Дишане

Отче наш.

Имате ли някоя тема зададена? – /Нямаме./ – Да имаме упражнение с дишането. Ще броите 7 при поемане, 6 при задържане, 8 при издишане. Числата играят роля, както течните и въздухообразните тела. Ритмично ще броите, както пулса, както когато човек се изкачва нагоре, върви нагоре равномерно. Ще запушите дясната ноздра, ще поемете, като броите до 7. Ще задържите въздуха, като броите до 6 и после издишате и броите до 8. /Направихме упражнението няколко пъти/.

Ще седите прави. Като седите да има правилна обмяна. Понеже симпатичната нервна система е свързана с центъра на земята, мозъкът е свързан със слънцето горе, двата центъра образуват един перпендикуляр. Под думата „перпендикуляр“ ние разбираме отношението между центъра на слънцето и на земята, то е перпендикуляр. Значи възприемате отгоре. Вдишката, то е слънчево течение, което слиза чрез лявата ви ноздра, минава в дясно. Течението от лявата страна минава в дясно. Земното течение, или лунното течение, минава през дясната страна, влиза в лявата страна. Тъй както седите то слиза до гръбнака долу.

Сега вие за да познаете колко сте търпеливи ще поемете въздуха и вижте колко ви е търпението. Ако 15 секунди задържате въздуха, 15 ви е търпението. Търпението ви може да се определи от възможността да задържате въздуха в дробовете си. Ако 16 секунди задържате въздуха, 16 ви е търпението. Някой може да задържа 2 секунди, 3, 4, 5, 10, 20, 30, 40, 50, 100 секунди. Който задържа 100 секунди, доста търпелив човек е.

Сега във всяка работа умът ви трябва да присъства; всяка една работа, в която умът ви не присъства е безполезна. Защото туй, което човек мисли е важно – умът е свързан със слънцето. Сърцето е свързано със земята или с луната. Та сега определят разликата между човека и животните. Аз ще ви дам друго едно определение. Животните сега се учат да говорят. Когато човек не мисли, а само говори е животно. Животните не знаят да говорят. Те имат няколко думи елементарни. Те имат няколко елементарни думи. У кокошката има само няколко елементарни думи и у другите животни има само няколко елементарни думи. Човек учи животните как да говорят, а пък човек се учи как да мисли. Сега и вие се учите как да мислите. Да говорите знаете. Някои от вас може да говорят колкото искат. Това е придобивка на животните. Значи вие сте излезли от животинското състояние и сте навлезли в човешкото състояние. Говорът трябва да бъде ръководен от мисълта. Всеки говор, който не е ръководен от мисълта е енергия.

Всичките нещастия на хората, всички хора страдат, че нямат съотношение между умът и сърцето. Някой път сърцето ги води като струя и като вятър, който отвява листата. Сега тази идея трябва да слегне да я опитате, не теоретически да вярвате, но да я опитате. Казвам: Нещастният живот се дължи, че умът не работи. Казвам: Недоволен си някой път, неразположен си. Седни и чети мислено 1, 2, 3, мислено нали може да броите? Всякога трябва да има един ритъм на сърцето. То е космически ритъм. У някои сърцето не бие така ритмично, но все таки сърцето е един добър капелмайстор. Понякой път сърцето се енервира, когато музикантите не свирят добре. Капелмайсторът прави забележка. Така някой път сърцето тупа по-бързо, някой път по-бавно. За човешкото сърце има две определения – човек има две сърца: едното, животинско сърце и другото, човешко сърце. Има един животински ум и един човешки ум. Животинският ум си обяснява фактите, но не мисли. Той е като Плюшкин. Той е животинският ум, каквото намери събира. Каква работа ще направи не разбира. Както Плюшкин събира гвоздеи, събира антични неща.

Да направим още веднъж упражнението за дишането. Не си натискайте дясната ноздра, само я затворете. Турете божествения палец така, отдолу на ноздрата, леко, носът ще се докачи. /Направихме упражнението няколко пъти/.

Проточете ръцете си настрани. Започнете да свивате палците, после бавно започвайте да свивате пръстите на ръката, като броите мислено до 7 – в това време поемете въздуха. Отваряне на пръстите и издишване. Ръцете нагоре, пак свиване на пръстите на юмрук и отваряне на пръстите и издишване, като се брои до 8.

Новата окултна хигиена трябва да се изучава сега. Сега разбира се трябва да изучаваме отношението, което съществува между етерния двойник на човека и тялото на човека. Етерният двойник, който свързва сърцето с ума на човека. Та казвам, те си влияят. Понякой път вие казвате, че се свива сърцето. Щом си свива сърцето, то е същия закон, когато някой човек се е простудил, свие се тялото. Трябва да се въдвори първото положение, разширение на капилярните съдове. Капилярните съдове са свързани с етерния двойник на човека. Когато става свиване на капилярните съдове, етерният двойник не може да функционира правилно. Или да кажем, сега вие сте неразположени, искам понякой път да пеете. В музиката например, по-лесно може да се заучава, ако турите 3-те пръста на корена на носа. Може да турите и двата пръста, и по-лесно се възбужда музикално. Може да пеете някой път, ако хванете корена на носа и мислите, ще имате един резултат, ако поставите вашите пръсти на върха на носа, ще имате друг резултат. Някой път си сърдит, милвай края на носа, като че човек утихва. Излишна енергия се събира често на носа. Нали знаете, онези които са пияници, носът им е червен. Когато човек се разсърди, носът се зачервява. Насъбрала се известна енергия, носът има връзка с известни мозъчни центрове, прави цяло разстройство. Побутни, поглади малко носа. Я, да помилвате всички носа си от корена до върха, ръката настрана, после пак, от корена до върха го милвате, после дигане ръката настрана. Какво чувствувате? Някой от вас, някой път една микроскопическа промяна може да забележите. Помилвахте носа с дясната ръка, сега го помилвайте с лявата. Показалецът и палецът минават по носа, от корена на носа до върха. /Направихме три пъти упражнението с дясната ръка и три пъти с лявата/. Изпейте упражнението: „Аз мога вече да дишам добре“ /Изпяхме няколко пъти упражнението/.

Във вас чувствата вземат участие, после мисълта. В сопрана първо мисълта, после чувствата. Как ще изпеете? – „Аз мога да дишам, аз мога да мисля, аз мога да мисля“. Щом дишаш, всичко може да направиш. Щом не живееш, нищо не може да направиш и лошо, и добро. Каквото да направиш то е добро. Ние само така схващаме. Щом живееш, каквото и да направиш е все добро. Запример, вие ще кажете как да е добро? Че не е ли добро, когато яздя един кон, на мене не е ли добро? Ако вие носите някого на гърба си на него е добро, на вас не е добро. Се таки, туй което правите се на някого е добро, на коня не е добро, на вас е добро. Казвам: В живота всичко, което става е добро. Понеже ние изхождаме от едно относително гледище, не е добро заради мене, но за цялото е добро. Не е хубаво да ядеш една кокошка, да, на кокошката не е хубаво, но на тебе е добро. Кокошката е турена вече да не прави престъпление, тази кокошка е турена на по-добро место, дето ще се мъчи в света, тя дойде да живее в тебе. Кокошката нищо не е изгубила, тя печели. Тя седне като един синовен син или като един приведен зет. Когато разглеждаме въпросът за вегетарианството, имаме предвид, че месната храна спира прогреса на човешката индивидуалност. Тогава, когато храната спира човека в неговото развитие, затова не трябва да се яде, не че в самото ядене има нещо, но ако яденето ще спъне човека, по-добре е да не го яде. Запример, ако пиеш вино, че се опиеш та не може да се владееш, къде е погрешката? Ако беше пил 10–20 капки вино, в реда на нещата е, но като пиеш цяла една чаша и като се опиеш, това не е в реда на нещата. После защо виното не е полезно? В природата виното мухи са го направили, те са тези химици, те внесли някаква подкваса. Мухешка работа е виното. Щом пиеш вино, то е мухешка работа, на муха ще замязаш. Целият ден ходи, каца дето трябва и дето не трябва. Една муха ще кацне върху някое извержение, на някое животно и след туй ще кацне на носа ти отгоре. Тя няма понятие, не може да прави разлика между едно извержение и един човек, за нея те са едно и също нещо. Тя няма интелигентност. С тази интелигентност като кацне, какво допринася? Или тя като направи виното, като пиеш нейното вино какво ще добиеш? Ще станеш като нея, и веднага, каквото мухите правят и хората правят. Щом се напие един човек, показва че е от мухите, изведнъж повръща навън, нечистото навън. Човек е минал вече тази школа на мухите, вие сте минали тази школа, не че сте излезли от мухите, но сте били в тази школа. Вашето мухешко съзнание не ви е потребно. Тази химия, с която се занимават мухите ни най-малко не ви е потребна. Ами, че лекарите дето правят тези инжекции, мухите отдавна ги правят. Една муха, един комар ще ти тури инжекция вътре. Казвам: Едва сега някои лекари турят инжекции. След като те ухапе комара веднага се подуе. Ако те ухапе един комар, веднага ще внесе в кръвта ти малария. След туй години ти взема, докато се освободите от инжекцията на един комар.

Казвам: Ще се научите сега да различавате. Аз не отричам, има едно знание, има едно авторитетно знание на мухите, и друго едно, което не е авторитетно. Когато една муха много се върти и скача, да знаеш, че времето ще се развали. Може да се ползуваш от нея. Ако си някъде, че хапливите мухи започнат да те хапят, ти си вземи шапката и ако си тънко облечен, да те няма там, скоро ще вали дъжд, ще те накваси. Какво казва мухата? – „Ако си човек, който мисли, не стой, тънко си облечен да си вървиш отдето си дошъл, защото дъжд ще вали.“ Когато времето няма да се развали, мухите не хапят. Електричеството е свързано с човешката мисъл. В човешката мисъл има електричество. Обаче, когато ще се развали времето, на хобота на мухите се набира много електричество, тази енергия не ѝ трябва, тя е излишна, тя хапе и казва: „Да ти дам малко енергия, ти може да мислиш.“ Тя като те ухапе, ти се сепнеш. Като те ухапят седем мухи доста електричество ще влезе в тебе. Сега това трябва да го проверите, не да вярвате. Забележете, когато кацне една муха, каква мисъл имате? Аз гледам като една муха кацне, каква мисъл ми дохожда. Гледайте, като ви ухапе една муха, каква мисъл имате и след това каква мисъл ви дохожда.

Вие казвате, че сте много самостоятелни. В какво стои самостоятелността на човека? Запример, вие сте неразположени, поднеса под носа ви емфие, веднага ще се измени вашето настроение. Или ако поднеса на вашето обоняние един цвят от здравец, веднага вашето състояние се изменя. Някои цветя изменят състоянието на човека, те са спомагателни средства. Някоя муха като те кацне, като те бута по носа, то е хубаво. Има мухи, които не хапят, има мухи с плоски хоботи. Знаете защо правят така? Те са много добри мухи. Много микроби се полепят по носа, тя като иде, обира тия микроби, кацне на носа ти. Който не разбира, нека ходи да обира тия микроби, тя ще седне на носа ти, ще си тури крачката. Ти нямаш търпение, мислиш, такава инжекция не ти трябва. На носа има много микроби, учете се на търпение, като се наберат много микроби на носа, тя ще дойде, събере ги, събере ги и си иде. Сега две теории има, защо са създадени мухите. Едната теория поддържа, че млекопитающите в ония, хубавите времена, когато те са се развивали, когато имало богата храна за тях, че като се наядат целият ден спят под дърветата. Те не се учели много. И тогава се създават тези слуги да идат да ги хапят. Невидимият свят създал тия мухи да ги хапят за да работят. Те постоянно си мърдат опашката, тъй, че гръбначният мозък се учи. Животните като махат с опашка събуждат ума си. Задната опашка на животните, къде е дошла в човека? Тя е минала вече на човешкото лице, тя е човешкият нос. И вместо да си мърда опашката нагоре-надолу, сега вие туряте лявата или дясната ръка на носа, вие туряте слънчевото течение, ту лунното течение. Ако вие поглаждате носа с дясната ръка, имате слънчевото течение, ако турите лявата ръка, имате лунното течение. Със слънчевото течение ще внесете животворен магнетизъм, с лунното течение, ще внесете въображение във вас. Някои хващат носа с дясната ръка, някои с лявата ръка и с двете поглаждате носа някой път. Сега те са теоретически работи. Вие правете опити. Може да седите някъде на екскурзия, бройте от едно до шест и турете дясната ръка на носа и вижте, ще стане ли някаква промяна, ще дойде ли някаква идея. Може да ти се отвори някакъв нов аспект, нещо, което не ти идвало на ума, тогава ще дойде. Сега всичката погрешка е там, дето много работи ги казвате само теоретически, вие много малко сте приложили на опит. Проверени работи нямате.

Онези от вас, които сте музикални, как бихте изпели думите: „Аз мога да дишам“. В пението басът са земните течения, в гъстата материя е човек. Басът оперира с дългите вълни, сопранът с късите вълни. Басът и сопранът това са полюсите дето се поляризират тоновете. Тенорът и алтът това са отглас, ехо. Алтът поддържа басът, дъщеря го наричам. Дъщерята поддържа баща си. Тенорът това е синът, той поддържа майка си. Той е нависоко, поддържа майка си. Тенорът толкоз високо не може да се вдигне колкото майката и алтът толкоз ниско не може да слезе колкото бащата, но се таки, алтът и басът си мязат. И басът не може да се повдигне по-високо от алтът. Сопранът не може да слезе толкоз, колкото тенорът. Тенорът е границата на сопранът, дето може да слезе. Между сопранът и тенорът има преплитане. Преплитане, тъкане има. Значи щом една нишка веднага се преплита и тогава иде бърдото, взема тази жичка. След туй, пак преплитане има на жичките. Когато два тона се преплитат, идея трябва да имаш, да пееш. Ако нямаш идея, не можеш да пееш. Трябва да имаш някаква идея. Казваш думата „аз“. В пеенето значи имаш една идея, която носиш. „Азът“ с тази буква „З“, тя е бент. „З“-то трябва да се опитомява. Англичаните казват „ай“. В руския е „я“. Точно обратното на английското. Когато ние казваме „аз“, в зъбите с това „з“ хапене има. Ти за да опитомиш, туй което хапе в твоята мисъл, в твоите чувства, туй личното е, какво трябва да туриш на мястото на „аз“. Затуй българският народ не казва „аз“, но казва „ас“. Народът усеща, че друго трябва да се тури на мястото на „З“-то. При „аз“ на небцето си туряш езика, при „ас“ е малко по-добре. Трябва да смекчите. Запример, англичаните смекчават „р“-то. В животните има такова ръмжене. Англичаните гледат да избегнат „р“-то, едва някъде ще го чуеш. Понеже, ако вземеш грубо „р“-то огрубява гласът. Има много неща, които трябва да облагородявате. Всеки народ се стреми да облагороди някои от звуковете. АЗ, АС, англичанинът казва АЙ. Много е съобразителен англичанинът. „Й“ – показва посока на движение. Англичанинът е практичен. Когато англичанинът сe намира в трудно положение, много бърже разрешава. Когато е охолен все отлага, когато е на зор, веднага взема решение. Един богаташ всяка година търсил да намери едно перо да съкрати бюджета си. Много харчел и не можел да намери едно перо да съкрати. Случва се една година, че загубва една трета от капитала си, веднага намира какво да съкрати. Англичанинът мяза на този богат човек. Той като се намери на зор, бързо решава.

Вие трябва понякой път да изучавате психологията на животните. Турете една кост на две кучета, веднага ще започнат да си показват зъбите. Гледат костта и започват да мъркат. За една кост се карат, кое да вземе костта. Най-първо се гледат, но костта става причина да се скарат. Понякой път и ние мязаме на тях. Имаш и ти на пътя турена кост. Ти за една дума кипнеш. Каже ти някой: „Ти си невежа.“ Какво съдържа думата „невежа“? Невежите хора се учат. Учението е за невежите, а пък за учените хора е животът. Ученият какво трябва да прави? Той ще живее. Невежият след като се научи ще живее. Учението трябва да бъде едно пособие за живота. Всичките неща, и мислите, и чувствуванията са за да можем да живеем. Животът е главното в света. Ти трябва да пееш, защото като пееш животът всичко дава. Животът обича пеенето. Ти ще му пееш на живота, като дойде живота, всичко дава. Като не пееш той е скръжав. Щом пееш на живота той е готов всичко да плати. Щом не пееш не ти плаща. Казвам: Ако човек не пее, ако той не мисли, ако не направи някое добро, или ако не седне да си почине, или ако не яде, или ако не пие вода, те са средства, външни условия на живота. Яденето има известна музика. Природата защо турила тия зъби? Хората щом изгубят зъбите, в тях работата съвършено не върви. Без зъби, работата не върви. Децата, които нямат зъби, природата им дава редка храна – мляко. Когато вече дойде да се хранят с твърда храна, те вече нямат зъби. Някои от вас, които нямате зъби в умствено отношение, не са израстнали зъбите. Аз на вас препоръчвам млечна храна. А пък на онези от вас, на които зъбите са пораснали, на вас казвам: Дъвчете! Мисленето е дъвкане. Една мисъл, ако не можеш да я разбереш, вземи, сдъвчи я хубаво. След като я изядеш, не приядай.

Да допуснем сега, че имате една мисъл, едно чувство, което ви мъчи. Да допуснем, че имате някаква болка или в коляното, или в ухото, или някъде в главата. Питам сега: Кой е естественният път да се освободите от едно бреме? Вие страдате от ревматизъм, направете му една песен. Сега вас ви се вижда смешно, че може ревматизъм да се лекува с песен. Нали усещате болка? Кой е основния тон? Вие нямате основен тон. За да се въдвори хармония в човешкия организъм, кой е основния тон? Основният тон на живота е „до“. Аз вземам в тази гама О, А, И, Е, У. Казвам „до“. Трябва да бъдеш свободен. Не ограничавай себе си, не си туряй излишни ограничения. Пратен си в света да живееш. Господ е помислил за тебе. Ако разбираш слънцето, звездите, всичко в света е заради тебе създадено. Казваш: „Какво ще правя?“ Чудна работа, всичко имаш, пък ти си нещастен. То е неразбиране. Този, който създал света той те обича вече. Ти значи трябва да съзнаеш, да има един отглас във вас. Ами, че вашият ум, който Бог дал, ами вашето сърце, което дал, нека проговори вашето сърце. Вие страдате, радвайте се че страдате. Понеже вашето сърце като трепти, Господ се радва че вашето сърце страда. Страданието е работа. Ако вашият ум започва да мисли, Господ се радва. Когато умът ви не работи, когато сърцето ви не работи, Господ може ли да се радва? Ами, ако детето на една майка не диша, сърцето спряло, не работи, лекаря иска да възстанови неговото дишане, майката плаче, че сърцето спряло, започват да вдигат ръцете нагоре да ги свалят, възстановяват неговото дишане и после като забие сърцето, майката става весела и лекаря се радва. Казвам: Хубаво нещо е да дойде една малка мисъл. На най-малкия импулс на ума и на сърцето се радват от невидимия свят. Като започнеш да мислиш, ти си жив в умствения свят. Като страдаш, ти живееш в духовния свят, а пък като работиш на земята, ти живееш на физическото поле. Тъй щото едновременно трябва да живеете на физическото поле, да работите на физическото поле, трябва да чувствувате, за да живеете в духовния свят и трябва да мислите, за да живеете в умствения свят. Пък има и по-високи области. Та казвам сега: Мисълта е живот, чувстването е живот и усета, който имаме на земята и той е живот. Сега толкоз пъти съм ви говорил, вие сте ученици. По какво познавате, че някой човек ви обича? Някой път казвате, че някой не ви обича. Как познавате, че някой не ви обича? Казвате: „Той ме обича, но непостоянна е неговата любов.“ Как познавате, че в един случай любовта е постоянна, а в друг случай непостоянна. Се имате известни данни. Кои са аргументите ви? Как ще докажете? Ако един човек ви срещне, пък ви вземе на гърба си, неговата любов ще бъде ли постоянна? Ако се качи на гърба, неговата любов не е постоянна. Аз тъй познавам. Онзи, който се качи на гърба ми, казвам: Тяхната любов е ден и половина, когато ме вземат на гърба, вярвам в тази любов. Ако той ме носи казвам: Любовта му е устойчива. Та вие можете да проверите. Ти се качиш на един кон, качиш се на гърба му, колко време ще те обича коня? Докато държиш гема и юлара, конят се подчинява, но утре щом излезе юларя от ръката ти, той дигне опашка и хайде в гората. Казва: „Такава любов да нямаме.“ Сега аз вземам в сравнение. Всяка една идея, която попадне дълбоко в ума и я нося в умът си, възприемам една идея и я държа в ума си, моята любов ще бъде постоянна. На тази идея разчитам. Всяка идея, която погледна и не остане, казвам: Не е време. Ако тя е някаква свещена идея да направи нещо за мене. Идея, която човек възприема и носи в ума си, може да направи много работи. Но ако се качи той на тази идея тя да го носи, от тази идея, нищо няма да стане.

Та казвам: Носете идеите си с вас. Те не тежат много вашите идеи. Колко тежи една идея? Тежестта на една идея е единица със сто нули от милиграма. Каква тежест има тогава? Но идеята, малко взема, много дава. Всяка една идея, която туряте във вашия ум, ще проверите, много малко взема. Всяка една идея като дойде във вас ще ви донесе нещо. Стига една идея да имате, да я прегърнете, тя да ви донесе всичкото благо в света. Идеята за любовта, ако влезе във вас, във вашия ум, ако влезе във вашето сърце, няма ли да ви донесе вашето благо? Всичкият живот ще ви донесе. Сега, какво е отношението когато вървите, как се поставят ръцете, с левия крак коя ръка върви и с десния крак коя върви? Лявата ръка с десния крак и дясната ръка с левия крак. Защо да не е дясната ръка с десния крак и лявата ръка с левия крак? – Не върви така. В природата то е закон – десния крак напред и лявата ръка нагоре с показалеца. Вие всички имате слънчевото течение в тях. В левия крак, който е назад имате земното течение. Две противоположни течения имате. Тия течения свършват работа. Ако турите десния крак и дясната ръка те ще се обезличат.

Вие свързвате всички тия неща с вашия личен живот, с вашето лично разбиране. То е хубаво. Но има известни идеи в човека, които са извън неговия личен живот. Много сравнения трябва да се направят за да се изясни. Да кажем, вие зимно време вървите с хубав балтон, този балтон е на място. Но влизате в една топла стая дето трябва да учите, да се занимавате, този балтон потребен ли е? Ще го съблечете. На нашия личен живот аз гледам като на един много тежък балтон. Щом дойдем до Божествените работи, ние трябва да снемем този балтон. Ако не го снемем мъчно можем да учим. Личният балтон седи отгоре, усещаш нещо тежко. Ако един музикант се качи горе на естрадата с този тежкия балтон, как ще свири той? Ще свири нещо, но трябва да хвърли балтона, да остане с едно палто. Казвам: Когато искаме да се занимаваме с Божественото, тия големите балтони, тия високите мисли, които имаме за себе си, че сте гениален човек, ще снемете този балтон, ще останете с тънко палто. После понякой път вие се оглеждате в огледалото, казвате: „Малко красив съм, хубав съм.“ Обаче има една красота, която не се мени. Тази красота, която се мени тя е балтона. Има нещо в човека красиво, което не се мени, има друго, което се мени. Да кажем лицето замязало на месечина, подпухнало, не е хубаво. Този балтон трябва да се хвърли, много дебела дреха е. Някой път може носът да се подуе, подуе се носът стане дебел. Но и като отънее носът е много лошо. И като задебелее пак е лошо.

Та да се освободите от ненужните мисли. За себе си мислите много повече отколкото трябва. Да допуснем, че аз съм неразположен. Аз ето какво ще направя. Ако някой ден съм неразположен, ще взема биографията на един велик човек, който се е подигнал и ще чета. Биографиите на великите хора са имали едно възпитателно значение. Не мислете, че великите хора са минали по път послан с цветя. Вземете живота на Едисона, изобретател, но първоначално бил вестникар, ходил от една работа на друга, какви не препятствия минал, докато се издигне. Казвам: В туй положение, в което ние се намираме, ако погледнем назад в миналото, какъв е бил човек и сега, което е постигнал и за в бъдеще да достигне тия висини на ума, той трябва да се отрече от много работи. Сега вие какво мислите за отричането, как да се отрече? В дадения случай вие под самоотричане мислите човек да се отрече за цял живот. За една секунда аз трябва да се отрека от едно нещо. Да допуснем, че аз бързам, идвам в една гостилница, всичките маси са заети. Казваш: „Как да намеря място“. Седни спокойно, хладнокръвно, почакай пет, десет минути, нищо няма да изгубиш. Често аз съм превеждал онзи пример за един руски княз и един англичанин, които се срещат в една тясна улица в Лондон със своите кабриолети. Двамата не може да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс“, 16 страници има, и започва да го чете. Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, като прочетете вестника дайте и аз да го прочета“. Най-после, след като руският княз прочел вестника и след като англичанинът прочел вестника, англичанинът като по-практичен казва: „Господине, може ли да си разменим кабриолетите, аз на твоя и ти на моя за да може да минем?“ Разрешава се въпроса. Казвам: В живота има много противоречия, по този начин трябва да се разрешават. Ако бързаш, времето се развалило, нямаш време, нямаш пари, всичко това са факти, какво трябва да се прави? Изкълчиш си крака, какво трябва да се прави? Не трябваше да се изкълчи. Ще повикаш някой човек, който знае да прави изкълчено, ще се запознаеш с него. Ще бъдете ли толкова умни като този българин? Умни вие трябва да бъдете, когато се разрешават трудните задачи. В турско време във Варна, на един турски паша на жена му се изкълчил крака. Един чехатчия имало в Ботйово, казва му: „Искам да наместиш крака на жена ми без да я бутнеш“. Пашата му казва това. Този казва: „Може“. Пашата имал един хубав ат и му казва: „Ще го държиш три деня, няма да му даваш да пие вода.“ След това качват ханъмката, господарката, жената на пашата на коня, свързват и краката отдолу и на коня дават да пие вода. Като започнал да расте коремът на коня, кракът се намества. Казвате: „Много учен бил този българин.“ Учен човек, платил му хубаво. Той искал да му покаже на пашата своето изкуство. Казва: „Турете една стомна на чувал, счупете я на 20–30 парчета, завържете чувала“, и така започва да намества парчетата на стомната, докато наместил всичките парчета на място. Казват: „Умен бил този българин.“ Вие трябва да бъдете толкоз умни да наместите кракът на ханъмката без да я бутнете. Това е един отличен, един хубав пример. Аз бих желал и вас да повикат да наместите крака на една ханъмка. Та разрешете някой път някоя трудна задача. Няма задача в света, която да не може да се реши.

Но сега на предмета. Понеже сте дошли на земята, вие имате известни задачи. Вие не сте дошли да живеете за себе си. Тогава е въпрос: За кого сте дошли да живеете? Ако моят крак ми каже тъй: „Защо съм дошъл?“ Казвам: Ти си дошъл да ми служиш. Ако ми услужиш и аз ще ти услужа. Кракът не е създаден заради него. Той е създаден заради мене. Понякой път ние трябва да разбираме нашата зависимост. Ние искаме да се наложим на природата. Казвате: „Ние трябва да подчиним природата.“ Ако под „природа“ разбирате онова грубо естество на човека, да, прави сте. Но, онова, разумното, което Бог създал, да го използуваш, както искаш да го подчиниш, ти си на крив път. Как ще го подчиниш, как ще хванеш светлината? Светлината може да я хванем. Ние сме прегърнали огъня, когато огъня е сто градуса, ти се справяш с него. Но когато този огън се увеличи на 1000, 2000, 10 000 градуса, как ще го подчиниш? Ние някой път мислим, че може да подчиним природата. Най-първо вие се научете да се подчинявате. Човек, който не се е научил сам да се подчинява, никого не може да подчинява. Силните хора нали слаби се раждат. Кой се е родил силен? Всичките хора с микроскоп трябва да ги търсиш някъде, но после туй същество се увеличава, увеличава. Ние имаме един пример. Вземете семката, като я посадите в земята и ѝ дадете добри условия, на цяло дърво се превръща. Малките неща имат възможности да станат голями. Използувайте условията, които природата ви дава. Не се бунтувайте против вашия ум, използувайте условията, които вашия ум ви дава. Не се бунтувайте против вашето сърце, използувайте условията, които вашето сърце ви дава. Ако аз бях на вашето място, и ако някой ден бях неразположен, ето аз какво щях да направя. Ако съм някъде някой голям чиновник, може министър-председател да съм, пак съм неразположен, ето какъв опит ще направя. Ще накарам домашните да ми сготвят най-хубавото ядене, което обичам. Ще ида ще намеря един беден човек, ще му дам да яде и аз ще го гледам. Като го гледам да ми бъде приятно. Аз ще го гледам, ще се възпитавам. После ще го потупам, ще кажа: Много хубаво ядеш. То е възпитание. Ти ще кажеш: „Какъв глупав съм.“ Много добър опит е този. Казвам: Ще завидите на този беден човек. Допуснете сега, че въпросът другояче седи. На този бедният, министърът дава едно угощение, той гледа и се радва. Той казва: „Защо министърът не ми даде аз да опитам ролята на министър.“ Аз ако бях на вашето място и аз щях да бъда министър. Аз, ако съм, ще го потупам, ще кажа: Много хубаво яде, доволен съм. Мене като ми пеят някой път и аз ям, аз съм доволен. Всеки човек, който е успял в музиката радвам му се. Ти го гледай, един ден и ти ще свириш така. Няма да се мине дълго време, всички, които сте пратени на земята, ще дойде туй, което вие искате. Вие сега се бунтувате, защо да не бъде днес. То ще дойде на своето време. Някой път някои ваши желания ги искате две години по-рано, някой път десет месеца, някой път един месец. Природата не търпи такова разногласие. Тя точно на секундата като дойде, ще ти го даде. И последната секунда ще чакаш, като дойде последната секунда, блесне светлината, яденето е сложено. Ще започнеш. Някой път вие не дочаквате секундата. Много бързате. Казвате: „Много чакам“. Ти си чакал толкова време, какво ти коства да почакаш още десет секунди? Някой път казваш: „Не мога да чакам“. Заминеш. Работата е, че всичките неща за да ги постигнете изисква се и последните десет секунди да чакаш. Ако не чакаш, разваляш всичко, което е приготвено. Никога не допущайте да не дочакате и последната секунда, оставете да мине и още една секунда от уреченото време. Дал ви някой обещание да ви срещне. Той не дойде навреме. Нека мине една секунда от вас. Вие като погледнете на часовника, като мине една секунда, кажете: „Чаках, една секунда мина от уреченото време не може да чакам повече.“ За една секунда знаеш колко работа може да се свърши. Светлината за една секунда изминава 300 хиляди километра. За да измине човек този път, колко време му трябва? Ако пътуваш по 100 километра на ден, за колко време ще изминеш 300 хиляди километра?

Казвам: Една секунда за човек, който мисли, много значи. Има секунди, които са временни. Важни секунди има в живота. Аз да ви кажа, кои са секундите. Тия секунди, които ви тревожат, те са от евтините. Тия секунди, които не те тревожат, те са от скъпоценните камъни. Седиш спокоен, като че ли всичко е наред. В тази секунда, като че ли си разрешил много въпроси. Тази секунда е, в която се разрешават най-хубавите работи.

Та има допирни точки на ума и сърцето, при което има едно спокойствие. Казва Христос: Моя мир ви давам. Да бъде човек спокоен, значи да бъде готов да работи. Сега кои са най-важните работи? Колко работи може да приложите? Кое е най-важното от казаното? Кое е най-важното, което може да остане и да го приложите?

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

ХVII година
14 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 31. XII. 1937 г.
София – Изгрев.