Имаше някой человек

„Имаше някой человек от фарисеите, на име Никодим, началник юдейски“.

Ще прочета трета глава от Евангелието на Йоана, от 1–13 стих.

„Имаше някой человек от фарисеите, на име Никодим, началник юдейски“. /1 стих/.

Духът Божи.

Ще взема от прочетения стих само думата „Никодим“, като характерна черта. На времето си Никодим не е бил обикновен човек, но необикновен, високоучен човек. Той идвал при Христа вечер, а не сутрин и го разпитвал върху някои важни въпроси. Учените хора страдат от много знания, а простите, невежите – от невежество. Значи, когато знанието не е употребено на място, то е една тежест. Когато невежият не знае как да се ползува от своето невежество, и той страда. Между учения и невежия трябва да стане една обмяна такава, че невежият да стане учен, а ученият трябва да има разположението да се разтовари малко от знанието си, да бъде щедър. Учените трябва да бъдат щедри. В какво седи истинското знание? Истинското знание седи в малките работи, в знанието на малките работи. Запример, като сте ходили в училището и сте се занимавали с числата, като сте дохождали до нулата, вие сте се запитвали, какво нещо представя нулата. Нулата е нищо. Но въпреки това казвате, че Господ е създал света все от нули. Значи, Господ е създал света все от малки величини. Мнозина запитват, как е възможно светът да се създаде все от нули? За невежия това е една велика тайна, за учения, обаче, той знае как седи работата.

Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея. Ако някой има нула грошове в джоба си, той всъщност няма нищо. Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищото си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. И после, ако това нищо, нулата, я поставите пред единицата, тя я намалява десет пъти. Значи нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти. Как става тази работа? Вие казвате, че човек трябва да бъде прав. Какво се изисква от човека, за да влезе в Царството Божие? Както виждате, това, което увеличава и намалява нещата, само нито се увеличава, нито се намалява. При това, то е съвсем криво, навсякъде е криво, като една окръжност. Казвате за някого, че е крив човек. Кой човек е крив? Всеки човек, който нито се увеличава, нито се намалява, е крив. А всеки човек, който се увеличава и намалява, той е прав човек. При това може да се докаже, че безброй прави линии образуват кривата линия. Значи, кривото се образува от безброй прави линии, които се съединяват. Линия, която не е образувана от прави линии, няма никаква стойност. Всяка крива линия пък, която е образувана от прави линии, има свойството да увеличава и да намалява. Правата линия представя енергия, която изтича от центъра и отива към периферията. Значи, всяка енергия, която изтича от центъра или от дъното, или от материалния свят, е права линия. Всяка енергия, която се връща от периферията към центъра, е крива линия. Тя е сбор на прави линии, които се връщат в центъра, от който са излезли.

Сега може би вие не може да направите връзка между тия неща, но трябва малко разсъждение. Там е мъчнотията. Много хора страдат, понеже не знаят как да ядат. Не е лошо нещо яденето, но човек не трябва бързо да дъвчи храната си. Човек се наяде бързо, казва, че яденето е било отлично, но после се оплаква, че коремът го заболял. Защо го боли коремът? Той е ял много бързо и не е дъвкал храната си добре. Всеки човек, който не дъвчи храната си добре, е прост човек, а който добре я дъвчи, е учен човек. Всеки човек, когото коремът го боли, е прост, а онзи, който не страда от корем, е учен човек. Който страда от главоболие, е прост човек, а когото главата никак не го боли, той е учен човек. Всеки, който боледува, е прост човек, а който никак не боледува, е учен човек. Който е здрав човек, той е учен. Това малко не ви допада. Това са максими, които аз засягам. Ние не можем да ги избегнем. Ангелът си върши работата отлично. На каквато работа и да го изпратят, той я върши отлично, а човек гледа да свърши работата си лошо. Защо? Преди години в Бургас на двама усърдни християни дошла една идея да проповядват Словото Божие. Единият от тях бил неженен, арменец, който бил добър шивач, свършил в Париж. Другият бил бъргарин предприемач. В главата на българина предприемач се родила идеята да напусне работата си и да проповядва Словото Божие. Той срещнал един ден арменеца шивач и му казал: „Знаеш ли каква идея ми дойде: хайде да напуснем занаятите си и да се заемем с проповядване между хората.“ Арменецът веднага приел тази идея и напуснал занаята си. Два дена след това, той отишъл при предприемача и му казал: „Хайде да тръгнем вече, аз напуснах работата си.“ – „Почакай малко, аз имам още работа, не съм успял да убедя жена си.“ Значи, той успял да убеди арменеца, а сам той не е убеден. Всяка работа, която изведнъж не може да се направи, тя непременно ще се развали. Ако работата се развали, ти не си учен човек. Ако устои, ти си учен човек. В какво седи злото в света? В недовършените работи. Това започнеш, не довършиш, онова започнеш, не довършиш, докато най-после останат работите ти недовършени. В какво седи доброто в света? Във всяка завършена добре и разумно работа.

Никодим отива при Христа, но не може да разбере елементарните работи. Христос му казал: „Ти си учител израилев, учиш другите хора, а не можеш да разбереш елементарните работи.“ Той не може да разбере как е възможно човек да се роди отново. Мнозина говорят за новораждането. Те казват: „Човек трябва да се роди от дух и от вода.“ Какво се разбира под думите дух и вода? Хората по това нищо не разбират и нищо не знаят, а учат другите на това, което и те сами не знаят. Сега аз взимам нещата в частност. Понякога ние се намираме в едно противоречие и дойдем до едно положение, дето не разбираме нещата. Защо? Защото хората изобщо изпадат в заблуждение, като мислят, че щом научат нещо, всичко знаят. Не е така. Светът не седи на едно място. Вие не знаете в каква посока днес се движи Земята. Може да кажете, че Земята се движи около Слънцето, но в коя посока именно, към коя звезда се отдалечава и към коя се приближава? Това не знаете. Това даже не ви интересува и казвате: „Това е обикновена работа.“ Земята, това е пристанището, на което един ден ще се спрете. Защо да не се интересувате от неговия път? Вие може да седите още милиони години на този параход, но един ден той ще спре на пристанището и вие ще излезете от него. Като спре на пристанището, вие ще напуснете парахода. Какво ще стане с този параход? Може би с хиляди години да се поправя. Той ще се даде на ремонт. Щом параходът се поправи, отново ще ни турят на него и пак ще тръгнем в пространството, но вече в друга посока. Сега, като ме слушате да говоря така, ще ме питате: „Това, което говориш, така ли е?“ Ами това, което вие говорите, така ли е? Вие ще кажете, че това, което аз говоря, не е така. Тогава и вашето не е така. Ако моето не е така, и вашето не е така. Ако моето е така, и вашето е така. Какво ще ми разправяте за дишането, ако не дишате? Какво ще ви разправям за дишането, ако аз дишам, а вие не дишате? За да ви разправям за дишането, трябва и вие, и аз да дишаме. Само при това положение можем да се разберем. Какво ще ви разправям за дишането, ако нито аз, нито вие дишате? Трябва да има отношения между нас. Дишането ще представя за вас една непозната, неизвестна област. Какво представя въздухът вие трябва (да) знаете. Дишането е един елементарен процес, който също трябва да го познавате и да го прилагате. Ако не започнеш от а, б, никога не можеш да се научиш да пишеш. Ако не знаеш азбуката, как ще пишеш? Ако не знаеш да изговаряш гласните и съгласните букви, как ще говориш? Езикът трябва да се упражнява. Човек първо трябва да се учи да диша. Дишането е процес на мислене. Ако правилно дишаш, ще почнеш и правилно да мислиш. За физическото поле дишането е упражнение за правилно мислене. За да стане мисълта на човека на физическото поле ясна, човек непременно трябва да се научи да диша. Индусите имат един метод за правилно дишане, но хората още не са научили да дишат, както трябва. Това зависи до известна степен от смяната на температурата, понеже те нямат още една постоянна температура. Температурата е разнообразна. При студа човек се свива, диша по-плитко, а при топлината се разширява, диша по-свободно. При студа въздухът е по-чист, но при топлината е по-нечист. При топлината въздухът се разширява повече, а при студа разширяването е по-слабо. Следователно, при студено време окисляването е по-слабо, а при топлината е по-силно. Сега, като говоря за процеса на дишането казвам, че мъртвите не дишат, но не вършат и никакви престъпления. В тях няма кражби, няма лъжи, няма ядене и пиене. Те минават за добри хора. По-добри хора от мъртвите няма. Най-добрият човек в света е мъртвият. Той никога няма да те излъже, нито открадне. Той не прави никакви взимания и давания. Мъртвият човек не прави никакви престъпления, но и никакво добро не прави. Живите хора, обаче, правят престъпления, но и добро правят. Онзи, който не прави никакво престъпление, той не прави и никакво добро. Каква е разликата между мъртвия и живия? Мъртвият нито престъпление прави, нито добро прави, а живият и престъпление прави, и добро прави. Кое е по-хубаво от това? Вие искате да направите само добро, а да не правите престъпления. Тогава трябва да умрете. Който иска да прави само добро, а да не прави зло, той трябва да умре, нищо повече. Искаш ли да правиш добро и зло, тогава оживей! В живота се ражда желанието, мисълта на човека да прави добро, а да не прави зло. А в смъртта се явява желание в човека да оживее. Следователно, живите трябва да умират, а мъртвите трябва да оживяват. Когато живите умират, нулата е отпред на единицата, а животът се намалява. Когато мъртвите оживяват, нулата е след единицата и животът се увеличава. Сега аз ви давам една магическа формула, която, ако можете да приложите в живота си, чудеса бихте могли да направите. Сега казвате: „Кажи ни.“ – Какво ще ви кажа? Ще ви кажа да умрете. – „Ама искам да успявам в живота.“ – Тогава умри. – „Искам да оживея.“ – Значи, ти си мъртъв вече. Значи живият може да умре, а мъртвият – да оживее. Сега, това е буквално схващане. Семето, докато е в хамбара, е мъртво. И ако това семе иска да прави добро, то трябва първо да мине през процеса на страданията. И ако мъртвият иска да прави добро, той непременно трябва да излезе от хамбара си, да оживее. Човек трябва да разсъждава философски. Ако и семето не разсъждава философски, като види, че му проповядват, ще каже: „Аз в хамбара не мога да оживея, че в земята ли ще оживея? Мене ли ще заблуждавате?“ И наистина, какво ще му доказваш? Ще го пуснеш на нивата, нищо повече.

Казвам: Излезте от вашите съкровищници и влезте в Божествената нива, ако искате да правите добро. Вие имате известни възгледи, които ви спъват. Хвърлете ги настрана. Всяко нещо, което ви спъва в живота, турете го настрана. Ако имаш нещо в мозъка си, което те спъва, не го хвърляй, но го тури настрана. Ако има нещо, което спъва сърцето, турете го настрана. Ако има нещо, което те спъва в тялото, тури го настрана. Оставете тялото, ума и сърцето си свободни. Защото Бог се проявява само при свободните хора. Той ще дойде с духа си и когато ви намери свободни, ще почне да действува. Законът е такъв. Когато житното зърно излезе от хамбара и влезе в нивата, Бог веднага го намира и е на негово разположение със светлината си, с топлината си, с влагата си и започва да работи върху него. По този начин житното зърно постепенно се увеличава. Вие имате лоша представа за страданията, вследствие на което не искате да страдате. Вие трябва да си обяснявате страданията философски. Ако не искате да страдате, останете в хамбара. – „Ние не искаме са спим.“ – Щом не искате да спите, ще отидете на нивата. – „Ама страдания има там.“ – Тогава едно от двете ще приемеш: Ако искаш да страдаш, ще приемеш страданията. Ако искаш да правиш добро, ще приемеш страданията. Страданията са път в живота. Ти ще страдаш, докато влезеш в живот. Щом влезеш в живота, страданията ще престанат. Хората страдат още, понеже не са влезли в пълния живот. Щом влезат в пълния живот и страданията ще престанат. Който не е разбрал още смисъла на живота, който Бог е дал, той не е разбрал пълния живот. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Аз превеждам този стих в следния смисъл: Аз съм пътят за мъдростта, аз съм пътят за истината, аз съм пътят за любовта. Ти не можеш да бъдеш в този път, ако мъдростта не е с тебе. Тя ще ти покаже пътя. Ти не можеш да намериш и свободата си, ако нямаш път за истината. Ако не отидеш до истината, ти не можеш да бъдеш свободен. Когато някой казва, че е намерил пътя и истината, питам го: Ти свободен ли си? – „Не съм.“ – Ти не говориш истината. За да говориш истината, преди всичко ти трябва да бъдеш свободен. Ще каже някой, че другояче разбира истината. Както и да я разбира, едно трябва да знае: Човек не може да говори истината, докато не е свободен. Ако устата ти не е свободна, ако не можеш свободно да я отваряш и затваряш, как ще говориш истината? Ти трябва да бъдеш свободен, да се отваря и затваря устата ти. Устата ти трябва свободно да се отваря и затваря. Езикът ти трябва свободно да влиза и излиза, за да можеш да говориш истината. Другояче казано, за да бъдеш свободен, за да говориш истината, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат едно. Умът ти трябва правилно да мисли, сърцето ти трябва правилно да чувствува, а волята ти трябва добре да разбира и прилага нещата. Волята представя свят по-възвишен от умствения. Сърцето, това (е) животинското в човека. Сърцето представя изобщо животинското царство, умът представя човечеството, а волята, това е Божественият живот. Така седят работите. Та като говорим за ума, за сърцето и за волята, ние трябва да знаем, кое какво представя. Волята представя Божествения, разумния живот на земята. Като говорим за сърцето, все таки добре е човек да си има едно животно, едно конче запример. Като тръгнеш на екскурзия, ще вземеш кончето си и ще натовариш на него багажа си. Но ще се оплакваш от това конче, че ритнало с крака си, че направило някаква пакост. Но ние трябва да го извиним. Умът ще мисли, а сърцето ще върши работата.

Та когато имате известни усети, ще знаете, че сте на вашето конче, кончето е което усеща, а не вие. Когато почнете да мислите, конят почва да чувствува. Значи, конят и човекът са свързани заедно. Когато дойде Господ – волята, всичко върви наред. Господ ръководи работите. Господ ръководи и кончето, и тебе. Тогава ти мислиш и работиш и работата се свършва добре. Казвате: „Ти си животно.“ Няма в света човек, който да не е животно, който да е без сърце. Някой казва: „Аз животно ли съм?“ – Нали имаш сърце? – „Имам, но и животните имат сърца.“ Сърцето бие и в млекопитаещите, но вие не знаете какъв е пулсът на тия животни. Когато човек лъже, сърцето му особено бие. Ако преживее разлюбване, пак особено бие. Ако не е научил уроците си, сърцето му пак особено бие. Всякога сърцето му има особен пулс. В сърцето има доста музика. Някой път сърцето пее с мелодии, някой път с акорди. На земята певецът пее с един глас, а в музикалния, в умствения свят един певец пее всякога едновременно на три гласа. Той взима едновременно три тона. Като запее, той пее трио. На земята трима души трябва да пеят едновременно, а на небето само един може да пее трио. На някои хора гласът е раздвоен. Рядко са такива хора, но има ги. А що се отнася до такива, които могат едновременно да пеят на три тона, това са съвършено рядко. Сега няма да питате как е това. Като не сте слушали такива певци, не можете да разберете. Пък и аз не съм слушал такива певци на земята. Това са вметнати мисли.

Знание е нужно на хората. Истинското знание се отличава по това, че внася известна сила в човека. Но знание без вяра и без надежда не може. Вярата и надеждата са крилата на знанието. Животното и човекът са двете крила, с които човек може да се движи в света. Някой човек се възмущава, как така да има животински работи в себе си. Че нали има газове, които могат изведнъж да напълнят известни тръби и да карат колелото да се движи. Те са нещо по-долно от животното. Виждате как параходите се карат от водата. Като се нагорещи водата, тя започва да движи колелото. Това показва, че човек е умен. Той е впрегнал парата и я заставя да работи вместо него. Идеята, че има нещо животинско в човека, не е лошо нещо. На земята без животно човек не може. Те са помощници на човека, те са неговите слуги. Следователно, в човека има една животинска душа, която е свързана с него. Тя живее в човешкото сърце и той трябва да я възпитава. Човек трябва да бъде справедлив към нея. Тя не иска много от човека, освен да се обхожда добре с нея. Има религиозни схващания, според които хората мислят, че са неспособни, не знаят как да живеят. Като стане религиозен, човек иска да умре, да отиде в другия свят. Същевременно той не иска да гледа дома си, жена си и децата си, не иска да ходи на служба. Това са особени религиозни хора. Обаче, това е неразбрана религия. Като станеш религиозен човек, тогава именно и науката, и семейството, и жената ти, и децата ти, и службата ти ще се осмислят. Тогава човек ще цени всичко. Засега той върши работи, без да ги цени. Ти имаш жена, но не си я оценил. Тя е една царска дъщеря. В нея се крият неоценими богатства. Често съм говорил за Адам и Ева, но криво сте ме разбирали. Много казват: „Отде дойде тази Ева в рая, че развали цялата работа.“ Това е неразбиране на нещата. Вие трябва да благодарите на Ева, на тая царска дъщеря, че внесе толкова много знание. Тя направи една малка погрешка и когато Господ я попита защо сгреши, тя се оправда със змията. Като запитали Адама защо сгреши, той се оправда с Ева, като казва: „Господи, аз мислех, че тя знае повече от мене, но тя ме увлече.“ Господ му отговорил: „Че тя от тебе излезе. Аз от тебе взех ребро и направих жената.“ Адам и Ева се оправдали със змията, мислили, че тя е по-учена от тях, а всъщност, тя ги излъга. Щом змията ви е излъгала, аз ще ви поставя в борба с нея. Тя ще нарани петата на мъжа, а жената ще ѝ смаже главата. И тогава питам жените: От какво има да се плашите в света? Жените постоянно се оплаквате от мъжете, а те са ваши бащи. Какво лошо трябва да говорите за вашите бащи? Всичко, каквото имате, сте го взели от мъжете си. Защо трябва да се оплаквате от тях? Жените са деца на мъжете. И какво има да се оплаква от своето дете? Когато мъжът види една жена, трябва да каже: „Това е моето дете.“ И когато жената види мъжа, трябва да каже: „Това е моят баща.“ Всичката погрешка в първите хора седеше в това, че първият човек не знаеше какво нещо е любов. Нито Адам знаеше какво нещо е любов, нито Ева знаеше какво нещо е любов. Те дойдоха за пръв път на земята и не знаеха какво нещо е любов. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адама се яви ревност. Той каза: „Взеха дъщеря ми.“ И след това той тръгна след нея. Той обичаше дъщеря си, тази хубава царска дъщеря и каза: „Не мога без нея, дето отиде тя, там ще отида и аз.“ Тя беше кръстена на името на Бога – Ева – Йехова. Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представя физическия свят. Той е носител на духа, т.е. това, което създава нещата. Значи, Адам подразбира разумната душа.

Казвам: Духът у вас, това е Адам. Душата, това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух – Адам. Друго положение: Вие сте умът, а вашата възлюбена, това е сърцето ви. Някой път вие не можете да се споразумеете, вследствие на което отдавате всичката вина ту на вашата майка, ту на вашия баща. Често казвате: „Да обичаме Господа, да обичаме Христа.“ Съгласен съм с вас. Няма по-хубаво нещо от това да обичате Господа, да обичате и Христа. Как ще обичате Господа, от ваше гледище? Вие поставяте въпроса неправилно. В математиката имаме четири действия. Вие не можете да събирате от там, дето не сте внасяли, дето не сте събирали. Ти не можеш да изваждаш от там, дето не си събирал. Ти не можеш да делиш там, дето не си умножавал. Вие трябва да разбирате този закон. Казвате, че трябва да давате. За да дава, човек първо трябва да е събирал, да е придобил известни опитности. Само при това положение човек може да опита Божията любов. Докато не си събирал никакви опитности, ти не можеш да опитваш и Божията любов. Вие трябва да опитате Божията любов. За да разбере(те), какво нещо е Божията любов, вижте първо какво правят децата. Като стане от сън, то веднага прегръща майка си. То иска да ѝ каже: „Мене Господ ме изпрати да ти дам любов.“ Като вземе в ръцете си това дете, майката веднага се зарадва, защото то ѝ показва любовта на Бога. Детето представя любовта на Бога. Който не знае това, той казва: „Какво се занимава тази майка с това малко, глупаво същество?“ – Не, тя не разбира тази работа. Когато прегърне детето си, то започва да пише в ума, в сърцето и в душата ѝ. Тогава тя казва: „Господи, благодаря ти за това хубаво писъмце, което ми даде.“ Така разбира умната майка идването на детето в дома ѝ. Но глупавата майка казва: „Господи, защо ми даде това дете? Да ми създава толкова безпокойство?“ Та ако искате да знаете смисъла на раждането на децата, ще знаете, че когато се ражда син или дъщеря в един дом, това са двете писма, които Бог праща в света. Човек трябва да възприеме и положителната, и отрицателната любов на Бога чрез своите синове и дъщери. Те ще го научат на Божията любов.

Та най-първо, ние сме длъжни да възприемем от Бога това, което той ни изпраща. Първо трябва да дойде слънчевата светлина на земята и тогава да я възприемем. Такъв е законът. Като възприемеш и складираш тази светлина в себе си, тогава ще възприемеш Божието благословение. Ако възприемеш и светлината, и влагата, тогава семето ще започне да расте нагоре. Растенето е вторият процес. Това, което расте, сме ние. Щом израснем, ще почнем да градим. Слънцето, което помага за растенето, за издигането, това е Божественият закон, който работи. Човек не може в пустинята да намери любовта на Бога. Там всичко изгаря. Това, което е добре прието от нас, само то ще се обработи. Човек трябва първо да приеме изобилно влага, светлина и топлина, че онова, което е вложено в него, да израсте. Сега вие гледате някой щастлив човек и не можете да се съберете в кожата си, че този човек е щастлив. Не! Радвайте се на неговото щастие. Този човек, който е щастлив, който има жена и деца, той е приел Божието благословение. Радвай се, че той е приел това благословение. Виждаш едно дърво, което расте. Радвай се, че то е възприело Божията любов. Това дърво расте от радост и дава своите плодове. Всички дървета, които ни дават плодове, дават плодовете си от благодарност към Бога, че Той им дава блага, своите благословения. Като дават плодовете си, те казват: „Ние сме възприели от Божиите блага в изобилие, вземете сега и вие от нас.“ Та сега, направете и вие това, което растенията направиха. Как ще го направите? Срещате един обезсърчен брат, който си счупил крака. Макар и да не го познаваш, спри се при него и му кажи: „Няма нищо, лесно ще се поправи кракът ти.“ Срещаш един ученик или студент, който е пропаднал на изпит. Спри се и му кажи: „Не се отчайвай, ти си способен ученик, лесно ще издържиш изпита си. Ти ще свършиш с отличие.“ Срещаш една мома, която е отчаяна, оставил я възлюбленият ѝ. Кажи: „Не се бой, друг, по-добър ще дойде, ще бъде десет пъти по-добър.“ Тъй щото, дето ходите, насърчавайте хората. Казвате: „Мене кой ще ме насърчи?“ Като насърчавате хората, вие и себе си ще насърчите. Ще кажете: „Каква полза от това?“ Кажи на човека доброто и не мисли, ползата е голяма. Като кажеш на един човек, че ще оздравее, това е полза за него. Като кажеш на някого, че ще се ожени, това е от полза за него. Като кажеш на градинаря, че плодовете му ще родят изобилно, това е от полза за него. Като родят дърветата му, той ще ти донесе и на тебе от своите плодове. Като кажеш на хиляда хора нещо добро, и те ще ти донесат по нещо. Като чуеш някой човек да казва, че от него нищо не може да излезе, кажи му: „Не, от тебе човек ще стане. Едно време и аз мислех като тебе, че човек няма да стана, но станах. Едно време аз мислех, че съм животно и станах животно. Едно време и аз мислех, че съм растение и станах растение. Но като престанах да мисля, че съм животно и мога да стана човек, станах човек. Едно време мислих, че ангел ще стана и станах ангел.“ Това може да се аргументира. Ще опитате това нещо. Това е логика. Какво нещо е логиката? Логика, логично е това, което става. Това, което не става, не е логично. Всяко нещо в света, което става, е логично. В света стават само логични, разумни неща. Само те се реализират. Когато в душата на човека дойде една радост, това е логично, разумно. Когато нещата не стават, в тях няма никаква логика.

Питам: Каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си. Пък и той беше любознателен, искаше да знае, какво ще му каже Христос. Христос му каза: Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше, как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена. Как може да бъде това? Никодим казваше, че така може само чрез майка си да се създаде. Иначе той не разбираше въпроса, който Христос му обясняваше. Но Христос му казваше: Остави майка си. Ти сам ще се родиш. За да се роди сам, човек едновременно ще бъде и мъж, и жена, няма да има нужда от майка и от баща. Това нещо става без мъж и без жена, без майка и без баща. Когато хвърлите семето в земята, земята ли му е майка? Всъщност, земята играе роля на много добра майка, без да му е майка, тя го отхранва. Та според новото схващане, нещата стават и без майка. Но като считаме, че земята е наша майка, ние ходим, тъпчим върху нея, какво ли не правим върху кожата на своята майка земя. Навсякъде ровят земята и какво ли още не правят върху нея. Интересно е да се види, какво понятие имат съвременните хора за земята. Дето вървите, казвате: „Майка е нашата земя.“ Вие трябва да се възпитавате, чиста да пазите тази своя майка. Животните не мислят, че земята е тяхна майка. Но като дошъл на земята, чавек е започнал да мисли, че земята е негова майка. Те казват, че земята е тяхна майка, понеже Бог е взел материя от земята и направил от нея човека. Това е факт. Наистина Бог е взел материя от земята и направил от нея човека. Това става и в жената, която ражда едно дете. Зародишът, това е само материята, с която майката разполага, но после иде духът, влиза в нея, взима тази материя и съгражда от нея дете. Значи ние сме от земята. Затова е казано: От пръст (си) и в пръст ще се превърнеш. Защо ще се върнеш в пръстта? Там, дето въздухът и водата едновременно присъствуват, там е животът, там е разумността. Водата е емблем на чистата материя. Ако духът и водата не присъствуват едновременно, не може да се образува никаква форма. Щом няма форма, не може да се вмести и никакво съдържание. И тогава не може да има никакво проявление. Формата е отвън, а съдържанието отвътре. Аз, който трябва да внеса мисълта, съм отвън. Мисълта е разумното нещо. Мисълта произтича от това, че ние разсъждаваме за формата, както и за вътрешното съдържание. Та казвам: Мисълта в живота е това разумното, което разсъждава. Като разглеждаш своя ум, своето сърце, ще видиш, че всичко това е в разумното, в духа.

Тези са новите положения, които вие трябва да знаете. Защото вие се намирате в една епоха на матура. Сега трябва да се държи изпит, да се види, какви промени е претърпяла материята от хиляди години насам. Онези професори, които ще ни изпитват, са добри. Ако не си готов, ще те върнат, ще те скъсат на общо основание. Ако някой се жени, това е една задача. Сега аз бих ви казал как ще стане тази работа. Някоя жена се ожени за един лош мъж. Какво трябва да прави? Тя трябва, като заспи вечер, да отреже едно клонче от него и да го присади. Като стане сутринта, той ще се чуди, как е станало това, че отдолу е трън, а отгоре – облагородена присадка. Така продължава няколко пъти наред, докато най-после той се види коренно изменен. Той сам се чуди как е станала тази работа, че се е изменил. Казва: „Тази жена съвсем ме измени.“ Той не знае, че тя го е присадила. Тя казва: „Колко си добър.“ Ако жената е лоша, мъжът трябва да я присади. След година, две, тя ще каже: „Измених се съвсем.“ За да се присаждат хората, знание се изисква. Апостол Павел дава един пример. Той казва: „Като дърво маслинено, което се присажда в питомно.“ Духът е този, който присажда нещата. Научете се да присаждате доброто в себе си. Ако имате един порок, не считайте, че е непоправим. Порокът е един трън в човека. Отрежи този трън и го присади. Нетърпелив си, отрежи това трънче от себе си и го присади с търпение. Малко си скръжав. Отрежи това клонче и го присади с щедрост. Малко си жесток. Отрежи това клонче и го присади с милосърдие. Ако не обичаш хората, отрежи това клонче и го присади със снизходителност към тях. Не се страхувайте, че хората плачат. Важно е да плащат кармата си.

Та духовният живот е велика наука. Ако духовните закони се внесат в живота на хората, те биха били щастливи. Най-малко 50% от сегашните им несгоди щяха да изчезнат. Щяха да останат най-много 15%, а толкова лесно се носят. И сега ние очакваме да дойде Христос от Небето. Че Христос дойде между евреите, но какво направиха? Хората и сега се готвят за война. Те са впрегнали своите скорострелки, своите топове и снаряди. А от друга страна отгоре змейовете снасят своите яйца и поразяват когото нападнат. Като паднат на земята, тия яйца се излюпват и пиленцата започват да пискат върху земята. Но всичко, което има да стане и което видите, че е станало, в края на краищата ще кажете: „Слава Богу, за добро беше това.“ Всичко ще се превърне за добро. Но сега, докато стават нещата, е лошо. А после, че всичко ще бъде сто и едно на сто добро, в това няма никакво съмнение. Но засега е малко неприятно.

Сега аз ви съветвам да отидете при Христа, но не вечер, а денем. Тогава вашият ум ще бъде светъл, вашето сърце ще бъде топло. Като отидете при Христа, каквото Той ви каже, приложете го. Той ще ви каже пак същото: Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Но ако се родите отново от вода и дух, Царството Божие ще бъде за вас.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

13-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 26 декември, 1937 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.