И не можаха на това да му отговорят

Отче наш.

Духът Божи.

Ще прочета само шести стих от Евангелието на Лука (глава 14).

Бог е Любов.

„И не можаха на това да му отговорят.“ Ще се спра върху тия думи. Всякога, когато един ученик в училището не може да отговори, това показва, че той не е учил. Когато един сиромах не може да си плати дълговете, значи, той не е работил. Когато богатият пропада, това показва, че той не си е държал сметките както трябва. Казва се в стиха, че не можаха на това да му отговорят. А всеки, който не може да отговори, все трябва да отговори някога. Неотговарянето на един отговор не е отговор. Има много неща в живота, които ни смущават. Защо? – Защото не ги знаем. Не е нещастие, че не ги знаем. От какво зависи така нареченото щастие на земята? Човешкото щастие е преповторение на миналото. Някога човек може да преживее цял живот само в един ден. Какъвто е бил миналият му живот, такъв ще бъде и този ден. Който вижда нещата, това е ясно за него. Ясновидецът е човек, който вижда нещата, това е ясно за него. Ясновидецът е човек, който вижда нещата, както са, той ходи в светлина. Слепият ходи с пипане. Сега някои казват: „Докажи това.“ Всички ония хора, които искат да им се доказват нещата, ходят с пипане, те са слепи. Могат да се доказват нещата, но това е дълъг процес. За да се доказват нещата, се изисква много време, а когато се виждат, лесно става всичко, хората лесно се споразумяват. Човек трябва да бъде щастлив, човек трябва да бъде богат. Богатството е едно условие за щастието. За да бъде щастлив, човек трябва да бъде учен. Учението е едно условие за щастието. Има богати хора, които са нещастни, има и сиромаси, които са щастливи. Богатството и сиромашията са условия. От човека зависи при тия условия може ли да бъде щастлив или не може. Богатият, но нещастен човек е по-глупав от сиромаха, който е щастлив. Сиромахът, който е щастлив, е учен човек. Защо? Той може да използува и най-лошите условия.

Та казвам: Когато искате да отидете в Англия и Франция и да бъдете успешни, какво ви трябва? Вие трябва да знаете английски или френски като англичанин или като французин, да знаете техния характер, да се съобразявате с тях. Сега ние сме дошли на земята в една чужда държава. Земята не е наше отечество. Ние сме странници на земята. Вие искате да бъдете в една чужда държава и да бъдете щастливи. За да бъдете щастливи, вие трябва да знаете езика на тази страна. А езикът на тази страна е такъв, че ако работиш, ще ядеш. Ако не работиш, няма да ядеш. Ако дишаш, ще живееш, ако не дишаш, никакъв живот няма. Ако мислиш, работите ти ще вървят. Ако не мислиш, никакво оправяне на работите няма да има, напротив, работите ти ще се забъркат повече. Турците казват: „Който дава пари, ще свири на свирката.“ Казвам ви тази поговорка на турски език, а не на западноевропейски, понеже вие спадате между изтока и запада. Днес хиляди хора говорят за щастието на цялото човечество. Щастието се добива общо. Стремежът на цялото човечество е към придобиване на щастието; милиони майки са заети с придобиване на щастието. Милиони бащи са заети с придобиване на щастие, благоденствие за човечеството. Милиони хора работят за придобиване на благоденствието. Милиони майки, бащи, братя, сестри, учители, учени – всички изобщо работят за благоденствието на човечеството. И ако това благоденствие закъснява, това показва, че има нещо, което липсва на хората, те не са учили още условията, при които могат да бъдат щастливи. Ако поставите едно мекотело на силна топлина, то веднага ще изсъхне. Ако една глистя излезе на повърхността на земята, тя веднага ще умре. Докато е в земята, тя запазва своята кожа, но щом излезе на повърхността, тя се изсушава на слънцето и умира. Благото за нас не е благо за глистите. Следователно, лошите условия понякога са едно благо за човека, за дадения случай. Те не са благо за целия живот на човека. Понякога, обаче, лошите условия са спънка за човека, те го потърсват. Сега ние трябва да знаем кое е онова, което ни спъва.

Сега ще ви приведа един пример, да видите кое е онова, което спъва хората. Един от английските кръстосвачи, параходи, спрял на едно пристанище на Ориента. Английските моряци обичат понякога да слизат в града на това пристанище, да се повеселят малко. Като слезли, те вързали лодката на пристанището и отишли в града. Като се върнали, те били доста весели, забравили да развържат лодката от брега. Цяла нощ гребали и мислили, че пътували. На сутринта обаче, те видяли, че се намират на същото място, на брега на пристанището. Казвам: Това не показва, че хората не правят усилия, но въпреки усилията им има нещо, което ги връзва. Трябва да се развържете. Връзването е до време. Щом моряците стигнат до пристанището, лодката трябва да се развърже, за да върви. Тъй щото, понеже ние сме в света на увеселение, като се върнем от увеселението, трябва да развържем лодката си. Ако не я развържем, ще видим, че каквито усилия и да правим, ние няма да постигнем целта, към която се стремим. Ние виждаме, че и децата, които ги считаме за глупави, понякога проявяват голяма тактика, като генерали. Те имат особени планове. Когато някой гони детето и то се намира в голямо затруднение, веднага вика баща си, и по този начин, който го гони, той непременно ще се спре. Като извика баща си или брата си, то ще се избави от неприятеля си. Такава тактика имат и някои птици. Птиците минават за глупави, но не са глупави, умни са те. Някои птици имат на опашката си бели пера, които обикновено крият. Но когато тази птица се намери пред голяма опасност, преследвана от свой неприятел, тя веднага разперва опашката си, и белите пера изведнъж блесват в очите на неприятеля, на врага. Той се стъписва веднага и остава назад. Достатъчно е да се намира няколко минути на разстояние от неприятеля си, за да може птицата да избяга. Казвате: „Защо е този, белият цвят на опашката на птицата?“ – Да плаши. Бялото знаме стъписва неприятеля. Докато неприятелят мисли какво да прави, птицата вече е избягала.

Питам: Кои са начините за примирение в света? Всички хора се оплакват от лошите условия на живота. Повечето хора се оплакват от безправието в света. Земеделецът се оплаква, че жито няма. Градинарят се оплаква, че плодове няма, тази година нямало много плодове. Лозарят са оплаква, че гроздето не е станало, както другите години. Всички се оплакват от някаква криза в света. Че има криза, вярно е. Но кризата ни най-малко не е някакво нещастие. Оплакват се хората, че не могат да си доядат. Че не могат да си доядат, това не е никакво нещастие. Трябва ли непременно човек да си дояде? Той може да остане и малко гладен. Човек може да си дояде и да замине за другия свят. В такъв случай по-добре е да не си дояжда. Ще кажете, че вяра е нужна на човека. Нужна е вяра на човека, но вярата му трябва да се обърне в наука за разпознаване на онези основни закони, които регулират човешкия живот. Любовта трябва да се превърне в друга наука, която носи всичките елементи за човешкото щастие. Много се говори за любовта, но къде е изкуството на любовта? Изкуството на любовта се крие на две места в човека, а именно той трябва да изпита езика си, да възпита гърлото си. След това ще вземат участие и неговите очи. Когато искате да привлечете един човек, все таки трябва да знаете как, да имате начин за това. Ако искаш да завържеш приятелство с един човек, първо трябва с очите си да си послужиш, да видиш неговите най-хубави черти. После трябва да си обърнеш ухото така, че да чуеш най-сладките думи от него. После трябва да нагодиш носа си така, че да възприемеш най-хубавото ухание, което излиза от него. Дойде ли до пипането, това ще остане за най-после. Първо ще видиш човека, когото обичаш, после ще го чуеш, ще го помиришеш и най-после, най-малко четири – пет години от запознаването ви, можеш да го пипнеш. Ако в началото на запознаването си го пипнеш, всичко ще се развали. Дали вярвате в това или не вярвате, не е важно. Едно ще знаете, че ако в началото пипнете нещата, всичко ще се развали. И най-хубавите работи да са, ще се развалят. Пипането осакатява хората. Пипането е достояние на много учените хора. Който иска да пипа, той трябва да бъде светия, или някакъв мъдрец, някакво божество или най-после ангел. А обикновените хора, които нямат в себе си нито едно от качествата на светията, на ангела, на Божеството, току те хване и иска да пипа. Какво ще пипа? Пипането е едно благо. Вие сте дали на думата „пипане“ съвсем друго значение от това, което тя съдържа в себе си.

Казвам: Съвременните хора се нуждаят от една основна, положителна наука. Ще кажете, че много знаете. С вашето знание именно дойдохте до този ред. Дотолкова, доколкото знаете, вие създадохте света. С вашето знание вие само се въоръжавате. До 1941 година Англия предполага да има 25 от най-големите драндаута, Америка – около 20, а останалите държави около десет, девет, осем, седем. След няколко години ще има повече от сто хиляди аероплана, хвърчащи птици по небето. Хвърчащите змейове, за които се говори в Откровението, това са тия аероплани, които изригват огън. Едно време във войните страдаха войниците, те бяха виновни, а сега страда мирното население. Войниците няма да страдат толкова, колкото мирното население. Ето, в града Шанхай в Китай пострада мирното население повече от войниците. И в бъдеще, като се наплодят тия змейове много, ще почнат да хвъргат огън отгоре. Казвате: „Защо Господ създаде така света?“ – Този въпрос го оставете настрана. Запитайте се, защо вие направихте света такъв. На онези, които запитват защо Господ създаде света такъв, Той отговаря всекиму според случая. Ако някоя жена задава този въпрос, той ѝ отговаря: Хайде ожени се, дай пример, как ще създадеш своя свят. Същото казва и на мъжа. Като се оженят, те раждат деца, които приличат точно на тях, и тия деца започват да се карат помежду си, карат се също така и мъжът, и жената. Мъж и жена не се спогаждат, брат и сестра не се спогаждат. Кой е причина за това? Господ ли е причината? Вие казвате, че светът не е възпитан. Онзи, който казва така, Господ ще го направи учител, ще му даде деца да възпитава и ще го пита: Покажи ни сега как трябва да се възпитават хората. Сега всички хора правят проекти, без да подозират. Те не знаят, че са поставени на такава работа, на която се изпитват техните проекти. В бъдеще, когато се създава нов свят, нека всеки баща, майка, брат, сестра, дойде със своите проекти и покаже как трябва да се оправи сегашния свят и как трябва да се създаде нов. Всеки трябва да си даде кандидатурата за това, което иска да направи. Бащата и майката ще ги питат, колко деца са родили и как са ги възпитали. Учителите ще ги запитат, колко ученици са имали и колко от тях са възпитали, според тяхните разбирания. И военните ще дадат доклад за своята деятелност. Днес всичко е на мястото си. Какви трябва да бъдат военните? Едни поддържат, че колкото повече хора се убиват, толкова по-добре. Други поддържат, че може да се воюва, без да убиват хора. Войниците знаят да воюват и да убиват, но как ще воюват, без да убиват, това не знаят. Убиването нищо не допринася. Това е една крива философия. Тази крива философия е опитвана от хиляди години насам и не е дала никакви положителни резултати. Някой казва: „Ако стана управник в България, лесно ще оправя работите: този ще обеся, онзи ще убия.“ Какво значи това? Това значи, че ако влезе в лозето, ще го изреже. Да, но ти трябва да бъдеш много умен, да знаеш, коя пръчка да изрежеш и коя да остане на лозата. Често вие виждате в себе си известен стремеж и желание към нещо. Ти се запитваш защо е това желание. Искаш да ядеш, но казваш: „Не може ли без ядене?“ Ти трябва да ядеш, за да живееш на земята. Ако не искаш да ядеш, ще напуснеш земята. Ще си вземеш паспорт и ще заминеш. Обаче, щом си дошъл на земята, непременно трябва да ядеш. Щом си на земята, ти трябва да дишаш. Ако искаш да не дишаш, ти трябва да отидеш на друго място. Когато рибите станаха недоволни от живота си във водата, от невидимия свят Провидението им каза, че могат да излязат при по-добри условия, при по-свободен живот, но трябва да се приготвят за тия условия. Те ще излязат от по-гъста среда и ще минат в по-рядка материя. Та и ние, съвременните хора, можем да излезем от този свят и да влезем в друг, дето може и без дишане. Както рибите превърнаха хрилете си в дробове, така и ние ще превърнем нашите дробове в особени органи и ще дишаме чрез етера. Етерът, от който всички хора умират, ще бъде среда за хората, те ще живеят в него. Ако човек се върне в положението на риба, както по-рано е бил, той непременно ще умре. Той не може вече да живее във водата. Ако рибите преждевременно напуснат своята среда, и те ще умрат. Те нямат още дробове, с които да дишат като човека. Казвате, че като умре човек, отива в друг свят. Светът, в който отива човек след смъртта си, изисква от него особени органи. Той не може да диша там нито с дробове, нито с хриле, той се нуждае от етерни дробове, които не заболяват от никакви болести. Това е само твърдение. Един от турските султани извикал при себе си един от учените мъже по негово време и му казал: „Кажи ми, колко е далеч от тук до небето.“ Ученият взел едно голямо кълбо конци и казал на султана: „От земята до небето е толкова далеч, колкото е дълъг конецът на това голямо кълбо. Ако не вярваш, вземи единия край и върви нагоре, а аз ще остана тук да развивам кълбото.“ Това нищо не разрешава. Следователно, когато искаме да разрешим една мъчнотия, ние трябва да бъдем способни, да знаем, къде се крие мъчнотията и как можем да я разрешим. Каквото и да правим, ние никога не можем да определим, къде се намира краят на нещата. Ученият човек може да покаже, че краят на нещата ще бъде добър. Доброто в света се познава по това, че има начало, има и край. А злото няма начало, няма и край. Знаете ли какво означава това? Това показва, че всички неща, които нямат край, нямат никакви условия за развитие. Лошият човек се смалява, смалява и като се смали съвсем, от него нищо не остана. Щом нищо не остане от лошия, той трябва отново да се повърне и да стане добър. Следователно, когато от лошия нищо не остане, в бъдеще, той ще стане добър човек. Ако пък добрият човек престане да се подчинява на законите на доброто, той лош ще стане. И като стане лош, от него нищо няма да остане. Той пак ще се намери при същия закон. Единственото нещо, което може да спаси лошия, е да дойде в положението от него нищо да не остане. Като не остане нищо, той добър човек ще стане. Добрият човек пък никога не трябва да се връща назад.

„И не можаха на това да Му отговорят.“ Ние не отричаме съвременния живот. Съвременният живот е условие за вечния живот. След 50–60–100–120 години вие няма да бъдете в това положение, в които сте сега, съвсем ще се измените. Сегашните ви понятия за живота, стремежите, които сега имате, един ден ще се изменят толкова много, че те ще станат безпредметни, както са безпредметни кукичките, гагичките, които децата са рисували в своите първи години на учение. От тях помен няма да остане. Някога те са били много съдържателни, но сега са много безсъдържателни. Мнозина мислят, че като влязат в другия свят, ще носят същия си характер. Ако са обичали да се карат, да се гневят, и там ще правят същото. Не, това там не се позволява. Какво ще правите тогава? В онзи свят няма къщи, няма кревати, няма маси и столове. Като влезете там, сами ще го видите. Аз трябва да ви кажа, в какво седи щастието на живота. Щастието се заключава в онези велики, светли мисли, в онези (мисли), които човек допуща в ума си, в онези велики и благородни чувства, които храни в сърцето си, в онези възвишени стремежи, които се крият в душата му и в онези велики подтици, и в онази сила на неговия дух.Това е човекът, това са четирите елемента, това е раят на живота. Значи, раят е човешкото сърце, човешкият ум, човешката душа и човешкият дух. Когато говоря за небето, аз разбирам човешкото сърце. Само там може да живее човешкото сърце. На земята сърцето не живее, но робува. И умът не живее на земята, но слугува. На земята и душата, и духът са ограничени. И в Писанието е казано, че духът, който имаме, се намира в голямо утеснение, в голямо ограничение. Следователно, ние още не сме добили своята свобода. Апостол Павел, който разбира този закон, казва, че цялото създание е подчинено на един закон на ограничение.Това, че ние се стремим към свобода, показва, че сме свързани от порядъка, който съществува на земята. В бъдеще ще дойде нов порядък на нещата. Този нов порядък се заключава в разумното в човека. Във всеки човек се забелязва един Божествен подтик, който иде периодически. Казва се, че Божественото в човека е в спящо състояние и от време на време се пробужда. Обаче, Бог е оставил човека свободно да се проявява и наблюдава, кой какво прави. Като наблюдава крадците, Бог не гледа на тях, както ние гледаме. За него престъплението (не) седи в кражбата, която крадецът върши. Същината на престъплението се заключава в това, че крадецът мисли, че като открадне нещо, ще стане щастлив. В кривата мисъл е престъплението. Когато месоядецът яде месо, престъплението му не седи в това, че яде месо, но в мисълта му, че като яде месо ще стане по-силен и по-умен. Месоядецът мисли, че месоядните животни са по-учени от тревопасните. Ни най-малко не е така. Кой тигър или кой лъв може да се сравни със слона, който е вегетарианец? Тъй щото, когато казвате, че месоядните са по-силни, това може да се обори с много примери от живота. Знаете ли кои бяха първите месоядци? Първите месоядци бяха мъховете по камъните. Те изядоха месото на камъните. Предците на мъховете са първите месоядци. Те се прилепиха върху камъните и ги разлагаха, изядоха месото им. След това дойде друга една епоха. Вегетарианците са били преди месоядците, преди появяването на мъховете. Предците на камъните са били вегетарианци, а камъните отпосле са станали месоядци. Затова са дошли мъховете да ги ядат, да ги научат как да живеят. След това влизаме пак в един преходен период. Сега в човешкия живот едни животни са месоядци, други вегетарианци. Злото в човека е свързано с месоядството. В злото всякога има насилие. Доброто е свързано с вегетарианството, защото в доброто няма никакво насилие. Ние трябва да станем добри, за да избегнем насилието в света. Докато има насилие, никакво добро не съществува. Ако ти изнасилваш сърцето си, ако ти изнасилваш ума си, ако ти изнасилваш душата си и ако ти изнасилваш духа си, какво ще добиеш? Запример, ти искаш да се убедиш, че трябва да обичаш хората. Това не става с насилие. Любовта с насилие не иде, и с пари не се купува, и с наука не се купува. Любовта с нищо не се купува. Тя е съществувала преди знанието, преди силата, преди живота – тя е съществувала преди всичко. Любовта е първичното начало, от което всичко излиза. Смешно е, когато някой иска със знанието да придобие вашата или моята любов. Не съм срещал досега човек, който със знанието си да е придобил любовта на някого. Знанието е едно украшение. Сега, вие може да разсъждавате както искате, но аз не искам да вляза в стълкновение с вашите мисли, да ви доказвам, че знанието поражда любов. Казвам, обаче, че в сегашния живот на хората има много малко любов, това се чете по вашите лица. Лицата на всички показват безпокойствие. Казвате, че обичате. Ако наистина обичате, лицата ви трябва да бъдат светли. Виждали ли сте как свети лицето на този, който обича? А сега лицата ви са набръчкани. Очите, устата, носът ви, всичко изразява недоволство. Когато тръгвате по планините, вие виждате навсякъде трапища, долини, набраздявания. Това са все недоволници. Те всички се оплакват, че са го обрали, нищо не им оставили. И планината се оплаква, че са я обрали. Тя казва: „Нищо не оставиха по върховете ни, навсякъде само лед и сняг.“ Понякога, като наблюдавам природата, казвам си: Колко е красив този свят. Обаче, като се вглеждам, виждам, че две мравки се бият, два паяка се борят. Червеите в земята, и те се разправят за нещо. Ние мислим, че всичко е в ред и в порядък, но кога? Докато ние бъркаме в джоба си, има ред и порядък, но когато другите започнат да бъркат в нашите джобове, никакъв ред и порядък не съществува. Докато ти мислиш и учиш, има порядък. Щом престанеш да мислиш и да учиш, смущението иде. И в най-добрия живот има такива смущения, които развалят реда и порядъка в нещата. Докато дъщеря ви, която сте родили с любов, е при вас, вие я гледате като ангел Божи, изпратен на земята. Дойде ден, когато вие искате да я задомите. Казвам: Знаете ли тази ваша дъщеря, колко скандали ще ви създаде? – „Как така? Тя е цял ангел.“ – Да, докато е при добри условия на живота, тя е ангел, но когато я поставите при лоши условия, в този дом като се яви в нея ревността, тя ще създаде такива неприятности, че ще се чудите къде отиде този ангел. Един руснак завързвал жена си всяка вечер с букаи, да не би във време на съня му да стане и да излезе някъде. Сутринта като ставал, той питал къде е ходила през нощта. При това положение той се смущавал да не би букаите някак да се изхлъзват от краката ѝ и тя да отива при чужди мъже. Страшно нещо е подозрението. То обсебва човека така, че го прави проводник на лоши мисли и чувства. В която църква и да отидете, веднага ще ви запитат, защо сте дошли, ще ви подозрат в нещо. Ако отидете в някоя държава и речете да се изкажете по-свободно, веднага ще ви подозрат, че не зачитате реда и порядъка в тази държава. Обаче има един общ порядък, който трябва да се спазва от всички. Доброто съдържа в себе си един порядък, който е общ за всички. Злото е зло за всички. Любовта е обща за всички. Това не значи, че на всички може да се даде еднакво любов, но всички трябва да се ползуват от любовта, както всички живи същества се ползуват от въздуха.

Сега кажете, върху какво почива щастието на човека? Мнозина мислят, че щастието почива върху богатството. Някоя жена се оплаква от мъжа си, че не се отнасял добре с нея и тя си казва: „Ако баща ми беше богат и можеше да ми дава пари, мъжът ми щеше да се отнася добре с мене.“ Мислите ли, че парите могат да заставят мъжа ви да се отнася добре с вас? Една гъркиня от Бургас се оженила за един българин. Баща ѝ дал две хиляди турски лири. Докато имали тези пари, те разполагали, живеели добре. Щом свършили парите, мъжът ѝ казал: „Не мога вече да разполагам. Иди при баща си да поискаш още две хиляди турски лири.“ Та и вие сте щастливи с онова, което Бог е турил във вас. Като слезете на земята, вие харчите от него, докато го свършите. Щом се свърши житото, вие казвате: „Ще отидем сега при баща си да вземем още жито.“ Що е умирането? Умирането не е нищо друго, освен пълното изхарчване, изяждане и изпиване на благата, които Бог е дал на разположение на всеки човек. Като осиромашее, той казва: „Ще отида горе да взема пак някакви блага.“ Казвате: „Пак ще се преродим.“ Можете да се преродите след 5, 10, 20, 30 години. Няма нищо страшно в смъртта. Страшното седи в неразбирането. За да предпази хората от смъртта, Бог им казва: От това дърво няма да ядете нищо повече. Право ще мислите, право ще чувствувате, право ще постъпвате, право ще ядете. Така е казал Бог на Адама. Но след него дохожда другият и му казва: Няма да приемете нещата на вяра, без да ви се доказват. Всичко ще опитате, ще проверите, вярно ли е това, което ви се казва. Значи, две философии съществуват в живота. Сега ние вървим по философията на доказването, всичко иска да ни се докаже. Някой, който ще се жени, пита: „Добра ли е тази мома?“ – Много е добра. Но излезе, че не е добра. Какво ще питате за златото? (По какво се отличава?) – По това, че не се окислява. При каквито и условия да го турите, то все не се окислява. Кой е добър човек? – Който не се окислява. Злато е добрият човек. Кой е лош човек? – Който се окислява. Той е желязо, той е смес. Какво да правим с лошия човек? – Ще го калайдисаме. Калайдисването става на всеки три–четири месеца. Влизам тези дни в нашата кухня и виждам съдовете некалайдисани, медта се червенее. Казвам: Трябва да се калайдисат тия съдове, да не се отровят хорат. Ще ги калайдиисаме. Питам: Ако и вас трябва на всеки три месеца да ви калайдисваме, какво ще правите? Не е практично калайдисването. Следователно, за да не ви калайдисват, вие трябва да сте от злато направени. Златото се нуждае само от едно малко почистване. Всички вие можете да бъдете направени от злато. Човек трябва да работи в себе си, да развие известни добродетели, особено търпението трябва да се развива. Често са идвали при мене някои и ми казват да ги приема, че много бързали. Тъкмо тогава пък аз не искам да ги приема, имам работа. Те настояват, много бързали. Казват: „Влез в положението ми.“ Казва някой: „Влез в положението ми. Хляб се пече на гърба ми.“ Казвам: Ако на твоя гръб се пече един хляб, на моя се пекат два хляба.

Преди години, още във войната, през 1914 г., дохожда в дома ми една млада мома, иска непременно да се срещне с мене. Аз казах, че съм зает, имам много работа и днес няма да приемам никого. Но тя се моли и казва, че въпросът ѝ бил за живот и за смърт. Като ми каза, че въпросът ѝ бил за живот и за смърт, реших да отменя решението, да я приема. Влиза тя, гледам една угледна мома, усмихва се малко и ми казва: „Ще ви моля да ми кажете, ще бъда ли щастлива?“ Казвам: Щом поставяте въпроса така, ще ви кажа, че сега е война. И ако имате някой възлюбен, той може да бъде убит. – „Кажете ми тогава ще се върне ли жив или ще бъде убит.“ Като видях, че тя настоява, тогава аз реших да направя едно изключение. Обикновено никога не казвам на човека това, което има да му се случи, но на нея казах. Тя помисли, че ще ѝ кажа нещо за щастието. Но аз ѝ казах: Ти няма да живееш дълго време на земята, остават ти само две години. Но както виждам ти никак не си още приготвена за онзи свят. Ако отидеш така неприготвена, главата ти ще пати много. Затова съветвам те да си купиш едно Евангелие и да започнеш редовно да го четеш, да се молиш, да се приготвиш малко за онзи свят. При твоя случай, едва ли на десет хиляди един може да попадне такъв, при който да се отмени съдбата. Като чу това нещо, тя забрави за какво беше дошла. Ако двете години минат благополучно и ти не заминеш за другия свят, пак ме посети. Тя си отиде, но и досега още не е дошла. После мислех, защо трябваше да смущавам тази душа? Защо трябваше да ѝ кажа всичко това? Но, помислих си: Ако сега не я смутя, там като отиде, в другия свят, още повече ще се смути. Аз зная, че ако отиде така неподготвена за онзи свят, тя ще седи вързана около гроба си най-малко 20 години. А така, ако се стресне и като замине след две години за онзи свят, тя ще се освободи скоро, най-много четири, пет месеца ще прекара в гроба. Има случаи, когато на четиридесетия ден душата се освобождава. Друго не можах да кажа на тази мома. На вас няма да кажа тия страшни работи. На вас ще ви кажа: Станете кандидати за списанието Любов. Сега в невидимия свят се издава едно ново списание – Списание на любовта, в което се разглеждат всички социални въпроси, как човек може да бъде щастлив, да преживее в този свят, както трябва. В това списание се препоръчва едно нещо: Прозорците ви да бъдат по-големи, да прониква през тях повече светлина. Стаите ви не трябва да бъдат много сухи, да има малко влага, да бъдат топли. После в списанието на любовта се препоръчва да не миете чиниите си с ръце. В тенджери няма да готвите. На онези от вас, които не обичат да готвят, ще им бъде добре. Но онези, които знаят добре да готвят, ще ги уволнят. Тогава няма да има какво да правят. В списанието на любовта се говори, че на хората са изпратени нови семена за плодни дървета, каквито хората не са сънували. Всяка домакиня ще има по два декара земя, посадена с тия плодни дървета, че като вържат плодове, тя ще угости с тях онзи, когото обича. Житото няма да се мели. Тогава то ще бъде не като сегашното, но голямо като ябълки. То ще представя малки самунчета, които ще се дават само на ония, които обичате. При това, тогава няма да си служите с вилици. Всеки ще хваща плодовете с трите си пръста само. Тези плодове ще бъдат толкова чисти, че няма да става нужда да се мият. Като опитате плода на вашия възлюбен и видите, че е сладък, това показва, че ви е обичал. И ако той яде сладко, ще познаете, че и той ви е обичал. По този начин вие ще си създадете едно вътрешно приятелство. Сега вие проповядвате идеята за Бога, но не ви е ясна. А така тя става ясна, не е отвлечена вече. Тя не е отвлечена, но не и фамилиарна. За мене идеята за Бога не е фамилиарна. Тя е свещена идея. Мястото, седалището на Бога, не е в човешкото сърце, нито в човешкия ум. То е в човешката душа. Бог живее в душата на човека. Истинската идея за Бога е идеята за човешката душа, любовта, която живее в човешката душа. И Христос запита: „Защо ме наричате благ? Благ е само един Бог.“ Благ е само Бог, Който живее в нашата душа. Вие търсите благия Бог в света, а Той живее в душите на хората. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Всеки може да познае Бога в душата си, вътре. Тялото е в душата, но душата е извън тялото. Вашата душа е едновременно в тялото ви, в ума ви, в сърцето ви – тя прониква целия космос. Същевременно тя е и извън космоса. Душата представя великото, Божественото начало, за което се казва в Писанието, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Тя е великото в света, което не може да се описва. Душата е повече от всичко. Следователно, това, което е повече от всичко, там живее Бог. За в бъдеще ние трябва да търсим този, живия Бог, тази вечна разумност. От Него извира любовта. Само Той може да внесе в душите ни онази радост и веселие, които ние очакваме. Той няма да дойде от никъде другаде, освен от нашите души. Ето защо, трябва да дойде онова опознаване на душите. Вярвайте, че имате души и Бог живее във вашите души. Някой се сърди за нищо и никакво, че му взели пет, десет, сто лева. Какво обиране е това? Ти не си сиромах, разполагаш с цялата Вселена. Какво повече можеш да искаш? Ако ние почнем да мислим и да вярваме, че Бог живее в нашите души, никой не би могъл да ни обиди. Мога да ви приведа много примери, да видите, че е така. От живота на апостола Павла имаме примери, в които виждаме, какво е направил той. И това, което апостол Павел е могъл да направи, и ние можем да го направим. Англичаните имат едно изречение за случая. Те казват: „Каквото хората могат да направят, и аз мога да го направя.“ Кога? Детето може да направи всичко за баща си, но когато го обича. И бащата може да направи всичко за детето си, но когато го обича. Майката всичко може да направи за дъщеря си, когато я обича. И дъщерята може всичко да направи за майка си, когато я обича. Когато любовта излиза от душата на хората, на отделния човек, тя всичко може да направи. Докато любовта не дойде да царува на земята, светът не може да се оправи. Този е малко физически израз. Затова ще предам мисълта в друга форма: Докато любовта не започне да извира от душата на човека, светът няма да се оправи. И ако хората са нещастни, причината за това е, че те търсят своето щастие някъде в ума си, в сърцето си или в тялото си. Центърът на любовта е вашата душа. Центърът на вашето щастие е във вашата душа. Това значи да се новородите. Като се новородите, вие ще станете нов човек, който мисли по нов начин и разбира нещата по нов начин. Отдето мине този човек, цветята ще поникнат и ще цъфнат; отдето мине този човек, изворите ще потекат. Отдето мине, всичко ще се събуди.

Сега и на вас желая, отдето минете, всичко да израсте и да бъдете носители на това учение. Това е учението за човешката душа, дето Бог живее. Единственото щастие, което сега ни очаква, е Бог да ни дойде на помощ в тоя свят.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

7-ма неделна беседа от Учителя,
Държана на 14 ноември, 1937 г., 10 ч. преди обяд
София – Изгрев.