Отче наш.
Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Каква? – /„От какво се страхуват младите?“/ – Четете темата! /Прочете се темата/.
Тогава се задава въпроса: „От какво се страхува водата най-много?“ – От какво се страхува младият най-много? Това са две теми.
Трябва някой път да се пазите. Вие се намирате в едно бедно положение, от няколко стари костюма искате да изкарате един нов костюм. Прекроявате старото, да направите нещо. Както и да кроиш старите форми, те си остават все стари. Нищо ново не може да има в старото. Нищо старо не може да излезе от младото. Това са афоризми.
Какво разбирате под думата „страх“? От какво го е страх младият? От много работи го е страх. Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е. Няма да може да завърши образованието си, страх го е. Младият защо го е страх? Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта. От това го е страх младият. Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска. Младите, децата правят каквото искат. Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави. Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните. Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш!“ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка си: „Ти ще изправиш, ще изправиш“. Всякога когато търсите погрешки у другите, вие сте млад. Казва: „Изправи ги, изправи ги, ти си млад“. Този въпрос е отвлечен.
Страхът произтича от наслояването на известни идеи и чувствувания или постъпки. Защо се страхуват учениците най-много? Някои се страхуват от онези предмети, които не разбират. Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика. Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае. Щом като знае няма да се страхува. Има един неразумен страх, има и един разумен страх. Два страха има. Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх. Онова, което го подтиква, то е разумният страх. Страхът е един подтик. По низшите животни страхът ги подтиква. Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш. Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“. Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“. На един кон казва: „Бягай!“ Та този страх навсякъде подтиква. Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“. Човек мисли от страх, от разумен страх. Защото мисълта дошла от страх. Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят. В чувствения свят и там има страх. Там ти се страхуваш да не изгубиш. Кое е най-същественото в света на чувствата? Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш. Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби. Всичките печалби са в астралния свят. Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат. Обичаш някого, значи стока си му дал. Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи. Вие сте една фирма, продавате стока. Ако той купува стоката, образува се известно отношение на вземане и даване. Вие се сприятелявате. Щом не си купувате от стоката, връзки не се създават.
Казвам: Всички тия понятия сега са в стълкновение с един временен порядък, който съществува. Ако бяхте между конете, лесно се разрешава. Веки спор се разрешава със задните крака. Конят, всяко нещо, което не му е приятно, рита го. Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши? Човек не може тъй да рита. Тъй майсторски не може да рита. В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита. И човек мяза на коня със своите ръце. Той знае как да бие. Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо. Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня. Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня. Както човек работи, така и конят работи. Той рита, косо рита. Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека? От краката на коня. Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита. Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник. Вълкът искал да се поразправи с коня. Той завел едно дело срещу коня при един съдия. Викнали коня да го съдят. Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме. Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“. Прав ли е конят в туй отношение? Аз го намирам, че е прав. Тогава какво отсъдил съдията? Ритането е една самозащита. То е един начин за една самозащита у коня. Хубаво се защищава конят. Конят някой път и рита, и хапе. Вълкът не рита, но той хапе. Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането? Де се явява хапането? Когато някой каже една лоша дума, казва: „Ухапа ме, много зле ме ухапа“. Значи, казал му една лоша дума. Човек като изкаже някоя лоша дума, хапе. Казва: „Каза ми тежка дума, ухапа ме“.
Тогава ще имате предвид онзи, разумният, страх. Ние всякога искаме нещата да бъдат без страх. Съществува страхът. Без страх при сегашният живот е невъзможно. Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието. Благоразумните хора имат разумен страх. Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид. Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу. Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда. Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много?“, какво ще отговорите? Въпросът се разрешава. Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали. Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали. От него ги е страх. В съзнанието вече има наслоени опитности. Ти се боиш от онова, което си опитал. Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали. Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче. Страхът върви по наследство. Аз съм привеждал този пример. Птиците ги е страх от сокол. Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него. Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат. Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им. Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха. Отивам да видя какво станало. Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките. Той гледа по кой начин може да хване едно от тях. Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно. Отлична картина, като че слушат някакъв урок. – Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум? Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам. Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите. Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат. Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое. Той седя повече от 20 минути тъй. Казва: „Какво да ви правя? Хайде казва да хвръкна“. Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха. Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние. Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление. Казват: „Отиде си учителят“. Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“. Нямаше да ме слушат. Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат. Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка. Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му. Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато. Те така се оттеглили и наблюдават краката му. При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят. Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо. Има защо да ви е страх. Аз като отидох, вдигаха шум, но като дойде соколът, всички са в тръните, нито едно не бяга. Знае, че при всеки опит за бягане ще стане жертва.
Понякой път вие питате: „Не може ли без страх?“ – Не може. По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх. Когато дойде неразумния страх може да пострадате. Казва: „Аз всичко ям“. Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх. Болестта е един резултат на безстрашието. И след като боледува човек няколко пъти, започва да се бои от болестта. Болестите идат от яденето.
Фиг. 1.18Добре, ако ви попитам, защо в
един триъгълник единият ъгъл е равен на 90 градуса, а другите ъгли са
равни на 45 градуса? /Фиг. 1.18/ Защо?
Геометрически може да се докаже. Да допуснем сега, че този ъгъл
„A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“
е техният син. В един триъгълник двамата имат еднакви права. Щом дойде
дъщерята и майката има 90 градуса. Ако има само дъщеря, бащата има
само 45 градуса. Когато майката има дъщеря, тя има два пъти повече
право. Когато майката ражда син, бащата има два пъти повече
право. 
Фиг. 2.18Тогава се образува квадрата и
синовете, и дъщерите имат по 90 градуса. Щом дойде квадрата, тогава и
синът и дъщерята имат еднакви права. /Фиг. 2.18/ В квадрата правата на бащата, правата
на майката, на сина и на дъщерята са еднакви. То е идеалния дом. В
триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат
еднакви права. Добре, сега какво трябва да направите за да се
приспособите? Един има повече право, вие имате по-малко право. Какво
трябва да направите? Понякой път вие искате приравняване на
правата. Ти трябва да увеличиш силата. Един човек в силовия свят,
правото ти зависи от силата, която имаш. Значи трябва да се
упражняваш. Трябва да имаш един с когото да се бориш. Трябва да се
упражняваш, да придобиеш сила. Следователно, ще придобиеш еднакви
права, когато имаш еднаква сила. Сега под еднакви права, всичките хора
подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в
духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят. Правата са
различни. В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е
развит, ще имаш еднакви права. Ако не е развит, не може да имаш
еднакви права. В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш
еднакви права. Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето
ти не е развито. Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш
развито сърце. Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята
ти не е развита, ти не може да имаш права. Във физическото поле за да
имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля. В духовния свят, за да
имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно. И в умствения
свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум. Понякой
път социално искате да имате еднакви права. Може да имате, този е
пътят. Казвате: „Трябва да имаме права!“. Но във физическият свят
се изисква най-голяма интелигентност. А при това най-глупавите хора са
дошли тук. Всичките хора, които са на земята, трябва да бъдат
най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле. В
умствения свят ще създадат една известна идея. Тази идея ще се снеме
от духовния свят, ще се тури съдържание, след туй ще се снеме на
физическото поле, ще се даде форма. Но тя в тази форма ще се
прояви.
Да кажем, създавате една бомба. Пукването на бомбата ще стане във физическия свят. Най-първо събират се тия материали някъде в природата, изработва се тази бомба хубаво и се туря. Кога ще си прояви тази бомба? Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне. То е на физическия свят. Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят. Имате сполука, във физическия свят. Имате несполука, във физическия свят. Болен сте, във физическия свят. Здрав сте, във физическия свят. Умен сте, във физическия свят. Глупав сте, във физическия свят. Бомбата не се пука, слаба е тази бомба. В умствения свят ще направите една корекция. Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място. Та физическия свят е пробното поле. В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята. От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен. Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен. Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука. Аз разглеждам широко въпроса. Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод. Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души. Този плод като ги убие, събира се в себе си. Плодът колко души убива? Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива. Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките. Казва: „Виж колко ги убих!“. Гледам една череша, може ли да събере хората тя? Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите. Тъй щото има добър смисъл. Казва: „Да не се пукне бомбата“. То значи пъпката да не цъфне. Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод. Ако не цъфне, плод не може да даде. Само че, природата направила пукането на бомбите разумно. Човекът направил един цвят, не е разумен. Той ще направи един цвят, ще убие ближните. Неразумното е там. Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости. Когато се пукне човешката бомба, всички бягат. Когато се пукат бомбите на природата всички отиват да събират плодове. Хората отиват да видят, какво станало при пукането на бомбите. В човешкия свят, като цъфне човешката бомба, никой не иска да бъде наоколо. Тъй щото в туй отношение човек е неразумен в правенето на своите цветове.
Та сега, ако вашите бомби се пукат както бомбите на природата, вие сте умен човек. Ако бомбите ви се пукат както се пукат бомбите на човека, не сте умен. Значи, ако без страх бомбите ви се пукат и привличат пчелите, вие сте умен. Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория. Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба. Като умира човек, то е човешка бомба. Като умре, пукне се, всичко се свършва. Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени. Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета. Като се роди човек, то е Божествена бомба. Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето. Умираш, по човешки. Живееш – по Бога. Искам да ви дам идеята да разберете. Да живееш по човешки, значи да умреш. Да живееш по Бога, значи да се родиш. Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее. – „Да умреш“, значи по човешки да живееш. Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей. То е равносилно. По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта. Казва: „Защо по Бога трябва да живея?“ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде. Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си. Де е страшното в смъртта? – Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота. Де е хубавото в раждането? – Ще придобиеш живота си. В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота. Турям един паралел. Пукването на човешката бомба е изгубване на живота. Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота. Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте. Щом умирате, човешки бомби сте. Всеки ден умирате по колко пъти? Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“. Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“. Хубаво, като си умрял, какво си придобил? Не те интересува живота. Старият вече не го интересува живота. Какво интересува стария? Учението не го интересува. Казва: „Едно време ме интересуваше химия, физика, сега не ме интересува. Едно време ме интересуваше музика, сега не ме интересува“. После като изгуби всичко, нищо не го интересува. Какво остава?
Тогава заключението е следното: В една конференция в Америка, като спорили все учени хора върху много въпроси, един от учените казал: „Спорихме върху всичките въпроси, няма въпрос, върху който да не сме спорили. Няма какво да спорим вече. Един въпрос вече остава, не ни остава нищо друго, освен да си идем по домовете“. Щом на земята няма какво да спориш, не ти остава нищо друго, освен да умреш. Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи. Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите. Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите. Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си. Помнете това. Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята. Какво ще правите тогава на земята, кажете ми? Страданието е един спор, но без този спор не може. Ако страданието не иде, смъртта ще дойде. Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш. Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш. Сега казваш: „Ще умра“. По добре е да страдаш отколкото да умреш. Тогава има друг един контраст. Не може да се родиш, ако не умреш. Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново. Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място. Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място. Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш. Какво ще разберете? Трябва да се родиш. Всеки, който се роди трябва да умре. Всеки, който се родил по Божествен начин, а е живял по човешки начин, непременно ще умре.
Сега това са психологически наблюдения. Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден?“ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. При неразумните страдания в света съществува смъртта. В света има по-малко страдание, повече смърт. Хората имат много малко страдания, хората повече умират. Човек преди да страда умира. Имате ли някой паметник на страдащи хора? Но на умрели хора колкото искате паметници има. Светът е пълен само с паметници на умрели хора. Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания. Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта. Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието. За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието. И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта. В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката. Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то! Христос като умре, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл. Но да умрем като Христа няма смисъл. Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл. Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме. Ако умреш и възкръснеш то е разумно. Ако умреш и не възкръснеш, то не е разумно.
Вие не сте мислили така. Сега искам да знаете, защо страдате. Аз ви отговарям, защо трябва да страдате. За да не умрете. Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете? Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите. Защо трябва да страдате? – За да не умрете. Страданието продължава живота. От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и да е несполука, може да се поправи. Всички несполуки са за полза. Човек трябва да разсъждава добре.
В музиката имате цяла нота, имате половин нота, имате четвъртинка, имате осминка, имате шестнайстинка, после имате тридесет и вторина. Хайде да ги турим. /Изписват се/. Какво означава цялата нота? Имате един център и една окръжност. Що е цяла нота? – Имате едно начало и една възможност. Какво означава половината нота? – Имате едно проявление. Половината нота е проявление. Сега четвъртинката какво означава? – Едно постижение. – Осминката има една заплата за постижение. А шеснайстинката? – Има една радост. А тридесет и вторината? – Има една любов в света. Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност. Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя. Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение. Вие защо пеете цели ноти, не знаете. И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете. Като пеете шестнайстинки има една радост. Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта. Истинската любов е в шестдесет и четвъртината. Неуловима е любовтта. Вие искате в началото любовта. При шестдесет и четвъртината е любовта. Вие искате в началото любовта, затова се разочаровате. Много мъчно се взема шестдесет и четвъртината.
Сега може да кажете: „Верно ли е това?“ Проверете! Досега сте свирили. Попитайте, кой да е професор, какво означават целите ноти. Какво ще ви кажат. От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота? Как се определя в музиката цялата нота? То е вече музикалност. Битието е започнало музикално. Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът. Музиката е творчески процес в природата. От нищо, когато става нещо, то е музика. Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена. След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти. Това е музикалното обяснение на космоса. И в живота е така. Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете. Ще дойдеш тогава на половината нота. Кои тактове съответствуват на вторинните ноти? Неправилните тактове в музиката имат отношение. Неправилните тактове са минаване на един свят в друг.
Я сега, измислете една дума за да я изпеете. Изберете една мощна дума. Една дума, която да съдържа „О“, да съдържа „А“ да съдържа и „И“. – Чистота. Думата „чистота“ започва с движение. „И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите. „О“-то означава закона на свободата. Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди. Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове. Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен. Де е свободата? Де е турена свободата? Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен. Щом си сляп, остави тогава. А пък окото е цяла нота. Ухото е половин нота. Окото е четвъртинка нота с носа, опашката обърната надолу. Мога човека да го построя музикално. После осминка има тук на ноздрите, кривата линия около ноздрата отгоре е опашката на осминката.
Ха да изпеем думата „чистота“. Ако бяхте музиканти, щяхте да създадете една нова идея. Сега понеже не сте музиканти, не можете. Ако някой е гениален музикант, веднага ще направи нещо. Как да запомним думата „чистота“? Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния? Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно. Има един закон, който определя, де е най-лесно. На някои думи ударението се мести. У някои е постоянно. В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението? На двусложните, на трисложните? Вземете думите „да“, „не“. Или после вземете една двусложна дума, де ще бъде ударението? Силният слог винаги привлича ударението на думата.
Нека дойдем сега до думата „чистота“ – музикално да я изпеем. /Учителя изпя „чистота“ – до, ми, сол/. Право ли е? Приятно ли ви е? Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“. /Изпя се – сол, ми, до. Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу. Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/. Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг. В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение. Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония. /Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв. Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота. „И“-то показва, че трябва да търпи. Като не търпи, дига прах, безпокои се. Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва. Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място. Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството. То е законът на недоволството, което имате в себе си. Българинът е много недоволен, песимист е. Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода. /Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/. Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките? Казваш: „Какво искаш?“ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място. Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“. /Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка?“. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени. Аз съм неразположен днес. Липсва ми нещо, не зная що е то. Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо. Тежко ми е. Бреме тежко нося аз и не зная защо. Ходя, лутам се навсякъде, без да зная защо.
Ха станете сега!
Само светлият път на Мъдростта води към
Истината!
В Истината е скрит животът!
ХVII година
18 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 28. I. 1938 г., петък 5 ч.с.
София – Изгрев.