Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Може да четете. /Чете се темата: „Отношение на твърдите и течните тела“./

Аko бих ви запитал: От какво зависи твърдостта? Кое обуславя твърдостта на едно тяло? – /Сцеплението между частиците/. От какво зависи туй сцепление? Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си. Че се държи, държи се, но държането е един процес. Кое кара детето да се държи за майка си? Някъде наляга нещо отвън. Всичките твърди тела имат голямо налягане. Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя. Винаги физически трябва да проверите. Целият физически свят е един резултат. Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението? Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда. Или когато се уплаши, вцепенил се. Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре? Тогава, ако ви запитам, на какво се дължи, че едни тела са твърди, но са крехки, други са твърди и са пластични? Досега стъклото минаваше за твърдо и крехко, сега го направиха и меко. Изгуби се тази крехкост на стъклото.

Да кажем, вие имате едно чувство, което е крехко. На какво се дължи? Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува? Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее? Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“. Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина? Въпросът не е турен правилно. Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно. Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува. Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви. Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта. Слабата воля се отдава на малкото желязо. Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка. Когато паметта в човека се губи, малко светлина има. Ако лицето има жълт цвят показва едно разстройство на черния дроб. Сега, от какво се разстройва черния дроб? – От неядене или от много ядене?

За втория път пишете върху „Функциите на черния дроб“ – малко физиология.

Допуснете, че едновременно живеете в трите свята: във физическия свят, живеете в духовния свят и в умствения свят. Но представете си, че във вас физическия свят има главно влияние, а другите, двата свята, стават спомагателни на физическия свят. Забелязва се, че ако физическия свят вземе надмощие, увеличава се стомахът, храносмилателната система. Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система. Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата. Значи, духовния свят строи дробовете. Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има. Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря. Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди. Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб!“ Сега всички аншлус имат вече. Гладен, казва, не се живее. То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване. Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали. В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират. Той е пазарът. В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи. Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха. Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“. Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви? От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание. Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“. Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие. И вследствие на това, имаме голями нещастия. Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано. Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“. Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде. Гласът е един автомобил. Защото без автомобил той не може да дойде. Никой певец без автомобил не пътува. В умствения свят пеш не се ходи. Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил. Той ще се качи на своя автомобил. Само като се качи на сцената, излиза из автомобила. И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той. Вие казвате: „Защо е така?“ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва? Значи, цигулар без цигулка не може да дойде. За да се прояви и нему трябва автомобил. Какво струва един човек, ако се родеше без език? Какво струва един оратор без език?

Казвам: Има много работи, които трябва да се проучават. Вие понякой път казвате: „Какво има да се учи? Бог направил човека по образ и подобие свое“. Но „по подобие“, какво означава? Какво означава „по образ и подобие“? – Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат. Какво съдържа думата „образ“? Образът съдържа условията, при които човек може да се развива, а подобието то са зреещите плодове. Външно, наподобява човека, прилича.

Сега защо ни е твърдостта в света? Не можеше ли светът да се създаде без твърдата материя? Казва някой човек, че твърдата материя създава формите, а течната материя създава съдържанието. Тогава въздухообразната материя какво създава? Съществува духовен свят. Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим. Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни. Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те. Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята. Казваме: „Твърдата воля“. Значи твърдостта подразбира какво? Ние подразбираме това, което не е. Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света. Тези, течните тела, то е пластичността вече. Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго. Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост. Как ще го разберете? Нали казвате някой път: „Той е мек човек“. Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават? И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек. На какво се дължи тази твърдост? Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е. А във физическия човек е едра. Те са сега твърдения, то не е обосновано. Какъв опит бихте направили сега да се докаже това? Как ще се докаже?

Запример, ако вземете цветните лъчи. Ако вземете една живо същество и прекарате през него червените лъчи, огрявате го само с червените лъчи, да видите каква промяна ще стане. Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления. Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен. Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира. В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство. В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“. Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече. Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система. Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство. Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре. Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор. Той става тогава набожен, религиозен. Като го пусне от затвора, той си е пак светски. Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора. В затвора и в света, еднакво разположение имат. Те са хора религиозни. Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен. Що е Божественият живот? – И външен и вътрешен. Що е духовният живот? – Вътрешен живот. Що е физическият живот? – Външният живот на човека. Тогава казват: „Светският живот е външен живот“. Не е лош светският живот. Не е лошото в яденето. И малко като яде човек е лошо, и много като яде е пак лошо. Сега имате закон в музиката. Фиг. 1.24/Фиг. 1.24/ – Какво означава, каква нота е? Според сегашните правила, на спомагателната линия се пише „до“. „До“-то може да бъде цяла нота, половин нота, четвъртина. То е по отношение на времето, колко трае. Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие? – Няма. Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае. Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете. Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен. Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа? Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния. Скръбта е едно патологично състояние на човека. Недоволството е друго патологично състояние. Страхът и той е патологично състояние. Безверието е патологично състояние. Безнадежието е патологично състояние. Отчаянието е патологично състояние. Музикалният свят е над тях. Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени. На един безверник щом му пееш, той става вярващ. Казваш: „Е, то как?“ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън. Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее. Най-първо мисля, че не знае да пее. Като го чуя казвам: „Ето музика!“ Обърне ми ума. Казвам: „Пее човекът“. Ставам вярващ. За половин час ме обърна. Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“. Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“. Много скоро повярва. Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“. Казваш: „Какво искаш?“ – Никаква цена не давам. Но щом ѝ пееш, тя те напуща. Тя е безверница. Казва: „На тебе нищо не давам“. Като се убеди, че може да пееш, напуща те. Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“. – Песента ви не е дошла до ухото на болестта. До ухото трябва да дойде. Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите? Защо сте се обезверили? Коя е причината? Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано. Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде. Вие сте се обезверили. Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл. Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не. Сега да определя, защо човек не вярва. Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва. Въоръжил се заякът, носил два кобура. Който дойде, показва кобурите. Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги?“ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се. Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал. Казват му другите зайци: „Защо бягаш?“ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга. Защото страхът у него е по-силен отколкото неговия разсъдък. Страхът всякога произтича от онзи факт, че щом сме поставени в съприкосновение с някое същество, като не сме уверени в неговите истински отношения към нас, всякога в нас има една неувереност. Туй, в което ние не сме уверени, ние се страхуваме.

Сега, аз бих ви попитал, ако имате вяра, каква трябва да бъде:твърда, течна или въздухообразна? Сега, ако се сравнят твърдите и течните тела, кои са по-тежки? Ако вземем живака е течен, но е тежък. Ако вземем водата и тя е течна. Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът? – Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. Казва: „Не, ще дойдеш!“ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща. На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката? Или да ви дам друго едно определение. Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я. Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я. Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно. Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила. Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка. Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания. Той е пълен с желания. Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак. Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби. Но както и да вземете живака, той влиза и излиза, както влязъл. На работа не може да го турите.

Та сега, в окултната наука, за да си помогнете, какво трябва да направите? Вие си изгубвате вярата. На какво се дължи изгубването на вярата? Да вземем, не, вие какво мислите? Първо възможно е, че малко светлина има този човек. На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него. Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него. Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него. Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили. Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата. Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“. Мислиш, че нямаш пари. Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“. Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си!“ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник. Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо. Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си. Току изведнъж се изменя състоянието. Изваждаш ги. Онзи фокусник като бръкне, тури още две. Ти бръкнеш, намериш още две златни монети. Изваждаш ги. Онзи тури още две. Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните? Казва: „Едно чудо“. Този фокусник няколко чудеса прави. Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее. Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание. Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод. След една година вие ще имате тази сума, която сте определили. В дадения случай вие сте нямали сто лева. Трябват ви сто лева. Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева. Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив. Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси. Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее. Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам? Половин лев ми трябва“. Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене. – „Половин лев да нямам“, си казва. Вървя и нещо ми казва: „Погледни към земята, вземи и иди да ядеш, не пъшкай!“ Гледа на земята половин лев.

Та закон има в природата: Туй, от което имаш нужда, не излишните неща, но ония необходимите неща в живота, за днешния ден каквото трябва, всичко туй е промислено. Ако някои неща има, които не са промислени, те не са ни необходими. В далечното бъдеще ние искаме да се осигурим за 120 години. В природата за един ден те осигуряват. Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание. Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея. Вие сега казвате: „Тия нужди!“ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки. Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот? Страхът, запример не е даден човек да се плаши. Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай!“ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно!“ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз. И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие. Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх. Един от елементите на благоразумието е страхът.

Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава? „До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“. След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това. След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли. – „До-ми-сол“. Сега преведете. Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво! Преведете сега, втори превод. Затвора, на какво да го уподобим? Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. То е превод. Преводът е точно обратен. Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре. Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. Защото бележката и тя е обед. Аз виждам защо плачат учениците. Не е ял човекът. Щом го видя да плаче, не е ял. Децата, като не им се даде храна, плачат. Трети превод – отвън и отвътре. Аз искам от вас да се поуча. Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод. Туй са го казали. Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище! Половината ви казвам, едната трета остава. Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон. Но сега туй не е оригинален превод. Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли. Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли. То са три различни състояния. Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква. Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете? Има още един превод. Та вие всички минавате тия състояния. Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци. Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник. В училището си и не знаеш, защо си ученик. Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец. Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек. В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите. Излезте из затвора! Нищо повече. намерете си работа! Ти се самозаблуждаваш. Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо? Защото нямате пари. Ти се самозаблуждаваш. Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари. Аз може да ви спася. Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си. Ще имате ли желание да се хвърлите във водата, като се научите, че имате един милион наследство? Веднага ще станете вярващ. Само като ви покажа книжката написана за наследството, вие се отказвате да се хвърлите във водата.

Та казам: Ако човек има една вяра и тя не може да му послужи във всичките условия да се справи с мъчнотиите. Онази вяра е силна, която може да се справи. С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по-силна. Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите. Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва. Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите. Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши. Той е в 8-ми клас изведнъж решава. По този начин голяма пакост прави брат му. Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава. Днес брат му, утре брат му, погледнеш, не разбира. Някои учат сами, но някои разчитат на брата си. Хубаво е да имаш един такъв брат.

Кое е сега същественото? Кое остана съществено? Каква идея остана съществена? Я да видим, какво остана на морските вълни написано? Всичко онова, което написахме на морския бряг, вълните го заличиха. Защо? Защото покрай морето каквото се пише, се заличава. Напишеш нещо, минат морските вълни, заличат го. Работите трябва да се пишат далеч от морските вълни, да не се заличават.

Ще пишете върху „Функциите на черния дроб“. Представете си, че имате една нишка толкова тънка, но яка, че не може да се скъса. Ако речеш да дърпаш, ще се вглъби в мускулите, ще пресече мускула. Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите? Тънка нишка, но ограничава ръката ви. Какво бихте направили, как ще се освободите? Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца. Често вие имате такива конци, с които се връзвате. Често вие се връзвате с някой конец. Казваш: „Аз съм неспособен човек“. То е един конец, с който ти се връзваш. Аз често уподобявам хората на тези базуняци. Знаете ли думата „базуняк“, какво значи? Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила. Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята. Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар. Свързваме се с тази мисъл. Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна! Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно. Всичко е възможно при дадени условия. Възможността е нещо разумно. Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си. Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя. То е въпрос на време. Тази земя, като се движи, на кой гръб седи? Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита? Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи. Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът. Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат. Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството. Който престава да мисли, пада долу. Докато здраво мислите, вие сте в аероплана. Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре. Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл. Трябва да знаете, в Божествения свят всичко е възможно. Трябва да се знаят законите, при които тази мисъл е възможна. Няма нищо невъзможно!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХVII година
24 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 18. III. 1938 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев.