Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета само няколко стиха от 13-та глава от Евангелието на Матея, от 24–31 стих.

Дух Божи.

Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата. Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това. Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали. Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали. В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора. От тези времена са останали много примери. В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже. Той би се скрил в дупка от очите на хората. Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят?“ Запитали един българин: „Къде е майка ти?“ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е?“ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо?“ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни. Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш. „Ами какъв е смисълът на живота?“ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш. – „Ами какво ще е бъдещето?“ Не го зная. – „Ами миналото?“ И него не зная. Какво е настоящето, това знам. Но всички се интересуваме от бъдещия живот. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице. На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив. И нещастието му е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа и това е написано. Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано. Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му. На лицето на човек е написано всичко. В това отношение лицето на човек представя отворена книга, по която не всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето и то само азбуката на този език. Те казват, какви са очите, ушите, носа, устата на човека. Това е азбука на този език.

Има един анекдот, в който се разправя за петте чувства на човека и за службите, които им били дадени. Когато Господ създал света, при Него се явило осезанието и казало: „Господи, искам да ми дадеш почтена служба, да ме туриш на първо място, не искам да изпълнявам долна служба.“ Господ му отговорил: „Ще те пратя в училището на добродетелите да изследваш дълбоките тайни на Битието.“ Осезанието се зарадвало, че му била дадена такава служба. Като дошло на земята, дали му служба да носи човешките крака. То се намерило в чудо и си казало: „Какво мислех, а то какво излезе!“ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл? Вървенето има смисъл. И ако работиш и работата има смисъл. В ръцете се крият велики сили. Какви велики работи могат да излязат от ръцете. Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика. С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро. Всичко може да направи човек с ръцете си. Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа. Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето. Днес не може да се тури още в действие. След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба. Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба. Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо. Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе. Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде? Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба. След това дошло обонянието да иска някаква висока служба. Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания. Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба. Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо. То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа. Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване. До него достигали лошите миризми. Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра. Аз никога не очаквах такава работа. Тя не ми подхожда. Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът. И той искал висока служба. Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби. Ще ти дам една от тях на тебе. Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо. Турили го в ухото на човека. Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали. Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали. После започнало да слуша много лоши работи. Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе. Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа. Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе. Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път. Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо. Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал. Тогава и то се принудило да даде второ заявление до Господа, че тази служба не му подхожда. Та сега ще знаете, че има пет служби, които са свободни. Който от вас е кандидат за една от тия служби, нека си даде заявлението. Това е един мит на миналото, който крие в себе си една истина.

Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен. Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. И обратно: сносният живот за едного е несносен за другиго. Това зависи от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които имат милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения. Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния. И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха. Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда. Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма. Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро. Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука. Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина. Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората. Има един разумен свят над физическия. Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят. Този свят се намира на милиарди километри от земята. И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят. Казвате: „Да вярваме ли в това?“ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате. Ако платите на един човек, той ще повярва. Ако не му платите, той няма да вярва. Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва. Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа. Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно? Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите. Има една вероятност в нещата. Каква е вероятността? Каква е вероятността, че някои неща са възможни? Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки. Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи. Този, който говори, иска да се приближи. Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки. Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой?“ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този! Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече. Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога. Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш. Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина. Вярата пък ще ти даде сила. За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила. Желанието на човека е мощна сила. Казано е в Писанието: „Не пожелай!“ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал. Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво. Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари. Какъв смисъл има тогава това желание? Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи. Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал. Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода. Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца. Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична. Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край. Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта. Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде. Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов. Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов. Не е въпрос да вадите лошите черти на хората. Лошите неща в света са инцидентни, случайни неща. Златото, като благороден метал и скъпоценните камъни със своите ценни свойства, носят силата в себе си. Те не са създадени от хората.

И тъй, хората на новите времена са говорили и говорят. Кои са новите времена? Новите времена са времето, когато се създава новото небе и новата земя. Това е новото човечество, което е съставено от хора на любовта. Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни. Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта. Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми. Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс. Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага. Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н. Как може да се освободи човек от лъжата? Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него. Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи. В бъдеще на лъжата ще ѝ дадат най-долните служби. Всички ония служби, от които днес хората се гнусят, един ден ще се дадат на лъжата като възпитателно средство да се изправи от своите слабости. Външно лъжата носи едно благовидно покривало, привидно тя минава за истина, носи външен образ на светия, но вътре крие всичките си нечистотии. Външно лъжата представя светийство, а отвътре – гнусота.

Сега няма да се спирам повече върху лъжата, но обръщам вниманието ви върху нея, защото тя често се проявява в живота. Ние сме за щастието в света. Аз поддържам щастието. Всеки човек може да бъде щастлив. Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив. Често се говори за благородството на един народ пред друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът запример, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсите честен човек, търсете англичанина. Ако търсите един работлив човек, търсете германец. Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин. Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец. Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива една специфична черта. Българинът развива твърдост. Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменяем. В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие. Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина. Вие можете да имате други разбирания, това е ваша работа. Та казвам: Всички народи, след като изработят своя специфична черта, те ще ги пренесат в дар на бъдещото човечество. Тези черти ще станат общо достояние за всички хора.

Сега ще ви дам едно изяснение на тази мисъл. Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си на части. Всяко племе носеше по една част – едни носеха дрехите на свещениците, други – чашите, светилниците, трети – олтара и т.н. Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл. Храм божи, това е цялото човечество. Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае. Всички хора не са още храм Божи. Един ден когато всички хора се залюбят, те ще носят части от Скинията. Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи. Христос казва: „Аз съм пътя, през който хората са влезли в храма Божи.“ Пътят, истината, светлината, това са пособията, чрез които може да се служи на Бога. Понеже животът излиза от любовта, затова без живот човек не може да влезе в този храм.

Сега аз искам да ме разбирате правилно. Аз не говоря за отрицателното на миналото. Хората са живели хиляди и хиляди години, преживели са много неща, придобили са много хубави работи. И през тия векове на прояви, все Бог се е проявявал във всичко това, все е останало нещо от Божественото. Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото, което сега иде в света, иска да преобрази света, да го пречисти. Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази.

Като четете Писанието ще видите, как се Бог разговаря с пророка. Той му казва нещо, но пророкът не Го разбира. Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета. С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня. Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма – тялото ви засега е добро. В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея. Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята. Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава? Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите? Знаете ли, какво е скрито там? Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете. И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете. Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал. Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо. Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник. В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита. В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива. Спящият човек е в хоризонтално положение. В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори. Поставят бучка захар до устата на неговия двойник. В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар. После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете. Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него. Как ще си обясните тези явления? Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо. Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти. Те са видели тия неща и са повярвали. Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него? Ще кажете да ви се направи опита даром. Не, даром не го правя. Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири. Иначе не искам да направя опита. Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите. Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос. Но и аз тогава не мога да направя този опит. Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки. Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му. Това ставало моментално. Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници. Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса. В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял. Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал. Това са възможности. Било е време, когато човек не е виждал. Глистът вижда ли? Не вижда. Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите. И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят. Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме. Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие. Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували. Ако можете да минете благополучно през тези страхотии, зад тях вече се открива Царството Божие, онзи Божествен свят. За да виждате всичко това, трябва да бъдете голям герой. Голямо геройство се изисква от човека, за да мине през тази зона. Следователно могат да се отворят очите ви, но ако не сте готови, ще се молите на Господ отново да се затворят.

Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората. Под думата „посято“ Христос разбира онова, което Бог е посял в човека. Нивата представя човека, а Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел?“ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат, как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно. Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло. Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта. Те нямат една обща идея за нещата. Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: „Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш?“

За мен е важно, като срещна един човек да зная, живее ли Бог в него или не живее. Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде. Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви?“ Това не е тяхна работа. Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя?“ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него. Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатства. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство. Но ако животът си си изгубил, а е останало в теб богатството, последното не може да ти помогне да придобиеш живота.

Следователно ценното в живота, е самият живот. Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя. Как мислите, какво ще бъде неговото положение? Този цар е благороден човек. Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си. От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо. Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди. Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея. За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда. За да опознаеш Бога, ти трябва да имаш сила, облечена във вяра. И най-после, за да познаеш Бога, ти трябва да имаш едно осмислено съзнание, облечено в любовта. Това са реални работи. Ние туряме тия реални неща между отвлечените.

Един ден идва при мен един господин, духовен човек, но закъсал, иска да му помогна материално. Казвам му: „Слушай, аз не обичам да помагам на хората материално, защото ако един ден [като] ги срещна, те ще си мислят, че аз ще си кажа: „Ето един човек, на когото някога помогнах и той сега има да ми дава.“ Той няма да бъде свободен.“ – „Не, ти говориш така, само за да се освободиш. Ти ми помогни сега и не философствай.“ Като го слушам да говори така, бръкнах в долните си джобове да видя има ли нещо. Той ме гледа – нямам нищо. „Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има. И така излезе. Намерих нещо в джобовете си и му го дадох. Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го. Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли?“ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда. Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем. Нуждае се човекът в дадения случай. Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха. Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време. Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева. Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума. След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история. Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума. „Колко не ти стига?“ – „150 лева.“ Дадох му и този път. На третата година пак иде при мене и разправя същата история. Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път? Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш. Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали. Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така. За някаква малка работа те са готови да излъжат. Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай!“ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре. И това е преувеличение. Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела. После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали ѝ краката вътре. Поглеждам, аз съм психолог в това отношение и виждам, че тя турила на краката си коконски чорапи, много тънки. Казвам ѝ: „Събуй си ботушките, аз имам едни здрави, вълнени чорапи, които на мене са малко къси, ще ти ги дам.“ Тя се събува и виждам на единия ѝ крак, единият пръст отвън, там е скъсан чорапът ѝ. След това тя остана доволна, че ѝ станало топло.

Сега аз превеждам. Тънките, копринени чорапи, това представя лъжливото в живота. Тури това, което носи в себе си топлина. То е доброто, истинското в света. Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака. Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш. Не щади парите си за здравето. Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност. Постъпките ни да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга. Те не трябва да се смесват. Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеще. Всички блага, всички добри черти, които са развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек. Това ще бъде общо достояние и за семействата, и за обществата, и за народите, и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества.

И тъй, поставете си за задача да служите с любов на духа си, с доброта на душата си и със справедливост на ума си.

Благословен господ Бог наш.

Тайна молитва.

Десета неделна беседа, държана от Учителя на 18 декември 1938 г.
София – Изгрев