Добрата молитва
Изпяхме „Изгрява слънцето“.
Кои бяха основните положения на миналата лекция?
Вие сте учили логика. Казва, наука е логиката. В какво седи правилното мислене? Казвам: В какво седи добрият живот? Нещата могат да бъдат логически, без да бъдат разумни. Може да бъдат разумни, без да бъдат логически. Логиката това е външна мода, облекло. Някой път може да подхожда, външно може да е красиво, без обаче да има ония, съществените качества на организма, които организмът има. Една дреха за да топли, имате една дреха, една риза направена от козина. Какво ще бъде вашето чувствувание, вашето разположение, какво ще бъде?
Думата „логика“ е гръцка дума и значи слово. Значи всяко слово логическо трябва да бъде турено на мястото. Тогава от какво зависи противоречието, което съществува? Всички хора са създадени, значи съществуват в природата. Всичките хора тъй както съществуват от какво зависи противоречието, което произтича у тях? Противоречието понякой път се явява в самия човек, в неговите чувства. Явява се понякой път противоречие в неговата мисъл. Вие понякой път имате един усет, че не разбирате предмета. Запример, ако кажем тъй – 1 + 1 = 3, A + B = C. Първата формула е пределна, втората, тя съдържа тази форма, но много работи може да съдържа. Може философски да попитате защо именно се поставя A + B = C? Де е логиката тук, каква логика има? – A + B = C. Как ще го докажете, че е C? По форма равно ли е? Значи имате една идея за A. Ако вземете в друг език A, в еврейски език, буквата A е съгласна. Де е логиката, че A + B = C в алгебрата? В една установена система вие вече имате своите схващания. Но казва: A + B = C. Допуснете, че A на какво е равно в дадения случай? Да дадем едно обяснение, на какво може да бъде равно A. В алгебрата как са турени? Защо казват A + B = C, а не казват 1 + 2? То са ред разсъждения. Ако разсъждавате как се образувала думата „сила“ на български?
С + И + Л + А = СИЛА. Събрани /буквите/ С, И, Л, А дават СИЛА. От колко елементи е образувана силата? С, ако вземем, С-то значи силата, съдържа в себе си едно качество, което постоянно се мени като месечината. Постоянно се мени, четири фази има. И-то показва посока на движение. Л-то показва центърът, от който тази сила произтича. А-то е резултатът, който държи тия елементи. С-то, първата буква показва постоянните промени, които стават. И-то посоката дето работи. Л-то показва центърът, от който слиза, и А-то е резултатът, който свързва. Туй се нарича сила. Туй, което се мени, туй, което се движи, което изтича и туй, което произвежда един резултат. Едно мое тълкувание. Вие как го изтълкувахте? Как е тълкуванието на думата „сила“? Във всичките области на живота едно нещо, което хората не разбират. Запример, вие изучавате музиката. Засега музиката служи, когато малко си неразположен да се разположиш. Музиката мяза сега на онзи, в сегашното положение, който влиза в кръчмата да пие сладко винце. Или музиката служи като дрехата, която обличаш, или като хубави обуща. Изпееш една песен. Какво ти допринася?
Но казвам: Музиката може да бъде потребна като наука да се лекуваш с нея, да лекуваш едно болезнено състояние, но трябва да разбираш законите, именно коя музика лекува? Всичките песни лекуват ли? Има някои песни, които лекуват, пък има песни които не лекуват. Има песни, които образуват болести.
Та казвам: Първоначално музиката, която е дадена в природата, то е
един метод да се смени една енергия, да мине от едно преходно
състояние в друго. Човек трябва да бъде музикален. Щом си нервен, ти
не си музикален. Най-първо музиката съдържа време. Във всичките
музиканти времето трябва да бъде удължено кратковременно. Човек, който
не разбира времето, не може да бъде музикален. Музикантът има време,
той разбира ценността на времето, малките единици на
времето. Българинът, ако го питаш, колко е от тук до онова село,
казва: „Като прехвърлиш, там е“. Като че е един километър. Пък
вървиш час, два, три, не може да стигнеш. Този километър много
дълъг. Времето е най-хубаво развито в евреите. Те имат много хубаво
развит център на времето. /Учителят показва, къде е
музикалния център и къде е центърът на времето/. Когато времето
е развито, челото трябва да бъде широко. Всичките музиканти, които
имат добре развита тази способност, когато времето е силно развито в
човека, човек е спокоен, понеже той знае, че всяко нещо си има своето
време. Онзи, който не разбира времето, той бърза. Децата бързат. Има
деца, които са търпеливи. Музикалното дете е търпеливо. Майката като
каже, че хлябът се пече, то знае музикално, че в 5–10 минути не
се опича. Онова дете, което не е музикално ще каже 20–30 пъти
„Мамо опече ли се хлябът?“ Всеки човек, който бърза, който пита,
времето /в него/ не е развито. То е много
общо казано, че времето не е развито. Всякога, когато бърза човек,
времето у него не е развито. При това времето е свързано, времето го
считат като нещо, което тече и изтича. Тогава времето трябва да се
изрази музикално. То е тон, изтичане. Всеки един звук, който вие ще
произнесете, то е изтичане, ще ви даде понятие за времето. Запример,
понякой път вие казвате, че аз трябва да живея. Какво разбирате под
думата, че „трябва да живея“? 
Фиг. 1.36/Фиг. 1.36/ Това е живот. Да допуснем, че вие
искате да живеете сега. Какви са условията да живеете в органическия
свят, за да се прояви животът? Трябва най-първо дихателната система,
след туй храносмилателната система, и най-после трябва да се яви
мисловната система в човека. Дотогава, докато не се прояви дишането в
човека – детето в утробата на майка си не диша, не чувствува и
не мисли. Няма съзнание, че било някъде. То ще работи със съзнанието
на майка си. След като само започне да диша, веднага се събужда
съзнанието. Щом се събуди съзнанието, ние вече помним. Тогава значи,
за да се усили съзнанието, човек трябва да диша правилно. Много от
несполуките в света се дължат на това, че съзнанието не е
развито. Трябва да имаме един екран, на който да се представи всичките
форми и фази на живота. Ако нямате една площ, на която да се хвърлят,
да се образуват образите, ако нямате една черна дъска, на която да
пишем някои идеи, как ще ги представите? Нали сте чели романи, които
описват, че нещо станало в Париж. Но ти в Париж не си ходил, ти
започваш да чертаеш тия улици. Той разправя за няколко улици, ти ги
чертаеш, после някой площад. Но, ако отидеш и ги разгледаш, ще намериш
голяма разлика между твоето схващане и това, което е. Ти като идеш и
ще видиш, че нещата не съответствуват на твоите представления.
Казвам: Онова, което сега мислим, което схващаме, което учените хора ни преподават далеч не отговаря, това което ние мислим. Те го представят на един език понятен на тях. Един учен човек се занимавал, 10–20 години работил, и му става ясно. Вие сега започвате да изучавате и искате една идея да ви бъде ясна. Да мислиш, то значи да се движиш по посока на предмета, който изучаваш. Добре е всеки един от вас, ако иска да стане музикант, десет години да мисли върху музиката. Като стане сутрин да мисли върху музиката, но не по-малко, по един, два часа да мисли за музиката. След 10 години музиката ще му стане ясна. Не само ясна, но той ще може да пее на света. Сега една минута помисли за музиката, за Бетовен, за Моцарт, тази работа /с/ мислене за Моцарт, за Бетовен, не става. Ако вие мислите за Бетовен, какво ще получите? Бетовен за кого мислеше? Вие вземате сега Бетовен. Бетовен за да стане музикант, той мислеше за нещо. Неговият учител и той е мислил. Бетовен е едно колективно същество. Бетовен, Моцарт не са определени идеи. Моцарт като музикант, то е една колективна идея. Моцарт като една душа, дълго време е мислил върху музиката. И Бетовен дълго време е мислил върху музиката. Да допуснем, че вие искате да бъдете математик. Дълго време трябва да мислите върху математиката, върху числата да мислите. В дадения случай, какво представят числата? Не, че вие не знаете какво нещо са числата, знаете, но ако речете да се изкажете, ще направите една погрешка. Знаеш да говориш английски, но ако произнесеш една дума, както не се произнася. Запример, я произнесете „съвършено“ на френски или някой от вас да произнесе „съвършено“ на английски, както произнася един англичанин. Англичаните имат едно желание, не са като немците, имат желание да умекчават „ф“-то. Туй „р“-то ще го произнесат много мекичко. Тогава в музиката ще дойде пиано, форте или фортисимо. Ще направя една крива линия.
Сега мнозина от вас говорят немузикално. За да говориш музикално, ти трябва да знаеш, в дадения случай езикът е направен по известни музикални гами. Когато произнасяте една дума, трябва да знаете линията. Да кажем думата „сила“, как ще я признесете? „Сила“ може да я произнесете силно, грубо, нежно.
„С“-то е винаги закон за промените. „С“-то, това са две фази. „И“-то е закон за слизане и за качване. Значи има едно течение, което слиза и едно течение, което се качва. Едно течение слиза отгоре надолу, другото – отдолу нагоре. В „М“-то имате две течения отгоре и две течения отдолу. Една връзка. Имате думата „милост“, „милосърдие“. Ти не можеш да бъдеш милосърд, ако не може да влезеш в положението на хората. Ако седиш като някое същество, да нямаш нищо общо с онези, с които искаш да се запознаеш, ще влезеш в тяхното положение. Тогава в тебе ще се прояви милостта, ще изучаваш условията, при които хората живеят. Аз ви навождам тия неща, защото постиженията в живота зависят от онова, вътрешно разбиране. Вие във вас трябва да имате един наблюдателен ум, умът ви трябва да бъде развит.
Като изучавате цветята, кои са отличителните черти на един цвят? Най-първо външната форма на цвета, неговия цвят, неговото ухание. Вземете да кажем каламфирчето (Учителят е употребявал тази дума за карамфила. Има и други такива случаи, при които той обяснява защо изрича така тези думи), по какво се отличава? То си има своя форма. Колко листа има, после неговия цвят какъв е? Има каламфири с разни цветове. Но не само формата, но и уханието, което каламфирът има, вие по това ще го познаете. Ако вие помиришете един каламфир в природата, той не е създаден произволно. Ако ти искаш да се измени състоянието на твоите чувства, да се даде един хубаво подтик, помириши каламфира, той ще даде един хубав подтик на твоите чувства. Или, ако вие помиришете роза, във вас ще се събудят съвсем други чувства. Или, ако помиришете, когато цъфти черешата или сливата, или когато цъфти житото, други чувства ще се събудят във вас. Понякога, когато цъфти житото, вие трябва да минете да видите какво ухание има. Да видите, какво влияние ще упражни туй цъфтене на житото. Защото външната природа това е човекът, разложен на своите части. Човек в природата ще види себе си. Природата е свързана със самите нас, понеже представя самите нас. Ние може да се видим в природата, какви сме. Човек, който иска да се узнае, какъв трябва да се види? За да се види, той като мине през житото, ще се види какъв е. Туй ухание на житото ще видиш. Когато туй жито премине, пак ще видиш, остава без клас. Ти пак си, но си без клас. Зърното го няма, останало само сламата, но тази слама си ти. Като дойдеш до черната почва, това си ти. Но в тази почва цветята израстват, житото израства, всичко туй израства. Ти си, който се проявяваш в почвата.
Сега, това не е логическо. Тук няма никаква логика. Тук е една абсолютна нелогичност, една безразборна реч. Отде човек да мяза на почва, а отде човек да мяза на една череша или на един цвят. Понеже някой път аз казвам, че житото страда. Човек страда в житото. Като влезе човек страда. Житото само по себе си /не страда/. Пръстът ти ли страда? Туй, което схваща страданията, то се намира в предната част на мозъка. В предната част на мозъка се намират ония центрове, чрез които приемаме страданията. Ако се прекъснат нервите, може да си изгориш пръстите без да чувствуваш някаква болка. Понякой път има лекари, които турят кокаин, искат да направят операция, намажат с кокаин и не чувствуват болката. Прекъсва се съзнанието вътре. Съзнанието е, което дава степента на болката, която ти имаш. Следователно, човек може да усили своите страдания и може да намали своите страдания. Ако аз ти взема един лев от джоба ти, дошло едно малко страдание. Ако взема два, три, още повече, ако взема сто, още повече ще се увеличи. Ако взема хиляда лева, веднага в тебе страданието се увеличава. С твоите схващания увеличи се страданието. Казвате: „Защо е така?“ Да оставим това, защо е така. Така е. Ако ти дам един лев, ти ще се зарадваш. Ако ти дам повече, ще се зарадваш повече. Турям капка по капка. Като дам сто хиляди в джоба, колко ще се зарадваш? Като туря сто хиляди звонкови, туй което не може да бъде, само за изяснение, като туря сто хиляди лева, каква ще бъде радостта ти? Радостта ти ще бъде ли равна на скръбта, която си почувствувал? Представете си, че аз взема сто хиляди лева и после пак ги връщам назад, ще бъдат ли произведените чувства от вземането и даването равни? Скръбта ли ще бъде по-голяма, или радостта ще бъде по-голяма? Когато ще получиш парите, радостта от връщането ще бъде винаги по-голяма. Туй, което човек придобива всякога е по-мощно от онова, което губи. Следователно в природата щом загубиш нещо, в замяна на загубата ти дават нещо друго. Не съжалявай за изгубеното. Радвайте се на онова, което ти се дава. Защото, ако не ви се дава нещо нарушава се равновесието в природата. Когато ви се случи някаква неприятност или нещастие, всякога виждате, че в дадения случай природата винаги се стреми да ви даде в замяна на загубеното да ви даде нещо, с което да уравновеси вашия живот. Ти казваш, че аз съм нещастен. Но в дадения случай, в туй нещастие, вие ще получите нещо друго. Да кажем, вие сте загубили баща си. В замяна на вашия баща ще ви даде нещо друго. Ще ви се даде някой благодетел. Някой път благодетелят седи по-високо от баща ви. Ти си загубил баща си, ти си бил беден при баща си, не могъл да те праща в училище, дойде благодетелят, праща ви в училище. Кое е по-хубаво? Казваш: „Горкият ми баща умря“. Ако баща ти не беше умрял, ти щеше да бъдеш в едно положение. Баща ти в дадения случай беше едно препятствие за твоето развитие, може да е като надгробна площ, а за да може да растеш и да се развиваш, трябва да се премахне тази площ. Онзи, който премахва тази площ, той е твоя благодетел. Казва: „Твоя баща не ти трябва на тебе“. Затова Господ иде в света като благодетел, премахва вашите плочи. Имате някой баща, брат, майка, някой ваш приятел, с такива насъдрани битпазарски стоки, за които вие мислите, че имате някаква придобивка, не мязате ли на онзи българин, който вложил 600 хиляди марки в банката? Казва: „Осигурих се, може да продължа живота“. След свършването на войната един ден получава едно писмо от банката, пише: „Господине, да дойдете да си изтеглите парите, понеже не можем да водим графа за тях, за 10 стотинки нямаме графа“. Понеже капиталът от 600 хиляди марки е равен на 10 стотинки. За да водят графа трябва да бъдат най-малко 30 стотинки. Казва му: „Аз ще ти дам 1 милион марки, за да станат 30 стотинки, за да имаш графа в банката“. Туй, което германците претърпяха, мяза на приказките „Хиляда и една нощ“, защото с няколко милиона марки, ти не може да вземеш един обед.
Най-първо трябва да се изучава. Природата винаги туря един контраст. Трябва да знаете закона на контрастите. Щом дойде една радост, трябва да знаете, че тази радост е спрегната с нещо. Всяка радост носи след себе си скръб. Всяка скръб носи на гърба си радостта. И всяка радост носи на гърба си скръб. Това дали е така? За да ви бъде ясно аз ви давам тази формула: Всяка радост носи една скръб и всяка скръб носи една радост. Дали е вярно, това ще видите. Всяка една скръб носи една радост и всяка една радост носи една скръб, уравновесяват се. Скръбта носи радостта, за да се уравновеси и радостта носи скръбта за да се уравновеси. Те са необходимости вътре в живота.
Та вие сега се възмущавате от страданията. В живота на всяко едно страдание, подразбира една радост. И всяка една радост подразбира едно страдание. Тия двете съставят едно цяло. Онзи, който разбира намира цената. Пък онзи, който не разбира вижда само страданието. Казва: „Дотегна ми“. Ако не знаеш да носиш страданието, дотяга. Какво разбирате под думата „дотегна ми“? Когато човек не може да продаде стоката си, дотяга му. Дотяга ти, когато нещо не може да се освободиш от него, то дотяга. Онова, с което лесно се справяш, не ти дотяга. Дотяга ми, значи аз не мога да се справя с една моя мъчнотия, не зная къде да я туря, как да се освободя от нея. Туй, което не дотяга, човек се справя с него. Ако с радостта не може да се справиш, ако дълго време я носиш на гърба си и тя става тежка. Представете си, че имате една ваша приятелка, тя ви стиска ръката, глади ви ръката. Най-първо ще ви бъде приятно, но ако тя продължава 400, 500, 1000 такива движения, най-после ще махнете ръката. Радостта ако не се мени и тя дотяга. Еднообразието в радостта дотяга. За да избегнете туй повторение, радостта по един и същи начин не бива да се проявява. Тя всеки ден се различава, с една форма, вие не я срещате, тя има 100 костюма. На другия ден пак 100 костюма. Безброй костюми има. Като се облече в един веднъж, като се съблече, веднага различава се. Все различен подарък ви дава. Всеки ден се разлияавате с нови. Но два пъти не се облича с един и същи костюм.
Сега де е логиката? Казва: „Логическо“. Казвам: Това са математически предположения, вероятности. Радостта не съм я виждал, не съм я срещал, но туй е, което става в нас. Природата иска всякога да ни приспособи да я обичаме. Понеже ние не разбираме природата, затова страдаме. Сега във вас, кое ви дотяга? „Дотегна“. В „дотегна“, „т“ е силата, която иска да си пробие път, че като не може да си пробие път, че да излезе, тази линия на „т“-то седи като похлупак, едно препятствие отгоре, натегна. Всяка мъчнотия се туря като налягане, да се развие сила. Нали сте учили във физиката как са направени парните котли? Ако няма котел, няма къде да се развие парата. Лошите условия са котли, в които се развива мощна сила, парата с която ние има да работим. Този закон е верен. Всичките хора в света, които са били забележителни са минали през много големи изпитания. Някой път вие питате, сиромашията защо е? Болест, сиромашия, неприятности, всичко това са подтици, условия за подигане. Защото в природата, всичко онова, което се случва в живота ви, то е за ваше добро. Всяко нещо е на местото си. Вижте вие в тази картина /Учителят показва една от картините в салона за „Изобилието“/. Всяка линия дава красота. Светлините и сенките дават израз, красота. Ако изместите някои линии, както са направени, веднага ще се осакати лицето. В природата всичките тия дребнави работи, които се случват, всяко нещо, турете го на място. Един ден, когато се нарисува вашата картина, ще забележите тази закономерност. Сега картината не е завършена и се заражда едно голямо противоречие.
Хубаво сега, какво заключение ще извадим? Радостта и скръбта това са два подтика. Без скръбта и радостта вие няма да имате подтик. Чрез скръбта вие оценявате радостта, а чрез радостта вие оценявате скръбта. То са оценки. Вземете добро и зло. Казва, къде е злото? Левият крак е злото на човека, десният крак е доброто на човека. Дясната ръка е справедливостта на човека, лявата ръка е /…/ на човека. Вие носите и доброто и злото. Щом си в противоречие, левият крак е. Казва: „Къде е доброто на човека?“ Двата крака, това са доброто и злото. Ако вие само ходите на единия крак, накуцвате с десния крак, значи вие служите на злото, ако накуцвате с левия крак, вие служите на доброто. Та понякой път е хубаво да накуцвате с левия крак. Тук пак няма логика. Нито наука е това. Но съществува една наука в Божествения свят, дето нещата са реални. Когато понякой път нещата се виждат нелогични, няма връзка. Между Божествения, духовния и физическия свят има една връзка. Тя е логическа връзка. Но онзи, който не е запознат с Божествения свят, с духовния свят и с физическия свят, той не може да види тази връзка. Най-първо се стремете да имате една представа горе-долу. Божествения свят трябва да го чувствувате като светлина. Духовния свят трябва да го чувствувате като топлина, а пък физическият свят трябва да го чувствувате като приятност, която излиза от светлината и топлината, нещо, което това е приятно. Физическото то е един резултат. Всичките резултати на Божествения и на духовния свят ние ги означаваме с думата „физически свят“, туй което ние в дадения случай чувствуваме или съзнаваме.
Та си внушете една мисъл: Каквото противоречие и да дойде във вашия ум, никога не го туряйте на гърба на Божественото, да кажете, защо Господ направи света така? Кажи: „Има нещо, което аз не разбирам“. Вземете един съвременен музикант, който написал една балада, една хубава песен. Гледаш не можеш да я пееш както трябва. Тебе ти се струва, че не е хубаво написана както трябва. Ако я изпее един, който знае да пее, ще видиш, че е хубава. Вие се спъвате, казвате: „Защо Господ ме направи такъв?“ Вие не знаете какво говорите. Вие сте точно това, което в дадения случай може да бъдете. Ти друго не може да бъдеш. Следния ден ти ще се измениш. Утре вие ще бъдете друг вече. Има връзка между днешния ден и утрешния. Течение има едно. Днес вие сте точно това, което трябва да бъдете и благодарете, че сте такъв, какъвто сте сега. Ако не бяхте такъв какъвто сте сега, щяхте да бъдете едно голямо нещастие. Ако искате да бъдете щастлив, благодарете за онова, което ти в дадения случай съзнаваш. Ти съзнаваш, че не си такъв какъвто трябва да бъдеш. Радвай се на това. Утре се смениш. Радвай се пак на смяната. Всякога се радвай на смените, които стават в тебе, понеже в тия смени се проявява Божественото, мъдростта, която работи. Всяка смяна, която във вас става, допуща да имате едно благо. Аз може да ви представя така. Представете си, че ви давам златна пара, утре ще ви дам друг подарък. Всеки подарък, който ви се дава, трябва да го употребите вие.
Сега да оставим за после.
Само светлият път на Мъдростта води към
Истината!
В Истината е скрит животът!
ХVII година
36 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 1. VII. 1938 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев.