(Небето чисто, с малки облаци. Времето тихо и топло.)
сряда, 5 ч. сутринта
Добрата молитва
„В начало бе Словото“
Имате ли зададена тема? (– Не.)
За следующия път пишете върху: „Постиженията на вярата.“ Как бихте развили тази тема?
Нали сте забелязали, че ако изучавате един език, например английски и отидете всред английския народ и им говорите, отначало не ви разбират англичаните. Както един американски професор, който е преподавал френски език и минавал за знаменит езиковедец по френски. Като отишъл във Франция, в Париж отива в хотел и казал нещо. Но келнерът не разбрал. Като му казал най-после на английски: „Do you speak English?“, келнерът го разбрал. По някой път вие, като говорите и мислите, от невидимия свят не ви разбират. Знаете ли колко са изопачени човешките мисли? Разнообразието на човешките лица зависи от техните мисли и чувства. Колко са изопачени човешките лица! Веждите им не са на место, носът им не е на место. Той не е точно на перпентикуляра. После, лицето не е симетрично, очите не са на место. Някои са по-близо, а някои са по-далеч. Също ръцете и ушите не са на место. Много малко ще видиш у хората нормални ръце. Всичко това зависи от неправилните мисли и неправилните чувства. А пък тогава човек не може да бъде свободен. Някой път вземете да пишете, за да видите, доколко сте свободни. Ще видите, че писмото ви не е под контрола на вашата мисъл. Енергията не е под контролата на вашата мисъл. Може да изследвате характера в това отношение. Например напишете следното:
За да си създаде характер в
себе си, човек трябва да се упражнява да подчинява ръката си. Можете
ли да направите тези дъги както с пергел? Вземете един съвременен
стрелец. Той, като вдигне пушката удря точно на местото. Упражнявал се
е. А пък някой друг цъкне и удря един метър по-нагоре. А друг удря от
ляво или от дясно. Не удря на место. Вие имате някоя мисъл. Някой път
мисълта ви не достига своята цел. Ъгъла, който може да дадете на
трептенията на своята мисъл, може да се отклонява и да не достигне
целта. Вие сте беден човек и отивате при някой банкерин и почвате да
му говорите изведнъж в името на Бога. Този банкер не се интересува от
вашето верую в Бога, понеже вашето верую не е ни най-малко
негово. Това, в което вярвате, в това той не вярва. Вие му искате пари
в заем. Той казва: „Двадесет процента.“ Отива друг и той взема
пари с 15 процента. Трети взима с 10 на сто, четвърти – с 5 на
сто, а един взима без лихва. Вие казвате, че той за вас е един
кожодер. А пък за онзи, комуто дава без лихва, какъв е? В дадения
случай вие сами сте кожодер на себе си. Вие, като не знаете, какво да
говорите, той ви налага лихва 20 или 25 процента. Отива онзи, който
говори по-добре и му налага 15 процента, а пък на онзи, който говори
[най-]добре, той му дава без лихва. Вие
се оплаквате, че животът е много лош. Вие не знаете как да мислите,
как да чувствувате и да постъпвате и провидението ви налага глоба,
понеже и природата се управлява от известен господар. Вие мислите, че
сте господар на себе си. Но почнете да мислите и ще видите, че не сте
господар. Речете да направите нещо и цяло заседание ще стане във
вас. Речете да ходите някъде и отвътре ще ви кажат: „Не отивай!“
Решиш, отлагаш. Решиш, отлагаш, отлагаш. Кое е вътре в тебе, което
решава и което отлага? Цяла камара има вътре. Ще ти поднесат едно
решение и ти трябва да подпишеш това. Казват: „Всичко в света е
закономерно.“ Закономерно е за онзи, който разбира законите на
закономерността. Дойде някой при тебе и ти не можеш да го
търпиш. Дразни те. Дойде друг и ти говори и теб ти е приятно. На какво
се дължи различието? Човек може да е много учен и пак да не влада себе
си. Много учени хора излагат неща, които не са верни, не са
прави. Много оратори също. И много от нашите постъпки не са
прави. Всяко нещо, което ти говориш и което мислиш, то влиза в строежа
на твоето бъдещо развитие. Каквото мислиш, един ден то ще се тури на
лицето ти отгоре.
Но сега да дойдем до научните работи. Аз вземам числото 12. Какво
означава числото 12? То означава много работи. В същност то означава
бащата и майката. Единицата е бащата, а пък 2-те е майката. И турени
заедно правят 12. 
Дванадесет
показва пътя, по който вървят бащата и майката. Но не вървят
успоредно, но точно противоположно. Майката върви от едната страна и
бащата от другата страна. Положителното отгоре, отрицателното
отдолу. Така и вашето сърдце и вашият ум вървят в две противопложни
посоки. Но това не е противоречие. Движението на сърдцето е вдлъбнато,
а пък движението на ума е изпъкнало. Следователно, ако ти искаш да
заставиш сърдцето си да върви по пътя на ума, ти ще го поставиш в едно
неловко положение. Същото е ако заставиш умът да върви по пътя на
сърдцето. Пътят на сърдцето е едно, а пътят на ума е друг. Казват:
„Човек трябва да ходи.“ Птиците хвъркат, рибите плуват. Каква е
разликата? Рибите, които живеят във водата са студенокръвни. Птиците,
които хвъркат във въздуха, са топлокръвни. И млекопитающите, които
ходят по земята, са топлокръвни. В човека има повече топлина,
отколкото в млекопитающите. У птиците има повече мисъл отколкото у
рибите. У млекопитающите има повече мисъл, отколкото у птиците. В
човека има повече мисъл, отколкото у млекопитающите. И всичко туй се
обуславя от строежа, от формата на главата, която човек има. Като
разглеждате главите на рибите, птиците, млекопитающите и човека, ще
видите една грамадна разлика в строежа. Не само [в] строежа, във формата на тяхната глава, но и
в строежа на техния мозък. Има един закон за самовъзпитанието: Често
естествениците, които изучават животните, заприличват на тях. Има
хора, които, като изучават мравките, заприличват на мравки. Цял един
живот посветяват за изучаването на мравките. Какво ще придобиеш, какво
ще изучиш в живота на мравката? Доста съчинения има за
мравките. Разправя един турчин. Той отишъл да слуша един европейски
проповедник. Три пъти ходил, онзи все за мравките проповядвал. След 10
години видял един член на тая църква и му казал: „Вашият проповедник
още за мравките ли проповядва?“ Какво е проповядвал? – По
какво се отличават мравките. Мравките имат много повече електричество
и са много хладнокръвни. Аз веднъж наблюдавах във Варна следното: Седя
и разглеждам морето. По едно време наблюдавам 4, 5, 6 мравки, едни
дребнички, други по-големи, трети още по-големи, а други още
по-едри. Малките вървят полека. Голямата мравка, като дойде до
малката, подскочи и бяга от малката. Наблюдавам ги. Гледам, че една от
малките мравки, хвана крачето на голямата мравка и се сви на
топка. Голямата мравка се мяташе насам нататък. Малката гризе, гризе и
подгриза крачето на голямата. Та тези, големите мравки се плашат от
малките. Големите се осакатяват от малките. Страх ги е вече. Турска
поговорка има, която казва: „Късото е беля.“ Но някой път вие
имате такива малки мисли, но такава една мисъл, като се хване за някоя
голяма мисъл, откъсне едно парче от голямата днес, утре – друго
краче. Та беля са малките мисли! Малките мравки са много бързи. И
като хване крачето, не пуска. Голямата мравка, като рече да хапе,
малката се свива и стане на топка. Вие имате някоя малка мисъл, която
ви измъчва. Някой път имате едно неразположение на духа. Често жените
бягат от мъжете. Като се ожени, бяга от мъжа си. Аз ви привеждам това
като факт. Но не за вас, които сте тук. Вие сте изключение. Аз говоря
за това, което е в природата. Жената бяга, бяга в някои
семейства. Защо бяга? Бяга по единствената причина, че между нея и
другаря [ѝ] силите са
противоположни и в следствие на това, противоположните сили се
отблъскват. Плюс и плюс се отблъскват, а плюс и минус се
привличат. Значи разстоянието между плюс и минус става по-малко,
сближават се, а пък разстоянието между плюс и плюс се увеличава и те
се отдалечават. Следователно, когато [на]
двама [души] хора, енергиите им станат
положителни, те почват да се раздалечават един от други. И тогаз не
могат да се сговорят. Как ще се сговорят, когато са на един километър
разстояние един от друг? За да се сговорят, трябва да са близо и да
обмислят някои работи. Вие тогаз сте взели два противоположни трена, с
противоположни посоки. Ако ти имаш работа с положителни сили, то за да
влезеш в съприкосновение с нея, трябва да вземеш трена на една
отрицателна сила. Ако вземеш трена пак с положителна сила, ти ще се
отдалечиш от нея. Онези астрономи, които изучават небето и звездите,
знаят следното: Ако някои звезди на небето се сближават, ако
разстоянието между тях се намалява, това показва, че земята се
отдалечава от тях. А пък тези звезди, към които земята се приближава,
разстоянието между тях става по-голямо. Значи, от далеч хората се
виждат, че са наблизо един до други, но има една привидна близост,
която е относителна. А има една близост, която е разумна. За да бъдат
хората разумни едни към други, единият трябва да бъде положителен, а
пък другия отрицателен. Някой път даже и вие сте в борба със себе
си. Когато и двете части в тялото станат положителни, знаете ли каква
борба започва в човека? Когато в дясната и в лявата половина на тялото
електричеството стане положително, когато и магнетизма в лявата и
дясната страна стане положителен, тогава имаме двойна борба. Тогава
имате безпокойствие в ума и в сърдцето. Тогава какво трябва да
правите? Там е сега законът: Щом сърдцето стане безпокойно, ще внесеш
Любовта! Любовта е, която ще внесе нещо ново, положителна
сила. Хармонията може да се внесе по три начина: Чрез закона на
Любовта, в Божествения свят; чрез закона на Мъдростта и чрез закона на
Истината. Любовта е закон, който регулира противоречията в сърдцето;
Мъдростта – регулира противоречията на ума, а Истината –
противоречията на човешката воля. Ти не можеш да изправиш своята воля,
твоите постъпки, ако закона на Истината не действува в тебе. Често
хората търсят правото в света. Правото е нещо външно. Чувствата и
постъпките са важни. Правото ще го намериш всякога. Правото е право
само в тебе. Отвън, в света, никакво право няма. Погледнете в
природата. Казват: „Красива природа!“ В нея има вечна борба
вътре. Аз съм забелязал: мравките се борят, растенията се борят,
всичко се бори. Като погледна тревата, цветята, които цъвтят, някой
паяк ходи и една мухичка се хванала в паяжината. Някои цветя има,
мухоловки, те затварят малкото животно, повечето случаи насекомо и го
изяждат. Правото, което търсим, не се намира вън. Всичкото
противоречие в света е вън, а пък хармонията е вътре. Бог е, Който
хармонизира външния свят, понеже знае законите. Ние трябва да оставим
външния свят Бог да го подобри. Само Той може да го подобри. Или
вземете сега цяла Европа, нали са културни? Ние казахме едно време:
„Културни хора!“ Ето, тези хора не могат да се спогодят. Мислите
ли, че англичаните, германците, французите, италианците, американците,
русите не са културни? Всички тези хора са културни и при всичката
култура не могат да се спогодят. Защо? Защото във всичките са дошли
положителни сили. И англичанинът и германецът и французинът и
италианецът и русинът са положителни. Всеки иска своето си. Когато
всеки иска своето си, не могат да се спогодят. Ти искаш да станеш
богат, но за да станеш богат ти, трябва да острижеш вълната на овцете,
трябва да одереш кожите на животните, трябва да събереш и продадеш
житото, което се ражда. Някой път не се спираме варху въпроса, какво
нещо е богатството. Богатството колко нещастие може да донесе!
Някой ми казва: „Ти кой си?“ А пък аз му казвам: „Ти кой си?“ Смешно е, той себе си не знае, а пък иска да знае, аз кой съм! За да знае аз кой съм, той трябва да знае, той кой е. И щом аз зная, аз кой съм, ще зная и другите кои са. И кой е той? Той ми казва: „Аз разбирам тези работи.“ Казвам му: „Как ги разбираш?“ Разбирането е много лесно. За разбирането не се изисква голяма мъчнотия. Щом ми дадат една круша, една ябълка, няма защо да съм свършил някой университет. И да е свършил и да не е свършил университет има едно чувство в човека, с което определя дали е хубав плода или не. Ти можеш да знаеш дали тази форма е добра или не. Същият закон има и за вътрешния живот. Защото в човека има едно чувство, което проверява човешките мисли, дали са прави или не. В човека има една способност, която проверява, дали са прави човешките чувства или не. Чувствата проверяват дали са прави мислите или не, а пък способностите проверяват дали са прави чувствата или не. Ако ти, с твоите чувства, не можеш да проверяваш мислите си, ти не познаваш себе си. Една мисъл създава формата на едно чувство, в която това чувство трябва да се изрази. А пък едно чувство създава формата на една мисъл, в която мисълта може да се прояви. Следователно, сърдцето създава формата, материалите за човешката мисъл. При сегашните условия съдцето ти трябва да функционира правилно, за да имате достатъчно материал, с който вашия ум да се прояви. И ако вие нямате това, ако сърдцето ви не функционира правилно, тогава вашата мисъл няма да се прояви. Като обичате, някой път, вие казвате: „Както аз мисля.“ Не, както чувствуваш. Като не си разположен добре, като не чувствуваш добре не мислиш добре. Добрата мисъл зависи от разположението, което имате. На един американски проповедник се е разстроил черния му дроб и вижда все грешници в света. И на всички е проповядвал огън и пламък, казва им да се покаят. Дотегнало на тези хора това, изплашили се. Проповедникът им казвал: „В пъкъла ще идете! Никакво бъдеще нямате!“ Най-после те го пращат в една болница, на лекуване. Лекарят, за три–четири месеца промива стомаха му от набралите киселини и като се върнал проповедникът почнал да говори вече за Царството Божие, за Любовта.
Не яжте храни, които образуват много киселини във вас. Киселините са потребни. И в живота са потребни. Киселините дават повече активност. А сладките храни повече мекота. Но когато сладките храни се повече, образува се една каша. И човек става много отстъпчив. А пък киселините, като преодоляват, човек става толкова рязък, че всякога реже. Който дойде, реже го на общо основание. Когато режеш, ще премериш, с мярка ще режеш. Ще премериш и ще режеш. Никога не режи, без да мериш! Защото както режеш, така ще те режат. Някой човек не е в съгласие с мене. Защо да не го търпя? Господ го търпи. Защо да не го търпя? Той е на друго мнение, този човек. Радвам се, че е на друго мнение. Дойде един вол при вас и ви казва: „Аз съм на друго мнение.“ Радвам се, че е на друго мнение. Дойде едно растение при вас и ви казва: „Аз съм на друго мнение.“ Радвам се, че е на друго мнение. Казвам му: „Идущата година ще дойда, когато узреят плодовете ти и [ще] те видя, по какво се отличава твоето мнение от моето.“ Казвам му: „Радвам се, че различно е мнението ти. Ти никога не би направил тези плодове, ако беше като мене. Ако беше като мене, щеше да седиш в една библиотека и щеше да четеш книги.“ Ние трябва да благодарим, че растенията и животните са различни от нас. Защото те така създават неща, които са полезни за нас. Та различията, които съществуват в природата, са за благото на хората. И най-лошите различия, които съществуват са полезни.
Ще ви кажа нещо, което не всеки може да разбере: Всичко е от Бога! Яденето, което ядете и от което те хваща болест, това ядене е от Бога, но къде е злото? Злото не е в храната, а в това, че ядеш повече отколкото трябва. Лошото не е, че ядеш, но че преяждаш и страдаш. Даваш на стомаха си повече работа отколкото трябва. Яж умерено! Вие виждате погрешките на хората. Вие казвате за някого, че не е добър, че е много бърборко. Но воденицата, която бърбори, не е ли хубава? Чакълдакът бърбори, бърбори и свършва работа. Чрез този бърборко воденицата върши работата, за която я е впрегнал човек, именно мелене на брашното. Някой има един цирей и когото срещне все за цирея говори. Де е злото? Този цирей е произлязал в нас от нашата неестествена храна. Значи, храносмилането в него не е било правилно и се набрали нечистотии. И тези нечистотии не излизат чрез обикновените канали, които природата е турила, но чрез абцес.
Като станете религиозни има една опасност. Религиозните хора си турят като на конете капаци и стават еднообразни. Вие казвате: „Да се молим!“ Молитвата е дихание в Божествения свят. Ако ти, в молитвата, не разбираш да се съединиш с Божествения свят, ти не можеш да се молиш. Молитвата не е само, за да се създаде едно приятно настроение. Но тя е начин да се свържеш с Бога. И като се свържеш с Бога, тогава Бог в тебе може да създаде в тебе нещо, което ти не можеш да създадеш за себе си. А пък мислите ни ще ни свържат с ангелите. И нашите чувства ще ни свържат с хората. Ти, като чувствуваш, трябва да направиш една правилна връзка с хората. Като мислиш, трябва да направиш една правилна връзка с ангелите. И като се молиш, трябва да направиш една правилна връка с Бога. Моленето без никаква връзка, без правене на никаква връзка, няма никакъв смисъл. Един автор разправя за това, което е наблюдавал в едно заведение на умопобъркани хора. В една голяма стая имало 12 души. Един от тях събирал сламки на едно место на купчина и после местил тези сламки на друго место и образувал друга купчина. До вечерта все повтарял това. На другия ден пак започвал същото. Какъв смисъл може да има в тези купчинки? Този умопобъркан човек пренася сламките от една купчина в друга и мисли, че е свършил една работа. Той върши тази работа, но едно противоречие има в неговия ум. Това противоречие е както у един българин във варненско, който си напълнил колата със слама. Среща го един и го пита: „Къде отиваш?“ – „Отивам със слама за Варна.“ – „Аз имам работа. Тури сламата тук на земята и ме заведи, ще ти платя.“ – „Ами сламата?“ – „Сламата колко струва?“ – „Сто и петдесет лева.“ – „Ще ти платя 200 лева.“ – „Ами сламата?“ Той не може да разбере сега, иска едновременно със 150-те лева и сламата. Ти остави сламата и ме заведи до село и после се върни и натовари сламата и я продай. – Но ако я вземат? – Ако я вземат, ще я вземат. Нищо няма да изгубиш. Ние сега, след като ни платят нещата, искаме да не изгубим нищо. Човек, който не губи, не може да печели. Човек, който не страда, не може да се радва. Страданията на живота са корените на самия живот, понеже минавате през по-гъста материя. А пък радостите са в една по-рядка среда. Има известни страдания, които са Божествени, а пък има известни страдания, които са човешки и от тях всеки един от вас трябва да се пази. Сега някой от вас може да мисли: „Кого има Учителят пред вид?“ – Никого нямам пред вид. Когато турим на дъската знака плюс и събирам, кого имам пред вид? Ако събереш две числа с плюс, какво става с тях? Ако събереш две числа отрицателни, пак се увеличава, но каква е разликата? Пет плюс пет равно на десет. Минус 5 плюс минус 5 равно на минус 10. Имаш събрани дълговете на двама души, които имат да ти дават. Или пък имаш да даваш 5 и 5. И в двата случая събираш. И при отрицателната мисъл ние мислим; и при положителната мисъл, мислим. Но при отрицателната мисъл заминава нещо от нас. Ние мислим, че сме свободни. Никой от нас не е свободен. Бог ни е ограничил. И трябва да свършим работата, която трябва да свършим. Бог иска да свърши нещо чрез нас. И ако не свършим тази работа, ще си създадем страдание на себе си. В Бога няма обратна реакция. Това, което Бог е намислил, трябва да се свърши.
Ти обичаш някого, но имаш известна користолюбива мисъл. Майката, която обича детето, колкото и да е съвършена любовта Ј, пак има известно малко користолюбие. Във всичките области на живота, колкото и да е човек безкористен, все има някое користолюбие. Някой проповядва, но иска хората добре да мислят за него. Най-първо аз разглеждам от Божествено гледище, аз не искам най-първо хората да имат добро мнение за мене и тогаз съм на правия път. А пък ако искам хората най-първо да имат добро мнение за мене, аз съм на крив път. Докато мисля, че хората мислят криво за мене, аз съм на крив път. А пък като гледам моята мисъл какво допринася за другите, тогава съм на правия път. Нали сте имали някой път едно брожение в духа си? Били сте в една вътрешна борба, в едно вътрешно страдание. При едно голямо бушуване ще видите, че сте изгубили няколко кила от своята тежест. Даже има медиуми, у които е наблюдавано такова нещо при сеанс. Един англичанин, който е правил опити с медиуми, казва, че в един сеанс един медиум, след сеанса, изгубил няколко килограма. Тази материя е отишла да се въплотят известни духове от онзи свят. Всякога, за да създадем известни мисли, известни чувства в нас, ние трябва да похарчим нещо, само че това, което ще похарчим не трябва да отиде безразборно, но трябва да влезе в работа. Като сеете житото, то трябва да даде плод. Казвам, наблюдавайте себе си. Наблюдавайте най-първо очите си. Зачервяването на очите е един лош признак. Стават мътни очите ви, някой път. Това е лош признак. Или очите ви се кривят бързо, бързо. Това е пак лош признак. Очите ви трябва да имат хармонично движение. Те трябва да имат движение. Те не трябва да бъдат статически, като статуи. После, очите ви не трябва да бъдат така сухи, но всякога влажни. И после като седите, вземете едно огледало и се наблюдавайте по една минута. Не трябва да се гледате доста време в огледалото, понеже може да се самохипнотизирате. Наблюдавайте в огледалото какъв е погледа ви. Или седите и много пъти имате неправилни движения. Например движите краката си в разни посоки. Всяко едно движение трябва да бъде разумно. Или някой се чеше за главата. Всички вие трябва да се дисциплинирате. Мнозина за нищо и никакво, за пет пари прави скандал. Българинът за един лев разваля пазарлъка. Един лев, два лева, 20 лева, 40 лева, няма нищо! Нека да има обръщение. Вие мислите, че сте съвършенни. Самоизмамвате се. Това се дължи на вашите прадеди. Аз често наблюдавам, когато отида при някои хора, когато те са на работа, аз съм внимателен. Когато почнат да им се мърдат краката, аз си заминавам. Когато той е неспокоен, когато почнат да се въртят очите му, ръцете му, аз си отивам. Той се намира в неспокойно състояние. Той взема рициново масло, ти го спираш на пътя. Остави го! На човека му е притупало, а пък ти му казваш: „Чакай, чакай!“ Той казва: „Моля, моля.“ Та казвам, че [за] новата култура се изискват хора, които като се срещнат, да се познават. И отдавайте си почитание един друг! Зачитайте се един друг. Първото нещо е това! Почитайте се един друг! Защото, като не почитате, няма да ви почитат. Бог иска това! Той иска да се обичаме. Той иска да се обичаме. Всеки, който иска да измени Божия закон, идва за него страдание.Страданията са една реакция, за да ни турят в правия път. Не от хората да се боим, но от Бога. Като дойде безпокойствието, аз намеря причината, и като я намеря отмахна я и изправя безпокойствието. Например, събуди се у вас едно чувство на страх. Защо е дошъл този страх? Казали сте някому обидна дума и той е по-силен и ви казал: „Аз ще ви дам да разберете!“ И вас ви е страх. Поправете погрешката си. Ти, като се приближаваш при една змия, страх те е, защото тя има отрова. Тя казва: „Аз съм добра, но имам отрова.“ Значи, не настъпвай никого. Нито с мисъл, нито с чувство, нито с постъпка. Моят мир струва повече отколкото онова, което моите мисли и чувства могат да изискват. Някой казал нещо заради мене. Ако му кажа нещо, ще си наруша моя мир. Моят мир струва повече от онова, което той е казал. Това, което той е казал, е за негова сметка. Ако е казал нещо добро или лошо, то е заради него. Ако той мисли лошо за мене и аз съм добър, лошото е за него. Ако той мисли добре, то е заради него. Лошото, което мисля, е лошо заради мене. Създавайте си правилни мисли за хората, за да не спрете вашата еволюция. Мисли за хората така, както Бог мисли за тях! Съдействувай за онова, което Бог е предначертал. Съдействувай за тяхното повдигане. Така ти повдигаш себе си. Ако всички така живеете, ще се повдигнете. По този начин, както сега разрешавате въпросите, никой не ги е разрешил. Ако един баща мисли да поправи сина си, той се лъже. Ако майката мисли да поправи дъщеря си, тя се лъже. Синът прилича на баща си. И ако един учител мисли да поправи ученика, той се лъже. Всеки един ученик, всяка една дъщеря, всеки един син е създаден както си е. Ще оставиш Бога сам да корегира своите работи. И не се месете, да корегирате работите в Божия път, нито в себе си, нито в другите. Ако ти видиш една погрешка в другите, ползувай се. И ако видиш някоя погрешка в себе си, пак се ползувай. Когато каже[ш] една лоша дума, благодари на Бога, че Бог те е запазил да не кажеш две лоши думи. Един наш приятел минава през София и плюел. Стражарът му казал: „Десет лева ще платиш! За всяко плюене – 10 лева!“ Десет пъти, като плюеш днес, сто лева глоба. И три, четири дена по сто лева, колко правят? Та вие сега плюете, но един ден ще дойде стражарят и ще каже: „Пет лева!“
Уравновесете сега енергиите в себе си. Законът е: Лявата ви страна да бъде отрицателна, а дясната ви страна – положителна. А лявата страна на мозъка, да бъде положителна, а пък дясната – отрицателна. И [за] сърдцето ви, същия закон. В сърдцето има 4 клапи. Има положителна и отрицателна страна на сърдцето. Това е в действителност. Лявата страна е женския елемент в човека, а дясната страна – мъжкия елемент. Щом имате едно разногласие в себе си, двете страни не са в хармония. Отправете ума си към Бога и щом отправите ума си към Бога, ще се възстанови вашия мир. И ако сами не можете, мислете за някой добър човек или в Америка или в Русия или в Англия и прочее. Ако знаете някой добър човек и ако отправите ума си към него, ще почувствувате една реакция в себе си. И като си помислите за Христа, веднага ще се хармонизират вашите мисли и чувства. И ако мислиш за ангелите, пак същото. И ако мислиш за Бога, пак същото.
Когато направиш една погрешка, кажи: „То си е Божия работа!“ Като направиш погрешка, благодари на Бога! Като направиш едно добро, благодари Му два пъти! Доброто е всякога добро. Като направиш погрешка, Бог всякога ще те спре на половината, за да не направиш злото до край, защото тогава е непоправимо. Защото, ако направиш две злини, то е непоправимо. Една погрешка се прощава. А две погрешки едновременно, не се прощават. Та спазвайте закона: Благодарете на Бога за погрешките, които правите. Благодарете два пъти на Бога, за доброто, което правите, за да ви благослови Господ.
Отче наш
6 часа сутринта
40 школна лекция
30 август 1939 година,
София, Изгрев
(На поляната – упражненията.)