Отче наш

Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Четете. Каква тема имате? – /Разнообразие на възможностите./ В какво седи разнообразието? Разликата между еднообразие и разнообразие каква е? – Я, ти /към един брат/, чети темата.

Чете се темата. Доста хубава тема. Трябва да се развие тази тема, разнообразие във възможностите значи.

Сега пишете върху темата „Възможности на вярата“. Другата тема да бъде „Възможностите на надеждата“. Как ще разберете възможностите на вярата?

Изпейте някоя песен. /Изпяхме „Мога да кажа“/.

Може ли да начертаете един триъгълник, на който ъглите да са по 10 градуса? На какво са равни вътрешните ъгли на един триъгълник? – На два прави нали? Значи, статически не може да се начертае един триъгълник, на който ъглите да са по 10 градуса. Ъглите на двата триъгълника са по 60 градуса. Три по 60 прави 180 градуса. Отражението на този триъгълник е даден и неговите ъгли са пак равни на 180 градуса. Всеки един ъгъл е равен по на 60 градуса. Сега то е едно статично положение. Ако ние турим този триъгълник в движение, ще имаме друго положение. Когато една човешка мисъл е в застой, има едно положение, когато е в движение има друго положение. Та казвам: Какво представлява ромба? Тази фигура нали представлява ромб? Значи един триъгълник след като се отразил, образува ромба. Какви са свойствата на ромба? Всичките ъгли не са равни помежду си. А ъгълът A е равен на ъгъла D. Ъгълът B е равен на ъгълът C. Ъгълът B на колко е равен? – „На 120 градуса.“ Коя е причината тогава? Кои са причините, които са увеличили два пъти B и C? Какъв закон може да се извади тогава? Там дето се увеличават ъглите, накъде се приближават? Представете си, че слънцето е в A. По окръжност BC е падането на лъчите. Зад B слънцето по-надолу може ли да проникне? – /Не може./ И зад C надолу не може да проникне. Но то е отражението. Щом се увеличава ъгълът в този ромб, увеличават се и възможностите. Имаме вече 120 градуса. Какви възможности имате? Допуснете, че един човек расте. Най-първо имате едно малко дете, което няма никаква грижа за себе си. Баща му и майка му се грижат за него. Но колкото туй дете расте, част от грижите на баща му и майка му минават върху него. Сега вие в самовъзпитанието си имате една идея, мислите, че грижата на вашия баща и на вашата майка трябва да бъдат, каквито са били в началото, такива ще бъдат и в края. Ще бъде ли грижата на баща ви и майка ви в края, такава каквато е била в началото?

Тук в един ромб, в геометрията се разместват, вземат много ограничени условия. Но ромбът представлява един велик закон. Ако ти може да разбереш, какво нещо е ромбът, много мъчнотии в твоя живот ще разрешиш. Но този ромб само го чертаете и казвате, че ъглите му се увеличават. Много хубави работи казваме за ромба. Но ромбът си има свое приложение. В природата всички фигури са образи, чрез които можем да разрешим известни мъчнотии. Всички фигури в геометрията са образи на закони, чрез които ние може да разрешим дадени мъчнотии. Например, ако даден ъгъл го увеличаваме, до колко може да го увеличим? До 180 градуса. При 180 градуса ще имаме една права линия, ще имаме диаметъра на земята. Какво представя сега диаметъра на земята? Човек какво представя от себе си? Той представя един ромб. Ромбовиден е. Следователно отгоре има всичките възможности, горната част, горе е всичката сила, всичките възможности. Слънцето е там. Долната страна от пъпа надолу представя оная страна, която не е огрята от слънцето, то е естествения, физическия човек. Кой е физическия човек? Който още не е огрят от Божественото Слънце. Тъмната страна на човека е то, то е от пъпа надолу. Ние казваме: Това е животното. Що е животното? – Животното е същество, което не е огрято от Божественото Слънце. Що е човекът? – Човекът е това, което е наполовина огрято. Целият човек, още не е огрят. Тогава ние изваждаме едно заключение. Де стават катастрофи? Ако вие денем се движите, ще имате по-малко препятствия, отколкото, ако се движите вечерно време. Следователно, вечерно време, при една такава тъмнота, ще ви се случат много неприятности. Да кажем, в живота вие казвате: „Случи ми се нещо“. Щом ти се случи нещо, показва, че ти си бил тъмнота. Не ви вървят работите в живота, вие сте в тъмнота. Безсилен си, в тъмнота си, не си добър, в тъмнота си. Всичко ти е невъзможно, показва, че си в тъмнота. Казваш: „Слаб човек съм.“ Не знаете ли на това коя е причината? Причината на това е тъмнината. Следователно, за да се избавиш от противоречието в живота, трябва да се избавиш от тъмнотата. А за да се избавиш от тъмнотата, не трябва да седиш в статично положение, но трябва да се движиш. Какво показва земята? Както земята се движи, така и ти трябва да се движиш. Да имаш две движения – едно около себе си, едно около слънцето. Като се движиш около слънцето, се сменят годишните времена, като се движиш около себе си, ще бъдеш осветяван, и човека, и животното едновременно. В този човек и животното му ще се облагородява, и той сам ще се облагородява. Човек не може да се облагороди, ако не приемеш нещо. Ти можеш да се облагородиш само, като възприемеш нещо. Без да възприемеш нещо в природата, ти не може да се облагородиш. Тогава вземете някои от благородните метали, в какво седи тяхното благородство? – /Те не се окисляват./ – Защо? – /Много малко сродство имат с кислорода./ Значи, малкото им сродство ги прави да не се окисляват. А голямото сродство окислява нещата, малкото сродство ги оставя неокислени. От всичките метали златото има най-малко тъмнина, затова не се окислява. Колкото едно тяло има повече тъмнота, повече се окислява; колкото по-малко тъмнина има, по-малко се окислява. Златото има малка тъмнина, затова и то малко се окислява. Всеки човек, който греши, има много тъмнина. Всеки човек, който малко греши, има малко тъмнина. Така поставям въпроса, за да бъде идеята ясна. Грешиш, защо? – Защото много тъмнина имаш. Грешиш малко, защото малко тъмнина имаш. Следователно, като възприемеш онази светлина, тогава погрешките ще бъдат едно изключение. Казвам: Човек в света не може да се избави от своите погрешки, ако не придобие светлина. Без светлина е невъзможно човек да си поправи погрешките. Когато се увеличават погрешките в човека, значи увеличава се в него тъмнината. Във вас може да се зароди една мисъл: „Какво да правя?“ – Тъмнината се дължи на гъстата материя. Тъмнината у човека се дължи на материята. Ако имате някаква тъмнина, значи вие сте под влиянието на някое тяло. Когато Земята хвърля своята сянка върху месечината, става затъмнение. Когато луната хвърля своята сянка върху слънцето, какво става? Когато дойде луната между земята и слънцето, става слънчево затъмнение. По-някой път и във вашия живот стават затъмнения. Вие не може да си обясните, защо, на какво се дължи вашето неразположение. Неразположени сте. Защо сте неразположени? Защото светлина нямате. Колкото неразположението е по-голямо, толкова и недоимъкът е по-голям. Недоимък на светлина има у вас, а изобилие на тъмнина. Следователно, от изобилието на тъмнината произтича вашето вътрешно недоволство в живота. А от изобилието на тъмнината произтича вашето невежество. От изобилието на тъмнината произтича и вашето безверие. Изобилието на тъмнината е, което заглушава. Значи нямате условия, нямате възможности да се развивате. Каквито и да са семенцата влезли в земята, ако нямат светлина, тия семена остават в бездействие.

Съвременните философи пишат ред книги да вярват в Бога. Не се изисква философстване в живота. Искат да докажат, че има Господ в света. Чудна работа. Да се завземеш да докажеш, че има слънце в света. Такива хора, които биха доказали, че Господ има в света, аз считам, че са слепи хора. Хора с очи не се нуждаят от доказателства, че има слънце, като изгрее слънцето и може да го видят. Земята ще се завърти, ще изгрее слънцето, ще го видят. Но, ако са слепи трябва да им се доказва. След туй като направят едно съчетание казват: „Отлично доказателство, че има Господ“. Този, който сам доказва, той сам е сляп. Сляп на сляп доказва, че има Господ. Казва: „Видял ли си Господа?“ Казвам: Че как туй нещо, което не си видял, може да го доказваш? Как може да го докажеш? Как може да докажеш, че един тон съществува, който никога не си чувал. Доказваш, че то съществува. Как ще докажеш, ако ти никога не си го чул. Ако, веднъж поне, си го чул, имаш база да доказваш нещата. Ние се отвлякохме сега със схоластични разсъждения.

Колкото по-малко светлина имате, толкоз по-големи противоречия ще имате. Колкото светлината се намалява, толкова противоречията в живота се увеличават. Или казано другояче: Колкото тъмнината се увеличава, увеличават се противоречията. Колкото светлината се увеличава, намаляват се противоречията. Или другояче можем да кажем: Колкото светлината се увеличава, благото на човека се увеличава. И колкото тъмнината на човека се увеличава, благото на човека се намалява. Колкото светлината се намалява, толкоз и умствената деятелност на човека се намалява. Колкото светлината се увеличава, толкоз умствената деятелност на човека се увеличава. Сега аз ви говоря за светлината, за тази обикновена светлина. Обикновената светлина, тя съдържа в себе си възможностите. В тази светлина се крие друга една светлина в човека. Тя като влезе в човешкия мозък, този мозък има известни органи, чрез които превръща светлината, та веднага се явяват възможностите за Божествената светлина, която му дава възможност да мисли. След като си видял нещата, трябва да започнеш да мислиш за тях. Сега да допуснем, че вие виждате един предмет, как да ви го представя? Представете си, че вие виждате един предмет, една книга, на която кориците са направени от захар, и книгата е направена от най-хубавата захар и на тази книга едновременно са нaписани най-хубавите работи. Тя е сладка. Вие искате да я близнете малко. Но щом я близнете, ще започне да се разтопява. Във вас не се заражда желание да отворите книгата да я четете, че след като прочетете цялата книга, тогава да започнете да я ближете. Преди още да сте я чели, вие започвате да я ближете, откъснете едно парче, казваш: „Какво ще научите?“. Ще изядете книгата и ще кажете: „Много сладка беше“, но онова, написаното в книгата, ще бъде непонятно за вас. Това е, което съвременните хора правят със светлината. Поглъщат я, изяждат я, но написаното на светлината не четат. Казват, много хубави, сладки работи. Все са сладки работите, но написаните работи от светлината не ги четат. От туй нечетене произтича сегашното невежество.

Този ромб то е човекът. Този кръг, това е земята, която грее слънцето, която е вашата земя. Туй е вашият свят, дето мислите да напишете велики работи, да напишете някое съчинение, да се прославите като един музикант, или поет, или, като някой военачалник. Да станете някой цар или да станете някой реформатор, някой проповедник, някой владика. Какво ли не мислите. В света какви ли неща няма. Всички са добри работи, но като станете владика, какво ще направите? Ще благославяте хората, без да ги благословите. Като станете цар, ще управлявате хората, без да ги оправите. Ако станете генерал ще побеждавате, без да сте победили. Ще бъдете само с илюзията в света, че сте извършили някаква победа. После и вас като генерал, и вас ще победят, и като владика ще ви победят. Питам тогава, де ви е победата? Питам след 120 години вие младите, къде ще бъдете? Казвате: „Ще умрем.“ Че то е глупава работа да умрете. По-глупава работа от умирането няма. Да очаквате да умрете, то е все едно като един, който е осъден на смъртно наказание някъде и чака да го обесят. Какво показва обесването? – Че този човек е слязъл от дървото преди да е умрял. Че като го обесят, казват: „Ти трябваше да седиш на божественото дърво, да узрееш, че да имаш нещо в света.“ Казва: „Обесиха този човек.“ Пращат го пак да се качи на дървото на живота. Казват: „Ти втори път не слизай преждевременно.“ Бесят го. Защо го бесят? – Защото слязъл по-рано отколкото трябва. Сега какво означава думата „обесен“? Бе – значи някой заболял. Обесен, раздрусват го, защо? – „Обесен“ значи, закачен. Защо го закачат, какво искат да кажат? Откъде произтича това закачване, че трябва да го закачат за врата, да го обесят? Значи не го обесват с краката нагоре, но с главата нагоре. Значи свързват врата, затягат, да не може да диша. Значи при обесването спират въздуха. Но, вие казвате: „Обесили го.“ Та всеки човек, на когото спират мисълта, не го ли обесват? Нали мисленето е дишането? Дишането е свързано с мисленето. Тебе, като спрат твоята мисъл, да не мислиш, не те ли обесват? Сега вие вземате физическото обесване. Ти като престанеш да мислиш, ти вече си обесен. Ами, че ти като престанеш да чувстваш, ти вече си обесен. Ти като престанеш да работиш, ти вече си обесен. Та всеки човек когото бесят какво показва? Има хора, които не се бесят. Има хора, които не можеш да ги обесиш. Мене ми разправиха един пример във Варненско, в турско време, са бесили един българин три пъти и въжето се късало. Казват: „Oставете този човек не може да го обесим. Господ не позволява да го обесим.“ Турците четири пъти не бесят. Турците три пъти като го турят на въжето и то се скъса, не го бесят вече. Сега и четири и пет пъти може да го обесят.

Но казвам: Закон има в природата – ако човек мисли, няма въже, няма верига, с която да може да обесят човека. Той като концентрира своята мисъл, веднага въжето се скъса. И верига ако турят, и веригата ще се скъса. Сега аз ви навеждам на тази мисъл понеже във вас има един вечен страх. Вие всинца сте много страхливи хора. Вас ви е страх да не ви обесят. Вас ви е страх от условията на живота. Вас ви е страх от сиромашията, страх ви е от човешката мисъл, да не би да ви падне ихтибара. Страх ви е да не паднете, да не пострадате, да не стане нещо. То не е лошо да има човек някакъв страх. Но, човек трябва да си въздейства. Всякога една задача трябва да си зададете. Защо ви е страх? Учениците, които не си учат уроците, страх ги е от учителя. Като влезе в клас и седнат по чиновете, крият се зад другарите си да ги не види учителят, за да ги не дигне на урок. Щом си знае урока току изведнъж погледне смело. Че сиромашията представя една задача, която трябва да се разреши в живота. Безлюбието представя друга една задача, която трябва да се разреши. С какво се разрешава безлюбието? – С любов. С какво се разрешава сиромашията? – С богатство. Как се разрешава невежеството? Със знание. Как се разрешава безсилието? – Със сила. Казва: „Аз съм безсилен човек.“ Придобий сила. Има един начин, по който силата се придобива. Но силата не може да се придобие направо. Една сила ти не можеш да я придобиеш. Ти не можеш да станеш силен човек, ако не обичаш. Любовта е подбудителната причина, за да влезе в тебе причината, за да влезе в тебе силата. И за да бъдеш смел, пак се изисква любов. Погледнете на страхливата кокошка, като се притропа, веднага бяга. Но нека си излюпи десетина пиленца, да видиш, как ще се нахохори. Виждал съм кокошки, като дойде вол или бивол, тя го клъвне два пъти по носа и като го клъвне два пъти, той се маха. Казват: „Кой прави кокошката смела?“ Идеал има кокошката, пиленца има наоколо. Казва: „Слушай, ти коскуджами ти бивол или вол, върви на друго място, ще счупиш тук децата ми.“ Ами, че казвам: Вие защо оставяте вашите пиленца – вашите хубави идеи, чувства и постъпки, на един вол да ги стъпчи? Не може ли да го клъвнете по носа? – Може, как не. Като го клъвнеш да знаеш, че си го клъвнал право на място, и да знаете къде да го клъвнете. Аз гледам пчелите като жилят, колко са майстори, те са изучили това изкуство да жилят. Никога някоя пчела, няма да те ужили на някое кораво място, но ще те ужили или при ухото, или на носа, или на врата някъде. И знаят пчелите къде да жилят. Ако имаш маска търси място да те ужили на меките места. Знаеш защо жилят там, не жилят по твърдите места.

Та сега, от пчелите трябва да се научите. Когато човек дойде да се брани, той трябва да знае как да жили. Ние казваме: „Трябва да бъдем миролюбиви.“ Но, миролюбието седи в това, че старото оръжие, с което сме си служили досега, трябва да го изхвърлим, ново оръжие да вземем. Туй оръжие да бъде ефикасно. Няма защо да убиваш един човек. Често в Индия като хванат един слон има стари методи за опитомяване и някога няколко души могат да бъдат убити, ако той не е разположен. Новият метод за опитомяването на слоновете е, като обърнат слона на гърба и три–четири пъти като го обърнат, той е кротък вече. Не се изисква три–четири месеца да го опитомяват, като го обърнат няколко пъти, той е вече послушен. Имаш един недостатък, като слона го вземи и го обърни няколко пъти на гръб, като го изправиш, той слуша. Казва: „Какво искаш?“ Вие ще чакате два, три месеца, може да убие четири–пет души. Обърни този недостатък на гърба, завърти го и така ще го укротите. Тропнете го на гърба му. Тъй е, но знание трябва. Тогава всички казват: „Ние имаме известни слабости.“ Слабостта е една дарба, която човек има. Всичките слабости, това са неразвити дарби. Представете си, един човек има дарба да пее, върви по пътя и си пее. Но, по пътя има едно умряло, и той запял се, не вижда. Казват: „Какво си се разкряскал, не виждаш ли че тук има умрял човек“ Казват: „Трябва да мълчим.“ Тогава аз какво бих направил. Аз, който кряскам ще кажа: „Чуй, ставай!“ И като му попея, ако този човек стане, ще ми кажат ли хората, защо аз пея. Вие искате да знаете, кой живот е правилен. Аз да ви кажа сега: Ако вашият живот може да съживи другите хора, вие имате един правилен живот, но ако вашият живот не може да съживи, този живот не е на мястото си. Ако вашето пение, или ако вашите мисли може да съживят другите, те са на място. Един закон има. Към туй трябва да се стремите всички, сами трябва да се насърчавате. Някой път вие се обезсърчавате, като че животът е безизходен. Казвате: „Kak ще се оправи тази работа?“ Но какво ще се обезсърчаваш, кажи си на себе си: „Тази работа ще се оправи.“ Той ще те запита, как ще се оправи? – Като изгрее слънцето работата ще се оправи. И тогава има неща в света, които са невъзможни, които не може да станат. И тогава, ако някой ти каже, че може да открадне земята, ти ще повярваш ли? Може ли земята да се открадне? Аз ще му кажа: Като откраднеш земята, донеси я при мен. Има нещо в света невъзможно. Невъзможно е да откраднеш земята. Следователно, ако някой ме обвинява в това, ще кажа: Аз това изкуство още не съм научил. Аз съм се опитвал няколко пъти да открадна земята, но не съм можел да открадна. Аз съм човекът, който не започвам с малките кражби, започвам с големите. Опитах се слънцето да открадна, не можах. Опитах се земята да открадна, и нея не можах. После се опитах месечината, но и нея не можах. Ако земята е като златото, ще я открадна, ще я туря някъде и ще стана богат. За туй, аз казвам, че е изкуство. Но тъй, да открадна 2–3 милиона, то е кражба. Кражбата не можах да науча. Аз исках, като направя една кражба, асъл кражба да е, да е не само на земята, но и на небето да кажат: „Голяма кражба.“ Тук ще откраднеш и само няколко души ще знаят. Направи една кражба, че всички да знаят. Ами, че откраднете една душа. Вие крали ли сте души до сега? Вие сте крали сърца. Сърца донякъде можете да откраднете. И живота донякъде можете да го откраднете, може да вземете живота на човека. Но има две неща, които никой не може да открадне. Неговата душа и неговият дух, никой в света не е в състояние да ги открадне. Много в света са се опитвали да откраднат. Сърцето може да се открадне. Хората открадвали сърцата. И ума може да се открадне. Но има две неща, на които може да разчитате: То е вашата душа и вашият дух. Силното е духът. Ако вашият дух е силен и буден, никой не може да бутне вашият ум. Ако вашата душа е будна, никой не може да вземе вашето сърце. Трябва ви една вяра в духа и една вяра в душата, за да бъдат в нормално състояние умът и сърцето ви.

Осветената част на кръга, това е духът и душата. А неосветена част, са умът и сърцето. Затова тук има възможности за грешене в тъмнината. Целият човек трябва да започне да се движи, за да може човешкият ум и човешкото сърце да се осветяват от Божественото слънце. Аз ви говоря сега, не за обикновената вяра. Даже на вас мога да направя един опит, но не само за любопитство. Ако вие ми дадете обещание, че ще измените целият ваш живот, какъв опит искате да ви направя? Не само да кажа. Опита тъй да е направен, че да повярвате в него. Представете си, че вие сте бедняк, стаята ви е затворена, вие седите вътре, ставате сутринта и намирате една торба от сто килограма злато при вас. Как ще си обясните всичко туй? Откъде е влязла? Затворено навсякъде, врата е затворена, но сто килограма злато има. Сто килограма злато е много, но десет килограма. Колко правят десет килограма злато? В един килограм има двеста наполеона. – „Един милион.“

Искате сега да бъдете при ъгъла, който има 120 градуса. Тук е положението, дето слънцето изгрява и залязва, a A – е зенитът, най-високата точка. Туй чувство А е поставено на най-високо място на главата на човека – то е любов към Бога. То е най-високата точка. Едно религиозно чувство, но то е хилядолистникът както го наричат индусите. Казва се на-високата точка, зенитът. Най-високата точка е хилядолистникът – чувството Любов към Бога. Следователно, всякога когато ти се намираш в едно безизходно положение, отправи ума си, една струя на живота нагоре и тогава отгоре ще приемеш помощ. Помощта няма да дойде от главата, но по радиото ще се предаде. Ти ще дадеш един сигнал и невидимият свят отгоре, разумните същества ще дадат помощ. Ще дадеш сигнал, че се намираш в голяма опасност и ще дойдат на помощ. У някои хора, туй чувство е заръждясало, този апарат не работи, намират се в трудно положение и ако не дадат сигнал не може да им се помогне. Казват: Помолихме се, но не ни се помогна. – Апаратът не работи. Когато апаратът работи, винаги ще дойде отговор.

Вие всички имате една слабост, очаквате хората да ви спасят. Не, вие от хора не чакайте спасението си в света. Хората в света само може да ви помогат, когато дойде заповед отгоре. Ако някой човек ви обича, то е един подтик на Бога, Бог е, Който ви обича чрез него. Всеки един човек, който ви обича, трябва да имате предвид, че Бог ви обича, не самият човек ви обича. Знаете, когато един автомобил те вози, ни най-малко автомобилът не вози, но този човек в автомобила, който ме обича, той ме вози. И тия колелета не са наредени механически, човек ги е наредил да се въртят. Вие мислите, че този автомобил ви вози заради вас, понеже ви обича. Вие мислите, че без автомобил не може. Не, може и без автомобил, с аероплан. Пък може и без аероплан, тогава може и със закона на светлината да пътувате. А пък има нещо по-хубаво от светлината, чрез силата на мисълта може да пътувате. Може още по-бързо – със силата на вашата душа, а може и по силата на вашия дух да пътувате по цялата вселена. Но, знаете ли какви ще бъдат резултатите тогава? Ако се движите със силата на светлината, тогава за 8 минути ще отидете до слънцето по обикновен път. Ако се движите с вашите чувства, за колко време ще идете? Аз ще ви кажа: Ако вие се бихте движели със скоростта на вашия дух, едновременно щяхте да бъдете във всичките вселени, навсякъде щяхте да бъдете. То е само едно качество на Бога, Бог едновременно присъствува навсякъде. То е невъзможно за нас, да се движим с тази бързина физически. Като дойде там ние да се движим, невъзможно е.

Та казвам: Сега ще се установите в положение – Колкото повече светлина има във вашия ум, толкова по-добре за вашата мисъл. Колкото повече топлина има във вашето сърце, толкова е по-добре за сърцето ви. Колкото повече любов има във вашата душа, толкова по-добре за вашата душа. Та казвам: Не считайте в света, че хората са производители на Божествената любов. Всичките хора са само носители на Божествената любов. Следователно, всички трябва да станете добри проводници на светлината, на Божествената светлина, която носи знанието. Вашето сърце трябва да стане проводник на Божествената топлина, която носи съдържанието на онова, което е написано. Следователно, възможностите зависят от сърцето, зависят и от човешкия ум. Затова човек трябва да работи в ума си. Или да работи в ума си и да работи в сърцето си. Повече светлина, по-малко тъмнина! Повече топлина, по-малко студенина! Даже вие, като се постопли малко сърцето ви, вие всички се изплашвате. Казвате: „Сърцето на човека не може да бъде много топло, възпаление става“. Но при увеличението на топлината, има едно триене в света, което произтича от топлината. Дето има триене, има и изтриване. В топлината всичката сила седи в пламъка. Онази, истинската, Божествената топлина, тя дава един свещен пламък, който подвижва живота. И от този пламък зависи благоденствието на човека и доброто състояние на човека. Пък някой път при триенето се образува дим. Когато ние сме неразположени, образува се дим. Винаги да се образува пълно горение във вас. Запример, вие обичате едного, не обичате другиго. Ако обичате едного, вие го обичате по единствената причина, че има повече светлина. А не обичате някого, понеже той има повече тъмнина. Ами, че безлюбието произтича от изобилната тъмнина, която човек има. Ако носите тъмнина в себе си, никой не може да ви обича. Ако носите една незапалена свещ, кой ще ви обича? Ако носите запалена свещ, всеки ще тръгне след тази свещ. Имате правилни разбирания, повече светлина имате. Аз говоря за светлината, като за една реалност, от която зависят човешките способности и човешките чувства. Човешките чувства и човешките способности не може да се развиват правилно, нормално, без тази светлина. Ако някой път, запример, вие казвате, че не сте даровит, вие грешите – вие нямате светлина. Ако дойде светлината, веднага дарбите ще се проявят. Внесете в сърцето си светлина, внесете в ума си светлина, а в сърцето внесете и светлина и топлина. Умът не се нуждае от топлина. Той не се нуждае от топлина, колкото му е нужно. Много малко топлина му е нужна, в този смисъл. Но, сърцето винаги се нуждае повече от светлина и повече от топлина. Следователно, чрез вашия ум вие ще внесете повече топлина и светлина, за да могат едновременно и способностите и чувствата ви да се развиват нормално. Тогава ще имате един първокласен живот. По този начин много от вас, ако внесете светлина, онези от вас, които сте музикални, музиканти ще станете. Ако вземете червения цвят от гамата на светлината, тя е първата основна гама на живота. Тя е гамата на движението. Червеният цвят е цвят на движението. Щом дойде, живот ти трябва да му дадеш. Тогава животът, който е влязъл, ще си поправи път и вследствие на това се зараждат всичките противоречия. Ако вземете портокаления цвят, то е гамата, която индивидуализира. Ако искате правилно да се индивидуализирате, трябва да разбирате портокаления цвят. Ако не знаете да пеете, според законите на светлината, вие не може да се индивидуализирате. Ако искате да расте, имайте зеления цвят. То е пак музика. Светлината е по-висша музика. Понякой път аз обичам да слушам светлината. Като пея, много хубави тонове има. Слушам тоновете на светлината. Някой път и вие трябва да слушате тоновете на светлината, за да разберете какво нещо е музика. Светлината е музика, музика на ангелите. Ако вие бяхте развили ясновидство, като изпеете „до“, щяхте да видите един цвят, като изпеете „ре“, друг цвят, като изпеете „ми“ – друг цвят. Като изпеете цялата гама, ще видите цялата цветна гама. Колкото по-правилно изпявате тоновете, толкоз цветовете ще бъдат по-ярки, по-правилни. Колкото по-неправилни са тоновете и цветовете ще бъдат неправилни. Цветовете ще съответствуват на пеенето ви. Вие някой не сте пяли. Вие някой път може да изпеете „до“. Вие вземате – „сол, ла, си, до...“ /Учителят пее „до“/ Имаш едно неразположение на духа – пей „до“. В съвременната музика „до“-то показва едно семе, което е посято и трябва да изникне. Ти трябва да му пееш, да изникне. „До“-то показва, че има условия. То семето за да не умре трябва да изникне. Ти като пееш „до“ мислиш, че условията, при които си, трябва да растеш, да има движение. Пей „до“, за да се роди в тебе движение. Пей „до“, за да се освободиш от противоречията. Пей „до“, „до“, „до“... Кой е сега другия любим тон на „до“-то. Най-близкият тон, с който се познават хубаво. Считайте, че „до“ е едно интелигентно същество, най-любимият, който го разбира най-добре кой е? Кой тон разбира „до“ много добре? – /„Ми“/. „До“, „ми“. /Учителят пее/. Кой тон сега разбира най-добре „ми“? /Учителят пее „до, ми, до, ми, сол“/. Да кажем, ония от вас, които са музиканти, да знаят като пеят един тон, да турят в този тон съдържание, да знаеш да промениш течението на един тон. Ако в един тон, туриш надеждата за съдържание, или ако туриш за съдържание вярата, тонът ще се измени. Ако дадеш на тона една проницателност, да прониква, ти трябва да туриш закона на любовта, или закона на милосърдието, или Любов към Бога, една от добродетелите. Каквато любов туриш в тона, такава проницателност ще има. Ако аз бих бил преподавател на музикантите, най-първо бих ги научил, как най-добре да разбират главата си, че като пеят да знаят какво да турят в тоновете. Та като пее, музикантът трябва да тури всички свои апарати в тона. Тогава всички щяха навсякъде да ги слушат. Сега ти искаш да дадеш съдържание. Казва: „Пей правилно.“ Как ще пееш правилно, трябва да обичаш някого. Но, ти този когото обичаш, отвън не можеш да го намериш. Ти най-първо ще го намериш в себе си и тогава ще го проектираш навън. Този, когото вътре не може да намериш, никога отвън не можеш да го намериш. Този когото вътре може да намериш и отвън ще го намериш. Казвам: Ако Бог отвътре не може да го намериш, никога и отвън не може да го намериш. Всичката погрешка е там, че хората търсят Бога вън от себе си. Ти в себе си трябва да го намериш. Ти не може да намериш Бога, докато не си изпратил мисълта си на хилядолистника горе. Ти не можеш да имаш понятие отвънка. Когато го намериш в себе си, тогава ще го видиш в природата навсякъде.

Казвам: Сега да дойдем до практическото приложение. Оставете другата философия. Значи има неща, които ще ги учите за бъдеще.

Повече светлина! В тази светлина наблюдавайте себе си. Всяко ваше неразположение вие ще видите, че зависи от някаква част на вашия мозък, някой ваш център не работи правилно. Запример, ти постоянно се безпокоиш. Туй показва, че осторожността у тебе не функционира правилно. Постоянно се безпокоиш. Отиваш да държиш изпит, мислиш, мислиш че ще те скъсат. Страхът е взел в тебе надмощие. Казваш: „Нищо няма да издържа, нищо няма да кажа.“ Ти си се сплашил, какво ще правиш на този страх? Казва: „Страхливите нямат да наследят Царството Божие.“ Страхливите, музиканти не може да бъдат. Страхливите, гении не може да бъдат. Страхливите, светии не може да бъдат. Нищо не може да стане от страхливия. Страхливият само краката си може да проточи като заек. И краката му, и ушите му могат да се проточат. Но туй показва, че ти трябва да станеш щедър, а за да станеш щедър, за да въздействуваш на своя страх, непременно в тебе милосърдието трябва да се събуди. Ти ще привлечеш тази енергия напред и ще те освободи от страха. Страхът е голям аристократ, който не знае какво да прави като дойде. Той е вестникар, който навсякъде пише лъжливи работи. Страхът аз го наричам лъжливият репортьор в човека. И не зная дали ще намериш на десет хиляди неща едно вярно. Не че иска да лъже, но той вижда нещата в преувеличено състояние. Казвам: Събуди в себе си любовта, вярата, надеждата и любов към Бога и страхът веднага ще ти благодари. Казва: „Много ти благодаря, че ме освободи от туй голямо безпокойство, което страхът има.“ То са начини, по които може да освободите себе си от ненужни безпокойствия, които всички сега преминавате. Вие седите и мислите – „Какво ще стане с мен?“. Работете всеки ден. Като станеш намери нещо да работиш. Каквато и да е работа работи. Вземи книжка чети, рисувай, пиши, изучавай някоя окултна наука – хиромантия, физиогномика, графология, физиология, химия, изучавайте естествените науки, занимавай се с облаците, с небето, с метеорология, копай, плети, ший, мий, каквото и да е правете, но не оставайте празни. Времето да е заето. Всяка работа свързана с любов е почтена работа. Едно време Сократ в Атина, като нямал работа, ходил да мете улиците на Атина. Взе метлата и мете улицата. Мнозина от времето на Сократа, които не метоха улиците, техните имена се загубиха, но Сократ, който мете улиците на Атина и до днес неговото име остана. Сократ имал известна идея. Казвам сега: Станете метачи на вашите улици, от единия край до другия метете. Не чакайте другите хора да дойдат да изметат вашите улици. Туй иска да ви каже светлината. Трябва ви изобилна светлина. Само със светлината вие ще преодолеете всичко в света.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

XVII година
3 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 8. Х. 1937 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев