„Добрата молитва“

„Молитва на Царството“

Евангелие от Матея (12:1–10)

Евангелие от Лука (12:1–10)

Евангелие от Марка (10:1–10)

Евангелие от Иоана (12:10–20)

„Духът Божи“

Едно малко сравнение ще направя. „Ако думите Ми не пребъдат във вас и вие не пребъдете в Мене…“ – тази мисъл ще взема в една нова форма. Ако светлината пребъде в нас и ние пребъдем в светлината, светът ще ни се изяви.

Новото в света е следното. Всички сега мислят и казват: „Трябва да знаем, че тогава да правим работите.“ Всичките неща започват със знанието. Ти учиш това, което знаеш, но никога не учиш това, което не знаеш – то е невъзможно. Нима светлината трябва да я изучиш най-първо? Светлината изведнъж се явява, ти я знаеш, и отпосле я изучаваш. Хляба, който ядеш, сладкото, което ядеш, ти го знаеш непосредствено, и после го изучаваш. Ние се заблуждаваме, казваме: „Чакай да науча това нещо, че после да го правя.“ Всеки един от нас знае да прави нещата, но в човека има една зла воля, в която той не иска да прави това, което знае. То е голямото нещастие: че не иска да прави това, което знае. Има едно състояние, в което човек забравя нещата. Забравил ги, но човек сам става причина да забрави нещо, което е знаел. Представете си, един трезвен човек влезе в кръчмата – всичко знае. Най-първо, той мисли за баща си, за майка си, мисли за жена си, ако е женен, мисли за децата си, но пие ли една чашка вино, започва да мисли за чашата. Пие втора, започне да мисли за втората чаша. Пие трета, четвърта, пета, шеста. След като пие десет чаши, забравя баща си, майка си, жена си. Всичко забравя и знае новото, което научил. Той забравя вече всичко, което знаеше, и не познава другите.

Сега да ви приведа туй в една нова форма. Сега ти седиш и някои неща виждаш ги, ясни са пред тебе. Туриш една тънка площ, нещата стават тъмни, туриш още по-дебела, казваш: „Нищо не виждам.“ Кой е причината сега? Ти не си сляп. Сега да ви изнеса едно друго противоречие, което ние си създаваме. Ние как изучаваме светлината? Възприемаме светлината, и знаем. Да допуснем, че на един човек очите са повредени, как ще изучава светлината? Реалността може да се изучава по два начина. Истината се изучава по два начина. Знанието се изучава по два начина. Светлината се изучава по два начина. Първият начин е чрез самата светлина – туй, което присъства и отваря света пред тебе, дава ти свобода. Вие считате светлина това, което ти дава свобода, дава ти ход да вървиш, да се не спъваш. Представете си, че един човек няма понятие какво нещо е светлината – не влиза в него, по никой начин не я познава. Чрез отсъствие той ще има понятие за светлината, чрез тъмнината. Вие ще изучавате какво нещо е светлината чрез закона на тъмнината. Запример как ще познаеш, че ти не си праведен човек? Не чрез правото, но чрез отсъствието на правото. Когато отсъства едно право, то ще ти причини страдание.

Що е страданието? Щом страдаш, ти си крив. Вие ще цитирате някои от пророците, които не бяха криви, праведни хора бяха, ще цитирате Христа, и пак страдаха. Криви бяха, защото носеха греховете на кривите хора. Щом ти гарантираш за един неправеден човек, който ял и пил, че ти му ставаш гарантин, хване те законът. Ти нито си ял, нито си пил, хване те законът, осъди те ти да плащаш. Пари назаем не си взел, друг ги взел, ти трябва да ги плащаш. Ти си станал гарантин. Банката оставя него свободен, понеже той ни къща има, нищо няма, ти, който си гарантирал за него, хване те законът. Хване те законът ти да плащаш. Казваш: „Аз пари не съм взел.“ Ти не си взел, но ти си станал гарантин и на основание на твоето доверие ние му дадохме пари. Ти ще плащаш заради него.

Сега – приложението на закона. Често вие ставате причина сами да си създадете едно нещастие. Забележете защо хората гонят мухите. Една муха е много тщеславна, мухите са крайно тщеславни. Като дойде, няма да кацне на рамото, на главата, ами ще кацне на носа ти. Казва: „Знаеш коя съм?“ Ти имаш ли понятие какво нещо е мухата? Ще кацне после на веждата, на другата вежда, все на видни места се качва. По някой път туря си ръката на масата, мухата кацне на ръката ми, казва: „Знаеш ли коя съм аз? Какво мислиш за света?“ Аз я хвана с другата ръка. Казвам ѝ: „Ами ти знаеш ли кой съм?“ Тя бръмчи в ръката ми.

Ти, като влезеш в света на закона, не кацвай на носа, не кацвай на веждата, но на рамото. Последното място заеми някъде, защото законът има ръка. Като кацнеш, ще те хване и те държи. Туй държане е осъждането. Какво ще правиш? Казваш: „Знаеш каква муха съм?“ „Хубаво, ако си видна муха, излез из ръката ми.“ Тогава тя взема второто положение, започва да се моли, започва да ми пее: „Ако си музикант – казва, – бъди малко милостив към мене. Понеже ме хвана, едно малко същество съм, не ме стискай, защото ще ми счупиш крилцата. Сега се научих – мислех, че съм била много голяма – сега се научих, че не съм толкоз голяма.“ Тогава отварям ръката и тя изскача. Питам, тази муха, като иде при другите мухи, какво ще разправя?

Когато вие обичате един човек, имате една слабост – да се приближите, да бъдете или отляво, или отдясно до рамото му, да сте много близо. Някой път имате от далечното минало придобито желание да сте близо до рамото. Във всичките хора има едно желание да дойдете близо до този, когото обичате. Вие искате все той да бъде пръв пред вашите очи. Питам, ако си по-близо до очите на един човек, какво ще придобиеш? Трябва да бъдеш близо в ума, в широкия свят, в неговия ум, в неговото сърце, но избягвайте да бъдете близо до хората физически. Всичките нещастия, недоразумения, стълкновения произтичат от физическата близост на хората. Двама хора са близки, както клонищата: търкат се, търкат се – осакащат се.

Най-първо, хората започват с идеалната любов. Вие имате един приятел… – или младата мома и младият момък в началото са много срамежливи, благочестиви, имат нещо ангелско в себе си. Като мине момъкът, хвърли поглед отдалече и целия ден е доволен, че я видял, радва се. Най-първо, иска да я зърне само веднъж. Като хвърли един поглед с едното око, казва: „Стига ми толкоз.“ Целия ден върви радостен. Втория път иска да я види, но увеличава погледа, обръща си повече главата. Третия път увеличава още повече, но не се спира и там. Той започне да се приближава. По-напред отдалече я гледаше, на стотина метра. Казва: „Тя е, приятно ми е.“ Второто положение е, че иска да чуе гласа ѝ, как говори. Най-първо, иска да чуе само една дума, и е доволен. Втория път иде още по-близо. Сега не се задоволява как говори само да чуе, но иска на него да му каже една дума. Приятно му е, най-първо, да му каже една дума, после иска да му каже две, три… Щом започва да му казва повече от десет думи, те се скарат. Скарването от какво произтича? Влюбените хора имат едно ухо много развито, стават много чувствителни. Двама души, които се обичат, ако повишат тона, ако вие погледнете в духовния свят, ако на един възлюблен му проговориш силно, образува се цяла рана. Казва: „Много лошо ми говори.“ Тази дума е цял един удар в духовния свят.

Казвам на онези: когато влизат в любовния свят, трябва да бъдат много внимателни. Казва някой: „Ние се обичаме“, но погледът не е любовен, нито думите са любовни. Така говори, че това е един дивашки жаргон на някое предипотопно животно, на някой мамонт, на някой тигър, на някоя мечка, която се разярила. Казва: „Аз го обичам. Знаеш колко го обичам?“ (Учителят говори грубо.) То е закон на тъмнота, това не е любов. Казвам, едно време учениците в окултните школи са имали външна обхода. Някой казва: „Не ми гледай външната обхода. Аз нямам външна обхода, но вътрешна.“ И външна обхода трябва, и вътрешна обхода трябва. Законът е следният. Неизбежно е, помнете. Всеки един човек сам начертава пътя, по който хората да го уважават и как да го уважават и да го почитат. Както се обхождаш с другите хора, така ще се обхождат и с тебе. Неизбежно е. Не само видимият свят, но и невидимият свят ще постъпи точно така с тебе, както ти постъпваш.

Тук има една сестра, която е в събранието. Ще ви приведа една нейна опитност. Вие не знаете името ѝ. Ако сте ясновидци, ще знаете. Тя знае. Тя ми разправяше, че всеки ден, когато каже някоя лъжа, няма да се мине много, и тя ще падне и ще си блъсне главата. „Наплаших се, казва, не искам да лъжа. Щом кажа една лъжа, ще падна някъде.“ В лъжата човек изгубва. Щом кажеш една лъжа, много малка лъжа, бяла лъжа, която с микроскоп трябва да я гледаш, да я познаеш, че е лъжа, но лъжите се размножават като микробите. Една малка микроба се размножава и тя ще остави своите нечистотии в ума ти или в сърцето ти и ще причини вреда.

Казвам, злото в света, от което ние страдаме, то не е дошло отвън, то съществува отвън като една възможност. Една микроба може да съществува, но ако ти не я приемеш в себе си, тя не е вредна за тебе. Но щом тази микроба влезе в кръвта ти, тя се размножава. От нечистотиите на всичките микроби, които се размножават, човек умира.

Човек не трябва да мисли лошо. Никаква лоша мисъл, понеже силата на нашия ум, която Бог ни е дал, е само за добри мисли. В бюджета на невидимия свят е писано, че тебе ти се отпуска такава енергия за умствения свят, която е предназначена само за добро. Ти нямаш право на най-малкото микроскопическо лошо желание да направиш, понеже енергията, която Бог ти дава в сърцето, тази енергия е само за добри чувства. Ти може да си позволиш, но ти вече създаваш карма. Тебе ти се дава сила в живота да постъпваш както искаш, но във всичките ти постъпки ти се дава тази енергия само за добри постъпки. И тогава, като се върнете, вие ще давате отчет енергията, която ви даде Господ за ума, за какво я употребихте. Казвате: „Аз нали съм свободен да живея както искам.“ Лъжете се. Никой в света не е свободен да живее както иска. Ти си свободен да живееш както Бог изисква. Ако ти живееш както ти искаш, ти ще бъдеш съден. Ти, ако влезеш в една съвременна гимназия или университет, ще учиш не онова, което ти искаш, но онова, което програмата изисква. Ако влезеш в една художествена академия, ти няма да рисуваш картините, които ти мислиш, но образите, които се изискват.

Та казвам: ние сме пратени в един свят да учим онова, което Бог е предначертал. Погрешката произтича само от това, че ние не искаме да учим онова, което Бог е предначертал. Казва: „Аз имам предначертан път.“ Кой е предначертал пътя? Казва: „Аз трябва да се оженя.“ Да се жениш, то не е твой път. То е път на Бога. Ако Бог ти е предначертал да се жениш, ще се жениш. Ако Бог не ти е предначертал да се жениш, няма да се жениш. Но някой път Бог е предначертал да се жениш, пък ти не искаш да се жениш. Друг път Бог не ти е предначертал да се жениш, пък ти искаш да се жениш. Питам: в тия два случая ти вършиш ли волята Божия? И в двата случая, ако не извършиш волята Божия, ти ще страдаш. Законът е следният: най-първо, в света, ако искаш добре да ти върви, ще изпълняваш волята Божия. Или да преведа на ваш език: ще изпълняваш, най-първо, волята на баща си, ще изпълняваш волята на майка си и на трето място, ще изпълняваш своята воля. След като изпълниш волята на баща си и той ти каже: „Много добре си направил“, след като изпълниш волята на майка си и тя ти каже: „Много добре си направил“, тогава ще изпълниш и своята воля, и онзи, който живее в тебе, ще ти каже, че добре си сторил. Ти вече си на правия път.

Сега вие страдате. Защо страдате? Човек страда от три причини. Страда или защото не мисли право, или защото не чувства право, страда, защото не постъпва право. Следователно всяка една постъпка има три качества: всяка постъпка трябва да е добре обмислена, трябва да е добре почувствана и трябва да е добре направена. Всяко нещо, което е право обмислено, добре почувствано и което е добре направено, то е правото в света.

Сега, за да ви говоря право, аз трябва да ви изнеса един закон. Вие не мислете, че аз искам да ви съдя. Ако осъдя вас, ще осъдя себе си. Със самото мое желание да ви съдя, аз цапам себе си. Аз не искам да съдя другите хора, понеже цапам себе си. Не искам да говоря лошо за другите, че те не са добри, понеже себе си цапам. Ако цапам себе си, какво се ползвам? Някой откраднал един лев. Дойде и ми казва: „Открадна ми един лев.“ Изваждам от джоба си и му давам един лев. „Аз се радвам, че той ти откраднал един лев, другояче нямаше да дойдеш при мене. Вземи моето левче.“ Аз открадвам себе си. Де е сега погрешката? Погрешката не е в откраднатия лев, погрешката е в това, че този, който откраднал, той се е заблудил, той мисли, че като открадне един лев, ще си уреди работата. Ти, като говориш за откраднатия лев, туряш го пред съзнанието, запушваш си очите. Оставете откраднатия лев. Има една неправда в света, но ако ти речеш да говориш за тази неправда, ти ще направиш две по-големи.

В света има един закон, който трябва сега да учите. Защо страдате? Без страдания човек не може да се подигне на физическия свят. Ако се лишите от страдания, вие сте осъдени, никакъв прогрес не може да имате в никакво отношение. За всяко страдание, което ви се даде, ако го издържите, има едно голямо възнаграждение. Всяко страдание, добре издържано, се възнаграждава десет пъти повече, отколкото самото страдание. Ако някой ви обиди, да кажем, каже ви една лоша дума, и вие го претърпите, ще дойдат след него десет души да ви кажат по една сладка дума. Една от тия думи като заличи лошата дума, колко думи остават печалба? Девет остават печалба. Вие казвате: „Защо да ме обиди?“ За да забогатееш. Този човек трябва да дойде да те обиди, понеже знае, че като каже една лоша дума, за тебе ще кажат десет добри. Той ви направи една услуга. Аз ви виждам колко е умът ви. Казвате: „Как искаш, Учителю, да ни подплъзнеш да гоним Михаля.“ Не, не, аз ви говоря една истина. Ще ходите да гоните Михаля, ако ходите да търсите правото си. Някой, като го обидят, казва: „Няма ли Господ в този свят?“ Щом предадеш съдбата на Бога, ти се лишаваш от своето право. Щом те обиди някой, благослови Господа, да дойде благословението. Щом ти вземат един лев от джоба, благослови Господа, ще дойдат десет.

Толкоз години вие сте ученици, но и досега във вас има едно желание за успех. По някой път ви слушам да казвате: „Толкоз години не може да успяваме. Защо по-напред се обичахме повече, сега по-малко се обичаме?“ Не че сега не се обичате, и сега се обичате, но много близо сте дошли. Вие някои хора сте ги приближили в ума си повече, отколкото трябва. Има в духовния свят един закон: ти никога не приближавай един човек по-близо, отколкото Господ го турил при тебе. Защото, ако аз дойда да ви говоря или да ви пея на ухото, ще ви бъде ли приятно? Неприятно е да ви духам, да ви кряскам на ухото. Знаеш какво ще бъде? Ако аз ви пея на онзи край на салона и вие ме слушате, ще ви бъде приятен този глас, вие ще ме слушате. Колкото сме по-далеч един от друг, по-добре.

Аз говоря за действителния живот. Ако искаме ние да се опознаем и ако искаме да се приближим, какво ще стане? Ако слънцето Господ го тури на половината разстояние, отколкото е сега, ако разстоянието стане четирийсет и шест милиона мили, какво ще бъде нашето положение? Колко ще бъде по-голямо слънцето? Представете си това слънце да има сто метра в диаметър на хоризонта. Знаеш какво ще бъде нашето положение? Казвате: повече светлина. Повече светлина, но такова бомбардиране ще бъде от слънчевата светлина, ще ни ослепи. Венера, която е по-близо до слънцето, за да се запази от слънчевата енергия и от голямата любов на слънцето, е увита с пари, че като минава тази енергия през парите, да се намали силата ѝ, за да бъде малко по-удобно за живеене. Този закон е верен.

Някой път някои хора искат много да ги обичаме. Не искайте в света да ви обичат. Да ви обичат толкоз, колкото Бог турил. Не искайте децата да ви обичат повече, отколкото Бог турил. Не искайте приятелите да ви обичат повече, отколкото Бог иска, ни бащите ви, ни майките ви искайте да ви обичат повече. Защото, ако майките ви обичат повече, отколкото трябва, ще страдате. Ако бащите ви обичат повече, отколкото трябва, ще страдате.

Ако пребъдем в светлината и светлината пребъде в нас, светът ще ни се изяви. Според закона на любовта, за да се опознаеш, трябва да се поставиш на своето място. За да бъдеш обичан от хората, трябва да се поставиш на една разумна точка, на една дистанция, която е потребна. Гледате един предмет през един телескоп. За да бъде този предмет ясен, трябва да го нагласиш, на тази точка да бъде предметът, дето се вижда най-ясно. Някои хора не може да ги виждаме, понеже не са на тази точка. Тези, които не обичаш, са по-далеч, отколкото тези, които обичаш повече, които си поставил по-близо, отколкото трябва. Следователно умният ще се постави на тази точка, на това място, дето трябва да обича, колкото трябва. Ако обичаш повече, отколкото трябва, ти си по-близо, отколкото трябва. Ти си виноват. Ти ще измениш реда на нещата. Ти ще се поставиш на истинското място, дето ти ще обичаш хората както трябва и хората ще те обичат както трябва.

Искам през 1939 година да не правите погрешката на поляците, да не правите погрешката на германците, да не правите погрешката на англичаните и да не правите погрешката на французите, нищо повече. Поляците мислеха: „Кой може да ни победи? Само да ни бутне някой.“ Германците казваха: „Не сме ли ние силни?“ Кой спечели? Никой не спечелва. Казвате: „Защо стават тия работи?“ Всеки ден вие по поляшки постъпвате, и тук виждам поляшка неразбория. И английска неразбория има. Виждам и французка неразбория. Казват: „Ще се бием.“ Хубаво. Отиват англичаните с „Кърейджъс“, придружава го цял ескорт. Отиват да бомбардират. Турят му няколко торпили и го потопяват. След като се бият хората, какво придобиват? Кое е по-хубаво, да се бием ли, или да вършим волята Божия? Да оставим външния свят.

Казвам, външният свят да ни служи като пример. Не отваряй война, без да питаш Господа. Казва Христос: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Казвате: „Нямам ли право да си дам мнението?“ Имаш право да кажеш Божието мнение. Да кажеш своето мнение в живота няма нужда. Светът няма нужда от моето мнение, няма нужда и от вашето мнение. Светът има нужда от Божието мнение. Ако всеки един от вас изразява Божието мнение, той е на място. Ако всеки един от вас изразява своето мнение, няма нужда светът от него. Религиозните хора искат да си кажат мнението, искат да кажат какво казал Христос преди две хиляди години, разглеждат Христа от две хиляди години. Значи той счита това, което детето говорило на пет години, за по-умно, отколкото, когато е на дванайсет или на двайсет и една години, казва: „Онова дете на пет години как хубаво бърбореше.“ То, най-първо, не знаеше да говори граматически.

Христос, Който е най-добрият човек от всичките хора, и Той излезе от търпение. Като влезе в храма и видя онези, които се бяха курдисали и се занимаваха само с вземане и даване, то взе камшика и започна да ги гони. Казват Му: „Кой Ти даде тази власт, да ни биеш?“ Доста пъти аз съм виждал Христа тук в събранието с камшик. Тогаз съм се приближавал към Него и съм казвал: „Прости им, те не разбират, те няма да продават.“ И Той събори камшика Си. Питам, искате ли вие един Христос, с камшик, или без камшик? По-добре е законът на Любовта, по-добре е законът на Мъдростта, по-добре е законът на Истината, отколкото всички други закони. По-хубаво е законът на Любовта. Да прощаваме на себе си. Бог, Който е Всепрощаещ, като направим погрешката, казва: „Поправѝ погрешката.“ Бог не ни съди. Щом ние искаме да съдим, съдбата се повръща и на нас.

Казвам, от тази година остават още октомври, ноември и декември, три месеца. Аз давам премия от десет хиляди лева на онзи, който в разстояние на три месеца не каже ни една лоша дума, да не обиди никого, да не почувства лошо, да не помисли лошо. Десет хиляди лева ще получи, честна дума. На разположение оставям десет хиляди лева. Вие ще изпохарчите много повече. Онези от вас, които са сиромаси, десет хиляди лева може да получат. Какво има, ако три месеца търпиш? Какво има, три месеца да не говориш, три месеца да гледаш само хубавото? Двама души както и да си говорят, да кажеш: „Братски си говорят.“ Като ги видиш като се карат, ти отдалече ще се поставиш, да не чуваш как се карат, само сладките думи да чуваш.

Туй, което Бог изисква от нас, е да живеем по любов. Невидимият свят е сит на всичките безразборни мисли, безразборни чувствания и безразборни постъпки. Нашите мисли се отразяват в онзи свят и произвеждат цели пертурбации и почти са на мнение, там законът е издаден, че света ще го накажат. Не с потоп, но с огън ще се накаже. Къде ще се скриете? По на двайсет и пет метра се крият от задушливите газове и от бомбите. Ами земята ще се разтопи на двайсет и пет метра, къде ще се криеш? Огънят ще дойде. Тогава какво ще стане? Криене няма. Като дойде тази топлина, какви трябва да бъдете, какво ще остане от вас, кажете ми? Туй ще го видите. Като го опитате, да ви дойде на ума. Но като го опитате, да ви дойде на ума, да кажете: „Вярно е.“ Всички трябва да бъдем тъй готови, че като онези трима младежи, нали знаете, от еврейската история, като ги хвърлиха в пещта, не горяха. И вие като влезете в огъня, да не може да ви гори. Ние сме в пещта, има един огън, на който горим. Някои от вас са доста изгорели, доста е нажежена пещта. Всеки, като излезе от пещта, мирише. По-добре да бъдем в пещта, без да горим. Огънят е започнал. Туй разстройство на нервната система, то се дължи на този вътрешен огън. Разстройството на нашите мисли и на чувствата, то се дължи на този огън, който иде и разстройва всичко. Онези, които вървят по Божия път, за тях този огън ще бъде едно благословение. Онези, които не вървят по Божия път, ще бъде за тях страдание.

Казвам, ходете в любовта. Не че не ходите в любовта, но имате криви разбирания – искате да бъдете много близо един до друг, които се обичате, а пък някои искате да са по-далече. Не ви съветвам нито много близо, нито много далече. Да мислите онова, което Бог е вложил, да чувствате онова, което Бог е вложил, да правите онова, което Бог е вложил. Нито далече, нито много близо. Нито да се укорявате, нито да се хвалите.

Какво трябва да правим тогава? Като се срещнат двама души, определено е колко трябва да се приближат. Единият е жаден, другият носи вода, колко трябва да се приближат? Той си подава чашата, аз наливам водата в чашата, за да може той да вземе чашата. Тази е дистанцията. Ако на тази дистанция спрем, отношенията ни ще бъдат много добри. Той ще вземе чашата, ще я изпие. Бог е определил мярката – ръката е мярката. Аз се приближавам, давам си ръката и той като си подаде ръката, ръкуваме се. Това е естественото отношение, останете на туй място. Той като си проточи ръката и ти като си проточиш ръката, палецът да остане отгоре, не да е свит надолу. Ще си подадеш ръката право, няма да я свиваш, нито прегъваш. Ръкувате се и ти хванеш горната част на ръката насред, то е хубавото ръкуване. Някой идва, дига ръката.

В любовта умът трябва да е добре поставен. В любовта сърцето трябва да е добре поставено. В любовта волята трябва да е добре поставена. Или умът трябва да е на своето място, сърцето трябва да е на своето място, волята трябва да е на своето място. Това е волята Божия, това Господ всеки ден изисква от нас. И тъй като живеем, Нему Му е приятно, аз зная. Защото всякога, щом направим една погрешка, веднага в нас законът казва: това, което направи, не е право. Както и да се разправяш, казва: туй, което направи, не е право. Никой не е видял.

Аз по някой път, аз, който съм толкоз внимателен, по някой път забелязвам една погрешка, даже и доброто, че съм го казал с един по-висок тон. Нещо отвътре казва: не е така, не е право. Ще кажеш доброто, правилно ще вземеш тона. Аз съм правил малко опити. Аз ви проповядвам една наука, която е опитана. Аз ви проповядвам една наука, която е вярна. Аз наричам красиво „сол“, когато съм изпявал „сол“ пред грозна мома и като го изпея, момата стане красива – в дадения момент лицето ѝ е красиво, червеничко. Престана да пея, тя пак остане същата.

Казвам, ако мислите, както ви казвам, вие ще бъдете красиви. Като мислите, мисълта има един тон, ако този тон не го вземеш вярно, мисълта ти не може да бъде светла. Като чувствате, сърцето има един тон, ако този тон не го вземете вярно, чувството ти не може да бъде добро. Волята, и тя си има свой тон, и него трябва да вземеш вярно, за да бъдат постъпките ти благородни. Нали имате в музиката „до“, „ми“, „сол“. Човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, те си имат основни тонове. Казвам, като мислиш, тебе да ти е приятно и да се радваш, че добре мислиш; като чувстваш, да ти е приятно, че добре чувстваш и като постъпваш, да ти е приятно, че добре постъпваш. Да слушаш онзи Божествен глас, който ти казва: „Добри и верни рабе.“ Да чуваш гласа на Господа: „Добри синко, добри синко.“ Сега на български как казвате: добрѝ или до̀бри? Де трябва да турите ударението?

Ако вземете числа: 1, 2, 3, 4, 5… 9, числото едно е първо, първото място заема в реда, но то е най-малкото от всички. Две, което заема второто място, е два пъти по-голямо от първото. Три, което заема трето място, е три пъти по-голямо от първото… Деветото заема девето място, но е девет пъти по-голямо от първото. Казваш: „Защо да не турим деветте на първо място?“ Хубаво, ако ти имаш да даваш един лев, понижиш едното, туриш го на мястото на деветте, а деветте туриш на първо място, но какъв ще бъде халът ти, като имаш да даваш? Ако имаш да вземаш, в твой интерес е деветте да е на първото място, а пък едното – на последното. Но то е користолюбие. Обаче много хора има, които имат да дават: ако деветте е на първото място, искат да го турят на последното място, а пък едното на първото място. Казват: правото в света. Кой търси правото? Никой не търси кривото в света, всеки търси правото.

Сега, като ви гледам лицата, виждам, че не пеете право. Ще ме извините. Защото човек никога не може да гледа правилно, ако той не пее право. Под думата пеене аз разбирам: човек трябва да мисли право. Не може да пееш, ако не мислиш. Не може пеенето да бъде изразително, ако не чувстваш добре. Не може да има мисълта постижение, ако в пеенето няма сила, то е човешката воля. Ако в пеенето човешкият ум не взима участие, ако сърцето не взима участие, ако в пеенето волята не взима участие, човекът не може да пее. Пеенето, то е самовъзпитание. Умът, сърцето и волята да вземат участие в пеенето, то е правото пеене.

Казвам, турете Любовта на място, като пеете. Турете Мъдростта на място, като пеете. Турете Истината на място, като пеете. Ако вие бихте пели „Духът Божи“ и тия трите идеи ги турите: Любовта да работи, Любовта да пее, Мъдростта да пее и Истината да пее, знаете какъв хор щеше да бъде.

Казвам, трите месеца, които остават от тази година, да ги прекарате в пеене: да пее умът ви, да пее сърцето ви, да пее душата ви. Тогава човек, като ходи, да бъде с отворена душа, да чувства любовта на целия свят, да чувства светлината и мисълта на целия свят, на всички ония души, които обичат Бога. Да чувстваме свободата на всички души, които се съединяват с Него, понеже, като вършим доброто в света, всички напреднали души вземат участие с нас. Когато направим добра постъпка, всички те идат да ни поздравят, че ние сме постъпили, както Бог изисква.

Желая сега всички да имате една опитност, като направите едно добро. Да дойдат вашите братя от онзи възвишения свят да ви поздравят, че сте имали смелостта да обичате, както Бог изисква, че сте имали смелостта да мислите, както Бог изисква, че сте направили нещо, както Бог изисква. Да мислиш, да чувстваш, да постъпваш, както Бог изисква.

Пожелавам ви топлината на Любовта да бъде нашият спътник, светлината на Мъдростта да бъде нашият спътник и силата на Истината да бъде нашият спътник.

„Отче наш“

Първа лекция на Младежкия окултен клас
22 септември 1939 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев

Забележка: Учебната година на Школата започва всяка година на 22 септември, празник и съборен ден. През 1939 година съборната беседа съвпада с първата лекция на Младежкия окултен клас, държана в 5 часа сутринта на Изгрева. По тази причина тя е издадена под заглавие „Близо и далеч“ на стр. 398–415 в томчето „Езикът на любовта“ (С. 1939 г.), където са поместени съборните беседи, държани през лятото на същата година при Седемте рилски езера.
Настоящата лекция се публикува въз основа на нередактирано копие на дешифрираната стенограма, запазено в Държавен исторически архив.