Който приеме свидетелството Негово

Отче наш.

Ще прочета само един стих от третата глава от Евангелието на Йоана, 33 стих: „Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“

Духът Божи.

Казва се в Откровението, че Йоан във видение видял една книга, която имала седем печата, че никой не могъл да я разтвори. Какво имало написано в книгата, никой не е видял. Дълго време той плакал. И най-после се намерил един, който разтворил тази книга. Сега и ние трябва да благодарим, че тази книга се е разтворила.

„Който приеме свидетелството Негово.“ Понякога ние искаме да докажем, да аргументираме по разни начини, дали Слънцето е реално, дали е материално. Кои са свидетелствата, които аргументират, че Слънцето е действително? Нашите очи. Очите на всички същества свидетелствуват, че има една такава реалност, понеже очите са създадени по правилата на Слънцето. Ако питаме разумен ли е светът, кое е свидетелството за тази разумност? – Нашите уши. Разумното в света е създало ушите. Сега мога да ви наведа ред други доказателства, които доказват, че съществуват известни реалности. Понеже ние не сме свидетели на новия начин, ние сме още на стария начин, на децата, на биберончетата. Всеки от вас си носи по едно биберонче, да си го смуче, а това е елементарно знание. Един ден вашите биберончета ще паднат. Какво ще правите тогава без биберончета? Ще ви израстнат зъби и ще почнете да дъвчете храната си. На някои като им паднат биберончетата считат, че са нещастни. Това е първото им нещастие. Щом падне биберончето от устата му, той започва да плаче. Щом турите биберончето в устата му, той млъква да плаче. Докато не дадат биберончето в устата му, дълго време продължава да пее, като певец. Майките не обичат да се продължава тази песен и затова турят биберончето в устата му и детето млъква. Казвате: „Алегорично ли е това?“ – То е и алегорично, и материалистично, и реалистично, и идейно. Съществуват ли материалисти? – Съществуват, понеже и материалният свят съществува. – Съществуват ли реалисти? – Съществуват, понеже и реалният свят съществува. Ами идеалисти съществуват ли? – Съществуват, понеже и идеалният свят съществува. За всеки свят съществува известна категория хора, които отговарят на този свят. Следователно, за материалния свят свидетелствува нашето тяло. За реалния свят свидетелствува сърцето. За идеалния свят свидетелствува умът. За мене тези аргументи са достатъчни. Повече аз не искам да аргументирам. Каквото ми говорят от реалния свят, аз го разбирам със сърцето си. Следователно, всеки свят си има своя азбука, своя граматика, свой език, свои съществителни, прилагателни, глаголи, наречия, съюзи, местоимения и т. н. Всеки свят си има своите препинателни знаци.

Та казвам: Новото в света, това е новият език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е. епоха на сърцето. Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето, реалния свят. Любовта ще управлява реалния свят. Според разбиранията на сегашните хора, когато се говори за любов, разбират детински работи. Казват за някой, който се е влюбил, че е малко така смахнат. Когато млад човек говори за любов, както и да е, но когато стар човек, на 60–70 години говори за любов, казват, че този човек е малко смахнат, не е с ума си. Значи старият човек не трябва да говори за любов. Като заговори за любов, той трябва да е светия. Като говори за любов, езикът му се опетнява, значи, грехота е старият да говори за любов. Ако каже, че обича някого, всички вестници ще заговорят за него. Според тези разбирания излиза, че любовта е унижение за стария човек. Като дойде младият, който и да е, той може да говори за любов, но старият да се унижава, да слиза толкова долу, това не е позволено за него. Че това именно е любов, че тя не се поддава на никакви закони. За нея закон не съществува. Тя ще постави човека там, дето не е мислил. За нея и високите, и ниските хора са едни и същи, безразлично е. Като влезе в ада, и адът тя ще го направи рай. А като излезе от рая, раят става ад. Дето влезе, тя всичко превръща. Отдето излезе, всичко обръща наопаки. Дето е любовта, там е раят, там е блаженството, там е Бог, там са всичките блага. Отдето излезе, тя взима със себе си всичките ценности. Тя е един свободен свят. Вие трябва да схващате нещата научно. Като казвам, че дето любовта излезе, тя дига ценностите си. Щом дигне ценностите си от едно място и ги носи на друго, вие веднага тръгнете след нея. Погрешката на хората се заключава в това, че щом тя напусне едно място, те не тръгват подир нея, а остават подир нея, а остават на същото място, защото то е било рай. Това място е било рай, но щом тя го напусне, то става ад. Тогава, напусне ли любовта едно място, тръгнете и вие с нея. Щом любовта влезе в ада, влезте и вие с нея. Това е новото учение. Ако нямате това разбиране, вие сте в един материалистичен свят. Влезе ли любовта в пъкъла, влез и ти с нея. И не бой се. Излезе ли тя от рая, излез и ти с нея.

Сега аз не искам да аргументирам този език, защото езикът ми ще се изтрие. Аз съм аргументирал този въпрос толкова много, че ако продължа да го аргументирам, ще изтрия езика си, а не искам това, не искам после да си поправям езика. Та сега, като влезете в реалния свят, ще говорите по-малко. При това, всяка ваша дума трябва да има само едно значение. Каквото кажете, така да е, а не да се тълкува по много начини. Като кажете, че сте гладни, да се разбере само това, гладни сте, нищо повече. И като сте гладни, вие се нуждаете само от хляб. А това: кокошчици, маслинки и други неща, това са на второ място. Те могат да дойдат от вашето изобилие. От моя страна като кажа, че съм гладен, аз разбирам само хляб, а останалите неща, те зависят от вашата добра воля. Ако дойдат ябълки и круши, добре дошли, но като кажа, че съм гладен, разбирам само хляб, никакви кокошки, агънца, ябълки или круши. А кокошки, агънца и други работи, те са човешки изобретения. Не че другото е лошо, но то е човешко. Всичко, което иде вън от хората, това е от вас, от хората. Когато някой иска неща, които не се предвидени от закона, те са човешки работи. Когато някой дойде при вас и ви каже, че е гладен, трябва да знаете, че сте длъжни да го нахраните. Първо трябва да му дадете хляб. Ако иска маслини, баница и други неща, ще го накарате да чака, ще му кажете, че ние сме в една градина, в която има маслини и други неща, но трябва да чакате, докато израстнат. После ще им кажете, че имате овце, но ще чакате да се върнат от паша, да ги издоите. Докато сте на земята, ще говорите на разбран език. Има закони, писани за материалния свят. За реалния свят има други закони, които трябва да учите. Като казваме материален свят, ние разбираме външния свят с всички условия. Материалните условия са добри за човека, но материалното не носи в себе си живот. Ти не можеш да ядеш един камък. Като разтопиш желязото, ти не можеш да го ядеш. Златото, което хората толкова много го обичат, но като го разтопят, и него не могат да ядат. Значи единственото реално нещо в материалния свят, това е водата и хлябът. Това, което ядем, това са неща, с които ние се занимаваме. Често хората искат да се разширяват. Обикновено формите на нещата се разширяват. Запример, някой човек може да разшири къщата си, да я направи с десетина и повече стаи, обаче разширяването на къщата ти ни най-малко няма да внесе някаква промяна в твоя живот. Единственото нещо, което може да внесе промяна в твоя живот, това е водата, храната и въздухът. След като ги възприемеш в себе си, те могат да произведат някаква промяна, но това ни най-малко не е материалният свят, но това е реален свят, свят на чувствата, на усещанията. Често става спор, дали чувствуване и усещане е едно и също нещо. Чувствуването иде от това, което чувствуваш. Чувствуването е пробуждане на съзнанието. Това, което съзнаваш, е чувствуване. Когато ти съзнаваш, че в твоето съзнание е станала някаква промяна, това е чувствуване. Когато ти нямаш този вътрешен усет, когато не е станало никакво пробуждане на съзнанието ти, ти нямаш никакво чувствуване. Следователно, сърцето е първата стъпка на това чувствуване, на тази промяна. Има два полюса в живота: приятен и неприятен, студен и топъл, светъл и мрачен. Това са полюси, раздвоявания.

Сега като ме слушате, казвате: „Какво ме ползуват тези работи?“ Ето какво ще ви ползуват. Ако ви кажа, че трябва да предете и да тъчете, ще кажете: „Ние предачки и тъкачки ли ще ставаме?“ Ако мислите, че не трябва да предете и да тъчете и ако всички хора мислеха като вас, какво щеше да бъде положението им? Какво ще правите, ако не предете и не тъчете? Ще кажете, че ще се молите. Но мислите ли, че от небето ще ви носят дрехи за обличане? Имаше един американец, който беше вярващ и казваше: „Аз вярвам, че като се помоля, земята може да спре движението си, даже и Слънцето може да спре движението си.“ Това е вярно, но то ще стане един ден, не сега. Един ден Слънцето ще се влюби и ще тръгне подир възлюблената си и ще забрави, че трябва да свети на земята. То ще каже: „Правете каквото искате.“ Когато една майка роди дъщеря, колко време остава дъщерята да живее при баща си и майка си? Ще дойде време, когато дъщерята ще напусне къщата си, ще напусне майка си и баща си. Ако дъщерята не ги напусне, тогава или бащата, или майката трябва да напусне къщата. Когато бащата или майката заминат за онзи свят, те си вземат безсрочен билет. Когато дъщерята напусне бащиния си дом, това значи, че тя възприема една нова идея. Идеите на бащата и майката са били нови, когато са се съединили и оженили, но щом родят деца, техните идеи стават вече стари. Понеже децата трябва да възприемат нови идеи, дъщерята и синът трябва да излязат от дома на баща си. Ако Ева, която толкова много обвиняват, не беше излязла от Адама, и ако Адам и Ева не бяха излезли от рая, знаете ли какво щеше да бъде положението на света? Вие предполагате, че ако Адам и Ева не бяха излезли от рая, положението им щеше да бъде по-добро. Не, ако те не бяха излезли, положението им щеше да бъде по-лошо, отколкото е сега. Адам, който минаваше за учен човек, който тури имена на всичките животни, докато не беше ял от плодовете на забраненото дърво, не знаеше, че е гол. Щом хапна от неговите плодове, той каза: Гол съм, срам ме е да се явя пред Бога. Бог го запита: Кой ти каза, че си гол? За да се оправдае, Адам си послужи с първата лъжа. Той каза: Онази жена, която ми даде, която аз мислех, че ще ме научи на добри работи, ме вкара в лош път. И жената се оправда със змията, и тя каза втората лъжа. Отде дойде лъжата, никой не беше ги научил да лъжат. Те си послужиха обаче с лъжа. Тогава Господ каза на Адама: Ще те изпратя на земята да ореш и да копаеш, за да се научиш да цениш работите. А на Ева каза: Тебе ще те пратя на земята да раждаш деца, да научиш какво нещо е животът и как може човек да стане велик. Като раждаш деца, ще видиш как хората стават велики. Сега, като говоря за раждането, не разбирайте раждането в обикновен смисъл на думата. И апостол Павел казваше: Родих ви в Христа. В Писанието се казва, че Аврам родил еди-кой си, Исак родил еди-кого си. Сега мъжете раждат ли? Често казват, че еди-кой си родил. Не казват, че жената родила, но еди-кой се родил. Думата „раждане“ има двояк смисъл. Какво се разбира под думата „раждане“? Когато някой човек има една идея, с която се занимава, това показва, че той е заченал нещо. Щом тази идея или това чувство се оформи в него, той е родил вече нещо в света. Човек е нещо духовно и това духовното, което излиза от него, е това, което той е родил. По какво може да се познае културата на съвременното човечество, да се види до каква степен на развитие са дошли хората? Културата на съвременното човечество може да се познае от онова, което сега съществува на земята.

„Който приеме свидетелството Негово!“ Мнозина питат: „Какъв е смисълът на земния живот?“ – Смисълът на живота е да познаем Бога. Чрез познанието на Бога, животът ще дойде у нас. Тъй щото, ако търсим истинския живот, това е пътят да познаем Бога. Сега се явява въпрос: По кой начин да познаем Бога? Първият начин е чрез любовта, вторият начин е чрез знанието и мъдростта. Третият метод е методът на истината, методът на свободата. Следователно, там, дето няма живот, дето няма светлина, знание и мъдрост, дето няма истина, свобода и простор, там животът не може да дойде. И тогава вечер, когато Слънцето залезе, ние отваряме лампите. Що е тъмнината? Тя е свидетел, че всяка крушка свети чрез Слънцето. Ако Слънцето изгасне само за половин час, всички светлини и огньове, всичкото това движение, всичкото дишане моментално ще спре. Като видя една свещ, като видя всички звезди, аз се радвам, зная, че Слънцето свети. Всичко това показва, че светът е реален. Щом свещта гори, всичко друго е наред. Ако свещта изгасне, това е лош признак. Затова хората се страхуват, когато изгасне една свещ. Даже има суеверие, че ако една свещ изгасне или догори, или се стопи, този дом, чиято е свещта, ще го постигне нещо лошо.

Без да ви убеждавам в това, ще ви приведа един пример, който не е никакво суеверие, но една реалност. Синът на един български чорбаджия бил хванат от турците. Всички селяни от това село, Николаевка се казвало, събрали една сума да купят една голяма свещ, да я запалят в църква, дано Бог да помогне синът да се върне неповреден. Обаче, като запалили свещта, която била тежка 3–4 килограма, забелязали, че свещта се разтопила веднага и се разляла на земята. Скоро след това съобщили, че синът на чорбаджията бил заклан от турците. Това показва, че те късно се сетили да се молят на Бога. От по-рано е трябвало да се молят. По-рано е трябвало да палят свещ. Та казвам: Много хора са готови да палят свещи, но те всякога закъсняват. Когато някой човек умре и замине за онзи свят, тогава близките му са готови в негово име да направят много работи. Докато е жив, докато не е отишъл на онзи свят, те не са готови нищо да направят за него. Няма да обяснявам на какво се дължи това противоречие. Хората ценят нещата само тогава, когато ги загубят.

Сега ще ви приведа друг един пример. В село Суджеско, Варненско, имало някой си Стоян, голям юнак, голям пехливанин. Той често казвал на майка си: „Не зная, защо ми е това голо здраве. Дотегна ми вече да ходя да се боря с хората.“ Майка му се го карала да работи, а той все се оплаквал от сиромашията и от голото си здраве: „Да имам пари, разбирам, но какво да правя само със здраве?“ Случило се, че той заболял от някаква тежка болест цели три години. През това време той казвал на майка си: „Мамо, веднъж да оздравея, зная вече как да ценя здравето си. Тогава и с камъни да ме товарят, ще бъда благодарен на всичко. Сега оцених, какво нещо било здравето.“ Мнозина от вас сте като този юнак Стоян, не цените здравето и казвате: „Защо ми е това голо здраве?“ Не, за онзи, който разбира, няма по-хубаво нещо от здравето. Здравето е най-голямото благословение, което Бог ни дава чрез нашия ум, чрез нашето сърце и чрез нашата воля. Щом си здрав, ти си кандидат за всички блага в живота. Това трябва да го знаете. Щом имаш здраве, ти всичко можеш да постигнеш. Щом се разболееш, политическото положение се разклаща. Изгубиш здравето си, ти изгубваш всички условия на земята за постигане на своите желания. Следователно, на първо място, на първа стъпка аз поставям здравето на човека. То представя материалният свят. След него иде доброто на човека. Доброто е основа на реалния свят. Някой казва: „Аз не искам да бъда добър.“ Това е най-голямото благо на човека в реалния свят. Това трябва да го знаете. Ако искате да постигнете нещо, вие трябва да бъдете добри. По душа човек трябва да бъде добър, да не допуща в себе си никакво неразположение и да се радва на всички. Радвай се на доброто на всички хора, а не се радвай на злото. Това е реалният свят. Ако някой мисли, че е сиромах, той трябва да знае, че сиромашия в реалния свят не съществува. Тя съществува само в материалния свят. В реалния свят съществува друга немотия, а именно немотия в доброто. Без добро любовта не може да се прояви. Каквото е положението на човека без здраве, такова е положението му в реалния свят без добро. Без здраве каквото и вкусно ядене да му дадат, на нему не му е вкусно. Защо? – Здраве няма човекът. Както и да те облекат, ако нямаш здраве, нищо не ти е ценно: нито дрехите, нито обущата, нито шапката. Значи, без добро нищо не е ценно на човека в реалния свят. Там любовта не може да се оцени. Там и знанието, и ред работи още не могат да се оценят. Та на физическото поле нам е потребно здраве, за да можем да оценим всички физически работи. А в духовния свят е необходимо доброто, за да можем да оценим всички работи в реалния свят. Следователно, за да е силен по сърце, човек непременно трябва да тури за основа на сърцето си доброто. Тази основа расте в човека. Бог му е дал възможност да прояви доброто в себе си. Като е създал тялото му, той е вложил в него и доброто в сърцето му. Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав. И щом изпълняваш всички мои закони, винаги ще бъдеш добър. Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести. Доброто е незаменимо. Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто – до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Защото, ако искате да знаете, най-великото учреждение на земята, това е човекът, човешкият организъм. Най-великият свят, най-чудното творение на земята, това е човекът. Ако разглеждате подробно човешкия организъм, ще видите, че най-чудният, най-великият организъм на земята, това е човешкият. Като разглеждате научно една клетка от човешкия организъм, ще видите, колко сложно, колко чудно е създадена. Тя е чудно организирана. Всяка клетка е подобна на цялото. Колко хиляди години са били необходими на природата, колко милиони години наред е работила тя, докато създаде един организъм като човешкия. Ние, които живеем в този организъм, не ценим този велик труд, това велико постоянство, което природата е приложила и казваме: „Защо ни е този организъм?“ Та това е най-голямото благо. Какво по-голямо благо от това може да ни се даде? Често хората се заблуждават от някои малки външни блага. Всички външни блага, които имаме, не представят нищо реално. Реално е само това, от което ти си организиран. Първата реалност е човешкото сърце. Дойде ли до тази мисъл, човек е дошъл до пробуждане на своето съзнание. Защо трябва да се пробуди съзнанието на човека? Ако съзнанието на човека не се пробуди, той не може да се развива, сърцето му не може да се облагородява. Ето защо в ума на човека трябва да се роди новият департамент, да дойде съзнанието му, да се развие сърцето му, да влезе доброто в него. Доброто е храна за сърцето, от което то правилно се развива и съгражда. Тъй както доброто се проявява, то още не е достъпно за науката, според както днес се развива. Има методи, според които човек ще знае, как да прояви доброто в себе си. Представете си, че отивате при един човек, който не ви приема добре. Къде е причината – в него или във вас? Представете си, че няколко души пътуват заедно. Един от тях носи един голям диамант. Вторият носи едно кило злато. Третият носи една златна книга, а четвъртият носи едно житно зърно. Ако попаднете при условия да нямате хляб, то и вашето злато, и вашият диамант нищо не струват, какво трябва да направите? Диамантът ви нищо не струва, защото и да го посадите в земята, не расте. Златото, което имате, също не расте. Обаче, ако посадите житното зърно в земята, то има свойството да расте и да се развива. Като го посадите в земята, след десет години то ще се размножи толкова много, че ще може да изхрани не само вас, но и целия свят. Значи, това нищожно житно зърно може да изхрани два и половина милиарда хора в земята. Това малко житно зърно е човешкото сърце. При всичките страдания, които то ти създава, ще цениш сърцето си. Развиването на твоя капитал седи именно в твоето малко сърце. Ум без сърце не може да се развива. Казвате: „Защо ни е доброто?“ Доброто представя великата същност на човешкото сърце. Сърцето е един велик свят. За мене сърцето е един организиран Божествен свят. Няма човек в света, който да не знае какво нещо е неговото сърце. Няма човек в света, който, като е прекарал радости и скърби, да не знае, какво нещо е сърцето.

Тъй разглеждам живота. Страданията представят една временна функция. Страданията произтичат от неразбиране на живота, от противоречията в него. Откъде произтичат противоречията? – Главно от непослушанието. Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото. Ако ядете от това дърво, непременно ще умрете. След това дойде друг един учител в рая и им каза: Вие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, освен, че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце, в кое да вярват и в кое да не вярват. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие казвате, че нещата не стават без волята Божия. Питам: Стана ли волята Божия в рая? Вие знаете каква беше волята Божия, да не ядат от това дърво. Бог им каза да не ядат, а те ядоха. Можете ли да ми дадете един отговор, защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че Неговата воля ще стане и тогава, когато не става това, което той е казал. Бог ще докаже на света, че Неговата воля ще стане и тогава, когато те не я изпълняват. В края на краищата Той ще направи така, че те ще изпълнят волята Му. Сега ние се намираме в тази епоха, когато Бог ще докаже на света, че това, което Той е казал, ще стане. И този човек, който каза, че ще стане като Бога, умря. Бог го взе при себе си и му каза: Ела да ти покажа как ще станеш като мене. Бог взе този човек със себе си и го нарече Исус. След това Той го изпрати на земята. Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине. Защо Бог не изпълни и не чу молитвата Му? Защото и Адам не изпълни волята Божия. Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от плодовете на забраненото дърво, но той не послуша и яде. Та като се молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори: Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша, сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута. Аз ти казах да не ядеш от плодовете на забраненото дърво, но ти не ме послуша. Сега ще пиеш от горчивата чаша, каквато никой до сега не е пил. – Господи, ще пия, да бъде Твоята воля. Господ му каза: По-рано ти казах да не ядеш, за да не умреш, а сега ти казвам да пиеш от най-горчивата чаша. – Каквото кажеш, Господи, ще изпълня.

Сега вие може да се съблазните от това, но аз не се интересувам от вашите съблазни. Герои са онези, които могат да пият от горчивата чаша на живота. Що са страданията? Те са горчивата чаша на живота. Вие искате да избегнете от страданията? Не, това е невъзможно. Ако мислите, че можете да минете живота си без страдания, вие се лъжете. Вие ще минете през такива страдания, че всичко, което имате в себе си, ще ви се вземе. Нищо няма да остане от него. Не само материалното ще изгубите, но всички ще ви напуснат, като влезете в другия свят, сами няма да се познавате. Физически нищо няма да имате, ще се чувствувате, че сте нещо, а всъщност нищо не сте; ще чувствувате, че сте гладни, а няма да можете да ядете. Ще мислите, ще чувствувате, а всъщност нищо няма да чувате. Ще имате желание да гледате, а няма да имате очи. Ще имате желание да говорите, а няма да имате уста и език. Вие си представяте неща, които не са достояние за вас. Вие мислите, че като отидете на онзи свят, ангели с музики и песни ще ви приемат. Не, само след като изпиете горчивата чаша до дъно и след като изпълните волята Божия, тогава ще ви приемат така, както сега си представяте. Преди да си изпил чашата, аз не вярвам в никакъв прием. Впрочем, аз вярвам в другото – в горчивата чаша. Ако някой ми каже, че ще пия от сладката чаша, аз не вярвам. Ще кажа: Едно време аз пих от сладкото вино. Дойде ден, когато виното изгуби сладчината си, то е вече горчиво. Това не се отнася до вас. Защо? Понеже не е нещо насилствено. Човек трябва да бъде абсолютно свободен. И Христос се моли на Господа: Господи, ако е възможно, ако има някакъв преходен път, да мина от него и да се отмени тази чаша, но ако няма друг път, нека бъде Твоята воля.

И тъй, да излезе човек от горчивата чаша, в това седи неговото геройство. В горчивата чаша се крие всичко. Всички лекарства са все горчиви. Горчивите лекарства лекуват човека, а не сладките.

Сега вие ще ме попитате: „Ами ние, които вярваме в Бога, какво ни очаква?“ Казвам ви: Очаква ви горчивата чаша. Каквото е последвало Христа, това и вас ще последва. Ако Христос се е молил да го отмине тази чаша и не Го отмина, мислите ли че за вас ще има изключение? Няма да има изключение. Смъртта не е страшна. Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони. Когато е престъпил законите на любовта, не, че смъртта мъчи човека, но той влиза в един свят на пълно безлюбие. Тъй щото безлюбието мъчи човека, а не смъртта. Онзи, който има любов в себе си, горят го за Господа, и той пее. А онзи, който няма любов в себе си, в душата му е цял ад, като че целият свят се събаря наоколо му. А онзи, който живее в любовта, като че цял свят се създава около него и за него. Има хора, които умират и светът се създава за тях. А има хора, които умират и светът се руши за тях. Та казвам: Смъртта е най-големият изпит за човека. Чрез страданията, чрез смъртта, любовта се проявява. Зад всички страдания се проявява Божествената любов. Любовта изпитва всички души. Като постави човека на изпит, тя ще го прекара през най-големите страдания, през най-големия мрак. Тя чака човека зад този мрак. И когато той каже, ча всичко се свършва с него, тогава именно, зад тази мрачина, любовта ще излезе, ще хване човека, ще го прегърне. Това наричаме ние ангела на смъртта. Той ще хване човека, ще го прегърне и ще го занесе в един светъл свят. Тогава човек ще разбере, че това не е ангелът на смъртта, но ангелът на любовта, който прегръща човека, задето е изпълнил нейните закони. Той занася човека във великия свят, т. е. в рая. Така поне аз си представям нещата. Мнозина си представят смъртта във вид на скелет със сърп. Не, това е най-красивият ангел, какъвто човек някога е срещал в живота си. Това е най-красивият живот на човека. Понякога вие се обезсърчавате от малките страдания, които имате на земята. Това не са страдания, това са играчки. Каже ли ви някой една обидна дума, лицето ви веднага потъмнява. Че какво особено е направил този човек? Той раздвижил само въздуха и вие веднага се обиждате. Той ви казал, че сте невежа, или че сте сиромах човек. Какво лошо ви е казал? Че какво от това, че си невежа? Кажи си: „Аз съм невежа, защото, когато светът се създаваше, аз не бях там.“ Аз говоря от ваше име. Вие бяхте ли там? Сега вие можете да мислите, че аз съм бил там. То е друг въпрос. В тази форма, в която съм днес, аз не бях при създаването на света. „Ама ти ходил ли си на Слънцето?“ – Така, както ме виждате, не съм ходил. – „Ама как си ходил?“ – То е моя работа. Ако ви кажа, че съм ходил на Слънцето или вие сте смахнати, че не разбирате добре, или аз не ви говоря както трябва. Ако ви кажа, че вие сте били на Слънцето, или ако вие поддържате това, трябва да имате поне малко възпоменание за това. Ако днес нямате никакво възпоменание, един ден поне ще имате възпоменание, ще си спомните, че сте излезли от Слънцето. Сега, не е въпрос дали сте излезли от Слънцето или не, но всинца сте излезли от Бога. Помните ли това? Имате ли поне най-малък спомен за онзи момент, когато сте излезли от Слънцето? Нямате, забравили сте този момент. Един ден, когато възвишеното, космическото съзнание се пробуди у вас, вие тогава ще си спомните ясно, как сте излезли от Бога и какви са били първите думи, казани на Адама: Да не яде от дървото за познание на доброто и злото. Какво ще кажете, ако ви кажа, че всички вие сте били в рая и сте получили онази заповед от Бога да не ядете от дървото за познаване на доброто и на злото, която не сте изпълнили? Всички вие гласувахте да дойдете на Земята. Но днес всички се отказвате, че някога сте били в рая, както Адама. Питам, ако не сте били в рая, къде другаде бяхте? Щом се отказвате, че сте били заедно с Адама в рая, къде другаде бяхте? Така постъпват всички съвременни хора. Когато видят, че някои неща пропаднат, те се отказват. Но щом работите тръгват напред, те тръгват след това нещо. Когато някое предприятие започва да пропада, всички хора си изтеглят акциите и се отказват от него. Щом известно предприятие тръгне напред, хората веднага си купуват акции, дано по-скоро разбогатеят.

Сега аз не искам да ви обвинявам, но казвам: Всички мъже бяха в рая с Адама заедно, а всички жени бяха с Ева. Младите момци бяха с Адама, а всички моми бяха с Ева. Когато Ева се съгласи да яде от плодовете (на) дървото за познаване доброто и злото, с нея заедно бяха всички жени. И те гласуваха за това, за да станат като Бога. И като яде Ева от забранения плод, даде и на Адама да яде. Сега аз не искам да дигам завесата, да ви описвам как стана всичко това. Мога да ви опиша как е станало, но вие трябва да се освободите от илюзиите на живота. Един прост българин отива на кино и гледа, че на платно се представя един трен в движение. Той си помислил, че това е наистина и хуква да бяга. Той се уплашил да не го прегази тази хала. Като видял, че тренът отминал, той се върнал и седнал на мястото си. Тъй щото, ако и аз седна да ви описвам как е станало създаването на света, и вие ще се намерите в положението на този селянин, който хукнал да бяга от трена. И вие ще почнете да бягате. Вие се смеете сега, защото не разбирате нещата. Когато човек се смее, той се намира в някакво преходно положение, в положение на неразбиране на нещата. И селянинът в това време, като видял трена, се уплашил да не го прегази и избягал. Но като видял, че отминал и когато наоколо хората му казали, че тази хала не е опасна, той се успокоил. Но в първо време сърцето му силно затрептяло. Та сега много от страданията на хората мязат на тия, които селянинът преживял като видял тренът на платното. Той си помислил, че тази хала ще се нахвърля върху него. Това е представление. Така и страданията са представление за назидание на хората.

„Който приеме свидетелството Негово.“ Хората си представят рая такъв, какъвто не е. Къде е бил този рай, не се знае. Описват го в Библията, че там имало четири реки. Двете реки са Тигър и Ефрат, но къде да другите две реки? За рая има различни теории. Един американски учен казва, че някогашният рай се е намирал на северния полюс. Той доказва това нещо научно, аргументира го. Той се е занимавал с археология и оттам вади своите заключения. Тогава на земята нямало суша, но повече било вода. Та раят бил във водата и после той потънал някъде в земята. Обаче окултистите поддържат, че тия четири реки, за които се говори в Библията, са в самия човек: кръвоносната, артериалната, симпатичната нервни системи и мозъчната система. Тези четири реки, които днес функционират в човешкия организъм, представят рая на миналото. В една от тия реки имало злато. Слънчевото течение, което е в нервната система, е емблем на Слънцето, на златото в света. Всички онези енергии, които слизат от Слънцето във вид на река, минават през организма във вид на едно течение. За да стане този предмет по-ясен, са го представили във вид на четири реки, които минават през рая. Сега да оставим този въпрос, дали е верен или не е верен, важно е, че раят е бил на земята, но не в това състояние, в каквото днес земята се намира. След грехопадането, след падането на човека, на земята са станали много катаклизми, вследствие на което повърхността на земята коренно се е променила. Във време на първия човек, когато Бог е създавал света, земята е имала съвсем друг облик. Ако река да обяснявам състоянието на земята по онова време, ще влеза в научен спор със съвременните учени. Важно е, че с падането на човека, земята съвършено се е изменила. Онази земя, за която се говори в Битието, след падането на човека се е изменила. За да се създаде отново този рай, казано е в Писанието: „Ето аз създавам нова земя и ново небе.“ Тази земя, която сега се създава – човешкото тяло, това е раят, който пак ще дойде на земята. Щом земята се измени, ще се изменят и всички условия. Тогава и хората, които ще останат да живеят на новата земя, съвършено ще се изменят. Това ще стане по един естествен път, тъй както слънчевата светлина постепенно се увеличава. Казвам: Тази епоха ще дойде така незабелязано, че когато стане всичко това, за което сега ви говоря, няма да се забележи как е станало. Тази промяна трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашия дух и в нашата душа. И тогава ще се приеме неговото свидетелство. Първото нещо, вие трябва да благодарите, че Бог е с нас. Тогава иде второто положение. Вие трябва да вярвате, че трябва да станете едно с Бога, а не да работите за своето благо на земята. Всеки от вас трябва да си постави за задача да работи за Бога. Като ставате сутрин да не мислите, какво ще ядете, но да мислите, че имате да свършите нещо за Господа. Вие трябва да работите за идване Царството Божие на Земята, за побратимяване между хората, за влизане на любовта между хората и да изпълнявате волята Божия на всяка крачка. Побратимяването няма да стане изведнъж. Да се мисли, че изведнъж може да стане, това е насилие. В хората трябва да се събуди едно съзнание, каквото вършат, да го вършат свободно. Сега аз не искам да съдя хората. Така както днес работят, те работят много добре, но ако искат да изпълнят волята Божия, те трябва да имат съвсем друго разбиране. Ние не можем да отречем това, което е днес. То е едно приготовление за бъдещето. Всички хора, които работят за един организъм, не са глупави хора. Погледнете на Англия, на Франция, на Америка, всички общественици, всички ония, които ръководят съдбините на човечеството, са хора с мисъл. Всички мислят. После вижте всички учени по целия свят, в Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Русия, в Япония, в Китай – всички имат една обща идея, от която се въодушевяват. Всички се въодушевяват от идеята, че трябва да се работи за общото, за доброто на човечеството. Те имат план. Но не са само тия хора, които работят. На земята има около два милиарда и половина хора, обаче в реалния свят има повече от 20 милиарда хора, които работят за цялото човечество. Те работят за въдворяване на Царството Божие на земята. Този въпрос е труден. Той е труден в това отношение, че като имат всички възможности да направят това в една година, да въведат навсякъде ред и порядък, не искат да го направят насила, но по свобода. Те искат да внесат пълен ред и порядък, но по онази вътрешна свобода, която да внесе в тях доброто, знанието и свободата. Всеки човек трябва доброволно да служи, да изпълни нещата без никакво съмнение в съзнанието си, да знае, че този път, в който е тръгнал, е истинският път. То хиляди години и векове се минават и хората пак не могат да се убедят. Някой казва: „Веднъж съм дошъл на земята, ще си поям и попия и ще си поживея малко, няма защо да ходя по горите.“ Сега капиталът, който вие имате, не е необходим за видимия свят. Той е за вас. Единственото нещо, което може да впрегнете на работа за реалния свят, за Царството Божие, е да впрегнете вашия ум, вашето сърце, вашата воля, вашия дух и вашата душа. Да дойдете доброволно да се кооперирате с Божественото свидетелство, това от което Бог се нуждае. Това не може да стане насила. Днес много хора проповядват Христа, но нищо не става от техните проповеди. Защо? Никога един проповедник не може да каже истината. Пък и аз като проповядвам, казвам: Ще се съблазнят тия хора. После си мисля, какво ще ги съблазнявам? Тия хора отдавна са съблазнени. – Ама ще се огрешат. Как ще се огрешат? Те отдавна са огрешени. По-грешни от това, което са днес, никой не може да ги направи. По-праведни мога да ви направя, но по-грешни не мога. Като ме слушате, по-глупави не мога да ви направя, но по-праведни мога да ви направя. Вие трябва да служите на Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух от любов. За да познаете любовта на Бога, вие трябва да се стремите да обичате ближния си. Ближният ви ще бъде пробният камък. Любовта ви към ближния показва, че обичате Бога. Когато един човек обича дома си, децата си, жена си, както трябва, това показва, че той обича Бога. Ако обича и съседа си, любовта му е още по-широка. Ако обича и народа си, още по-голяма е любовта му. И най-после ако обича човечеството, любовта му е най-голяма. Ако пък обича всичко, каквото Бог е създал, това е най-красивият път, по който човек може да се движи. Той е станал едно с Бога. Значи, малките кръгове постепенно влизат в големите. Това отдалечаване и разширяване на любовта ви да не ви смущава. Бъдете верни на малкото, което имате.

Сега ще ви дам един пример. Ще взема запример момата, но ако говоря изобщо за някоя мома, можете да се докачите. Затова ще взема за пример за себе си, като че аз съм момата. Представете си, че срещна един добър, богат, знатен момък и аз се влюбя в него. Това може да се случи. Той ми пише любовни писма. По едно време той среща друга мома, по-красива от мене и се увлича в нея. Мене забравя, не ми пише вече любовни писма. Как трябва да постъпя в дадения случай? Ето как ще постъпя. Аз ще му напиша едно писмо: „Тази мома, която си намерил, е по-добра от мене. Ожени се за нея и един ден, когато разбера, че сте щастливи, аз ще дойда да ви се порадвам.“ Всъщност, аз зная, че тя е по-лоша от мене. Ние сме два полюса. Тя е лошата, аз съм добрата. И като се ожени за нея, той вижда, че се излъгал. Като ме срещне, той ми казва: „Много е лоша моята жена.“ – „Не, ти не си я разбрал, тя е много добра, много добро сърце има.“ – „Какво ти сърце?“ – „Ум има тя, дух има, душа има.“ – „ Нищо няма тя. Аз не мога ли да се разведа с нея, че да взема тебе?“ – „Не можеш. Според моето верую, човек може само веднъж да се жени. Ти си вече женен един път. Аз първия път си дадох кандидатурата, втори път не я давам.“ Така аз му плащам със същата мярка, с която той ми плати. Казвам му: „Тя е красива, хубава, добра е тя за тебе.“ – „Не, не ми говори нищо за нея.“ И след това започвам да му проповядвам: „Само един начин има сега за спасение.“ – „Кой е този начин?“ – „Да започнеш да обичаш Господа.“ – „Сега какво трябва да правя?“ – „Като отидеш при нея, каквото ти говори, ще мълчиш и ще изпълняваш. Ти ще ѝ говориш мекичко и ще я слушаш. Не ѝ се противопоставяй в нищо. Каквото ти каже, направи го.“ – „Че къде ще му излезе краят?“ Ще му излезе краят и то добър край. Че всички хора на земята така сме вързани, така сме оженени. Мислите, че този, за когото сте оженени, е добър? Това са възможности, които съществуват. Сега хората така са се свързали, че обръщат нещата наопаки, не остава нищо свято в тях. Като се разбунтуват, всичко опетняват от главата до петите. Един на друг си приписват такива работи, каквито не са сънували. Ще се наругаят, да помнят. И после казва: „Като дойда втори път, пак ще си поговорим.“ – Да, пак ще те наругае. От единия край на света до другия хората постоянно се ругаят. Може би някои от вас нямат тази опитност, но когато им дойде, ще я опитат. Та човек трябва да знае, че доброто е в него и това добро трябва да вземе надмощие над всичко. Нямо по-велико нещо от това, да познава човек себе си. Запример, като се дразни, той трябва да съзнава, че е слаб човек. Помнете това нещо като закон. Следователно, докато мислите, чувствата и постъпките на хората ви дразнят, вие сте слаб човек. Научете се да гледате спокойно на всичко. Като се научите да гледате спокойно, вие ще започнете да влияете на хората. Запример, никога не бихте могли да проповядвате на един пияница да не пие, или да го поправите, докато се тревожите от него. Започнете ли да гледате спокойно на всичко това, което той прави, гледате ли спокойно на него, той ще се поправи. Как ще се поправи? Като дойде до втръсване. Има един закон на втръсването. Както пияницата може да дойде до втръсване и да престане да пие, така и злото в света ще изчезне. Когато хората се втръснат от злото, те ще престанат да го правят. Оттам насетне всички хора ще станат светии. Когато хората се втръснат от злото и избавлението им, спасението им ще дойде. Когато хората се освободят от злото, от своя егоизъм като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов. Един цирей се развива в човека. Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си. Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова. Също така, когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша мисъл и едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излезат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм. Този е правият начин на лекуване. Когато съзнаваш своята грешка, ти си по-добър, отколкото, когато не я съзнаваш. Не я ли съзнаваш, ти си на крив път. Ти мислиш, че като видиш грешката и я съзнаеш, си станал по-лош, отколкото по-рано си бил. Този е начинът на лекуване. Тъй щото, когато видите лошото в себе си, благодарете на Бога, че ви е дадена светлина да го видите. Бог не обича да дигне завесата на нашите погрешки в съзнанието ни изведнъж. Той постепенно вдига завесата на нашето минало. Един ден, когато стигнем до предела на онзи свят и влезем в него, тогава ще познаем Бога, както ни е познал. Това е един процес, който трябва да стане с всички хора. Затова всички трябва да бъдете готови да приемете Неговото свидетелство. Като дойде Божественото, всички трябва да бъдете спокойни и весели, да кажете: „Благодаря ти, Господи, (за всичко) което си ми дал“. Като скърбите, знайте, че всички хора скърбят и не падайте духом. Не казвайте, че искате да се самоубиете. Щом скърбиш, ти трябва да живееш десет пъти по-добре, отколкото по-рано си живял. Щом дойдат скърбите и страданията, това показва, че ти заслужаваш живота повече, отколкото преди да бяха дошли, отколкото преди да беше ги опитал. По-добре е да бъдеш на слънчевата светлина, но със страдания, отколкото да си без страдания, но на тъмно. Защо ти е здраве на тъмно, без светлина?

Та казвам: Носете новото съзнание в себе си. И с всички онези противоречия, които имате в душата си, ликвидирайте. Как ще ликвидирате? – С любов към Бога. Отправете се към Онзи, Който ви е дал всички блага, Който е работил с векове за вашето благо, за вашето добро. Отправете се към Него с признателност. Не само това, което имате днес, но Бог е предвидил всичко и за вашето бъдеще, независимо дали ще живеете на земята или ще умрете. Бог е предвидил за вас много хубави неща, всичко е приготвено. Като изучавате свещените книги, като изучавате книгите на вашия живот, ще видите ,че ви очаква нещо велико. Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъдете и вие с мене заедно.“ Това значи да приемете Неговото свидетелство. И тогава ще настане една епоха, че като изучавате Слънцето, звездите, растенията, животните, навсякъде ще намирате смисъл. Като изучавате живота и на младите моми и момци, на старите баби и дядовци – във всичко ще намирате дълбок вътрешен смисъл. Понеже вие сега се намирате в предверието на Царството Божие, отсега трябва да започнете да работите и да прилагате любовта. Работете с любов. Този вятър лъха вече. Той е лъхнал някои от вас. Онези, които този вятър лъхне, стават тъжни и мислят, че Бог ги е забравил. Щом ви лъхне този вятър, вие веднага чувствувате една болка. Този закон е верен навсякъде в живота. Същото можем да кажем и за болестите. Болестите не са дошли изведнъж и не се лекуват изведнъж. Хиляди години, през хиляди форми е минал един човек, докато развие в себе си една болест в най-висшата ѝ форма. За да се излекува една болест, тези форми трябва да започнат да се преповтарят, да мине болестта по обратен път през всички състояния, през които се е развивала. Тя постепенно ще отслабва, ще отслабва, докато дойде най-после до онова първоначално проявление. И по този начин ще изчезне. Така лекува невидимият свят. Той връща човека към онзи път, отдето е дошла болестта. Като не знаете това, вие казвате: „Дотегна ни вече това положение.“ Не трябва да ви дотяга. Същото се отнася и до противоречията в човека. В първо време положението като че се усилва, но постепенно се намалява, докато всичко изчезне. Щом всички противоречия, всички болести между хората изчезнат, те стават братя помежду си и започват да живеят в любов. Аз се радвам на всички учени хора, каквито убеждения и да имат те. Казват, че някой е материалист. Според мене и материалистът, и идеалистът, и духовният човек вярват. Всички хора са на мястото си. Обаче идва един духовен живот, който включва живота и на материалиста, и на духовния, и на идеалиста. Тизи живот или това верую има три символа. Той гласи: Вярвам в материалния живот, който е форма на живота. Вярвам в реалния живот, който е съдържание на живота. Вярвам в идеалния живот, който е смисъл на живота. Следователно, материалистът има само едно учение, само едно верую. Реалистът има само едно учение. Всички тия три учения трябва да се съединят в едно, да станат едно верую с три учения, т.е. едно верую с три члена, с три падежа, с три лица: аз, ти и той. Аз, това е материалният свят. Ти, това е реалният свят. Той – това е идеалният свят.

Сега желая на всички да имате това ново верую – аз, ти, той.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

14-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 2 януари, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.