Новото възпитание

„Отче наш“

Пишете върху темата „Право и безправие“. Пишете върху вашето право и безправие, не върху социалното право. Пишете тъй, както вие разбирате.

„Махар Бену Аба“

Имате ли зададена тема? „Имаме.“ Каква е? „От какво зависи успехът в живота.“ Прочетете.

От какво зависи човек да не се удави, когато е във водата? Да знае да плава. От какво зависи плаването? В какво седи плаването? Потъването седи в една много малка причина. Щом се страхува, обемът става по-малък и той потъва във водата. Когато плаваш във водата, не трябва да намаляваш обема си, но той трябва да стане по-голям, за да е по-лек във водата. Щом си по-тежък от водата, ще потънеш. Второто положение е, че трябва да туриш известно движение.

Сега всички казвате, че зависи от Бога. Но какво зависи от Бога? И вие не знаете. Казвате, че човек трябва да пее хубаво. Какво значи да пее човек хубаво? Много хубаво да пее, отлично да пее. Казвате: но то са неразбрани работи. Всеки казва хубаво да пее, но не може да пее. Казвате: да рисува хубаво. Но не може да рисува. Има нещо специално. В какво седи хубавото рисуване?

Имате една единица и после още една единица, те дават две единици. По какво се отличава числото две? Две има две единици. Имате една ябълка и още една ябълка – две ябълки. Един кон и още един кон – два коня. Но туй е обикновеното схващане. Като дойдете в по-висшите светове, две единици като се съберат, числото две има съвсем друго качество.

Имате A, един планински връх, и B, втори планински връх. Между тях имате една долина. Тия два планински върха може ли да ги съберете? Между тях, това е числото две. Тази кривата линия е числото две. Какво нещо е числото две? Вие се спирате само на обикновените работи в живота, говорите за право в света. Какво нещо е правото? Кой човек само има права? Гладен си, яде ти се, не ти дават да ядеш, това го наричате безправие. Да допуснем, че десет души са гладни, и ти си гладен. Ти искаш да ядеш, но и другите десет души искат, а има само едно кило хляб. Ти вземаш хляба, изядеш го, за другите няма. Това за тебе е право, но за другите е безправие. Ти ще придобиеш своето право, но другите трябва ли да гладуват? Значи, има лично право, има и обществено право.

Щом си между другите хора, ако разбираш закона, трябва да разделиш този хляб на десет равни части и на всекиго по равно ще дадеш. Но някой от десетте души е на пет години, други – на десет, петнайсет. Тогава ще разделиш хляба според годините им и според това ще им дадеш. Този, който е на пет години – ще му дадеш по-малко. От всичките десет души не може да се изисква еднаква работа – на различна възраст са. Ще вземеш в съображение тяхната възраст. Няма да задоволиш всичките им нужди. Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска. То е достатъчно за тях. Няма какво да съжаляваш, че не си дал достатъчно. Един хляб има само.

Но в природата съществува друг един закон, който хората не знаят. Един хляб, ако хората се обичат, той ще се увеличи. Сега туй вие не го знаете. Десет души, които имат един хляб, ако се обичат, този хляб ще се увеличи. Десет души като не се обичат, хлябът ще се намали.

Сега това е един контраст. Казвате: как е възможно? Разбраните работи са възможни, и неразбраните работи са невъзможни. Като се обичат хората, хлябът може да се увеличи.

Представете си, че това представлява една река, до нея има една градина. Представете си, че при A има един кран, който се затваря, и при B имате друг кран, който се затваря. Като затворите крана B, водата тече, но кранът е затворен. Като затворите крана A, водата, която е между A и B, ще изтече и после ще престане. Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече? Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече. На какво се дължи този недоимък? На безлюбие. Някой човек затворил крана A и водата не тече. Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него? Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината. При безлюбието кранът се затваря. Когато във вас се яви безлюбие, вие затваряте Божествените кранове. Този закон е верен. Наблюдавайте себе си. Човешките способности се спъват от човешкото безлюбие.

Някой път човек казва: „Не искам да уча.“ Защо не иска да учи? Казва: „Не искам да живея.“ Питам ви: защо вие по някой път не искате да живеете? Какво разбирате под думите не искам да живея? Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“. Те са синоними, идеята е една и съща. Защо не искаш да учиш? Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи. Онзи, който не иска да работи, не му плащат достатъчно. Плащат му само един лев, казва: „Не искам да работя.“ Дават му два лева, казва: „Не искам да работя.“ Дават му три лева, пак казва: „Не искам да работя – казва. – Аз за един лев не работя.“

Но казвам, че аз мога да те накарам за единица да работиш. Ако ти дам един кон или ако ти дам един апартамент, нали ще работиш. Значи казваш, че за единица не работиш, но то е едно понятие, зависи каква е тази единица. Значи, за да работиш за единица, единицата трябва да е ценна. Ако е един лев, един златен лев или един сребърен лев, или един меден лев – те се различават. Каква е разликата между една златна единица и една единица от мед?

Сега вие казвате: „Не искам да уча, не искам да живея.“ За да живееш, трябва да работиш. Ти, за да живееш, най-първо, трябва да ядеш. За да живееш, ти трябва да дишаш въздуха. За да живееш, ти трябва да мислиш. Три процеса следват едновременно. Да допуснем, че някое ваше желание не се постига. Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш. Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва. Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право. Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо? Опърничавите професори са нужни. Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи. Те си имат пили, с които изпиляват някои части. Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят? „Какво право имате да ме пилите?“ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите? Казвате ли: „Позволяваш ли да те пилим?“ Вие не питате. Вие имате право да питате само когато сте в един разумен свят.

Ако влезете в един музикален свят, какво е отношението между „до“ и „ре“? Кардинално се различават. „До“-то е първото, то е едно смирено същество, тихо. То е един свят, който седи в пашкула – само да го вземат, както житното зърно, и да го сеят. Като го посеят, то си показва ръчката. Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката. За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката. Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу. Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките. Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките. „До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение. Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен. „Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как? – казва. – Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението. То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят. След туй „ре“-то като дойде до известно място, „ре“-то стане ученик, а „до“ стане професор. Уморяват се и двамата и „до“ казва: „Да ти кажа как се почива.“ „Аз не зная какво нещо е почиването.“ И „до“ започва да показва на „ре“ как трябва да се почива. Казва „ре“-то: „Не зная какво нещо е почивката.“ „До“-то му дава първата лекция, втората, третата и „ре“ сега слуша „до“. И двамата седнат на едно място, почиват си.

То е само едно обяснение. Вие може да попитате дали туй в нас е така. Че така е, разбира се. Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате? „До“ съществува ли някъде? Може ли „до“-то да го пипнеш? Казвам: вземете „до“. Как ще го вземеш? С пръсти ли ще го вземеш? Как ще го хванеш? Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш? Вие как сега ще вземете „до“? Вземете за вас най-ниския тон. Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете? Имате един основен тон. Имате едно основно състояние, хармонично. Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки. Или когато е в изправно състояние неговата нервна система. Тогава ние може да имаме един правилен тон. Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта. Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите? Едно колебание в тона. Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект. Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери. Има колебание, което показва нарушение в нервната система. Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин. Като го вземе, виждам какво му не достига. Като пее някой „до“, виждам, че причината е в главата. Някой като пее, причината е в дробовете, има нещо, което ги спира. На някои намирам, че причината е в стомаха.

Казвам, музиката има три стимула: стомашен стимул, дробен стимул и мозъчен стимул. Всеки един тон три стимула има. Този закон работи. Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно. Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си. „До“ всякога правилно можеш да го вземеш. Дойдеш до едно положение, и казваш: „От туй положение трябва да изляза навън.“ Ти го наричаш туй мъртва точка. Има едно положение, и не може да излезеш вън от него. Мислиш, че не можеш да излезеш, намираш се в един замотан кръг вътре в живота. Има изходен път, но трябва да го знаеш.

Та казвам, „до“-то ще ви даде възможност да вземете основния тон. Онзи може да пее, който при всяка мъчнотия знае правилно да вземе „до“. Намираш се в едно трудно умствено положение. Когато дишаш, и се задушаваш, значи не знаеш как да вземеш правилно „до“. Ако го вземеш правилно, веднага дихателната система ще върви напред. Туй е тониране. Разстроен е стомахът ти. Ако вземеш правилно тона „до“, ще се оправи стомахът ти. Ако не вземеш правилно тона, ще страдаш от коремоболие.

Музиката в света е за тониране на умствения живот, на чувствения живот и на физическия живот. Та за в бъдеще ще учите една музика, при която, най-първо, трябва да се тонирате. Човек казва, че той знае да мисли. Да мислиш правилно, значи да туриш всяко нещо на мястото му. Един човек се намира на пет–шест километра разстояние. Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира. Ти казваш, че се намира на два километра. Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три. Питам, туй правилно разсъждение ли е? Не. Или вие вземате едно житено зърно. Каква е тежестта на едно житено зърно? То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма. Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят. Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част!“ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш. Всичкото щастие зависи от основния тон. Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви. Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е. И на „ре“ му липсва нещо. Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“. Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“. Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“. Но и на „сол“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „ла“. На „ла“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „си“. Пък и положението на „си“ щеше да бъде критическо, ако не идеше втората октава – пак „до“ иде и се нареждат и другите тонове. Няма да отивате нагоре, ще се объркате.

„Ре“-то оправя положението на „до“, „ми“-то оправя положението на „ре“, „фа“-то оправя положението на „ми“, „сол“ оправя положението на „фа“, „ла“ оправя положението на „сол“ и „си“ оправя положението на „ла“.

Сега да дадем друго изяснение. Дробовете оправят положението на стомашната система. Мозъчната система оправя положението на дробовете. Те са във вътрешна зависимост. Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин. Не само да мислите. Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене? Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете? Представете си, че ви се дава една теза за докторат. Как ще я развиете? Мисълта е един отделен свят. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят. Само, най-първо, трябва да знаеш как да влезеш в мисловия свят. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не влезеш във физическия свят. Ти не може да бъдеш добър, ако не влезеш в духовния свят.

В духовния свят като влезеш, имаш възможност да станеш добър. Във физическия свят ще влезеш, да станеш деятелен. В мисловия свят ще влезеш, да мислиш; да мислиш да си уредиш работите.

Аз ще ви приведа един пример. Ако влезеш в мисловия свят, ти ще знаеш да палиш само свещи. В духовния свят като влезеш, като завъртиш един ключ, ще имаш разположение. Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш. Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение. Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш. Какво нещо е мисловият свят? Светлина ще имаш в ума си. То е мисловият свят. В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш. Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав. Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав. То е болезнено състояние. Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината. За да оздравеят, трябва да се затворят всичките прозорци. На тези е дадена повече светлина, отколкото трябва, пресищане има.

Но да се повърнем към въпроса. От какво се нуждае „до“? Вие имате едно кокоше яйце. От какво се нуждае яйцето? Яйцето се нуждае от една квачка. Тази квачка е толкова учена, че тя ще даде необходимата топлина, за да се измъти яйцето, от „до“ да стане на „ре“. „До“-то излиза от своето статическо положение, когато се измъти и се превръща в „ре“. Когато си в черупката, за да излезеш, пей „до“. Пей, докато разруши черупката. Щом като разруши, излезе, оформява се гласът. Тогава тръгне вече и не е „до“, но се е превърнало на „ре“. Тонът „ре“ показва, че „до“-то е излязло от ония неблагоприятните условия на живота и е влязло в благоприятните условия на движение в живота. Но въпросът не е разрешен. То е само праволинейно движение.

Да допуснем, че вие имате един приятел, който ви обича. Мислите ли, че всичко е разрешено? Но вие трябва да знаете как да запазите това приятелство, което имате. Допуснете, че този приятел е музикален професор. Дотогава, докато вие прогресирате във вашето пеене, всичко, каквото ви предава, вие учите, ще имате неговото приятелство. Ако не учите, отношенията между професора и вас ще се изменят. Приятелството трябва да се подхранва. В дадения случай приятелството между професора и студента, за да съществува, онова, което може да държи приятелството, е музиката. Дотогава, докато студентът учи, възприема всичко, което професорът му преподава, той е разположен към него. В деня, в който той не пее, никак не е разположен. Значи отношението между тях се нарушава. Че студентът не се храни добре, професорът не е доволен. Не е доволен по единствената причина, че студентът не се храни както трябва. Казва: „Не пея хубаво, не се храня както трябва.“

Вие седите и казвате: нашият живот не върви добре. Щом не се учиш добре в училището, не върви добре. Животът е велико училище, професорите постоянно ви преподават. Всичкото нещастие седи в туй, че вие не се храните както трябва, не дишате както трябва, не мислите както трябва. Причината е вътре във вас. Второто положение е, че вие мислите, че хората не се отнасят добре към вас, че този професор не се отнася добре към вас. Туй положение трябва да знаете право ли е, или не. Ако той не се отнася право и ако вие не се отнасяте право, тогава отношението не е право между вас и приятелство не може да съществува. Разбирам, че ако отношението не е право, той не може да бъде професор по музика и ти не можеш да бъдеш студент. Вземете простото обяснение. Имате детето и майката. Вие не влизате философски да разглеждате и да разберете какво нещо е детето. Детето е студент, който учи при майката. Майката е професор. Коя е майка? Която може да учи, която иска да учи това дете, да го създаде. Ако една майка не може да създаде едно дете, майка ли е? Детето трябва да расте и да има желание да се освободи от ония ограничените условия, при които детето може да се освободи. Казва: „Аз не мога да бъда майка.“ Ти още дете не си станал. Ти, най-първо, ако дете не станеш, и майка не може да станеш. Ако дете станеш, и майка може да станеш. Запомни това.

Ако вас ви дадат една тема, как ще обясните какво нещо е майка? Вие ще говорите всичко онова, което не е. Вие ще кажете: „Той е учен човек, по музиката всичко знае.“ Аз наричам учен човек, който знае да яде. Аз наричам учен човек, който знае да диша. Аз наричам учен човек, който знае да мисли. Учени хора са те. Някой знае да говори, но само говори, не казва истината. Като идеш на гости на един такъв учен човек, ако се намираш в трудно положение, той натисне бутона, и на масата яденето дойде. След като се наядем, натисне бутона, погледнеш – яденето се дигне. Стаята не е отоплена. Натисне бутона, и веднага се стопли стаята. Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли. Други човек и да говори за яденето, няма ядене. Говори за дишането, няма го дишането. Говори за мисълта, и мисълта я няма. Казва: „Тази работа не върви.“ Тогава ще намерим един човек, който да оправи работата да върви.

Учен човек е онзи, който може да накара работата да върви. Учен човек е онзи, който може да накара мисълта да върви. Учен човек е онзи, който може да накара сърцето да се движи, да върви и който може да накара тялото да върви.

Сега някои от вас искат да бъдат богати. В моя ум за богатството седи една смешна идея. Хубаво нещо е да бъдеш богат, но в музикално отношение, когато си при „до“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ре“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат. В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството. Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат. Щом можеш да взимаш трите тона правилно, ти си кандидат за богатството. Щом не можеш да ги вземеш, ти ще носиш сиромашията. Казваш: „Какво да правя със сиромашията?“ Ще се научиш да вземаш правилно „до“, „ре“ и „ми“ и като дойдеш до „фа“, богатството се ражда, както лимоните.

Има един пример за една жена, която се учила по музика, тя пяла. Минава един и казва: „Не вървят работите. Какво си креснала да пееш?“ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят. Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли?“ Той, като хвърлил кошера, избягал. Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп. Вече не са хапливи мухи. Казват: „Господарке, заповядай. Каквото заповядаш, ние ще изпълним.“

Казвам, музиката е това, което направи хапливите мухи да станат на злато. Всичките лоши мисли и желания са хапливи мухи, те не са лошо нещо. Те са лоши, понеже не знаеш да пееш. Щом пееш, всички казват: „На ваше разположение сме.“

Сега ще се учите да пеете, ако искате да бъдете кандидати за богатство. Като нямате пари, трябва да знаете как да измените „до“ на „ре“. Вземете „до“. На „до“-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина. Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то? „До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има. „До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила. Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята? „До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало. Трябва да възприемате мислите. „Ми“-то е, в което се добива топлина. В „сол“ се добива мислова сила. Казвам: „ре“ мълчи. Защо? Защото е на работа. Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата. Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели. Печели се сила. „Фа“ печели богатство. Условия се печелят. Нали някой път вие казвате, че нямате условия. Условията са богатствата, топлината.

Аз да ви кажа: „до“ е подтикът на любовта, „ми“, това е подтикът на истината, „сол“, това е подтикът на Божествената мъдрост. Те уреждат сега музикално работите. „До“ като вземеш правилно, той е основният тон на любовта, „ми“ е основният тон на истината и „сол“ е основният тон на мъдростта. Музикално така работите се уреждат. Туй е законът на превръщането. Всичко в природата се превръща. Ако знаеш закона, ще превръщаш. „До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение. „Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път. Кривите линии се образуват от „ми“. Препятствията в живота се премахват с „ми“. Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш. Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи. Ти можеш да задържиш водата само в един съд, който е здрав. А пък „сол“ в дадения случай е един цвят, който цъфти. Той придобива тази енергия, в която се проявява един плод. Казваме, че човек мяза на едно растение, което е посадено в земята.

Най-първо, започнете с физичния живот. Ако не знаете как да се обхождате с вашето тяло, ако не знаете как да се обхождате с вашето сърце и ако не знаете как да се обхождате с вашия ум, човек не може да се възпита. Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло. Той е възпитан човек. С това започва самовъзпитанието. Някои говорят за възпитание на душата. Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си. Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите? Носиш тесни обуща, че измъчваш краката си. По някой път носиш тесен колан и се стискаш в кръста, усещаш се много стегнат.

Помнете едно нещо: когато човек мисли правилно, образува се една такава линия на гръбнака, рамената остават по-широки. Широките рамена показват повече сила. Има едни наведени рамена. Които вървят по женска линия, имат наведени рамена. Които вървят по мъжка линия, имат дигнати рамена. Правите линии се дължат на ума. Кривите линии се дължат на сърцето. Сборът се дължи на общото въздействие на човешката воля.

Та казвам, най-първо, вие сте много небрежни, небрежно се отнасяте към вашето тяло. Каквато неприятност имате, обвинявате тялото. Ти си неразположен, измъчваш тялото си. Много измъчвате тялото си. Запример, че отвън хората с вас не се отнасят добре, вие измъчвате тялото си. Слугата се гневи на господаря си, няма да работи, но и той измъчва тялото си. Най-после казвате: „Няма да мисля, няма да работя.“

Кое е новото възпитание? Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте ума си, не измъчвайте сърцето си. Възпитавайте тялото си, отнасяйте се добре с тялото си. Отнасяйте се добре със сърцето си. Възпитавайте ума си, отнасяйте се добре с ума си. Казвам, това е самовъзпитание.

Като ти дойде някоя голяма неприятност, наяж се хубаво. Ако не се наядеш, работата не върви. Щом си неразположен, наяж се хубаво, понеже при едно неразположение излиза повече жлъчка, отрова, яж, за да влезе тази жлъчка в храната, да има храна. Ти тури на стомаха работа, че като влезе жлъчката, да има какво да работи. Имайте си по една ябълка в джоба. Щом се разгневите, изяжте я. Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба. Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е. Счупи ореха, започни да дъвчеш. Ако сте учител в отделенията, щом две деца се разсърдят, веднага им дайте орехи. Но вие сте по-големи деца, трябва да носите ябълки.

Не трябва да натискате спирачките, полекичка. То е цяла наука, но сега още не мога да ви кажа, защото ще преобърнете колата. Трябва да се повърнем към онова, което природата е създала. Ние сме се отклонили, станали сме много изкуствени. Мнозина се мъчат да възстановят, но те искат изкуствено. Възстановете този природен метод.

Казвам ви, не измъчвайте вашите тела. Не измъчвайте вашите сърца. Не измъчвайте вашите умове. Учете се на това. Най-първо, да не измъчвате тялото. Да станете да се измиете. Трябва да си измиете лицето, ръцете. Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина. Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак. Пък имате нужда от този глупак. Щом този глупак не е разположен, и ти не си разположен. Дотолкова, доколкото вашето тяло е здраво, дотолкова и вие ще бъдете разположени. Отнасяйте се добре с тялото си, защото тялото се състои от хиляди разумни същества, които работят за тебе.

Какво сте вие вън от тялото? Вие казвате: човек. Но какво е човек вън от тялото? Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек? Имате ли някаква представа? Казвате: сбор. Да, сбор. Но знаете ли какъв е този сбор? Но този сбор е разумни отношения.

Отнасяйте се добре с тялото си, отнасяйте се добре със сърцето си, отнасяйте се добре с ума си. Онова сърце, което трепти, не го безпокойте. Не смущавайте ума си, който мисли.

Изучавайте законите на вашата мисъл. Изучавайте законите на вашето движение, на вашето сърце. Изучавайте законите на вашия стомах.

„Само светлият път води човека към здравето,
само светлият път води човека към добрите чувства,
само светлият път води човека към добрите мисли и правият път.“

Деветнадесета лекция на Младежкия окултен клас
1 март 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев