Иди си с миром

Отче наш.

В началото бе Словото.

Ще прочета от 40–50 стих от седма глава от Евангелието на Лука.

Ще говоря върху думите от 50 стих: „Иди си с миром!“

Мнозина произнасят думите „Иди си с миром!“. Те представят един мир. Да си идеш с мир, това не е лесна работа, това не е за всеки. Ако един болен отиде при един лекар и последният му каже: „Иди си с миром“, какво ще разбере болният. Ако лекарят тури ръката си върху раната на болния и всяка болка изчезне, и след това лекарят каже на болния да си отиде с миром, той ще разбере смисъла на тия думи. Тези думи означават, че болният няма защо повече да се смущава.

Съвременните хора живеят в един голям свят, който е съставен от три департамента. Единият департамент е физическият свят. Той е свят на постоянни промени. Там всичко се мени, нищо не е постоянно. Там ежеминутно и ежесекундно нещата се променят, нищо не остава постоянно. Като наблюдавате цялата природа, откакто човечеството е започнало да живее, виждате, че земята се е изменила. Днес земята не е такава, каквато е била първоначално, нито такава, каквато е била във времето на Адама, нито такава, каквато е била във времето на Христа. И след хиляда години тя няма да бъде такава, каквато я виждаме днес. И човек се различава. И той не е същият, какъвто е бил във времето на Христа. Нито пък във времето на Адама е бил такъв, какъвто във времето на Христа. Казват, че хората си мязат. Не, те толкова много се различават, че почти са неузнаваеми. Във времето на Христа хората имаха ли радио, органи, пиана да им свирят? Бяха ли достигнали такива строежи, каквито имаме в сегашната епоха? Тогава хората имаха ли такива обсерватории, дето с големи телескопи наблюдават живота на небето? Тогава имаха ли такова широко понятие за вселената, каквото днес имат? Тогава хората знаеха много малко, но след хиляди години, сегашните хора, по отношение на бъдещите, ще се намират в същото положение, в каквото са били хората във времето на Христа.

Мнозина искат да им се каже истината. Какво ще им се каже за истината, когато те сами живеят в нея? Физическият свят, това е истината. Физическият свят е резултат от истината. От милиони години насам, всичко, каквото природата е създала, това е все истината. Истината не е нещо субективно. Всичко онова, което виждате с очите си, това е истината. Вашите очи, уши, ходенето ви, устата ви, всичко това е истина. Понякога вие си мислите, дали ходите или не. Може ли човек да си зададе въпроса, дали вижда или не? В това отношение вие можете да изпаднете в положението на онзи човек, който отишъл за пръв път на банята. Като му казали, че трябва да съблече дрехите си и гол да влезе в банята, той си казал: „Ако остана така между тия голи хора, аз ще се изгубя, затова трябва да си туря някакъв белег на ръката си.“ Той си турил една мартеница на ръката си да се познава между хората и да не се изгуби. Така и мнозина мислят, че като отидат в онзи свят, няма да се познават, ще се изгубят. Те се питат: „Как ще се опознаваме в онзи свят?“ Важно е, тук да се познавате, а що се отнася до онзи свят, този въпрос оставете настрана. Следователно, физическият свят е свят на промени, вследствие на което ние се чудим, защо толкова много сме се изменили. Благодарете се, че се изменяте. Болният човек трябва да се благодари, че се е изменил, че е станал здрав. Докато е болен, той ще се оплаква на този, на онзи, че главата го боли, че гърдите го болят. А така, като оздравее, като се промени, всички около него ще мирясат, няма да ги безпокои. Не е ли хубава да стават такива промени с хората? Не е ли добре сиромахът да стане богат? Като стане богат, той ще престане да се оплаква, че пари няма, че обуща няма, че въглища и дърва няма. Той ще си гледа работата и никого няма да безпокои. Та физическият свят е свят на земята. Вие сте дошли на земята да уредите работите си. Всичките ви погрешки седят в това, че сте изгубили вашия адресник. Като сте изгубили адресника си, слезли сте на земята но се намирате в чудо, никого не познавате. Тази е причината, дето сте закъсали. Затова казвате: „Колко лошо е създаден физическия свят!“ Лошо е създаден, защото нямате азбучника. Ако имахте азбучника, адресника, вашите работи лесно щяха да се наредят. Ако на българинът говориш на български език, той ще те разбере. Ако отидеш при един умиращ и му кажеш, че имаш едно лекарство, от което само няколко капки са в състояние да върнат живота му, той ще те разбере и ще отвори очите си на четири. Ако Можеш да направиш това с един богат болен и твоите работи ще се оправят. Ако си забравил да говориш български, твоята работа е спукана. Следователно, ако след като си отишъл при болния, който е на умиране и се окаже, че си забравил лекарството и твоята работа е спукана. Какво представя това лекарство? Това лекарство не е нищо друго, освен елементите на човешкото щастие. Те се крият в неговите ръце. Следователно, човек трябва да пази тия елементи. Всичкото съдържание, което Бог е вложил, се крие в твоето сърце. Ако човек знае да чете надписите, много нещо би научил. Той ще чете по надписите на сърцето така, както съвременните археолози четат по остатъците на предпотопните животни. Обаче, мен не ме интересуват умрелите животни, но ме интересуват живите. Големите предпотопни мамонти са изчезнали. Но сега са намерили едно голямо сухоземно животно, което имало 26 метра дължина и 11 метра височина. Ако това животно живее днес на земята, каква полза би принесло на човечеството? То не може да се изхрани. Ще му трябва един тон храна дневно. В утробата на някои животни са намирали един тон храна. Можете да си представите, колко храна трябва на това грамадно животно. Природата е намерила, че тази работа е несъвместима: много харчене трябва. Такова голямо животно представя голямо предприятие, което изразходва големи капитали, а никакви приходи не донася. Каква мисъл може да има това грамадно животно? Тези големи животни и досега живеят, но в чувствата на човека, т. е. в астралния свят. Всички хора искат да бъдат грамадни. Един богаташ не се задоволява, запример, със стотина хиляди лева, но той иска десет, до сто милиона лева. Той не се задоволява с малко, защото мисли, че няма да му стигнат. Един англичанин от Африка, голям милионер, тръгнал за Англия да присъства на коронацията на английския крал Едуард. Той носел със себе си 365 милиона стерлинги. По пътя дошла му на ум мисълта, че тези пари няма да му стигнат и той се хвърлил от парахода в морето, и се удавил. Колко хора постъпват като него. Някоя млада мома се влюби в някой момък и като види, че не може да се ожени за него, тя казва: „Ще се самоубия, не мога да живея без него.“ И този милионер отива на коронация, но мисли, че милионите, които има няма да му стигнат и той се удавя. Това е неразбиране на живота. Това се дължи на онези грандиозни желания в човека, останали от предпотопните грамадни животни. Тези грамадни животни трябва да се смалят. Аз бих предпочел да имам едно житно зърно в джоба си, отколкото един голям скъпоценен камък. В житното зърно се крият динамически сили. Житното зърно може да храни целия свят, а диамантът, макар че е скъпоценен, не може да изхрани света. Диамантът е в статическо положение. Съвременните хора са свикнали със статическите състояния на нещата. Те искат да бъдат осигурени, но колкото повече желаят да се осигурят, толкова по-малко са осигурени. Ето, наскоро в Америка е станала една голяма катастрофа, в която 50 души били убити, а повече от двеста ранени. Два експреса са се движили един след друг: единият вървял по-бързо, последният настигнал първия, с който се ударил. Защо е станала катастрофата? При това, тя е станала днес, при тези предпазни мерки, с които си служи съвременната култура. Ако ти, в своя път си пуснал едно желание с малка бързина, а след него друго, с по-голяма бързина, второто ще настигне първото и ще стане една голяма катастрофа, в която 50 души ще бъдат убити, а повече от 200 ранени. Какъв смисъл има постигането на една идея, в която ще пострадат толкова души? Всички хора искат да оправят света по външен начин. Хората не трябва да забравят, че физическият свят е свят на резултати. Значи, ние живеем в един свят, пълен от резултатите на миналото. [Ние живеем в един свят от резултатите] на миналите векове и страдаме от тях. Защо? Защото много неща във физическия свят са глупаво направени. Тогава умът им не е стигал, как да направят тия неща. Те са направили такива неща, които днес се отразяват зле върху нас.

Сега ще ви изнеса един пример, едно обяснение, което учените хора не знаят. Ето, нашите индустриалци днес всички са се заели с вадене на въглища от земята, защото им трябват. Но знаете ли, каква е била епохата, когато въглищата са се образували? Тогава е била такава тирания, такова насилие, каквото светът никога не е виждал. Тогава и животните, и растенията са били наежени, вследствие на което природата е търсила начин, как да умири света. Най-после, тя е решила да ги превърне в черни въглища. Като не знаят това, хората мислят, че чрез въглищата Бог им изпраща едно благо и започват да го използват в индустрията. Обаче, като горят тия въглища, животните, които са затворени в тях, започват постепенно да излизат и навлизат в хората. И всички съвременни хора започват да живеят един въглен период, не на мъртви въглени, но на горящи въглени, които сега започват да горят. Казвате: „Какво трябва да се направи сега, за да се оправи света?“ Като не знаете какво да правите, вадете въглища, но ще носите техните лоши последствия. Съвременните хора не знаят как да се справят с ония пориви, които природата е имала преди години. Не че е лошо това, но трябва да се знае причината за тия неща. Ако младият е буен, трябва да се знае коя е причината за това. Ако старият е мек, спокоен, трябва да се знае причината за това. Мислите ли, че старият човек е по-благороден от младия? Според мене, няма съществена разлика между младия и стария. Разликата е само в това, че младият слиза от планината, че като срещне нещо на пътя си, събаря го, търкаля го надолу. Старият пък вече е слязъл в полето, в долината на работата и няма защо да се клатушка. Ако старият се качи на планината, като слиза надолу и той по същия начин ще събаря камъни и ще дига шум. Който не разбира закона казва, че младият е буен. Буен е, защото слиза отгоре. Старият пък върви по равна местност. Целта на природата е да възпитава и младите и старите. Като изучавате живота на месоядните, виждате, че като слизат от планините, те нападат овцете и ги изяждат. Един ден тия месоядни ще станат овце. Казвате: „Възможно ли е това? Възможно ли е вълкът да стане овца?“ Как ще обясните тогава стиха, в който се казва, че има вълци, облечени в овчи кожи? Значи вълкът е турил на гърба си овча кожа да се покаже, че е овца. Как могат тия хора, които си служат с алегоричен език да поддържат, че има вълци, облечени с овчи кожи, а ако стане въпрос за това, което аз ви казвам, намирате, че не е възможно. За мен е възможно да се тури овча кожа на един вълк. Колкото е възможно да се тури овча кожа на един вълк, толкова е възможно вълкът да придобие характера на една овца. Най-после ние трябва да знаем, кои са причините за явяването на тия несъобразности. Кое е онова, което е направило вълка вълк? Има някаква причина за това, но аз не искам да я засягам. Аз мога в пет минути отгоре да направя най-кроткия и най-добрия човек да излезе вън от кожата си. Ако ви нараня или охлузя ръката, веднага вие ще вземете едно особено положение. Естеството ви веднага ще се измени и вие няма да ме гледате тихо и спокойно. Коя е причината за това? Направил съм ви пакост, причинил съм ви болка. Да оставим този въпрос настрана, но питам: „Коя е била подбудителната причина, задето някои ангели напуснали небето, мястото на вечно блаженство и чистота, място на радост и веселие и дойдоха на земята между грешните човешки синове? Кой ги застави да напуснат небето и да изгубят своята чистота?“ Те са слезли от онова величие и са дошли между хората на земята, като зверове да правят пакости. Някога, в далечното минало месоядните животни са били ангели, които днес са слезли във вид на животни да причиняват пакости на хората. Първоначално те са били миролюбиви като овцете, но като са слезли на земята във вид на тигри, вълци, лъвове, започнали да нападат тревопасните и да ги ядат.

Сега аз не искам да ми вярвате. Това е наука. Ако не вярвате, ще ви кажа, че не сте учени хора, нищо повече. Когато един астроном наблюдава небесните тела със своята тръба и вижда надалеч някои звезди, които се намират на разстояние един милион светлинни години от земята, трябва ли аз, който не виждам това нещо да не вярвам? Човекът вижда, защото има тръба, с която усилва зрението си. Ще кажете да докаже това нещо. Как ще ви докаже? Той може да ви докаже веднага. Ще вземе един апарат и ще ги фотографира. – „Ама аз не ги виждам.“ Това още нищо не значи. Човекът вижда това, което е снел на фотография. Казвате, че някои неща са реални, а други нереални. Не, всичко в света е реално. Нереалните неща пък са относителни. Нереално е, запример, когато аз ви казвам, че един човек е на разстояние от вас един километър, а всъщност той се намира на десет километра от вас. Значи, тази нереалност съществува по отношение на мястото. Вие не подозирате даже, че всеки от вас е маг и каквото пожелае, става моментално. Запример, някой пожелава да стане богат. Каквото е пожелал става, но ако не стане с него, с друг някой става. В този момент друг някой става богат. Друг желае да има детенце. Каквото е пожелал, ще стане. Ако не стане с него, друг някой ще има вече детенце. Ти искаш да станеш учен и друг някой в този момент се радва на учеността си. В целокупния живот, каквото човек помисли или пожелае, веднага става, но не с него, а с друг някой. И обратно: когато другите хора пожелаят или помислят да придобият нещо, в този момент аз имам шанс да придобия пожеланото. Тъй щото, ако вие сте се обнадеждили да станете учени, вие ще се помолите друг някой да стане учен. Щом той стане учен, друг път пък вие ще станете учени. От вас зависи учеността на другите хора, а от другите хора зависи вашата ученост. Ще кажете, че това е несъвместимо с вашите желания. Сега ще ви докажа верността на тази хипотеза. Бог ли ни е направил умни или ние сме станали такива? Бог ни е направил умни. Следователно, когато Бог иска да станем умни, ние ставаме умни, но когато Той не иска да станем умни, ние не можем да станем. Когато в Бог се роди една мисъл да направи нещо, веднага се ражда човек. И този човек извършва волята Божия.

Сега, ако питате има ли Господ, казвам: „Това, че вие съществувате показва, че има Господ в света.“ Понеже едно време, като е помислял Господ за нещо, човек се е раждал. Тъй щото, фактът, че днес съществувам показва, че съм резултат на Божията мисъл. Понеже едно време той е помислил за мене, днес аз изпълнявам Неговата воля. Сега вие искате да знаете, какво всъщност представя Бога. Какво ви отличава вас като човек от другите животни? Тялото, в което живеете е един вид жилище, но същественото за човека е неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Под думата „воля“ аз разбирам целия човешки организъм, който е така съчетан, че с него вие можете да работите. Така изразена в работа, човешката воля става нещо реално. Какво представя физическия свят? Той е резултат от дейността на милиони векове. Физическият свят се отличава със своите слаби трептения, със своите слаби движения. Даже и светлината, която пътува с голяма бързина, с триста хиляди километра в секунда, в сравнение с бързината на трептенията в умствения свят, е като биволска кола. Пътя, който светлината на физическия свят извървява за 500 хиляди години, светлината в духовния свят го извървява за една година, а светлината на умствения свят го извървява за една седмица. Ако пък влезете в причинния свят, там светлината извървява същия път само за един ден. Понеже на физическия свят ние се движим в светлина със слаби трептения, ние живеем само в миналия живот. Даже и настоящето минава и заминава покрай нас, без да имаме апарати, с които да го схванем. Всичко, което днес става, това все е минало. Запример, ако кажеш, че обичаш някого, тази любов не е отсега. Ако сега посадиш едно житно зърно в земята, което започва да расте, сега ли се е родило то? Не, това, което израства от житното зърно, е вложено в него от хиляди години насам, но понеже в него има стремеж да расте, то непрекъснато се появява, расте и се развива. Следователно, като расте, житното зърно проявява своето минало. Желанието му да расте е настоящо, а възможностите, които са вложени в него, са от далечното минало. Понеже ние сме вързани още за слабите неща, за изменчивите неща, ние тях повече обичаме. Онези неща, които бързо се движат не остават у нас големи отпечатъци. Те са толкова дребни, че без микроскоп не могат да се видят. А бъдещето е толкова велико, че едва го виждаме. Днес ние се занимаваме с малки работи. Сега аз съм за реалните неща в света. Това, което постоянно се [мени] и се е променило, е настоящето. Настоящето е това, което не се мени, то остава като основна точка. Това, което ни очаква е бъдещето. Видимо и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето има промени, но те се различават по същина. Запример, вие можете да увеличавате и да намалявате един предмет, но и като го увеличавате, не се увеличава и като го намалявате, пак не се намалява. Запример, ако под микроскоп увеличавате една микроба, всъщност тя увеличила ли се е? Тя си остава, каквато е била по-рано. Или ако намалявате слънцето, намалило ли се е? То си остава толкова голямо, колкото си е всъщност. Ние намаляваме и увеличаваме нещата, за да станат те достъпни за нас. Тъй щото, като казваме, че някои неща са се увеличили или намалили, това показва, че живеем в един свят, в който боравим с малки величини, т. е. с относителни величини. Когато казвате, че някой човек е увеличен, аз виждам, че той е увеличен няколко пъти. Когато казвате, че някой човек е малък, дребен, аз го виждам грамаден, но той е намален няколко хиляди пъти, като слънцето. Казвате: „Тези хора не са направили малките работи, пък големи работи искат да правят.“ Няма нищо лошо в това. Вие нищо не губите от това. Ако поставите две големи идеи в практическия живот, дето има загуби, те ще се стълкновят, но ако ги изпратите на слънцето, там нищо няма да стане, там ще могат да се реализират, защото слънцето е голямо. Каквото изпратиш на слънцето все ще получиш от него нещо: топлина, светлина, условия за растене и зреене. На слънцето, колкото да е малко, ти все таки можеш да поставиш един плод да узрее. Но ако увеличиш с микроскоп една микроба, какво можеш да направиш с нейната привидна големина? Нищо не те ползва тази големина на Микробата. Когато се намериш на тясно, Микробата ще ти даде начин, как да се смалиш, да се освободиш. Тя ще те посъветва: „Когато се намериш на тясно, когато имаш да даваш на някого, стани малък като мене.“ Наистина, ако един човек стане толкова малък, като микроба, кой банкер, кой негов кредитор ще го хване и ще го даде под съд? Ако може да стане толкова малък, кой стражар ще може да го хване? Значи, малките, дребните работи могат само да ни освободят от нещастия и страдания, от бели, но благословение не могат да ни донесат. А големите работи в света, с които трябва да се занимаваме, те носят Божието благословение със себе си. Някой пита, защо трябва да се занимава с Господа? Много просто. Знаете, че с когото дружиш, за когото мислиш, такъв ставаш. Ето защо, като мислиш за Господа, най-добрия и най-разумния в света, ти постепенно ще придобиеш Неговите качества. Достатъчно е човек десет години да пасе говеда и да мисли само за тях, за да стане подобен на тях. Като мислиш постоянно за тях, ще кажеш най-после: „Човек не се нуждае от наука, малко е нужно, за да прекара живота си. Няма защо да се стремим към някакъв идеал.“ Когато говедарят пасе говеда, в края на краищата говедата печелят, а той по-скоро губи, отколкото да печели нещо. Те се повдигат на по-висока степен, отколкото са били по-рано, а той се е снишил. Той чувства, че е изгубил нещо от характера си.

Сега искам да ви наведа на мисълта да се занимавате с велики работи, да мислите за тях, защото в тях е разумното. Само разумното в света е велико. Всичко друго, което не е разумно, е лишено от интелигентност. Дребните неща не са разумни. Следователно, от малките неща не можете да очаквате нещо много. Тъй щото, пита ли ви някой, защо мислите за Бога, ще кажете, че мислите, за да ви придаде нещо от себе си. Ако се излагаме на слънчевата светлина и топлина, ние непременно ще придобием нещо. От светлината на нашия мозък се произвежда мисълта. От топлината на сърцето чувствата започват да функционират, а от силата на волята организмът става по-подвижен.

Христос казва на жената: „Иди си с миром!“ Симон, един от тогавашните благородници,запита Христос: „Защо се занимаваш с тази жена?“ Той считаше, че е унизително човек да се занимава с една паднала жена. Но Христос му отговори: „Тази жена спечели повече отколкото ти.“ Който се занимава със слънцето, наистина ще почернее, ще поизгори малко, но печалбата ще бъде по-голяма, отколкото загубата. Под черния пласт ще се образува една здрава кожа. Значи, да се пече човек на слънце не само, че не е лошо, както някои си мислят, но даже е здравословно. Като дойдат до мисълта за Бога, хората се натъкват на едно механическо разбиране. Те мислят, че Бог е подобен на тях, че и Той има същите нужди, каквито те имат. Бог е единственото същество, което няма никакви нужди, в Което не стават никакви промени, но Което всякога има разположение да дава и да помага. Като види, че някое същество се мъчи, Господ го пита, защо се мъчи. – „Не мога да направя никаква работа.“ Бог веднага помага. Достатъчно е обаче, човек да е готов да повдигне очите си към Бога, когато му говори, за да получи неговата помощ. Ако цигуларят свири и поглежда нагоре, той ще стане виден цигулар. Художникът, взел четката, рисува, но се мъчи. – „Защо се мъчиш?“ – пита го Господ. – „Да рисувам.“ Той говори с Бога, но гледа на земята, срам то е, страх го е от Господа. Не, свободно вдигни главата си нагоре. Така ще получиш помощта и виден художник ще станеш. Българите имат обичай, когато млада булка говори със свекърва си, тя гледа към земята. Турците казват: „Който гледа към земята, той душите гори.“ Това е турско разбиране, но човек трябва да гледа нагоре, когато Господ му говори. Повдигни очите си и погледни към Господа Само така ще научиш това, което иначе никога не би научил. В Писанието е казано, че Бог е огън пояждаещ. Какво лошо има в това, ако изгориш от огъня на Бога? Ако този огън те изгори, той отново ще те пресъздаде, ще образува нова, по-красива форма от първата. Огънят постоянно ни гори и пресъздава. Колкото и да се страхувате от него, ще знаете, че от това, от което се страхувате, то ще ви дойде на главата. Две неща се случват в живота на човека: това, което той обича и за което мисли постоянно, то иде на главата му; и това, което не обича и от което се страхува и то иде на главата му. Някои се страхуват от смъртта и тя дохожда. За да не дохожда, той трябва да я обикне. Като я обикне, тя пак ще дойде при него, но поне приятелски ще се разберат. Една стара негърка живяла в Америка. Това било във времето на робството на негрите. Тя била вече 85 годишна жена, но толкова много теглила, че често се обръщала към Бога с молба да изпрати Архангел Михаил да вземе душата ѝ, да я освободи от тежкия земен живот. Тя живеела близо до един американски пансион, дето живеели студенти. Двама от тях чули един ден молбата ѝ към Бога и решили да си устроят една шега. Те се дегизирали и потропали на вратата ѝ. – „Кой там?“ – „Аз съм Архангел Михаил и един ангел, мой помощник. Чухме молбата ти и идваме да вземем душата ти.“ Тя се замълчала и после отговорила: „Кажете им, че я няма тук.“ Тя искаше да се освободи от земния живот, но когато студентите дойдоха, тя ги върна назад. Тя трябваше да ти покани да седнат, да се разговори с тях и да им каже, че е готова да замине. Тя ги върна, с което искаше да покаже, че още иска да живее в този свят на страдания. Съвременните хора трябва да имат такива разбирания, че от всичко, което учат да придобиват същественото. Ние трябва да имаме едно отлично здраво тяло, със здрави удове: стомах, дробове, мозък, очи, уши, крака, ръце и т.н. Ние трябва да имаме толкова силен, толкова развит слух, че да схващаме и най-слабите трептения, да възприемаме всичко, което става по целия свят, от единия край на земята до другия. После, вие трябва да имате толкова силно зрение, че като насочите погледа си да виждате какво става по целия свят, като чрез телевизия. Не само на земята да виждате, но е на онзи свят да виждате нашите заминали, да се разговаряте с тях, да знаете, какво представя онзи свят. Само така ще имате представа за онзи свят. Аз съм ви казвал и друг път, на какво разстояние се намира този от онзи свят. Невидимият свят от видимия се намира на една сто милионна част от милиметъра. – „Къде е онзи свят?“ Тук, ние живеем в него. Ами, ако ви кажа, че около вас има много същества, какво ще отговорите? Ще кажете, че нищо не виждате. Така е, вие нищо не виждате, но това не значи, че те не съществуват. Важно е, че те не се виждат физически Да виждате съществата от другия свят, това не е физически процес. Наскоро една наша сестра си счупи крака и от страдания, от мъки тя станала ясновидка. Като лежа около един месец, тя става, но с голяма вътрешна тъга, не знае какво е станало с близките ѝ. Имала някакво предупреждение от невидимия свят, но не може да се справи с положението си. Станала тъжна, нервна, не може да се успокои и постоянно пита близките си, какво е станало, защо нищо не ѝ казват. Те се страхуват да ѝ кажат, за да не припадне. Най-после една сестра се осмели да ѝ каже и тя разбрала, какво е станало. Брат ѝ се поминал, но не искали да ѝ кажат. Но на сън тя го видяла. Тъй щото, преди да ѝ кажат, тя видяла брат си при нея. Тя останала доволна, че бил при нея и могла да го види. Ще кажете, защо брат ѝ не е отишъл при жена си и при детето си, а при сестра си. Защото в невидимия свят не съществуват отношения на женени. Там връзките се определят не отношенията на земята, но от близостта между душите. Ще кажете, че това е илюзия, че тя си е внушила, че вижда нещо, или че благодарение на нервното ѝ състояние е получила някакви особени впечатления. Както да говорите, това е факт. Какво означава думата „илюзия“? Частицата „ил“ означава зле. Значи, всяко нещо, което е зле употребено е илюзия. Всяко неразбрано нещо е илюзия. Това не значи, че то не е реално, но щом е неразбрано, то остава като илюзия. Всяка неправилна мисъл, всяко неправилно чувство, всяка неправилна постъпка са илюзии. Защо? Защото те не могат да ни дадат това, което очакваме.

Човек едновременно живее в три свята: физическия – в света на постоянните промени. После, човек живее в света на чувствата, в постоянните страдания и радости. Той чувства, че живее в един особен свят, но къде е, не знае. Той е в гърдите. Този свят е духовният. И най-после, той живее и горе в главата си, в умствения свят. Тези три свята коренно се различават. Законите на физическият свят се различават от тия на духовния. Законите на духовния се различават от тия на умствения, физическият свят е свят на формите или свят на промените. Духовният свят включва чувствата, а умственият – мисълта. Но има нещо по-високо от мисълта. Над умствения свят седи разумният, който ни въздейства. Всичко, каквото става в света, се дължи на разумния свят. Той прави преобразуванията в света. Вземете, всички европейски народи днес се смущават, безпокоят, те предвиждат, че ще станат големи промени. Не мислете, че всичко, което сега съществува, е реално. То е относително реално. Тия социални форми, които днес съществуват,са от хиляда години насам, но все са претърпели известни промени. Следователно, пак предстоят помени. Всички сегашни мисли и чувства на хората предстоят на промени. Цялата култура ще се измени. Това не значи, че нищо не сме получили от тия досегашни форми на живот. Много сме получили, ползвали сме се от опитността на миналото, но новото иде и ще се наложи. Някои познания могат да се получат и чрез интуиция, не е нужно всичко да се минава на опит, да се преживява. Чрез интуицията си човек прониква в миналото и в бъдещето. Знае, какво е било в някога, какво ще бъде после. Ясновидците виждат, какво е било в миналото, какво става сега и какво ще стане в бъдеще. Всеки човек може да развие своята интуиция, да вижда това, което другите не виждат. Не само да вижда, но да предвижда, да предсказва нещата. Днес има много пророци: едни пророкуват чрез кафето, други чрез боб, трети на карти, четвърти на ръка, пети на лицето, шести по главата и т.н. Днес само пророци да търсите, ще намерите, колкото искате. Преди години се явили двама пророци в София, които предсказват на кафе. Те си взели едно джезве, чашки, кафе, захар и отишли на Витоша, там да гледат. Единият прави кафето, а другият гледа. Като дошло да гледат на себе си, понеже само този трябвало да гледа, който правел кафето, та те си разменили, единият гледал на другия [и така си пророкували]. Като слушате, как пророкуват, чудите се, отде виждат тия образи в кафето. Единият видял, че някой синеок човек щял да го посети след няколко дена. После пък видял, че някой човек върви, идвал към дома, щял да донесе около 20–30 хиляди лева. Как виждат това, те си знаят. Важно е, че тия пророци на кафе могат да предскажат, какво ще се случи най-много след десетина дни. Дойде ли до по-далечни бъдеще, те загазват там. Ще кажете, че това пророкуване е лъжа. Не е лъжа, все има нещо, което човек вижда в чашките. Лъжата седи в това, когато човек не казва това, което е видял. Някой отива да купува плат, който минава за хубав, вълнен, чист вълнен плат. Като вземеш плата, туряш нишките му под микроскоп и какво да видиш? Една трета от плата е съставена от памучни нишки. Там е лъжата. Ако платът е продаден такъв, какъвто всъщност е, никаква лъжа нямаше да има. Търговецът можеше да каже: „Платът е смесен, една трета памук и две трети вълна.“ Говорете всякога истината, защото както да я прикривате, лъжата все ще излезе на бял свят. Щом някой се осмели да говори лъжливи работи, микроскопът ще си даде думата. Наистина, има плат, но не е такъв, за какъвто се представя. На същото основание човек иска да изтъче своя организъм от чиста материя. Здраво тяло, здрав мозък трябва да има човек, за да може чрез него да възприеме силите на природата. После, човек трябва да си създаде здрави мускули, които да се отличават с голяма пластичност, да възприемат най-чувствителните трептения на природата и да ги предават чрез нервната система на мозъка. И кожата трябва да бъде мека и възприемчива. Ако кожата е суха, груба, тя не може да възприема външните впечатления. Такава кожа е лишена от онази динамична вода, която е необходима на организма. Ония, на които кожата е суха, трябва да правят топли бани, да не се киснат много във водата. Малко да седят във водата, за да дадат възможност на топлата вода да се всмукне чрез порите в целия организъм. Щом организмът приеме, колкото вода му е нужна, в него се развива особена магнетична енергия, която благоприятства за кръвообращението. Днес всички хора трябва да влязат в съзнателна, правилна, любовна връзка с природата, да се ползват разумно от нейните енергии. Природата не може да бъде еднакво щедра към всички. От отношенията на човека към природата зависят и нейните отношения към самия човек. Благословение е за човека, ако той цени онова, което природата му дава, ако той я обича и е свързан с нея. Ако не сме доволни от това, което Бог ни е дал и всеки ден ни дава, ние не можем да го използваме разумно. Какво повече можем да искаме от Бога? Ако ви се даде голямо богатство, то ще ви направи нещастни. Защо? Защото това богатства не е само ваше, то принадлежи на всички. Всички са вложили по нещо. Следователно, ако човек притежава повече богатства, отколкото са му нужни, природата го държи отговорен за това, което е обсебил. В природата съществува следният закон: „Никой няма право да задържа за себе си повече блага, от колкото са му потребни.“ Всеки трябва да има толкова, колкото му е потребно за деня. Каквото има човек, трябва да го туря в обръщение. Ако хората биха вярвали в порядъка на висшата природа и ако имаха повече доверие един в друг, животът щеше да бъде благословение за тях. Вземете, днес всички граждани са изгубили доверие в държавата си и държавата е изгубила доверие в своите поданици. Управляващите са поставени от Бога да управляват. Следователно, те трябва да бъдат носители на онези блага, които Бог е дал. Гражданите на държавата пък са работници, които трябва да използват разумно всички блага, които са им дадени. И едните и другите трябва да бъдат носители на нещо хубаво. Какво се ползва министърът на една държава, ако цял ден приема и изпраща гости и не може да си почине? Не, неговата работа не е само в посрещане и изпращане. Други задължения има той. Какво се ползва един лекар, който цял ден пипа пулса на болните? След като поработи 10–20 години лекарят иска да бяга от болните. Защо? Всеки болен иска да вземе нещо от лекаря. Какво представят тия сто или двеста лева, които лекарят е получил от болния? В сравнение с това, което лекарят дава на болния, тия пари нищо не представят. Всяка болест е заразителна, било физическа или психически. Ако болният е дал сто лева, лекарят е изгубил хиляда. Лекарят трябва да покаже на болните и на здравите, как да живеят. Той трябва да им обърне внимание, защо идат болестите да им обясни причините на заболяването. Ако отиде при някой болен, който е бил несправедлив, който има грубо, жестоко сърце, той трябва да му каже, че болестта е дошла, за да смекчи сърцето му. Вложете добродетелта за основа на вашия живот и краката няма да ви болят. Вложете правдата за основа на вашия живот и ръцете няма да ви болят. Вложете разумността в живота си и ушите няма да ви болят. Вложете истината за основа на живота си и очите няма да ви болят. Вложете любовта за основа на живота си и устата няма да ви боли. Направете опит и сами ще се убедите в това. Не направите ли това, хиляди години наред можете да търсите лекари и пак болни ще бъдете. В бъдеще лекарят ето как ще постъпва: Като отиде при някой болен той ще го пита: „Готов ли си да бъдеш справедлив, честен, добродетелен човек? Ако си готов да постъпваш така, ще те лекувам. Ако не си готов, няма да те лекувам.“ Днес лекарите се принуждават да лекуват всички, защото очакват тяхното възнаграждение. В бъдеще лекарите ще бъдат пенсионирани. Всеки човек, болен или здрав ще бъде длъжен да внася за лекаря сто или двеста лева месечно. Ако всеки лекар има по двеста души и всеки пациент плаща по сто лева, това са десет хиляди лева месечно. Това ще е достатъчно на един лекар. Но [както и да е], това са все материални въпроси. Казва се в Евангелието, че тази жена измила нозете на Христа. Какво означават нозете? Доброто в света. С ръцете си изми нозете на Христа. Значи, тя приложи справедливостта в живота си. И с устата целуваше нозете му. Тази жена казваше: „Господи, аз придобих любовта, разбрах я, разбрах справедливостта и доброто и сега ги прилагам в живота си. Ще живея за Теб и ще приложа всичко, което научих и разбрах.“ Затова Христос каза на тази жена: „Прощават ти се греховете. Иди си с миром! Живей в онзи велик свят, дето Бог се проявява.“ Сега и на вас казвам: Благодарете, като тази жена за светлината, която ви се праща, за думите, които сутрин ви казвам. Ако е за богатство, за мен е по-лесно да ви направя богати, отколкото да ви направя разумни. Ако е за богатство, аз мога да ви кажа, къде има скрито богатство в земята и всички да станете богати. Но разумността не може да се намери. Тя не е скрита в земята, като парите. Отде ще извадите разумността? Всички четете свещената книга, но всички еднакво не се ползвате. Тя трябва да се разбира, да се влиза в дълбокия смисъл, който е вложен в нея. За да разберете Свещените книги, вие трябва да четете природата. От природата вие ще научите, какво е направил Бог. Тогава вие ще дойдете до едно познание в себе си. Ако не дойдете до това познание, нищо няма да разберете от възвишения свят, нищо няма да разберете от истината.

Сега, желая ви да имате отлично тяло, отлични дробове, отличен стомах, отлично сърце. За да имате отлично сърце, приложете динамическата любов. Обичайте безрезервно. Не поставяйте бентове на любовта си. Дойде ли до любовта, не философствайте, какво нещо представлява любовта. За да имате отличен ум, поставете в себе си Божествената светлина, Божествената мъдрост, която храни вашия мозък. Тя е храна за висшата разумност в света. Най-после положете истината за основа на живота си и вие ще имате отлично тяло, такова, каквото никога не сте сънували. Който иска да има здраво, силно, красиво, мощно тяло и да бъде безсмъртен, той трябва да постави за основа в живота си истината.

Сега желая ви да поставите истината за основа на вашия живот, за да придобиете безсмъртието, което единствено може да ви освободи от мъчнотиите, в които сега се намирате.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

Единайста неделна беседа от Учителя, държана на 25 декември 1938 г.
София – Изгрев

Забележка: 3 януари 1939 год. е неделя. Беседата е „Малкият брат“, държана в 10 часа на 1 януари 1939г. и е отпечатана в отделна книжка под заглавие „Големият брат“. Беседата, държана на 1 януари 1939 год. „Малкият брат“ е отпечатана в каталога в поредицата „Утринни слова“.