Даром

Отче наш

Махар Бену Аба

Вие сте чели Евангелията. Някой път зависи как слуша човек, или какво е състоянието му. Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна. Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо. Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго. Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче. Казваш: „Разбрах Евангелието“. За да го разбереш, трябва да минеш през много работи. Най-хубавото Евангелие, това е животът, който ние постоянно четем и различно го разбираме. Животът е най-голямото Евангелие.

Ще чета 12-та глава от Евангелието на Матей. „По онова време“ – това е 12-та глава. Числото 12 играе важна роля. Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи. Те са изворите на живота. (– 1-ви стих.) Хората бяха гладни, не бяха яли. Късаха класове без позволение. (– 2–8-ми стих.) Той им е налял масло в огъня. Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата. „Ако изпълняваш съботата, човек си“, казва той. Ако не я изпълняваш, не си човек. Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: „Кръстен ли си, или не? Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен, тогава друго“. (– 9–10-ти стих.) Позволено ли е да се яде в събота? В събота всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер. А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота. (– 11–13-ти стих.) Едно малко негодувание се явява. (– От 34-ти стих до края на главата.)

Всичко в живота е постижимо

Сега ако ви попитат защо се събрахте, какво очаквате, какво бихте отговорили? Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър или певчески салон, „Защо сте дошли?“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш“. Той ще ги попита: „Ушите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух, та да пея напразно?“ Или някой художник, който дава изложбата, може да попита публиката: „Защо дойдохте?“ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви“. И той има право да пита. „Да няма някой от вас сляп, да недовижда.“ За художника, за неговите картини човек трябва да има око, за да вижда и разбира. Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина“.

А пък аз искам сега от вас, които ме слушате, ушите ви да бъдат отворени, очите ви да бъдат отворени, устата ви да бъдат отворени, носът ви да бъде отворен, краката ви, ръцете ви да нямат никакви дефекти. Така Бог изисква нещата. Можете да кажете: „Ние сме слаби хора“. Какво разбирате под думите „слаб човек“? Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб. Е, ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш. Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч. Няма да слезеш с един човешки автомобил. Че един слънчев лъч ще завземе най-скромната каруца, която има в природата, и с нея ще слезе. С най-малко разходи трябва да слезеш от слънцето. В живота има неща, които са непоносими. Има една светлина, която ослепява хората. Ако ви проектират един прожектор от 500 милиона свещи, вие знаете ли, че ще ослепеете при тази светлина? Но някой път ние искаме крайни работи, искаме да бъдем богати. Че богатството е на степени. Някой път избягвате сиромашията. Когато говорите за сиромашията, това е вашето разбиране за сиромашията.

Богатството и сиромашията са две красиви моми. Едната, богатата, се облякла с джунджурии, цял бит-пазар отгоре ѝ, а пък тази, сиромашията, е облечена много скромно, но прилично, тъй че като я видиш, тя ще изпъква – очите ѝ, лицето ѝ, умът ѝ. А пък дрехите ѝ, като ги продадеш, едвам ще вземеш хиляда лева. А пък на богатата, като ѝ продадеш дрехите, струват много. Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш. По това се различават. Но ако питаш богатата мома, тя е много глупава. Плещи не на място. Тя говори: „Ти откъде си дошъл? Образование имаш ли? Пари имаш ли? Къща имаш ли? Ами корона на главата имаш ли? Обувки от камилска кожа имаш ли? Скиптър имаш ли? Когато кажеш нещо, става ли?“ Това е богатата. Сега, понеже всички искате да станете богати, понеже не сте богати, а сте сиромаси, казвам ви: Какви ще бъдете, като станете богати? За сиромашията няма да ви говоря, понеже вие я знаете. Най-голямото недоволство в света произлиза все от богатите хора. Богатият е недоволен, че в яденето не е сложено достатъчно чер пипер или червен пипер или че не е сложено достатъчно масло. Той казва: „Как така да не е сложено масло в яденето?“ Колко масло трябва да се сложи в яденето? Вие, като богати, колко масло ще сложите? С лъжицата ще вземеш и ще го сложиш, без да го теглиш. Сега, в дадения случай, аз ви говоря като един художник. Искате да знаете какво нещо е художеството. Един художник има около стотина бои, 10, 15, 20 четки. Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа. И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво“. И в какво седи красотата сега? И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина. Вие казвате: „Той цапа“. Но 50 хиляди лева взема. И вие вземате и цапате, но нито един лев не ви дават за нацапването. Тогава в какво седи изкуството на нацапването? Художеството не седи в боите и четките.

Сега мисълта ми е малко отвлечена. Но ще ви приведа друг един пример. Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите. Ако сложи черното мастило по дрехите, ще направят въпрос. Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове. Върти си ръцете, прави криволи и пр. И той е художник. И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето. Че откъде го намериха този мед вътре? Откъде излезе този мед? Онзи, който е писал писмото, той е вложил нещо. Това, черното мастило, е опаковка, а пък той е вложил нещо от себе си. Та когато ние погледнем на природата външните форми, ще видим, че в тези форми е вложено известно съдържание. Бог е вложил нещо във всеки плод, във всеки слънчев лъч, във всеки лист, във всичките хора, в техните образи, в техните движения, в техните ръце. И следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога. Бог е вложил нещо във всички форми. И в природата той ни говори. Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него. Този човек е една отворена книга за тебе. И ако прочетеш, ти ще разбереш какво Господ ти говори. Ти срещаш един красив човек и тебе ти стане мъчно, че ти не си красив. Ти не си разбрал добре. Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш, както този човек“. Срещаш един учен човек и на тебе ти стане мъчно и казваш: „Защо да не съм учен?“ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш. Аз те пратих на земята да станеш учен“. Този учен човек е една книга. Срещнеш един музикант, който свири хубаво. Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре“. Свиренето е външната страна. Да свириш, това значи как да употребяваш краката си. Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални. Някой път стъпките на човека не са музикални. Човек може да съчини песен със стъпките си. Аз мога да съчиня със стъпките си, като вървя, цяла песен. Например „Махар Бену“. Като се движа, може да чуете „Махар Бену“. Ако имате ухо, вие може да чуете тази песен, като вървя. Светът е една песен. Вие казвате: „Как може да бъде това?“ Нали като се върти плочата, ти чуваш, че плочата говори.

Има определени интервали. Един човек, като излезе от къщи, ако този човек вземе големи интервали, той където отива, няма да сполучи. И ако някой човек излезе от къщи и се почеше по главата, и той няма да сполучи. За да постигнеш някои работи, как трябва да излезеш от къщи? Най-първо, като излезеш от къщи, ти трябва да бъдеш силен. Сила трябва да имаш в себе си. Този път, който извървиш, той изисква сила. И всичките ти мускули трябва да бъдат нагодени така, че да не усещаш никаква умора. Като излезеш, ти трябва да имаш всичкото разположение на духа си, да ти е приятно, че ходиш. Ако аз бих имал една школа, бих показал някои неща, например като си свиваш краката, да знаеш колко да ги свиваш. Някои хора не знаят как да си свиват краката. Например по ходенето се познава един човек какъв е. Някой човек, като върви по пътя зимно време, когато е кално, целият му гръб отзад е пълен с кал. Другарката му казва: „Откъде я намери тази кал?“ Той, като върви, като че ли я взема и я хвърля на гърба си. Кое е по-хубаво – да вървиш и да си накаляш гърба или да вървиш и да не си накаляш гърба? Кое е по-добро? Единственият чист българин, когото видях, той беше в Шумен. Друг не съм виждал такъв. Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обувките му има кал, нито по дрехите му. Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак“. Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обувките си и ще ги изчисти. После, като върви, гледа да стъпи на камъчета. Казаха: „Чудак е той“. Аз казах: Много добър човек е. Има нещо хубаво в него. Той е спретнат, хубаво облечен. После има поглед весел. У него има чувство към хубавото. Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него. Художник е той. Не иска да капне нито капка кал върху картината.

Аз изваждам едно заключение: Ако ние вървим в света, дето хората обичат да цапат, всеки плещи с думите, може човек да се оцапа, ако не е внимателен. Има някои шеги, някои думи, с които знаете ли колко пъти сте оплескал човек? Трябва да знаеш какви думи да употребиш. Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое нещастие. Те са експлозивни. Трябва да се пазиш от тях. Нали знаеш какво е експлозивна дума? И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите. На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го ужилила. Така се подуе. Някой път думите са отровни. Те са като жила. Ти казваш: „Няма нищо“. Как няма! Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуши лицето ти. Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли? Ще се развали журфикса. Една пчела може да ти развали настроението, целия журфикс. Та казвам: Една дума може да развали целия журфикс на човека. Великото в художника седи в това, което влага в картините. Има нещо хубаво в художника, в произведението му. Това са онези линии, в които влага известни идеи. Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника. В картините на художника той е изразил нещо от това, което е в него. Неговите разбирания са в картините му. Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота. И тебе ти е приятно. Според мене, като четеш една книга, всяка една книга от която можеш да почерпиш сила, е добра. Всяко пеене, от което можеш да почерпиш сила, е добро. Всяка среща, от която можеш да почерпиш нещо добро, е хубава. Да допуснем, че двама души се бият. Единият блъснал другият по носа, разкървавил му носа и казва: „Да знаеш още веднъж да си държиш устата затворена“. И си заминава. Тече кръвта от бития. Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам. Казвам му: Няма нищо. Помагам му, спирам му кръвта. Аз изваждам заключение. Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена“. Дръж си устата затворена, понеже ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън. А пък ако е затворена, кръв няма да тече. Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата? Добивам следния урок: че ако аз плещя, и на мене може да се случи същото. И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш“. Двама души се карат. Дръж устата си затворена. Гледай ораторите, които се проявяват. И двамата са оратори. Надпреварват се. Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христос?“ Единият говори и другият говори. И накрая единият казва: „Ти си крив“. И вторият казва на първия така. Аз влизам и казвам: Ето един прав човек. Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви. В какво седи кривината? Аз обяснявам така: Торбите на двама ви са празни. Три дена не сте яли, а аз нося торба с хляб. И казвам: Я на тебе един самун, я на тебе един самун. Единият казал на другият: „Ти си глупав, защото не си взе хляб“. Другият казал на първия: „Ти си глупав, защото не си взе хляб, защото нямаш хляб“. Тогаз аз казвам: Аз съм правият човек. Аз нося хляб, вземете. Седнете да се разговаряме. Сега да приведа това психологически. Ти имаш едно противоречие в ума си. Имаш и едно противоречие в сърцето си. Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе, и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти. Волята ти трябва да донесе нещо. Някои хора искат да имат силна воля. Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля. Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля. Защото хлябът изисква воля да го носиш. Човек не може да бъде добър, ако няма воля. Някой път вие мислите, че човек, като мисли право и чувства право, е добър. Може да мисли право, може и да чувства право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек. Доброто седи в прилагане на доброто. Сега на всички ви е потребна сила. Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви. В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта. Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне. Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат. Това го наричаме Любов. Ако се зарадваш за благото, което има някой човек, това благо ще дойде в тебе. Да се радваш на благото, което хората имат, това значи да се радваш на Бога, който се проявява в тоя човек. Ако този човек е умен, той е проява на Бога. Ако този човек е добър, той е проявление на Бога. Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога. И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас. Ти, като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене?“ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене ти не обърна внимание. Оставил си благата за друг човек, а аз ходя да страдам“. Мърмориш. Питам: Разбрал ли си Божествения път? Вие искате постиженията на нещата в света по този начин, по който никога не могат да дойдат.

Ти виждаш един хубав плат, изтъкан. Той има цена. Той е изтъкан отлично. Но знаете ли как е станал този плат? Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа. После е прела друга вълна, за да има вътък. После има насноваване. Тя си служи с нищелки, бърдо. Много работи имало. Жените, които тъкат, знаят. После има совалка, има едно кросно и тя, като седне, движи го, и краката движи нагоре, надолу. И бърдото движи напред, назад. Ти казваш: „Глупава работа“. Цял ден тя седи и с краката си, и с ръцете си работи. Ти казваш: „Глупава работа“. Но от тая глупава работа излиза хубавото платно. Това са хиляди, хиляди нишки, преплетени по особен начин. Та човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки са хиляди нишки. Те трябва да са минали през този стан и тогаз вече имаме един резултат. Платът е един резултат. Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат. Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо? Трябва да чувства. Защо? Трябва да бъде силен. Защо? Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха. Вие искате да се облечете. В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите. Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят. Като чувствате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят. И ще направите едно съчетание от тях. И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят. За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха. А пък тази дреха я наричат философите и окултистите „тялото на мисълта“. И за да чувстваш, трябва да имаш дреха. И сърцето си има свое тяло. Ние казваме: „Да мисли човек“. Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувства, да има усет. И най-великото нещо на земята е да има човек сила. Онова, което мисли и чувства, да го прилага. Най-великото нещо за художника е как прилага боите. За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове. Не само правилно да ги взема, но във всеки тон той трябва да влее нещо. Като вземе „до“, той трябва да знае какво да сложи в „до“. Също е за „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“. Това е първата октава. После има втора и трета октава. Той трябва да знае какво да вложи вътре в тези тонове. Ако аз бях пял „до“, ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай. А пък като пея „ре“, ще искам по който път трябва да постигна работата добре. Каквото почна, да го свърша добре. А пък ако взема „ми“, ще искам материалът, който имам, да е хубав.

Сега всички искате да бъдете добри, но не знаете защо. После слушам, мнозина вярващи казват: „Докато видим Христос“. Хубаво, като отидеш на онзи свят, ти трябва да обърнеш вниманието на хората. С какво ще се препоръчаш, като отидеш на онзи свят? Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени. После, като отидете на онзи свят, с какви дрехи ще се облечете? Кажете ми. В онзи свят, като отидете с тези дрехи, няма да ви приемат. Те не са официални. Те са работнически дрехи. В онзи свят не може да пристъпите с тях. Бедният човек се извинява. Той има само една дреха. Няма пари. Бедният може да ходи само с една дреха навсякъде. Но богатите, който има 12 костюма, с кой костюм трябва да отиде? Вие имате една стара мисъл. Вие казвате: „Ние сме грешни хора“. Мене греха на хората не ме интересува. Това е външната страна. Ти си ходил по външния свят и си се окалял – не си създаден грешен човек. Иди на баня и се измий. Ти казваш: „Аз съм болен човек“. Това е външната страна. И богатите, и сиромаси, това са външни работи. Мене не ме интересува дали си богат или сиромах. Това е външна страна.

Мен ме интересуват три неща: човек умен ли е, добър ли е и силен ли е. Ако е умен, ако е добър и ако е силен, това са качества на човека. За мене това важи. Тогава богатството е на място и сиромашията е на място. И богат да е, и сиромах да е, все е богат човек. В дадения случай ако е богат, той сам си носи богатството. В дадения случай ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница. А пък ако е сиромах, друг му носи богатството. Той е аристократ. Сиромасите са скромни хора. Някои казват: „Не сме сиромаси хора“. Те икономисват истината. И тогава казвам: Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи. И почвам да се разговарям с него. И виждам, че този сиромах не е толкова глупав. Стига му ума. И почва да ми разправя как се рисуват картини. Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам“. Като му дам платно, знае да рисува. Хубаво знае да пише. Поет е той. Стихове пише. Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише. Дам му книга и той напише куплети. Римува ги. Някъде ги римува с „А“, някъде с „Е“, „О“, „Ъ“, „Ь“ и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията. Тя ме стигна и се научих да рисувам. В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам“. Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувстваме. Тя е произвела сила в нас. Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили. Богатството е приложение. Следователно сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство. Така разбирам богатството и сиромашията. Тогава те си имат смисъл. Сиромашията е училище, учи се човек. А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища. Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие. Преди да е завършил е сиромах, като ученик. А пък като завърши, той е богат и ще прилага. Например като доктор, той трябва да лекува хората.

Искам да ви услужа. Някои от вас нямате сила. Станете силни. Как? Ако искате да бъдете силни, никога не допущайте една лоша мисъл в ума си, едно лошо чувство в сърцето и една лоша постъпка във волята. Това е нужно, ако искате да бъдете силни. Някой път, не че вие искате. Когато ядете лук, какво правите първо? Най-първо обелвате люспите на лука. Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж“. Ако имаш хубави ябълки, обели ги. А пък аз казвам: „Измий ябълката и тогава я яж“. Аз съм гледал българите в това отношение: някой, като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде. И после казва: „Уроки ме хванаха“. А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път и колко е замърсен този плод. Вземи тази ябълка, че я измий с топла вода, хубаво, и яж вътрешното ѝ. Тогаз няма да те боли стомаха. Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи. Всякога, когато видиш нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставяй една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои. Веднага превърни тази лоша мисъл. Защото ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе. Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант. И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам“. Мислите ли, че този, който носи пръстена, му е леко? Той има задължения. Той има да опъва каиша до второ разпореждане. Ако е поет, да носи пръстена си на третия пръст (безименния). Тая сестра носи пръстена си на третия пръст. Тя се е сгодила за поезията. Трябва да пише (сестра Олга Славчева). Някой носи пръстена си на първия си пръст (показалеца). Той раздава правота. Адвокатът трябва да носи пръстена си на първия си пръст. Ако е проповедник, трябва да носи също пръстена си на първия си пръст. И всички проповедници трябва да имат златни пръстени с диаманти отгоре. И да кажат: „Затова ме прати Господ“. Всичкото нещастие седи в това, че момата, след като се сгоди, тогава слага пръстена. Не върви така. Момата трябва да носи пръстен, може би, хиляди години преди да намери онзи. И ако тя чака той да ѝ го даде, то е изгубена работа. Тя ще си носи пръстена, а пък той ще донесе диамант, скъпоценен камък отгоре. Ти имаш един ум. Той е пръстенът, който Бог ти е дал. Като дойде Бог, ще ти даде скъпоценен камък, Божествени мисли, които като диамант ще се поставят в ума ти. А пък ти да нямаш пръстен и да чакаш да ти дадат такъв, това е неразбрана работа. Ще имаш отличен ум, сърце и воля и като те посети Бог, ще ти даде скъпоценните камъни, от които се нуждаят твоят ум, твоето сърце, и твоята воля. Вие не сте имали моята опитност. Ако искам да видя някой път колко сте търпеливи, трябва да имате моята опитност. Ако вие сте на моето място, бихте избягали някъде, бихте се дянали някъде си в някоя дупка. Понеже приемам някой път хората долу и се качвам горе, и казвам: Искам да мисля. Тъкмо седна и размишлявам върху някоя важна мисъл и дойде някой на вратата и „трак, трак“. Някой път дойде ми мисълта да мълча. Удари веднъж, аз мълча. Пак удари: „трак, трак, трак“. Само веднъж съм направил наблюдение. Дойде един светия, дядо Георги беше светията. Един ден разсъждавам върху един важен въпрос. Един чука. Рекох си: Ще седя така. Но той пак похлопа по-силно. И казва: „Учителю, нося ти яйца. Не искам да ги дам никому другиму“. Казах му: Дай ги там долу. Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе“. Аз си напущам работата и слизам долу. Той ми казва: „Преброй ги“. Те бяха 12. Седя си и си мисля. Ако сте вие, как бихте постъпили? Той не хлопа веднъж, но много пъти. Той иска с това да каже: „После ще решавам въпроса. Аз искам да си продам яйцата“.

Та казвам: Хубаво е човек да се учи на търпение. Аз седя и разсъждавам после. След като се разправих с него, той ми се извинява и казва: „Извинявай, че аз много силно похлопах“. Той сам се извинява. „Похлопах силно, понеже моите уши са слабо развити, не чувам.“ Неговата погрешка е, че много силно хлопа. Той казва: „Аз съм много глух и затова силно похлопах“. Казано е: „Искайте, търсете и хлопайте“. Когато отидете на Божествената врата, как ще хлопате? Как хлопате на Божествените врати? Като дядо Георги ли? Тихо, съвсем тихо ще хлопаш. После си поседи спокойно. Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул. Той гледа твоето разположение. Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля. И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш. А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света. Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо. Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално. Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва „аз“. Например „Аз ви казвам“. Англичанинът е заставен да казва така. В български окончанието на глагола показва и лицето, а пък на английски това не е възможно. И затова трябва да се спомене „аз“. На български може да се каже: „Казвам ви“. Ако ти, който говориш думите „Аз ви казвам“, ако в това казване не подразбираш, че Бог е Онзи, Който говори, ще направиш една погрешка. За да кажеш „Аз ви казвам“, трябва да разбираш, че Бог говори. Ти имаш право да употребиш думите „Аз ви казвам“, когато си господар на всички условия, на всичко – на въздуха, на светлината, на водата, на топлината, на земята и пр. Тогава имаш право да казваш: „Аз ви казвам“. Ако пък не си господар и казваш „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно. Ние, съвременните хора, не говорим истината. Ние казваме: „Аз ти давам този хляб“. Но това не е вярно. Този, който казва така, той не го дава. Той е купил този хляб от хлебаря. Но и хлебарят не може да каже, че той дава хляба. Нито пък земеделецът, който оре земята, може да каже така. Онзи дава хляба, Който е пратил светлината, топлината, въздуха, дъжда и пр.

Христос казва: „Аз съм живият хляб слязъл от небето“. Истинският хляб, който приемаме, е Словото Божие, което излиза от Христос. И с това Слово хората ще бъдат живи. За да бъдат живи, три неща се изискват: да мислят добре, да чувстват добре и да постъпваш добре. Тогава всичко е възможно. Каквото пожелаеш ще стане. В дадения случай не се позволява да искаш много неща. Да искаш само едно нещо. Като си жаден, ще искаш хода, като си гладен, ще искаш хляб. Но в дадения момент ще искаш само едно нещо. А пък ти искаш много неща. Има определено време за някакво постижение, за някой добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл. И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, Неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно. Правото се раздава чрез волята на човека. Сила се изисква за това. Ти трябва да раздаваш онова Божествено право на всеки човек. На всеки човек трябва да дадеш от доброто, което Бог е изпратил. На всеки човек в мислите си трябва да му предадеш Истината.

Казано е: „Истината ще ви направи свободен“. Ако ти мислиш правилно, ти освобождаваш хората от умствено робство. Най-първо хората трябва да се освободят умствено, после сърдечно и после тяхната воля. Всички вие се нуждаете от свобода. Свобода да имат вашата воля, вашето сърце и вашият ум. В някои от вас умът вече е свободен, но сърцето не е. Та три вида свобода има в света. Мисълта е почти освободена. Сърцето е сега несвободно. Когато се говори, че сърцето е грешно, се разбира, че сърцето трябва да се освободи. И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него. И ние ще имаме отличен живот. А пък този отличен живот ще се ползва от свободата. Та вие се нуждаете от три неща сега: свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си. Истината трябва да бъде във вашия ум. Умът ви да бъде свободен. Това, за което ви говоря, е външна страна. Истината дава свобода. Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията Мъдрост. А пък Бог е Любов. Любовта е най-малкият подтик. Без Любов в света не може да има движение. Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение. И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта. Подтик трябва да има. Тогава идват знанието, светлината. И после идва истинската свобода. Ако ти нямаш Любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината. Аз, като ви говоря за Любовта, подразбирам първия подтик на Бога. Този, най-първият подтик, трябва да го приемеш. Той е мощен, силен. Няма в света нещо по-мощно от този подтик. Той като дойде, събужда се човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум. Да обичаш някого, ти подразбираш да го прегърнеш. Не, Любовта е онзи подтик. Ако твоята воля няма подтик на Любовта, тя не е силна. Ако твоето сърце няма подтика на Любовта, чувствата ви не са правилни. Ако твоят ум няма подтик на Любовта, мисълта ти не е правилна. Следователно в мисълта, във волята и в сърцето трябва да има подтика на Любовта. И без този най-малкият подтик на Любовта, нищо не се постига в света.

Затова трябва да започнете с Любовта. Те са нишки. Любовта трябва да създаде тези нишки. В това се тъче нещо. Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават. Всеки ден, като станеш сутрин, обед и вечер, ти усещаш този подтик. Вие сте недоволни. Възприемате Божествения подтик в сърцата си, в ума си и във волята си. Ако го приемете в ума си, сърцето си и волята си, вие сте на прав път. И тогаз имате условие за постигане в бъдеще на всичко онова, което искате. Казано е: „Искайте, хлопайте, търсете“. Как ще ги представите сега? Как ще представите искането? Кой иска? Кой хлопа? И кой търси? Къде да сложим искането? В мисълта ли? Хлопането къде да го сложим? Всички цитират Писанието. Искането е символ. Кой хлопа? И когато се говори за хлопане, ще сложим значи сърцето си на работа. За искането ще сложим ума си на работа. А пък търсенето е за волята. Търсиш да направиш нещо. То е сила. Ако твоята сила не задоволява търсенето, ако твоят ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия. И тогава, като отидете при Господа, той ще ти каже: „Какво искаш?“ Хлопането какво подразбира? При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо. Бог е, Който събужда в тебе желанието. Няма да кажеш на Господа, че искаш хиляди работи, а само едно нещо ще искаш. И ако Господ даде само едното, всичко друго ще дойде. Щом Бог ти е дал живота, ти си бъди уверен, че Той всички други блага, които принадлежат към живота, Той ще ти ги даде.

Неразбраният живот произвежда страдание, а пък разбрания живот произвежда радост. Животът има две страни според нашето разбиране. Следователно, ако ти не мислиш правилно, животът има два вида, двояко се проявява. И ако ти не чувстваш правилно, пак ще има в сърцето ти разединение. И ако във волята, в силата ти не разбираш нещата, пак животът двояко ще се проявява.

Ще имаш три вида любов: умствена, сърдечна и волева. Ако разбираш, ще имаш три вида радост: умствена радост – радост на твоята мисъл, после радост на чувствата и радост на твоята воля. Като направиш нещо, ще чувстваш, че хубаво си го направил. Ако пожелаеш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил. И ако помислиш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил.

Често аз гледам колко хубави работи е направил някой и ги захвърли. Аз съм намирал някои хубави работи, написани на книга и захвърлени на земята. Никога не хвърляй онова, което е написано, на земята. Скътай го някъде, сложи го някъде. Не го хвърляй в огъня. Не го късай. Колко ваши писма има изгорени, скъсани!

Вие искате да се запознаете. Голямо нещастие е да се запознаят хората. Голяма беля е да се запознаят. Ако искам да се запозная с хората, трябва да нося нещо хубаво, възвишено в себе си. Да имам какво да им представя. Или те, ако искат да се запознаят с мене, и те да имат нещо хубаво, възвишено към тебе.

Във Варненско отиват при един лекар двама души – беден и богат. Той лекува и двамата болни. От богатия взема 1000 лева и му казва: „Вие сте богат“. И го изпраща. И мисли лекарят, че малко е взел. Идва сиромахът. Лекарят лекува и него. И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам. Досега никой сиромах не е идвал“. Като дошъл този сиромах, лекарят се зарадвал и казал: „Днес се чувствам много щастлив“. Като попипа сиромаха за ръката, като го лекува и му гледа езика, идва у лекаря нещо хубаво. И лекарят казва: „Много желая да бъда като него. Много се зарадвах, че ти дойде. Зарадвах се, че срещнах такъв пациент“.

Ако вие страдате като този богатия и отивате при лекаря, и ви вземе хиляда лева, казвам: „Малко е хиляда лева“. Някой път при Бога ще отидете като богат и Той ще ви лекува. Някой път ще отидете при Бога като сиромах и пак ще ви лекува. Но казвам: Бих желал, като отидете при Него, да не ви взема пари. Всички онези неща, които стават без пари, носят благословение, а пък всички онези неща, които стават с пари, не носят благословение. Те са хубави, не са лоши, но не са като това, което става без пари. Това, което с пари става, не носи някакво благо. Купувайте нещата със своя ум. Купувайте нещата със своето сърце, купувайте нещата със своята воля, със силата си. Казано е: „Елате и си купете без пари“. Бог е казал така. Вие не знаете досега какво значи без пари. Вие искате да знаете какъв е смисълът.

Аз ви говоря чрез въздуха. И вие дишате, и аз дишам. Чрез този въздух аз говоря за Господа. Въздухът, който излиза от мене, ви казва какво нещо е Господ. И вие дишате, и аз дишам. В какво седи разликата? Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате. Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе. Вътре в себе си направи така. А пък ти дишаш и търсиш къде е Господ. В звездите ли е, или другаде. А пък той е в тебе, във въздуха. И ти си недоволен и казваш на Бога: „Така живее ли се?“ Господ ти казва: „Какъв е животът ти?“ Ще ви приведа следния пример. Един богаташ отива покрай един скромен човек и му казва: „Какво седиш, та си губиш времето, защо не идеш да работиш?“ Онзи го пита: „Какво да работя?“ – „Че ти си учен човек. Започни нещо.“ – „Благодаря ти.“ Праща сиромахът двама души и им казва: „Идете в града, намерете този богатия и да го набиете хубаво“. После праща други двама и им казва: „Като намерите този богатия, вие ще го доведете при мене и аз ще го лекувам“. Довеждат богатия и той казва: „Набиха ме“. Сиромахът казва: „Няма нищо“. И го лекува. Казва: „Стават тези работи“. Намазва му раните, премахва му болките и му казва: „Много ми стана приятно“. Богатият казва: „Колко си добър и учен човек“. Сиромахът казва: „Научих се“.

Вие не трябва да давате на Господа съвет, какво трябва да прави. Всеки един от вас трябва да прави това, за което е пратен. Впрегнете ума си на работа с мисълта; впрегнете сърцето си на работа с чувствата, с истината – любете. Впрегнете вашия дух, вашата сила на работа. Сложете вашите сили на работа с живота. Тук изразът „впрегнете“ е малко груб.

Или, казано в резюме: Станете слуги на Божията Любов и ще постигнете всичко онова, което искате в този и в онзи свят.

Добрата молитва

Любовта, която носи живот, Любовта, която носи светлина, знание, Любовта, която носи свобода на човешката душа, това е Божията Любов.

12-то неделно утринно Слово, 24 декември 1939 г., 5 ч. сутрин, Изгрев.