Отче наш.

Ще се развеселя.

Духът Божи.

Много говорители цитират известни пасажи от книгите на някои учени. Сега и аз ще ви цитирам няколко пасажа от книгата „Лъчи на живота“ – беседи, държани на Рила, 1937 г. Ще ви цитирам нещо от беседата „Опитано е.“

Всяка липса в човека предизвиква известно безпокойствие. Старите хора обикновено стават нервни, защото като дойде склерозата, прави ги твърди, втвърдява ги. Значи, старите стават твърди, а младите меки. Следователно, за да се подмлади, човек трябва да мине от твърдост в мекота. Казват за някого, че е войник. Кой не е войник, кой не воюва? Ние всеки ден воюваме. – С какво? – Със злото в света. Казват някои, че ние сме мирни хора. Не, ние воюваме със злото. Войната е нещо духовно. Сегашните хора правят опит да воюват и на физическото поле. Ще кажете, че ние проповядваме против войните, че не трябва да се воюва. Не, ни най-малко, ние не сме против воюването, но трябва да се знае как да се воюва. Ако брат ми е лош човек, и с него ще воювам. Той ще ми удари една, две плесници, но аз ще го хвана за краката, ще го издигна във въздуха и така ще го подържа известно време, ще му покажа силата си. По този начин ще му обърна внимание, че в него е влязъл един дявол, който трябва да се извади навън. След това ще му прочета една глава от Евангелието, да види какво е казал Христос.

В беседата „Опитано е“ се казва, че човек, който не се качва по планините, не може да бъде добър. Това се вижда чудно на хората, но така е всъщност. Който иска да се повдигне, той трябва да се качва нагоре по планините. Никъде другаде не може да намери Господа, освен по височините. Там ще познае доброто. Всички хора трябва да бъдат екскурзианти. Когато спорят хората, дали Господ съществува или не, казвам: Докато живея и Бог съществува. Щом умра, Господ не съществува. Значи Бог съществува за живите хора, за умрелите не съществува. Когато хората говорят за красота, трябва да знаят, че от тях зависи да бъдат красиви. От мислите, чувствата и постъпките на хората зависи да бъдат красиви или не. Здравите хора се отличават по това, че имат достатъчно количество сребро в кръвта си, а богатите хора имат излишък злато в кръвта си. Това са малки обяснения върху четеното от беседата „Опитано е.“

Словото представлява съществена храна, която е необходима за човека. Без храна човек не може да продължи живота си на физическото поле. Мнозина правят опити да не ядат, повече да постят. Но постът има съвсем друго предназначение. Постът е наука за правилно хранене. Като пости, човек има пред вид да даде почивка на стомаха си. В стомаха има десет милиона работници, които работят за храносмилането. Представете си, че човек трябва да плаща на всеки от тия работници по един лев за всяко ядене: сутрин по един лев, правят десет милиона лева, на обед по един лев правят още десет милиона и вечер по един лев, правят още десет милиона лева. Значи, човек трябва да има дневно по трийсет милиона лева, за да плати надницата на тия десет милиона работници. Отде ще вземете тия пари? Вие не мислите по това, но казвате, че светът е лош. Вие нямате представа за онази велика икономия, която съществува в природата. Вие нямате представа, какво нещо е Божественият порядък, за който постоянно трябва да благодарите. Вие сте изгубили смисъла на нещата. Погледнете се в огледалото и казвате, че сте остарели. Помислете само, колко работници работят за вас. Щом започнете да се храните, те веднага започнат да работят. За какво, мислите, работят? За вас ли? Не. Те работят от любов към Бога, за Божията любов. Те казват: „Понеже си чадо Божие, понеже Бог те е изпратил на земята, ние ще работим заради Бога, от любов към Него.“ Като ви накарат на някаква работа, вие веднага започвате да роптаете и казвате: „Не съм му роб, не съм му слуга.“ Питам: Тия десет милиона работници, роби ли са на вас? И най-после, Бог, като видял недоволството на хората, казал на смъртта да дойде на земята. Той е допуснал смъртта заради недоволството на хората. И смъртта казва: „Понеже тези деца не те слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам.“ Когато смъртта хване недоволния, тя го туря в земята, взима му всичко и го пита: Ще слушаш ли сега Баща си? Като го държи 30, 40, 50 години гладен в гроба, най-после недоволният се обръща към Баща си: „Мили татко, дотегна ми вече да седя в този гроб. От толкова години съм гладен, няма нищо за ядене.“ Тогава Господ праща да го извадят от там и го питат: „Втори път ще бъдеш ли недоволен?“ Казват за някого, че като умрял, тържествено го погребали. Какво тържество е това? Той ще види в гроба такова тържество, каквото никога не е видял. Тържествено погребение и изпращане разбирам, когато този човек може съзнателно да се прости с всички и да занесе писмо на близките им, да каже, че те са добре. А тъй, никакво писмо не носи от тях, нищо не може да им каже, сам не разбира какво е станало с него, в това няма никаква тържественост.

„Словото Божие е опитано.“ Дойде някой при мене и ми казва, че е закъсал нещо, болен бил. – Какво значи думата „закъсал“? Ако си жена, не си добра сестра – това значи закъсал. Ако си мъж, не се добър брат. Следователно, щом някой ми каже, че е закъсал, ако е жена, това показва, че не е от добрите сестри, ако е мъж, не е от добрите братя. Щом си закъсал, изпрати молитвата си към Баща си и кажи: „Татко, помогни ми, закъсах, не съм добър син.“ Баща ти ще ти отговори: „Щом си закъсал, намери погрешката си и я изправи. Не се извинявай с Петко или със Стоян, но изправи погрешката си. Нарушил си някакъв закон, изправи го.“ Аз нямам нищо против смъртта, против умирането. Когато умира човек, трябва да мине транзит през смъртта, с експреса, и да влезе в живота. А тъй, да го хванат като роб, че после да го изкупват, това не ви желая. Аз не желая никой от вас да остане в царството на смъртта. По-лошо място от царството на смъртта няма.

„Божието Слово е опитано.“ Казвам: Въоръжете се с любовта. Когато говоря за любовта, аз разбирам тази сила в света, с която можем да превъзмогнем всички мъчнотии. Единствената връзка, която може да ни свърже с идеалния свят и да ни направи силни, това е любовта. Без любов, животът е много тежък. Който дава без любов, той дава скръжаво. Даде един лев и мисли, че много е дал. Който дава с любов, извади от джоба си сто лева и мисли, че малко е дал. Като извади хиляда лева, и тогава намира, че е дал малко, но в този момент няма повече в себе си. Който получава с любов, той пък е доволен от онова, което му е дадено и намира, че много му е дадено. Като даваш без любов, онзи, който получава, пита: „Още не може ли да дадеш?“ Той е недоволен, защото даваш без любов. При любовта като даваш, дай, че да потече в изобилие. А тъй, ако даваш и едва капе, това е даване без любов. Когато някой ти направи едно добро без любов, той те запитва как си закъсал, защо си дошъл до това положение, чете ти ред молитви. Добре понякога на човека да четат една молитва.

Сега, като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да наруши някои от великите закони на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек едва съзнава погрешките си в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешки, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свръхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него, и от което може и той, и ближните му да се ползуват. Писанието казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога. И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време, и Бог ще му плати. Като дойде някое Боже чедо при вас, вие го изпъдите. Дойде второ, пак го изпъдите. Вие мислите, че само за вас трябва да мислят. Като че само вие сте в света. Мислете за вашите братя. Кои са вашите братя? Мислете за онези ваши братя, които ви обичат и които са образец за вас. Търсете ги навсякъде по света. А пък ония, които не ви обичат, те представят работа за вас. Вие трябва да се ползувате от любовта на ония братя, които ви обичат. Онези, които не ви обичат, са празни стомни. Вие трябва да ги напълните. Като ги напълните с вода и вие ще бъдете доволни, и те ще бъдат доволни.

Един ден срещнах един свободомислящ, който ми каза: „Не ми говори за тия работи, в които не вярвам. Кажи ми нещо реално.“ Тогава аз му казах: Ти си млад човек, навярно мислиш да се жениш. – „Разбира се, че мисля. Какво друго ще правя?“ – Добре, ако аз ти избера една добра, красива другарка, какво ще кажеш тогава? – „Тогава ще повярвам в Бога и ще му служа. Готов съм да направя за Него всичко. Но ако ми дадеш някоя другарка, която цял живот да ме мъчи, не вярвам в такъв Господ.“ Тъкмо това се случва в живота. Някоя мома се оженва за мъж, който не я обича и тя казва: „Измъчи ме този човек.“ Нейната длъжност е тя да го обича, да го напълни с вода, че като се върне при баща си, да каже, че го е напълнила. А тя какво прави? Хукнала при баща си, не иска да живее при този мъж. Не, тя трябва да го разглежда като празна стомна и да постъпи с него като със стомна. Да го измие, да го занесе на извора, да го напълни с чиста, изворна вода и така да му даде нещо ценно в живота. Ако аз съм жена и се намеря на такъв зор, ето какво бих направила: Ще го наблюдавам известно време, докато започна да го изучавам и ще намеря онези добродетели, които са скрити в него и само тях ще държа в ума си. Постоянно ще мисля за тях и ще казвам: „Добър си, добър си.“ Ще гледам всячески да му угодя. Няма да се мине много време и той ще почне да ме гледа изпитателно и ще каже: „Има нещо добро в тази жена.“ Щом мисля добро за него и държа положителни мисли в ума си, и той ще се измени по отношение на мен. Аз ще мисля, че той е добър, умен, учен, силен човек, че от него може да стане и поет, и музикант, и художник, и цар, каквото пожелае. Как да не може човек да стане цар? В Писанието е казано: „Царе и свещеници сме, в Бога живеем.“ Казват някои, че говоря против царя. Как ще говоря против царя? Че аз съм цар. Щом говоря против царя, аз говоря против себе си. – „Ти говориш против държавата.“ – Как ще говоря против държавата, когато аз сам имам държава? Не мога да говоря против държавата си. Аз съм човек, който защитавам държавата. – „Ама против религията говориш.“ – Как ще говоря против религията? Аз съм човек с власт. Не само за себе си мога да кажа това, но за всички хора казвам, че ние сме и царе, и офицери, и войници, и банкери, и съдии, всичко сме. – „Против съдиите говориш.“ Как ще говоря против съдиите, когато аз сам съм съдия, сам съдя своите постъпки. Как мога тогава да говоря против колегите си? Аз имам всичкото уважение и почитание и към съдиите, и към офицерите, към всички имам уважение и почитание, защото едновременно и аз съм всичко. Понякога аз гледам колко звезди имам, да зная кой офицерски чин съм. Казват, че в небето най-простият войник е от офицерски чин. В Божествения свят най-простите войници са офицери. „Словото Божие е опитано.“ Оградете се със словото Божие. Винаги мислете най-хубаво за вашия Баща. Да мислим заради Него и да бъдем готови да вършим Неговата воля. Заради любовта на нашия Баща да обичаме и себе си. Така само ще вършим и Неговата воля и ще бъдем благоприятни на Него. Тогава ще се върнем в отечеството си със съзнание, че сме вършили добре работата си на този свят.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

6-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 7 ноември, 1937 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.