Сряда, 5 часа сутринта

Добрата молитва

„Всичко в живота е постижимо“

Някоя зададена тема имате ли? (– Нямаме.) Пишете тогава: „От какво зависи щастието на човека?“

Да ви попитам сега: Защо ви са дадени очите? Защо природата ги е дала? Каква е причината, че тя дала очите на хората? Или каква е причината, че природата дала уши на човека? Или каква е причината, че природата дала нос на човека, че му дала обоняние и най-после, че му дала уста? Една теза, за която може да ви питат, кои са причините. Ако някой ви попита какво нещо е човешката уста, как ще определите? Много пъти вие говорите за право. Казвате: „Туй е право, другото не е право.“ Първото отношение, което съществува между две разумни същества, това е право. Щом се измени това право, щом вече има отношение, една точка щом има отношения към друга точка, това вече не е право. Правото съществува само в дадения случай, между две същества. Щом се намеси трето същество, вече правото се изменя, това вече не е право. Туй е широчина. Те са отвлечени работи. Вече за правото разбирате донякъде. Правата линия дава идея за правото. Едно право отношение може да съществува между две същества. Не че не може да съществува и между три, но туй вече спада към друг свят. В едноизмерния свят правото е само между [две] същества. В двуизмерния свят, правото е между три същества. В триизмерния свят, правото е между четири същества. Вие влизате в друг свят. В едноизмерният свят вие и да искате да имате отношение към друго същество, не може. Вие, тогава, може да имате отношение само към едно същество. Вие сега мислите, че може да имате отношения към много същества. В какво седи правото? Любовта има три качества: Любовта е първокачествена, второкачествена и третокачествена. Три качества има. В първото качество [на] Любовта, сега да ви дам един пример. В първото качество на любовта тя си има една мярка. Един килограм жито, съдържа 12 хиляди зърна. Когато житото е първокачествено – първокачествена любов. Второто качество любов съдържа 14 хиляди, а третокачествената – 16 хиляди и то в света на Любовта не може да теглиш 1 кило, но ще ги броиш. Четат се зърната. Първокачествената Любов не трябва да има нито едно зърно по-високо, нито по-малко, точно 12 хиляди. Или 12 хиляди зърна или 2 зърна. То е едно и също нещо. Или 12 хиляди или 12 или 2 зърна, то е едно и също нещо. Ще кажете: „Как са 12 хиляди зърна?“ Едното зърно съдържа всичките качества на 12 хиляди зърна. И 12 хиляди зърна съдържат качествата на едното зърно. Следователно, ако ти имаш 12 хиляди зърна или имаш едно зърно, то е равносилно. Но по отношение на времето, не е равносилно. По отношение едното зърно, ако ти го садиш, ако са две зърна, едното зърно, след 2 години, като го садиш, то ще стане толкоз силно, както второто, третото и т.н. По отношение на времето едното зърно, посято в земята, след 4,5,10 години, туй зърно, на което вие не му давате никаква цена, то туй зърно може да ви направи най-богатия човек в света.

Сега законът: Кое е правото? По два начина може да се определи, кое е правото. – Което не е криво. Кое е правото? Тогава иде второто положение: Което е истина. Кое е лъжа? – Лъжа е туй, което не е истина. Кое е истина? – Което не е лъжа. Казва някой, че той е прав. Как може един човек, който е прав да се изкриви! Ако да кажем на една греда свържете един конец и турите една тежест, този конец ще се изпъне и ще вземе едно положение. Но, ако този конец вие го удебелите и го обърнете в противоположна посока, няма да турите тежестта, забиете го в земята, след време той ще се изкриви, той ще се огъне. Или да допуснем най-първо е прав. Лъжата в какво седи? Бащата има син и дъщеря. Ще ви приведа сега: Един български свещенник ми разправяше една своя история. Един от видните свещенници. Има син, много красив, снажен, много хубаво построен. Бащата иска да го не покварят момите в селото, казва му: „Няма да ходиш по седенки вечерно време. Ще ходиш в училище. Ще си лягаш рано.“ Сега моралът на бащата е такъв. Бащата на мене ми разправяше. Казва му синът: „Татко, в къщи въздухът е много задушен. Искам да дишам чист въздух.“ Извадил си кревата вън в градината. Там спи. Бащата вечерно време ще излезе и ще види дали синът си е в кревата или липсва от кревата. Ако липсва от кревата, значи бащата иска да знае къде е синът, къде ходи. Но той, като излезе, вижда, че синът си е на кревата. Но вижда, че работите не вървят, започват да се оплакват хората и какво намира бащата? Синът намерил едно корито, тури коритото в леглото, покрие го с юргана, направи една глава, тури всичко така хубаво и като дойде бащата вечерно време, мине с ръката по главата, по гърба с ръката и казва: „Тука е синът.“ А пък то тука е коритото, но синът го няма . Та сега често, иска да ме убеди някой, че религиозно е прав. Правото на коритото има, но този, който носи правото, не е там. Отдолу, под юргана е коритото, което завзема мястото на сина, а синът го няма, ходи по седенки. Сега, в какво седи престъплението?Не е лошото сега, че той ходи по седенки. Престъплението седи в лъжата, да каже, че ходи, а той турил коритото да покаже, че каквото бащата казва, го изпълнява точ в точ. Всичкото нещастие на всичките хора седи в тази първата лъжа, която съществува. Ние представяме нереалните неща са реални.

Каква е разликата между лъжата и лицемерието. Лъжата е по отношение на съдържанието. Съдържанието на нещата в света, това е истината, ценността. А пък лъжата, в нея коритото е там, същността я няма. Атанас е бил синът. Атанас го няма, коритото е там, Атанас не може да намери. Когато коритото е там, това е лъжата. Когато Атанас е там, това е истината. В лъжата вие имате коритото, и юрганът е там и коритото е там. Има една изкуствена глава, но Атанас го няма. Истината е там, Атанас е там, коритото го няма, изкуствената глава я няма. Щом във вас има едно корито, една изкуствена глава, лъжата е там. Щом сте вие на мястото, коритото го няма, изкуствената глава я няма, то е истината сега. После всичките видоизменения, всичките страдания, които ние в света претърпяваме, са резултат на лъжата, на лицемерието. Всичките страдания се дължат, от най-малките до най-големите, всичките се дължат на лъжата и на лицемерието. Туй може да не е твое, може да е на баща ти, на дядо ти, на прадядо ти. Или лъжата съществува и в най-малките насекоми. Лицемерието също съществува. Една жаба седне като философ, тихо и спокойно, някоя муха минава край нея, тя казва: „Мене не ме интересува[т] твоите работи, аз се занимавам с високи работи“, но като дойде мухата наблизо, тя лапне мухата.Като дойде мухата до устата, лапне я и пак седи тиха и спокойна. Дойде друга муха до устата и нея глътне.

Та сега на изгревчани: Вие на Изгрева, едни от вас сте с корито, други сте без корито, изгревчани с корито и изгревчани без корито. Едно от двете. Помнете: Баща ви ще дойде и ще пипа отгоре. Той се интересува и ще пипа коритото. Знайте, че в най-малката лъжа, най-малкото лицемерие ще ви донесе, след време може би след 10, 20, 100, 500, 1000 години, ще ви донесе едно от най-големите нещастия, което не сте го сънували. Най-малкото добро, което направите, туй добро след една година, две десет, след 10 хиляди години, ще ви донесе едно от най-големите добрини. Най-малкото добро, направено, има живот на 25 хиляди години. Сега, понякой път, вие мислите, че една бяла лъжа какво има. Тя е една малка искрица. Тя сама по себе си е нищо, но при едно избухливо вещество, тази малката искрица, ако турите, тя може цяла къща, а може и цял град да разруши.

Казвам, давам ви един пример. Вие така не можете да създадете в себе си характер. Лъжата носи в себе си едно взривно вещество, което руши. Лъжата носи едно вещество, което руши. Лицемерието носи в себе си вещество, което руши. Щом дойде лъжата, тя е като заразителна болест. Тя отначало е малка микроба, с микроскоп трябва да я търсиш. Щом влезе тази микроба, тя има такава грамадна сила да се размножава, че в 24 часа може да се размножат милиони от тия същества и те, като оставят своите нечистотии в организъма на човека, го отровят и го убиват. Всеки човек, който умира от холера или от чума и други много болести, има които така се размножават, които оставят всичките свои извержения, и от тия отрови човек умира. Така може да се отрови човешката мисъл. Така може да се отровят човешките чувства, така може да се разруши и човешкият характер. Това са научни данни, когато говорим за право, за любов, за мъдрост. Мъдростта изключва – какво изключва? – Изключва тъмнината. Там, дето има тъмнина, там не може да има знание. Хубаво, в какво седи Любовта? Че ако обичаш някого и му дадеш една храна, която не подобава на него, то този човек сам по себе си ще го умориш. Защото ако вие внесете в себе си едно чувство, което няма ония елементи на живота, смъртта вече ще влезе във вас.

Вие сте чели в химията: Имате килород, имате азот, имате водород, имате въглерод. По какво се отличава кислородът и азотът? Какви са отличителните черти? Кислородът е активен, поддържа горенето, а азотът е пасивен. По какво се отличава[т] водородът и въглеродът? (– Водородът гори, а въглеродът е твърдо тяло е не е толкоз активно). Азотът и въглеродът си мязат. Има нещо подобно в тяхното естество. Но казвам: Как ще отличите вие във вас дали има водород или кислород или азот или въглерод? Как ще ги отличите фактически? Ако вие пламвате, ако във вас постоянно ръката ви е суха, значи имате повече кислород, отколкото ви трябва, ако ръката ви е влажна имате повече водород, отколкото ви трябва, Ако сте инертен имате повече азот отколкото ви трябва. Как ще отличите сега въглерода? Понякой път вие искате да бъдете стабилни. За да бъдете стабилни ви трябва азот. Без азот не можете да бъдете стабилни. Онова, което е направено от азот е стабилно. Ония частици на азота, силите, които действуват в тази материя, дават стабилност. Може да кажете: „Този човек има стабилност, устойчив характер.“ Ако има повече отколкото му трябва азот, той става тогава безразличен. Човек, който в нищо не се интересува. Ако има пък повече кислород, той се възпламенява. Та казвам, понякой път във вас имате известни мисли, които ви възбуждат. Една мисъл, като дойде, вие пламвате вече, възбудите се. Какво трябва да правите? Дойде една мисъл, разгневите се, значи недоволен сте. В къщи детето не е доволно от майка си. То иска нещо от майка си, тя не му дала. Туй дете е възбудено. Какво трябва да прави майката? Какво трябва да прави детето?Какво правят майките, за да възпитат децата си? Каквото иска детето, ще му даде, но с даването работите донякъде се уравновесяват. Но един ден това дете започва да си позволява и това, което майка му не му дава. Майка му без да даде, то си позволява. Какво трябва да прави тогава майката? То иска и след като иска майката даде. След като започне детето само да взема, майката какво трябва да прави? Майката казва: „Няма да буташ гърнето, сладко има.“ Детето бутне гърнето. Тогава и вие замязвате на вашето дете, замязвате на онази попска дъщеря. Бащата накарал жена му да свари петмез, да свари парченца от тиква в този петмез, рачел. Но петмезът е рядък и в него има нещо твърдо, от тиква турени рязънчета. Мисля, че първо ги турят във вар и после ги варят и стават твърди. И децата не ядат рачела, но ядат твърдото. И свещенникът имал една дъщеря, която като отивала, взимала тиквата от рачела. И тя, като отивала днес и утре, и в гърнето останало само рядък рачел. Името ѝ било Марийка. Същинското име е Мария. Бащата казва: „Марийке, иди донеси от петмеза.“ Тя отива и не се връща. Минават 5, 10, 15, 20 минути, майката казва: „Какво стана с детето? Да не се е случило нещо?“ И отива да види. Седи при кюпчето и мисли и казва: „Няма тикви, само течно е останало.“ Не се връща, понеже няма. Казва: „Изчезнали ядките, парчетата.“ Като отиват при бащата, той казва: „Нали има тикви, вземете тикви, наложете тикви, че втори път пак да има тикви.“ Бащата не се кара. Ако има тикви лесна работа. Може пак да турим тикви в петмеза и ще се уреди работата.

Та казвам: На земята трябва да създадем в себе си един характер. Ако не създадем, има много нещастия. Някой път ще ви дойде една мисъл, мъчи ви, мъчи ви нещо. Тази мисъл може да има съвсем обективен, външен характер. Вие може да направите опит. Някой път може да чувствувате една голяма скръб и голямо неразположение и не знаете откъде е. Нищо не сте направили. Не се минават 4 деня и след тази скръб получите едно писмо и четете, че именно тогава с някой ваш близък е станало едно голямо нещастие. Този ваш близък, който писал писмото, със своята скръб ти предал трептенията и през въздуха са дошли и вие се мъчите. Когато той страда и вие страдате. Вярно е и другото положение. Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен. След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост. Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив. Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят. Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях. Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад. Те са като учителите. Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи. Учители има, които поправят по 20 пъти и след като поправи тетрадката, той ще я повърне с направените бележки. Ако е по български език или ако е за разрешаването на някоя задача, да покаже погрешките или ако няма погрешки, учителят ще се подпише отдолу и ще пише бележка. Може да пише 3, 4, 5 и ако няма никакви грешки, в краен случай, ще тури 6. Някъде, дето има много грешки, единица е турена.

Сега, понякой път, вие мислите, че каквото направите на земята никой не ви знае. Там е заблуждението. Никой не знае за една ваша мисъл, но от невидимият свят възвръщат една ваша мисъл и вие виждате вашите погрешки. Такива упражнения се правят и трябва да се изправят тия погрешки. Да кажем, през годината не подобрите никак положението. Вие една година може да седите в училището, но следната година ще ви уволнят, не може да следвате втора година. Мисля, че в България три години може да следвате един и същи клас. Ако в три години вие не поправите тетрадката и всичките тия упражнения, тогава нямате право да следвате.

Най-после вие трябва да идете в невидимия свят. Ако вие не можете да поправите вашия нос, ако вие не можете да поправите вашите вежди, ако вие не можете да поправите вашите уши, не да ги поправите, ако не можете да ги държите в тяхната първоначална форма, в която Бог ги е създал, тогава какъв отговор ще дадете, ако носът ви се изкриви или ако носът ви се сплеска? Ако се сплеска носът – храната, която ви е давана вие не сте я употребили за вас, но сте я давали за другите хора.Давали сте на другите хора, не от щедрост, но в замяна сте я продавали и сте печелили от себе си. Значи ти изнудваш себе си, за да забогатееш, да имаш пари, да спестиш пари, да се облечеш. Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло. Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло? Най-после ти може да спестяваш не само от тялото. Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум. Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото. Следователно, има едно вътрешно равновесие в света. Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце. Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание. Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени. Отивам още по-далече. Умът и сърдцето, това са дрехи, с които душата е облечена. Следователно, трябва да имате отличен ум, отлично сърдце, това са най-хубавите дрехи, с които вие може да облечете вашия дух и вашата душа. Човек е дошъл на земята да работи, да придобие онзи материал, който е необходим, за да се създадат тия хубавите дрехи. Доста религиозни хора вярват, [че] като идат в онзи свят, ще ги облекат. Цитират откровението, че там са чели, че били с бели дрехи. Хубаво, идеш в оня свят. Ако си работил на земята, бяла дреха ще има, но ако не си работил, ще бъдеш в оня свят гол. Голи хора там не се държат. Щом е гол, Господ ще направи дрехи и ще го изпрати из рая навън, кожени дрехи ще му направи. Адам, след като изгуби дрехите, Господ го облече в кожени дрехи и го изпрати навън. Първите хора станаха търговци. Адам продаде мантията и Ева си продаде мантията. Други ги купиха и като ги продадоха – оголяха. Че ако ти внесеш в живота си лъжата, ти продаваш своята мантия. Ако ти внесеш в живота си лицемерието, ти продаваш своята мантия. А пък магическата сила е в мантията. Докато тази мантия е на гърба ти, ти си мощен, господар си на положението. Щом изгубиш мантията ти си вече слуга. Ще замязаш на един откъснат лист, който вятърът движи и те кара навсякъде. Няма да имаш никаква стабилност. Питам какво може да постигне един лист в света? Нищо. Сега вие може да разгледате. Аз сега ви показвам опасните страни на лъжата. Лъжата е именно това, което може да те лиши от онова, което Бог ти е дал. То е въпрос на време. Съзнанието във вас трябва да бъде будно. Аз говоря, не да кажете: „Аз не лъжа.“ Аз не говоря за външните работи. Всяка работа, която направиш, съзнанието не трябва да бъде раздвоено и умът ти не трябва да бъде раздвоен, защото в лъжата сърдцето се раздвоява и умът се раздвоява и съзнанието и то се раздвоява. Щом се раздвои умът, вече признаци има отвън. Щом дойде лъжата, главата отзад се стеснява. Не искам да ви говоря за патологическите неща. Но всеки дефект има и външен израз. Щом се раздвои умът ти да [не] мислиш право, главата в известна област се стеснява, известни области в мозъка се покваряват. От невидимият свят не можеш да придобиеш достатъчно светлина, която е необходима за строежа на твоя организъм. Или ако ти внесеш лъжата в любовта, ти ще изгубиш онази Божествена топлина, при която нещата се раждат. Следователно, топлината е необходима за растежа, а пък светлината е необходима за знанието, а истината е необходима, за да придобиеш онзи простор, онова, което ти желаеш да постигнеш. На земята ти не можеш да го постигнеш извън истината. Значи трябва да имаш светлина и топлина, т.е. топлината ще те въведе в областта на Любовта. Светлината ще те въведе в областта на знанието и мъдростта. А истината ще те въведе в областта на свободата, за да бъдеш свободен. Само като свободен човек ти може да постигнеш това, което искаш. Ако ти не си свободен, какво те ползува, ако ти дадат всичките блага на земята, пък ти е зашита устата. Какво те ползува, ако ти дадат най-хубавия свят, с всичките багри и краски, които има, а ти зашият очите? Какво ще се ползувате, ако ви дадат най-хубавата поезия в света, най-хубавата музика, пък ви зашият ушите? Лъжата е, която запушва ушите на хората. Лъжата е, която запушва очите на хората. Лъжата е, която запушва носовете на хората. Всичко запушва и туй го наричаме атеросклероза, от която старите хора умират. Човешката лъжа втвърдява, човешката лъжа състарява. (Учителят показва и диша тежко) И най-после човек умира. Който лъже, така ще свърши, ще отиде в света.

Казвам сега: За да се подмлади човек, какво трябва да прави? Вие, ако не се подмладите ще умрете и ако не остареете, без ум ще останете. Трябва да остарееш. Под думата „старост“ разбирам: Трябва да се подигнеш на най-високото място. А пък, ако държиш истината и ще бъдеш най-силният човек. Човек трябва да бъде силен. Чрез истината става силен. На най-високото място чрез Мъдростта човек се качва. А животът го придобива чрез Любовта. Аз ви говоря за реални неща. Ти не можеш да добиеш живота, който искаш без любов. Ако имаш любовта на 12-те хиляди зърна! Ако имаш любовта на 14-[те] хиляди зърна! И сега за мене ще каже: „Защо 12?“ От 1 към 2 – 12. От 1 към 4 – 14. Четирите е законът на жертвата. Ако ти не жертвуваш, не може да постигнеш нищо. Шестнадесет е закон, да изхвърлиш от себе си всички ония недъзи, които имаш и да изпъдиш дявола от себе си и да нямаш вземане-даване с него. Значи да скъсаш всичките търговски отношения, които имаш с всичките фирми в света, това е числото 16. Да нямаш никакво отношение, вземане-даване с никакви лъжливи фирми в света. На чисто да си.

Вие сега мислите, че сте много добри хора. Че сте много добри, аз в това вярвам. Но в какво показвате вашата доброта, че сте много добри? По какво знаете, че сте много добри? Да кажем, когато се гледате в огледалото се виждате много красив. Но като се сравнявате с идеала, виждате, че ви не достига. Като видите някой човек в огледалото, че е малко по-красив от вас, става ви малко неприятно. Турците казват: „Тефе педер.“ Явява се малка неприятност. Защо той да е по-красив? Ако вие имате туй недоволство във вас, мислите ли, че сте съвършен? Недоволството показва, че вас ви липсва нещо. Този човек, който е по-красив от вас, казвате: „Господ как го направи по-красив? А мене как ме направи такъв?“ Веднага вече имате едно погрешно схващане. Мислите, че то е закон на произвол. Не е произвол. Този човек работил повече от вас в туй направление. Дойде друг, видите, че е още по-красив. Може да се наредят така до 12 души, един от друг по-красиви. Какво трябва да извлечете от красивите хора? Сега нека да ви направя едно изяснение. Аз наричам физическият живот – това е една хубава бъчва от най-хубав материал направена, с хубави обръчи, канела, отлично изработена, но вътре бъчвата е празна.Като тупаш – дум, дум, се чува. Тази бъчва и хиляди години да седи, няма да стане повече от това, което е. Ако нищо не се тури, даже има опасност да олекне. По-лека ще стане и след 10, 20, 30 години, ако я държите, от светлината и топлината ще изсъхне, ще се отвори и ще изгуби първоначалния си образ. Но тази бъчва вие можете да я напълните с вино. Хубаво, напълните я с вино, по какво се отличава? Тежи повече. Тя не е станала по-голяма, но е станала по-тежка. Тежестта показва, че бъчвата има съдържание.Може ли тази бъчва да я накарате тя да измени своето естество? След като е станала по-тежка, кое е вече другото положение? Какво трябва [да] излезе от тежката бъчва? Аз уподобявам направената, хубава бъчва, имате един цвят, който цъфнал. Той е хубавата, изработена бъчва с всичките тия външни обръчи. След туй, тази бъчва, този цвят се оплодотвори и тази бъчва, като се оплодотвори, започва да се пълни и най-после увеличава се, увеличава се, достигне до определената форма, която е дадена на бъчвата. След като узрее плодът, какво става в природата? Този плод капва от клона, на който се държи и слиза долу на земята. Този, събрания сок в плода, трябва да се изяде. Да остане семето, което наново трябва да поникне, за да стане едно преобразувание. Значи във вас всяка една мисъл, която се зароди във вашия ум, ще цъфне, ще се изпълни със съдържание, ще узрее. Тази мисъл, ако вие не знаете как да употребите, тя сама по себе си ще падне на земята и тогава ще дойде по закона на онези произволните действия.

Вие седите и искате да проповядвате на хората. Какво ще им проповядвате? Ако отидете да ги учите на любов, когато ги учите на любов ги обезсърчавате. Някой искат да научат хората да се обичат. Как да се обичаме? Да се обичат хората то е първото нещо, което те знаят от памти века. Сега какво ще учиш хората да се обичат. В света съществуват малки и големи лъжи. Голямата лъжа е „К“, кислород ще стане. На голямата лъжа ще турите малката добродетел „М.Д.“ А на малката лъжа ще турите голяма добродетел „Г.Д.“ Като дойдете до малката лъжа, искате да кажете малка лъжа, започвате и турите най-голямото добро. Когато намислите да кажете най-малката лъжа, турете най-голямото добро. Когато намислите да кажете най-малката лъжа, направете най-голямото добро. Когато намислите да кажете най-голямата лъжа, турете най-малкото добро. В дадения случай, ако при малката лъжа не турите голямото добро, вие непременно ще се похлъзнете. Няма друг начин за възпитание. Някой казва: „Не ме лъжи!“ То е празна работа. Ще ви накарат, както онзи баща, в България вестниците дадоха един пример: Обвиняват един баща, че убил сина си и го хвърлил в Дунава и бащата признал, казва: „Убих го и го хвърлих.“ – „Къде го хвърли?“ Отива в Дунава и казва: „Убих го“, казва бащата. Когато произнасят присъдата вече да го бесят, синът дохожда от някъде и спасява баща си. Като убили [сина] този баща, не може да издържи. За да се освободи от страданието казва: „Убих го.“ Понеже искали да кажат, че го е убил, казва: „Убих го.“ Значи може да ви накарат хората. След като ви говорят дълго време за едно нещо, може да ви убедя[т] и да кажете една лъжа. Всеки ден казвате неща, които не сте ги правили. Някой път направите една погрешка и казвате: „Защо Господ ме тикна в този път?“ Когато си направил някое добро, ни най-малко не питаш кой те тикна да направиш доброто. А казваш: „Аз сам.“ Щом направиш погрешката: „Господ ме тикна.“

Казвам, сега от всинца ви се изисква едно вътрешно съзнание, защото като идете в другия свят, ще ви теглят. Нали везни има? Има три вида везни. Някои верующи са първостепенни, второстепенни и третостепенни и все влизат в рая. Които са първостепенни влизат в третото небе. Които са второстепенни отиват във второто небе, а които са третостепенни, в първото небе са те. Третостепенните са в първото небе, второстепенните – във второто небе, а [първостепенните – в третото небе]. В първото небе са които имат 12 разрядните зърна. Във второто небе са които имат 14, а във третото небе са , които имат 16. И обратното, 12 – трето небе; 14 – във второто небе; 16 – в [ първото] небе. Сега вас най-първо може да ви изпитат. Сега верующите, един ден, ще ги поставят на такъв изпит. Ще ви създаде провидението голяма нужда от пари. Най-първо по три начина ще се изпиташ – като млад, като възрастен и като стар. Като млад ще те турят, вече си станал възрастен пък искаш да се покажеш, пък нямаш пари, бедняк си, дрипав си, ще те турят в една стая с една каса отворена да видят ще бръкнеш ли да вземеш или ще погледнеш само. Ако минеш, гледаш парите и казваш: „Да взема.“ Пак погледнеш, пак заминеш. Какво трябва да бъде твоето състояние, като погледнеш парите? Ако влезеш вътре и се зарадваш на парите, че не са за тебе, погледнеш и кажеш: „Колко са хубаво облечени тия пари! Така желая и аз да бъда чист както е златото.“ При онзи, истинския изпит да кажеш: „Колко хубаво са облечени парите. И аз бих желал да бъда така чист.“ Ти, като излезеш навън, парите ще тръгнат подир тебе. Ти излезеш навън и те подир тебе и отиваш в къщи и те подир тебе. Пък ако си пожелал да ги вземеш, щом като бръкнеш в касата, ръцете ти ще се схванат и ще те намерят на касата и ще изгубиш своята свобода.

Та казвам, често вие в живота усещате едно ограничение, казваш: „Аз не съм свободен.“ – До касата си някъде. Щом парите вървят от подире ти, ти си свободен човек. Щом ръцете ти са вързани, ти не си облечен както парите. Аз привождам тия фигуративни форми. Какво означава човек да мисли право? Когато мисълта върви подир тебе. Ти вървиш и тя върви – ти си в правата посока. Щом вярваш и една мисъл не можеш да разрешиш, ти си в кривия път.

Сега новите пътища, по които трябва да се възпитавате, кои са? Казвате вие: „Ние трябва да се обичаме.“ Ти не може да обичаш, докато не съзнаваш, докато не съзнаваш любовта на Бога в себе си. За да обичаш някого, ти трябва да имаш неговия план, да знаеш защо Господ го е създал. Аз обичам ябълката заради семето. Ще намеря едно място и ще посадя и ще ходя да я поливам, това е любов. Имам семенце на някое цветенце, развъждам го. По същия начин, като обичаме някой човек, ние трябва да имаме всичките желания и мисли, които [ той] има. Доброто, което има в себе си, да му помогнем да се прояви неговото добро. Ако ние съдействуваме да се прояви неговото добро, не това на другите хора, ако ние съдействуваме да се прояви неговото добро, ние го обичаме. Ако другите хора не помагат да се прояви доброто ни, то те не ни обичат. Дойде любовта. Щом двама хора се обичат, взаимно си помагат, да се повдигат и доброто расте. Ако доброто в нас расте, взаимно, ние сме в правия път, в който Бог ни е турил. Така трябва да се гледа. Казвате: „Аз постъпвам добре.“ Според мене, в една постъпка може да има користолюбие. Постъпиш добре, но имаш съвсем други намерения.

Та казвам, избягвайте белите и черните лъжи. Аз говоря за онова съзнание в себе си, което трябва да имате. Щом употребиш най-малката лъжа, веднага се образува една черна страна между Бога и тебе. Затвори се небето. Аз съм привождал на вас онзи пример: Един беден християнин се е молил дълго време Господ да му помогне, да го освободи от сиромашията. Една вечер, като се връща от съживително събрание, дето се е молил, гледа, на прозореца на един богаташ, една забравена торба със злато, оставена там. Задига торбата и казва: „Благодаря на Господа. Този, богатият човек оставил торбата за мене.“ Отива в къщи, занася торбата. Иска да се моли, торбата пред него, не може да се моли. Три пъти става да се моли, сутрин, обед и вечер, но торбата седи пред него и не може да се моли. Минава ден, два, три, десет и най-после взима торбата и отива при богатия и му казва: „Аз задигнах тази торба и помислих, че тези пари за мене са оставени, но молитвата ми се спира при нея и 10 деня не мога да се моля, нещо ме мъчи. Ще ме простиш, че Господ не е приготвил за мене тази торба, тя е твоя торба. Ще ме извиниш, че аз ти взех торбата.“ Връща се в къщи, помолва се и веднага пак Божието благословение слиза. Казвам, най-малката лъжа става едно препятствие във вашия ум, става препятствие във вашето сърдце, става препятствие във вашата душа и нарушава онова общение, което имате. Вие вече не можете да дишате онзи чистия въздух, който любовта носи. Вие не можете да възприемете онази чистата светлина, която мъдростта носи. Вие не можете да бъдете носители на онази велика свобода на душата, която истината носи. Лъжата прекъсва пътя на Любовта, прекъсва пътя на Мъдростта за вас, прекъсва и пътя на Истината и след туй вие ще станете нещастен. Върнете тази торба назад, изправете се, да има единство. Търсете това, което Бог ви дал, ценността е в онова, което Бог ви дал. То е богатството на любовта. Онова, което Бог ви е дал, то е богатството. Онова знание, което Бог ви е дал, то е богатство. Онази мъдрост, която Бог ви е дал, то е богатство. Онази свобода, която Бог ви е дал, то е богатство. Тази свобода и простор са богатства, които трябва да дойдат. Другите работи ги оставете на заден план.

Приложете Любовта, която носи живот, да се подмладите. Търсете тогава Мъдростта, която ще внесе знанието, ще даде светлината, вие ще израстнете и ще станете доволен от себе си. Търсете тогава истината, която ще донесе пълните свои блага. Вие ще бъдете царски облечени, ще бъдете свободни, ще вършите онова, което Бог изисква, напълно свободни ще бъдете. Това е пътя на новия живот, по който трябва да работи всеки един вътрешно. Ще опитате благата на Любовта, благата на Мъдростта и благата на Истината.

Отче наш

28 школна лекция
19 април 1939 година,
София, Изгрев