Самовъзпитание

сряда, 5 часа сутринта

Отче Наш,

„Махар Бену Аба.“

Пишете върху темата: „Силни и слаби думи“

„Бог е любов“

Говорят за самовъзпитание и самообразование. Често се говори да се самовъзпита човек. Кой е начинът човек да се самовъзпитава или сам да се отхранва, когато стане възрастен. В ранната възраст, като дете, майка му го е отхранвала, но щом стане възрастен, сам трябва да промишлява за своя живот, сам да се отхранва. Самовъзпитанието е цяла една наука, мъчно е човек да се самовъзпитава. За да се самовъзпитава човек, той трябва да прави като градинаря. Последният трябва да разбира езика на цветята, техните нужди, времето, когато те трябва да се посаждат, трябва да знае как да ги отглежда, как да ги тори. Например вие не сте си задавали въпроса, какво представлява човек сам по себе си. Неговият мозък представлява света, в който той живее. Мозъчното вещество е близо един килограм и половина. Това е веществото, с което разполага човек. В предната част на мозъка са положени хиляди възможности за умствените способности на човека. Челото на човека е разделено на няколко отдела: най-горната част е занята с Божествения свят, средната му част – с Духовния свят, а пък долната му част при веждите, на границата – с физическия свят. Като разгледате главата ще видите, че при ушите се намират ония чувства, с които човек живее на физическото поле. От ушите нагоре се намират духовните чувства на човека. Човек мисли, че като е духовен е напълно завършен. В Духовния свят се раждат най-големите престъпления. Казват за някого: „Той е много духовен човек.“ Именно високо духовните хора, когато не вървят към Божественото, раждат в себе си най-големите противоречия. Духът, той каквото намери по пътя си – прах или друго, дига го във въздуха. И като намери големи противоречия той иска всичко да премахне, да разруши. Това са все духовни хора. Сега ние се спираме върху известни факти само. Да кажем, че вие искате да бъдете здрав, но не знаете как да бъдете такъв. Защото най-първо трябва да се създаде съзнанието, че ти искаш да бъдеш здрав. Като се яви в тебе това съзнание, в теб ще се яви и страха. Почваш да мислиш как ще прекараш живота си. От лошите условия се плашиш, не знаеш какви отношения ще има външният свят към тебе. Човек, като се уплаши, мозъкът му расте в известна точка, в известен център и този страх е на място до известна степен, но страхът е вече едно дете, което отвлича храната от по-възвишените способности. Той привлича кръвта и почва да яде и пие на общо основание и ти трепериш – трябва да плащаш все ти. Страхът ти става диктатор, той ти казва: Това направи, онова направи. Той ще ти каже: „Къщата ти ще се събори, вълк ще дойде, мечка ще дойде, ти ще осиромашееш, ще отслабнеш, охтичав ще станеш, ревматизъм ще имаш, живеница ще имаш, в мозъка ти се явил тумор някъде, някой бръмбар.“ Ти трябва да проверяваш тия неща и казваш: „Аз го чувствувам това.“ Няма никаква вероятност за тези неща, но той ги чувствува. Вероятността е толкоз голяма, колкото в случая, онзи французин, който чел във вестниците, че един лотариен билет спечелил, а той имал същия номер. Печалбата била един милион, но той не забелязал серията. Отива при приятелите си и им казва, че спечелил един милион и похарчил 5–6 хиляди за угощение. Но на другия ден вижда, че печелившия номер бил от друга серия. Значи освен че не спечелил един милион, но похарчил 5–6 хиляди лева на вятъра.

Сега това е за страха. Ти искаш да бъдеш умен човек. Умният човек трябва най-първо да разсъждава за причините и последствията. Умният човек трябва да знае зад всяка една мисъл какви последствия може да има. Най-първо за да бъде човек умен, за да бъде благороден, за да бъде добър, челото му трябва да има нужната дължина, широчина и височина. Трябва да има математични отношения. Трябва да бъде така: О:С=В:Н ; О към С, както В към Н. Някои от вас сте много наблюдателни. Това е хубаво. Изобщо наблюдателните способности са при веждите. Животните ги имат тия способности. Например някоя малка птичка си върти очите и наблюдава. Тя с най-долната част на главата си , с носа си, търси постоянно дали има някоя храна на земята или не. И едновременно гледа навсякъде. Вземете лястовичките, които постоянно летят из въздуха. Вие казвате: „Колко е щастлива тя, колко си играе!“ А пък тя, като лети из въздуха, наблюдава, търси мушици. Мушиците се вдигат понякога на един километър височина. Когато времето ще се оправи, те се вдигат тъй високо нагоре. Тя лети нагоре, надолу. Вие казвате: „Колко е щастлива!“ А пък тя е рибарка. Хване една рибка, после друга рибка. И ние като не рабираме, казваме: „Да съм и аз един такъв рибар като тази малка лястовичка!“ В природата, по една вътрешна необходимост, са заставени всички да работят, без да искат. И ако лястовичката не беше заставена да търси мушици, ни най-малко не щеше да се качи горе. И тогаз иде човекът и той по нейното летене гадае, дали времето ще се развали или ще се оправи. И намерил, че когато лястовичките се дигат нагоре, времето ще се оправи, и когато те започват да слизат надолу, времето ще се развали. Някой път лястовичките хвъркат низко над земята. Това е защото тези мушици са долу. Значи, когато тя ги търси по земята, тогаз има най-голяма влага и времето ще се развали. И вярно е това. Тази лястовичка ни най-малко няма предвид, че времето ще се развали. Тя търси къде са тия мушици. А пък сухото и влажното време определят къде ще летят. Когато е влажно времето са по-долу, когато е сухо отиват по-горе.

Сега някои от вас сте наблюдателни. Има някои хора, които наблюдават. Някои не виждат. А пък някои всичко виждат, дето минат. Някои от вас минават през Борисовата градина. Един ще каже: „Много хора имаше там“, ще види, че много хора е имало там, че било пълно. Но не обърнал внимание какви дрехи носили, а само на количеството. А пък друг не обърнал внимание колко много са, но с какви костюми са облечени младите дами, с какви шапки и обуща. А пък първият не се интересува от обуща и шапки. Той казва: „Аз не се интересувам от това.“ Не че не се интересува, пак се интересува, но от количеството. А пък тая способност, да вижда обущата, шапките, дрехите, у него е по-слабо развита. А пък друг обръща внимание на друго. Той на шапките и обувките не е обърнал внимание, но е обърнал внимание върху това, какви са хората, какви са очите им, дали са черни или сини, особено жените дали са чернооки или синеоки. Това са подробности. Значи някои хора са обърнали внимание на формата – какви обуща, какви шапки имат хората, от коя мода са, даже може да кажат дали са английска или френска мода. Някой от вас, да кажем, обръща внимание на музиката, има някои от вас, които хубаво се обличат, понеже това чувство за хубавото, красивото е развито. И тогаз човек ще се стегне, а пък друг ходи малко развлечен и казва: „Не обръщам внимание на това.“ Щом не обръща внимание това е един дефект. В Шумен, при моите наблюдения, срещнах един човек с развито чувство за чистота, да ходи чист. За него разправят, че в най-калния ден той ще мине без да си окаля обущата, като стъпва внимателно без да се окаля. И като походи десетина крачки ще си извади кърпичката и ще си изтрие обущата, и пак ще тръгне. След нови десетина крачки пак ще си изчисти обущата. Гледаш, че друг съвсем се нацапал, даже и гърба му е нацапан.

Това са физическият, Духовният и Божественият свят на лицето отпред.

Трябва да има едновременно и широчина. Трябва да има известно съотношение между способностите. За да познаем външния свят, ние трябва да имаме известен апарат. Човек е турен в известно тяло, с което той се учи. Човека го пращат от небето. Тялото е една машина, една сложна машина, в която е пратен да го учат. Има още хиляди години да се учите, за да се развие това, което се крие във вашия мозък. Вие едва сте минали в първата фаза на умствения свят. Излезли сте от животинското разбиране на живота и сте влезли в човешкото. А пък още ви трябват хиляди години, докато дойдете до разбирането на ангелите. Да имате ангелското разбиране, да имате това схващане, което те имат – това ясно схващане.

Способностите се нуждаят от чиста кръв. Твоят ум не може да бъде светъл и да разсъждава, ако няма чиста кръв. Кръвта ти трябва да има този, яркия червен цвят. Червеният цвят трябва да преобладава. Този цвят на кръвта зависи от дълбокото дишане. И ако вие, като дишате, се тревожите и мислите за това, за онова, за работи, които не ви влизат в работа, вие не можете да възприемете този цвят – това е жизнена енергия, наречена прана, която придава качествата на кръвта. Вие ще дишате тогаз, за да приемете Божествения живот, който влиза във вас с въздуха. Вие мислите при дишането за съвсем други работи. Например ти мислиш за обущата, че ти стягат, и казваш: „Тези обуща, дотегнаха ми!“ Че от тебе зависи. Защо не си взема широки обуща, когато отиваше да си вземаш обуща? Вземате тесни обуща и се оплаквате постоянно, че са обущата криви. Иди, промени обущата. Щом те стягат, върни ги, дай им още 20–30 лева. Защото ако не ги върнеш ще ти причинят големи пакости. Или някой път вземаш една шапка на главата си. Не вземаш да ти приляга добре. Като се огледаш на огледалото вижда ти се хубава шапката. Срещне те някой и ти казва: „Не си взел хубава шапка.“ Друг те срещне и ти казва, че цветът не е хубав. Ти постоянно за това мислиш. Хубаво, иди промени тази шапка, дай 20–30 лева повече, защото като те срещне някой и ти казва, че шапката не е хубава, в тебе се ражда едно безпокойствие. Следователно, като носиш шапка, никой друг да не намира никаква погрешка в нея. И ти сам да не намираш погрешка. Да не намираш недостатък в обувките си, те да са удобни. После има други неща, които те смущават. Да кажем, че вие се опознавате, запознавате се, ставате приятели. Но чувството на приятелство у всички хора не е еднакво. То не е способност. Чувството на приятелство се намира отзад на главата. Ти искаш да имаш един добър приятел, но законът е такъв, че подобното, подобно привлича. Ако в тебе това чувство не е силно развито, ти не можеш да намериш приятел, какъвто ти искаш. У някои хора това чувство е по-силно развито. И когато е по-силно развито има един признак на долната устна, който показва, че това чувство е развито. Но няма да ви кажа кой е признакът. Устата може да има такава форма:

в такова състояние, когато са устата, това е един лош признак. Когато устата образуват една права линия, то по закона на наследствеността си приел това от ред твои деди, прадеди и прабаби, които са притискали своите чувства. Устата ти не е свободна, стиснал си устата си. Устата може да има такава форма:

донякъде тази е една красива уста. Едно от правилата е: вие сте забелязали, че някой път си стискате устата. Защо ги стискате? Хубаво е да ги стискате, но след това стискане ги разслабете малко. Дръжте долната и горната устна едвам да се досягат и да се образува една красива линия. Защото, ако си стискате устните, кръвообращението не става правилно и устните изтъняват и повреждат вашето здраве, вредите на себе си. Много пъти здравето на човека зависи от неговите устни и всякога по устата си може да знаете, дали сте здрави или не. И всеки ден, като ставате, правете едно упражнение. Ще ви дам следното упражнение: правете малко разтъркване на устните. Нали мъжете обичат да си смучат мустаците. Този мъж, който завърта нагоре мустаците си, развива смелостта. И физиологически е доказано, че когато човек стане песимист пуска устните си надолу – краищата си на устните. Трябва да се образува една малка гънка горе. Крайният ъгъл на устните трябва да е завъртян малко нагоре, като рогата на воловете. Понеже с горната си и долната си устни вие влизате в съприкосновение с външния свят. С горната си устна вие влизате във връзка с положителния свят, предавате нещо, а пък с долната устна възприемате. Ако дойдете до един човек, ако сте чувствителни, ако устата ви са добре построени, вие веднага ще възприемете, чрез долната устна това, което с неговите чувства той придава. И ще предавате вашите чувства чрез горната устна. Следователно сутринта, като станете, поразтъркайте малко устните си и направете гимнастика на тях. Помислете за горната и долната устна. Тези две устни са свързани с вашия интелект. Изучавайте си устата, защото от състоянието на вашата уста зависи вашето здраве. И от там ще съдите какви чувства се развиват във вас. Щом устата ви станат много тънки, вие най-първо няма да усещате вкуса на плодовете, на яденето. Онези хора, които имат добър апетит, техните устни са дебели и това зависи от следното: понеже те усещат храната, приижда повече кръв към устните. Някои хора искат да станат духовни, да не ядат никак. Не, ти ще ядеш, но да знаеш колко хапки ще ядеш. Не е в количеството, но в качеството на храната. Хляба, като го вземеш, ти най-първо ще го поставиш при своя нос и ако излиза благоухание от хляба, яж го! Ако не, остави го настрана. Също така е и с плодовете. Твоят нос, ако показва, че този плод е хубав, яж го, ако не, тури го настрана. Устата и носът са близо един до други, за да си помагат. Носът казва на устата: „Тази храна не я туряй вътре!“ Устата казва: „Аз каквото и да е , го ям всичкото.“ Тогаз ще усетиш разстройство. Вие имате цял един свят, който да развивате. Вие трябва да развиете най-първо вашето чело. Челото трябва да има една хубава осанка. На някой космите са обраснали по-ниско горната част на челото. Тези косми трябва да се подигнат малко нагоре. Тази гора трябва да се подигне, да се поразработи малко мястото. У някои деца гората е слязла чак надолу. Трябва да ви интересуват много предмети от умствено отношение, за да може да се развие вашето чело. У някои от вас ви липсва способността да имате ред. Аз вляза в някоя къща и виждам реда. У някои домакини редът е развит. Всичко е наредено на мястото, а пък у някои нещата в къщи са разхвърляни. И домакинята казва: „Не зная как да си редя къщата.“ Тя не знае, понеже няма този център развит. Тя трябва да си хване една слугиня, у която този център е развит, за да учи от нея. И никой не хваща една слугиня, която няма развити чувствата на ред и порядък. После слугинята трябва да ѝ е развита способността за красивото. Има една способност за красивото. Тя трябва да бъде умна, трябва да са развити в нея Божествения, Причинния свят, съзнание за връзката между причина и последствие. Центърът между причина и последствие е горе, в горната част на челото. Когато са развити те, тогава се развива една красива линия на челото. Това показва, че горната част на челото е развита и от такъв човек умственият и божественият свят започват да се развиват. Някой казва: „Мене не ме интересува Духовния свят.“ Че слепият ще каже: „Светлината мене не ме интересува.“ Това не е дарба, това е един дефект. Някой ще каже: „Мене много работи не ме интесуват, от това, което слушам.“ Трябва да имате много добър слух. Не само да чувате, но да чувате какво говори съседът ви в друга къща. Не само това, но да чувате какво се говори в София. Да го чуваш като си туриш ухото. Това става както при радиото. Някои ме питат как познавам времето, кога ще се развали. Щом ще се развали времето капилярните съдове почват да се свиват, понеже има налягане. Кръвта се движи по-мудно в тялото и ти усещаш едно неразположение, и казваш: „Малко съм неразположен.“ Това неразположение се дължи на външното налягане. Ти ще започнеш да мислиш, че в атмосферата има повече налягане. Тогава, ако имате това разбиране ще дадеш отвътре този напор да уравновесиш външния напор с вътрешния напор. Например, дойдат лоши условия отвън. При тях теб те е страх, че ще осиромашееш. Значи в теб има любов към придобиване на имане – стяженолюбие. Но това чувство толкоз трябва да е развито в тебе, че да те безпокои. Когато то е много развито ти ставаш като Плюшкин, тогаз човек отдето мине всичко събира: петала, гвоздеи. Това е една способност полуинтелектуална. Когато тя е силно развита у човека той на всичко обръща внимание и събира пищови, ножове, сухи дървета, гумени скъсани обуща, развалени шапки и пр. Той мисли, че ще потрябват. Често аз съм виждал, че някои турят в къщата си петала, за да им върви. Това е един наследствен навик. В старо време, преди хиляди години, царете са подковавали конете със златни петала, особено князете, и който намирал тогаз някое конско петало забогатявал, защото това е половин килограм злато. Като намериш две, три такива петала, струва си труда, с едно петало – половин килограм злато, ти един кон може да купиш. Тогаз в петалото е седяло щастието, понеже те са били златни, а сега са железни. Колко струва едно днешно петало? Не знаем за колко човек може да го продаде, но е пак хубаво едно петало, както е направена формата му. За да възприема човек по-лесно работите. У тези хора стяженолюбието е силно развито. А пък друг казва: „Не ме интересува това.“ Не че не го интересува, но тази способност е по-слабо развита у него. Някой път обичате много да се обиждате, много се обиждате. А пък някои не се обиждат. Такъв казва: „Характерът ми е такъв.“ Не характер, но това зависи от обстоятелството, дали е развито чувството на самоуважение. Това е което отличава човека. Тези чувства ги има и у животните. Когато у животните личните чувства са много развити, те подигат опашката и вървят, и това показва, че всичката работа върви добре. А когато не е разположен и когато личните чувства са засегнати, тогаз опашката се подвива надолу и казват за него: „Подвил си опашката.“ Значи другите хора около него са по-силни. Това чувство е турил Бог в човека, за да пази човек тези ценности, които Бог му е дал: да пази достойнството на своя ум, да пази достойнството на своето сърце, да пази достойнството на своята душа, да пази достойнството на своя дух – значи интересите. Да се пази това, което е вложено в ума, сърцето, душата и духа. Човек е слуга, който е дошъл на земята и който трябва да пази интересите на своята душа, ум, сърце, и дух, това е достойнство. Ако ти не пазиш своето достойнство, ще се опетниш и тогаз ще изгубиш уважението и почитанието, които в невидимия свят могат да имат към тебе. И когато човек изгуби уважението и почитанието на невидимия свят работите му не вървят напред. В духовния свят вие сте дошли до едно място да изучавате любовта, вие казвате: „Да обичаме Бога.“ Ти кога може да обичаш един художник? Когато оценяваш неговите картини.

Снощи бяхме на един концерт. Свири един руски пианист – Орлов. И други свирят. Челото на Орлов прилича на един правоъгълник.

Човекът, когато свири, мисли. Той спазва всички онези нюанси, схваща къде тоновете трябва да бъдат по-силни и по-тихи, за да даде образ, да изрази нещата, този човек научил пръстите си. Той си гледа пръстите, като че ли ръцете му и всички пръсти мислят. Не само да свири механически, пръстите да работят механически, но този човек и ръцете му мислят. Той дава такива образи! Тук не влиза една само способност, само чувството на време, но и едно философско разбиране. После тук влиза едно чувство за красотата на тона, после съзнание, че този тон трябва да има съдържание, ритъм, израз, мекота, сила, трябва да бъде мощен, да прониква, много работи едновременно. Той мисли върху това. Някои казват: „Аз да бъда като него!“ Това показва, че този човек дълго време е работил. Това не е дошло току така. Някой казва: „Това е една дарба, дадена от Бога.“ В Евангелието в притчата за талантите се говори, че има хора с един талант, те живеят на физическото поле. После има с два таланта, те живеят в духовния свят. А пък тези с петте таланта, живеят в умствения свят. Когато имаш един талант, ти го заровиш някъде. Опасността е в тези, които имат един талант, и законът е: който имал два таланта спестил още два, значи дали му още два. Който имал пет таланта дали му още пет. Онзи, който имал един талант, го заровил и казал: „Понеже си бил взискателен господар, го зарових.“ Господарят казал: „Защо не го даде поне на банкерите, за да принесе таланта лихва?“ Или казано друго яче – едно чувство или една способност, дадена на човека, тя трябва да се развива.

Когато вие срещнете един човек, когото обичате, вие го обичате за нещо, което не знаете. Например срещате някой човек и го обичате. Обичате някого за онова чувство, което има, например мекота. Мекотата произтича от едно чувство, което е над разсъдителните способности – милосърдието. В центъра на милосърдието има една линия и ти като я срещнеш, ти е приятно. Такъв човек като те срещне, в душата си има едно чувство да ти направи нещо, да ти услужи. И теб ти е приятно неговото присъствие, а пък някой, на когото това не е развито, той не обръща внимание на това. Той не обръща внимание, но и хората не обръщат внимание на него.

Вие казвате: „Човек да си наложи воля.“ Да си наложи волята, това произтича от съвсем други чувства, и то е хубаво. Но това може да произтича от чувството на смелост или от чувството на разрушителност. При ушите е животинският свят. Там има един център за чувството за разрушение. Когато се гневи човек този център работи. Хубаво е да се разгневи човек, защото ти като се разгневиш, пращаш храница към този център. Инак тези артерии там щяха да бъдат в бездействие и тогава щеше да се стесни главата ти много. И когато някой не се гневи да отиде да чука камъни и да каже: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ И като бие така да може да дойде повече кръв на това място и така той да стане по-енергичен. Ако тези чувства не са развити, тогаз вие сте много отстъпчиви. Отстъпваш от едно, от друго, нямаш сила. Когато това чувство е развито, главата е малко по-широка. Представете си, че една глава е дълга, не е сплесната. Какво ще се добие тогаз?

Сега не искам да се спирам върху подробности, защото с тях ще загазите, но всеки ден трябва да прокарате кръвта, която Бог ви е дал във вашия ум и после да четете разни книги, които събуждат тези центрове. Четете една книга по естествените науки, една философска книга, нещо по литература, нещо по астрономия. Тези звезди нали почнахте да ги учите вече? Колко звезди сте научили досега? След Сириус кои идат? Тогаз ще се даде развитие на тези центрове, ще се развият линиите на тялото горе. За да стане човек духовен, той непременно трябва да развие тялото си. На челото трябва да се образува една много хубава линия. Ако твоето чело не се изменява, ти не си работил върху себе си. А пък в духовно отношение да се покаже, че сте станали религиозен за 20 години, тази линия трябва да търпи едно видоизменение, поне една десета от милиметъра, за 20 години, тази линия да се повдигне и да се образува една крива линия нагоре – AB. Казвам, трябва да се даде направление, да се даде площ на човешкото чело и тогава ще имате ясна представа. Щом погледнете тогава в природата, ще имате правилни възприятия. Сега, ако някой дойде и ви каже, че е в съобщение с Духовния свят, вие ще кажете: „Този не е малко в нормално състояние.“ Че в онзи свят, в Духовния свят, са най-разумните, най-благородните същества! А пък при него има друг един свят, на най-лоши същества, те са два свята един до друг. Опасността е в духовния свят с лошите същества и предразположения. Сега ние имаме една мъчнотия. Неразумният свят се намира между Бога и нас. Например вие седите и се спъвате лесно. Казвате: „Този човек на църква не ходи, не се моли, а пък Господ го е благословил.“ Този човек е едно препятствие между тебе и Бога. Дотогава докато външният свят седи като препятствие между Божествения свят и тебе, там е опасността. Тия същества в Божествения свят ви помагат и всичко, което имате, го дължите на тях. Без да знаете, те са ви дали всички възможности. Те са толкоз благородни! Когато се учите в един съвременен университет, кои са били онези, които създадоха университета? Вие отивате, намирате този университет добре построен, всичко е наредено, чинове и пр. От вас се изисква само да учите. Питам сега: Ако вие влезете в университета и почнете да търсите погрешките на професорите, мислите ли, че ще можете да придобиете нещо? Ако вие обръщате внимание на професорите как говорят, дали си знаят предметите или не, какво ще придобиете? В дадения случай в какво седи красноречието на един професор? В какво седи качеството на един справедлив и честен човек? Че един човек, когато лъже, той може да ти говори много мекичко и може да те излъже? А пък може да ти каже малко грубичко и да си изпълни думата. Кое е по-хубаво от тези две неща? Отиваш при някого и той ти казва: „Много искам да ви помогна, на ваше разположение съм, но ще извините, сега нямам, но след четири–пет месеца ще си уредя работите и ще ти помогна. Елате тогаз.“ Той ти говори мекичко. А пък друг казва грубо: „Защо си дошел нямам пари на разположение.“ И после казва: „Чакай, чакай“, изважда и ти дава. Услужи ти той и ти излизаш навън и си казваш: „Той ме обиди.“ Кое е по-хубаво – мекото без помощ или грубото с помощ? На онзи банкер в Божествения свят му е приятно, че ти си го посетил, понеже той е станал банкерин, за да отидеш при него. Другояче не би отишъл. И той се радва на това, че това е една възможност да се запознае с тебе. И ти се радваш, че си имал възможност да се запознаеш с него. Питам, като отидете при един извор, той е един банкерин.Ти си жаден, ти си се боднал при извора и ти казваш: „Обида е за мене да взема пари на заем.“ Че като отидеш при извора и той е един банкерин. Този банкерин може да е някой път много груб. Този банкерин изтича навън силно и може да се опръскаш. Ще отиваш оттатък отдето водата слиза надолу и тя така бърза, ще се уплаши и ще те опръска. Иди от горната страна на езерото, а не от там от дето се излива то. Банкеринът има особен характер. Да не те спъва характерът му. Когато той дига шум е по-безопасно, но когато мълчи е по-опасно. Когато един лъв реве е опасно, но когато лъвът мълчи и се е скрил като котка и изведнъж подскочи и се хвърли отгоре ти, то е по-опасно. Тия животни в света представляват един свят анормален. Този лъв не беше едно време такъв какъвто е сега. По закона на наследствеността, ако бащата и майката са мърморковци и са развили чрезмерно тези чувства, то всички деца, които се народят, стават все мърморковци, като баща си и майка си. И бащата започне да се оплаква, къде е причината? Животните днес се развалиха по единствената причина на човешката раса. Лошите чувства на животните, които те имат, това са остатъци от хората. В един лъв, в една котка, в една змия, ще видиш лошите страни написани. Също един паяк, който прави своята мрежа. Това са качества, които човек е създал. Тези качества са били полезни едно време. Паякът още е останал с тази черта да хваща мухите. Ние се възмущаваме от паяка, че хваща мухите. Че онзи рибар, който хвърля мрежата и хваща рибата, не е ли паяк? Ние като хващаме рибите на място ли е това? Или пък малки, деца като хващат птички, на място ли е това? Те ги хващат под корито.

Вие говорите и искате да предразположите някой човек. може да го предразположите по един начин, който няма да ви ползува, а и това разположение ще плащате повече отколкото трябва.

Някой казва: „Тази работа не е за нас. Да се осигуряваме. Едно време аз правех осигуровки, казва. Отивах, с тези които ще осигурявам, в кръчмата. Ще заръчам половин кило вино и ще черпя. Сега станах въздържател и не мога да ги осигурявам. По-рано ги черпех и като изпие половин кило вино и аз го осигуря. А пък сега му говоря за Господа и му казвам, че той е осигурен и че няма какво да се осигурява. Това е несъвместимо вече, осигуряването с нашите убеждения.“ Тогаз вземи осигуряването и проповядвайте така: „Да те осигуря в онази небесната банка. Да те осигуря за онзи свят.“ Един професор не осигурява ли? Че той по някой път казва: „Учете се деца, защото това ще ви бъде после приятно и полезно.“ Той ги осигурява със знание. Даде им един подтик в душите към знание, осигурява ги. Ние мислим само за тая осигуровка, която има материален характер. Но има една духовна осигуровка, има едно морално осигуряване и всеки може да осигурява хората. Като идеш, не да спечелиш пари, но да осигуриш човека както и да е. Но никога не осигурявай докато ти сам не си осигурен. Аз не зная, дали тези, които работят в осигурителните дружества са осигурени. Те понякога осигуряват себе си за най-после. Той се осигурява от осигуряването на другите. А пък в духовния свят ти като отидеш и предприемеш работа, ти сам ще се осигуриш при дружеството и след тази осигуровка, ти осигуряваш другите хора.

Та казвам сега, законът е такъв: Като станеш сутринта най-първо мисли за Божествения свят, за разумния свят, дето няма никакви противоречия. Той се намира горе на главата. Изпрати кръв нагоре там. След това започни да мислиш за онзи умствения свят, дето всичките учени хора са концентрирали ума си. Едни с небето, други се занимават с човешкото тяло, трети с круши, ябълки, всичките тия учени изучават разни области и дойдат до схващането, как трябва човек да живее. Ти, като мислиш, кръвта, като приижда в твоя мозък и като се развиват твоите способности, ти ще започнеш да възприемаш мислите на всичките тия хора. И толкоз може да станете учени, доколкото възприемате мислите на учените. Един астроном може да го разберем, като възприемем неговата мисъл. Същото се отнася за математика, за музиканта. Този Орлов, който свири, той не свири сам. Тук са цяла плеада от виртуози. Всичките вземат участие, не един, не двама, а много са. И те са като един човек. Човек не седи само от един пръст, от два пръста, от три пръста. Той е съставен от хиляди и милиони клетки. Също така и хиляди такива същества образуват един такъв виртуоз. То е групово проявление.

Вие се свързвайте с Божествения свят! Ако не се свързвате с този свят, тогаз вашите Божествени чувства не могат да се развият. Та ако не се свързвате с Божествения свят, тогаз вие не може да се разивате умствено. Той е интелектуален свят. И ако не се свързвате с физическия свят, тогаз вие, всичките ви способности, не могат да се развиват и ще се намирате в противоречие.

Кръвта трябва много правилно да функционира в мозъка. Дишането ви трябва да бъде правилно. И храносмилането ви трябва да бъде правилно. И движението ви трябва да бъде правилно. Та някой път вие поразтърквайте челото си, от средата на челото с двете ръце. Или някой път вие се усещате духом слаби, тогава поразтърквайте с пръстите си зад ушите. Всяко едно навеждане на човека, всяко едно движение произвежда цял един преврат. Вземете войниците. Като дойде генерала, войникът козирува и тогаз работата е наредена. Но ако войникът не вдигне ръката си и не тури краката си правилно, какво ще стане с него? Ти казваш: „Аз съм свободен човек!“ Че ти вървиш по една железопътна линия. Тръгнал си и отзад иде един трен и ти не обръщаш внимание. Този трен няма ли да те повреди? Ние живеем в един свят и трябва да бъдем много умни. Свободата на човека зависи от неговата разумност. Не всички други да се отбиват, а пък ти да седиш на пътя! И когато се събирате, всички трябва да знаете как да се обхождате. Вие срещате един човек и не знаете как да се обхождате. Всеки един човек е едно колективно същество. Да знаеш как да се обхождаш с един човек, това зависи да знаеш как да се обхождаш с Бога, с ангелите и с мъдрите, с разумните хора. Ти казваш: „Аз не искам нищо да зная за този човек.“ Така правиш пакости на себе си. Ако се обхождате един към друг добре и ако имате обхода и с животните и с растенията, с това вие ще имате една обхода към Бога. Вие сега подбирате. Някой човек може да го подозирате в нещо. Някой път идат деца във вашата градина и вие може да ги подозирате. Децата обичат, някой път, да късат плодове. Някои повече, някои по-малко. Вие, които знаете тази слабост на тези деца, откъснете и им дайте, на тези деца, по няколко плода, турете им в джоба. Не ги поставяйте в изкушение. Другояче вие няма да им дадете нищо, но ще откраднат и ще излъжат и ще направите скандал. Ще кажете на баща им и на майка им, че са откраднали. Тези ябълки може да им ги дадете, да имате обхода с тях. Вие, като им дадете две ябълки, вие тези две ябълки сте ги дали на един ангел. Не считайте един човек като една машина и така да му услужвате, тогаз е безпредметно, но услужвайте на човека като знаете, че услужвате на един ангел и на Бога и вашето щастие зависи от един момент. Един човек бил нещастен, в живота не му вървяло. Не знаел как да направи доброто. Един ден дошел в това село един човек, който приличал на обикновен човек. Вятърът бил силен и той, като вървял, задигнал шапката му и я търкалял. Онзи казал: „Да направя една услуга на този човек.“ Взема я и му я подава. И от тогава му тръгнало. Този човек бил княз. От този ден, като донесъл шапката на княза, последният му взел адреса и всичко му се наредило. Ако вие дигнете шапката на един ангел, ще ви тръгне. Ангелът ще си остави шапката да падне, вие я дигнете и ако я дигнете, оттам насетне всичко ще ви тръгне. А пък ако кажете: „Аз слуга ли ще бъда?“, тогаз ще си бъдете в същото положение. Та казвам, използувайте времето разумно! Използувайте онова време, което Бог е дал на ваше разположение. Мислете за вашето тяло, мислете за горната част на вашата глава. Мислете за страните на глава. Мислете за дробовете. Благодарете, че Бог ви дал добро здраве. Благодарете за ръцете си. Като станеш най-първо благодари на Бога. Ти казваш: „Как да благодаря?“ Кажи така: „Благодаря за добрия ум, който Си ми дал, за добрите очи, които Си ми дал, чрез тях мога да виждам. Благодаря за добрите уши, които Си ми дал, чрез тях мога да слушам. Благодаря за устата, че мога сладко да ям. Благодаря за носа. Благодаря за ръцете, че мога да работя. Благодаря за краката, че мога да отивам на разходка и да си върша работата – за всичко това , благодаря Ти!“

По някой път ви заболи кръстът. Защо ви боли кръстът? Някой път ще се спра върху този въпрос. Всички болки по света са анормалности. При болките божествените енергии не са турени на място. Та казвам, аз съм за положителното. Впрегнете ума си на работа. Впрегнете чувствата си на работа. Изучавайте себе си. Щом имаш едно неразположение на духа, изучи себе си, защо си неразположен, защо не ти е добре и кои са причините. Причината може да е от твоите лични чувства, може да е от твоя страх, може да е от други някои работи. Намерете причината на своето неразположение. И тогаз намерете и лека. Ще си кажеш: „Колко много неща имам аз! Господ ми дал добри очи.“ Един американец, милионер, който бил сляп, казал: „Ако има един, който да ми възвърне зрението, аз съм готов да му дам всичкото си богатство и аз ще тръгна пешком само с дрехите на гърба си, без нищо. Защото какво е това богатство с тая слепота!“ Аз ви казвам на вас, за предпочитане е да имаме Божията любов и да бъдем лишени от всички блага. По-добре е да имаме Божията любов, отколкото да имаме тези блага и постоянно да бъдем в едно мъчение и едно терзание. Ако си богат и постоянно се терзаеш, че и краката те болят и главоболие имаш, какъв живот е тоя! По-добре един живот на любов. Да бъдеш господар на себе си, без болки. Сега във вашия ум остава една мисъл: „Ами сиромашията?“ Умният, добрият човек, сиромах не може да бъде. Не се лъжете. Това е голяма лъжа. Умният, добрият и здравият човек е богат. И ако той мисли, че е сиромах, той прави прегрешение. Вие се нуждаете не от пари. Те са последното. Вие се нуждаете от малко кръв в мозъка ви, в ума ви, в божествените центрове. Тридесет, четиридесет грама кръв, да пращате кръв нагоре. А пък бюджета ви е определен. България нали си има бюджет – кажете ми. Но България не може да има един бюджет като Англия. Англия има десет, двадесет пъти по-голям бюджет отколкото България. И даже нещо повече. Голяма държава – голям бюджет. Благодарете се на онзи бюджет, който имате. Да нямате дифицит в бюджета си. Защото една държава с голям бюджет, която свършва с дифицит, е в опасно положение. Една държава с малък бюджет, но без дифицит, е в едно добро положение. Та като малките държави гледайте бюджета ви да не свършва на дифицит. И се учете тогаз, да се самовъзпитавате. Ние ще се спрем някой път върху това, ще ви дадем някои начини. Много начини аз съм дал. Но вие още чакате лотарийните билети. Вчера дойде една сестра да благодари и каза, че две хиляди лева ѝ се паднали на нея. За пръв път виждам един от Изгрева, който спечелил две хиляди лева!

Желая ви да спечелите един милион лева! То ще има една радост, ще има голям банкет. Хайде, вторият билет да бъде от десет хиляди лева! Третият – от сто хиляди лева. Четвъртят – от 500 хиляди лева, а последният да бъде от един милион!

Тайна молитва.

„Пътят на мисълта е път на Божественото.“

23 школна лекция
15 март 1939 година,
София, Изгрев