Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Ще чета Евангелие от Марка, 4 глава.

Духът Божий

Христос зададе един въпрос: „Защо сте така страхливи?“ Това море не беше много голямо море, в което биха могли да се удавят. То не беше нито като Черно море, нито като Средиземно море, нито като Атлантическия океан, но малко езерце като Рилските, малко по-голямо. Те бяха в една обикновена лодка. Аз се чудя как учениците му не знаеха да плават. Защо ги беше страх? Ако се обърне лодката, то поне да се научат да плават.

Има нещо в човека, което го спъва. Страхът е едно чувство, което спъва човека. И ако страхът не се впрегне на работа, създава се една голяма неприятност. Някой път това чувство така се развива в човека, че човекът го е страх да седи сам вкъщи. В тъмно му се привиждат видения. Или като пътува в гората, големите чукани му се привиждат хора, разбойници.

Разправят ми един пример. Един евангелски проповедник проповядвал, че човек трябва да има вяра, да бъде смел, решителен. Един ден жена му го накарала да чисти лук. Като рязал лука с ножа, клъцнал ръката си и потекли две капки кръв, и той паднал на гърба си. И този проповедник, който е свършил в Америка, един от най-способните – знаел 4–5 езика, с образование, знаел английски, френски, гръцки, турски и еврейски – от страх припада.

В романа героинята все от нещо ще припадне. И като припадне, считат я за голяма героиня. Казвам: Ако човек не свърже страха с чувството на разумността, страхът може да му създаде и много големи неприятности в живота. Страхът в живота си е изиграл своята роля, понеже той е завземал едно от най-видните места в животинското царство. Той е едно чувство, което изразявало справедливост. Страхът всичко решава. Онези, които са имали страх, казвали на слабите: „Да бягаш, нищо повече!“ Не аргументирай, щом си слаб – бягай! Колкото си по-далеч от опасността, толкоз по-добре. Страхът казва: „С учен човек не се препирай, но като е учен – надалеч стой.“ Обаче това чувство, което у животните е решавало най-важните въпроси, спасявало е живота им, в човека вече отива на заден план. В човека има нещо друго. Някой път у него се явява някое чувство на тщеславие, да мисли, че е много силен и си изпаща.

Знаете ли, има една приказка из българския живот. Връща се един мъж и разправя на жена си, и казва: „Днес утрепах една мечка. Като я ударих с ръката веднъж, търкулна се.“ Жената казала: „Не беше ли те страх?“ „Как ще ме е страх?!“ Тя била малко шегобийца. Вечерта свързала една тенекия с едно въже и оставила я далеч. Казала на мъжа си: „Роднините на мечката дойдоха, искат да те видят.“ И чрез въжето потътрила тенекията. Мъжът казал: „Кажи им, че аз бях горе на крушата. А тя беше до крушата и като се покачи, падна и се уби.“

Страхът е свързан с лъжата. У децата и у другите всички бели и черни лъжи все се дължат на страха. От научно гледище Адам, като направи една малка погрешка, той се скри и така се извини. Казва му Бог: „Защо не дойде, аз когато те виках?“ „Убоях се, уплаших се.“ „Че защо те е страх? Да не би да си направил една малка погрешка?“ И в какво седеше погрешката? Понеже жена му ходела по научни изследвания из райската градина, намерила един непознат плод, вкусила от него. И той е вкусил от този плод. А пък според законите имало комисия в рая – всеки плод трябвало да се преглежда, да се тури на него печата на рая и тогаз да се яде. Адам ял без печат този плод и се скрил под шубрачката. Господ най-после го намерил под шубрачката и го хваща. Та казвам: Трябва човек да си образува един навик, за да се справи с едно чувство. Не че страхът е безполезен. Полезен е на своето място. Най-много болести се явяват от страх. Когато той се развие чрезмерно, човек не може да седи вкъщи, на каруцата не може да се качи.

Преди години една учителка от Варненско пътуваше с мен на една конска талига. По едно време тя вижда няколко бивола далеч. Биволите бяха 300 метра далеч. Тя скочи от каруцата да бяга от биволите. Казах ѝ: На каруцата си в по-голяма безопасност, отколкото като скочиш. Тя хукна да бяга, за да се избави от биволите.

Някои от вас ви е страх от сиромашията – че не останали пари в касата. И почват да се вдигат космите ви нащрек. Или когато влоговете ви са изтеглени от банката и няма на какво да разчитате. Имаш страх от глад и казваш: „Гладни ще умрем.“ Казвам: Страхът е едно особено чувство. Той кара човека да слезе от Божествената каруца и да уповава на себе си. И вследствие на това се раждат най-големите противоречия на света. Първото нещо е: в Писанието се проповядва, че човек трябва да бъде смел, решителен, трябва да се бори, да разсъждава. Който и да е от вас, излезте вечерно време и веднага ще усетите един страх. Няма опасност вечерно време, но пак ви е страх. Докогато човек [не] се справи с това чувство, със себе си, не може да има мир. Например всеки може да ви смути, като ви каже „Баща ви почина.“ И без да проверите, вие повярвате и се разплачете. И след половин час ви кажат, че не баща ви, а друг някой починал. И всичките хора страдат от непроверени факти, от речено-казано. Има и непроверени неща и в самия човек. После има шепотници духове в човека. Духовете му говорят. От тия духове трябва да се пазите. Писанието казва: „Изпитвайте духовете.“ Христос казва: „ Нечистият дух, като ходил по безводните места, затъжва се и иска да се върне в мястото, където е бил.“ Взел седем духове и се върнал. И на онзи човек положението е било седем пъти по-лошо.

Най-първо трябва да изучавате закона на внушението. Всички съвременни хора са изложени на закона на внушението. Никой не е свободен. Много пъти вършиш нещо по закона на внушението. Може да хипнотизират един човек и да му внушат да направи след 6 месеца престъпление. И като дойде това време, прави престъпление. Чрез закона на внушението могат да ти внушат, че си болен, че си туберкулозен, че имаш някоя буца в корема, в стомаха, че няма да свършиш добре, че ще ти се случи нещо, че ще умре баща ти, майка ти, че ти няма да се спасиш, ще погинеш в ада. И казваш: „Дали аз ще бъде спасен?“ И то не невежите, а най-учените, най-религиозните хора са подложени на това.

Казва Христос на Петра: „Искат да те изпитат, но аз те моля да не оскудее вярата ти.“ Силният Петър три пъти се отрече от страх и казва: „Не го познавам този човек, не съм от тях. С тези хора не се занимавам.“ И когато го погледна Христос, той съзна погрешката си и плака. И на друго място в Писанието се споменава, че пак останал този страх у Петра. Като бил между езичниците, на едно място апостол Павел го изобличил за този му страх. Когато нямало евреи, Петър ял и пил с езичниците, но като дошли верующите от Ерусалим, той почнал да страни от езичниците. Апостол Павел му казва: „Не е хубаво което правиш.“ Та трябва да се справя човек.

Сега е настанало време, когато човек трябва да се справя със себе си. Няма по-мъчна работа в света от това да се справиш със себе си. За да бъдеш герой, трябва да знаеш, трябва да имаш светлина, да виждаш какво е истинското положение на човека. Има ред факти, които показват какво може да свърши страхът. Един ходил в кръчмата и се напил и вечерта минал по един голям бряг, по едно дърво, което било толкоз тясно, че можел да падне и да се убие. На другия ден, като видял през какво дърво е минал, от страх му побеляла главата – как не се убил. Та вие постоянно се плашите от неща, които сте минали, като видите през каква голяма опасност сте минали.

Някой път е хубаво да направи човек опит да се излекува от страха. Преди години един американец искал да се спусне от тщеславие от Ниагарския водопад, понеже нямал опитност. Турили го в една бъчва и го спуснали. И го въртяла водата във водопада, и като го извадили от бъчвата, питали го: „Как се чувстваш?“ Той казал: „И целия свят да ми дадат, не влизам вече в бъчвата.“ В дадения случай този човек нямал понятие за това. Но този страх, въртенето на тази бъчва му подействало дълбоко. Нещо може да се случи в живота ви и после не може да се освободите от тези впечатления. Та най-първо учете се да се освобождавате от впечатленията.

Никой път не правете прибързано една работа. Обмисли я. Искаш да тръгнеш на път – не бързай да тръгнеш. Искаш да направиш една работа. Не бързай, обмисли хубаво. Искаш да направиш една къща. Имаш 20 000 лева. Казваш: „Оттук-оттам ще взема.“ Най-първо той има голяма вяра, като че всичко ще направи. Но случи се така, че той започне и освен че не може да направи къща, но и двадесетте хиляди лева, всичко отива напразно. Не предприемай да градиш една къща, докато нямаш достатъчно средства. И после не прави двуетажна къща, та после да имаш наематели. Той мисли, като си направи къща, да си има наематели и да се осигури. Нямала си баба работа, и си купила прасенце. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, това са наемателите – това е, което аз знам – неразбраните наематели. Направи си една къща, в която ти сам да живееш. Не прави къща за хората да живеят. От мене един съвет. И ако ти се хареса къщата, в която ти можеш да живееш добре, тогаз направи друга, но никога не прави за другите, преди да си направиш за себе си да живееш най-малко десет години. А пък сегашното правило, сегашната житейска мъдрост казва: „Като направиш една къща, първата година я дай на враговете си, дай я на приятелите си и най-после за себе си.“ Хората трябва да бъдат умни. Господ, който е създал света, Той не е мислил един ден само, но през цялата вечност. И всяко нещо толкоз дълго време го е обмислял, че всичко, което може да изпъкне, е взето предвид в Божествения план. И човек мисли, че с вяра всичко може да стане. Казваш: „Лесна работа е.“ Ти казваш, че вярваш. Че ако искаш от Бога нещо, което не е разумно, как ще ти го даде? Има много неща, които не са потребни в живота.

Пазете следното правило: Всичко онова, което човек върши в света, добро или зло, то ще се върне върху човека. Такъв е законът. Човек трябва да живее добре, се казва, понеже доброто ще се върне. Не живей зле, понеже злото ще се върне върху тебе. Всичко, каквото прави човек, ще се върне. И тогаз съвременното противоречие, което съществува в света, не е нищо друго, освен резултат на закона, че действията на народите, на хората се връщат. Обясняват го с карма. Казват: „Така е писано.“ Нищо не е писано. Не го е писал Господ, но ти сам живееш разпуснат живот. Ако баща ти е живял 30–40 години разпуснат живот, той не може да очаква да има добри синове. И ако майка ти е живяла разпуснат живот, не може да очаква свестни дъщери. Нейният живот ще се отрази върху тях. После ти си религиозен, но с глупави възгледи. Не си научил себе си както трябва. И като научиш хората така, твоите глупави работи ще се върнат не само върху тебе, но и глупавите работи на тези, които си обърнал, и те ще се върнат отгоре ти. Представете си един майстор, който крои. Един шивач, който като крои, разваля плата. Знаете ли колко шивачи има, които плащат плата.

После едно правило дръжте тази година: Пазете се от белите лъжи! Пред мене явно ме лъже. Например разправя ми един сън, който е лъжа. Доста опашки е турил в съня. Казваш: „Десет мечки видях насън.“ – Аз, в сън колкото съм сънувал, повече от една мечка не съм виждал. При мене – смелия, е идвала една мечка, а пък при тебе – страхливия, защо ще дойдат десет? После казва: „Аз видях ангел с големи крила.“ Няма какво да дойде ангел при тебе и да се излага. Някой казва, че видял нещо. Видял някой ангел. В България ми казваха: „Видях Христа.“ Питам го: „Как Го видя?“ Казва: „Облечен беше Христос в шопска бяла дреха.“ Значи Христос в България, при вас е бил с шопска дреха. От всичките неща, които аз проверих, само на едно място в Сливен една жена ми разправи за един сън, който намерих, че е верен. Този сън седи в следното. Една благочестива жена – извикал я Христос. Тя се молила дълго време да ѝ даде Христос някоя дарба. Повикал я Христос насън и ѝ показал едно място и казал: „Това е гроб. Като минеш през този гроб, през тези страдания, аз ще те приема и онова, което искаш, ще ти дам.“ Някоя сестра казва, че я срещнал Христос и я помилвал по лицето. Такива работи няма. Аз не вярвам в това. Христос не се занимава с галене. Не, не, не се лъжете! Той ще ти каже: Този път, по който ходиш, е прав или – не е прав. Така, както постъпваш, не е добре. – Сега аз не отричам онова, но казвам ви при какви условия ще се прояви. Казват, че в края на века Бог ще каже на едни, които са живели съобразно Неговия закон: „Елате вие, които сте живели добре!“ И ще ги благослови. Тези, които са живели съобразно Волята на Отца, ще ги благослови, а на другите какво ще каже, няма да кажа.

И после друго едно нещо. Мнозина от вас, гледам, че скърбите не намясто и плачете не намясто. Ако искате да плачете, имайте си една стая за плач и се отделете, и там плачете. Та никой да не ви вижда, когато плачете. Какво ще ви помогнат хората като плачете? Хубаво е да плаче човек. Че когато ме хване хрема и плача, мислите ли, че аз от скръб плача? Колко пъти аз съм плакал, но това е преструвка. Хрема те хване и плачеш. Това не е плач. Това е лечебен метод.

Та казвам, влезли сте в училището. Как ще свършите изпитите? Като отидете в невидимия свят, ще ви подложат на изпитание. Вие искате слава. Онова, което ще му даде небето на човек, той трябва да го е заслужил. Всички вас ще ви пробват. Ако вие при най-малките изпитания не може да издържите, какво място ще ви дадат в невидимия свят? На силните хора дават най-трудните работи. На някой инженер му дават да построи някой мост, някое здание, а пък на онези, които не знаят, не им се възлага такова нещо. И на верующите се дават трудни задачи. Може да ти се даде такава една задача от невидимия свят. Защото всичко става от невидимия свят. В невидимия свят, вие, при слизане, сте обещали да не се жените като слезете на земята. Така е писано в атестата ви. Но като сте слезли на земята, яви се един княжески син и ти пише сладки думи, сладки писма: „Ти ще спасиш душата ми, ще ме повдигнеш!“ И тя се решава да се ожени за него. Питам: Издържала ли е тя изпита си, тази душа? Онова, което Бог не е съчетал, не го съчетавайте. Сега аз не говоря за женитбата. За бъдеще трябва да имате предвид: Всяко едно съединение между мъж и жена, което става без любов, е едно престъпление. В света може да го правят и ще си понесат последствията. Ако вие го правите, и вие ще си носите последствията. Всякога любовта трябва да бъде не човешка, а Божествена. Ще питаш Господа и тогаз ще се жениш. Ще се жениш, но ще кажеш на Господа: „Да живея ли с тази жена, или да не живея?“ От какво произтичат всички неприятности в света? От онези неестествени съчетания между мъже и жени се родиха всички престъпници, които сега съществуват. Те се родиха от безлюбие. Всеки един престъпник е роден от баща и майка, които са нямали никаква любов, и е роден от безлюбие. Тогаз в какво ще седи Новото Учение? В какво ще вярваме? Как ще служим ние на Бога? Вие искате да служите на Бога. Така лесно не се служи. Ако човек не може да вдигне своя кръст и да разсъждава добре, какъв герой ще бъде той и как ще го посрещнат горе на небето с лаврови венци? Там не посрещат ония, които не са живели добре, а само тези, които са живели на земята по любов. Като царе ги посрещат, угощение им дават.

Сега казвам: Ако тази година не можеш да научиш закона на Любовта, тогава всичко е напразно. Ще кажете: „Трудим се.“ Когато се мъчиш, тогава няма избор. Това е законът на необходимостта. Да се трудиш, това е по закон. Каквото ти закона определи, това ще правиш. По закон никой не може да се спаси. Който живее по закон, за земята живее. Ти само по пътя на свободата, на истината можеш да бъдеш един верующ, да живееш както искаш и си свободен да работиш. Тази година проверявайте всички неща, които вършите, дали ги вършите по закона на необходимостта, по закон ли ги вършите, или по пътя на свободата. Да не се месим във вътрешния живот на другите. В закона на необходимостта можем да се месим. И в закона на законността трябва да се месим, а пък в пътя на свободата трябва да оставим всеки един да си постъпи както Бог го е научил. Постъпи както Бог те е научил. Защото, ако постъпиш както някой ще ти каже, винаги ще направиш една погрешка каквато и да е, който и да си. Апостол Павел казва: „Не го казва Господ на мене, но го казвам аз. Не ми е заповядал Господ.“ Сегашните верующи казват: „Господ ми каза да ти кажа.“ Не му е казал Господ. Не е въпрос да се съдят хората. Ние мислим, че по закона на съденето ще постигнем нещо. Не. По закона на съденето нищо не може да се постигне. Човек, който не е живял по закона на свободата, на истината, той свободен не може да бъде, не може да работи.

Та казвам: Вие искате да работите. Някой път казвате: „Учителя каза, че тая година има всичките условия.“ Всички условия има, ако вложиш закона на Любовта. Законът на Любовта се отличава по следното. Когато Илия отиде на планината, имаше три фази в неговия живот, които му показаха къде е свободата. Най-първо стана голям трус. И Писанието казва, че Бог не бе в труса. Стана голяма буря. И Бог не беше в бурята. И най-после Илия чу тихия глас на Бога, и като го чу, си закри лицето. Та казвам: В онзи тихия глас, който променява човешкото естество, дойде съзнание в него. Светлина нова го озари. Като чуе човек този глас, изменява се.

Някой път гледам колко много човек трябва да бъде внимателен, когато говори. Аз даже не мисля да ви говоря това. Майката изпраща детето си и казва: „На никаква градина да не се спираш! Направо на училище да отидеш!“ Но градината на Петко Стоянов има хубави плодове: ябълки, круши. Спира се детето. Хрумва му една идея. Гледа дали има пазач. Почва да оглежда, съобразява се. Някой път има някои дървета близо до плета и край пътя е паднал плод. Едната ябълка детето изяда, а другата туря в джоба за майка си. И не казва на майка си как го е взел плода. И казва ѝ: „Тази круша ми я даде един приятел и аз те обичам, и ти я нося.“ И майката казва: „Колко ме обича това мое дете!“ – и го помилва, погали го. Гали детето, което обича да лъже. Детето трябва да каже: „Край плета беше паднала. Едната круша изядох, а другата ти давам на тебе.“

Да ви определя в какво седи престъплението на човека. Престъплението не може да се забележи – то не е вече от умствен характер. Представете си, че видиш една красива жена, млада мома. Виждаш чертите ѝ, очите ѝ, с тънки вежди е. Сега веждите ги правят скубани, за да се покажат, че имат интуиция. После устата правят червени. И за тая цел ги намазват. Къщите трябва да се мажат. Не е лошо. Но в красивите моми тези козметически неща ги няма. Там всичко е намясто. И на момъка му прави впечатление тая красива мома. Той има желание, иска да вкуси тази красота, иска да я целуне. Това не е вече на ума, [а] на сърцето. Най-първо се възхищаваш, после искаш да опиташ дали е сладка. Щом я целунеш, дойде престъплението. Тази красива дъщеря си има баща, братя. Ако я целува всеки, ще се развали мазилката на тази красива дъщеря.

Следователно по закон ти имаш право да я целунеш по един начин: отдалеч ще простреш ръцете си към нея и после ще целунеш пръстите си. Когато целунеш едно същество, ти с това му причиняваш една скръб. То си чисти лицето – ти му разваляш настроението, ти си дал вече повод за престъпление. С тази неестествена постъпка ти не си спазил свободата ѝ. Тази мома е свободна. Нея има право да целува само слънцето. А пък зад слънцето е Господ, Който го е създал. Ти не си го създал. И ако искаш да я целунеш, трябва да питаш Господа позволява ли да целунеш тая красота. От невидимия свят ще дойде ангел да даде разрешение. Аз говоря за дълбокото вътрешно разбиране. Та някой път ангелите са поставени на голямо изкушение. Господ някой път не ги праща на земята, понеже много ангели, като дойдат да помогнат на човешките души, се влюбват и се оженват. Много ангели са останали на земята и са загазили. И цял един милион ангели има, които са били пратени да помагат на човечеството, но са загазили и са се оженили. Някой път Господ праща някой ангел в изключителни случаи, когато някоя душа е доста загазила. И Господ ще изпрати един ангел, и той ще дойде. И като я изважда от калта, ще я заведе при извора на живота. И ще я измие. Тя ще плаче. И като я измие, и погледне красотата ѝ, ще я целуне. Ангелът се е пожертвал в случая. Самият ангел я е изчистил и ще я целуне. Когато извадиш една душа от тинята на живота, ще я измиеш, ще я целунеш и ще я върнеш в живота. Тогаз ще я целунеш. А пък сега, като срещнеш една мома, искаш да я целунеш. Това са обикновени светски целувки. Не давайте цена на целувката. То е нещо свещено. Тези уста, от които излиза Словото Божие, са нещо свещено. Да посветите очите си на Господа, ушите си, устата си, сърцето си – всичко на Господа да посветите. Та всичко, което вършим, да бъде благоприятно на Господа. Господ да се весели, а ние да се радваме. Господ казва: „Всички трябва да бъдете съвършени.“ И който свири трябва да бъде съвършен. Съвършен трябва да бъде човек. И езикът трябва да бъде съвършен, и очите трябва да бъдат съвършени. Като видиш нещо, да го видиш безпогрешно. Като чуеш нещо, да го чуеш безпогрешно.

Аз не искам сега да туря едно препятствие, не искам да туря и една съблазън. Даже така, както представям работите, има една опасност за онзи, който не разбира. Целият наш живот е изопачен. Има нещо изопачено в света, което трябва да изправим. Запример тези влюбените хора, момите и момците, като се влюбят, отде забелязват, че момъкът я погледнал накриво? В какво седи кривото? Тя казва: „Не ме погледна добре, както трябва.“ Защо? Значи има един поглед, има една линия в любовта, която се смята за престъпление. Тя казва: „Той не ми се усмихна както трябва. Не ме поздрави както трябва. И не се ръкува с мен както трябва. Не ме прегърна както трябва.“ Сега аз не засягам обикновения живот. Обикновеният живот, както го живеят, той си е намясто. То си е тяхна работа.

Има въпроси в живота, които трябва да се изправят. Нали сте били ученици, как са ви поправяли погрешките по български език? Големи мъчнотии имаше, когато имаше „э“, „ъ“, „ы“, „и“ с точка, ери. Всички ученици трепереха. Те не знаеха къде да турят „и“ с точка. Всички трепереха. И не знаеха къде да турят „и“ осмерично. Та горкият не знаеше кое „и“ да тури. Някъде „ы“ или „я“. А пък сега доста опростотворено е. А тази небесната азбука е много сложна. Там има по-мъчни работи от ери. Че ако учите английски език, той е много мъчен. Много мъчно е да се учи английски език. Всяка дума, като я учиш, ще я сричаш. А пък има 3–4 букви, турени колкото за украшение. Всяка една дума трябва да знаеш как да я сричаш и как да я пишеш. Даже един учен англичанин не знае как се пишат думите. Искат да направят английски език фонетичен – да се пише както се чува, но много е мъчно да се поправи един език. Всички тези мъчнотии в английския език пък дават една дисциплина. Всеки англичанин, като срича, развива своята памет.

Има нещо, в което може да се уверите. Вие трябва да турите целия си ум в действие, а не само ума в предната част. В нас само предната част е умствена – това поле на челото, дето умът работи. А пък онова, покритото с косми, е в запас. И даже Божествената Любов в човека не е умствена способност. Умът няма да те учи как да обичаш. Това е закон само на човешката душа. Писанието казва: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.“ Под думите „с всичката си сила“ се разбира с всичкия си Дух. Кой ще ти каже как да възлюбиш? Като дойдеш до сърцето си, то ще ти каже как да Го възлюбиш. Умът ще ти каже как да Го възлюбиш. Сърцето знае как да обича. И умът знае как да обича. Но сърцето няма да обича както ума. И умът няма да обича както душата. И душата няма да обича както силата. Има четири степени в Любовта. Ние едва знаем сега „да възлюбиш ближния си като себе си“. Това е още предисловие за Любовта. А пък онова да възлюбиш със сърцето си, с ума, с душата си и със силата си – това е идеалното. А пък сега е казано само да възлюбиш ближния си като себе си и да възлюбиш врага си. Как ще възлюбиш врага си? Като дойде, ще го нахраниш, ще го напоиш, ще му дадеш огън. Като падне в ямата, ще го извадиш. Един враг няма какво да го прегръщаш, да го целуваш. Тази любов е едно изключение там. Ще му окажеш най-обикновената помощ, която заслужава.

Та трябва да се впрегне човешкият ум и човешкото сърце. Понеже влизаме в живота, от невидимия свят ви приготовляват. Вие, като влезете в другия свят, там ще се учите на тая любов. Като влезеш между съвършените хора, там ще ги обичаш така – с тая любов. Съвършения човек ще обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. А пък несъвършения ще го обичаш като себе си. Ти си един от тях. Като отидете в онзи свят, ще се учите как да обичате със сърцето си. Вие казвате, че сте обикнали някого със сърцето си. Но този, когото обичате, съвършен ли е? Той утре ще ви изневери. Ще обичаш един човек, който никога няма да ти изневери. Той трябва да е така устойчив, както Бог е устойчив. Като обичаш Бога, Той никога няма да ти изневери. Бог никога не ни изневерява, а ние изневеряваме. За нищо и никакво креснеш.

За да бъдете свободни, за да се освободите от страданията, трябва да имате любов. Вие не можете да се освободите от страданията, докато вашата душа, вашият ум, вашето сърце и вашата сила не са ангажирани в любовта. Единственото нещо, което може да ви избави от страданието, е Любовта. Извън Любовта щастлив живот не може да съществува. Скръбта в света идва по единствената причина, че това място, което се заема от скръбта, не е запълнено с любов. Там, дето няма любов, има скръб. Трябва да се радвате тогаз. Скръбта е един подтик да се работи на земята. Ние сега се възпитаваме. Новият свят, който иде, няма да бъде такъв. Новите хора, които ще се родят, които в бъдеще ще живеят, ще бъдат съвсем други. Някой идва и ми казва: „Я ми докажи.“ Няма да ти доказвам. Няма никакви доказателства. Има една бучка захар, близни и ще видиш какъв вкус има. Няма какво да ви доказвам. Има неща позлатени. Има една религиозност позлатена. Даже една стохилядна част от милиметъра не е позлатена. Казват „златен часовник“, но след 3–4 месеца ще се изтърка. Това, което носиш, да е златно, а не позлатено. Инак всеки 5–6 месеца трябва да го позлатяваш. Защо да носиш една религия позлатена?

Що е Господ? Само онзи е Бог, Когото можеш да обичаш с ума си, със сърцето си, с душата си и със силата си. Когато намериш, че в твоята любов всичкото ти сърце, ум, душа, сила са ангажирани – това е Бог. И Той ще те послуша. Когато се молим без любов, нашата молитва остава без глас и без слушание. Когато Бог създал света, Той е дал общо благословение в света. Но ако се молиш без любов, твоята молитва няма да бъде чута. Ти ще се помолиш и ще оставиш Бога свободен – както Бог благоволява, така да направи. И няма да правиш въпрос. Аз гледам, че някои казвате: „Учителю, не може ли да кажеш на Господа за мене?“ Не! Лицеприятие няма. Вие искате да отида да кажа на Господа: „Тази сестра е много напреднала, този брат е много напреднал.“ В какво е напреднал? Че тогаз ще дойдат отгоре и ще видят, че сърцето ви, умът ви, душата ви и силата ви не са ангажирани в Любовта. Тогаз това е лъжа. Някой път казвате: „Учителю, ти всичко знаеш.“ И след като им кажа нещо, понеже всичко зная, те казват: „Кой ти го каза?“ Значи и аз, излиза според тях, съм един, комуто трябва да съобщават кореспондентите това или онова.

Сега аз искам само да изнеса принципите, но искам да ви оставя свободни. Ни най-малко не искам да реагирам. Вие можете да си живеете както обичате. Нямам нищо против. Но и като почнете да страдате, не ми се оплаквайте. Вие казвате: „Свободни сме.“ Тогава не се оплаквайте. Тогава ще признаете, че щом се оплаквате, има нещо, което не е както трябва. Някои ме питат – светски хора ме питат: „Как ги търпиш?“ Рекох, аз не ги търпя. Аз сега се уча на търпение. Уча се от тях. Дойде някой и ми разправи нещо както не е. И аз виждам – показали му едно малко бръмбарче и учителят го увеличил 100, 200 пъти и онзи ми носи бръмбара и ми казва: „Виж колко е голям бръмбарът.“ И аз виждам, че това е много малко бръмбарче. И казвам: „Много се радвам, много е голямо.“ И аз го намалявам до естествената му големина, и то остава едно малко бръмбарче. Той казва: „Много е голям бръмбарът.“ За него е голям, за мене е малък. Някой казва: „Чуден е Господ. Колко е малко слънцето, а цялата земя огрява!“ А това малкото слънце аз го увеличавам. Аз смятам, смятам и увеличавам, и намирам, че това малкото слънце е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята, но е на толкоз далечно разстояние, че се гледа малко. Но не е така малко. То е голямо. Господ, за да ни позабавлява, големите работи ги прави малки, а малките големи. И ние мислим, че големите работи са малки, а пък малките работи – големи.

Та казвам: Не считайте една малка ваша погрешка, че е малка. Онази динамичната сила, влезнала в най-малката ви погрешка, в някоя пукнатина, достатъчно е в един ден да ви създаде нещо, от което дълго време да не можеш да се освободиш. В себе си изправяйте погрешката си. И казвам сега на вас: Господ от вас иска три неща: да не лъжете себе си, защото е невъзможно, и мен да не лъжете, и Господа да не лъжете! И всички дръжте това правило. Три неща искам. Това да го турите като правило! Ще го турите вкъщи. Себе си няма да лъжите, ближния си няма да лъжете и Господа няма да лъжете! Ще имаш една карта написана. И ще четеш на картата: Няма да лъжеш себе си, няма да лъжеш ближния си и няма да лъжеш Господа! Може да я държиш в джоба си. Ще я извадиш, ще я прочетеш и пак ще я туриш в джоба си. Тази година си направете по една карта. Ще направя проверка. Най-първо и аз ще си направя една такава карта и ще си я туря в джеба. Това е Новото Разбиране! И това не е за черните лъжи, а за белите, защото всичкото е в белите лъжи. От черните вие се стремите да се освободите. Ще извадиш картата и ще кажеш: „Няма да лъжа!“

Често ме срещат някои и ми казват, една сестра ми каза: „Виж тези сестри – тук няма добри сестри.“ Значи само тя останала праведна сестра, а пък другите не са. Или някой брат може да ми каже така. Така не се разсъждава – това е интимно. Нямаше какво да ви говоря тези работи. Тази сутрин исках да ви чета от тая книга. Но като поседях малко, понеже има голяма глоба, ако се оттегля от пътя, реших си да им направя една услуга, защото зная, че скоро ще ви глобят, ако не изпълните това правило. Че ти, ако лъжливо се закълнеш, колко години затвор се предвижда? Три години. Ти си един чиновник. Ако три години вземаш по 40 хиляди лева, то са 120 хиляди лева. Струва ли си за една бяла лъжа три години да те затворят и 120 хиляди лева да изгубиш? Това, което повдига човека е: като дойде до лъжата, спри се! Ние много пъти казваме неща преувеличени. Казвате, че опашката на лисицата е 45 метра дълга. Кажи си: „Тази опашка няма да я представя толкова дълга.“ Мога да ви представя небето такова, каквото не е. Както и да ви го представя, то не може да се представи. То е извън човешките понятия. В небето ти, като се отдалечиш от един човек, не можеш да го познаеш. В небето хората се познават само като се обичат. Иначе всички си приличат. Всички са така красиви – външно си приличат.

Та казвам, този закон да бъде и тук: Нека Любовта да бъде един стимул за вас, а не страхът. Понеже ние сме свикнали досега да действаме от страх. Един евангелист, зимно време е и трепери. И го питат: „Как сте?“ Той казва: „Много съм добре.“ А той трепери. Той трябваше да каже: „Малко ме стяга студът, но се мъча да си изпратя повече кръв към студените пръсти.“ Ти досега никога не си мислил за пръстите си. А пък сега, сега като изстинат, погладиш ги, помилваш ги малко. Затова ти изстинаха пръстите. Затова дойде студът. Някой път пръстът ти изгори. Ще вземеш масло и ще намажеш пръстите си. И ще кажеш: „Ще извиниш. Причиних страдания на тебе и на себе си. Не бях внимателен.“ Вие сте така свързани, че след като се причини вреда комуто и да е, и вие ще страдате. И вашият ред иде. Щом единият се радва, ще дойде и вашият ред. Радвай се с онези, които се радват и скърбете с онези, които скърбят. Трябва да се носи взаимно товарът. Някой път се спирате върху някои хора и казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Не мислете така. Всички вие сте много добри, но не сте съвършени. Някои от вас говорите много добре английски, френски, но ако речете да пишете на тези езици, ще направите погрешки. Няма нищо от това. Някой път не сте се усмихнали както трябва. – Няма нищо от това. Ще кажеш: „Извинете, днес направих една погрешка. Днес ходих в гостилницата и яденето не беше както трябва. Боли ме коремът и затова не можах да се усмихна както трябва.“ Има едно масло, което, като ядеш, сърби те, краста те хваща. Когато ти се каже „не го яж“, ти не го яж. По-добре малко сух хляб, малко сирене, малко круши, отколкото така сготвено, което нищо не допринася.

Та казвам следующето сега: Ще ходите по закона на Любовта! Всички трябва да станат съвършени. Аз желая всички да станете съвършени. И това ви е определено. Едно дете нали ще израсне? То ще израсне до 21 година и после не расте. Всъщност то расте и по-нататък, но по-слабо. Повече расте на широчина. От 40 до 120 години мозъкът му расте. Докато живее човек, той расте. Щом престанеш да растеш, ти си осъден на смърт. Радвайте се, че могат да растат умът ви, сърцето ви, душата ви и силата ви. Четири неща да има във вас, които постоянно трябва да растат. На стари години защо да не се занимавате с козметика – да се изменят веждите ви. Някои идват и казват: „Остаряхме.“ От какво сте остарели? От знание ли, или от глупост? Ако сте остарели от знание, от любовта на сърцето ви, на ума ви, на душата ви и на духа ви, аз ви облажавам. Но ако сте остарели от безлюбие на ума, сърцето, душата и силата ви, аз ви съжалявам.

Писанието казва: „Всички ще се явим пред Неговото лице.“ Как ще се явим пред лицето на Бога? Ще повика Господ: „Адаме.“ Всекиго ще повика по име. Какво ще кажете тогаз? Желая, когато дойде Господ, да не ви намери като Адама под шубрачките – необлечени, но облечени. Апостол Павел се оплаква: „Да не би да се намеря гол!“ Аз желая да бъдете облечени в дрехите на Любовта, в дрехата на светлината, на свободата в тези най-хубавите цветове. Да носите онази хубавата царска мантия, направена от Любов, от светлина, свобода. Желая на всинца ви да бъдете така облечени!

Сега на тази книга („Форми в природата“) да не ѝ стане криво. Защото книгата ще плаче. После, да не ѝ причиним страдание. (Прочете се от беседата „Абсолютна реалност“, стр. 185, от същото томче.)

Ближният в случая е душата, която се проектира навънка. Ти обичаш огледалото за себе си. Огледалото не е реално, но понеже виждаш себе си в огледалото, тебе ти е приятно. Ще намерите и ще прочетете тая лекция.

Да благодарим на Бога, че светът е едно велико училище за нас. И ние не трябва да изпущаме ония хубави условия, които сега имаме. Божието благоволение е да познаем Бога във всичките му дела и Той да се весели в нас и ние да се радваме в Него.

Отче наш

Бог има всичкото разположение да ни помага. И ние трябва да имаме всичкото разположение и ние да работим за Него. Аз желая да ви помагам на всинца ви, но и вие трябва да помагате.

15. Утринно Неделно Слово, държано на 22 януари 1939 г., 5 ч. с., София, Изгрев.

Времето влажно, меко, мъгливо.