Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Ще прочета 7 глава от Евангелието на Матея.

Казва: „Не съдете“. Апостол Павел казва: „Не знаете ли, че ние ангели ще съдим.“ Думата „съдба“, тук „не съдете“ – не си давай мнението за Божиите работи. Не е ваша работа защо Господ е направил света така, защо е направил човека, всичко това, защо са тия страдания, защо умират хората. Това не е ваша работа. Това е Божия работа. Някой иска да знае защо боледува. – Не е твоя работа. Защо боледуваш? Защото не обичаш. Ама защо си осиромашал? Защото не обичаш. Защо си останал невежа? Защото не обичаш. Нищо повече! Обикни Бога и всичко ще дойде до тебе. Казвам: Досега вие сте имали религията, вярвали сте само в това, което вие сте направили. В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега!“ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е!“ Оставете, това е идолопоклонство. Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена. Истинската жена е вътре в тебе. Отвънка е само сянката. Нещата не са отвън. Не се заблуждавайте. Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава? Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос. Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така. И вие трябва да Го намерите. И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят. Не си давайте мнението сега. Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде. То е Божия работа. Ти чакай да видиш докрай. Човек, за да съди, той трябва да бъде светия. Чакайте, докато не станете първокласен светия, не давайте мнението си. Не че не трябва да съдим, трябва да съдим. Нима ще съди малкото дете, да си дава мнението, какво трябва да прави баща му?

Духът Божий

Сега не е въпрос да ви уча как да дишате, как да ядете, как да ходите, как да спите. Че вие знаете тия работи. Научили сте ги добре. Сега всички трябва да се научите три неща. Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство! Това е задачата ви. От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината. А това са неща, необходими за сегашния живот. Имате известна топлина, но това не е онази топлина, при която човек може да расте. И светлина имате достатъчно, но при тази светлина човек не може да добие онова знание, което му е необходимо и потребно. И на тялото си имате чистота, но при тази чистота нямате здраве.

Аз се чудя някой път на своеобразностите на религиозните хора. Много своеобразни са религиозните хора, десет пъти по-своеобразни от светските хора. Защото и светските хора, и те са своеобразни. Светският човек, ако идеш при него да му поискаш пари назаем, той знае как да помогне. Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество? Какво имате насреща?“ Ще изпита добре. И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите. Можеш да идеш при един религиозен човек. Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш. Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава. А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа. И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване? Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия. Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш. Закон в Писанието няма. Казва: „Ти за Господа трябва да дадеш.“ Е, колко трябва да дадеш? Ако дойде някой пътник, за една вечер той има право да преспи в дома ти, но да остане цяла година, да го гледаш и той нищо да не работи, а ти да работиш, туй не е идейно, по Бога. Той, след като е седял една вечер, на втората вечер, ако е светия, той ще иде на нивата, каквато работа имаш, каквото ти направиш, той ще вземе участие в работата ти.

Та ние сега сме от тези гениалните хора. Като сме дошли на земята, Господ е създал всичко, а ние всякога се потриваме, казваме: „Той ще направи.“ Ние само ходим и се връщаме. И като дойдем, само току искаме: „Господи, дай това, дай онова.“ И щом Господ не изпълни малко нещо, което ние искаме, казваме: „Как, Господ ни е забравил!“ Та как ние го забравяме? Какво ние сме направили за Него? Казвате, че вие вярвате в Господа. Кажете какво вие сте направили конкретно за Него? Представете си, че ви изпитат какво конкретно сте направили за Господа, да го изпратят горе. И да кажем, това и това сте направили за Господа. Досега целия си живот за Господа не сте го посветили. Туй е за всички, без разлика. Някой ще каже: „Та ние посвещаваме на Господа много работи.“ Но днес като посветите нещо, утре си го вземете.

Сега вие всички живеете един колективен живот и никой не живее сам. Не мислете, че може да направите нещо. Колективно живеете вие. Ти искаш да направиш нещо, но ти дойде една мисъл, втора, трета и най-после ти се спреш на една от тия мисли. Но мислите ли, че мисълта, върху която вие се спирате, е права? Преди няколко дена беше един при мен и му разправям, казвам му: Животът представлява един път, който трябва да извървим. И нашите заблуждения седят в следующето. По този път ти ще си носиш малко хляб и ще имаш нужда от малко вода. Спреш се при един планински извор, хубав, красив. И като пиеш вода, изворът ти говори: „Още стой, поспри се тук малко.“ Като имаш 5 минути да седиш там, не можеш да седиш повече. Колкото да го обичаш, ти трябва да вървиш. Заповед има, въпреки че го обичаш, трябва да вървиш. И ако ти не стигнеш навреме, имаш после отговорност. Представете си, че изворът почне да плаче: „Как, ти ме напускаш, не знаеш ли колко ми е радостно, тебе те очаквам толкова години!“ И той почне да плаче. Ти какво трябва да правиш? Ще се ръкуваш и ще тръгнеш. На 20, 25, 30 километра пак ще се спреш при друг извор. И той е влюбен в тебе. Пак същата любов. Казва: „Не знаеш ли колко години те чакам! За тебе ми тупа сърцето!“ Но 5 минути имаш да останеш там. И пак плач. По целия път може да имате по стотина извора, все се влюбват, докато стигнете до края. Какво ще кажете, ако останете? Искам да ви кажа: Не си раздвоявайте съзнанието, но мислете! Аз искам, като ме слушате, всеки да мисли за себе си. Вие правите престъпление като се занимавате със съзнанието на другите. Оставете всеки един човек, не се занимавайте с него, защото това е погрешно. Никой няма право да се занимава със съзнанието на другите хора. Турците казват: „Остави пияния сам да си падне.“ Не ходи да го буташ.

Сега аз нямам предвид вас. Аз ви считам, че всички вие сте велики художници, знаете да рисувате. Че хората изискват от вас хубави картини. Те не се интересуват кой е баща ви или коя е майка ви, къде сте свършили, какво е вашето знание. Интересни са вашите картини. От вас искат линия. Искат да го нарисуваш на свят. Ти можеш да имаш диплом къде си свършил. Много добре. Но почнеш, и четката не върви. Казва човекът: Чакай, носът ми не е тъй. – Как не е тъй? Той е тъй! – Устата не е направена така, очите, ушите. Ще нарисуваш човека тъй, че той да е доволен. И досега още някои от вас идват да ме питат какво нещо е Любовта. Казвам: Какво нещо е Любовта, то е все едно да ме пита художникът какво нещо е образът или какво нещо е рисуването. Любовта е туй, за което никой не трябва да пита. Като дойдеш ти до Любовта, устата ти трябва да бъдат така стегнати, че нито зъб не трябва да обелваш. А вие накъдето ходите, все за Любовта говорите: „Любов, любов, любов!“ От тази любов изпомряха всички хора. Ако не бяха говорили за Любовта, щяха да живеят, а понеже говорят, умират.

Сега да ви направя едно сравнение. Ето в какво седи философията. Любовта е огън, който гори и изгаря всичко. А понеже вашите къщи са дървени – от дървета, а дървото не може да издържи, че където и да сложите този огън, той ще запали цялата ви къща. И вие, и децата ви, и всичко ще хвръкне, ще изгори. Та трябва да си имате едно малко огнище във вашата дървена къща. И трябва да кажете: „Гледайте деца да пазите да не прескочи огънят от огнището.“ Щом Любовта влезе в тялото, тя гори. Или ще изгориш, или ще се стопиш, или на прах ще станеш – ще се превърнеш на дим, на нещо. Сега на земята е така. Вие ще кажете: „Нали ти ни говориш за Любовта!“ Аз ви говоря за една Любов, която носи живот в себе си и познание на Любовта. А вие искате да имате Любовта. Аз говоря за Любовта, която, отдалеч като ѝ видиш красотата, ти ще мислиш за нея. Ти не си сънувал за тази красота! Както слънцето, което ти гледаш от 92 милиона мили разстояние. И казваш: „Хубаво, че това слънце е далеч от земята.“ Защото, ако това слънце се приближи до нашата земя десетина пъти повече, то земята ще се стопи. Пък и от хората, при сегашното състояние, нищо няма да остане. Сега това е един начин за размишление. Слънцето не може да дойде. Господ, като е направил света, Той е знаел какво е направил.

Та ви казвам, ползвайте се сега от оная любов, която изпраща своята топлина. А вие искате много. И хубаво е, не е лошо което искате, но не му е времето. Та ще ви наведа онзи пример. Мисля, един от турските султани, Мехмед ли беше, или Меджид, но който и да е бил, един ден той пътувал инкогнито в Цариград и искал да премине през Босфора от единия бряг до другия, да не го познават хората, че е султанът. И се качил на една лодка. Султанът пита лодкаря как поминава, какво е времето. Лодкарят обаче го познал и отговаря: „Слава Богу, във времето на Султан Мехмед много съм добре, благодарим на Бога!“ Тогава турският султан – падишах, му казал на турски: „Синко, този свят мяза на един голям казан, котел със 7 превезла, та хвани единия и си прекарай живота добре.“ Този лодкар казал: „Много умно казал този човек!“ На излизане султанът му дава една турска лира, но онзи казва: „А, не, я ми дайте онова изречение, което ми казахте сега.“ И султанът изважда една книжка и му написва тези думи и се подписва отдолу. Той го взема и турил го в джеба си. Дошла му една отлична идея. Отива той и събира всичките лодкари, и им казва: „Няма какво да си губим времето, и от нас лодкарите могат да станат хора! Настана вече време за свобода! Ще ми съберете 250 лири.“ И почва той да ги назначава всичките лодкари чиновници в турската империя. Отива при един чиновник, който знаел да пише ферман. Написва той един ферман, и понеже имал подписа на Мехмеда, казал да го подпише отдолу, че той уволнява стария везир и назначава новия. А новият везир бил той. Този лодкар си облича дрехите и отива със своя ферман при стария везир и му казва: „В името на султана.“ Арестува го и го затваря. Започва да управлява цели 2–3 месеца. Най-после старият везир пише едно писмо на султана, казва: „Ако има погрешка, няма ли прошка?“ Съгрешил вече. Султанът се чуди, казва: „Че кой го е затворил?“ Казват: „Новият везир.“ „Че кой е той?“ Викат го, иде новият везир. Той току си изважда туй, което той му е дал: „Този свят е един казан, който има 7 превезла, хвани единия...“ „Бе, синко, аз ти казах само единия да хванеш, а ти си хванал и седемте!“ Та го оставил той везир. Един анекдот, който показва, че умният човек при най-лошите условия може да изпъкне, ако знае как да съпостави нещата.

Та казвам: Вие всички сте избрани за една разумна дейност. Тия неща, които са казани в тая Свещена книга, трябва да ги изучавате. Трябва да изучавате всички благочестиви хора. Когато Христос дойде на земята, Той имаше една свещена идея. Когато пророците дойдоха и апостолите, те имаха една свещена идея. Всички хора трябва да имат една свещена идея, която да ви бъде мярка и за която трябва да бъдете готови да направите всичките жертви. Сега аз няма какво да ви казвам, че вие не обичате Христа. Не, това не е въпрос за обичане. Аз съдя за вас дотолкова, доколкото имате една цена за Христа. Всеки един от вас може да знае за Христа дотолкова, доколкото той обича Христа. Какво ще искам от вас да обичате Христа! И какво ще искате вие хората да ви обичат, когато вие сами себе си не обичате! И аз считам, всеки един човек, който не може да обича другите, той не може да обича себе си. Защото ти, човекът, който си; ти, който виждаш Бога, Който е направил света, или онзи човек, когото ти виждаш и не можеш да го обичаш, как ще обичате себе си, кажете ми! Можеш да обичаш само когото виждаш. Ти, за да обикнеш себе си, трябва да имаш едно огледало. Ние, като любим другите хора, на втори план ще почнем да обичаме и себе си. Най-първо майката се научава да люби своите деца. И вие, ако нямате една свещена идея да обичате, вие не може да обичате себе си. Трябва да имате нещо. Една идея, едно чувство, една постъпка, нещо трябва да има обективно, външно, реално, което да обичате. Само от тази идея вече ще имате една ясна представа какво сте вие и как може да се обичате. И тогава не сте вие фактори на обичта.

Ти казваш: „Аз съм дошъл на земята да живея.“ Но това е на втори план. Най-първо всеки един от вас е дошъл да служи на Бога! Туй, което имате, вие сте кредитирани: и живота ви, и тялото ви, и ума ви, и сърцето ви, и всичко Той ви е дал. Вие сте взели всичко туй, което ви е дал, и сте почнали да живеете за себе си. Че тогава утре ще ви повика Той и ще ви пита: „За кого трябва да живееш?“ – Господ ще ви попита – „За себе си ли, или за мене?“ Ако кажеш „Аз за себе си искам да живея“, Той ще каже: „Много добре.“ Той ще те прати на земята и ще се оттегли, и ще те остави сам. Знаете ли на какво ще замяза това? Всичките тия млекопитающи са все тия философи, които са казали на Господа: „Ние искаме да живеем за себе си.“ Господ се оттеглил и казва: „Живейте.“ Намерили са ги и са ги впрегнали на нивата: „Орете сега.“ Всеки, който иска да живее за себе си, ще намери една нива и ще оре, и ще копае. И всеки, на когото не му вървят работите, живее за себе си; който боледува, живее за себе си; когото не обичат, живее за себе си. Сега той ще каже, че причината е отвънка. Не, няма никакви външни причини. Ти ще кажеш: „Господи, ще живея за Тебе!“ И всичко ще ви тръгне напред. При колективния труд в една държава работите вървят. Ако вие работите в една държава по железниците, ти можеш да ходиш и дето и да се спреш, ще бъдеш добре дошъл. Но ако живееш за себе си, никой няма да те посрещне. Ти сам ще се изпращаш и ще се посрещаш. Но ако живееш за Бога, Той ще те посреща и изпраща. Ако не живееш за Него, кой ще те посреща? Можеш да кажеш: „Аз вярвам в Бога, служа на Господа.“ Може би имаш старата вяра. Но сега аз искам да ви направя мисълта по-ясна, та вие сами да си теглите заключението. Сега аз не искам да кажа, че вие не служите, но щом дойдете при мене, че сте болни, ще ви кажа: „Вие служите на себе си.“ Щом в дома ви има хър-мър, вие служите на себе си, за себе си живеете; щом в сърцето ви има мърморене, същото ще кажа; пък и щом в мене има такова, и щом аз искам да оправя работите, тогава ще кажа: „Слушай, ти няма да живееш за себе си, [а] за Господа! Този свят не го създаде ти, нито ти го нареди. Ти ще го използваш, ти ще се учиш както Господ нареди. Тебе ти трябва знание, знание! Хиляди години трябва да се учиш, че като се научиш малко, другояче ще ти тръгне.“ Та казвам: Не съдете за Божиите работи! Не съдете Любовта! Възприемете Любовта, и тя ще уреди вашите работи.

Сега трябва да ви кажа някои работи. Тъй, както аз ви гледам, във вас има един плъзгав път. И всеки от вас може да се подхлъзне. И най-малките работи могат да ви подхлъзнат. Аз сега имах тук двама души, влезли в салона един брат и една сестра. И двамата искат да слугуват, да изметат салона. Та и двамата все спорят кой да мете салона. И двамата все спорят. Те спорят кой да измете салона и салонът остава неизметен. Не могат да решат. И той си има един план, и тя си има един план. Слизам и ги гледам. И в себе си казвам: Нека първо тя да започне, а утре братът, но в дадения случай да има един пръв. И който започва работата, да не започва по човешки. И аз не съм да се правят човешки отстъпки. Ако дойде до човешки отстъпки, никакви отстъпки не правѝ. Твърд като камък бъдѝ. Но щом дойдеш до Божественото, направи тогава всичките отстъпки и вземи последното място. Ако искаш по човешки да живееш, вземи първото място, пък ако искаш по Божественому да живееш, последен бъди – вземи последното място. Защото там, дето няма никакъв спор, е Божественият порядък. Щом искаш напред да вървиш, то е човешки порядък; щом останеш назад, казвам: Ако имате една идея вътре във вас, която напред седи, пред вас е тази идея, вие трябва да знаете дали тя е човешка, или Божествена. Ако тази идея седи само на едно място, тя е човешка; ако тази идея остава назад, [тя е] заден страж. Аз наричам една идея, като онази майка, която взема и повдига детето си, и го слага на земята. Онази идея, която те повдига и слага на земята, тя е Божествена идея. Но онази идея, която оставя ти да я носиш, тя е човешка идея.

Вие чакате сега да дойде Царството Божие, нали? Че Царството Божие от хиляди години как е дошло! Вие чакате Царството Божие да дойде и с окупация ли да го превземете? Вие искате окупиране. Царството Божие трябва доброволно да го вземете и да го приложите. Царството Божие е дошло на земята и който го приеме е щастлив, а който не го приеме е нещастен. Онези от вас, които сте възприели Царството Божие, сте щастливи; онези, които не сте го приели, сте нещастни. Възприемането на Божествената идея седи в следующето. Заблуждението седи в туй, че ако ние възприемем Божествения живот, ще се лишим от великите блага на живота. От времето на Адама досега хората се заблуждават, казват: „Ако приемем Божествената идея, тя ще ни лиши от онези Божествените блага.“ Не е така. Например човешката идея лишава човека от Божествените блага. Питам: Онази кокошка, която служи на някоя човешка мисъл, седи в курника и какво я очаква тази кокошка? Иде господарят, храни я там. Но тази кокошка ще плати с живота си. Тя мисли, че е щастлива така. Не, тя е осъдена на смърт. Тази кокошка кога е свободна? Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви. По-добре из гората, отколкото в курника. Докато ти си в курника, съдбата ти е определена. Щом идеш в гората, ти си свободен. Гората, това представлява човечеството. Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея. Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората. Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни! Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете. В това се проявява великото разнообразие на живота! Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не. Радвайте се, че той не вярва като вас! Пък и той, като вярва, е добре. Според вас кой може да вярва като мене? Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева. Аз ще мина и ще го замина – дадено му е. А там, дето той не е дал, аз ще дам. Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам. Това е изпълнението на Волята Божия. Аз ще дам там, дето той не дава. Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам. Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам. Вземам от него пример. Той хиляда лева дава. Ще вървя подир него – колкото той дава, толкова и аз давам. Ама той дето дава, аз не давам. Пък той дето не дава, аз давам. Пък вие постъпвате по същия начин – той даде хиляда лева някъде, и вие отгоре още хиляда лева.

Аз гледам в някой дом има деца красиви, жизнерадостни и любими. И който дойде, който мине и види това дете, ще го целува. То ще кресне. И почне това дете да бяга. Детето не е доволно всеки да вземе да го целува. И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете!“ Хване го и го целува. И майката не намира лошо в това. Докато си на 3–4 години, майката не намира погрешка – 4–5–6, до 7 години. Но като стане на 14–15–16 години, майката вече не обича всички да целуват детето. Тогава остават само бащата, майката, братът и сестрата. Ние идваме тогава до онази философска религиозна идея – брата, който трябва да се почита.

Един турски княз, който според старите турски вярвания иска да се ожени и праща угледници да му намерят една мома красива. Ама той няма да я вижда. Той ще я вземе на доверие, без да я вижда. Той ще се ожени заради нея. И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка. Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва. Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята. Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай!“ На такова едно доверие не приемайте нещата. Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват. Какво ще ви ползва? Който вярва, той за себе си вярва. Но ти не върви по онзи, как той е вярвал. Ти, което виждаш, възприеми го за себе си. И понеже времената са напреднали сега, мнозина очакват да имат тази вяра на лотарийните билети. И ти търсиш щастието по един извънреден начин – случай. То не е вяра. Аз запример, ако искам, ще ида днес, ще купя едно лозе и ще вярвам, че туй лозе ще ми даде известен приход.

Мисля, преди 4–5 години един от Новозагорско чул за мен, че съм бил ясновидец, иде при мене и ми казва: „Чух за тебе, че си виждал и познаваш работите.“ Той е един стар малджия. Двадесет години се занимава с туй изкуство и търси пари. И в какво седи мъчнотията да разреши? Разправя ми: „Двадесет години търся имане. Една вечер дойде един турски ходжа насън и ме хвана, и казва: „Толкова време търсиш, ела с мен. Аз ще ти покажа едно място, дето има заровено богатство, че утре, като станеш от сън, да изкопаеш парите.“ Тръгнах аз с този ходжа към изток и вървим. И ето един съсед, имам да му давам 500 лева, той иде насреща ми и казва: „Стояне, 500 лева имаш да ми даваш.“ „Остави ме, този човек ми показва имането където е заровено, та като го извадя, ще ти платя.“ „Не ме интересува това, парите ми дай!“ „Остави ме!“ И почнахме да се караме двамата, и аз се събудих. Я ми кажи къде е туй място.“ Това е един действителен пример. Рекох му: „Ти повикай пак ходжата да дойде. Тази работа е на ходжата, не е моя работа. Ще го повикаш и той ще ти покаже. Пък аз, ако бях на твоето място, какво бих направил? Всяка година щях да изработвам един декар лозе хафус-али и досега ти щеше да имаш 20 декара хубаво лозе. И щеше да имаш най-малко 50 000 в банката вложени, спестени пари. Ето заровените пари как щеше да ги намериш.“ „Прав си, ама двадесетте години отидоха вече. Какво трябва да се прави?“ Рекох му: „Ходжата, ходжата. Слушай да ти кажа, в чужди работи не се меся. Ти ще викаш ходжата.“ После ми казва: „Ти си ясновидец, кажи ми, после половината на тебе ще дам.“ „И цялото да ми дадеш, аз не го искам.“ Сега вие, ако ме питате, ще кажа: „Много добре е, Господ го праща при мене за един добър пример.“

Всичките верующи приличат все на този верующ българин. Но противоречие се явява. Ти търсиш едно богатство, но не можеш да го намериш. Ти имаш богатство, но го изгубваш. Ти имаш живот, но го изгубиш. Щом хубавите желания и мисли аз ги изгубя, тогава какво ме ползва този живот? Ако щастието, което го имам, го изгубя, ако здравието, хубавите мисли, желания и всичко туй го изгубя, нищо не се ползвам. Най-първо трябва да имаме онова желание да не изгубваме нещата, които губим.

Та казвам: Ако ние обичаме Бога, както трябва, богатството само ще дойде. Богатството ще дойде при нас тъй, както идва въздухът. Туй богатство ще дойде както идва светлината. Светлината сама идва, без да ѝ плащаш нищо. И извършва всичко с добра воля. И въздухът влиза вътре – щом си отвориш устата, и той влиза вътре. Та казвам: Ако възприемем Божествената Любов, всичките неща ще почнат сами по себе си да се нареждат. Сега туй ще го вярвате, няма да го разправяте. Вие може да кажете, че аз съм казал – нищо не значи! Вие трябва да имате една опитност. Та казвам: Снегът не може да се топи, докато слънцето не го намери, докато не дойде топлината. Снегът, като го напече слънцето, се превръща на вода. И докато Любовта не пече в нас, да дойде да ни нагорещи, ония Божествените блага не могат да дойдат. И хубавите работи в нас – защото във всинца ви има велики Божествени блага, вложени вътре във вашите души – ако не дойде Любовта, те ще останат в едно притиснато състояние и вие няма да може да се ползвате от тях. Че Любовта трябва да дойде, за да се реализира онова, което вие искате. И само при Божествената Любов то ще се реализира. И казвам: Всеки един човек в света, който може във вас да пробуди една хубава мисъл, едно хубаво чувство, той е човек от Бога, който и да е той! Ако е едно животно, едно растение, изгревът на слънцето, веенето на вятъра – то е от Бога. Всяко нещо, което може да подбуди това във вас – това е, което Бог ще предаде и вие ще възприемете Божиите блага. Всеки ден възприемайте великите Божии блага, които идат по който и да е начин! Откъдето и да е, ще дойде до вас. Вие не го очаквайте. Сам ще дойде някой Божий посланик. Та казвам: Вие всеки ден възприемайте онези Божии блага, най-малките, които идат по какъвто и да е начин.

И казва сега Христос: „Търсете, искайте, хлопайте!“ Ама търси с любов, хлопай с любов и искай с любов. Ако не търсиш с любов, ако не хлопаш с любов, ако не искаш с любов, ти нищо не можеш да постигнеш. Казваш: „Аз съм хлопал, хлопал, няма нищо!“ Без любов си хлопал. Ти, като похлопаш с любов, Любовта отваря всичките врати. Като дойдеш до Любовта, то значи веднага. И щом дойде тя, ти не я питай „Ти ли си, или не си ти?“ Всеки един от вас трябва да знае – като дойде Любовта, да тръгне. И тогава да спази онзи закон: „Който не остави баща си и майка си и не тръгне подир Мене, той не може да влезне в Царството Божие.“ Ако ти не тръгнеш по Любовта, Царството Божие няма да дойде. Като дойде тя, ти ще напуснеш дома си. И желая като заминавате за онзи свят, по Любовта да тръгнете. Всичко остави и тръгни! Е, ще кажете: „Къде ще ме заведе тя?“ Тя ще те заведе там, дето трябва. Като дойде Любовта при пророк Илия, какво направи? С колесница го взе. С ангели, на колесница го взеха. Любовта го занесе нагоре. Това е огнената колесница. И като дойде Любовта у човека, ще се изменят неговите възгледи. Той няма да каже на кого ще остане туй. Щом дойде Любовта, целият свят е мой вече. Няма да се спираме на една къща, на едно говедо, на една градина, на една ябълка. Целият свят, който съществува, това са възможностите на моята душа. Тогава аз въздавам хвала на Бога, Господа, Който е така велик! И ще служа на Господа навсякъде. Та казвам: Искам, като дойде Любовта, тъй да се отвори вратата пред вас, че да видите, че целият свят е създаден заради вас. А сега седите и се оплаквате, че нямате това и онова, че нямате място. Вие сте тогава болни. Аз съм бил при богати хора. Той всичко има, хубаво сготвено, направено с всички подправки, но казва: „Не мога да ям, затворил ми Господ устата.“ Бил съм и при някои сиромаси хора. Той пък пее друга песен: „Здрав съм, но няма какво да туря в стомаха си, нямам какво да ям.“ Често съм се спирал при този, който не може да яде и му казвам: Аз имам един приятел, да те запозная с него, много добър човек е. – Е, заведи ме по-скоро. Та здравите, които могат да ядат, ще ги пратим при болните, които не могат да ядат. А пък ще изпратим богатите болни, които не могат да ядат, при онези, които могат да ядат, а пък нямат какво да ядат.

Трябва едно голямо смирение. Новите възгледи трябва да се възприемат. Една маневра трябва да направите в себе си. Религиозните хора показват, че те служат на Бога. Запример някой ще иде в манастир, калугер станал. Под думата „калугер“ разбирам един човек, който решил да живее за Бога, да слугува на всекиго. Всеки, който иска да стане калугер, аз разбирам човек, който се е решил да служи на всички хора. Пък онзи човек, който не може да служи на всички хора, той не е калугер. Според мене всички вие сте калугери на себе си. Ти седиш и мислиш. Ти седиш и мислиш, че другите хора ще те опетнят. Как? Когато човек не служи на Бога, той се опетнява. Всяко нещо, което живее само за себе си, то се опетнява. А всяка твар, която служи на Бога, се пречиства.

Та казвам: Ако турим телата си да служат на Бога, те ще се пречистят. И ако турим умовете си да служат на Бога, те ще се пречистят. И ако турим сърцето си да служи на Бога, то ще се пречисти. Сега не искам да мислите как ще стане тази работа. Възприемете тази идея така, както едно дете, когато му казва баща му „ще ти донеса това и това“ и то вярва, че баща му ще донесе. Пък някой казва: „Ако не донесе?“ – той не вярва. В природата изключение няма. И в любовта няма изключение, и в надеждата няма изключение. Ако живеем по този начин, ще имаме едно здраво тяло, ще имаме едно здраво сърце, ще имаме един здрав ум. Сега може да се породят във вашите умове някои противоречия. Някой път аз, като говоря, виждам противоречията. Някои ми възразяват: „Как? Той, Учителя деца има ли? Той жена има ли? Къща има ли?“ И волът може да ми каже: „Той има ли моята опитност? Орал ли е той на нивата?“ Сега вие оставете тия работи назад. Туй, което изисква цял живот да се разреши по човешки, в Божествения свят мигновено може да се разреши.

Аз ето как мога да разреша един въпрос. Допуснете, че аз имам една жена, която е своенравна – иска да живее само за себе си. Допуснете само за изяснение. Пък съм и богат човек, къща и всичко имам. А тази жена е доста умна, тя иска да ме застави сега, ще ме съди, ще иска да се развежда, ще ми плаче нещо. Казвам: „Каквото имам, всичко оставям, давам го, аз ще си излезна като гола тояжка.“ Казвам: „Ето имането, говедата, живей както искаш, пък аз тръгвам по света да работя за Господа. Забравям всичко това.“ Това е моето разрешение. Ама вие казвате: „Възможно ли е това?“ Който има Божията Любов, е възможно. Който я няма, не е възможно. Аз така бих разрешил въпроса. А пък да ходя да я наказвам тази моята възлюблена, да я бия, че не ме обича – това са празни работи. Тебе жена ти не те обича, защото и ти Господа не обичаш. Помнете: Ти си сиромах, защото не обичаш Господа. Или мъжът не те обича, защото не обичаш Господа. Идеята е права и няма никакво изключение. Аз гледам така. Туй постоянно се проверява. И знаеш колко сте майстори на белите лъжи. Иде някой и иска с бяла лъжа да ме излъже. Ама не може. То е друг въпрос. Няма какво да ми се представяш, че ме обичаш. И няма какво да ти се представям, че те обичам. Аз никога няма да кажа, че ви обичам. Бог никога няма да ни демонстрира, че ни обича. Всичко, каквото Той е направил, Той е направил света едно предметно учение заради нас. И ние, като се учим, ще познаем Божията Любов във всичките противоречия, които съществуват в живота от наше гледище. Ако ти не страдаш, ако не боледуваш, ако не осиромашееш, ако не забогатееш, ти не можеш да познаеш Божията Любов. Във всичките тия противоречия седи Божията Любов. Ти, ако не виждаш Любовта в сиромашията, в богатството, в невежеството, защо ти е тогава това? Ако ти не виждаш Божията Любов в знанието, в тъмнината, в светлината и никъде – ти не си разбрал живота. Този Бог е навсякъде. Той и в тъмнината ти се показва, Той и в светлината ще ти се покаже.

Та вие сте дошли до туй, да разрешите противоречията. Защото другото е най-лесно. Всички от вас ме обичате, как не. Може да ви накарам всички да ме обичате. Я да ви подпиша по 25 хиляди английски лири, всички ще говорите за мен: „Той е велик човек, той е щедър.“ Пък като не подписвам, по-лош от мен няма. Ако ви дам една красива жена, ще ме обичате, по-добър от мен няма да има. Пък ако накарам тази жена да ви напусне, вие ще кажете: „Така ли трябва?“ – по-лош няма от мене. Вие не разбирате Божиите пътища. После много възрастни сте станали. После гледам, вие всички сте много големи големци. С големи работи се занимавате. Питате: „Трябва ли да се женя, или да не се женя?“ Рекох, остави се от тази попара, тя не е за твоята уста. Какво ще се жениш? Ти искаш да станеш баща. Тя е най-великата идея. Ти искаш да станеш като Бога – баща. Някой казва: „Искам да имам дете.“ Че ти какво си направил? Още не си готов. Трябват ти още хиляда години. За женитба въпрос не трябва да правиш. Никакви деца. Ще раждаш и на какво ще ги учиш? Засега с друго се занимавай. – Че това е най-великото! – Тази е смешна работа. Както ви гледам, като Бога баща искаш да станеш. Че Той е заповядвал на Сина си и каквото каже на Сина си, да го изпълни. Че ако този син не те слуша, и ако тази дъщеря не те слуша? И онзи, който дойде при тебе, не те слуша, а те пържат? Какво ще правиш тогава? Ще се ожениш за една възлюблена, която никога да не ти хвърли един лош поглед, а да държи една свещена идея, че като те види, да се изпълни душата ѝ с радост. Ти, като я видиш, да се изпълни душата ти с радост. Това е женитба в света! А тъй, да се съдите и биете и да се налагате, това не е женитба – това е заблуждение, това е дяволска работа. Оставете това. Любов ви трябва на вас. Свободни да бъдете. – Ама как, закон има! – Законът е за грешните. За праведните в Любовта има само един закон. Който служи на Любовта, има само един закон, а който не служи на Любовта, хиляди закони има. Ако служиш на хиляди закони, ти си извън Любовта; ако служиш на един закон, ти си в Любовта. И само в Любовта могат да се разрешат тия противоречия.

Като ви говоря, много пъти аз ви съжалявам, като ви виждам, че страдате, искате да се избавите. Аз нищо не печеля. Мен ми е крайно неприятно да говоря за тия работи, понеже не искам да влизам в интимния ви, във вътрешния ви живот. Но казвам, като страдате, искам да ви кажа истината: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога и в страданията, и в радостите. И в едното, и в другото обикнете Бога! Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост. Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога. Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога. Мъчна работа е. И колко голямо изкуство е това! Аз не ви говоря така. Аз съм го опитал. И няма нещо, което аз да не съм го опитал. Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия. И мисля, за мене тия неща са смешни. Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува?“ Но аз съм господар на болестта. Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете?“ Тия са все бездомници, дошли на угощение. Все от кол и въже. Всяка една болест представлява едно същество. Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това? Моята теория за нещата е такава. – Ама така ли е? – Така е! Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. Защо Иов стана болен? Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му!“ И той беше майстор. Та се заредиха най-лошите работи върху тялото му. И почна да се чуди Иов откъде дойдоха тия работи. Но той се учи. И като изпитаха Иов, замина си този лош дух.

Та казвам: Всяка една болест се дължи на храната. Когато дойдат разбойници да те обират, богатството само ли си отива, или разбойниците го задигат? Всяка една болест са разбойниците, които ще дойдат и ще задигнат всичко. Ще вземат онези материали, които имате. И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко. По човешки говоря. Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта. Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите. Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна. Като ядеш, не мислиш. Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите. А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене. Тогава става възпаление. Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън. В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко. После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта преспокойно да минава. Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици. Има същества, които действат тъй в тебе – ще зародят една лакомия, глад, едно бързане – плод на лакомия. Днес ще ядеш бързо и искаш много да вземеш от храната си. А пък тогава няма да сдъвчеш храната си. И тя няма да се смели хубаво. И след 4–5 години ще почне да те боли повече стомахът, бъбреците, очите.

Та ви казвам сега: Приложете Любовта. Яжте с Любов, дишайте с любов, мислете с любов, чувствайте с любов, постъпвайте с любов, спете с любов и ставайте с любов. Пийте с любов, обличайте се с любов, пишете с любов, връзки правете с любов, окичвайте се с любов. Каквото правите, правете го с любов. Ако правите нещо с любов, всичко е добре и най-хубаво ще работите. Ако направиш нещо без любов, то е престъпление. Навеждаш се към земята. Някой път се навеждаш, за да дигнеш някоя книжчица от земята. Дигни я с любов. Поливаш едно цвете, полей го с любов. Дадеш един поглед на друг, кажеш една дума, с любов я кажи. Всичко туй да бъде смисъл за тебе. Аз искам да ви дам една идея, но само ви казвам: „Дълго време вие не сте писали писма.“ Аз имам съображение за това. Питат ме там тези хора: „Какво правят нашите? Дълго време не са писали.“ Не пишете меко. Като се върнете днес, на всички ви казвам да напишете по едно писмо. Не ви заповядвам, казвам: Пишете едно писмо. Разправете какво е вашето състояние. Та напишете по едно любовно писмо, като се върнете дома. Да се отвори душата ви, да благодарите на Бога за всичките добрини, които досега ви е дал. Да благодарите за тялото си, за ума си, за сърцето си, за дробовете си, за приятелите си, за всичко туй, което Бог ви е дал. Да благодарите на Бога. Това е хубаво.

„Просете и ще ви се даде.“ Просете с любов, търсете с любов, хлопайте с любов. Напуснете старото дрънкане. Напуснете старите тъпани. Ама всеки да има по един инструмент, че като вземеш китарата си, да излезнат тия хубавите акорди. Или мандурината, или цигулката, или на пианото си – какъвто и да е инструмент. Или като седите, всеки един да изпее по една нова песен.

Та казвам: Хайде за сряда да ви дам един модел как да пеете с любов. Пък ако вие до сряда се научите, аз ще мълча тогава. А пък ако не се научите, аз ще ви попея малко. Туй е новото. Новият Адам, който Бог ще създаде. Един нов Адам се създава. Новият Адам и една нова Ева. И така е написано в закона: „Ще отиваш при Бога с любов и ще се връщаш с любов; ще отиваш при ближния си с любов и ще се връщаш с любов; ще отиваш и при себе си с любов и ще се връщаш с любов.“ Това е новият Адам. В отиването и във връщането при Бога и при ближния, и при себе си с любов се влиза и с любов се излиза.

Писанието казва: „Ще изпратя Духа си“, като дойде Петдесятницата, Той Господ, онзи Дух, който слезе, който учи апостолите да отиват с любов и да се връщат с любов при Бога, при влизането си и при връщането – все с любов да бъде. Е, ако и вие искате, приемете същия Дух. И днес за вас е същият закон: Хлопайте с любов, търсете с любов, искайте с любов! И ще приемете Божието благословение.

Отче наш

Всичко да бъде с Любов!

7,15 ч. с.

8. Утринно Неделно Слово, държано на 4 декември, 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев.

Времето тихо, меко, дъжд вали.

На поляната направихме упражненията.