Сряда, 5 часа сутринта.
Добрата молитва
„Духът Божий“
Вие сте чели много пъти 119 Псалом. Аз няма да го чета целият. Съдържа цяла една философия, едно верую на миналото. Има 22 съгласни букви. В този Псалом всяка една буква какво съдържа. Алефа какво съдържа. „Б“-то какво съдържа, „Д“-то какво съдържа? Сега може би, ще се спрете. Какво аз зная, какво нещо е „А“-то. В езика имате 22 съгласни. Сега няма да се спирам върху съгласните. Съгласните букви са букви, които спират човешката енергия. Гласните, които отварят път, равно го отварят. „А“-то отваря по един начин, „О“-то по друг начин, „Е“-то, „И“-то по трети. Сега тия са закони на човешката мисъл. Ти не може да произнесеш една буква, ако не знаеш да мислиш, ако не знаеш да чувствуваш, ако не знаеш да постъпваш, не може да произнесеш буквите. Да допуснем, че в един тон има 16 трептения, но всяко едно трептение съответствува на един обертон. Следователно, за да произнесеш правилно „До“-то, трябва 16 обертона да ги произнесеш и като се образуват съединяват се в едно, имаш „До“-то, основният тон, най-ниският тон в дадения случай, който е достъпен за ухото. Но все таки, като произнесеш „До“-то музикално, в основният тон на „До“-то, ще усетиш едно вътрешно чувствувание, едно вътрешно напрежение. Всичко ти е много добре, богат си, всичко имаш, но усещаш в себе си едно вътрешно напрежение, нещо очакваш в тебе да се пукне. Имаш едно напрегнато състояние. Казваш: „Има нещо, напряга ме нещо в ума, в сърцето ми.“ Туй е До, 16-те тия обертона започват да действуват вътре, като се съединят заедно, образуват едно съединение, което ние наричаме До. Туй съединение, като експлодира и другите експлодират. Сега тук върви по съвсем друга гама. Не върви по онази гама, по която е създаден българският език. Сега, да се тълкува един език, има си един начин на тълкувание. Тези, езиковедите тълкуват как се превръща буквата. Как се превърна буквата или в „п“ или в „д“. Чудни работи стават в света. Англичаните имат една дума „prevent“. Преди 200 години означава: „накарай ме Господи, накарай ме да направя нещо.“ Сега има обратното значение: „Спри ме, Господи, да не направя някои неща, които са неблагоприятни на Тебе.“ Питам, как се е изменило сега, че думата да има две противоположни значения. Мисля, че сега, както се произнася е по-право отколкото по-рано. По-напред е означавала, когато иска един човек, да го накарате. Кога трябва да се кара един човек? Кога го караш? Може да го караш само нагоре. На високо се кара. Трябва да го мушкаш. Той се оглежда, не иска да се качва нагоре. Ако този човек го туриш в една хлъзгава почва. Запример зимно време, трябва ли да го караш. И без да го караш, той си замине. Тогава вече иде, ще дойдеш да караш. Ако нямаш, ще кажеш същата дума: „кара“. Ако дойде да слиза, че слиза надолу, ще дойде „prevent“ – спри го! Ако не го спреш ще се търкули. Ако не го караш, няма да се качи на върха, пък ако не го спреш, нищо няма да остане. Казва сега: „Накарай ме.“ Какво значи? – Възпри ме от тази работа. Той не знае, че те са две различни идеи. Да те накарам, значи нагоре ти вървиш. А отгоре слизаш, тогава трябва да взема мерки, да не би да слезеш по-долу да се прeкатури колата. Ако четете сега, евреите са имали една философия, ще знаеш къде е мъчнотията. Да кажем, ако Алфа е мъчнотията. Тогава ще четеш къде е мъчнотията. Казвам сега: „Какво е качеството на Алефа. Блажени, които са непорочни в пътя си.“ Значи започваш една работа с А. Като започнеш с тази работа трябва да имаш едно качество. „Блажени, които са непорочни.“ Второто: „Които ходят в закона на Господа.“ Блажен е всеки човек, който взема чисти и музикални тонове и спазва законите на музиката. Щом произнася хубаво, няма да има бележка нито от публиката, нито от своите приятели, нито от публиката, нито от своя учител. Всеки ще го харесва. „Блажени, които пазят свидетелството Ми.“ И търсят от сърце свидетелството Му и търсят го от все сърце, наистина, те не правят беззаконие, ходят в пътищата Му. „Ти си заповядал да се съхраняват прилежно завещанията Ти, дано се оправят пътищата ми.“ Аз ще кажа, дано да се науча хубаво да пея. Как ще се оправят пътищата? Дано да се науча да пея хубаво, да не става нещо, да има някаква малка спънка в гърлото. Един музикант не трябва да яде люти работи. Той не трябва и кисели да яде, може да яде, но винце да пие, или кисело винце, или кисели пиперки или шопски пиперки, или солени маслинки [не]! Та сега някои хора не знаят. Някой човек иска да се удоволствува в света. Има удоволствие от маслини. В твоя морален живот ще се спънеш. Или 20 години винце пиеш по три, четири чаши. Ще се измени твоето състояние, от меланхолик ще станеш весел. Като пиеш 4 чаши, изведнъж ще бъдеш разположен, да пееш. На вас, ако ви дам 4 чаши, всички ще пеете и без да искате, ще имате едно разположение. Пък ако ви държа 3 деня гладен, да не ви дам и водица да пиете, хич няма да имате разположение да пеете, едва ще излиза глас. Питам някой, който не разбира закона, ще се спре [ли]? Човек трябва, за да оцени водата, трябва да постите, за да знаете какво нещо е вода. Няма да можете да спите. Навсякъде из планините горе, навсякъде вода, извори, ще виждаш, ще ти се отворят очите само, така ще гледаш. Защо гледаш? Как няма да гледаш, то е външната страна на онзи, великият закон, когато човек има желание. Някой път казвате: „разчитаме ние на пожеланията.“ Защо? Пожеланието, това е най-великата сила в света. Ти, като пожелаеш да имаш нещо, не може да се освободиш от туй, което пожелаеш. Щом пожелаеш, дали е добро или зло, не може вече да се освободиш от него. Ти, оттам насетне, може да бъдеш първият философ, поет, моралист, но пожелаеш ли, отиде вече. Ти може да кажеш, че събуждаш един Божий Закон. Каквото пожелаеш Бог ще ти го даде. Казва: „Ти това, което пожела обмисли ли го добре. Дайте му го.“ В невидимият свят има един закон, ще те предупредят. Ти това, което пожела три пъти ще те попитат, обмисли ли го. Със сърцето си желаеш. Казва, „дайте му го“. Пожеланието може да се изпълни моментално, някой път може да се изпълни след 5–10–15 години, някой път след 120 години, а някой път след едно прераждане, две, три, четири, пет или след десет прераждания ще дойде да се изпълни, един такъв закон. Ако вникнеш вътре, след 10 прераждания ще се изпълни. Казваш: „Защо това ми се случи?“ Защото ти си го пожелал. „Дано да се оправят пътищата ми, за да съхранявам Твоите повеления, заповеди.“ Ако един певец знае, ако може да вземе Си бемол, какво ще стане? Или ако вземе Си повишено, или Ми бемол, например, взел както трябва. Сега в музиката, ако вземем с понижение, казвате, че слизаме надолу. Ако вземем с повишение, то се качваме нагоре. В повишението има качване, но всякога едно музикално повишение, при онзи, великия музикант, има едно повишение, след което всякога следва едно понижение, повишение, понижение. Пак качване, после пак понижение. След туй чувствуваш по-дълбоко слизане. После пак повишение, пак слизане. По закона на еволюцията, музиката е съвсем друга. Сегашната музика на еволюцията съвсем друга категория е, по същите правила върви, но сега отгоре надолу има слизане. После пак нагоре. Пак слизане, пак нагоре, еволюция. В слизането отгоре, има слизане и качване, но слизането може да продължи, докато човек слезе до дъното на живота. Когато, някой път, вашите работи не вървят по закона на еволюцията, вие искате да еволюирате. Казвам, вие ще инволюирате. Вие сте един добър певец, казвам ви: След 10 години гласът ви ще задебелее, вие няма да бъдете сопран, ще бъдете бас. Той слиза, слиза в една гъста материя. Всичките басисти все са загазили в гъстата материя. За да бъдеш сопран, трябва да вървиш по закона на еволюцията, трябва да се качваш. Ти не може да бъдеш сопран, ако нямаш такива тънки чувства, ако нямаш трептенията на една жена, ти не може да бъдеш сопран. Ти не може да бъдеш бас, ако нямаш трептенията на мъжа. Или да ви кажа: бас всякога може да станеш. Аз да ви кажа: Започни да заповядваш, ти вече бас ще имаш. Всеки, който иска бас, щом като започне да заповядваш, басът ще дойде, ще бъдеш един контрабас, че като забучиш. Нали дадоха един концерт, някакъв квартет. Квартетът трябваше да го слушам, понеже, деликатен, имаше изражение, чист беше. Не можах от другите да ги слушам. Тия вълни минават спокойни. След това дойде друг да даде един концерт на контрабас. Като захвана, като че баса беше до мене, горе. Казвам: тия тонове пробиват. Казах, за 4-мата души, не ги зная какви бяха, не ги видях, но като свириха, представих си понятия за тяхният образ, характерът какъв е. За този контрабасист от тона си съставих [понятие]. Този човек забелязах, че сега се учи на контрабас. Тъй присърце хванал работата. От контрабаса зависи всичко. Ако се научи да свири ще стане нещо. Ако не се научи, работата е спъната. Тези, като свириха, искаха благоволението на публиката, да се покажат, че свирят, не са прости хора, имат едно благоволение, дошли да посвирят на тази публика.
Аз ви говоря по този начин, понеже, от тия движения не може да се
освободите вече. Казвам и на вас: Вие, като дойдете и хванете
контрабаса, каквато работа хванете, трябва да хванете присърце. Ако
сте в началото, присърце трябва да хванете. Някой път питате защо
трябва да бъдете духовни хора. Ако не сте духовни хора, вие ще бъдете
хора без съдържание. Духовността има съдържание. За да добиеш
съдържание в себе си, трябва да бъдеш духовен; един плод, за да е
узрял, аз непременно трябва да бъда духовен. За да бъдеш духовен, ти
няма да слизаш от едно място, да мислиш, това е духовност. Духовността
е съдържание в тебе. Ще имаш напрежение, едно мощно желание; от
известни препятствия, които имаш в живота си, ти ще искаш да се
освободиш. Може да имаш едно негативно желание. Пък може да имаш едно
положително желание. Имаш някаква добродетел в себе си, искаш да я
приложиш. Имаш желание да приложиш туй добро, което имаш. Ще намериш
един начин. В тебе има едно движение. То е право. Няма да го отлагаш,
да кажеш: „за друго прераждане“. Според мене денят да ви бъде
мярка за вашите желания. Като се роди едно желание, непременно, като
изгрее слънцето, докато залезе, трябва да го направиш. Не го отлагай
за другия ден. За мене денят не е 24 часа. За мене слънцето, като
изгрее, е мярка. Като го гледам, като се качи по хоризонта, слънцето
се изкачва нагоре и после мислите, че слънцето слиза. Така изглежда,
като че слиза и залязва, но залез няма. 
Слънцето се движи в
кръг. Слънцето се върти и двете тия линии са неверни понятия. Слънцето
така обикаля от запад към изток отива. Ще дойде, ще се качи и после
като че ли слиза. Туй е една плоскост. То е залезът отдолу. Не виждаме
слънцето, понеже е далеч от нас, а тук се вижда слънцето. Върви към
север. Слънцето е към север, ние го виждаме. След един час, като
залезе слънцето, къде е? Някой ясновидец казва: „Аз виждам слънцето
под себе си.“ Казват, горе било слънцето, а долу какво е това. Но
това е вече една плоскост.Тя е духовна плоскост. Това е плоскост в
духовния свят. За нас това е перпендикуляр. За нас е перпендикуляр, а
в духовният свят, това е една плоскост. Горе значи е центърът. Главата
ни е горе, понеже е по-близо до центъра, който ни претегля. Краката са
по-далеч от слънцето, долу са; надолу значи от центъра към
периферията. Когато плоскостта се увеличава, това е надолу. Когато
плоскостта се намалява, това е нагоре. Когато този перпендикуляр се
увеличава, това е надолу. Ние сме далеч от центъра. Колкото този
перпендикуляр се намалява, ние сме по-близо до центъра. Следователно,
казвам тогава. Ще те срещна, ще ти говоря на един език математичен,
геометричен: Ти трябва да намериш своя перпендикуляр, или пък ще ти
кажа: Ти трябва да увеличиш своя перпендикуляр или ще ти кажа: Трябва
да намалиш своята площ, на която живееш, или трябва да разшириш площта
в която живееш. Тогава ще имаме 2 различни идеи. В разширението трябва
да се отдалечиш от центъра, при намалението, трябва да се
приближиш. Ако си близо при центъра ще добиеш известни качества,
запример, понякой път, вие искате, във всички вас има
желание. Всичките деца опитват туй чувство. Децата искат винаги да
бъдат близо до майка си. Защо? А пък възрастният иска всякога да бъде
далеч. Една дъщеря, като стане на 16, 17, 18 години, иска да бъде
по-далеч от майка си и баща си, колкото се може. А като малко дете се
държи за ръката, за полата на майка си, защо е така? В ранната възраст
магнетическата сила е по-голяма, следователно, тя привлича детето
повече. Майката привлича детето повече. Туй дете не може да се
освободи от магнетичната връзка на майка си. Като израстне вече на 19
години, електричеството на детето е по-силно, че го отдалечава от
майка му. Тогава, в края на краищата, желанието на детето ражда
противоположна сила. Детето иска да се отдалечи от майката. Има си
едно съображение това дете. Духовното съображение е това, че то не
иска да препятствува на майка си да я безпокои. То счита, че в своето
незнание спирало майка си. Иска да иде някъде, то я спира. Та сега,
туй дете, като съзнава своята погрешка, става по-разумно започва да се
отдалечава, да не спъва майка си. Когато детето не разбира закона,
казва: „Аз искам да се освободя от неговото влияние.“ Що е греха?
– Искам да се освободя от влиянието на Бога. Що е доброто?
– Искам да се приближа при Бога. Значи в единия случай, при
греха, искаме да останем самостоятелни. Що е доброто сега? Доброто е
приближаване, а грехът е отдалечаване. Следователно, в греха има две
понятия. От какво излиза в български думата „грях“? От грея
грях. Съгреших значи нагрял си се повече, отколкото
трябва. Следователно, трябва да се отдалечиш. Слънцето силно те грее,
ще туриш една плоча да не се грееш. Ще туриш плоча да възприема греха,
а ти да бъдеш свободен. Ако не се грееш, тогава ще се яви друго едно
противоречие, ще изстинеш. Следователно, ако се грееш, ще се нагрееш
повече, ще започнеш да се топиш. Казваш: „Стопих се.“ Ако се
грееш малко, ще замръзнеш, щом като замръзнеш, казваш: „Аз искам да
се отдалеча от Бога.“ Хубаво ще се отдалечиш. След като се
отдалечиш на известно разстояние да не те грее Господ, ще
замръзнеш. Като замръзнеш ще се спреш на едно място, няма да можеш да
се движиш. Тогава след векове… След един ден, два деня ще се яви
желание да дойде някой да те стопли. Трябва да се върнеш назад. Сега
какъв е изводът, който ще направите? Какво е приложението? Всички
носите кръста. Една млада жена носи един такъв златен кръст, направен
с брилянти, с бисерчета. Най-първо погледна, виждам, тя е религиозна,
има известна идея. Значи тя може да го е турила под ризата, да го не
виждат. Сложила [го] за оръжие, за
зор-заман. Тя е доста угледна, казва: „Имам една мъчнотия.“
Казвам: „Каква е?“ – „Ожених се за един мъж, мислих
първоначално, че аз ще мога да го преобразя, да направя нещо от
него. Имах непреодолима вяра, но сега се убедих вече, че не
може. Започва да се разстройва здравето ми. Този човек не е лош, но
воля няма. При мене като е плаче, като излезе прави каквото си
иска.“ Дошла до едно заключение и тя казва: „Искам сега да ми
дадеш един съвет. Временно ли да се отдалеча от него, или съвсем да го
напусна.“ Като ми каза съвсем да се отдалечи, нейният кръст
изскочи. Не че стана нещо, тя направи едно движение и кръста излезе
навънка. Рекох си: Тя си носи кодекса на кръста, показва по кой начин
да го напусне или да не го напусне. От този кръст трябва да се
движи. Ти, като страдаш ще се научи да употребиш кръста, както
трябва. Кръстът е закон за работа в света. Той не е само за едно
украшение. Трябва да знаеш, кръстът показва, в дадения случай ще
слизаш или ще се качваш, в ляво ли ще отидеш или в
дясно. Следователно, кръстът показва, по кой начин трябва да се качиш
или по кой начин трябва да слезеш. Или, ако отидеш в ляво или в дясно
как да се подвижиш.
Това са ред силови линии, които
спъват вашия ум. Вие туряте, че обичате някого, вие не знаете какво
нещо е любовта. Вие обичате някого, но не знаете, приближавате ли се
или се отдалечавате. Вие обичате някого и не знаете, дали той се
приближава или отдалечава. Вие не сте астрономи. Онзи, когото вие сте
възлюбили, тя е една нова планета, която влиза във вашата слънчева
система и се приближава. По видимому той иде към вас. Като дойде до
вас, ще направи като онези комети, които се движат към слънцето, [приближават] се и след това отдалечават се,
образуват опашка. После се отдалечи, че опашката и главата, всичко
изчезне. Най-после кометата не се вижда, изгуби се и с най-силните
телескопи, като гледат астрономите, тя е толкоз далече някъде из
пространството, че не се вижда. Казвате: „Защо аз го обичам?“ Че
го обичаш, човекът не иде за тебе. Ти имаш възлюблен. Ти, като виждаш
някого, тъй трябва да го обичаш, като че за тебе иде. Той влиза в
Божественият свят да се прояви. Кометата не иде да остане в слънчевата
система. Може да остане, ако я привлекат, да изменят нейният път. Ако
направят елептични пътища, та и веднага тя ще остане в този
път. Казвам от научно гледище: Във вас има известни идеи, във вас има
известни желания и постъпки. Нека вземем желанието. Желанието иде от
Божественият свят и все ще окаже известно влияние върху вас. Вие не
може да се избавите от последствията, на желанието. Самото желание ще
си замине, но последствията ще останат. Халеевата комета мина в 1910
година. Тя мина и остави своето влияние. Всичката тази объркана
работа, която съществува в умовете на хората. Това е Халеевата
комета. Опашката е засегнала и умовете на хората и сърцата на
хората. Всеки усеща, или че му липсва нещо, или че няма условия да се
прояви. Един иска да пее, пък глас няма. Има желание – глас
няма. Друг е даровит, глас има – няма кому да пее. Казва:
„Кому да пея?“ Пей на себе си. Вие искате да живеете добре,
нямате публика, казвате: „За кого да живея?“ Сега дойде една
друга мома, млада сестра, казва, че животът и се обезсмислил
вече. Казва: „Учителю, обезсмисли се животът ми.“ Аз виждам една
доста голяма опашка на една комета е влязла в нейната система. Тази
комета е засегнала нейното слънце, че вече животът ѝ няма
смисъл. Защото тя усеща, че тази комета е влязла, ще си замине някъде,
после и с телескоп няма да я вижда. Казва: „Отдалечи се моя
живот.“ Виждам, че тази комета, която влезе, е нейният възлюблен,
който заминал някъде, и тя казва, че не може без него, ще умре. Сега
бих ви изяснил какво значи „не може без него“. Аз ви говоря
сериозно, но вие разбирате повърхността на нещата. Щом говоря за
любовта, вие разбирате, че засягам някого. Казваш: „Ти не знаеш
какво нещо е любовта.“ Та никой не знае какво нещо е
любовта. Казва: „Горяла ли те е любовта?“ Казвам, доста съм
изгорен. Аз се лекувам. Като ме изгори, намажи ме и се пазя. Любовта
изгаря, тя отгоре изгаря, защото кожата има 9 пласта. Ако изгори и
деветте пласта, тогава остава цял склад блага. Ще гледаш само горният
пласт да изгори, ти няма да се приближаваш до любовта и няма да
заповядваш на любовта, понеже, ако искаш да заповядваш на любовта, то
любовта има такова силно движение, че твоята мисъл, която изпращаш,
искаш да завладееш любовта, така силно е движението на любовта, че
обхваща твоето желание, завлича го. Има тренове, които се движат така
бързо, че когато минават ти трябва да бъдеш на 10, 15 метра, ако не,
ще те отхвърли въздуха. Онези от вас, които си играете със Закона на
Любовта, не знаете, че така силно ще мине, че вие ще отхвръкнeте
някъде. Чудите се. Как е възможно Любовта такова възвишено нещо да те
търкули? Не че Любовта го прави, но ти не разбираш. Когато Любовта
минава в света образува мощна сила. Ти трябва да седиш на известно
разстояние. Закон има, който определя на какво разстояние трябва да
бъдеш, когато любовта минава. Първият лъч, който изгрява, ако си на
плоско поле, на такова разстояние трябва да бъдеш от нея, за да я
разбереш. Като изгрява слънцето, то е мярка за Любовта. На какво
разстояние трябва да бъдеш. На какво място трябва да се поставиш, за
да видиш първият лъч. Ако аз може да видя и схвана първият лъч на
слънцето, разбирам първият лъч на Любовта, който ще внесе онова
силното, мощното. Когато говоря за подмладяването, разбирам онези
Божествени отношения, които Бог турил, че в едно отношение, като се
поставиш, да чувствуваш приятна топлина, после мощ. Щом намериш една
основна точка, ти ще почувствуваш. Най-първо ти ще имаш една светлина,
която е мощна в тебе, в умът ти. Ще почувствуваш, че имаш една
топлина, която е мощна в сърцето ти. Ще почувствуваш, че имаш сила във
волята си, имаш светлина, имаш топлина и сила имаш. Сега си човек
готов за работа. От твоето умение ще зависи какъв трябва да бъде
живота ти. Сега някои от вас питате, каквото сте учили трябва вече да
приложите. „Слушала съм една песен: „Любов ме озари.“ След
като свършим, ще пеем. После казвате: „Срещнах някого много ми
хареса.“ Кого си срещнал? Представете си, че ако във вашият свят
имахте две слънца, когато едното залязваше, а другото изгряваше,
тогава какво щяхте да направите? Тамън едното излезе, другото се
покаже, тогава какво ще правите? Ако е едно слънце е много добре, но
ако имате две слънца. Слънцето е едно, защото ние още сме много слаби,
затова слънце, затова едно слънце ви трябва. Много слънца има. Като
погледнете тия звезди на небето, то са все слънца. Тия слънца са
толкоз далече от нас, не произвеждат голям ефект в нас. Ако бяха
близо, като слънцето, ние не щяхме да знаем какво нещо е почивка. Защо
трябва да залезе слънцето? – За да си починем. Защо трябва да
изгрее слънцето? – Да се яви един подтик за работа. После трябва
да си починем, трябва една почивка. Що е страданието? Страданието това
е една почивка от любовта. Ти ако не страдаш, не може да си
починеш. Някой казва: „Да бъдем вечно блажени.“ Ти не разбираш
какво нещо е блаженството. Вие не сте разбрали какво нещо е
страданието. Страданието е блаженство. Десет хиляди градуса, за един
първокачествен светия, това е една хубава приятна топлинка, която той
усеща. Десет хиляди градуса, които разтопяват всичко. Този светия ще
усети, че е много приятно. Туй, което за светията е приятно, от тебе
нищо няма да остане. Туй, на което светия се радва, ако речеш да се
радваш ти, на неговата радост! Този светия, който знае опасността,
казва: „Ще седиш далече от този огън. Далеч да бъде за тебе.“
Колко трябва да се намали тази топлина, за да бъде приятна? Трябва да
бъде 37 градуса. Ако за светията е 37 хиляди градуса, за тебе трябва
да бъде 37 градуса, за да бъде приятна.
Някой път, вие мислите, защо Господ не обръща внимание на вас. Молите се. Много пъти се молите, искате нещо – търсите си белята и като не се молите пак си търсите белята. Този, който не се моли, той мърмори, няма да се моли, но то пак е молитва. Казва: „Досега бях глупав.“ Казваш: „Няма да се моля.“ Ти си търсиш белята на главата. Ти ще се молиш и оттатъка ще минеш, но ще знаеш как да се молиш. Но под думата „молитва“, какво разбирам? Има молитви низходящи, има молитви възходящи. Има молитва, която може да те приближи при Бога. Ще се молиш, някой път, да се приближиш при Бога, ще се молиш, някой път, да се отдалечиш от Бога. Аз какво разбирам под това? Да се приближа при Бога, да ида да ми предадат първият урок, една лекция на един закон как трябва да живея. След като ни предадат [тази] лекция, ще се отдалеча, ще ида да работя. Отдалечаването е да ида да работя, да опитам тази идея, да извадя една опитност. Пак се приближа при Господа. Няма да бъда на същото място, дето ми е предадена лекцията. Пак ще се приближа, пак ще се отдалеча. В туй приближаване и отдалечаване, ти обикаляш, то е движение в кръг. Всякога, [от] най-малката частица на този кръг, ще възприемеш нещо. Като обичате някой човек, вие искате да го държите около себе си. Ако Господ би ви позволил, вие ще развалите целият свят. Ако хората само за едно мигновение биха се спряли, цяла една катастрофа би станала. Благодарение, че има едно движение. Всички се движите и в туй движение е вашето спасение. Страдате, радвайте се, защото, ако не страдате, 10 пъти е по-лошо. Радвайте се, хубаво е да се радвате и да страдате и в единия и в другия случай е хубаво. Тогава турям контраст: Радостта е разбрана скръб. Разбраната скръб е радост. Неразбраната доброта, е скръб. Неразбраната доброта, става скръб. Разбраната скръб е добродетел. Има нещо в света реално. Реалната любов произвежда радост. Неразбраната любов произвежда скръб, страдание и мъчение, всичките тия работи.
Та казвам: Тия работи ще ги държите в ума си. Щом дойдеш до едно противоречие ще знаеш, че има нещо, което не си разбрал. Всичките ти страдания, всичките ти спънки в живота произтичат от неразбиране. Казваш: „Аз се моля.“ Молиш се, но има нещо неразбрано в молитвата. Казваш: „Аз вярвам.“ Вярваш, но има нещо неразбрано във вярата ти. – „Аз се надявам.“ – Надявам се, но има нещо неразбрано в надеждата ти. – „Аз го обичам.“ – Ти го обичаш, но има нещо неразбрано в обичта ти. Ако една майка по 10 пъти храни детето си на ден, тя от голямо усърдие, да го не изгуби, тя постоянно го храни като куркоя. Колко пъти трябва да го храни? – Кажете ми? Аз ако имам едно дете ще го нахраня сутрин, когато изгрее слънцето, към обед още един път, към пладне и вечерта. Значи на 24 часа 4 пъти ще го храня. Може да го храня 8 пъти, може да го храня 16 пъти, но тогава целият ход на работата ще се измени. Да храниш едно същество 16 пъти, ти трябва да имаш друго разбиране. Казвам сега аз ви говоря, за да имате едно разбиране за отношенията на Божественият Дух, да имате едно правилно отношение. Аз разбирам отношение, да няма мърморене в твоя ум, да няма постоянно „мъра-мъра“. Не мърмори! Как да го предем? Котката така мърмори. Излез из котешкия свят. Тя, като тръгне, върви и казва: „Дайте ми, и на мене ми дайте.“ Тя седи и нагоре гледа и мечи. Но, котката щом вземе рибата, няма мърморене. Господарят, който видял, че рибата изчезнала, една от рибите изчезнала и той намислил вече, да ѝ даде един урок за хубавата риба. Какъв урок ще ѝ дадеш на котката, която изяла рибата?
Да дойдем до мисълта: Човек не трябва да мърмори, но трябва да мисли, защото в мърморенето ти всякога имаш една мисъл, не че трябваше това да го правиш. „Не трябва да го правя“, казваш. Хубаво, туй може за един човек това да е право, мисълта ти да е права. Но всяко нещо, което Бог допуска, Той го обмислил. Туй, което Той дава, в дадения случай, то е най-доброто, по-добро от него няма. „Аз не Го разбирам.“ Ако разбирам Бога, доброто е в мене. Ако не Го разбирам , аз зная, че злото е при мене. Ако не разбирам Бога, знам, че съм на пътя на изкушението. Може да попадна в изкушение. Ако разбирам, доброто е път за усилване в човека. Когато някой път влезе злото, дразни ви. То ви дразни, че вие не разбирате вашата мисъл и Божият Път. Казвате: „Защо Господ ми го дал?“ Или пък имате желание. Всяко желание, което се явява във вас, то може да бъде някога полезно, но трябва да знаете туй желание, в дадения случай, полезно ли е за вас или не. Представете си, че вие сте религиозен човек, търсите Божият Път. Представете си – за изяснение само – един човек си изгубил своя диамант, който е толкоз голям, колкото яйцето на един гълъб. Вие, като намерите този диамант, казвате: „ето Господ отговори на моята молитва“. Някой си изгубил диаманта, ти го намериш. Той е нещастен. Той го търси. Ти сега го намираш и в тебе се явява желание да го скриеш. Другият, който го търси в него има желание да го намери. Онзи иска да го намери някъде, а пък ти искаш да го скриеш. Кой е на правата страна? Който го е изгубил или който го е намерил? Майката ражда един диамант, едно дете, туй дете е диамант, като кокоше яйце. Питам: Този диамант за себе си ли го ражда или за другите? Най-първо, тя иска от Бога едно дете да ѝ даде, защото само така ще стане майка. Сега противоречието откъде произтича? Казва, туй дете, ако не дойде, тя майка не може да стане. Пък тя трябва да стане майка, да има туй самочувство на майка. Добре. Един ден тя намери диаманта, дойде този диамант, роди се. Казва: „Това дете е мое.“ Ни най-малко не мисли, че този диамант Господ го прати на екскурзия. Да каже там долу на земята, че има една душа, която иска диамант. Идете малко за 4–5–10 години да поработите, да говорите там. За 10 години го пращат това дете. След 10 години пишат му да се върне в домът си и диамантът се връща. Майката вече е неутешима. „Имах – казва – едно диамантче, отиде си, отиде ми сърце. Какво да правя вече?“ Как ще разрешите мъчнотията? Сега моето желание не е да ви кажа, но казвам, че целият съвременен свят се занимава все с неразрешени задачи, вътре има едно отношение. Животът е пълен със задачи, задачи и всичките неразрешени и като обичате вие имате една неразрешена задача и като мразите пак имате една неразрешена задача и като вярвате имате една неразрешена задача. Хиляди задачи неразрешени, при това искате да направите нещо. Казвате: „Защо дойдох на земята? Трябва да се проявя.“ Да се прояви човек, трябва да разбира положителната страна на живота. Аз ви гледам, понякой път и наблюдавам, вие не знаете да говорите. Сестрите, които са много любезни, казва: „Заповядайте.“ Дойде друг при нея, казва: „Какво искате, остави ме намира сега, не съм разположена.“ На едната казва, много любезно, а на другата казва: „Не съм разположена.“ Аз не ви съдя. За мене са противоположни сили. В първият случай, когато ѝ казва любезно „какво обичате“, е магнетическа сила. Едната сестра ѝ дала нещо. А пък другата, към която няма разположение, е взела повече от нея. Аз забелязвам същите чувства. Срещам един просяк, казва: „Господине, жена, деца, бедни сме“ – разправя ми. Като говори, виждам го веднага, че този човек ми говори нещо, което не е верно. Бръквам в джоба и каквото намеря, давам му. След три, четири часа той ме среща пак, не ме познава и пак ме спира: „Господине, жената ми, децата ми…“ Аз го познавам и му казвам: „Ти как не си отишъл в дома си? Аз мисля, че в дома си трябваше да идеш.“ Дадох му толкоз, да иде при жена си и да ѝ занесе. – „Че как ще си ходя?“ – „Рекох, аз преди 3 часа минах, че ме срещна. Дадох ти да занесеш нещо на жена си.“ Казва: „Аз не те срещнах.“ „Ти, рекох, не ме позна, аз те познах.“ Влизам в една гостилница и казвам на гостилничаря: „Ако яде, дай му, ако не яде, не му давай парите. Ако иска да яде, нека се нахрани, но ако не яде, нека си върви.“
Сега ние трябва да бъдем концентрирани в себе си. Човек трябва да бъде положителен. В дадения случай, онова, което вършиш, гледай да не бъдеш раздвоен. Щом се раздвояваш, не предприемай нищо, не трябва да бъдеш раздвоен. Научете се да се самовладате. Някой път, във вас се зароди едно желание, ти не си прав да го махнеш. Представи си, че ти се намираш така някъде, но в туй махване ти си прав да се освободиш, да не ти изгори ръката. Но един приятел имаш наблизо и като махнеш може да го удариш в лицето. Гледайте, в даденият случай, като се отдалечаваш, [от] туй, което те опарило, че като правиш услуга някому, да не правиш пакост. В сегашният живот трябва да бъдете много внимателни. Дойде едно желание, второ, трето, това са все желания. Трябва да знаете, Бог изпраща тия желания да ви изпита на каква степен вие сте дошли на вашето развитие. Когато вашите деца станат недоволни. Щом децата са недоволни от вас, те се отдалечават, не ги спирайте. Само спирачките как да ги завъртите, да се отдалечават, отдалечават равномерно.
Та казвам: Онова, което трябва да приложим в живота, то е следното: Пътят, Който Бог ви начертал, гледайте в този път равномерно да вървите. Някъде забавяте, а някъде ускорявате, пак замедляване и ускоряване. Пътят ви може да е една окръжност, може да е една елипса, хипербола, парабола, гледайте да разбирате законите на този път. Често говорите за подмладяване. Когато човек вземе да остарява, той започва да става мрачен, нещо му тежи. В съзнанието започва да вижда такива тъмни сенки. Като погледнеш, речеш да се молиш на Господа, изведнъж изскочи едно желание пред тебе, но ще видиш една черна сянка, пак речеш да се помолиш, ето дойде друга сянка. Туй показва, че ти си влязал в една гъста материя, има голямо съпротивление, гледаш из тази, гъстата материя да излезеш. Имаш желание. Едно желание е на мястото си, когато всяко желание ще внесе нещо в твоя свят. Гледай обмяната да бъде правилна. Онова, което желаеш може да дойде, ти трябва да платиш за това желание. Сметката ти да е равна. Когато купиш един скъпоценен камък, цената, която си дал, да съответствува за качествата на скъпоценния камък. Да кажем, ако ти дадат едно стъкло, подобно на диаманта, ти го вземеш за един диамант, в тебе ще се зароди едно отвращение, че са те излъгали. Да не остане в тебе мисълта, че този, който ти дал диаманта, те е излъгал. Да кажеш: „Този човек е доста добър, не ме излъга.“
Казвам: Всяка една ваша постъпка, всяка една ваша мисъл, те ще бъдат неща, като произведение, което е влязло в един свят. Като влезете в този свят, гледайте да са доволни хората от вас. Или другояче казано: Да е доволен Господ от нас и ние да сме доволни от онова, което Бог дава, в замяна на това да платим. За мене любовта е плащане. Когато аз обичам някого, следователно, той ми е дал нещо и аз плащам, но моята любов ще зависи, според цената на онова, което ми е дал и толкоз любов се определя. Практически се определя от качествата на онова, което той дал. Колкото диамантът е по-голям и качеството по-добро, толкоз моята любов ще бъде по-голяма към него.
Та казвам, аз трябва да оценявам. Ако той иска да ме излъже и аз искам да го излъжа, тогава се образува неестествена връзка. Навеждам ви това, не да се съдите. Отношението ви към Първата Причина, към Бога или към Духа, който ви ръководи, трябва да бъдат правилни. Казвате, да познаваш духа си, да познаваш себе си, да познаваш Бога. Казвам, като познаваш Бога, да оценяваш, какво благо Бог е за нас. Тогава ще се явят качествата на вечния живот. „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго и [Истиннаго Бога] и Христа, Когото си изпратил.“ Тогава, като се приближаваме към Бога, ще дойдем да постигнем онова, което желаем. Сега вие искате, понякой път, да се поправи животът. На някои хора лицето е валчесто, като месечина, на някои лицето не е валчесто. На някои хора очите са изпъкнали, на други вдлъбнати. На някои веждите са като на старите клони, надолу. Всички искате да имате едно красиво лице. Красиви линии трябва да имате. Носът има една линия, очите имат живи линии, постоянно се движат. Веждите се определят от живите линии. Хиляди линии има, които дават израз. Красотата зависи от ония динамични линии, които са като някоя симфония, движат се. Като срещнеш някой човек, ти е приятно, понеже, красотата е музика. Като срещнеш един красив човек, то е цяла музика. Ти срещаш, има нещо, което те изпълня, приятно ти е. Тия линии, които той носи са свързани с невидимият свят. От тази линия, излиза нещо, чуваш нещо, което не си чувал до тогава. След като замине, казваш: „Колко е красив този човек.“ Този човек е едно изявление. Неговото лице е изявление в Духовният свят. Срещате един човек, казвате: „Колко е добър този човек“, изявление е от духовният свят. Тази доброта не е отвлечена. Доброто се вижда. Показва го неговото лице. Честният човек, справедливият човек, добрият човек, праведният човек, силният, мощният, ученият, всички те си имат известни линии, които трябва да ги знаем. Човек, който е музикален, без да знае пиесата изсвири. Казвате: „Хубаво тяло.“ Оценявате. Има една външна страна, пък има една вътрешна страна. Казвам, най-първо турете една вяра в себе си. Вярата, която да помага не само на вас, но да помага и на окръжаващите. Ако всички вие разбирате закона на вярата, знаете ли каква сила е. Вие се спирате върху отрицателната страна на вашия живот, на някоя постъпка, за пример. Спирате се, като срещнете един човек, първият поглед с който той ви е погледнал. Като го срещнеш той носи едно положение да се дигне. Ако човек се дигне, като че не е заинтересован. Във всяка незаинтересованост ще видиш твоето правилно отношение. Щом той се заинтересува, във вас или щом не се интересува, във вас влизат неща, които вие ще разберете. Става сложна тази работа. Щом се заинтересувате един от друг, въпросът става много сложен. Вие възприемате работата. Първоначално, когато човек те срещне, като те погледне, като един странник. В първият поглед, с който те погледнал, зависи как[ъв] ще бъд[е] към тебе. Ако ти този начин, това не си разбрал и другите неща може да ги проучваш, но същественото остава. Ако в първият поглед видиш, че любов излиза, тогава веднага ти знаеш, колкото време минава, тази любов ще се разгаря, ще се образува чувство на познанство, на приятелство, вие ще си помагате един на друг. Неразбраността, дето някой път не се обичате, не се разбирате, показва, че като сте се срещнали, нито единият, нито другият не сте забелязали първият лъч, който излиза от вас. Питате по някой път: „Защо срещнах този човек? Защо Господ допусна, в света? Защо влезе в живота ми, да ме направи нещастен или щастлив?“ – Ако сте нещастен, вие не сте разбрали Божественият порядък на нещата, а ако сте щастливи, вие сте разбрали. По-добре е да разберем нещата. Неразбраните неща на миналото, сега трябва да ги разберем. Понеже туй, което сега не разбирате за в бъдеще трябва да разбирате. И тогава, ако за в бъдеще не го разберете за другото бъдеще, за третото. Ще остане за далечното бъдеще. Някои неща може да останат за цялата вечност да ги разбирате.
Сега да се върнем. Сега ви давам една хоризонтална линия да виждате. То е за бъдещи постижения. Сега ви обръщам внимание на близкото. Вие сте до един извор, аз ви довеждам до един извор, ще пиете за пръв път от водата. Казвам: Не бързайте, 10 минути почивка. Погледайте само водата хубава, как извира, но вие сте жаден, имате във вас желание, че като вземете нещо. Ще си извадите чашата от раницата, ще си извадите една чаша такава от скъпоценни камъни, чиста, ще измиете, ще вземете вода, няма да наливате отвън. От тази вода, която изпиeте, ще полеете на краката си. След туй, след 10 минути ще почерпите от тази вода, ще се обърнете към изток, значи към центъра, от който човек е излязъл и ще пиете. Десет минути ще почиваш, ще мислиш за първата глътка на тази вода и ще кажеш: „Благодаря ти, Господи, че си ме удостоил. Първата глътка ми даде една утеха.“ Първата глътка е за вашия ум. Втората глътка е за сърцето и сърцето приема тази жажда. Десет минути, пак ще почакате за вашето сърце и най-после ще пиете една глътка за самите вас. Човек е отруднен. Казваш: „Пий за своето здраве.“ Ще пиете за телото си. Ще пиете 3 глътки. Питам тази чаша, за която аз ви говоря колко е голяма, от диамант, от скъпоценен камък е направена. Вие може да предпочитате тия, обикновените чаши 100–150–200 грама, 250. Гледам има чаши от половин кило или от 1 кило, но много големи са те. Аз ще ви дам приблизително една мярка. Тази чаша съдържа в себе си 9 грама вода. Трите ще пиете за ума си. Трите ще пиете за сърцето си, 3-те ще пиете за тялото си. След като пиете водата, тя ще бъде като един извор, ще започне във вас да извира постоянно. Увеличава се вече. Започва да тече. По едно малко изворче и от ума и от сърцето и от цялото ви тяло, започва да тече този извор. Тази вода, в тялото ви, ще пречисти, ще отвори всичките ви пори. Ще усети тялото ви, весели ще бъдете и сърцето ви весело и умът ви весел, понеже, тази вода е започнала да функционира. Водата, това е новият живот, който влиза в ума ни.
Та казвам: Ние има за какво да благодарим на Бога. Аз вземам едно основание. Основание имаме на Бога да благодарим, от всичкото си сърце. Да благодарим на Бога от всичката си душа, да благодарим на Бога от всичкия си ум, да благодарим на Бога с всичката си сила, за големите добрини, за благостта, която ни е дал. За благостта, която ни дава и за всичките велики благости, които Той е определил за дългите векове в бъдеще. Да Му благодарим и да се приближим при Него не със страх и трепет, че сме грешни, но като съзнаваме със себе си, че ние сме несъвършенни, а Той е Съвършен, за да опитаме Неговата благост. Ние се приближаваме при Бога, да опитаме Неговата благост. Че като се върнем от Него, да станем малко нещо подобни Нему. Казват, че като седял Мойсей 40 деня при Бога, лицето му светнало. Че ония народи не могли да гледат лицето му, че Мойсей е трябвало да си туря едно покривало, за да бъде намалена тази светлина. Евреите показват, че те не били готови да приемат Неговото учение. И днес седи още това покривало и не може да разберат. Казвам: Всички махнете покривалото на Мойсея от вашето лице, махнете покривалото, което е турено върху лицето на Господа, да не би да ви гледа. Като започнете да мислите за Господа, вас ви е страх нещо. Не се страхувайте! Нека Божествената светлина да влезе, да освети всичките затънтени места. Като влезе тази светлина, тя няма да ви съди. Тази светлина е Божествена. Като влезе във вас ще почисти всичко и вие ще почувствувате един вътрешен мир. Господ ще ви каже така, както каза на Петра: „Петре, стани, облечи се, бутни оковите и хайде излез навън. Още веднъж в този затвор да не влизаш.“ Утре ще четете вестниците, какво ще пишат, къде е Петър и как е избягал. Да вървиш по работата, за която си пратен. Не се спирайте да оправяте света, защо някои са богати, някои учени. Но работата е сега всички, какво може да направите. Казвате: „Защо някой е богат?“ Оставете, не се занимавайте с неговото богатство. „Защо е учен?“ Ако ученият се приближи при вас, възприемете от тази наука. Ако богатият се приближи към вас, приемете от неговото богатство. Всеки един човек, кой как се приближи при вас, приемете онова, което Бог е вложил в него. Един пощаджия може да ви даде най-много три писма, повече от 3 писма не може да ви даде. Едно писмо за вашия ум, едно писмо за вашето сърце и едно писмо за вашето тяло и тогава най-първо ти дойдеш сутринта; първото писмо ще дойде, ще пипнеш, казваш: „Има ли нещо за ядене?“ Второто писмо започваш да дишаш, то е за твоето сърце. И третото писмо го изваждаш, започваш да мислиш, какво трябва да правиш? Три писма всеки ден. Започнете яденето, дишането и мисленето. Вие четете писмата си. Понякой път забелязвам някои писма, като ги отворите, прочетеш го хубаво. Някои писма ги четете много внимателно, пък някои писма ги четете тъй бегло. Не, всичките писма ще ги четеш не бегло, но ще ги четеш внимателно. На всичките думи ще се спреш, всяка буква от единият до другият край, писмото ще го прочетеш добре, ще видиш какво е писано. В първото писмо пише тъй: Мисли добре! Във второто писмо пише: Чувствай добре! А в третото писмо – яж добре! Мисли добре, чувствувай добре и яж добре! След туй благодари на Бога, че може да мислиш добре, че може да чувстваш добре и може да ядеш добре. За всичко, каквото правиш, благодари Му, че може да го направиш. Като направиш най-голямата глупост, благодари на Бога че си я направил, да познаеш какъв си. Знаеш колко приятно е да познаеш, че човек е глупав. Приятно ми е, аз виждам някои погрешки, дето никой не ги вижда. За пример, някой път, аз си свиря и виждам, че има недостатък някъде. Радвам се. Вторият път, туй, което съм забелязал го свиря по-добре, третият път още по-добре. Всеки ден на тази песен придавам по едно качество, второ, трето, четвърто. Всякога когато пея една песен, все намирам, че има нещо, което песента ми дава и което аз предавам на песента. Сутрин, като станете забелязвам, че има нещо за което да благодарите. Аз искам тази сутрин да се подмладите с 10 години. Умът ви с 10 години да бъде по-млад, сърцето ви да бъде с 10 години по-младо. Идущата сряда, като дойдете ще ви пожелая още 10 години. Следущата сряда още 10 години – 30 години. Казвам: Да се подмладят умовете ни, да се подмладят сърцата ви, да се подмладят телата ви. Подмладявайте се с Любовта, която Бог ни е дал. Защото Бог желае всинца да бъдем млади, да бъдем като децата. Като влезем в Царството Божие, всички да приложим учението. Сега ви трябва учене, учене, приложение и постижение. Всичките тия неща трябва да дойдат.
Песента, каква беше? – „Да имаш вяра“ Вие сутрин ставате, как трябва да се започне песента? На себе си как трябва да пеете? Като се пее, запъва се малко в пението, когато пеете, онези от вас, в които времето е развито. Нетърпението в човека произтича от онзи факт, че центърът за времето е слабо развит, вследствие на това не разбираме ценността на времето. Когато човек бърза в живота си, времето е слабо развито. В Божественият свят за всичко си има време. Когато туй чувство е развито, то не се изисква дълго време за постижение, то е един миг. Не се изисква с часове да мислиш, за песента, моментално в тебе иде и знаеш как да пееш. Щом започнеш да мислиш дълго време, как трябва да пееш песента, ще я изпееш, както обикновено. Най-първо не трябва да има безпокоене. Искате да пеете тук. Който и да е от вас ще каже: „Какво ще кажат другите?“ Понеже вие сте музикални критици и понякой път не критикувате, а поправяте. Защото в една песен, от кой тон трябва да започне. „Ре“-то е движение. В туй движение има, колко обертонове? Ако вие не може да вземете обертоновете на движението, постижението зависи от туй хармонично движение. Ако вървиш, но на всяка стъпка се разтърсва тялото, вземате една голяма крачка. Големите крачки показват, че вие имате грандиозни идеи. А дребните стъпки показват малки идеи, малки работи. Един ден вие всички ще бъдете на изложение. Щом влезете в духовният свят, като ви видят ангелите, най-първо ще ви погледнат лицата, носовете, очите, ушите, ума ви какъв е. Трептенията ви. Всичко ще разгледат, умът и сърцето, ще бъдете изложени. Няма да се плашите като една картина, ще бъдете на изложение. Тук ще започнат хората да забелязват, че носът, че очите, че веждите. Вие ще седите и няма да имате мнение. Като критикуват картината, кой е виноват за това? Картината критикуват. Художникът слуша и се гуши. Той горкият трепери. Казва: „Носът не е на място“, на художника трепери сърцето. Като влезете в духовният свят, като критикуват вас, художникът или скулптурът, който е изваял, той трепери, вие се плашите. Тогава, като дойдат, картините няма да се купят. Казва: „Тази картина няма да се купи.“ Вие ще си вземете картината и с тази картина ще слезете пак на физическото поле, пак да я рисувате. Пак ще се върнете горе, пак намерят погрешка. Пак с картината на гърба, слизате да я поправите. Отиване, връщане, отиване, връщане, не е лесна работа да бъдеш художник. Не е лесна работа да бъдеш човек, но това казвам само за обяснение. Но, казвам, добрата страна, ето, аз виждам, че Бог ви даде всичките възможности. То е една благодат от Божия страна. Картината ви не е довършена. Дават ти време пак да изложиш, радвай се на това, че ти се дава време на всичко. Казва: „Трябва да се свърши работата.“ Работите се свършват, когато са хубаво направени. Работите не се свършват, когато не са хубаво свършени. Казвате: „Свърши се тази работа.“ Тя не е свършена. Като кажеш, „свършена“, да е свършена, а не да кажеш: „свърши се работата“, пък работата да не е добре свършена. Казват: „Нашата работа за вас е свършена, но не е свършена до края.“
Една песен на време, но може цялата песен да е празна. Но може да има някакво скрито богатство.
Изпейте песента „Тъги скърби“.
Прочетете 275 страница от „Пътя на ученика“. Всички трябва да бъдете всяка сутрин на разположение. Радостта да я усилваме, а неразположението да превръщаме в разположение. Силата седи в тава, всеки ден, като си неразположен да станеш разположен, защото всичките неразположения са бъдещи възможности. Като се обезверяваш, обезверяването е бъдеща възможност. При обезверяването ти си влязъл в една среда, която е много неблагоприятна. От тази среда, като излезеш, ще почерпиш от тази разумност, която ще бъде крайно полезна. В туй отношение всичко онова, което се случва в този живот, това са възможности, това са богатства, които за в бъдеще ще ги приемете. Благодарете на Бога в душата си, в умът си и в сърцето си, за всичко онова, което ви се случва и за най-малките неща. Учете се в себе си, в умът си да благодарите, по който и да е начин. Не казвай, че не можеш. Всяка сутрин, като станеш, благодари. Тогава всичките ни работи на физическото поле. Много работи има още за постижение. В песента „Тъги, скърби“, къде е тъгата? Тъгата е в Т-то. Богатството е в Т. „Тъги, скърби са богатство за живота.“ „Т“-то показва тъгите, възможността, силата, вярата. А скръбта вече е сърцето, придобитото, да знаеш как да го използуваш. Туй, което расте нагоре, трябва да го поливаш. Ти вече си взел живота, показва цялата местност. Ще дадеш крепостен акт за онова имане, което имаш. В живота ще дадеш крепостен акт за онова, което притежаваш. Ти си собственик на живота. Щом си собственик ограден си, имаш Божието благоволение. Ще живееш както искаш и ще се съдиш както искаш. В живота никой няма да те съди, ти сам ще се съдиш. Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят. Сами себе си ще съдим, ще се изправяме. В тъгите желая придобитото да го задържите, в богатството да поливате, в живота да придобиете вашите крепостни актове, които Бог ви е дал.
Вярата е път и закон на ума за постижение. (3 пъти)
11 Лекция от Учителя,
държана на 14 декември, 1938 година
София, Изгрев