благослови. Той ви пита: „За какво да ви благословя? За пържения лук ли?“ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други. Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен. Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета. Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели. Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато. Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните. Страданията на Йова го направили известен пред човеците. Ето защо, аз казвам на критиците: Критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни. Пък и вие трябва да се стараете да предавате нещата вярно, да станете добри кореспонденти на вестниците. Така наричам аз ония, които се занимават с предаване на слухове.

Като ученици, вие трябва да се научите да превеждате нещата правилно. Как превеждате дроби към еднакъв знаменател? Има правила за това. Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е. една основна мярка. Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения. Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък. Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък. Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък. Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък. Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота. Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека. Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления. Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба. Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство. Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия. Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък. Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“. – Това е тяхна работа. Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа. Какво мисля аз за себе си, това е моя работа! За мене е важно какво Бог мисли. На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене. На второ място иде какво мисля аз за себе си. На трето място какво мислят хората за мене. Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав. И аз да съм на негово място, ще мисля като него. Едно е важно: Оня, който говори за мене лошо, нека излезе на конкурс, да се състезаваме. Конкурсът ще покаже какъв съм аз и какъв е той.

Понякога аз изпитвам хората, да видя доколко са готови на услуги. Дойде някой при мене, иска пари на заем. Казвам му: Ето бинлика, ще те помоля да донесеш малко вода. Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода? – Срам ме е да нося бинлик“. – Не е важно има ли друг, който може да донесе вода. Аз те моля ти да ми донесеш. – „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари. И мен ме е срам да давам пари. Само банкерите дават пари на заем. Какво ще кажат хората за мене? Ще ме нарекат банкер. Ако ти дам пари и не можеш да ги върнеш, още на другия ден ще почнеш да ме избягваш, да се криеш, да лъжеш. Ти се срамуваш да донесеш един бинлик вода. Няма ли да се срамуваш от поведението си?

И тъй, каквото правите, поставяйте го на критика. Запитвайте се: „Като правя това, какво мисли Бог за мене, какво мисля аз за себе си и какво мислят близките ми за мене“. Като си задавате тия три въпроса, вие внасяте в живота си голямо разнообразие. Казваш: „Не мога да изменя лошото мнение на хората за мене“. – Лесно можеш да го измениш. Ти си богат човек. Твоят беден съсед мисли лошо за тебе. Вземи един чувал брашно и му занеси. На другия ден занеси друго нещо. Колкото пъти отиваш при него, носи нещо. Виж дали мнението му за тебе няма да се измени. Тоя човек ще те обикне и ще почне за мисли добре за тебе. Направи услуга на човека, за да имаш неговото разположение и добро мнение.

Казвате: „Мъчно е да угодиш на хората“. Не, най-мъчната работа е да угодиш на себе си. – Коя е причината за това? – Вътрешното недоволство в човека. При това положение той не може да бъде доволен нито от себе си. Малко те обичат хората, не си доволен; много те обичат, пак не си доволен. Откъде знаят колко да те обичат и как да те обичат. Коя е мярката за любовта? Изкуство е да знаеш да обичаш и да те обичат. Любовта е нежно цвете, което трябва да отглеждаш внимателно. Ще го поливаш от ниско. Поливаш ли го от високо, ще изкараш пръстта му. Наблюдавайте как жените поливат цветята. Ония, които обичат цветята, ги поливат по малко и чакат да попие водата. След това сипват още вода и пак чакат да се попие. Като наблюдавам как поливат цветята, и аз се уча от тях. Казвам си: Така ще постъпвам и аз с хората. Като дойде при мене някой недоволен, аз му сипя само една–две капки и чакам да се попие. После му сипя още малко. Той иска да му дам изведнъж много, но аз не искам да го удавя, затова давам по малко и чакам докато го погълне. И на вас казвам: Наливайте по малко, внимателно, да не се излее капка навън. И Христос постъпи по същия начин. Като нахрани петхилядния народ, останаха 12 коша укрухи. Той каза на учениците си да съберат всичко, да не остане нито една троха навън. Хубавите неща трябва да се събират, да не остане нито една частица навън.

Казват за някого: „Лош човек е тоя, знае само да одумва хората“. – Според мене той не е лош. Щом обича да разнася нещата, той ще разнася и лошото, и доброто. И дяволът, от когото днес всички хора се оплакват, разнася и доброто, и злото. Да не говорим за дявола, защото той едва чака това. Той стои вън, зад вратата. Щом говорим лошо за него, ние го извикваме. Той ще отвори вратата и ще влезе при нас. Един ден, във време на беседа, виждам, че един брат стои вън и се напряга да чуе какво говоря. Чудя се защо не влезе вътре. Ако иска да напряга слуха си, това е друг въпрос. После го питам защо стоеше вън. Той каза, че имал силна кашлица, не искал да смущава другите. Прав е човекът. Кашлицата ще пречи и на него, и на другите.

Да се върнем към основната мисъл. Прилагайте любовта си за служене на Бога; вярата си, за да угодите на Бога, а надеждата – за добри постъпки. Служенето усилва любовта, благостта усилва вярата, а добрата постъпка усилва надеждата. Вярата, надеждата и любовта трябва да се приложат. Като се научите да прилагате любовта в служенето, вярата в благостта и надеждата в добрите постъпки, вие ще издържите конкурсния изпит. Като отидете на оня свят, ще ви спрат пред райската врата и ще ви запитат служихте ли, т.е. каква беше любовта ви, Бяхте ли благоугодни, т.е. каква беше вярата ви? Постъпвахте ли добре, т.е. каква беше надеждата ви? Ако отговорите на всичко положително, ще отворят вратата и ще ви пуснат в рая. Това е паспортът ви, с който може да влезете в разумния свят. Това е резултатът от вашия конкурсен изпит. Влезете ли съзнателно в разумния свят, може да останете, колкото време искате, и да излезете, когато искате. Ако пожелаете, може да дойдете на земята, да помагате на своите ближни. Който не е приложил любовта, вярата и надеждата, ще стои отвън. Всички ще имат особено мнение за него. Вярвам, че вие прилагате тия неща и ще влезете в разумния свят.

Някои искат да им дам метод за работа. Ето метода: Служете, за да усилите любовта си; приложете благостта, за да усилите вярата си; постъпвайте добре, за да усилите надеждата си. Като прилагате тоя метод, животът ви ще се осмисли, ще стане по-добър и весел.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 14 февруари 1937 г., София, Изгрев.